На 27 април 2022г. Русия спря доставките на газ за България и Полша! Едностранно!
Вероломното нарушаване на договора за доставка на газ от Русия за България, отваря въпроса за преразглеждане на всички договори за доставка и транзит на газ от Русия за и през България.
Pro Domo Sua :
Аз нали ви казвах ...
Стенограми от пленарни заседания
39 Народно събрание
ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, петък, 22 март 2002 г. Открито в 9,07 ч.
22/03/2002
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/1846
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към последната точка от днешния парламентарен контрол - питане от
народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно диверсификацията на
доставките на енергоносители за България и политиката на енергийната
независимост на страната. Питането е към министъра на енергетиката и
енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
Заповядайте, господин Тошев. Имате възможност да развиете Вашето питане в
рамките на 5 мин.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС):
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Както знаете,
енергетиката е в основата на всяка икономика, на всяка модерна икономическа
активност и когато една страна няма достатъчно собствени енергийни ресурси,
няма достатъчно енергоносители, тогава тя прибягва до внос на енергоносители.
Енергийната независимост на една страна зависи от това дали тя зависи при вноса
на енергоносители от друга страна. И затова моят въпрос към господин министъра
е: дали правителството в тази област има политика за диверсификация на вноса на
енергоносители, тъй като към момента е известно, че почти цялото количество
природен газ се внася от едно място, от същото място се внася голямото
количество петрол, въглища, уран, който също е енергоносител, което поставя
въпроса за независимостта на българската икономика и за независимостта на
българската енергетика, тъй като собствените ни източници на енергия са
ограничени. Това са известните количества въглища главно от басейна "Марица-изток",
ВЕЦ-овете и някои други по-малки източници на енергия. Но основата на нашата
енергетика е базирана върху внос на енергоносители.
Ето защо, господин министър, моля да ми отговорите каква е политиката на
правителството в тази област; планира ли правителството да гарантира
енергийната независимост на страната чрез диверсификация на вноса на
енергоносители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин министър, заповядайте. Имате възможност в рамките на 10 мин. да дадете
отговор на питането на господин Тошев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители,
уважаеми господин Тошев! Известно е, че България е енергийно зависима и внася
около 60 процента от брутно потребяваните първични енергийни ресурси.
Единственият значим енергиен източник са нискокалоричните лигнитни въглища,
които се добиват в страната.
В баланса на първичните енергоносители за 2000 г. вносните въглища
представляват 11,5 процента от общоразполагаемите за потребление. Калоричният
еквивалент на тези въглища в енергийния баланс за същата година е 34,5
процента, тоест 100 хил. тераджаула.
Добитите в страната въглища са с калоричност 190 хил. тераджаула, а това са
останалите 88,5 процента от потребените въглища през 2000 г.
Производството на природен газ в страната е около 15 млн. нормални кубични
метра или изразено в тераджаули това са 500 тераджаула. А на нефта е 42 хил.
тона или 2000 тераджаула.
Вътрешното производство на нефт и газ е по-малко от 1 процент от разполагаемото
за потребление през 2000 г. Вносът на природен газ е 3442 млрд. нормални
кубични метра или 115 хил. тераджаула, а нефт - съответно 5260 млн. тона или
225 хил. тераджаула.
Действително вносът на петрол и природен газ досега е преобладаващо от един
източник и това е Русия, а вносните въглища са основно от Украйна, откъдето
идват около 60-70 процента от внасяните въглища в страната.
Ядрената енергия, изразена чрез първичен топлинен еквивалент на произведената в
АЕЦ електроенергия, е 206 хил. тераджаула.
Ядреното гориво е особено важно за сигурността и надеждността на енергийното
снабдяване в Република България. За да подчертаем тази му стратегическа роля,
можем да споменем, че в рамките на европейската статистистическа система тя
разглежда ядреното гориво като вътрешен ресурс на икономиката на Европейския
съюз.
Спецификата на ядреното гориво гарантира сигурността на доставките. Горивото се
доставя веднъж годишно, което позволява да се изберат възможно най-подходящите
условия и момент на доставка; възможността за натрупване на резерв при неголеми
разходи за осигуряване на горивото поне за няколко горивни кампании напред при
форсмажорни обстоятелства и независимостта на доставката и съхранението от
климатичните условия.
Тази структура на енергийния баланс е явен сигнал за необходимостта от
провеждане на внимателна, претеглена и комплексна дългосрочна политика за
гарантиране сигурността на енергоснабдяването. И тъй като питането Ви е за
политиката на енергийната независимост на страната, бих искал преди всичко да
поясня, че за условията на България, а и не само на България, на Европа като
цяло, бих казал, опитите за постигане на енергийна независимост биха били
просто една илюзия, без каквато и да е възможност за реално покритие. По-добрият
подход е не да се говори за енергийна независимост, а да се работи за сигурност
на енергоснабдяването. Подчертавам, да се работи интензивно.
Сигурността на енергоснабдяването като подход не означава непременно максимално
използване на местни ресурси или минимален внос, а по-скоро намаляване на
рисковете при добив и доставка чрез разнообразяване на енергийните ресурси по
вид и местонахождение, с отчитане на дългосрочните регионални и световни
тенденции на пазара на енергийни ресурси.
Във връзка с това, съобразявайки се с основните тенденции на Зелената книга на
европейската енергийна политика за сигурността на енергийните доставки и
отчитайки националните особености и потребности, в предложената концепция за
енергийна стратегия правителството е отразило виждането за политиката си за
подобряване на сигурността на енергоснабдяването. Главните направления в тази
насока са следните: намаляване на енергонаситеността - енергийното потребление
на единица брутен вътрешен продукт на икономиката; енергийната наситеност,
измерена като количество първични енергийни ресурси за единица брутен вътрешен
продукт.
Килограмът нефтен еквивалент на 1000 долара брутен вътрешен продукт е един от
основните измерители за енергийната ефективност и важен елемент на конкурентоспособността
на националната икономика. Според официалната статистика този показател за
България е по-висок от същия показател за всички останали страни в Европа, с
изключение на Украйна, както следва: 7 пъти по-висока от тази в страните на
ОИСР, над 4 пъти по-висока от Турция, 2-3 пъти от Унгария, Полша и Чехия и дори
40 процента по-висока от тази на Румъния.
Изводът е, че българската икономика е неконкурентна по показател енергийна
наситеност и това представлява сериозна бариера пред цялостната конкурентоспособност
на българската икономика. Нещо повече, налице е изключително тревожната
тенденция, че този показател в сравнение с началото на прехода се увеличава и
съответните цифри са: 1332 кг нефтен еквивалент на 1000 долара през 1989 г. и
1628 кг нефтен еквивалент през 1998 г., което е в рязък контраст с тенденциите
във всички останали страни. То, разбира се, има някои обективни предпоставки, а
това е свиването на икономическата дейност в България, но в крайна сметка има
като резултат и неясната, непоследователна политика като цяло в енергийния
отрасъл до момента.
Нека да си припомним какво беше записано в управленската програма на вашето
правителство - Програма 2001, където енергийната ефективност беше изведена като
един от основните приоритети, но нямаше абсолютно никакъв задълбочен анализ
какво, къде и как може да бъде реализирано в тази област.
Енергийното потребление от домакинствата е друга характеристика на енергийната
наситеност. Докато общото енергийно потребление на едно българско домакинство е
под това на редица други страни в преход, то потреблението на електрическа
енергия на едно българско домакинство е три пъти по-високо от това в Румъния,
Словакия, Литва и дори по-високо от това в Турция, чийто брутен вътрешен
продукт на глава от населението е два пъти по-висок от този на България.
Новото виждане в тази насока цели преодоляване на инерцията и активни действия
за постигане на по-висока ефективност на всички процеси на енергоснабдяване,
производство, пренос, разпределение и потребление. Енергийната ефективност не е
самоцел, а средство за подобряване на качеството на услугите и възможност за
управление на потреблението при крайните потребители. Затова ще се разчита на
пазарните сили, но също и на целенасочените предварителни действия, като:
насърчаване на инвестициите в тази област; насърчаване на развитието на
по-икономични алтернативи за отопление; изграждане на системи за газификация и
топлофикация, които изискват значително по-малко средства, отколкото
екстензивното изграждане на електрически мощности за задоволяване на
потреблението на топлинна енергия; премахването на изкривяванията при
ценообразуването на различните видове енергия и създаването на верни ценови
сигнали за енергоспестяване; подобряване на ефективността на преобразуване на
процесите на енергия и намаляване на загубите чрез намаляване на дела на
електрическата енергия в структурата на крайното потребление.
Какво друго се предвижда в концепцията? Необходимо е България да използва
активно своето географско положение за повишаване на сигурността на доставките
на енергийни ресурси. България е разположена на ключов кръстопът в Европа, през
който преминават транзитните газопроводи от Русия в южна посока, свързващи
Гърция и Турция с тази мрежа, а също така и електроенергийните мрежи на нашите
страни са обвързани.
Ако в бъдеще се изградят газопроводи от Централна Азия през Турция и България,
по-нататък за Централна Европа, страната ни може да се превърне в алтернативен
коридор Изток - Запад, който да диверсифицира зависимостта на Западна Европа от
вноса на природен газ. Все пак трябва да се има предвид, че комбинацията от
индексиране на цената на природния газ с така наречените петролни индекси и
доставката при условие вземай или плащай, превръща пазара на природен газ в
пазар с ограничена конкурентност и сигурност.
Другите мерки, които са предвидени в тази обща насока за повишаване сигурността
на енергоснабдяването, е развитието на пазара на електрическа енергия и
природен газ, което да позволи на българските консуматори да печелят от
договорени по-ниски цени, но само при спазване на съответните международни
технически и екологични стандарти, прилагани при производството на тези
енергоносители.
Използването на местни въглища е в основата на сигурността на доставките и тя,
както е залегнала в Директива № 96/92 на Европейския съюз, така е залегнала и в
българския Закон за енергетиката и енергийната ефективност. И се предвижда че
по съображения на сигурност на енергоснабдяването една страна-членка може да
укаже, че приоритет ще се дава при диспечинга на производствените съоръжения,
ползващи местни първични енергийни източници до степен, ненадвишаваща за всяка
календарна година 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за
производството на електроенергия в тази страна. Това е чл. 8, ал. 4 от директивата.
В Закона за енергетиката и енергийната ефективност е предоставена възможност по
съображение за сигурност за снабдяването приоритет да се дава при оперативното
управление на съоръженията за производство на електрическа и топлинна енергия,
ползващи местни първични енергийни източници, а именно в чл. 85, ал. 3.
Стремежът в това отношение ще е и занапред да се използват съществуващите
възможности в рамките на позволеното от правото на Европейския съюз.
В заключение, нещо важно има във Вашия въпрос и това е доколко ние можем да
останем и доколко това застрашава страната ни с основен единствен доставчик.
Нека да ви припомня, че в момента Европейския съюз внася 50 на сто от
енергийните си ресурси от Русия и в Зелената книга на европейската енергийна политика
се очаква това да се увеличи до 70 на сто към 2030 г. Следователно, ние не
можем - Вие сам го споменахте, - не можем да гарантираме сами енергийните си
доставки. Ние трябва да взаимодействаме с основните си доставчици в рамките и
по правилата на общата европейска енергийна политика, като същевременно,
разбира се, с развитието на геостратегическата стабилизация в Централна Азия
ние търсим и възможности да станем четвъртата врата на Европа за доставки на
енергийни ресурси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Господин Тошев, заповядайте да изразите отношение към отговора на господин
министъра.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПС ОДС): Благодаря
Ви, господин председател!
Бих искал да подчертая, че не съм
удовлетворен от отговора на господин министъра, тъй като той дори поставя
под съмнение възможността да се постигне енергийна независимост на България
чрез диверсификация. Бих искал да ви припомня, че по времето на кабинета на
Филип Димитров само 30 на сто от петрола се внасяше от Русия, останалата част
идваше от други доставчици. По този начин не бяхме зависими само от един
източник, само от един вносител. И колкото бъдем по-зависими от един вносител,
толкова повече цялата икономика на България ще бъде зависима от една друга
държава. И това не е в наш интерес. Още повече, че държавата Русия, от която в
момента зависят тези доставки, не кандидатства за член на Европейския съюз и не
се очертава да бъде част от Европейския съюз в едно обозримо бъдеще.
Ето защо не съм удовлетворен от отговора и смятам, че правителството трябва
много по-сериозно да обърне внимание на възможностите за алтернативни доставки
на енергийни носители, като петрол, уран. В момента нямаме откъде да внасяме
алтернативно газ, но все пак един ден, когато това стане възможно, това също
трябва да бъде подкрепено от българското правителство, за да може България да
има известна сигурност за това, че вносът на енергоносители няма да бъде
използван за политически цели от тази страна, от която ние внасяме тези
енергоносители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
С това приключи процедурата по питането към министъра на енергетиката господин
Ковачев. Приключи и парламентарният контрол.
41 Народно събрание
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ София, петък, 26 март 2010 г. Открито в 9,06 ч.
26/03/2010
https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/690
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янев.
Следва питане от народния представител Лъчезар Тошев относно опасността от
използване на енергийните доставки като инструмент за външнополитически натиск.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви,
госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! През 2007 г.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1531/2007 и
Препоръка 1779/2007 за опасността от използване на енергийните доставки като
инструмент за политически натиск и съответно на препоръката беше отговорено от
Комитета на министрите с документ № 11361 от 30 юли 2007 г.
Въпросът за опасността от използване на енергийните доставки като инструмент за
политически натиск е особено важен за България, която е напълно зависима по
отношение на енергийните си доставки на газ, петрол и ядрено гориво от Руската
федерация и при това трябва да вземем предвид, че Русия не е ратифицирала
Европейската енергийна харта и не се чувства обвързана с нейните принципи.
Неотдавна бяхме свидетели на позицията на Руската федерация и нейните държавни
енергийни фирми по проблема с доставките на природен газ за Украйна, Беларус,
Грузия, Молдова, а също така и България не направи изключение. Имахме проблеми
с доставките на природен газ, защото бяхме зависими само от един източник.
Преди няколко дни, на 14 февруари по-точно, в новините на Българската
национална телевизия беше цитиран руският външен министър Сергей Лавров по
въпроса за противоракетната отбрана. В тези новини се каза, че той е заявил, че
ако американските планове у нас станат факт, няма съмнение, че това ще повлияе
и на двустранните отношения с Русия и не е изключено руската страна да направи
крачка назад в енергийните проекти, което показва, че този въпрос продължава да
бъде актуален и че Руската федерация не се притеснява да използва за
политически натиск нашата зависимост от внос на енергоносители.
Един руски дипломат дори си позволи през 2006 г. да заяви, че България ще играе
ролята на руски троянски кон в Европейския съюз. Това беше господин Владимир
Чижов, който пък през 2008 г. допълнително заяви, че се надява България да
наложи вето на евентуална санкция на Европейския съюз над Русия заради руската
военна интервенция в Грузия.
Виждаме, че и ние сме обект на използване на нашата енергийна зависимост за
политически натиск, което не е в наш интерес и не е допустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате 15
секунди за въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да,
задавам го.
Моят въпрос към министъра на външните работи е следният: има ли Министерството на външните работи позиция при обсъждането в Министерския съвет на енергийните проекти с руско участие и каква е тя?
Взема ли правителството предвид Резолюция 1531/2007 и Препоръка 1779/2007 на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа по отношение на тези проекти? Как България ще преодолее опасността от използването на енергийните доставки от Руската федерация като инструмент за политически натиск, включително по отношение на противоракетната отбрана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, госпожо председател.
Господин Тошев, уважаеми народни представители!
Първо, съвсем накратко ще отговоря на въпроса относно препоръките на
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Подобни резолюции има и на
Европейския парламент. Те са в един дух и това е противопоставянето на
използването на енергийните въпроси като инструмент на външната политика,
каквито съмнения неведнъж е имало в рамките на двете институции, че подобен тип
връзка е правена от трети страни, спрямо страни – членки на Европейския съюз
или Съюза като цяло. Да, ние подкрепяме конкретните препоръки на ПАСЕ. Имаме
пълно съгласие с тях както по недопускането на използването на енергийните
доставки като инструмент за политически натиск, така и по отношение на
либерализацията на европейския енергиен пазар. Разбира се, начинът, по който тя
ще се случи е въпрос на дискусия. Така е и по спазването на принципите за
конкуренция, прозрачност и недискриминация, а когато става въпрос за транзит.
Що се отнася до позицията на Министерството на външните работи или моята
позиция в дискусиите по отношение на енергийните проекти, бих започнал с общата
постановка, че най-важното, което всички трябва да имаме предвид и мисля, че
няма разлика в тази зала, въпреки факта, че половината от нея отсъства днес, е
именно разбирането, че едностранната енергийна зависимост от която и да е
страна не е добра за нас. Тя е опасна, защото могат да се случат ситуации,
които се случиха през зимата преди две години, когато кранчето фактически спря.
Едностранната енергийна зависимост трябва да бъде преодоляна и това е първият
проблем.
Вторият проблем е сигурността на доставките. Ние трябва да имаме сигурни
доставки на диверсифицирани източници по диверсифицирани трасета, за да можем
да имаме сигурно развитие на българската икономика и на всички български
граждани.
На второ място, тази наша политика трябва да се основава на категорично и ясно
формулирана енергийна стратегия на България, която да отчита това. Ако
предходното правителство не се беше разсейвало и беше инвестирало именно в
изграждането на интерконекторните ни връзки с нашите съседи в допълнително
хранилище за газ в България, беше търсило активно диверсификация, може би това,
което се случи преди две години, нямаше да има такъв ефект в България. За
съжаление, уви, това време е било проспано и затова трябва сега да го вземем
предвид.
На трето място, всички виждания, които трябва да имаме, трябва да са съобразени
с нашите стратегически интереси. Ние не можем да си позволим нито от
политическа, нито от икономическа гледна точка да останем едностранно зависими.
Националните ни стратегически интереси са в абсолютно равновесие с изграждащата
се в момента европейска политика по отношение на енергетиката, както и всички
виждания, които има в областта на Европейския съюз, на НАТО, на въпроса за
развитие и защита на критичната национална инфраструктура.
Искам да отбележа, че министър-председателят неведнъж в свои изказвания,
включително и при срещата си с комисаря по енергетика господин Йотингер
отбеляза, че всички решения по отношение на българските енергийни проекти ще се
взимат след консултации с европейските ни партньори и отчитайки виждането на
Европейската комисия. Това е, може би най-институционалната гаранция за това да
не изпадаме в ситуация, в каквато сме изпадали до този момент.
По отношение връзката, която правите между използването на енергийните доставки
като инструмент за външнополитически натиск и противоракетната отбрана на НАТО
– това е една хипотеза, която се лансира в общественото пространство. Аз
неведнъж съм заявявал, че България има стратегически интерес да бъде изградена
колективна система за противоракетна отбрана на НАТО, като защитна мярка срещу
ескалиращия риск, който ние оценяваме в момента от един регион на нестабилност,
най-вече съсредоточен в нашия юг и югоизток.
Когато България бъде поканена за преговори за изграждането на тази система,
правителството ще се съобразява единствено с нашите национални интереси,
разбира се, с ангажиментите, които имаме в рамките на колективната отбрана на
НАТО и по надлежния ред Народното събрание и всички български институции ще
бъдат информирани за това.
Още веднъж повтарям, че към днешна дата ние не водим преговори за разполагането
в България на установки на противоракетната отбрана. Най-важният елемент, който
трябва да имаме предвид е, че при нейното изграждане тя трябва да покрива България
без отношение дали нещо ще бъде разположено в страната ни или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под
формата на отговор на допълнителните въпроси.
Заповядайте, господин Тошев, за два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря,
госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е свързано с опасността
енергийната зависимост да прерасне в политическа зависимост. Тъй като в момента
водим някакви разговори за изграждане на следваща атомна централа в България,
която да бъде изградена с руски технологии, да използва руско ядрено гориво,
това означава, че нашата зависимост в областта на енергетиката по отношение на
ресурсите, ще бъде пълна и ще зависим напълно от Руската федерация.
Затова моят допълнителен въпрос към Вас е: какво смятате за идеята да се
увеличи нашата енергийна зависимост чрез изграждане на нова атомна централа в
България, която ще използва руска технология и руско ядрено гориво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Младенов.
След това господин Тошев ще вземе отношение.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин Тошев, вижте, ние не сме някакви машини. Всички тези зависимости, за
които говорите се изграждат от живи хора. Те не се изграждат от някакви
компютри. Именно затова, ако Вие и всички ние смятаме, че има опасност България
да бъде зависима – енергийно или политически, от един или от друг, ние трябва
да направим нужните стъпки това да не се случи.
Именно затова аз говорих в началото за нуждата от диверсификация на
източниците, на пътищата и на доставките, разбира се.
Аз съм далеч от мисълта, че България трябва да продължи да функционира в
състоянието, в което е функционирала през последните четири години и това е
последният страх, че някой се опитва да ни прецака. Брюксел се опитва да ни
прецака с доклади, Москва се опитва да ни прецака с енергийни доставки, кой ли
не се опитва да ни прецака.
Аз смятам, че това правителство и тази държава, и това Народно събрание имат
достатъчен ресурс да изградят такава система в нашата външна политика,
енергийна политика, вътрешна политика, икономическа политика, която да ни
гарантира националната независимост, да ни гарантира изпълнението на
ангажиментите, които имаме в рамките на НАТО и Европейския съюз, и да се
основава на основното разбиране, че когато решаваме някой проблем, който и да е
той, включително и енергийния, първо, търсим начин да го решим в рамките на
нашето европейско семейство – това са страните от Европейския съюз, след което,
ако там не можем да го решим, се обръщаме към нашите партньори в чужбина.
Затова и виждането на правителството по отношение на всички енергийни проекти
се основава на нуждата от консултации със страните членки, с европейските
институции, отчитайки виждането на нашите партньори, отчитайки виждането на
нашите стратегически партньори отвъд Атлантика и изграждайки такава система,
която да не позволи страната ни да бъде зависима по начин, по който е била
зависима до този момент. Това не означава конфронтация с никой. Това не
означава конфронтация с Русия, с Америка или с партньорите ни в Европейския
съюз. Напротив, това много ясно означава оценка на икономическите параметри на
всеки един проект, включително и проекта „Белене”, анализ на възможностите за
изграждането му, анализ на нуждата от това дали той трябва да бъде изграден и
преценяването до каква степен чрез развитието на такава мощност в България
нашата икономика и нашата държава може да изгради и допълнително възможности,
за да постигне своите цели в по-дългосрочен план.
Този постоянен страх, че някой ще се опита да ни направи нещо, не може да
продължи, защото ние трябва да бъдем активната страна, предпазвайки се от това
някой да ни причини нещо лошо, предлагайки нещо конструктивно и работейки в
един дух, който е нормален в целия Европейски съюз. Това е духът на разговора и
на анализа, основавайки се върху реалностите в света, основавайки се върху
реалностите в България и основавайки се най-вече върху икономическите анализи и
прогнози за развитието на енергийния ни пазар, на пазара на региона, в който се
намираме, на средствата, които трябва да бъдат инвестирани в проект като
„Белене”, или в който и да е друг проект, и нуждата от това. Това е нашият
национален интерес, който трябва да защитим. Другите страни ще защитят техния
интерес, няма нужда да се грижим за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря
Ви, господин Младенов.
Господин Тошев, имате думата за отношение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК):
Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, благодаря за отговора. Връзките, които смятате, че аз съм
направил между противоракетната отбрана и енергийните проекти, не са направени
от мен, а очевидно от руския министър, а също така и опитите България да бъде
постоянно държана в такава зависимост не изхождат оттук. Това е една реалност,
а не е страх.
Освен това бих искал да подчертая, че това не е и въпрос на русофилство и
русофобство, тъй като ние имаме наши интереси, които трябва да защитаваме.
Нашите интереси изискват да не сме зависими. Това е нашият интерес.
Дори мога да Ви припомня прочутата реплика, с която един от нашите държавници
възрожденци, останал в историята, неговият портрет е отвън – Драган Цанков,
който е водач на русофилите и въпреки, че е бил водач на русофилите в един
момент казва на руския имперски представител една фраза на един древен мъдрец
към пчелата: „Не ти ща нито меда, нито жилото.”
В крайна сметка имаме наши интереси, които трябва да защитаваме, и това бихме
искали да видим като позиция на българското правителство – не всичко е пари и
не всичко е икономика, има и допълнителни интереси. В случая е много важно да
не бъдем зависими. Когато не сме зависими, можем да вземаме своите решения
свободно, така както желаем и така както е в наш интерес. Тогава можем да имаме
добри отношения с всички, тъй като няма да бъдем зависими. Но когато сме под
зависимост, тогава това вече променя изцяло нашата ситуация.
Благодаря за отговора, в който Вие изразихте желание България да запази своята
независимост, политическите решения да бъдат вземани независимо и да не бъдем
енергийно зависими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря,
господин Тошев.
Следва въпрос от народния представител Асен Агов относно допуска до
класифицирана информация на български посланици.
