22 август 2022

КРИМИНАЛИЗАЦИЯТА НА КОМУНИЗМА - ПУБЛИКАЦИЯ НА СОРБОНАТА ИЗДАДЕНА НА БЪЛГАРСКИ

 

ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА" ИЗДАВА НА 

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КНИГАТА НА

 ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА В СОРБОНАТА 

ЛОР НОЙМАЙЕР



 

 


 

 

 

Лор НОЙМАЙЕР е доцент по политология в Университета I Пантеон в Сорбоната и се занимава с научни изследвания в Лабораторията в CESSP (CNRS) Европейския център по социология и политически науки (Национален център за научни изследвания) във Франция. Тя е един от редакторите на книгата „История, Памет и Политика в Централна и Източна Европа Игри на паметта“(2013).

 

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ


След края на Студената война въпросът за паметта зае централно място в европейската политика, тъй като историческият наратив, възприет от Западния свят и основан на становището, че Холокостът е единствено по рода си историческо събитие, сега вече е оспорван от призивите кому- низмът и нацизмът да бъдат заклеймени като равностойни явления.

Настоящата книга проследява антикомунистическите инициативи на централноевропейските представители в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Европейския парламент, проявили се още в началото на 90-те години на ХХ век. 

 Чрез проучване на архивите, чрез разговори, чрез етнографски наблюдения книгата анализира исканията на радетелите за антикомунистическа памет престъпленията на комунистическите режими да бъдат предмет на съгласувано тълкуване, както и да се търси правна отговорност за тези престъпления от европейските институции, паневропейските политически партии и транснационалните мрежи за защита на правата на гражданите.  

Книгата показва, че новоприсъединилите се към европейските институции държави са успели да укрепят позициите си и да наложат тълкуване на комунизма от гледна точка на схващането за тоталитаризъм, във всички европейски форуми, пряко отговорни за изграждането на възпоменателната политика на ЕС.  

Правилата на европейската политическа игра обаче, както и честите идеологически конфликти с лявоориентираните опоненти ограничават възможностите на юридическите и съдебните структури да използват антикомунистическия изказ и на общоевропейско равнище.

Книгата ще представлява интерес за изследователите, както и за студентите в тяхната работа по изучаване на миналото, на политиката в посткомунистическия период и на европейските проблеми, а в по-широк мащаб и на историята, политическата наука и социологията.

 

 




Критически изследвания за Европа (библиография)

 

                    Mapping European Empire  

                 Tabulae imperii Europaei          

                  Russell Foster

 

Revisiting the European Union as an Empire

Edited by Hartmut Behr and Yannis A. Stivachtis

 

Unleashing Social Justice through EU Public Procurement

Antoinette Calleja

 

European Identity Revisited

New approaches and recent empirical evidence

Edited by Viktoria Kaina, Ireneusz P. Karolewski and Sebastian Kuhn

 

Discourses and Counter-discourses on Europe

From the Enlightenment to the EU

Edited by Manuela Ceretta and Barbara Curli

 

The Democratic Quality of European Security and Defence Policy

Between practices of governance and practices of freedom

Evangelos Fanoulis

 

Lobbyists and Bureaucrats in Brussels

Capitalism’s brokers

Sylvain Laurens

 

Europeanization as Discursive Practice

Constructing territoriality in Central Europe and the Western Balkans

Senka Neuman Stanivukovic

 

The Criminalisation of Communism in the European Political Space after the Cold War

Laure Neumayer

Пълният списък на заглавията на всички произведения, включени в настоящата серия, може да се намери на: www.routledge.com.

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ


Списък на таблиците / 11

Списък на каретата в таблиците / 12

Благодарности / 13

Списък на съкращенията / 14

Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма / 21

Въведение / 24

Транснационалното измерение на политическите борби през периода на комунистическото минало / 33

Приносът на социологията на паметта / 33

Социология на европейската интеграция с фокус върху действащите лица / 37

Хипотези / 44



  ЧАСТ I

Парламентарното узаконяване на антикомунистическия изказ / 60

Глава 1. Радетелите заантикомунистическа памет вевропейските структури/ 64

 

Националните корени на европейските инициативи / 65

 

Границите на декомунизацията / 66

 

Политически конфликти на тема „социалистическото минало“ / 69 

 

 Обществено-политически профили на радетелите за памет / 73  

 

Историческите опоненти на комунизма / 77 

 

 Антикомунистическата „млада гвардия“ / 81

Периферни политически играчи / 85

 

Инвестициите в една европейска кариера / 86

 

В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 91

 

По време на шестия мандат на Европейския парламент / 92  

 

Историческите опоненти на комунизма / 99 

 Антикомунистическата „млада гвардия“ / 102

Периферни политически играчи / 107

 

Глава 2. Включване на темата за комунизма в дневния ред на Парла- ментарната асамблея на Съвета на Европа / 114

 

Регулиране на декомунизацията: 

 

Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 116

Въздаване на справедливост при спазване на върховенството на закона / 117


Блокиране на текста на пленарно заседание / 119

 

В центъра на дебатите: лустрацията / 123

 

Осъждане на „престъпленията на тоталитарните комунистически режими“: Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими / 130

 

 Европейската народна партия поема антикомунистическата кауза / 131  

 

Щафети в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 131 

 

 Европейският съюз не отговаря / 133

Конфликти около съществуването и обхвата на доклада / 135 

 Обструкционистките стратегии на опонентите / 135 

 Определяне на подходящия докладчик / 138

 

Яростен спор около тълкуването на комунизма / 140

 

Дискусиите по време на пленарните заседания и гласуването / 142

 

Ясни идеологически разделителни линии / 143

 

Национални тълкувания на комунизма / 145

 

Приемане на Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 148

 

Глава 3. Пренасяне на антикомунистическите търкания в Европейския парламент / 157

 

Вдълбочаване в централно- и източноевропейската история / 159

 

Нечути молби? / 159

 

Обединение на интересите в подкрепа на „Резолюция за Ялта“ / 162

 

Спорна точка от дневния ред / 163

 

Критика на комунизма или честване на европейската интеграция? / 166 

 

 Моделинаподкрепазапартиитеинаначинанагласуванеспореднационалните интереси / 172

 

Потвърждаване на равностойността на нацистките и комунистическите престъпления / 174

 

По-голяма активност / 175

 

Съставът на една антагонистична коалиция в Партията на европейските социалисти / 175

Дебатът от 21 април 2008 г. / 179

 

Писмена декларация за 23 август 1939 г. / 185

 

Пражката декларация от юни 2008 г. / 187

 

Резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризмът“ / 188

 

 Инициативата на Европейската народна партия / 189 

 

 Конфликти около легитимността / 193

Тактическата игра на Партията на европейските социалисти / 196

 

Модели на гласуване / 199



ЧАСТ II

Антикомунистически инициативи извън транснационалните асамблеи / 210

 

Глава 4. Ограничената конвертируемост на антикомунистическите парламентарни резолюции / 213

 

Един тълкувателен диспут се превръща в международен / 215

 

Украински дипломатически инициативи / 216

 

Налагане на руската позиция в международните асамблеи / 218

 

Играта на Руската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа / 219

Две съпернически точки в дневния ред / 219 

 Открит конфликт между двама докладчици / 222

 Победа на руското тълкуване за Гладомора / 225

 

Дебатите в Европейския парламент за окачествяването на Гладомора като геноцид / 229

Условията на Партията на европейските социалисти / 229

 

Уникалността на Холокоста / 231

 

Несигурни политически облаги / 236

 

Документацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: база за сравнение / 236

Слаба видимост в Асамблеята / 237

 

Ограничен национален отзвук / 238

 

Малки облаги за членовете на Европейския парламент в областта на националната политика / 241

Битката „За образа на Полша“ в Европейския парламент / 242  

Приносът на Европейския парламент за падането на комунизма / 243  

Политически отзвук в Полша / 245

 

Променливо влияние върху европейските кариери / 247

 

Ролята на докладчика в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за напредъка в европейската кариера / 248

Разнообразните траектории на депутатите в Европейския парламент / 250

Глава 5. Паметта като заместител на правосъдието / 261

 

Създаване на „политика за памет“ (2004 – 2007) / 263

 

Използване на „критичната ситуация“ от периода 2004 – 2005 г. / 263

 Утвърждаване на политиката на символите на Европейския съюз / 266 „

 

 Включването на периода на сталинизма в европейската историческа памет (2005 – 2007) / 269

Памет: от „културни“ към „активни“ граждани / 269

 

Маргиналността на паметта в програмата „Европа за гражданите“ / 271



Неуспех на идеята за осъждане на престъпленията на социализма (2005 2010) / 275

Комунистически престъпления“ и отричането им (2005 – 2007) / 275

 

Рамково решение срещу расизма и ксенофобията / 276

 

Активиране на кризата поради консултации с експерти / 278

 

Отказ от възможностите, предоставяни от правосъдието (2008 2010) / 283

 

Проучването на Карлос Клоса Монтеро / 283

 

Приключване на дебатите с доклада на Вивиан Рединг / 286 

 

Разширяване на обсега на програмата „Европа за гражданите“ (2011 2013) / 289

 

Нарастващото значение на политиката за памет / 290

 

Слабата преговорна позиция на Комисията по култура и образование / 294

 

Глава 6. В защита на каузата на жертвите на комунизма / 310

 

Две взаимносвързани мрежи / 312

 

Групата „Помирение на европейските истории“ / 312 

 

 Съставяне на „неформална смесена група“ / 313 

 

 Хомогенен състав на групите / 315

Платформата за европейска памет и съвест / 316

 

Пражкият процес“ / 317

 

Разпространение на антикомунистическия изказ / 321

 

Образът на „жертвата на комунизма“ / 324

 

Лични и колективни инициативи в Европейския парламент / 325 

 

 Действията на Инесе Вайдере за създаване на познания за пострадалите / 326

 

 Доклад по инициативата на Марек Мигалски / 329

Дейността на групата „Помирение на европейските истории“ / 334

 

Инициативи за широката общественост / 334

 

Гимназиалната христоматия „Памет за тоталитаризма в Европа“ / 336

 

Пътуващата изложба „Тоталитаризмът в Европа“ / 339 

 

 Призиви за наказание за комунистическите престъпления в Европейския съюз / 341

 

Национални стремежи и европейски изисквания / 342

 

Кампанията „Правосъдие 2.0“ / 317


Заключение / 364

 

 Пример за следване послеслов от Лъчезар Тошев / 375

 

Показалец / 377

 

 

ПРИМЕР ЗА СЛЕДВАНЕ


В книгата на френската преподавателка и изследователка от Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона Лор Ноймайер Криминализацията на комунизма в европейското политическо пространство след Студената война“, издадена на английски език, доста обширно и коректно са разказани действията на 18 политици в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и след това в Европейския парламент, довели до осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими на континента.

 

Инициативата да се предостави това изследване на българския читател, на преподавателите и студентите в нашите университети, на научните работници и изследователи на общественото развитие при това на български език, може само да бъде поздравена.  

 

Също така трябва да отправим думи на благодарност и признателност към Фондация „Конрад Аденауер“, с чието спомоществователство излиза тази книга.

Особено ценно е, че българската инициатива, завършила успешно с категорично осъждане на престъпленията на комунистическите режими от Съвета на Европа и Европейския парламент, става достояние на читателите благодарение на френската преподавателка и изследователка Лор Ноймайер.  

Вероятно темата ще привлече вниманието и на учени от български университети, в чиито научни трудове почти отсъстват анализи на българското участие в работата на европейските институции. 

Моето удовлетворение от настоящото изследване е голямо, независимо че не е направено от български университет.

В своето научно проучване авторката търси мотивацията за европейско осъждане на престъпленията, извършени от комунистическите режими, разглежда биографиите на тези, които са двигатели на този процес, и търси отговор на въпроса как това се е случило.  

Свидетели сме на коректен подход, вярност към фактите, научен стил и безпристрастност. 

Мисля, че авторката не изразява симпатия към взетото решение, но личното ѝ мне- ние не е повлияло на коректността на изложението. Университетът „Сорбона Париж 1“ очевидно заслужава своята вековна слава.

В текста може да се открият несъществени фактологични неточности. В българското издание към тях има обяснения и технически корекции.



Така например е споменато, че съм бил със статут на специално поканен гост в ПАСЕ през 1993 г., а всъщност датата е февруари 1992 г.  

Пълноправен член на Асамблеята станах скоро след това на 5 май 1992 г.  

Също така не е точно, че конференцията, която организирахме в Копривщица с цел да се събират факти за комунистическите престъпления в България, е била по решение на Политическата комисия в ПАСЕ.  

 

Тази конференция беше наша, българска инициатива, реализирана от вестник „Про и Анти“, а резултатите бяха издадени на английски език и ги предоставихме на членовете на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ на парламентарно изслушване по темата, състояло се в Париж на 14 декември 2004 г.  

 

Вярно е, че това изслушване беше по мое предложение като член на комисията. То бе отправено към първоначалния докладчик г-жа Мануела Агиар (Португалия), която пое инициативата за свикването на форума. Тези дребни неточности по никакъв начин не намаляват достойнствата на книгата.

Благодаря най-сърдечно на г-жа Лор Ноймайер за усилията да представи пред европейското общество борбата, която водихме и спечелихме в европейските институции. 

Осъждането на престъпленията на комунизма е необходимо, за да се заклейми злото, независимо откъде идва и каква идеология го е мотивирала. 

 Това е стъпка по трудния път към изграждането на хуманно общество с развито демократично гражданство, проникнато от разбирането за собствените права и отговорности. 

 Ясното осъждане на тези престъпления и от политиците, и от гражданите на страните, които не са преживели комунистически диктатури, както и от поколенията, които не помнят тази мрачна епоха, също е твърде важно за постигане на по-голяма сплотеност в Обединена Европа, в която ще споделяме общо бъдеще. 

А приносът за изграждането на това бъдеще е наша задача!

 

Лъчезар Тошев