На 9 септември 1944г. с военен преврат, при започнала окупация на страната от Червената армия на СССР, беше свалено правителството на земеделеца Константин Муравиев състоящо се от земеделци, демократи и народняци - всички те с про-съюзническа ориентация.
Комунистическата пропаганда десетки години обявяваше този преврат за антифашистки.
Но в правителството на Муравиев нямаше нито един фашист!
Правителството на Муравиев, което беше свалено, вече беше обявило война на национал-социалистическа Германия, беше амнистирало политическите затворници, възстановило партиите и вече влязло в преговори със съюзниците за примирие в Кайро.
Българската армия, която до тогава не беше участвала във военни действия, беше изпратена да воюва с хитлеристката армия и през битките при р. Драва и езерото Балатон стигна чак до Клагенфурт.
България даде около 30 000 жертви в борбата срещу Хитлер, но не беше призната от СССР за съвоюваща държава.
В резултат на преврата, в България беше наложен червен терор.
Убийствата започват още на 9 септември,а само през първия месец са убити 28 000 души (1/3 от общия брой убити в окупираните през 1944г. от Червената армия страни от Източна и Централна Европа), а за целия период на комунистическия режим - между 50 000 и 60 000.
Много от тях са умъртвявани след жестоки изтезания.
Огромен брой от убитите са обявявани за безследно изчезнали, чиито имена са публикувани още тогава в Държавен вестник, а съдбата им стана известна едва след 1989г. - при откриването на масовите гробове на тези хора.
Хиляди хора са били съдени, след като вече са били убити.
Т.нар Народен съд е произнасял присъдите си след партийни решения и нареждане от Москва.
Една зловеща пародия на съд, произнасящ решенията си в името на малолетния цар.
Политически убийства на емигранти.
200 хиляди са били изпратените в откритите за целта повече от 90 концентрационни лагери.
800 000 са били следените от Държавна сигурност, много десетки хиляди бяха интернирани, въдворени по местожителство, лишени от възможност да упражняват професиите си.
Вероизповеданията бяха разгромени. Конфискувана беше частната собственост.
Земеделските стопани насилствено са включвани в т.нар. кооперации, в които те не бяха (съ)собственици, а само работници.
Печатът изцяло беше поставен под контрола на комунистическата партия.
Политическият плурализъм беше унищожен - чак до края на 1989г.
Извършени бяха "чистки" във всички сфери на живота.
Инкриминирани бяха книги на известни писатели.
Художници бяха хвърляни в затвора.
Учени бяха пращани в лагери и принуждавани да отричат трудовете си. Лекари бяха жестоко репресирани.
Дори генетиката беше забранена.
Държавното управление беше поето от злобни и некомпетентни хора.
В този период Парламентът на практика престана да съществува, а т.нар. избори - с един кандидат в район, печелещи с 99.99% бяха една цинична бутафория.
Тържество на националното предателство беше натискът върху част от българите да се откажат от своята народност и насилствено да се запишат като "македонци", различни от българите.
Преследвани бяха и българите - мюсюлмани и турците, които не желаеха да сменят имената си.
Предаването на националния суверенитет на друга държава - Съветския съюз, за 45 години.
А двукратните опити да се присъединим към СССР като 16-та съветска република, зад гърба на българския народ е пример за планиране на държавна измяна.
Обсебени бяха значителни финансови ресурси, които от обществени станаха собственост на комунистическите кръгове и значителна част от тях бяха изнесени в чужбина.
Тази трета национална катастрофа за България , комунистите имаха наглостта да наричат "освобождение".
Такава история, не може да завърши никога, ако не завърши справедливо ...
"Те пак ще дойдат твоите деца
Родино, кобни сънища живяла
И пак над твоята земя заспала
Ще блеснат неугаснали слънца!"
Николай Лилиев,
учител в Свищов
