Блог на Лъчезар Тошев: СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! ДА ЖИВЕЕ СЪЕДИНЕНИЕТО!

06 септември 2022

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! ДА ЖИВЕЕ СЪЕДИНЕНИЕТО!

Худ. Николай Павлович

6 септември 1885г.

Малкото листче на телеграмата до Княза - вестител за велико събитие в българската история - Съединението

“ На другия ден – 7 септември , по обяд Князът пристигна в Търново. Посрещнаха го Каравелов и Стамболов.

- Е, господа? Сега накъде? - попита Князът
- Ще ги избеся всичките онези лудаци в Пловдив, ако нарушат Берлинския договор! - изръмжа Каравелов, който беше против Съединението.
- Ваше Височество, - извика патетично Стамболов, - Съединението е вече дело свършено.

Пред Ваше Височество се простират два пътя.

Единият е през Балкана за Пловдив, па каквото Бог рече, а другият е през Свищов и по Дунава – за Дармщат!

Княз Александър пристъпи към Стамболов, прегърна го и каза :

- Аз избирам пътя за Пловдив! "
(Свидетелство на Григор Начович, Разговор с П. Димитров, 1910г.)

Посрещането на княз Александър в Пловдив, пл.Джумаята. Худ. Пиетро Монтани

“На 8 септемврий 1885 година в една от стаите на историческото здание „Полицията” в град Велико Търново се разиграваше следната сцена:

Княз Александър Батенберг, потънал в прах от пътя Русе – Търново, който бе преминал с кола, прав сред стаята, в която имаше само едно писалище и един стол, застанал срещу председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя на Княжество България Петко Каравелов водеше жив разговор.

Каравелов убеждаваше княза да не признава Съединението без предварителното съгласие на Русия… Стефан Стамболов в крайно възбудено състояние прекъсна министъра:

„Аз съм във връзка с временното правителство в Пловдив, във връзка съм със София, с цяла България!

Знайте само едно, че целокупният български народ на всяка цена иска Съединението и е готов да даде най-скъпи жертви за неговото осъществяване. Ако ние не тръгнем с народа, той и без нас ще постигне целта си.

Няма време за чакане – викаше Стамболов, като размахваше с ръце – народът е грабнал вече оръжието”.

И добави: „Жребият е хвърлен! Който бяга от отговорност, нека стои вкъщи при децата”.

И като се изправи пред княза и го гледаше в очите, високо продължи:

„Ваше Височество, в този съдбоносен момент за вас има да избирате два пътя: пътя за Дармщат и пътя за Пловдив”. И като почака малко, завърши – среден път няма!”.

Настъпи тишина, а вънка тълпата, все тъй наелектризирана, викаше: „Да живее Съединението!”, „Да живее Княз Александър!”. Това беше гласът на народа.

И князът трябваше да се вслуша в него.

„Добре – решително каза той – аз съм с вас”.

Той подаде ръка на Стамболов.

Още същия момент Стефан Стамболов с вдъхновено лице побърза да седне на масата, натопи писалката в мастилото и почна саморъчно да пише княжеската прокламация към българския народ, която паметна прокламация завършваше с пасажа:

„Приемам от сега нататък да бъда и се именувам княз на Северна и Южна България!”

След това Стамболов стана и отстъпи мястото си на княза, който без колебание седна на същия стол, и като пое същата писалка от ръката на Стамболов, с решителен замах подписа прокламацията. ... ”

Общински вестник “Велико Търново”, бр. 18 и 19, 1940г.

МАНИФЕСТЪТ НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ,
Търново, 8 септември 1885 г.

Ний

Александър I

с Божията милост и народната воля

Княз на Северна и Южна България

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и избиранието на друго привременно, обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постиганието на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в заякчаванието на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.

Александър

Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година.

Дейците на Съединението

На 17 септемврий 1885 г. Н.В. Княз Александър Батенберг, придружен от Петко Каравелов и Стефан Стамболов, тръгна за Южна България. Цялото пътуване е било триумфално шествие, възторжено посрещан и изпращан от населението. На границата на Южна България той беше посрещнат от властите на временното правителство. Вън от гр. Пловдив го посрещнах лично аз, с подробен рапорт за извършения акт. Влизането на Княза в града беше велико тържество.“

Ген. Данаил Николаев, в-к "Отечество", септември 1925 г.

Худ. Атанас Жеков

Англичаните и Съединението
Из спомените на Михаил Маджаров

Тук даваме няколко официални документа, които намираме в издадената от английското министерство „Синя книга”, която свидетелствува, че наистина авторите на Съединението, както и самият княз Александър, който го подкрепи със силата на българските войници, е било отправено против руската политика.

Майор Данаил Николаев - Герой на Съединението

(...)

В телеграмата си до лорд Солзбъри английският посланик в Берлин от

8. IX. 1885 година казва:

„ . . . Княз Бисмарк казва, че се научил от Петербург и Виена, че двете правителства са били твърде неприготвени за това въстание и твърде много объркани от това действие на българския княз, което е съвсем противно на възгледите и обещанието, които той направи миналия месец на граф Калнокн и на г-н Гирса”.

Така че княз Александър е бил обвинен във вероломство и измама.

В една телеграма от Виена английският посланик казва:

„Видях се с граф Калноки и той ми каза, че напълно признава сериозността на нарушението, което са направили на Берлинския трактат българският княз и неговото правителство, и е последвала нужда да действуват всички сили за поддържане на Трактата …”

С телеграма от същата дата английският посланик Паджет до своя министър в Лондон пише:

„Граф Калноки изказа мнение, че това движение е било организирано в България, но без съучастието или знанието било на императора, било на руското правителство, което, вярва, е било за тях толкова ненадейно, колкото е било и за него.

И в отговор на едно мое запитване негово високо превъзходителство каза, че не предполага

Русия да се откаже да се присъедини на каквито и да било постъпки за поддържането Берлинския трактат.”

На 9. IX. 1885 година английският посланик в Берлин А. Малет пише до маркиз Солзбъри следното:

„ . . . Княз Бисмарк ми каза, че ако султанът успее в призива си към царя да не признае и да осъди въстанието в Източна Румелия, всичките сили отпосле ще се присъединят да направят подобни декларации.”

В една телеграма на английския посланик в Берлин до Солзбъри се казва:

„Гирс ми съобщи, че императорът е осъдил българското движение. (Гирс е руският Министър на външните работи - б.м. Л.Т.)

Той ми каза още, че княз Александър му телеграфирал:

„Вие обичате българския народ. Надявам се следователно, че ще одобрите това, което съм направил.”

и че императорът му отговорил:

„Защото обичам българския народ, затова и осъждам това, което сте направили.”

На 10. IX. 1885 година в Белград се събира Министерски съвет и решава да се мобилизира сръбската армия и да се изпрати на юг.

Високата порта протестира против нарушението на Берлинския договор и иска подкрепата на великите сили да се върне законното положение. Но да се постигне едно мирно разрешение на въпроса, великите сили намериха формулата, че няма истинско съединение, а само едно лично съединение, като- князът се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години. После ще има пак преназначение.

Благодарение на това, че България излезе победителка в Сръбско-българската война, присъединението беше признато. Сам князът беше се отказал от пребиваването си в Източна Румелия.

Какви са били възгледите на английския генерален консул за присъединението на Източна Румелия, се вижда най- добре от официалния негов рапорт до Солзбъри, тогавашен министър на външните работи на Англия, в който рапорт се казва:

„…Политическите партии се образуваха в Източна Румелия същевременно със създаването на автономната област:

те се различаваха само по средствата, за да си осигурят властта и службите.

Тъй наречените либерали, отпосле преименувани народняци (?) (б. м. ММ - това е погрешно, либералите бяха преименувани „казионисти”),

бяха наклонни да разчитат на Алеко паша за удовлетворение на техните желания, пък противниците им (които наричаха себе си консерватори) предпочитаха да се доверяват повечето на руското влияние.

Когато Алеко паша беше в сила, либералите заемаха всичките износни постове в областта, от които естествено бяха извадени набързо, щом се назначи за генерал-губернатор Г. Кръстевич (руски кандидат).”

Една ретроспекция :

Девизът на отците

Реч на

Лъчезар Тошев

В. Про & Анти, 08.09.2006г.

Българи и българки,

Граждани на България, а не поданици,

Комитет “Съединение” отново ни призова днес, 6 септември, да почетем делото на Съединението и паметта на неговите дейци.

Съединение на Княжество България с Източна Румелия, но и съединение на българите от Мизия, Тракия и Македония в едно общо усилие, защитено със Сръбско-българската война.

Тук, на Гроба на незнайния войн стоят безсмъртните стихове на Вазов, посветени на защитниците на Съединението.

Девизът “Съединението прави силата” се ражда пет години по-рано, когато по предложение на Стефан Стамболов Второто обикновенно народно събрание приема да се вплете в българския герб този девиз.

Но идеята за единството има много по-дълга история, идваща от вековете.

През 1870 г. Българската екзархия приема за свой девиз “Свобода в порядъка, Единство в разнообразието”.

Още по-рано хилендарският монах от Атон - отец Неофит Бозвели в своя диалог “Просвещенний европеец” също страда, че българите са затънали в конфликти помежду си.

Това е причината за тъгата на Мати Болгария, при която просветеният европеец довежда сина й, за да обедини българите.

“Българи сме - цепим се!”, възкликва и Гоце Делчев в писмо до Никола Малешевски.

Връщайки се към корените и към заветите на предците, трябва да си припомним и великия завет на Кубрат - владетеля, обединил всички българи в една държава.

Винаги, когато сме нарушавали Кубратовия завет, сме страдали.

Съединението е това, което ни прави силни.

Свободата, за която се борим, е основана на плурализъм.

Но не “безпомощен плурализъм”, а “Единство в разнообразието”.

Създаването на една духовна общност на всички българи и обединението на гражданите на България - без разлика на етнически произход и вероизповедание, обединени около общи ценности и идеали и общи цели. Това са постижими цели, ако успеем да възстановим единството на демократичната общност.

Когато почитаме героите на Съединението, на първо място трябва да се поклоним

пред паметта на Захари Стоянов и организирания от него Български таен централен революционен комитет, организирал Съединението,

пред майор Данаил Николаев - командващ румелийските въоръжени сили, пред Чардафон и неговата чета,

пред княз Александър Батенберг, който не беше българин родом, но положи короната си за успеха на Съединението и стана български патриот завинаги!

Трябва да се поклоним и

пред Стефан Стамболов, който отправи покана към княза - или да отиде в Пловдив и да прегърне Съединението, или да отиде в Свищов и да се качи на парахода за Дармщад.

В днешния ден, когато сме на прага на изпълнението на мечтата на нашите възрожденци - да видят и българския народ като равен наред с другите в общоевропейското семейство на цивилизованите народи, девизът на Съединението е по-актуален отвсякога.

Само така ние можем да постигнем целите, които си поставяме.

Виждаме, че някогашният девиз на отците - създатели на автокефалната българска църква “Единство в разнообразието”, днес е девиз на Европейския съюз.

Можем да подарим на Обединена Европа и девиза на Съединението.

Да не забравяме, че то прави силата!

Да живее Съединението!

Да живее България!

Свързани теми: