Екатерина Захариева
Председател на Комисията по външна политика
Източник :
https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3127/reports/15412
Вх.№ 48-253-05-6
21.12.2022г.
ДОКЛАД
Относно: Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58/01.12.2002 г., внесен от Стоян Михалев и група народни представители
и
Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59/01.12.2022 г., внесен от Екатерина Захариева и група народни представители.
20/12/2022
На заседание, проведено на 20 декември 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58/01.12.2002 г., внесен от Стоян Михалев и група народни представители и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59/01.12.2022 г., внесен от Екатерина Захариева и група народни представители.
От името на вносителите мотивите към съответните проекти бяха представени от
Стоян Михалев, народен представител от парламентарната група на „Демократична
България“ и от Екатерина Захариева, народен представител от парламентарната група
на ГЕРБ-СДС.
Изтъкнато беше значението на обявяването за геноцид на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г., като акт на подкрепа за историческата справедливост. Бяха отбелязани паралелите, които съществуват в настоящия момент заради унищожителната война срещу Украйна, засягаща милиони невинни граждани на тази страна. С оглед отбелязването на 90-тата годишнина от Гладомора се предлага всяка последна събота на месец ноември да бъде Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора.
Министерството на външните работи представи юридическите аспекти, както и
становище в подкрепа за двата проекта.
Беше проведена дискусия, в която участие взеха членове на Комисията по външна
политика от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, от парламентарната група на „Демократична
България“, от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ и от парламентарната група
„Български възход”. Народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС
и от парламентарната група на „Демократична България“ изразиха позиции в
подкрепа на приемане на решение на Народното събрание във връзка с обявяването
на Гладомора през 1932-1933 г. за геноцид.
Народните
представители от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ се обявиха срещу приемането
на решение.
След проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна
политика:
1. с 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ приема по принцип
Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна
1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58/01.12.2002
г., внесен от Стоян Михалев и група народни представители.
2. с 6 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ приема по принцип
Проект на Решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през
1932-1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59/01.12.2022г., внесен от Екатерина
Захариева и група народни представители.
Комисията по външна политика, като взе предвид принципната подкрепа и за двата проекта на решение, разгледа общ проект на решение, въз основа на който с
9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното:
РЕШЕНИЕ
за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид
Народното събрание на Република България:
- В съответствие с принципите на правото на живот, свобода и лична сигурност,
заложени в Устава на Обединените нации, във Всеобщата декларация за правата на
човека и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи;
- Като взема предвид Конвенцията за предотвратяване и наказване на
престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., приета с Резолюция 260 (III) A на
Общото събрание на ООН;
- Като отбелязва, че Гладомора в Украйна и съседните й райони, представляващ
принудителен глад до смърт, извършен през 1932-1933 г. по решение на
тогавашното ръководство на Съветския съюз, е осъден остро и недвусмислено от
ЮНЕСКО на 1 ноември 2007 г.; Парламентарната Асамблея на Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа с Резолюция от 2008 г.; Европейския
парламент с Резолюция от 2008 г. и от 2022 г.; Парламентарната Асамблея на
Съвета на Европа с Резолюция от 2010 г., както и от редица държави;
- Като потвърждава подкрепата си за Резолюция 1481/2006 на Парламентарната
Асамблея на Съвета на Европа „Необходимост от международно осъждане на
престъпленията на тоталитарните комунистически режими“ и за Резолюция
„Европейската съвест и тоталитаризмът“ от 2009 г. на Европейския парламент;
- Като приветства приетия на 28 ноември 2006 г. в Украйна закон за Гладомора,
който се превърна в политическа и правна основа за провеждане на широкомащабно
официално разследване на обстоятелствата и последиците от него;
- Като отбелязва липсата на ясно и категорично извинение за извършеното
престъпление от страна на ръководството на Съветския съюз и неговия
правоприемник;
- Като отбелязва 90-та годишнина от Гладомора и като заявява, че той е едно от
най-тежките масови престъпления, извършени от човеконенавистния съветски
комунистически режим, при което са унищожени над 8 милиона живота, сред тях на
много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи,
РЕШИ:
1. Обявява Големия глад – Гладомор, извършен в Украйна през 1932-1933 г., за
геноцид и осъжда категорично неговите извършители.
2. Приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид като акт
на поругаване на паметта на милионите хора, загинали в Гладомора.
3. Обявява всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за
жертвите на Гладомора в Украйна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА
48-254-02-58: Становище на Министерство на външните работи
09/12/2022
Източник:
https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3142/standpoint/15285
Стенограма
20/12/2022
Източник: https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3127/steno/7063
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Добър ден на всички!
(…)
Колеги, преминаваме към втора точка.
Господин Михалев, само едно уточнение. Знаете, че има два проекта на решение –
единият е внесен от група народни представители от нашата парламентарна група,
другият – от парламентарната група на „Демократична България“.
Пред Вас, колеги, са: обединен проект на решение, за който ние вносителите сме
се разбрали, така че ще процедираме по начина, по който процедирахме и с
Проекта за решение за… (Реплики.)
Не, за Македония беше по-различно, за съжаление, защото тогава колегите от
„Продължаваме Промяната“ не бяха толкова сговорчиви, но за Украйна. Затова ще
докладваме накратко. Ще помоля господин Михалев да е кратък, аз също ще бъда
кратка.
Ще гласуваме по принцип двете решения и вече ще гласуваме и обединения проект.
Няма да даваме почивка, както миналия път, защото сме се разбрали предварително
и поне за нас текстът от вносителите е изчистен.
Господин Михалев, имате думата да представите Вашия проект.
СТОЯН МИХАЛЕВ: Благодаря Ви.
За да бъда кратък, може би ще спестя голяма част от нещата. Ще дам малко от
мотивите и самото решение.
Тази година се навършват 90 години от едно от най-ужасяващите престъпления на
ХХ век – умишленото организиране на изкуствен глад в Украйна от тоталитарния
режим на Йосиф Сталин.
Според историческите източници в най-тежкия период през лятото на 1933 г.
приблизително 28 000 украинци умират от глад всеки ден. Общите загуби на
човешки животи се оценяват между 3,5 милиона и 7 милиона души, в това число
жертвите на Гладомора в Казахстан, Молдова, Беларус и извън производителните
райони на Русия.
В основата на невъобразимата жестокост на висшето комунистическо ръководство на
СССР стои не просто необходимостта да бъдат потушени украинските съпротивителни
движения срещу насилствената колективизация, но преди всичко да бъдат смазани
стремежите на украинския народ за свободна и независима Украйна.
През 2006 г. със специален закон Гладоморът е признат от Украйна за геноцид,
извършен срещу украинския народ, а впоследствие и от 16 други държави –
Австралия, Грузия, Еквадор, Естония, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико,
Парагвай, Перу, Португалия, Полша, Унгария, Чешката република, както и от
Светия престол във Ватикана.
Изцяло в духа на жестоките традиции на СССР Руската федерация днес провежда
целенасочена политика по изтребление и изселване на мирното население на
Украйна, убийства и мъчения на цивилни граждани, унищожаване и разграбване на
украинските селскостопански култури, блокада на украинските пристанища – агресия,
която постави под заплаха продоволствената сигурност на милиони хора по света.
Ракетни удари срещу енергийната, водоснабдителната и газовата инфраструктура на
Украйна, лишаващи украинските граждани от електричество, вода и топлина през
зимните месеци.
Както президентът Зеленски сам отбеляза в изявлението си по повод годишнината
от Гладомора на 26 ноември тази година, „Навремето те, руснаците, искаха да ни
унищожат чрез глад, сега с мрак и студ“.
Зловещите паралели на войната на Путин срещу Украйна със събитията от 1932 –
1933 г. станаха причина темата за Гладомора и неговото осъждане като акт на
геноцид срещу украинския народ да бъде повдигната и в редица национални
парламенти.
Съвсем наскоро резолюции за осъждане на Гладомора бяха приети в Румъния,
Ирландия и Молдова. На 30 ноември германският Бундестаг също призна Гладомора в
Украйна за геноцид.
Ще напомня, че само преди пет дни и Европейският парламент с огромно мнозинство
гласува и обяви Гладомора за геноцид.
Днес повече от всякога ние трябва решително да се обявим в подкрепа на
възстановяване на историческата справедливост, да осъдим палачите и да почетем
милионите невинни жертви на Гладомора.
Вярваме, че с приемането на това решение България ще даде силен знак на
солидарност със справедливата кауза на Украйна и днес, когато войната на Путин
заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа.
Направо ще премина към Решението.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Колеги, нямате против да не се изчита решението,
защото вече от три седмици е на сайта и предполагам, че сте го получили. Всички
колеги са го получили.
Благодаря, господин Михалев. Аз нямам много какво да добавя, освен каква беше
една от причините, освен всичко това, което Вие изброихте – 90 години, това,
което се случва в момента. Доста близък подход до Сталин, както и президентът
Зеленски е казал. Факт е, че терминът „геноцид“ е измислен заради Гладомора,
всъщност той е създаден заради Гладомора. И най-вече фактът, че и след така
наречените промени Руската федерация никога не е признала това престъпление.
Напротив, правила е всичко възможно, за да спира инициативата, която от време
на време се появява от страна на Украйна, за безпрепятстване на обявяване. Това
е един морален акт, който ще извърши българският парламент с това решение –
обявяване на Гладомора за геноцид. Така че аз няма какво да добавя към
мотивите.
Обединеното решение. Тъй като бяха доста подобни, от нашето са точките, защото
мисля, че беше по-изчистено чисто юридически. Мотивите в голяма част са от
Вашето в преамбюла.
Поискахме становище от Министерството на външните работи. Тук са колегите –
госпожа Иванова и господин Чакъров ще вземат накратко отношение. Становището е
позитивно, колеги, от Министерството на външните работи по двата проекта на
решение.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни
представители! Както беше казано, има изпратено положително становище на дата 9
декември от страна на Министерството на външните работи по отношение на
предложенията за обявяване на Гладомора за геноцид.
Понеже казахте да сме кратки, аргументите, най-общо казано, и въобще въпросът
може да се третира в три съпътстващи плоскости. Едната е историческа – бяха
дадени факти, няма нужда да ги преповтарям, те са казани в официалното писмо.
Най-съществената плоскост за нас е геополитическата и актуалната геополитическа
ситуация, в която сме в момента.
Разбира се, има и юридически аспект. Там колегата Чакъров ще вземе думата.
Водени от разбирането, че геополитическият момент е най-важният, и имайки
предвид историческите факти, становището на Външно министерство е положително.
Разбира се, не трябва да се пропуска фактът, който вече беше споменат –
резолюцията на Европейския парламент с призив към държавите членки да излязат
със съответни актове и позиция по въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Господин Чакъров, ще вземете ли думата и Вие?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Много накратко.
Юридическият аспект на това решение рефлектира единствено върху понятието
„геноцид“. „Геноцид“ е понятие, което е дефинирано в международното право още
през 1948 г. с приемането на съответната конвенция, забраняваща извършването на
геноцид. Затова от чисто юридическа гледна точка това е легален термин.
Целта на тогавашната конвенция е била да принуди държавите това понятие да бъде
имплементирано в наказателните им кодекси, за да бъде обявено за наказуемо
престъпление.
Именно това като аргумент е било изтъквано от Външно министерство при предходни
аналогични случаи, когато са обсъждани такива декларации – декларации на
парламента.
Вярно е, че в момента политическата ситуация малко се е променила и всъщност е
по-приемливо възприемането на термина „геноцид“, а не както в предходната
такава декларация, която е свързана с арменския геноцид.
Там, както знаете, през 2015 г. терминът „геноцид“ беше заменен с „масово
изтребление“, за да се избегне чисто юридическата импликация към геноцида,
който има конкретна дефиниция, и за да се приведат съответните действия към
тази дефиниция, трябва да има това пълно съвпадение. Тоест само обръщам
внимание, че това ще бъде един абсолютен прецедент в случая и евентуално би
оказал влияние за вземане на бъдещи решения от българския парламент в
аналогични ситуации.
Имало е и други случаи, когато тук са били обсъждани проекти на декларации на
Народното събрание, с които се е искало определени действия в определени
исторически периоди да бъдат обявявани за геноцид, независимо че геноцидът като
юридическо понятие е изработено 1948 г., но е препотвърдено през 1998 г. с
приемането на римския статут за Международния наказателен съд.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Чакъров, аз нещо не разбрах – Вашето
становище е различно от това, което министърът е подписал.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Не, не съм казал такова нещо.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Извинявайте…
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Досега сме заемали позицията за геноцида…
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Обсъждаме в момента двата проекта на решения,
господин Чакъров. Имате ли нещо по тях…
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Не, просто исках да обърна внимание, че има…
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: …чисто юридически да кажете?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Чисто юридически, доколкото се касае за решение, което…
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Не, нямам против, но аз се обърках, защото чета
едно становище пред мен, подписано от министъра…
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Аз нищо не противореча, само обръщам внимание за какво става
въпрос.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: …и се чудя какво се случва.
Ако имате някакви забележки, сега е моментът. Все пак искаме да сме коректни
юридически, затова сме го изпратили.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Вижте, моето лично мнение е, че няма проблем в едно решение,
което по същество все пак има декларативен характер, с изключение на
обявяването на Деня за честване на геноцида. Във финалния вариант – не съм
виждал обединеното решение, но го имаше, че определена дата ще бъде обявена за
Ден за честване на геноцида. В останалата част това е едно решение, което има
декларативен, политически символичен характер и чисто юридически няма
юридически проблем от приемането на тази дефиниция в такъв вид акт.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Добре, благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията.
Господин Георгиев и госпожа Комитова.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Здравейте, първо! Трябва да кажем ясно и категорично, че това,
което е описано в Проекта на решение, не отговаря на дефиницията на „геноцид“.
Геноцид е целенасочено изтребление на определен народ или етническа група.
Имаме арменски геноцид безспорно – знаете, по онова време турците извършват
геноцид срещу арменците. Но тук, в този случай имам предвид, че в Съветския
съюз няма как да има геноцид, защото това не е геноцид поради причината, че
тогавашното ръководство на Съветския съюз избива собствения си народ,
собствените си поданици. Поради тази причина това не е геноцид.
Още повече, доколкото виждам, се говори главно за Украйна. Трябва ясно и
категорично да кажем, че най-потърпевши от това нещо са именно руснаците в
тогавашния Съветски съюз, защото дават най-голям брой жертви, след това вече са
украинците и редица други народности. Така че не мога да разбера защо основният
фокус е върху Украйна, вместо да се гледа обективно на нещата.
И последно, с това завършвам, трябва да отчетем и факта, че тогавашното
ръководство на Съветския съюз, знаете, начело е човек, който не е руснак –
Сталин, който до ранна детска, даже не толкова ранна – начална детска възраст,
не е знаел руски език. Благодаря.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Госпожа Комитова.
ВИОЛЕТА КОМИТОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Имам един въпрос към господин Чакъров.
Тъй като казахте, че от това няма да последват международноправни или външнополитически
последствия, затова задавам въпрос към Вас: какво ще се случи, ако това тъжно
събитие го наречем геноцид, във Вашата област, в която работите, или в другия
случай, ако се нарече масово изтребление, какъвто е случаят през 2015 г. в
Народното събрание, Вие казахте, във връзка с арменския геноцид? Каква е
разликата между тези два термина? Какви ще бъдат последствията?
Разбирам геополитическия контекст в решението на Европейския съюз – искам да
разбера разликата, защото думата е важна. Благодаря.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания? (Реплики.)
Господин Чакъров.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Казах – международноправни последици няма да има.
Външнополитически – мисля, че геноцид е по-силният термин и той е възприет в
решението на Европейския парламент. Там има конкретно казано „геноцид“. Аз
казвам от гледна точка на българската практика – досега сме бягали от този
термин по тези формални съображения.
Масовото изтребление е вид геноцид – много неща попадат под дефиницията на
геноцид, едното от тези неща е масовото изтребление. Ако трябва нещо да
допълня, съм готов.
ВИОЛЕТА КОМИТОВА: Разбрах. Понеже за арменците сме отхвърлили термина „геноцид“
в … (неразбираема дума) народно събрание, затова исках да разбера какви са
последствията сега, че толкова много държим да е „геноцид“.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Вносителите – господин Чакъров.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Европейският парламент е възприел термина „геноцид“ с пълното
съзнание, че пак се отнася за юридическите.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Георг Георгиев имаше реплика към господин
Ангел Георгиев. Съжалявам, че пропуснах възможността да дам думата навреме,
така че заповядайте.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Макар че не е съвсем съотносимо по темата, но повдигнахме
въпроса – сега обсъждаме Гладомора, а не арменския геноцид – една неточност.
Ние не приехме за арменския геноцид, но приехме декларация, така че арменският
геноцид съществува като понятие в терминологията, с която е боравило Народното
събрание в годините назад – мисля, че Четиридесет и третото беше.
Но тъй като господин Георгиев тук направи едно леко внушение, ако говорим за
арменския геноцид – понеже Вие извадихте арменците от състава на империята и
казахте, че арменски геноцид е имало, защото Армения не е била в империята и
империята е осъществила геноцид едва ли не върху чужда нация и държава, а пък в
случая със Съветския съюз не можело да се говори за това, защото Украйна е била
част от Съветския съюз и тя нямало как да си осъществи геноцид върху държава от
нейните предели. Следите ли ми мисълта?
Но в края на ХІХ век, когато започват така наречените арменски кланета, по
време на които стотици хиляди арменци са загинали, тогава Армения е била от
състава на Османската империя.
Така че геноцидът, така както и господин Чакъров уточни, не се отнася само за
чужди или свои, а по принцип за масово изтребление на някакъв признак. В
България, знаете, е имало времена, в които се е говорило и за културен геноцид,
но това е друга тема.
Въпросът е, че случилото се в Съветския съюз срещу формално украинския народ,
но така както казаха и вносителите, жертви на геноцида са станали и много други
етноси, нации и народи, българите в това число са много потърпевши, защото
Болград и Измаил, знаете, тези области са били изключително засегнати от
Гладомора, носи абсолютните белези на геноцид.
А пък ако извадим „геноцид“ като термин от решението, то ние тотално ще
обезсмислим, реално ще обезсилим това решение и то няма да значи вече нищо.
Какво, ще обявим Гладомора за престъпен, ако не дефинираме какво всъщност
представлява Гладоморът? А той в съществото си е това – насилствено подлагане
на смъртоносен глад, който е довел до смъртта на милиони хора, пак подчертавам,
от различни етноси и нации, макар под Съветския съюз. Но и тук можем да спорим
те доброволно ли са се намирали в тази власт или не.
Така или иначе моят призив е да запазим „геноцид“ като термин в решението,
защото в противен случай ние реално ще направим едно абсолютно ялово
документче, от което няма да се разбира нищо. Благодаря.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Кратка дуплика само.
Точно заради това, което казахте, че понеже имало много народи, срещу които
това е извършено, в Съветския съюз, точно заради това не е геноцид. Ако е
извършено конкретно срещу един народ, тогава ще е геноцид, както случая в
Османската империя – конкретно към арменците.
Така че точно заради това не е геноцид и не отговаря на дефиницията за геноцид.
Това исках да кажа. (Реплика от народния представител Георг Георгиев към
народния представител Ангел Георгиев.)
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Колеги, моля да се въздържате.
Господин Дечев има думата.
ДЕЯН ДЕЧЕВ: Благодаря.
По-скоро имам един въпрос към господин Чакъров.
Господин Чакъров, имате ли информация досега българският парламент да е приемал
документ, в който изрично да се съдържа думата „геноцид“? Просто ми е интересно
в исторически план назад.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Не съм в състояние да Ви отговоря. Просто знам за предходни
случаи, когато сме били да обсъждаме това нещо и тогава се стигна до…
(Реплика.) Цялата практика на българския парламент?!
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Дечев, по-скоро ние трябва да си направим
справката – едва ли колегите от Министерството на външните работи.
Някой друг, колеги?
Господин Първанов.
ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ: Виждам, че като актуално разискваме исторически въпрос с 90-годишна
давност. Тук се говори за геноцид. Може би трябва да споменем нещо, което се е
случило по-скоро – изтреблението на 50% от населението кхмери в Камбоджа от Пол
Пот. Не сме вземали отношение по него. (Реплика от народния представител Георг
Георгиев: „Направете проект за решение – ще вземем“.)
Още нещо интересно, тъй като говорихме за масово изтребление, което е геноцид.
Масовото изтребление с оръжие за масово поразяване в Хирошима и Нагасаки не е
ли геноцид? Разрушаването на Дрезден и поголовното избиване на мирното
население не ли геноцид? (Реплики.)
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Колеги, въздържайте се от реплики. Ще имате право
на реплика.
ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ: Въпросът е, че обсъждаме държава, която вече не съществува, и
говорим за някакъв правоприемник.
Ясно е, че някой иска да си трупа точки преди Коледа. Явно чака 13-а или 14-а
заплата от някое определено място.
Но въпросът тук не е персонално с кого ще се скараме, а как ще си отровим
отношенията с някоя нация и с някоя държава в дългосрочен план! Като казвам –
дългосрочен, говоря за план, при който ние вече няма да сме живи.
Помислете, защото става дума за дипломация. Все пак тук са хората от Външно
министерство. Дипломацията е път на диалога, а тук, доколкото виждам, май
обсъждаме нещата като в Комисията по отбрана – ще обявяваме война или няма да
обявяваме. Натам май са тръгнали нещата.
Може би само заради това ще видите, че някои са в Коледна еуфория, не мислят в
перспектива.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Първа реплика – господин Георгиев. И аз ще Ви направя
реплика.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Първо, ми е изключително неприятно да бъда заплашван в рамките
на парламента. Кога ще живея и кога не ще определи Всевишният, дай боже.
ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ: Никой не Ви е заплашил.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Така че много моля да не употребявате такава риторика.
Второ, в случая говорим за изключително конкретен случай в мирно време, когато
е било подложено на изтребление целенасочено и нарочно едно многомилионно
население.
Тук не коментираме нито заплати, нито профанския тон, който зададохте на този
разговор за пореден път. Но аз мога да Ви гарантирам, че ако Вие имате
смелостта да внесете всички тези решения, които вече споменахте, ние ще сме
готови да ги разгледаме и евентуално да ги подкрепим или отхвърлим.
Бъдете, ако обичате, в пълнота изчерпателни, защото Вие споменахте само някои,
които биха могли да ни насочат към една тенденция, която се формира от Ваша
страна, а именно свързана със защитата на Съветския съюз или неговите
правоприемници, които биха могли да бъдат всички държави по същество, всъщност
част от този съюз. И изключвайки това, което е направила тази държава срещу
останалите.
Така че моля Ви, бъдете, първо, конкретни. Второ, не си позволявайте да
боравите с терминология, която много лесно би могла да бъде обърната срещу Вас.
Тук в това решение изключително ясно и изчерпателно е посочена включително
международноправната рамка, в която се помещава нашето решение, на което лежим
в момента. Ако Вие разполагате със същата аргументация за това, което
приложихте като примери защо не сме, моля, дайте го и ще го разгледаме. Имате
моята дума поне със сигурност, че ще Ви подкрепя.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Първанов, наистина излязохте извън добрия
тон – Коледни бонуси, заплати. Много се надявах в Комисията по външна политика
да не пренасяме понякога твърде емоционалния тон от залата и тук.
Имате право да имате бележки, имате право да гласувате „против“, но наистина
излязохте извън добрия тон. В тази комисия, уверявам Ви, много пъти съм била в
нея в различни качества, в повечето случаи успяваме да го запазим, дори
понякога да имаме сериозни различия – понякога. В повечето случаи, слава богу,
не. Разбирам, че геополитическата обстановка е такава, че много често имаме
различия, особено когато става въпрос за окупацията, агресията, бруталността и
войната, която се води в Украйна, но нека поне да не излизаме от добрия тон.
И аз като господин Георгиев – това беше втората причина, по която да взема
реплика към Вас, е: внесете, уверявам Ви, че ще бъдат разгледани в Комисията в
15-дневния срок и може би голяма част от тях подкрепени от нас.
В момента обсъждаме конкретни два проекта на решение и един обединен. Нека да
се изказваме по тях, но нека да запазваме добрия тон. Защото, колеги, наистина
искам да запазя добрия тон в тази комисия. Предупреждавам – няма да наложа този
път, но имам право да налагам „забележки“.
Дори и да имаме различия, дори и да са много дълбоки, нека да бъде диалогът
тук, изказванията на принципна основа, на професионална основа. Нека да не се
пренася тази емоция, доста често негативна, водеща и до ниското доверие в
парламента не без основание. Нека поне тук в Комисията да не я пренасяме, моля
Ви. Наистина Ви моля.
Господин Георгиев, искахте процедура.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Съвсем кратко. Съгласен съм с голяма част от нещата, които
казахте, госпожо Председател. Само не разбирам защо смятате, че има нарушаване
на добрия тон. Господин Първанов не визира никого конкретно. Изненадан съм защо
така реагирахте двама от ГЕРБ, при положение че аз не припознах ГЕРБ в това,
което той каза. Не знам Вие дали сте се припознали по някакъв начин. Просто
нищо конкретно към никого нямаше.
Поради тази причина няма излизане от рамките на добрия тон. И Ви моля наистина
да се придържаме конкретно към аргументите. Да не нажежаваме обстановката,
която и във вътрешен, и в международен план по отношение на външната политика
никак не е добра. Благодаря.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Георгиев. Наистина
конструктивно завършихме.
Съжалявам, моя е грешката, господин Първанов – преди да дам думата на господин
Георгиев, трябваше да Ви дам думата за дуплика.
ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ: Никого конкретно не съм визирал. Казах, че провалянето в
дългосрочен план на дипломатически отношения ще надживее всички нас. Това е.
Това имах предвид. Ако някой се е почувствал засегнат, може би е въпрос на
тълкуване.
Относно проблемите. Ние с господин Георгиев допреди малко бяхме в Комисията за
българите в чужбина – истинските проблеми, които има българската нация, са на
запад от нас. Присъстваха доста българи от Македония – там наистина имаме
проблем, там имаме културна асимилация и натиск върху нас.
Може би ние като Външна комисия би трябвало да се занимаваме повече с нашите
сънародници, с проблемите, които имат, и как можем да ги защитим, вместо да се
ровим в миналото и да се опитваме да тълкуваме различни неща по различен начин,
как ще се харесат на някои или няма да се харесат.
Но да не забравяме, че все пак по Българския културен клуб в Охрид беше
стреляно преди три седмици. Ето това е злободневният въпрос. Става дума за
българи, наши сънародници, които са от другата страна на границата, не са на
друг континент. Там в момента не се водят военни действия. Българската
дипломация би трябвало там да работи, а виждаме какъв ѝ е резултатът за
последните години – една страна, която е кандидат за член в Европейския съюз,
най-нагло мачка културно и политически нашите сънародници.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Първанов, ще се наложи да Ви прекъсна. Вие
закъсняхте, защото бяхте на друга комисия, но повярвайте, по време на блица
този въпрос беше зададен. Нека да не излизаме от темата – вече сме на втора
точка, не сме в блиц, не сме и на пресконференция, така че моля Ви изказванията
да се придържат към дневния ред.
Така че повярвайте, попитахме министъра много подробно – от ГЕРБ-СДС, между
другото, го попитахме.
Процедура – господин Михалев.
СТОЯН МИХАЛЕВ: Мисля, че не е необходимо всички да ставаме свидетели на тези
шамански заклинания и евтин уотабаутизъм (whataboutism) и предлагам да
продължим нататък по дневния ред, защото очевидно започва да се изчерпва
дискусията и преминаваме в съвсем други посоки на разговора, които не са
свързани с темата.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Вашата процедура е каква?
СТОЯН МИХАЛЕВ: Да прекратим дискусията и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз не виждам други желаещи, господин Михалев, за
изказвания. Мисля, че дискусията приключи така или иначе. (Реплика от народния
представител Виолета Комитова.)
Вие взехте думата вече. Нещо много критично важно ли имате да допълните?
ВИОЛЕТА КОМИТОВА: Да добавя един щрих само.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Добре, добавете, но наистина кратко.
ВИОЛЕТА КОМИТОВА: Този термин „геноцид“ е създаден от Рафаел Лемкин по повод на
избиването на арменците в края на XIX и XX век, който през 1953 г. пуска
статия, наречена „Съветският геноцид в Украйна“, и прехвърля термина „геноцид“
за арменците към случая Гладомора, за който днес ние говорим.
Затова съм малко раздвоена: тъй като за арменците в 2015 г. от Народното
събрание не сме приели термина „геноцид“ – той оттам произлиза, а сега го
прилагаме към Гладомора в Украйна. Иначе разбирам трагедията на това събитие.
Това исках да кажа.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Комитова.
Разбирам колебанието Ви, но сега гледаме двата проекта на решение – не
обсъждаме арменския геноцид. Така или иначе той се използва в декларацията.
Господин Чакъров мисля, че ни върна в ретроспекцията, въпреки че не беше по
темата – може би затова Ви припомни каква е била причината тогава. Сега е
съвсем различна геополитическата ситуация, съвсем различен геополитически
контекст. Нека да не бъркаме двете неща, но всеки, разбира се, при гласуването
ще прецени как да гласува двата проекта.
Колеги, има ли други желания за изказвания? Аз не виждам.
Закривам дискусията и ще подложа на гласуване първо решението – така трябва да
процедираме – на „Демократична България“, нашето, след което обединения текст,
който колегите експерти от Комисията бяха добри да Ви раздадат в началото на
заседанието. Не е дълго, надявам се да сте го видели.
Колеги, който е „за“ Проекта на решение, позволете ми да не го изчитам, внесен
от Стоян Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г….
ВИОЛЕТА КОМИТОВА: Дайте направо обединения.
ПРЕДС. ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Не, така е по процедура. Двете поотделно. Трябва да
спазим процедурата. Това е процедурата. Ако го бяхме внесли обединения, нямаше
да се наложи, но забравихме.
Моля да гласуваме Проекта.
За – 8, против – 4, въздържали се – няма.
Колеги, моля да гласуваме Проект на решение за обявяване на Големия глад –
Гладомор, в Украйна за геноцид, внесен от Екатерина Захариева и група народни
представители на 1 декември 2022 г.
За – 6, против – 4, въздържали се – няма.
Явно някои колеги не желаят да гласуват.
Решенията са приети.
Обединения текст, колеги, подлагам на гласуване.
За – 9, против – 3, въздържали се – няма.
Колеги, с това тази точка се изчерпа.
Благодаря на колегите от Министерството на външните работи за присъствието.
