ВЕЛИКА СЪБОТА : В 14:54 ЧАСА БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН ОТНОВО ИЗЛЕЗЕ ОТ ГРОБА ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

 

 

 

 

Този  огън е електрическо явление. Той се появява върху плочата на Гроба Господен като електрически перли с различна големина. От тях Патриархът на Йерусалим запалва обичайните снопове свещи и подава през два отвора на гробницата огънят на чакащите отвън. След това излиза от Кувуклията (Гробът Господен). След запалването на свещите, техният пламък е обичаен огън.

Интересно, че през 1994г. Благодатният огън се появил от самосебе си не по обичайното време, а през юли.

Според свидетелстовто на клисаря при Гроба Господен - Александър Михайлович, това ставало сутрин през дните от 10 до 21 юли 1994г.и било виждано не само от него, но и от присъстващите.

Приело се, че това е предзнаменование.

Понякога Благодатният огън дори излиза от Кувуклията по плочите навън.
Често преди слизането на огъня, около Кувуклията (Гробът Господен) пресветват синкави светлини.

Един експеримент :

За да се убеди себе си и света по научен начин, един руски физик проф. Андрей Волков от физичния изследователски институт „Корчатов” получава изключителното право да влезе в църквата "Възкресение Христово" на Божи гроб със специална апаратура, побираща се в куфарче.
 

Проф. Андрей Волков

Това става през 2008 г., а резултатите биват оповестени следващата година. В продължение на 6 часа преди службата той правел замервания на електромагнитното поле в храма.

Всичко било нормално, но когато започнала молитвата на патриарха, полето се усилило. При самото запалване на свещите стойностите се увеличили два пъти със силата на мощен електромагнитен заряд.

 Това не би могло да стане с апаратура или някакво запалително средство в условията на храма, бил категоричен ученът.

Разбира се, от едно единствено изследване не може да се потвърди една научна истина, но това изследване остава в историята като едно от малкото научни доказателства на християнските чудеса.

Братът на Св. Василий Велики – Св. Григорий Нисийски (около 331 - ок. 394 година) пише :

„В нощта на Възкресението, които бяха с Петра, видяха и повярваха... защото Гробът бе изпълнен със Светлина, и като че да не бе нощ те видяха вътрешността на Гроба по два начина, и с телесните си  сетива, и с духовните".

 

(Св. Григорий Нисийски, Слово 2, J. P. Migne, PG 46,636d)

 Ето какво става разказано от самия Йерусалимски патриарх Диодор, светителствал на тази катедра от 1981 до 2000 г.

 

Патриарх ДИОДОР : 

Щом загаснат светлините, навеждам се и влизам в първия притвор на Гроба. Напипвам в тъмата пътя към вътрешната крипта на Гроба, където е било положено Тялото Иисусово. Там вече коленича със свещен страх и... изричам определените молитви, които са достигнали до нас през вековете, и когато ги прочета, заставам в очакване. 

Понякога чакам няколко минути, но обичайно чудото се случва в момента, щом прочета молитвите.

От средата на камъка, върху който е било положено Тялото Христово, една неописуема светлина започва да се разстила навън. Обичайно тя има синкав цвят, но цветът може да се променя и да приема различни оцветявания. 

Не може да се опише с човешки думи. Светлината струи от камъка, сякаш като от извор, прилича като че ли гробната плоча е цялата покрита от един воден облак, но не е вода, а е Светлина. Тази светлина всяка година се държи различно. Някой път тя покрива само гробната плоча, докато друг път изпълва със светлина цялата Кувуклия, така че дори хората, които са вън от Гроба, но гледат навътре към него, могат да я видят.

Този огън не пари. Никога не се е случвало през тези 16 години, докато съм бил Йерусалимски патриарх и съм приемал Благодатния огън, той да опърли брадата ми. 
Неговата Светлина е с много по-различно съдържание от физическата светлина, с която гори едно кандило."

Патриарх Диодор излиза от Кувуклията