Последната снимка на Алеко Константинов. Пещера, 11 май 1897г.
Отляво на Алеко е депутатът Михаил Такев, а отдясно с чадъра е кметът на Пещера Иван Кьосеиванов.
Последната реч на Алеко - пред гражданството на Пещера,
11 май 1897г. :
Христо Пунев
цитира по памет прощалната реч на госта:
“
Хилядното гражданство се обърнана слух.
Алеко вдигна ръка и бавно заговори:
“Пещерски
граждани, приятели, ученици
и учители.
Неизказуемо съм благодарен
за вашето сърдечно гостоприемство.
Искам
да не се забравяме.
Да се изповядам: аз
никога не ще ви забравя.
Да знаете,
наскоро пак ще съм между вас.
Ученици и
ученички, слушайте наставниците си и
родителите си.
Учете се, учете се, за
да станете утрешни добри граждани на
хубавата ни земя.
България, утрешна
България е във вашите ръце.“
 |
Паметникът на лобното място на Алеко Константинов с надписа :„Пътниче,
предай на грядущето поколение, че тук
е паднал убит от наемни убийци,
поетът-писател Алеко Константинов, на
11 май 1897 г.”
|
При гроба на убития
другар
Пенчо Славейков
(За убийството на Алеко
Константинов)
Венци ще кичат твоя тъмен гроб
и не един с въздишка ще си спомни
другаря в цветни младини загинал —
и не един ще прокълне ръката,
що покоси живота на поета.
Той бе един от малкото, призвани
това, което иде, да възпеят,
един от тез малцина, що милеят
за труженика благ, не видял ден,
в беди не свикнал още да се брани —
при светлина за тъмна чест роден.
Ту весели, ту скръбно вдъхновени
слова за обич и за злоба честна —
с тях съвестта на гузните той стресна.
Но той изкупна жертва бе избран!
Разбит лежи съсъда драгоценни,
на земний прах елея свят разлян.
Венци ще кичат твоя тъмен гроб.
И не един с въздишка ще си спомни
другаря в цветни младини загинал —
и не един ще прокълне ръката,
що покоси живота на поета.
 |
Гробът на Алеко Константинов в Софийските Централни гробища
|
Спомените на Георги
Кьосеиванов за последния ден от живота
на бележития писател.
„Вестник на вестниците”
в броя си от 24 май 1937г. предава спомените
на Георги Кьосеиванов – тогава
Министър-Председател на Царство България,
за срещата му с Алеко Константинов в
гр.Пещера, в последния ден от живота му.
„ Бях 12-13 годишен
ученик. В нашия град Пещера, бяха дошли
зет ми – Михаил Такев и Алеко. Гостуваха
у дома.
През всичкото време Алеко правеше
впечатление със своята искрена
веселост.
Лично у мен той остави неотразимо
впечатление и аз – толкова години вече,
нося свеж спомен от неговото пребиваване
у нас – моята първа и последна среща с
Алеко.
Защото още същата вечер, когато
напусна нашия град, той бе убит!”
