Надежда за синята идея
2012.06.27
 |
| Г-н Л. Тошев на заседание на ПАСЕ в Страсбург |
С радост посрещнах новината, че Лъчезар Тошев е номиниран за
председател на Съюза на демократичните сили. Тя възвърна у мен затихналата
вяра, че синята организация все още има достойно политическо бъдеще. Защото в
днешни дни едва ли има по-подходяща обществена фигура, която да гарантира на
някогашните многобройни седесари, че съюзът им има основание да продължи
политическия си живот.
Лъчезар Тошев е член на “Екогласност” и на СДС от самото им
създаване. Оттогава досега той е депутат в шест поредни народни събрания и е
бил председател или член на няколко парламентарни комисии.
В европейските структури името на г-Тошев е добре познато
поради активната му дейност. Той е бил член и вицепрезидент на Парламентарната
асамблея на Съвета на Европа, вицепрезидент на Комисията по политически въпроси
в ПАСЕ, вицепрезидент на групата на Европейските демократи и вицепрезидент на
групата на Европейската народна партия. Понастоящем г-н Тошев е заместник
председател на групата на ЕНП в ПАСЕ и дейно участва в работата на ЕНР. През
2006 г. е удостоен с медала “За заслуги” на ПАСЕ.
Заеманите високи постове и многобройните инициативи на
Лъчезар Тошев са безспорен залог, че той би бил уважаван и подходящ лидер на
Съюза на демократичните сили. Но има и нещо друго, което за мене е от
изключително значение.
На пръсти се броят политическите дейци на следкомунистическа
България, които до ден днешен останаха предани на синята идея с неопетнено
нравствено и икономическо досие. Които над две десетилетия неуморно и героично
се борят да възкресят разпънатата от комунистите в продължение на десетилетия
родина. Горещ патриот в свещения смисъл на думата, г-н Тошев е умел и опитен
политик. Той е отличен познавач на историята, който наред с моралните си,
делови и професионални качества и огромен опит се откроява сред колегите си с
още едно огромно предимство.
В дейността си като национален и международен парламентарист
той никога не забрави престъпленията на комунистическия режим и тежките
последици от него. Усилията му да ги разкрие и разобличи целяха и целят да се
узакони една историческа справедливост, която да спре деморализацията на
обществото и да реши сериозните проблеми, помрачаващи не само днешния ден, но и
бъдещето на идните поколения. Сферите на действие, с които Лъчезар Тошев се изяви
на родната и на европейската политически сцени, са жизнено важни и актуални.
Ще припомня някои от тях: борбата му за откриване и връщане
в българската държавна хазна поне на част от откраднатите “червени пари”,
прехвърлени в задгранични дружества; усилията му за подпомагане на българското
малцинство в Западните покрайнини, за възстановяване на Тараклийския
административен регион на българите в Молдава и за правото на самоидентификация
на “булгарите” от Волга; приноса му в Парламентарния контрол над международните
организации и в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и международното
сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския регион; ангажираността му в
решаване на проблемите, свързани с промените на климата, биотероризма,
екологията, разкриване на организираната престъпност и мафиотските организации
у нас.
Не била да забравяме, че г-н Тошев бе инициатор, автор и
съвносител на приетата от ПАСЕ Резолюция 1481/2006 за международното осъждане
на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Но както сам твърди,
за да се довърши започнатото, оттук нататък е необходима решителната намеса на
Европейския парламент.
Само за три години – от 2009 до 2012, като депутат от Синята
Коалиция Лъчезар Тошев внесе в 41-то Народно събрание следните проектозакони,
проекторешения и проектодекларации, сързани с престъпленията на комунистическия
режим: Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане
престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими (с група
народни представители); Предложение при приемане на Правилника за организацията
и дейността на Народното събрание депутати, сътрудничили на ДС, да нямат право
да бъдат в ръководството на Народното събрание, на парламентарните комисия,
нито да са членове на международни делегации; Законопроект за допълнение на
Кодекса на труда, в което се предлага въвеждане на две дати за почит като
неработни дни: 23 август – Ден за почит към жертвите на
националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа и 9 септември –
Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9.IХ.1944
г.; Законопроект за създаване на Институт за национална памет (с група народно
представители); Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, с
който се предлага въвеждане на задължително изучаване на историческите факти за
престъпленията на комунистическите режими, както и вероучение (с Мартин
Димитров); Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с който се
предлага премахване на давността за престъпленията на комунистическия режим;
Предложение до Столичния общински съвет за наименуване на улица на името на
дисидента Едуард Генев; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България,
с който се предлага служители и сътрудници на ДС и други репресивни служби на
комунистическия режим да не бъдат награждавани с ордени и медали (с Ваньо
Шарков); Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага
премахване на давността за престъпленията на комунистическия режим и въвеждане
на състави за престъпления срещу човечеството; Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за дипломатическата служба, предлагащ въвеждането на
допълнителни критерии за дипломатите и за работещите в дипломатическите
представителства – да не са били служители и сътрудници на репресивните служби
на комунистическия режим; Проект за Декларация относно възпоменание на Големия
глад (Гладомор) в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски
съюз (с Иван Иванов); Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния
кодекс, дефиниращи “Престъпления срещу правото на възползване от историческия
опит и съставляващи историческа измама” за отричане, омаловажаване или
оправдаване на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите
режими и срещу поругаването; Закон за изменение и допълнение на Закона за
досиетата, с който се предлага да се премахне ограничението за репресирани лица
да стават членове на Комисията по досиетата; Законопроект за временно въвеждане
на ограничения за заемане на ръководни длъжности.
Въпреки че, като никой друг се е посветил на изкореняването
на пагубните последици от комунистическото ни минало в името на истината и
морала, Лъчезар Тошев живее активно в настоящето.
Приел предложението да се кандидатира за председател на СДС,
той споделя идеите си, които са напълно адекватни на изискванията на
съвремието. Днес той вижда себе си като потенциален обединител на една затънала
в спорове организация, който да насочи
енергията на партията към диалог с обществото, а не към вътрешни конфликти.
Позицията му на народен представител му дава възможност да ползва за националния
диалог трибуната на Народното събрание. Г-н Тошев обещава да прекрати
практиката на еднолидерския модел в синята организация и предлага избирането на
Правителство в сянка, възстановяване на в. “Демокрация” и поддържане на активни
контакти с Европейската народна партия. За него правилното решение е СДС да
организира диалог в широк формат, включващ представители на местното
самоуправление, неправителствените организации, академичните и научни кръгове,
вероизповеданията, сдруженията на репресираните и другите обществени фактори.
Голямата цел на Лъчезар Тошев е да върне смисъла на
представителната демокрация и да се преодолее скептицизма на населението към
цялостната политическа система, както и социалната апатия при младите българи.
За Тошев борбата на синята партия в Народното събрание тръбва да се насочи към
гласуване промени в конституцията и в общественото устройство на страната. Във
един новосъздаден Форум на бъдещето, какъвто съществува в много държави, той
препоръчва да се дискутират големите въпроси на държавното ни устройство и обществено
развитие.
Убедена съм, че ако бъде избран за председател на Съюза на
демократичните сили, Лъчезар Тошев ще положи неимоверни усилия, за да осъществи
смелите цели, които поставя пред политическата си организация. Гаранти за това
са неговите изключителни качества: честност, неуморимост, деятелност, упорство
и пълно посвещение на каузата.
Ето какво каза за г-н Тошев през 2007 г. един от
най-изтъкнатите дейци на Европейската народна партия Люк ван ден Бранде – по
него време президент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа:
“Най-голямото качество на Лъчезар е неговата човечност… Лъчезар е пример за
гражданин… Човек от неговия калибър – рядка комбинация от лични качества и
политическа мотивация, не се намира често… Истински голям държавник”.
Нася Кралевска
http://www.eurochicago.com/2012/06/latchezar-toshev/
http://www.eurochicago.com/2012/06/latchezar-toshev/
