ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
XLI НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
УВАЖАЕМА
ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля проектът за декларация да бъде предоставен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.
София, 1 март 2013 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
народен представител
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И
ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Относно: 70-тата годишнина от спасяването на цялата
българска еврейска общност и почитане паметта на жертвите на Холокоста
Народното
Събрание на Република България :
· Като осъжда остро
провеждания от тоталитарните режими в Европа геноцид срещу еврейската общност в
първата половина на ХХ век известен като Холокост
·
Като приема исторически неоспоримия факт, че въпреки
тази политика на геноцид в държавите с тоталитарни режими в Европа, намиращата
се в онзи момент под хитлеристки натиск България е успяла да спаси цялата
българска еврейска общност от над 48 000 души на територията под своя
юрисдикция и е помогнала за спасяването още на хиляди други евреи без българско
гражданство, като им е издавала емигрантски визи за Палестина
·
Като
оценява спасяването на българските евреи като безпрецедентен високо морален акт
на хуманност, солидарност и активно противопоставяне на всяко преследване поради етнически произход или религиозни
вярвания
· Като
подчертава, че спасяването на българските евреи стана възможно благодарение на смелостта
и морала на Димитър Пешев – Заместник- Председател на ХХV-тото Народно Събрание и 42-мата депутати с него от
фракцията на мнозинството, подписали петиция до тогавашния Министър-Председател
срещу депортацията, на Предстоятеля на Българската Православна Църква Екзарх
Стефан, на Пловдивския Митрополит Кирил и на целия Свети Синод на Българската Православна
Църква, заели активна позиция в защита на еврейската общност независимо от
етническите и религиозни различия, на
български интелектуалци и духовни водачи и с решаващата роля на държавния глава
цар Борис III Български
·
Като
осъжда категорично депортацията на 11 343 евреи от Югославия и Северна Гърция,
намиращи се през 1941-1944г. под юрисдикцията Националсоциалистическа
Германия, чиято армия е окупирала тези територии и изразява съжалението си, че
това обстоятелство е направило невъзможно предотвратяването и на тяхната
депортация
·
Като
оценява високо куража на отделни представители на тази българска администрация
в тези територии под юрисдикцията на германските власти да помогнат на десетки
и стотици евреи от Югославия и Северна Гърция да избегнат депортацията
ДЕКЛАРИРА :
1. От името на българския
народ, изразява огромна благодарност към
всички, които са допринесли за спасяването на цялата еврейска общност в България по времето на Холокоста и са показали
на света, че българският народ има смелостта да
защитава всеки от преследвания по етнически и религиозни причини включително, поемайки риск за собственото си бъдеще
2. Почита паметта на всички
загинали от геноцида срещу еврейската общност в Европа.
3. Призовава трагичната им
съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.
4. Категорично се
противопоставя на всички форми на ксенофобия, антисемитизъм, етническа и
религиозна нетърпимост, които са заплаха за устоите на демократичното общество.
София, 1 март 2013 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
народен
представител
М О Т И В И
Това е повод, Народното събрание, от името на българския народ, когото представлява да приеме декларация, отбелязваща това безпрецедентно за тогавашна Европа събитие. С тази декларация следва да се изрази благодарност на онези високоморални личности в нашата история, които поемайки риск за собствената си съдба защитиха своите сънародници независимо от това, че те са били етнически и религиозно различни от мнозинството.
Нацисткият посланик в София Адолф Бекерле, за да се оправдае за провалилата се депортация е писал през 1943г.:
„Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството – още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен. Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях.”
Тези думи, които са целели да унизят българите тогава, всъщност са един голям комплимент за нашия народ днес.
Тогавашният шведски търговски представител в България – г-н Утгрен, също докладва за впечатлението си, че антисемитизмът е чужд на българите и те гледат на депортации или на мерки срещу когото и да било поради религиозни причини като на нещо абсолютно незаконно.
По ирония на съдбата, по времето на комунизма тези 43-ма депутати, начело с Димитър Пешев, имали смелостта да защитят не само българските евреи, но и честта на българския народ, са осъдени от т.нар. Народен съд по обвинения в нацизъм и за...... „преследване” на евреите. От тях 20 души са осъдени на смърт, 6 – на доживотен затвор, 8 (сред които и Д. Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години, един – на 1 година, а на един, който е починал, е конфискувано цялото имущество.
На 25 януари 2000г. в Двореца на Европа в Страсбург се проведе церемония на която Председателят на Народното събрание г-н Йордан Соколов, по инициатива на българската делегация в ПАСЕ връчи на Съвета на Европа бюста на Димитър Пешев. Този бюст беше приет от Съвета на Европа с решение на Комитета на Министрите и бе поставен сред няколкото други бюстове на бащите на Европейската идея, заради смелия морален подвиг на Димитър Пешев в тежките времена на Холокоста.
Тогавашният Президент на ПАСЕ– Лорд Ръсел Джонстън заяви на тази церемония :
„Когато наскоро говорих пред българския парламент, заявих, че в много страни, включително и в моята, има такива фанатици, които при определени обстоятелства успяват да доминират и да вкарат иначе нормални и толерантни хора в колективна лудост.
Да се изправиш срещу такава колективна лудост изисква голям кураж!
Димитър Пешев беше от хората, които притежаваха нужния кураж!
Както председателят Соколов каза, Пешев изрази отговора на българския народ, който верен на своята традиционна толерантност, отхвърли антисемитизма, загрижен за съдбата на своите съграждани. Но Пешев плати скъпо за това – както по времето на нацистите, така и при комунизма. Ние трябва да признаем факта, че много свободни хора – включително тук, в тази сграда, са доволни, когато правят генерални изказвания за човешките права, но не са готови да поемат, каквито и да било рискове да ги защитят при необходимост, или да сторят нещо за другите, което би могло да засегне тяхното собствено положение. Димитър Пешев не беше от тях!
Това е същинската причина, поради която сме щастливи, че вие ни дадохте този красив бюст на Пешев, който ще сме горди да изложим тук. „
А ръководителят на делегацията-наблюдател на Израелския Кнесет в ПАСЕ г-н Рони Мило подчерта:
„Имам смесени чувства към днешното събитие. От една страна, адмирирам Димитър Пешев, който със своите действия спаси 50 000 души български евреи. От друга страна, ако по същото време на Втората световна война, по времето на Холокоста, ние имахме 50 души като Пешев, не 50 000 души, а 6 милиона, които бяха екзекутирани в газовите камери, щяха да бъдат спасени. Между тях 500 000 малки деца и бебета, които бяха изпратени дори от Страсбург в концентрационен лагер на 20 км оттук. Когато те бяха изпращани в концентрационни лагери, в цяла Европа имаше само няколко европейци, които направиха нещо за спасяването на тези хора, изпращани в лагерите на смъртта. Ето защо е толкова важно за мен като водач на Израелската делегация, като ръководител на делегацията на Израелската държава да застана тук, за да благодаря на българския народ, на председателя на българския парламент, на българската делегация в ПАСЕ, на председателя на ПАСЕ и на Генералния секретар на Съвета на Европа за това специално събитие, което ни събра днес – да отдадем почит на паметта на Димитър Пешев, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера и дори от неговия живот. Той направи много – заедно с българите, с българския народ, за да спаси 50 000 евреи – почти цялата еврейска общност в България. Те бяха спасени от българския народ, от българския парламент и от всички онези добри хора, водени от Димитър Пешев.”
Време е по повод 70-тата годишнина от спасяването на българските евреи, Народното събрание да отбележи с декларация това събитие.
За да допринеса за приемането на такъв документ внасям този проект!
София , 1 март 2013 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
.......................................................................
LA MARTENITSA
La Martenitsa
- un segno costituito da coppie di fiocchi rossi e bianchi (filo rosso e
bianco), è un simbolo che i bulgari il benvenuto
alla primavera s’augurano la salute e la felicità.
Questo è una vecchia tradizione
pre-cristiana.
L’origine della parola
"Martenitsa" deriva dal nome del primo mese della primavera - il
marzo. Il 1 marzo i bulgari, ma stesso alcuni residenti dei paesi limitrofi -
Romania e Macedonia – mettono sui loro vestiti o ai polsi Martenitsa.
Questi se mettono e sugli alcuni
animali domestici - cavalli, cani, il montone che conduce il gregge e gli
altri.
Questo Martenitsa se porta come un
segno della primavera prima di vedere una cicogna o una rondine.
Poi la Martenitsa viene rimosso e
collegato a un albero da frutto in fiore. Questa tradizione è stato riportato
dalla prima paese dei Bulgari - vicino alle montagne del Pamir in Asia più di
2.000 anni.
Ci è simboleggiato dio Farno - il
dio della prosperità, raffigurato come un ariete con collo Martenitsa.
Durante l'Impero romano, il nuovo
anno inizia il 1 marzo, per cui questa festa è stato combinato con una vecchia
tradizione.
L’Articolo 62 del Sesto Concilio Ecumenico
della Chiesa Cristiana, tenutosi a Costantinopoli nel 681 anno ha vietato
"la festa popolare celebrata il primo giorno di marzo".
Proprio in quel momento i bulgari
erano impegnati ad attraversare il Danubio e con la creazione del loro paese e
non notato questo divieto.
Poi, non sono ancora stati i
cristiani.
A poco a poco la Martenitsa ha perso
il suo significato pagano e divenne solo il saluto di primavera, una
felicitazione di salute - in una tradizione bulgara.
C'è una leggenda come i bulgari da
Martenitsa interagiscono tra loro in diversi luoghi dei loro insediamenti.
Nel VII secolo, i
bulgari iniziarono a stabilirsi nel territorio della moderna l'Ucraina con la
capitale bulgara Baltava (oggi Poltava).
Dopo la morte di Khan Kubrat (Kurt) – l’unificatore di
tutte le tribù bulgare, i suoi figli sono stato divisi. Il più grande - Boyan
Baltava è rimasto in prima linea nella cosiddetta Baltava con i”bulgari neri”;
secondo figlio - Kotrag è stato il fondatore della città di Bolgar sul fiume
Volga (vicino all'attuale Kazan, dove “bulgari argenti” sono convertiti
all'Islam).
Asparuh ha portato
loro bulgari del Danubio, l’attraversa e se stato stabilito in paese dove i
bulgari vivono oggi; Kuber e Mavar sono andati nella Pannonia, dopo a
Salonicco, in Macedonia.
Altsek è stabilìto con la sua orda vicino a Campo Basso
in Italia, e dopa a fatto un contratto con il principe dei Longobardi di
Benevento Grimoaldo e suo figlio Romoaldo.
I fratelli avevano una sorella che è rimasta in Baltava.
Affliggersi per i loro fratelli, lei manda un catturato
vivo da martenitza come un saluto dal paese vecchio, e auguri di buona salute.
Lei stata
d’inviare martenitsi ogni primavera, e così è chiamata dalla gente di Baba
Marta.
La gente credono
che durante il marzo il tempo sia molto variabile, umore fluttuante che ricorda
Baba Marta, ora addolorato per i loro fratelli, ora apprezzato la notizia di
loro.
Così, per la tradizione di martenitsa i bulgari oggi
salutano l'arrivo della primavera, ma anche mantenevano una connessione
spirituale con l'altro, ovunque essi vivano nel mondo.
Latchezar Toshev
latchezar.toshev@gmail.com
