Статията се публикува с изричното съгласие на автора - Аспарух Панов, мой приятел, съратник и колега в 36-тото Народно събрание, с който бяхме заедно в първата българска делегация в ПАСЕ
Как подарени от Русия и Китай
паметници свързаха българския Свищов и германския Трир
Posted on май 25, 2017 by
Asparuch Panov
Свищов и Трир са градове с древна история, започваща в
римско време, някъде преди 2000 години около началото на новата ера. Днес двата
града са модерни членове на обединена Европа и разполагат със значително
културно-историческо наследство. Дунавската община Свищов има около 50 000
жители. Градът е разположен в най-южната точка на реката с най-вдаденото
навътре в територията на страната дунавско пристанище. Трир има около 115 000
жители и се намира в западната част на провинция Рейнланд-Пфалц. Разположен е на
брега на река Мозел, на около 15 км от границата с Люксембург.[i]
В околностите на днешния град Свищов по римско време е
съществувало селище под името Нове, основано с декрет на император Веспасиан от
октомври 69 г. След походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира
Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, след като те се
установяват там през 483 г. През Средновековието, по времето на цар Иван Шишман
градът се споменава под името Зибестова, който е бил областен център. На два
пъти, през Руско-турските войни 1806 г. – 1812 г. и 1828 г. – 1829 г., Свищов е
опожаряван от руската армия.
На 15 май 1877 г., по време на Руско-турската война 1877 г.
– 1878 г., главните сили на руската армия преминават Дунав при Свищов. Оттук
започва пътят към възстановяване на независимостта на България, като в края на
юни ще бъде отбелязана 140-та годишнина от освобождението на града. Свищов е
родно място на Алеко Константинов и на двама български министър-председатели –
Димитър Станчов и Драган Цанков. Днес в Свищов има около 14 000 студенти в
Стопанската Академия, има полувисш институт и 6 средни училища, в които идват
да учат деца и от околните общини.
Свищов е първият град в България, награден през 2001 г. с
Европейска Диплома от Съвета на Европа за приноса му в разпространяването на
европейската идея и за инициирането и създаването на първия трансграничен
евро-регион „Дунав-Юг“ между България и Румъния. Регионът е създаден през 2001
г. след съвместен колоквиум на ПАСЕ и Конгреса на местните власти и регионите в
Европа, проведен в Свищов на 3 ноември 2000 г.[ii]
Трир е най-старият град в Германия. Основан е от Август през
16 г. пр. н.е. под името Августа Треверорум, столица на римската провинция
Белгика (от втората половина на 3 век Треверис). От 259 г. до 274 г. Трир е
столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г.
По време на Константин Велики (306 г. – 324 г.) е негова столица. От 328 г. до
340 г. е резиденция на император Констанс II, a от 367 г. – на Валентиниан I и
на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г.
Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 г. и 421
г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски. От 9 в. e
седалище на архиепископ. Получава градски права през втората половина на 12 в.
Многобройните римски и по-късни исторически паметници са включени от 1986 г. в
списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Трир е родно място на
небезизвестния Карл Маркс, германски философ, политикономист и общественик.
Роден е на 5 май 1818 г., като догодина ще бъдат отбелязани 200 години от
рождението му.
Днес в Трир има университет и висше училище. В града са
разположени администрацията на окръг „Трир-Заарбург“ в провинция Рейнланд-Пфалц
и редица административни звена от важни институции на провинцията. Трир е
седалище на най-старата северно от Алпите римокатолическа епархия „Бистум Трир“
и на протестантския църковен окръг Трир.
Позволих си тази разходка в миналото и съвремието на Свищов
и Трир, защото по едно и също време в началото на тази година и двата
европейски града станаха обект на напълно сходни в същността си политически
събития, свързани с част от тяхната история и настояще. Събития, които имаха
широк политико-културен отзвук и разбуниха духовете на голяма част от
политиците и гражданското общество и в България, и в Германия.
Сигурно мнозина си спомнят, как в дните преди 3 март т. год.
медиите задъхано разпространиха новината от Свищов, че гигантска почти
деветметрова статуя на руския император Александър II ще бъде поставена в
града. Тя била „подарък“ от „братския“ руски народ по повод на 140-та годишнина
от освобождението на Свищов от руските войски през 1877 г. Автор на паметника е
скулпторът Зураб Церетели, който дарява готовата си статуя, намираща се в
неговия музей-ателие в Москва.
Според информацията, предоставена от напълно непознатия на
обществеността „Балкански институт за възстановяване и развитие“, статуята щяла
да доплава по Дунава, като транспортът и монтажът щели да бъдат напълно
безплатни. Откриването на паметника се предвиждало за 27 юни, а като
кулминация, за освещаването можело да бъде поканен самият руски президент
Владимир Путин…
По предложение на кмета на общината Генчо Генчев (БСП)
общинският съвет на Свищов, председателстван от Кристиян Кирилов (ГЕРБ) не само
единодушно приема дарението (с 24 гласа „за“ от 24 присъстващи на заседанието),
но и определя с решение № 473 от 22.02.2017 г. бъдещия паметник за „общински
обект от първостепенно значение за община Свищов“. Предвижда се монументът да
бъде поставен в местността „Паметниците“. И всичко това без никакво допитване
до гражданите.
Поне такова е било намерението на местните управници. За
тяхно съжаление обаче, нещата се усложняват поради спонтанната и емоционална
реакция на гражданското общество и академичните среди. Така че, макар със
закъснение и под натиск, на 2 април 2017 г. в Свищов граждански инициативен
комитет организира и провежда обществено обсъждане „За и против издигането на
нов паметник на руския император Александър ІІ в град Свищов“.[iii]
По време на дискусията се изказват много аргументи и в двете
посоки. Повечето от аргументите „против“ са свързани с факта, че в града има
вече достатъчно символи за увековечаването на Александър II.
Главната улица носи неговото име. В култовата местност „Паметниците“ вече има негов паметник, издигнат през 1881 г., а в историческия музей има негов бюст. Новият паметник със своите гигантски размери и художествено оформление ще бъде в рязък контраст с всичко останало. Типичното за България претрупване на паметни знаци е доказателство единствено за естетическа безвкусица.
Главната улица носи неговото име. В култовата местност „Паметниците“ вече има негов паметник, издигнат през 1881 г., а в историческия музей има негов бюст. Новият паметник със своите гигантски размери и художествено оформление ще бъде в рязък контраст с всичко останало. Типичното за България претрупване на паметни знаци е доказателство единствено за естетическа безвкусица.
Разбира се, доводите „против“ паметника далеч не са само
урбанистични или естетически. В дълбоката си същност те са политически. Много
неща се изписаха и изговориха около това обсъждане, като едно е ясно: В случая
е налице дълбоко разделение сред гражданите на Свищов, а и не само там, а и в
политическите, културните и научните среди. А един паметник следва да
обединява, а не да разделя обществото.
Както и се очакваше, разбира се, информационното осветляване
на проблемите и разгорещените дискусии не доведоха и едва ли ще доведат до
отмяна на политическото решение на Общинския съвет от 22 февруари 2017 г. И все
пак, по технически и административни причини, процедурата по издигане на
паметника се отлага във времето и церемонията няма да се състои на обявената
дата 27 юни.
Най-малкото, трябва да се изчака становището на отговорните
институции. Съгласно законовите разпоредби „Мемориални места и обекти
(паметници, паметни плочи, монументално-декоративни структури и елементи и
други), свързани с исторически събития и/или личности, се разрешават след
решение на общинския съвет и съгласуване с Министерството на културата“. Така
че, докато изчакваме формалните решения около Свищовската „сага“ с дарения
монументален „Александър II“, дебатите могат да продължат, най-малкото на публицистично
ниво.
От всичките публикации по темата, най-дълбоко впечатление ми
направи статията на проф. Михаил Неделчев в портал „Култура“, озаглавена
„Приказните дарове на Церетели“.[iv] Ето два характерни цитата от този
великолепен текст:
„…Не можем да имаме никакво съмнение, че този нечакан дар
е малък елемент от хибридната експанзионистична война на днешна Русия, опитваща
се отново да стане империя. Това е „дар“ обмислен, прицелен, идеологически и
геополитически функционален от тяхна гледна точка. В духа на отдавна
официализираната концепция на Андраник Мигранян за Русия и близката чужбина
(близката чужбина са околните и не само околните страни, където Русия има
„специални интереси“ и особени „права“, където тя противно на международните
норми има неотменимото право да се намесва във вътрешните дела по свое
усмотрение), един такъв гигантски паметник означава трайно и стабилно
обозначаване на отвъддунавската българска територия още един път именно като
близка чужбина, като място, където, ние, руснаците, можем винаги да идваме да
„спасяваме“ и „освобождаваме“ (нищо, че в началото на ХІХ век точно Свищов е
бил два пъти опожаряван и съсипван именно от руснаците при „спасителни“ акции)…“
„…Ще направя обаче едно заключение за самия паметник. Той
е надменен, глупав и агресивен. Поставен на Дунавския бряг, паметникът на
Императора би бил обида за републиканизма на Левски и Ботев, но и на д-р
Кръстьо Раковски и на свищовлията Алеко Константинов…“
Без съмнение, смисълът да се връщаме към историята е преди
всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. Когато фактите се
манипулират обаче, в името на конкретни конюнктурни политически цели, цялото
общество може лесно да бъде подведено. Точно с тази цел историята, специално на
българо-руските отношения често се митологизира. Казано по-простичко, истината
целенасочено се подменя с лъжи, като за митологията на руската „любов“ към
България могат да се напишат поредица от томове.
Хубаво е точно при подобни дискусии да си припомним фактите,
че пътят към българската независимост нито започва, нито завършва със
Санстефанския договор, за който така или иначе е било предварително договорено,
никога да не се реализира. Да, „многоликият“ граф Игнатиев подписва договора,
но преди това изиграва важна роля за провала на Цариградската конференция на 18
януари 1877 г., на която Великите сили се споразумяват за територия на новата
Българска държава много близка до територията на Българската екзархия.
На този фон у нас никога не е имало лесни политически
дискусии. Обществените настроения в България винаги са били поляризирани, от
възстановяването на държавността ни с приемането на Търновската конституция, та
до ден днешен. Независимо какви са били социалните, политическите,
икономическите и културните предпоставки за поляризацията през годините и при
различните системи на управление, на единия полюс винаги е проруската, а на
другия – прозападната ориентация.
Това фундаментално за България ценностно разделение никога
не е затихвало, дори и след приемането ни в ЕС и НАТО. Напротив, през
последните години то се разгоря отново с пълна сила. Драматичните събития около
Украйна отприщиха една нова вълна от страстно проруска и дълбоко
антиевропейска, антиамериканска и антинатовска обществена енергия, необяснима
за днешното ни битие на неразделна част от Свободния свят. Да, политическият
плурализъм е огромно богатство. Но всичко трябва да има своите логични
демократични граници, дори и русофилството. И то особено днешното „путинофилство“,
целенасочено превръщано в необуздана политическа истерия…
 |
| Източник: https://www.trier.de/kultur-freizeit/karl-marx/karl-marx-statue/ |
Тук е мястото да напуснем за малко Свищов и да се пренесем
на брега на р. Мозел, в историческия германски град Трир. През май 2018 г. Трир
ще отбележи 200 години от рождението на Карл Маркс. На 14 март 2017 г. водещите
германски медии разпространиха новината, че по този повод Китайската народна
република е решила да подари на града една огромна бронзова статуя на Маркс
(около 6 м. висока заедно с постамента). Автор на статуята ще бъде известният
китайски скулптор Ву Вайсхан.[v]
Тя ще бъде поставена в центъра на града, близо до прочутата
древна „Порта Негра“. Нещо повече, дървен макет в реална големина вече е
поставен на избраното място. 56-членният градски съвет е одобрил това
предложение с преобладаващо мнозинство от 42 гласа „за“. Против са гласували
само свободните демократи (СвДП) и „Алтернатива за Германия“, които имат по
двама съветници и част от „Зелените“.
Интересни са различните политически мнения по темата, в
по-голямата си част възторжено положителни.[vi] Съветникът Андреас Лудвиг (ХДС) възприема
подарената от Китай статуя на Маркс като чест за своя град. „Това, че
най-голямата страна в света мисли за малкия град Трир е просто чудесно“ казва
г-н Лудвиг пред Зюдвестфунк. 150 000 китайски туристи посещават всяка година
Трир, а сега могат да станат още повече, добавя той.
Културнополитическият говорител на групата на
социалдемократите (ГСДП) Маркус Ньол също оценява високо идеята за паметника.
Пред „Нойес Дойчланд“ той заявява, че китайският подарък е признание за родния
град на големия философ Маркс. Според него, през юбилейната 2018 г. Трир трябва
да влезе в дискусия с целия свят, включително и с гостите от Китай.
 |
Според кмета на Трир Волфрам Лайбе (ГСДП), Карл Маркс е един
от великите граждани на този град и това не трябва да се крие. Градът може да
живее чудесно с големия паметник на Маркс, разположен в неговия център.
Министър-председателката на провинция Рейнланд-Пфалц Малу Дрейер (ГСДП) също
има положително отношение към идеята. Според нея, като университетски
преподавател Карл Маркс и днес има своето място в Трир.
 |
Кметът на Трир обръща специално внимание и на позицията на
китайския посланик в Германия, че тук не става дума за идеология, а за жест на
приятелство с града Трир. Като доказателство в тази посока посланикът дава
пример, че преди две години Китай вече е подарил статуя на Фридрих Енгелс на
родния му град Вупертал.
Разбира се, цитираните дотук мнения звучат подозрително
умилително, дори просълзяващо. Затова, гласовете „против“, макар и в
малцинство, имат особено значение. Райнер Марц от „Зелените“ отправя апел към
градския съвет да откаже подаръка. Според него, когато се приема едно дарение,
по този начин се оказва чест на дарителя, а китайската комунистическа партия не
заслужава подобно отношение. Ако Трир откаже статуята, това би било важен
сигнал срещу погазването на човешките права в Китай. Сигнал, който би прозвучал
навсякъде.
Председателят на групата на СвДП Тобиас Шнайдер също
изразява острата си позиция: „Моля, откажете този отровен подарък. Днешният
Китай не е свободна държава.“ Критична е и позицията на Михаел Фриш от
„Алтернатива за Германия“ – Маркс винаги е бил против парламентарната
демокрация. Той никога не е бил хуманист, а само един антидемократичен
революционер.
Неслучайно обаче, най-острите гласове срещу китайския
подарък идват от гражданското общество и представителите на репресираните в
бившето ГДР. Предлагам ви без коментар един цитат от прессъобщението по темата
на Съюза на организациите на жертвите от комунистическия режим, озаглавено
„Трир реимпортира Карл Маркс от Китай“: [vii]
„Бихме желали да припомним на гражданите на Трир, че в
името на Карл Маркс бяха създадени десетки диктаторски режими, които потъпкваха
свободата и костваха живота на милиони хора. Китайската народна република
нарушава всеки ден човешките права, дисидентите се арестуват, християните и
представителите на други религиозни общности се преследват, а свободата на мненията
се потиска.
Според Дитер Домбровски, председател на Съюза и
вицепрезидент на местния парламент в провинция Бранденбург, ако градските
съветници в Трир биха желали да почетат престъпленията, извършени в името на
марксизма-ленинизма, това е тяхно демократично право. За жертвите на
престъпленията обаче, на които Карл Маркс е духовен инициатор, подобен подход е
неуважителен и заслужава презрение.“
След всичките проблеми, с които се сблъсква обединена Европа
през последните години и особено при нарастването на терористичните заплахи и
бурното настъпление на национализма и популизма в стари и нови страни членки на
ЕС, не би трябвало никога да се забравя изключително противоречивата роля на
Карл Маркс в световната история. Едва ли престъпните комунистически диктатури,
създадени в името на марксизма се нуждаят точно днес от подобна комична
реабилитация. И трябва ли родният град на Карл Маркс да приема такива „жестове“
специално от Китай, страна, в която политическата система няма нищо общо с
ценностите на демокрацията. Да, „бизнесът си е бизнес“, а икономическите
отношения между Германия и Китай са от огромно значение за двете страни, за ЕС
и в глобален мащаб. Но все пак знаковите политически компромиси би трябвало да
имат някакви морални граници.
[i] Свищов: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2
Трир: https://de.wikipedia.org/wiki/Trier
[ii] Resolution 104 (2000) on democratic
stability through transfrontier co-operation in Europe. (Item 13): https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?p=&id=837799&direct=true#P4_21
[iii] За и против издигането на нов паметник на
руския император Александър II в град Свищов: http://svishtovtoday.com/read/news/3606/Svishtov-30032017
[iv] Михаил Неделчев: „Приказните дарове на
Церетели“; http://kultura.bg/web/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8/
[vi] Statue in Trier. Der riesengroße Marx aus
China: http://www.spiegel.de/kultur/gesellschaft/karl-marx-statue-in-trier-ein-geschenk-der-volksrepublik-china-a-1138653.html.
Geschenk aus China. Trier nimmt Marx-Statue an: http://www.swr.de/swraktuell/rp/trier/geschenk-aus-china-trier-nimmt-marx-statue-an/-/id=1672/did=19162906/nid=1672/1408pn3/
[vii] Trier re-importiert Karl Marx aus China; http://www.uokg.de/cms/index.php?option=com_content&view=article&id=676:trier-re-importiert-karl-marx-aus-china&catid=30:presseerklaerungen&Itemi
