ЗА ЕДНО ЧУДО НА СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ В ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР ОТ 1985 ГОДИНА

ЗА ЕДНО ЧУДО НА СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ ОТ 1985 ГОДИНА

http://www.globalorthodoxy.com/2013-04-11-20-15-36/502-2013-04-06-17-29-45/65666-za-edno-chudo-na-sv-georgi-v-nashi-dni.html

В двора на Зографската света обител "Св. Георги Победоносец" редом със съборния храм е разположен параклис, посветен на Успението на Божията Майка. В него от векове се съхранява скъпоценната чудотворна икона на Света Богородица, която през тринайсети век бе предупредила зографските братя за нашествието на латински отряди. Те бяха изпратени да присъединят светогорските монаси към унията, сключена тогава между Константинопол и Рим.

В наше време този храм се сдоби с още едно съкровище, което свидетелства за Божията милост и за непрестанното покровителство на светите Божии угодници към монашеския чин и въобще към християнския род. Това е иконата на Успението на Света Богородица, донесена по чудотворен начин на своето място. Тя е дарение от благочестивия кипърски християнин Стельос Хаджихараламбу, както това е означено на малката метална плочка върху иконата. Свързахме се с г-н Хаджихараламбу и го помолихме подробно да разкаже историята на донасяне на иконата. По-надолу поместваме неговия правдив разказ:

Връх Атон

„За първи път посетих Света Гора през 1984 г. Тъй като не познавах мястото, нямах никакъв предварителен план къде да отида. На корабчето от Урануполи за Дафни се запознах с г-н Аргир Малчев от България, иподякон и църковен певец, който бе от гръцки произход. Предложи ми да го съпровождам в неговото поклонничество и аз приех. Първо отидохме в Карея, където отседнахме в Зографския конак, а на другия ден отидохме в самия манастир, посветен на свети великомъченик Георги. Там останахме 2-3 дена, по време на които участвахме в братските богослужения, обикаляхме манастира и със съдействието на братята се покланяхме на светините в него.

Тъй като по това време настъпи празникът Успение на Божията Майка, влязохме и в параклиса, посветен на това събитие. Видях, че иконата на Успение в него беше много малка и предложих на игумена на манастира, блаженопочившия отец Евтимий, да доставя с мои средства една по-голяма икона, като уточнихме размерите и мястото, на което ще бъде поставена - лявата колона на храма, намираща се на около метър пред иконостаса.

Когато се прибрах в Кипър, първата ми работа беше да намеря подходящ иконописец и така възложих поръчката си на г-н Мариос Тавринос. След няколко месеца взех готовата икона и през 1985 г. тръгнах отново към Света Гора, за да изпълня обета си от предишната година и с желанието да посетя и някои други манастири. Освен увитата икона с размери 1 м на 70 см и личния си багаж, бях взел и бутилки с църковно вино и други подаръци, които щях да оставя по манастирите.

Автобусът от Солун закъсня и когато стигнахме в Урануполи, корабчето, с което се влиза на Света Гора, вече беше отпътувало. Заедно с един младеж решихме да тръгнем пеша, без да имаме представа колко път имаме пред себе си. Носейки иконата и тежкия си багаж, вървяхме до към 16 ч. следобед и стигнахме до скита Крумица (Скитът е собственост на руския манастир „Свети Пантелеймон“ и там на големи площи се обработват лозя - б. изд.). Аз бях изморен до крайност, а на стъпалата ми бяха излезли рани от ходенето. 

Там разбрахме, че имаме още много път, за да стигнем до целта си, но ние не бяхме в състояние да продължим. За щастие се намери един трактор, който ни върна обратно почти до Урануполи. На другия ден се качих на корабчето и след известно време слязох на зографското пристанище. 

Тръгнах по пътя нагоре съвсем сам. Тъй като обаче чувствах силна умора от предишния ден, след около стотина метра се спрях на едно равно място, където реших да подремна. За да съм сигурен, че иконата няма да изчезне по някакъв начин, я сложих под главата си и се унесох. 
Изпаднах в едно особено състояние - нито заспал, нито буден. 

Видях срещу мен да идва на кон един от отците, с когото се бях запознал при предишното ми посещение - възрастният йеромонах Пахомий. 
 

Отец Пахомий

Той радостно ме приветства с добре дошъл. „Благословете, отец Пахомий, отвърнах аз. Ето, изпълних обета си и нося иконата“. А той ми каза: „Аз не съм Пахомий. Не ме ли знаеш, че съм Георги? Искаш ли да ти помогна за пренасянето на иконата?“ 

„Е, щом имате кон, помогнете ми“, отвърнах аз. 

Тогава той взе иконата, сложи я на коня и се изгуби от очите ми. В същия момент дойдох на себе си и видях, че иконата не е под главата ми. Изключително разтревожен, огледах наоколо, но напразно. Ами сега?

Целият ми труд нима отиде напразно? Продължих към манастира с неспокойно сърце. На входната врата срещнах дядо Игумена и веднага му разказах, какво ми се е случило. Попитах го дали днес отец Пахомий е излизал от манастира. Той ми отвърна, че от сутринта старецът не е напускал манастира. С кротки и ласкави думи ме посъветва да се успокоя и ми предложи да се поклоня в храма. След като влязохме в съборния храм, той потърси ключ да отвори и параклиса на Успение, за да се поклоня и там. Когато отключи и влязохме, и двамата застинахме в недоумение. 

Иконата, както я бях опаковал в хартия, беше подпряна на лявата колона на храма, за където и беше предназначена. 



Пред очите си имахме несъмнено свидетелство за извършено чудо, защото по човешки начин всичко това нямаше как да стане. 

Първо, параклисът беше заключен и ако някой страничен човек беше взел иконата, нямаше как да я остави вътре.

Игуменът отец Евтимий

Освен това тя не беше оставена къде да е, а именно на мястото, за което беше предназначена. Чувствах в душата си, че тъй като свети Георги бе видял искреното ми желание да дам нещо на неговата света обител, поиска да ми покаже благоволението си към моя принос и да ме окуражи в моя личен път на християнин.“

Г-н Стельос Хаджихараламбу е военен. Когато се извършва чудото с иконата през 1985 г., е бил старши лейтенант в кипърската армия. Доскоро заемаше висок пост в кипърското Министерство на отбраната с чин генерал-майор, а сега вече е пенсионер и се радва на своето семейство - жена и три деца, които живеят заедно в атмосфера на сплотеност и християнски добродетели.

Св.Георги, Мозаечна икона от 12 век.

Източник:  

Едноименна брошура, издание на Зографската света обител, 2009 г.
В брошурата са поместени също и житие и акатист на св. равноап. Мария Магдалина.

Коментар :

За чудото в Зографския манастир - митр. Атанасий Лимасолски

https://www.youtube.com/watch?v=hcaV2xZ2K0c