ЧЕСТВАМЕ СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

 Тропарь

Яко пленных свободитель, и нищих защититель, немощствующих врач, царей поборниче, победоносче великомучениче Георгие, моли Христа Бога, спастися душам нашим.

 Кондак

Возделан от Бога, показался еси благочестия делатель честнейший, добродетелей рукояти собрав себе: сеяв бо в слезах, веселием жнеши: страдальчествовав же кровию, Христа приял еси: и молитвами, святе, твоими, всем подаеши прегрешений прощение. 

Свети мощи : Главата на Св. Георги, намираща се под олтара на църква на неговото име в Рим до Палатинския хълм, пренесена там през 8 век. Малка част от черепа се покои в параклиса на Ундзорския замък, а друга част е в църквата Св. Георги на о-в Гозо, Малта.

Останките от някогашната средновековна църква Св. Георги на Калето в Свищов

Разказ от времето на покръстването на българите :

ЧУДОТО НА СВЕТИ ГЕОРГИ С БЪЛГАРИНА

По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. 

И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза:

 "Благослови, отче, и се помоли за мене! 

Вземи тоя кръст. 

Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам". 

Тогава повиках игумена и трима старци (калугери) и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

"Отче игумене Петре! 

Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил.

Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата  им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Иосиф (Стефан) и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път.

Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ (схима), представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.

И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брата си и се покачи на престола. 

Тогава срещу него (Симеон) се надигна маджарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната.

 Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живее князът, а навън, при народа.

Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. 

И аз извиках високо:

"Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави".

Па се обърнах и към свети Георги и казах:
 "Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците".

Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. 

И като се озърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час".

 Щом изрекох тия думи с плач, ето, моят кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи до него.

И пак рекох: "Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене".

Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на Свети Георги. 

И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, където ме стреляха маджарите. 

От моята дружина се върнаха само двамина и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война.

 И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. 

Той ми каза:

 "Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. 

Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на Светия Мъченик Георги.

Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш Славата Божия".

И запитах: "Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето?

 - Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше".

- И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон. 

Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите.

И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна.

 Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж.

 Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. 

Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата.

 Като се почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.

Когато се върнахме у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих:

 "Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери Твоята рабиня Мария!". 

После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. 

И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох:

"Скови ми, братко, кръст от тия обръчи".

Той ги скова, както ми беше казал светецът.И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на светия Великомъченик Георги".

"Житие, страдания и чудеса на свети великомъченик Георги",
Издание на манастир Св. вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2006г.

Този разказ е по Ръкописен пролог от 14-15 век, който се пази в БАН.

Същият разказ се съдържа и в Пролог от 14 век, пазен в Троицко-Сергиевата лавра.

ЧУДО НА СВ. ГЕОРГИ С  ПЛЕННИКА В БЪЛГАРИЯ

Това чудо на свети великомъченик Георги е подобно на предишните и се е случило в Пафлагонската страна. 

В град Амастрид живеел човек на име Леонтий с жена си Теофана. Те имали голямо усърдие и любов към светия великомъченик и винаги отивали за молитва и помощ в неговата църква, която била близо до реката Партениос; от името на тази река и църквата била наречена „Партение“ . 

Те двамата украсявали църквата със своите богатства и понеже имали голяма любов към свети Георги, го избрали за свой домашен покровител и пазител на своите имения. 

Всяка година това благочестиво семейство празнувало тържествено паметта на свети Георги и давало богата трапеза както за сиромаси, така и за своите сродници и приятели. 

Те имали един син, когото кръстили на името на светеца, защото обичали това име и винаги го споменавали с уважение.

В това време на византийския престол бил  

Константин VIII, Багрянородни, син на Лъв Премъдри. 

Междувременно избухнала страшна кръвопролитна война. 

Българите с много съюзници нападнали Византия, причинявали опустошения навсякъде и по тази причина се явила нужда да се събере под оръжие гръцкото войнство. 

Леонтий, като жител на Амастрид Пафлагонски, имал войнски чин и му било заповядано да отиде на война срещу българите. 

Но понеже бил вече стар, а син му Георги млад и мъжествен, изпратил него вместо себе си. 

Преди да го изпратят във войската, те завели своя любим син при църквата на свети великомъченик Георги и като му го връчвали, с горещи сълзи на очи се молели пред иконата на Светия и казвали: 

– На тебе, свети великомъчениче Георгие, връчваме нашия единствен любим син, когото нарекохме на твоето име! Бъди му водач на бойното поле и пазител на живота, и ни го върни жив и здрав. Покажи ни помощта си според нашата вяра, за да те прославяме винаги и навсякъде за твоите благодеяния. 

Като се помолили така, изпратили сина си в полковете на Цариградските войски. 

Когато започнала битката, отначало гърците побеждавали, но по Божие допущение силата преминала на българска страна и станала такава страшна сеч, че почти всички гръцки войници паднали под меча на българите с изключение на някои, които успели навреме да избягат от полето на сражението. 

А пък Георги, синът Леонтиев, бил чудесно избавен по молитвеното ходатайство на светия великомъченик Георги. 

Един от българските войници като забелязал, че Георги е млад, пожалил го и след свършването на битката го отвел като пленник в България. 

А Леонтий и Теофана, щом научили, че гръцките полкове са победени и като гледали, че любимото им чедо не се завръща, започнали безутешно да плачат, защото мислели, че е загинал в битката; и като паднали пред иконата на свети Георги, казвали: 

– Мъчениче Христов, с такава ли надежда ти поверихме нашето любимо чедо, да стане храна на небесните птици и земните зверове? Така ли чу нашите непрестанни молитви и въздишки? Ако не се смиляваш за нас остарелите, то поне съжали се над неговата цветуща младост!

 Защо, Божий угодниче, презря нашето окаянство?

Така се молели тези благочестиви хора и мнозина от стоящите в църквата заплакали, а най-вече майката на Георги плачела безутешно. Тази победа над гърците била през месец август. Настъпила есента, преминала зимата и дошъл месец април, в който се празнувала паметта на свети великомъченик Георги. 

Леонтий и Теофана, при все че се лишили от сина си, не изменили своя обичай и пак тържествено отпразнували деня на свети Георги, понеже имали голямо усърдие и любов към светия мъченик.

Те приготвили богати трапези и след Божествената Литургия поканили своите роднини и приятели и повикали множество сиромаси и стари хора на угощението. По време на обяда всички говорили за сина им Георги, който не се завърнал от бойното поле. 

Родителите на Георги заплакали, и особено майка му, която горко плачела, а гостите ги утешавали. 

В това време Георги изпълнявал службата си в готварницата на своя господар, като си припомнял как тържествено е прекарвал празника на свети Георги при своите обичани родители и си казвал:  

Каква ли трапеза е сложена сега у дома? Кои са дошли, какво обядват и какво ли мислят за мене? Дали ме смятат за жив, или ме имат за умрял? 

И в същото време плачел. На-ближило време да обядва господарят му и Георги трябвало да му отнесе ястието, което вряло в едно гърненце на огъня. Като си избърсал сълзите, той снел гърнето и го понесъл при господаря си. 

И в същия час се намерил в родителския си дом, стоящ между гостите с гърнето в ръце, което още продължавало да ври. 

Всички се ужасили, като видели, че Леонтиевият син стои между тях с врящо гърне в ръце, а родителите му отначало не могли да го познаят и мислели, че е привидение, но като се уверили, че това действително е техният син Георги, се хвърлили на шията му, като го целували и плачели от радост, плакали и всички, които били на трапезата. 

След това започнали да го разпитват как е останал жив в боя, къде е бил досега и как се е появил между тях. Той има разправил за всичко подробно и как чудодейно се избавил от робството: 

– Работех в готварницата на господаря и ми беше заповядано да му отнеса гърненцето с това ястие, и щом направих няколко крачки към стаята, където обядваше господарят, ненадейно видях един воин, яздещ на кон, който ме вдигна заедно с гърненцето и не зная как ме постави между вас.

Като слушаха това всички, а най-вече родителите на Георги, въздадоха хвала на Бога и благодарение на светия великомъченик Георги, който така чудесно избави и съхрани техния любим син. 

После вкусиха всички от ястието, което беше в гърненцето, но и тук стана чудо, защото колкото повече си сипваха, толкова повече се умножаваше ястието в него, при все че гърненцето беше много малко, а пък седящите на трапезата бяха много. 

Всеблагият Бог направи така, че още повече да се прослави Неговият угодник свети великомъченик Георги. 

Това гърненце с още много дарове подариха на църквата „Свети Георги“ и то се пази между свещените съсъди, за спомен на това преславно чудо, сторено от свети Георги в Амастрид Пафлагонски.