На 9 септември 2019г. по книжарниците в България се появи новото издание на книгата на Нася Кралевска "БЕЗ ЗАГЛАВИЕ - Рушители и строители на България".
Книгата е издадена от Издателство "РИВА".
Книгата вече имаше четири издания на български език и едно на английски, които отдавна са изчерпани, въпреки значителния тираж в който бяха издадени.
Интересът към книгата е толкова голям, защото тя разказва за преживяната от нас самите история, нашите борби, надежди, поражения и победи.
Това е книга за битката за превръщане на България в нормална демократична държава.
ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА
26 СЕПТЕМВРИ ОТ 18 : 30 ЧАСА
В КЛУБ "ПЕРОТО", НДК, СОФИЯ.
 |
| Нася Кралевска - Оуенс |
За авторката :
Нася Кралевска е филолог, писател и журналист, живееща в САЩ от 1985г.Тя е автор на многобройни статии и интервюта.
Преподавала е български език в Университета на Делауер.
Превела е три романа от немски и английски език.
У нас е позната с книгата си "Без заглавие - Рушители и страители на България" претърпяла четири издания.
В САЩ голям успех има книгата и на английски език "Комунизмът срещу демокрацията" (Communism vs Democracy) издание на Американския научен център в София, с предговор от професора от Харвардския Университет Марк Креймър.
Тази книга се ползва като учебно помагало в редица университети в англоезичния свят.
Представена е в Конгресната библиотека във Вашингон, в Института за международни отношения във Вашингтон, във Филдмюзеум в Чикаго, в Университета “Харвард” и в други престижни институции.
Новото пето допълнено издание
„Без заглавие. Рушители и строители на България“ от Нася Кралевска вече беше заслужено сравнена с най-високата мемоарна вълна в българската словесност - редом до „Записките по българските въстания“ на Захари Стоянов и „Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев…
Всъщност това, което се случи у нас след 1989 г., се случва едва сега, защото в документалните свидетелства на Нася Кралевска получава концептуалната си осмисленост и завършеност.
Вихрен Чернокожев
Стефан Груев, САЩ
Петър Константинов
проф. Венелин Ганев, САЩ
д-р Васил Енчев, САЩ
д-р Панайот Панайотов, Канада
ЕПИЛОГ
Новият двадесет и първи век
предприе мерки за разкриване на злодеянията на комунистическите диктатури и усети необходимостта от разгласата им сред
световната общественост, придружена с отдаване почит към милионите жертви на
червения терор.
През
май 2000 г. Тридесет и осмото народно събрание на Република България гласува
закон, който обяви режима на комунистите в страната за престъпен.
На
25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие
изработената по инициатива на члена на българската й делегация Лъчезар Тошев
Резолюция 1481/2006 “Необходимост от международно
осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими“. Като признание за приноса
на депутата от СДС Тошев за утвърждаване на документа, той бе награден от президента
на асамблеята Рене ван дер Линден с високото отличие – медала “Про
мерито“. А президентът на Унгария Янош
Адер го удостои с Рицарския кръст на най-високия унгарски орден „За заслуги“.
На
12 юни 2007 г. в центъра на столицата на Съединените щати – Вашингтон,
президентът Джордж Уокър Буш откри с прочувствена реч Паметник на жертвите на
комунизма.
На
19 ноември 2009 г. Четиридесет и първото народно събрание на България – отново
благодарение на упоритата активност на синия парламентарист Лъчезар Тошев и на
няколко от колегите му, гласува в подкрепа на: Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ; Резолюция на Европейския парламент от 2 април
2009 година “Европейската съвест и тоталитаризмът” и Резолюция на Парламентарната асамблея на
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 година “Ново обединение на разделена Европа”.
На
същия ден парламентът провъзгласи 23 август – датата на подписване на Пакта за
ненападение между нацистка Германия и комунистическия Съветски съюз през 1939
година – за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите,
комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите
им.
В
никакъв случай не може да се каже, че дебатите в законодателния орган на
Република България по отношение на резолюциите – доказващи негативното
отношение на европейските институции към комунистическата действителност –
преминаха гладко и без изяви на присъщото безсрамие на комсоциалистите и
техните политически поддръжници.
…
Не
само в България, но и на европейска сцена процесът на осъждане на
престъпленията на комунистическите режими не протече без препятствия, ожесточени
дебати и протестни действия. Доказа го пътят, извървян до приемането на Резолюция
1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Начало на политическата битка положи
не друг, а изтъкнатият парламентарист Лъчезар Тошев - депутат в шест Народни
събрания на Република България от Съюза на демократичните сили.
Именно той запали факела, който горя
в продължение на три години, надхвърляйки границите на европейския континент. Хуманното
и основателно предложение на българина предизвика буря в комунистическите и левите
партии и среди по света. Затова пък истински демократично настроените политици
и граждани решително подкрепиха инициативата.
Всичко
започна на 31 май 2003 г. на остров Персин, Белене. Обширната му територия,
често заливана от мощните придошли води на река Дунав, бе избрана от комунистическите
управници на България за местонахождение на най-големия концентрационен лагер в
страната. На него те изпращаха действителните си и въображаеми политически
противници с няколко прекъсвания от 1949 г. до 1987 година. Сред непосилен
труд, скотски условия и постоянни изтезания стотици поданици на „народната
република“ намериха в омразното мъчилище мъченическата си смърт. Други го напуснаха
с разбито здраве, прекършено бъдеще и съкратен живот.
След
падането на тоталитарния режим ежегодно на остров Персин се събираха стотици
българи, за да се преклонят пред жертвите и да изразят протеста си спрямо
палачите им. Сред тях всеки път бе депутатът Лъчезар Тошев – през 2003 г.
председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията
на Народното събрание. Той беше един от малцината политици, които оказваха
почит спрямо погубените или обречени на непълноценен живот след освобождаването
им от лагера люде.
На
споменатия последен ден на месец май Тошев говори пред развълнуваната, подтисната
тълпа от оцелели лагеристи и подложени на друг вид репресии българи. Речта му
бе различна от предишните. В нея имаше нещо нечуто до този момент. Нещо, което предизвика
потъмнелите от мъка лица на присъстващите да просветлеят.
Лъчезар
Тошев обеща на хората, че ще постави въпроса за осъждане на комунистическите
режими на международно ниво. И то в Парламентарната асамблея на Съвета на
Европа – най старата паневропейска организация за защита на човешките права и
демокрацията.
Идеята
му имаше шансове за успех. Авторитетът на Тошев в европейските институции бе
доказан. Като български депутат той беше избран за член на ПАСЕ през 1992 г.,
за три година стана вицепрезидент на Групата на Европейските демократи в нея, а
след 1997 г. - за дванадесет години бе вицепрезидент на Групата на Европейската
народна партия (ЕНП) в асамблеята. От 1998 г. до 2000 г. българинът бе издигнат
до ранга вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
…
Обеща и го стори. Без да губи време.
На
15 юни Лъчезар Тошев съчини черновата на текста. На следващия ден - написан на
чисто, той го представи на своя заместник-представител в ПАСЕ Иван Н. Иванов и
на Надежда Михайлова, председател на СДС. Двамата подкрепиха инициативата му.
След
два дни на заседание на Парламентарната група на ОДС Тошев предложи на колегите
си да внесе проекта във фракцията на Европейската народна партия в ПАСЕ. Те единодушно
застанаха зад идеята му. Първоначалното заглавие на документа гласеше
„Необходимост от международно осъждане на комунистическите режими“.
На
22 юни българският парламентарист бе вече в Страсбург. Още сутринта той се
срещна с генералния секретар на Групата на Европейската народна партия Дениз
О’Хара. Заедно с нея той редактира заглавието на донесения текст. Поради факта,
че в Европа не съществуваха повече комунистически режими, те го промениха на
„Необходимост от международно осъждане на тоталитарния комунизъм“. Така те се
опитаха да предотвратят опасността проектът за резолюция да бъде отхвърлен по
формални причини.
На
същия ден вечерта се състоя заседание на Бюрото на групата на ЕНП, ръководено
от председателя й Рене ван дер Линден. Членът на бюрото Лъчезар Тошев в
качеството си на един от вицепрезидентите на фракцията предложи заедно с О’Хара
два варианта за внасяне на документа в деловодството на ПАСЕ. Първият бе - от
името на Рене ван дер Линден и други, а вторият, в случай, че холандецът
откажеше – от името на Лъчезар Тошев и други.
Председателят
на Групата на Европейската народна партия в ПАСЕ се съгласи да оглави с името
си документа. Това значително увеличи шансовете за успех на смелото начинание.
Още повече, че се очакваше на предстоящите избори Ван дер Линден да заеме поста
президент на асамблеята.
По
време на дебатите Тошев не пропусна да напомни, че Европейската народна партия нееднократно
бе подчертавала, че се противопоставя както на нацизма и фашизма, така и на
тоталитарния комунизъм. Към този факт той добави и друго съображение -
необходимо бе западните демокрации да проявят солидарност към народите,
пострадали от комунизма.
Двадесет
и трети юли също се оказа важен ден за по-нататъшната съдба на инициативата. На
пленарно заседание на фракцията си Лъчезар Тошев обяви проекторезолюцията и
подкани желаещите депутати да се подпишат под нея. Следобеда той се срещна с
ръководството на Групата на Европейските демократи и убеди лидерите й Дейвид
Аткинсън и Джон Уилкинсън да подкрепят с подписите си документа.
Успехът
бе реален. Две групи от ПАСЕ застанаха зад начинанието. Двадесет и осем
депутати станаха съвносители на проекторезолюцията.
На
30 юни Дениз О’Хара депозира документа в деловодството на ПАСЕ. На 10 юли той
бе обнародван и получи номер - Док. 9875/10 юли 2003 г. „Необходимост от
международно осъждане на престъпленията на тоталитарния комунизъм“. Предложение
за резолюция, внесено от г-н Ван дер Линден и други.
Това
се случи само 40 дни след даденото от Лъчезар Тошев обещание на остров Персин,
Белене.
…
Стотици
българи не останаха безразлични към започнатата от сънародника им инициатива. Подписани
групово или по единично, към канцеларията на Рене ван дер Линден в подкрепа на
обсъждания документ заваляха писма:
Осъждането на комунизма е преди всичко морален акт,
който Европа е длъжна да направи в защита на собствената си ценностна система и
на собствената си идентичност. Европа изневерява на себе си, на своята същност,
ако продължава да се прави, че не знае за ужасяващите престъпления на комунизма
от близкото минало, като че ли те не са съществували. Обединяването на
европейските народи става на основата на обща ценностна система, която
комунизмът и теоретично, и практически отричаше… Премълчаването на
престъпленията е съпричастност с тях. Трябва да се преодолее илюзията на
мнозина западни интелектуалци, които продължават да смятат, че комунизмът сам
по себе си е нещо добро, но виждате ли, прилагането му било лошо… С осъждането
на комунизма Западна Европа изпълнява и един морален дълг към народите от
Източна Европа. Техните страдания под властта на комунизма са част от цената,
платена за благоденствието на Западна Европа…
Национален клуб за демокрация проф. Христо
Баларев
… Ние живяхме по времето на комунизма, изпитахме на
гърба си нечовечността му и имаме лична представа до каква степен отсъствието
на изрично осъждане на тази престъпна теория и практика в авторитетни
международни демократични форуми пречи днес за преодоляване на последствията му…
Е. Александров, Борислав Скочев, Даниела Горчева
– Холандия, Иван Иванов – Швеция, и още над 300 българи
… Ние виждаме в този проект стъпка към поправянето
на една голяма несправедливост – мълчанието на световната общност спрямо
най-голямото престъпление на ХХ век – комунистическия режим.
Мария Велева и Стефан Велев
Хората от Източна Европа, които високо ценят
демокрацията, са обезпокоени от аморалната зараза, която би могла да бъде
пренесена на Запад, а от тук и върху целия процес на демократизация в Европа.
Все още съществува страх в провинцията и хората тук се нуждаят от моралната
подкрепа на цивилизования свят.
Анастас Барбов
… Намирам неосъщественото международно осъждане и
съдебно преследване срещу комунизма и болшевизма – както това бе направено
спрямо националсоциализма в Германия, фашизма в Италия и предвоенния
империализъм в Япония – за крайно несправедливо към милионите жертви на
комунистическата тирания. Надявам се, че няма да пожалите усилия предложената
резолюция да стане официален документ на ПАСЕ.
Иван Минчев
Оценката на комунизма е отговорност на нашето
поколение – на всички хора, които са съвременници на комунистическите режими.
Моралът и историческата честност го изискват. Липсата на сериозен акт на
авторитетна международна организация доведе – и ще продължи да води – до
неадекватност и ужасен дефицит с непредсказуема дълбочина и последици за
ценностната система на бъдещите поколения от изток и от запад.
д-р Борис Бояджиев, д-р Веселка Христова, д-р
Христо Хинков, д-р Михаил Околийски, Валентина Бояджиева, Йордан Бояджиев,
Райна Владимирова
… Липсата на силна и еднозначна морална присъда над
комунистическите режими все още трови обществата в страните от бившия Източен
блок и представлява сериозно препятствие по пътя им към истинска свобода,
демокрация и възприемане на западните ценности… Вярвам, че нашето общество има
нужда от помощ, за да се освободи от комунистическата доктрина, тровеща все още
неговото колективно съзнание. Вашето действие, уважаеми господин Ван дер
Линден, е много важна стъпка в тази посока. Други възможни действия от страна
на западни политици биха могли да включат отказ да се даде европейско признание
на бившите комунистически партии, докато те не скъсат с комунистическото си
минало, приемане на препоръки към страните членки за въвеждане на
законодателство срещу пропагандирането на тоталитарен комунизъм, приемане на
препоръки за въвеждане на специално законодателство за осъждане на
престъпленията срещу човечеството на комунистическите режими.
доц. Орлин Стойчев
… Свободата не може да се възцари, ако нацизмът и
комунизмът като доктрина и практика, не бъдат разобличени и осъдени. Всякакви
опити за омаловажаване на престъпната и антихуманната природа на комунизма в
сравнение с нацизма носят вреда на новоосвободените държави. Те сеят морално
объркване, пораждайки цинизъм и скептицизъм по отношение на правото и
законността…
Филип Димитров
Писмата
помогнаха. Ван дер Линден бе окуражен. А той имаше нужда от това.
Голямата
битка се задаваше.
…
Впрочем
не всички българи, ненавиждащи комунизма, помогнаха на каузата. Някои от тях,
без да искат, я затрудниха чрез подписката и писмата, изпратени до ПАСЕ, в които
протестираха срещу думата „тоталитарен“. За тях тя размиваше нещата.
Истинските
противници на проекторезолюцията – левите организации и среди в Европа, също
атакуваха с писма и петиции Бюрото на ПАСЕ, настоявайки да не се дава ход на
процедурата. Така се създаде впечатлението, че инициативата бе критикувана от
всички страни. Затова първоначалната идея на Секретариата на ПАСЕ беше - документът
да се изпрати до Комисията по политическите въпроси като сведение.
А това
означаваше, че няма да има нито доклад, нито резолюция.
Рене
Ван дер Линден спаси положението. С категоричната му намеса предложението беше представено
от Бюрото на асамблеята до комисията не за информация, а за изработване на
доклад.
Споровете
обаче продължиха. Налагаха се компромиси.
През
септември документът бе публикуван със същия текст, но с ново заглавие. То
гласеше: Док. 9875 рев. /25 септември 2003 г. “Необходимост от международно
осъждане на тоталитаризма“.
На
следващия ден Бюрото се съгласи да даде ход на процедурата по изготвяне на
доклад по предложението в ревизираната версия. Комисията по политическите
въпроси на ПАСЕ трябваше да определи докладчика. От избраното лице зависеше много.
Лъчезар
Тошев разказва:
По онова време отговарях за действията на фракцията
на ЕНП в Комисията по политическите въпроси. Трябваше да предложа нашия
кандидат за докладчик, който да успее да спечели подкрепата на комисията. Аз
самият не можех да се кандидатирам, защото вече бях докладчик по друг въпрос, а
и нямах сигурност, че ще мога да завърша процедурата до край поради
предстоящите избори у нас, което поставяше под риск инициативата. (На
парламентарните избори през юни 2005 г. аз бях сложен назад в листата на СДС,
не бях преизбран и загубих за три години мястото си в ПАСЕ.) Първоначално се обърнах
към Мирослав Узки от Чехия, който беше много подходящ за целта. Той обаче се
беше насочил към Европейския парламент и ме информира, че скоро ще напусне
ПАСЕ.
Тогава се спрях на г-жа Мануела Агияр от Португалия.
Тя се съгласи да поеме кръста по изготвяне на доклада.
На 4 ноември нейната кандидатура мина през комисията
и тя беше определена за докладчик. Докладчикът в ПАСЕ не е човек, който изнася
някаква лекция. Той проучва темата и предлага проектодокументите за гласуване
от ПАСЕ за одобрение и редакция на комисията, придружени с обяснение на
мотивите. Целият свитък от тези документи се нарича доклад. И така първата
стъпка беше направена успешно. [1]
…
Европейската народна партия с
най-многобройната фракция в ЕП съумя на Шестнадесетия си конгрес през февруари
2004 г. в Брюксел да постигне нов успех в започналата политическа битка. Нейни
евродепутати – бивши членове на ПАСЕ, внесоха за гласуване от конгреса проект
за резолюция, осъждащ тоталитарния комунизъм. По съдържание текстът му
напомняше силно на този на документа, внесен в ПАСЕ. С разлика, че последният
му параграф имаше лустрационен характер, засягащ заемането на постове в
Европейския съюз.
Николай Младенов и Лъчезар Тошев
участваха в заседанието на работната група. Двамата разшириха кръга на
описаните в документа престъпления. След двучасова дискусия и известна редакция
проекторезолюцията бе одобрена. В Бюрото на ЕНП като най-активни нейни
защитници се изявиха Надежда Михайлова и Виктор Орбан.
На 5 февруари документът беше приет
като Резолюция на 16-тия конгрес на Европейската народна партия и на Групата на
ЕНП-ЕД в Европейския парламент.
Началото й гласеше:
През
20-и век се развиха два еднакво нечовешки тоталитарни режима – комунизмът и
нацизмът, които взеха милиони жертви. Победата над нацизма през Втората
световна война позволи престъпленията да бъдат разследвани и заклеймени, а
виновните да отидат на съд. Комунистическата система се разпадна, но не
последва подобно международно заклеймяване. [2]
След изредените мотиви за приемане на
резолюцията, следваха десет точки. Първата бе най-дългата:
Подчертавайки
факта, че тоталитарният комунистически режим в Централна и Източна Европа е
убил милиони невинни хора от всички националности и е навредил на много други,
предизвиквайки сериозни нарушения на човешките права, в частност:
депортиране
на милиони хора в Сибир и на други места, включително възрастни, болни,
бременни жени, малки деца и бебета; изселване на населения от родните им места;
преследване и скалъпени процеси срещу политически опоненти на диктаторския
режим; нагласени избори, водещи до нелегитимни парламенти и налагане на
режимите чрез узурпиране на властта; нечовешко отношение и мъчения най-вече на
политически затворници в концентрационните лагери и затвори; преследвания
на етническа основа, често равносилно на геноцид… [3]
Изброени бяха още 11 подточки.
Последната от тях гласеше: Изнасяне на финансови ресурси извън граница, чиято съдба остава
недоизяснена до днес и които безспорно принадлежат на държавите, от които са
изнесени. [4]
А като десета точка в документа бе записано:
Призовава
всеки, който има намерение да заеме политическа длъжност в институциите на
Европейския съюз, да разкрие професионалните и политическите си дейности в
бившите комунистически страни и да се въздържа да приеме европейска длъжност,
ако е бил част от репресивните комунистически структури или част от
престъпленията срещу човечеството. [5]
Реакцията на Групата на
социалистите в Европейския парламент спрямо документа бе подчертано
отрицателна.
…
В решителен момент от
процеса на осъждане на комунизма и престъпленията му от европейските институции
дойде помощ от България. Само че не от правителството на бившия цар министър-председателя
Симеон Сакскобургготски, нито от Тридесет и деветото Народно събрание, нито от централните
медии, а от седмичника с демократична насоченост „Про&Анти“ с главен
редактор писателя и публициста Васил Станилов.
Заедно с Лъчезар Тошев, той стана
инициатор и организатор на навременно и полезно за делото в името на истината събитие.
От 24 до 26 септември 2004 г. в Копривщица бе проведена конференция
„Международно осъждане на комунизма. Българската гледна точка“. В нея участваха
политици, общественици, писатели, изследователи, учени, юристи, преподаватели,
бивши политически затворници, емигранти, лагеристи. Докладите им отразяваха
злодеянията, извършени от управлявалата страната близо половин век Българска
комунистическа партия, спрямо правата и свободите на собствения й народ. Те
бяха отпечатани в две книги на два езика.
Английското издание бе раздадено
в Париж на 14 декември 2014 г. на семинар - слушане, организиран от Комисията
по политическите въпроси на ПАСЕ. То предизвика интереса на участниците в срещата,
недостатъчно запознати с историята ни. А за пораженията от комунизма в другите
държави с червени режими говориха френският историк Стефан Куртоа - автор на „Черната
книга на комунизма“, и експерти от Русия, Полша, Литва, Латвия и Естония.
Българската общественост бе държана
в течение на развиващите се в Европа събития за осъждане на престъпленията на
тоталитарните комунистически режими от вестник „Про&Анти“ и от електронния
сайт „Декомунизация“, създаден от Борислав Скочев.
Останалите медии като че ли не ги
забелязваха.
…
На 1 март 2005 г. във
Варшава се проведе съвещание на Комисията по политическите въпроси на ПАСЕ, на което
се налагаше да се смени Мануела Агияр с нов докладчик. Причината - тя не беше избрана
в новосформирания парламент на Португалия и отпадаше като член на асамблеята.
Лъчезар Тошев разяснява:
Моментът беше критичен, защото така можеше за докладчик
да бъде избран някой от противниците на доклада или той да бъде отхвърлен
изобщо.
Вечерта преди заседанието предложих на новия шеф на
групата на ЕНП Люк ван ден Бранде да се спрем на Гьоран Линдблад от Швеция,
когото да поддържаме за докладчик на мястото на г-жа Агияр…
Другият зам.-председател на комисията - Михаил Маргелов
от Русия, на това неофициално съвместно заседание на председателя и
зам.-председателите на комисията лансира идеята докладите за комунизма, нацизма
и режима на Франко да се обединят в един общ доклад. Като един от вицепрезидентите
на комисията тогава, се противопоставих категорично на предложението,
заявявайки, че така би се получил пълен хаос и неяснота. Предложих обаче тези
доклади да се гледат поотделно, но в един и същ ден в ПАСЕ като сигнал, че
асамблеята осъжда всички форми на насилие.
Това се възприе – към онзи момент.
На заседанието на комисията беше направен опит да се спре
докладът за осъждане на тоталитаризма изобщо. Проведе се гласуване и се реши
такъв доклад да има. Разликата в гласовете обаче не беше твърде голяма. Изборът
на Линдблад мина без проблеми, след като г-н Азим Молазаде (Група на либералите
и реформаторите) от Азербайджан оттегли кандидатурата си в негова полза.
Това
се оказа много успешен избор. [6]
След няколко напрежения от
подобен и дори от още по-критичен характер на 14 декември 2005 г. на съвещание
на Комисията по политическите въпроси на ПАСЕ в Париж: След също така остри и продължителни
дебати и опит да се отхвърли докладът изобщо, текстовете, предложени от Гьоран
Линдблад, с малки поправки, биват приети и поемат пътя си към пленарната зала.“ [7]
Дни след това в Атина се състоя
друга среща. На нея 73 комунистически партии от цял свят обявиха позицията си
срещу доклада за международно осъждане престъпленията на тоталитарните
комунистически режими и включването му в дневния ред на Парламентарната
асамблея на Съвета на Европа.
Червена вълна заля с демонстрации
и протести не малко градове по земното кълбо.
…
Дебатите по време на Петото
заседание на сесията на ПАСЕ на 25 януари 2006 г. в Страсбург, открито от председателя
й Рене ван дер Линден, отбелязаха връхната точка в борбата между двата лагера
по отношение подготвения от Гьоран Линдблад доклад.
Съобщените в него и в изказванията
на редица членове на асамблеята потресаващи факти за престъпленията на
тоталитарните комунистическите режими – 100 милиона убити, 20 милиона хвърлени
в концлагери по политически причини, над 10 милиона умъртвени от принудителен
глад и още, и още - ни най-малко не трогнаха депутатите от комунистическите, а
и от някои от социалистическите и социалдемократичните партии.
Всички те реагираха на изнесените
злодеяния „по комунистически“ – с процедурни контраатаки, лъжи, обвинения,
безочие. Депутатите от Русия и Гърция бяха най-яростните. Пренебрегвайки изцяло
темата на дебата, те ожесточено нападаха докладчика и съмишлениците му,
обвинявайки ги във фашизъм, маккартизъм и всички възможни злини. Изтъкваха ролята
на Съветския съюз за победата над нацизма, като премълчаваха пакта
„Рибентроп-Молотов“, придружен от таен протокол за преразпределение на Европа от
23 август 1939 г.; пропускаха факта, че сенаторът републиканец Джозеф Маккарти всъщност
беше прилагал методите на комунистите, преследвайки сънародниците си поради
убежденията им; забравяха за най-естественото поведение в днешни дни - че който
се отвращава от нацизма и фашизма се отвращава и от комунизма поради зловещата
прилика между тоталитарните идеологии и практики; пропускаха да си спомнят, че
нацизмът бе разобличен и осъден, а тоталитарните комунистически режими в
Европа, продължили десетилетия, унищожили и промили мозъците на милиони и
завършили с червен капитализъм не бяха минали по същия път. [8]
След двучасов
ожесточен дебат с участието на 26 изказали се парламентаристи документът бе
приет. Той бе подкрепен от 99 депутати. Срещу него се обявиха 42-ма, а 12 се
въздържаха от мнение.
Текстът му гласеше:
НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНО
ОСЪЖДАНЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТОТАЛИТАРНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ
Резолюция
1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
1. Парламентарната асамблея се
позовава на Резолюция 1096 (1996) за мерките за разграждане на наследството на
бившите комунистически тоталитарни системи.
2. Тоталитарните комунистически
режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие
и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали
без изключение с тежки нарушения на човешките права.
Нарушенията
са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са
включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в
концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и
други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна
основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на
свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
3. Престъпленията са били
оправдавани в името на теорията на касовата борба и принципа на диктатурата на
пролетарията.
Интерпретацията
на тези два принципа е узаконявала “елиминирането“ на хора, които са били
смятани за вредни за построяването на ново общество и като такива за врагове на
тоталитарните комунистически режими. Огромен брой на жертвите във всяка страна
са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите на
бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на
жертвите.
4. Асамблеята признава, че въпреки
престъпленията на тоталитарните комунистически режими някои европейски
комунистически партии са допринесли за постигане на демокрация.
5. Падането на тоталитарните
комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във
всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления.
Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от
международната общност, какъвто беше случаят с ужасяващите престъпления,
извършени от националсоциализма (нацизма).
6. Вследствие на това познанието
на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически
режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои
страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени
от тоталитарните комунистически режими.
7. Асамблеята е убедена, че
познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на
подобни престъпления в бъдеще.
Още
повече, че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят
важна роля за възпитанието на младите поколения. Ясната позиция на
международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им
действия.
8. Освен това Асамблеята вярва, че
жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими,
които са още живи или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и
признание за техните страдания.
9. Тоталитарните комунистически
режими все още са действащи в някои страни по света и продължават да се
извършват престъпления. Придържането към националните интереси не трябва да
пречи на страните за съответстващо критикуване на сегашните тоталитарни
комунистически режими. Асамблеята остро осъжда всички тези нарушения на
човешките права.
10.
Дебатите и осъжданията, които
досега са ставали на национално равнище в някои страни членки на Съвета на
Европа, не могат да освободят международната общност от задължението да заеме
ясна позиция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически
режими. Тя има моралното задължение да направи това незабавно.
11.
Съветът на Европа е подходящо място за такива дебати на международно
равнище. Всички бивши европейски комунистически страни, с изключение на
Беларус, сега са негови членки и защитата на човешките права и върховенството
на закона са основни ценности, зад които той стои.
12.
Ето защо Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на
човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява
съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.
13.
Освен това тя призовава всички комунистически и посткомунистически партии
в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и
своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от
тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.
14. Асамблеята вярва, че тази ясна
позиция на международната общност ще проправи пътя за по-нататъшно помирение.
Освен това тя насърчава историците по света да продължават изследванията,
насочени към обективното установяване на случилото се. [9]…
На 23 октомври 2008 г.
в Чьомьор в близост до унгарската столица Будапеща бе открит единствен по рода
си мемориал. По каменните му стени бе изписан текстът на Резолюция 1481/2006 на
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - първият документ, приет от
международна организация, осъждащ ясно и категорично престъпленията на
тоталитарните комунистически режими.
Съвсем заслужено –
като инициатор на делото в името на истината и справедливостта, на
тържественото му откриване бе поканен да говори Лъчезар Тошев. Словото си той
завърши с думите:
Идеята, родена на дунавския остров, на мястото на един от
най-жестоките концентрационни лагери на българския комунистически режим, стана
реалност!
Това беше тъжен успех!
Но
това беше и раждането на така необходимия знак за справедливост и солидарност,
роден от сълзите и кръвта на жертвите на тоталитарните комунистически режими.
Това беше победа на човечността и призив за общо осъждане на тези престъпления.
И
нека мемориалът тук в Будапеща, в Чьомьор, да напомня на нас и на бъдещите
поколения за тези събития на кървавия ХХ век!
Слава
на жертвите! GLORIA VICTIS! [10]
На същия ден Тошев държа реч,
предадена „на живо“ от десетки телевизионни канали, на огромен митинг в центъра
на Будапеща, посветен на годишнината от нахлуването на войските на Съветския
съюз в Унгария, за да смажат през 1956 г. полета на гражданите й към свобода и
демокрация. Припомняйки престъпленията на комунизма, българският парламентарист
почерта:
Тези
престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от
комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст
само чрез ясно осъждане на тези престъпления! Това би било победа на човечността
и огромна инвестиция в бъдещите поколения. [11]
Както
казват мъдрите хора - рано или късно истината тържествува над лъжата и измамата.
