Из стихосбирката "Водният дух",
Издателство "РИВА"
Дон Кихот II
Въртят криле в далечината
неспирно вятърните мелници
и стриват непокълнали зърна
в брашното на унили делници.
От улея - сред каменните колела!
И вместо да растат – са смлени!
Какъв живот! Каква съдба!
А можеха да изкласят, да са зелени...
Дали все някога ще разберем защо
нападна мелниците бедният идалго?
Защитникът на крехкото Добро
бе обявен за луд! Не е ли жалко?
Владимир Влайков
