27 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН

БОРИС ХРИСТОВ

(18 май 1914 - 28 юни 1993г.)

 

Boris Christoff 

*RARE VIDEO* 

 Verdi, Don Carlos, Act IV: 

Ella giammai m'amo

https://www.youtube.com/watch?v=6y0IROfgJbo

Написано от Георги Данаилов в деня на погребението на Борис Христов през 1993г.

Врявата на дните изведнъж замлъкна от една вест - немислима и необяснима. 

 

От света си отиде един безсмъртен. 

 

Почина Борис Христов.

Той беше не само велик певец, най-велик певец на нашето време, не само музикант на века, той беше един от върховете на световната култура.

Оправдание за рода човешки в най-кървавото от всички столетия.

Помня, когато за пръв път чух неговия глас, накара етера да затрепти от далеч, от въд предели,от въд прегради и прозвуча в старите радиоапарати. 

Помня, когато радио София с подобаващо закъснение, от немай и

къде, излъчи негов запис. 

Помня брат му, сърдечния Николай Христов. 

Знам как тогавашните властници отказаха да го пуснат да се лекува, въпреки молбите на един прославен по цял свят човек.

Така злобната, жестока безпросветност на ония,които решаваха съдбините стана причина за смъртта на Николай Христов и за

неизличимото огорчение и обида в сърцето на Борис. 

Прости ни Борис Христов, ние бях роби, но безмерно те обичахме.

Бяхме преклонили глава, но запазили най-чистото кътче в душите си за тебе и винаги,когато чуехме твоя глас, то се изпълваше с велика радост.

Може да е странно, но за нас твоето изкуство, твоето съществуване, твоята личност се превръщаше в смисъл на упование и духовна съпротива срещу уродството на тогавашния строй.

Когато ти пееше, ние разбирахме на какво е способен българинът, оставен да се развива на свобода. 

Когато ти пееше Верди, хората проумяваха какво всъщност означава Ренесанса.

Когато ти пееше Мусоргски,те състрадаваха и усещаха трагедията на един изтерзан от векове народ.

Когато ти пееше православните песнопения, човеците виждаха Бога.

Защото ти направи за вярата много повече от цялото ни духовенство.

 За България - много повече от всичките ни съвременни политици.

Сега ни остави.

В нашата епоха имаше един единствен истински велик българин и днес ние го погребахме. 

Останалото плаши със своето безличие!

Георги Данаилов

1 юли 1993 година 

 

 

 

 Асен Чилингиров, Гръцки дневник, Септември 1989г. Приложение III

 

“Болестта на жена му, а малко по-късно и неговата болест го извадиха от строя. 

Видях го отново едва при погребението му в София (1993г.), където се беше събрала цялата комунистическа върхушка, дошла отново на власт.

Мене не ме допуснаха да вляза в храма и по време на службата стоях непосредствено пред главния вход на „Александър Невски“, така че бях свидетел как той трябваше да премине под звуците на коронационната сцена от „Борис Годунов“ последните метри от своя земен път в обкръжението на тези, които цял живот не можеше да понася и считаше за причина за всички беди на българския народ.“