ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

 

СЪДЪТ НА ТВОРЕНИЕТО НАД СВОЯ ТВОРЕЦ И БОГ

 

Ecce Homo!

Ето Човекът!

Мат. 27 : 24-26



Пилат като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече :
 Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник. Вие му мислете. 
И целият народ отговории рече: 

Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни.
  
Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

Пилат Понтийски

(Сравни Второзаконие, 21: 6-9 
И всички стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над главата на закланата в дола телица, да обявят и да кажат :
Наши ръце не проляха тази кръв и наши очи не видяха.

Очисти народа си Израила, който Ти Господи, освободи из Египетската земя и не вменявай на народа си Израила, невинна кръв. И те ще се очистят от кръвта.
Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш доброи право  пред Господа, твоя Бог. )

Пилат Понтийски извежда Иисус пред юдеите : Ето Човека! Худ. Мунхаши

Неблагодарният човешки род, който само преди три дни е порещнал Господ Иисус Христос в Йерусалим с викове "Осанна!", "Благословен гряди во имя Господне!" сега - дори преди още да са увяхнали цветята от посрещането, вика бясно "Разпни го! Разпни! Премахни го!" И вместо да пуснат Иисус - Месията, поискаха да освободят разбойника Варава.

Гетсиманската градина с хилядолетните маслинови дървета

В Гетсиманската градина, дори славните и всехвални апостоли не останали на молитва със своя Учител. 

И двата пъти когато отива при тях ги намира заспали.

И то в момент, когато Той се моли с кървава пот.
Подкрепя го само един небесен Ангел. 

По-късно, никой от тях не е до него за да му помогне да носи кръста си до Голгота.

Тази превисока чест, се пада на Симон Киренееца, бащата на Александър и Руф, който случайно минавал оттам, връщайки се от нивата си.
Без ни най-малко да очаква, на него се пада да носи Кръста Христов.

 

Един от 12-те апостоли - Юда, който бил с него на трапезата, чиито крака Иисус измил заедно с тези на другите, който не бил лишен от дара на изцеленията и от нищо ...  го предава за 30 сребърника. 

След ареста му в Гетсимания,  учениците му се разбягали и изпокрили.

Петър, първопрестолният апостол дори три пъти се отрекъл от него.

Останал с Христа докрай само един от апостолите Заведеевият син Йоан, който никога не отстъпил от Него. 

Той е бил до Него и по време на "съда" на Първосвещеника и после с Неговата Майка Св. Богородица Дева Мария при Кръста. 
Описал това, което се случило - като свидетел, в едно от четирите евангелия.
На него Христос поверил грижата за майка Си.

"При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 
После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жаден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух."

(Иоан. 19:25-30).

Бог, родил се като човек, за да изкупи греховете на човеците, излекувал множество болни, изгонил бесове от бесновати, възкресил мъртви....  и получил в отплата поругаване, бичуване, корона от тръни и кръстна смърт.

Тръненият венец, Катедралата Нотр Дам, Париж

Това е най-тъжната страница в историята на човечеството

Антифон 12, глас 8

Това казва Господ на юдеите: Люде Мои, какво ви сторих?

Или с какво ви досадих? 

Слепците ви направих да прогледнат; прокажените очистих; мъж, който лежеше на одър дигнах.

Люде Мои, какво ви направих и какво Ми въздавате?

За маната - жлъчка; за водата- оцет; 

 Вместо да Ме обичате - на кръст Ме приковахте.

Няма повече да търпя, ще повикам Моите народи
    и те ще Ме прославят с Отца и Духа и Аз ще им дарувам      живот вечен.

Табелата прикована на Кръста с надпис на три езика "Цар Юдейски".

Интересно е, че надписът, независимо от езика, следва древногръцката традиция да тръгва от дясно наляво, а след това се обръща в обратната посока.

Ели, Ели, лама савахтани

А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Иисус извика с висок глас: 

Елои, Елои, лама савахтани? Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 

Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 

А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

(Марк. 15:33-37)

Св.Богородица и Св.Ап. Йоан при Кръста. В подножието е черепа на Адам, върху който пада кръвта Христова, измиваща древния грях на праотеца.

 

На Кръста, Иисус Христос изрича думите

 "Ели, Ели, лама савахтани" 

сиреч "Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?"

Много хора днес, възприемат тези думи като момент на човешка слабост. Но те забравят Кой изрича тези думи!

Това е предвечният Бог. 

Той знае всичко което ще се случи. 

Приел е доброволно страданията, за да понесе върху себе си греха на света, като се моли за своите мъчители. Върховното човеколюбие, което е дадено за пример на човеците! Това не е било виждано никога преди.

  Не! 

Тези думи не са момент на слабост.

Те са думи от началото на един от псалмите на Св. Цар Давид - 21 псалм, където е описано всичко така, както се е случвало в този момент при Кръста.

Господ отново посочва, че това което става е изпълнението на пророчествата.

 Че Той е този, за който говорят пророците.

 

Псалом 21

Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? 
 
Далеч са от спасението ми думите на моя вик.

Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.

Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
Към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха,
и се не посрамяха.

Аз пък съм червей, а не човек,
гавра за човеците и презрение у народа.

Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, 
думат с уста:
"Той се уповаваше на Господа, 
нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".

Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование
още в майчините ми гърди.

Още от утроба на Тебе съм оставен;
от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо,
а помощник няма.

Множество телци ме обиколиха;
тлъсти бикове васански ме окръжиха,
Разтвориха уста против мене като лъв,
който е гладен за плячка и рика.

Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха;
сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
Силата ми изсъхна като чиреп;
езикът ми прилепна о небцето,
и Ти ме сведе до смъртна пръст.

Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници
ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. 

Можеше да се изброят всичките ми кости,
а те гледат и си правят зрелище от мене;

Делят помежду си дрехите ми 
и за одеждата ми хвърлят жребие.


Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене;
Сило моя! побързай ми на помощ;

Избави от меч живота ми,
и от псета - самотната ми душа;
Спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите,
като чуеш, избави ме.

Ще възвестявам Твоето име на братята си,
сред събранието ще Те хваля.

Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го.
Цяло семе Иаковово, прослави Го.

Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
Защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия,
не скри от него лицето Си, а го чу,
когато тоя викна към Него.

За Тебе е хвалата ми във великото събрание;
ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.

Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония,
които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе
всички езически племена,

Защото царството е на Господа
и Той е Владетел над народите.

Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята;
пред Него ще се преклонят всички,
които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.

Потомството ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
Ще дойдат и ще възвестяват на човеците,
които ще се родят,
правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил. 

„Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу. Тогава рекоха си един другиму: да не го раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието:

 „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие.” 

Тъй направиха войниците.”     

  

Йоан (19:23-24)