От блога на Аспарух Панов
https://panov-blog.com/2022/12/07/gladomor_bundestag/#more-1718
Гладоморът в Украйна. Памет, възпоменание, предупреждение
Германски Бундестаг
20. парламентарен период
Дата на внасяне : 29.11.2022
Предложение за обсъждане
от парламентарните групи – Социалдемократи (ГСДП), ХДС/ХСС, Съюз 90/Зелените и Свободната демократическа партия (Св. ДП)
Тема:
Гладоморът в Украйна
Памет, възпоменание, предупреждение
I. Германският Бундестаг твърдо заявява:
Преди 90 години Гладоморът (Holodomor от украински: „глад“ и „убивам“) достига през зимата на 1932/1933 г. своята най-ужасяваща фаза. Милиони хора стават жертва на това целенасочено и масово убийство посредством глад. Жестокият глад не е следствие на мизерия. За него е отговорно политическото ръководство на СССР, водено от Сталин. Гладоморът е човешко престъпление. В Германия и в ЕС доскоро Гладоморът беше известен на малко хора.
Най-напред, гладът е директно следствие от насилственото колективизиране на селянките и селяните чрез прилагането на съветския управленски диктаторски модел до последните селца и градчета. Сталин иска при всички обстоятелства да даде предимство на консолидацията на своята власт и на индустриализацията на Съветския съюз. Човешките животи тук не играят никаква роля. От 1928 г. на милиони селянки и селяни се взима реколтата, за да бъдат осигурени градове и фабрики. За доставяне на валута, както и машини западно производство реколтата се изнася в тази посока. Целенасочено заможните селянки и селяни, така наречените кулаци, са брутално преследвани и изселвани. С всяка изминала година нарастват безочието и бруталността на прилаганите принудителни мерки.
Още през зимата на 1931/1932 г. от недохранване умират стотици хиляди в провинцията и селата. Въпреки това насилствените процедури на реквизиция продължават. Гладът е допълнително прилаган като наказание и при неизпълнение на определените данъчни процедури са изисквани и конфискувани допълнителни количества пшеница и хранителни продукти. Засегнатите области са специално отделени и затворени, за да се ограничи бягството на гладните в градовете и да се преустанови транспортирането на хранителни стоки до тези райони. Само през зимата на 1932/1933 г. в Украйна от глад умират от 3 до 3,5 милиона души. Стотици хиляди гладуват също и в заселения предимно с украинци Кубан – район, източно от Украйна, съответно – северно от Кавказ.
От друга страна масовите убийства с глад целят политическото потискане на украинското самосъзнание. След края на руския царски режим Украйна преживява от 1917/1918 един кратък период на независимост. Болшевиките завладяват Украйна военно и я включват в Съветския съюз. В същото време през първите години на Съветския съюз те поддържат в рамките на съветската национална политика развитието на местни езици и култура като елементи и символи на самостоятелност в незначителни размери, за да осигурят лоялността на Украйна към Москва.
Сталин слага край на тази политика, след като поема цялата власт в страната. Руският език и култура са отново недосегаеми на върха на неофициалната йерархия. Представителите на украинския елит, църква, култура, наука и политика сериозно се преследват от съветската тайна полиция, биват арестувани и убивани с цел да бъдат унищожени като носители на културна идентичност. Преследвани са украинските националкомунистки и комунисти. Заедно с политиката на насилствено колективизиране идва и преследването и брутално потискане на съпротивата на украинските селянки и селяни срещу насилствения подход към тяхната независимост. „Украинското“ е подозрително за Сталин, той усеща съпротива и липса на порядък. Едновременно с това Украйна за съветското ръководство е изключително важна територия и със своето икономическо значение – Украйна произвежда заедно с района Кубан повече от половината зърнени култури и трябва непременно да се намира под скрития контрол на съветския център в Москва.
С всичко това се показва, че в случая на политическото престъпление, каквото е Гладоморът, целта на съветското ръководство е за контрол и потискане на селянките и селяните. Цели се още украинският начин на живот, езикът и културата им в периферията на съветския проект за господството да бъдат претопени. Но се оказва, че цяла Украйна е засегната от глада и репресиите, а не само районите, произвеждащи пшеница.
От днешна гледна точка такъв исторически и политически ред достига до геноцид. Днес германският Бундестаг споделя и поддържа подобно становище.
Украинките и украинците в абсолютен брой са най-силно засегнати от гладната катастрофа, организирана от съветското управление.
Едновременно с това милиони хора загиват от организирани гладни катастрофи и в други области на Съветския съюз. В Казахстан жертва стават около 2 милиона души. Стотици хиляди други жертви на глада има около реките Волга и Дон в областта на руската социалистическа федеративна съветска република.
Гладоморът засяга един период на масова жестокост на човешки престъпления, които дотогава никой не може да си представи на европейския континент.
Тук става дума за Холокоста срещу европейските еврейки и евреи, останал завинаги в историята, военните престъпления на Вермахта и плановите убийства на милиони невинни гражданки и граждани в рамките на расистката немска унищожителна война на Изток, за която Германия носи историческата отговорност.
Места като Вола, Бабин Яр, Ленинград стоят зад тези безбройни престъпления. Германският Бундестаг носи една особена отговорност да запознае международната общественост с тези престъпления и да обработи и представи необходимата информация.
Украйна е принудена да страда през големи периоди на миналото столетие при две тоталитарни системи. Тя е жертва на пакта на Хитлер – Сталин за престъпното военно разпределение на Източна Европа между самозвани „Велики сили“ и да бъде игрален терен след 1941 г. за германските престъпления през Втората световна война.
Гладоморът в Съветския съюз е или систематично отричан, или е тема табу, като неговото споменаване често се наказва.
Прикриването на информацията за Гладомора започва веднага след неговото прилагане. Книги, в които се споменават умрели хора, се унищожават, критикуващи функционери се отстраняват, райони с Гладомор се изолират и в тях не се допускат журналистки и журналисти. Въпреки това в много европейски държави има дипломатически доклади и единични пресконференции за широко разпространения глад в Съветския съюз. Затварят си очите онези бизнесмени, които печелят от внос на евтини стоки от Съветския съюз.
Още в началото на 1980-те години съветски представители лъжат за Гладомора пред Общото събрание на Обединените нации. Трябваше да минат десетилетия, докато при съветското ръководство на Михаил Горбачов в рамките на политиката за гласност се спомене, че в Украйна е имало глад. Отварят се архиви и се разпространяват доклади по тази тема.
Докато учените в Украйна отдавна изследват Гладомора и насърчават изследванията по темата, авторитарното ръководство на Русия в лицето на Владимир Путин води една идеологизирана политика, която забранява научната обработка на сталинските престъпления, включително Гладомора.
В края на 2021 г. Путин нарежда да бъде затворена организацията Международен Мемориал за човешки и граждански права, който между другото се занимава и с обработка на съветските престъпления, което подчертава ревизионистичното идеологизиране на руската историческа политика.
II. Германският Бундестаг декларира:
Ние си спомняме за жертвите на Гладомора.
За Украйна Гладоморът е една дълбоко травматична, жестока и изпълнена със страдания глава от историята им. Гладоморът потиска националното самосъзнание на тази голяма европейска държава, която се откъсва от съветското си минало. През последните години Украйна стъпва на пътя за Европейския съюз и през юни 2022 г. получава статута на кандидат за членство.
Гладоморът е част от общата ни история като европейки и европейци. Той попада в списъка на престъпленията срещу човека на тоталитарните системи, в резултат на които, преди всичко в първата половина на 20 век, в Европа бяха унищожени милиони човешки животи.
На това основание, както и предвид нашето собствено минало, ние трябва да поемем цялата отговорност да разпространяваме информацията за тези престъпления срещу човечеството и да изискваме тяхното пълно разкриване и анализиране.
Тук е мястото да дадем публичност и на темата за Гладомора и да осигурим информация за причините за него на европейско ниво. Нещо повече: в тези дни се сблъскваме отново с противоречащата на международното право агресия на Русия в Украйна, която представлява нападение срещу нашите представи за мира и европейската ни ценностна система, която не позволява агресия и потискане.
III. Германският Бундестаг призовава:
1. Федералното правителство да подкрепи по-нататък политически възпоменанието за жертвите на Гладомора с различни образователни предложения;
2. да се противопоставя на всички опити за планиране на едностранни руски исторически измислици, като предприема решително противоположни действия;
3. при всички случаи да се подкрепят избрани самостоятелни перспективи на нашите източни съседи, за да бъдат осветлени някои тъмни петна в общата ни европейска история;
- Украйна като жертва на противоправната война на Русия и на империалистичната политика на Владимир Путин да продължи да бъде защитавана в рамките на съществуващия бюджет политически, финансово, хуманитарно и военно.
Превод: Аспарух Панов
