Борис Христов
Откъсът от дневника на Патриарх Кирил се публикува тук с любезното съгласие на Проф. Момчил Методиев от Нов Български Университет.
Патриарх Кирил Български
(3 януари 1901г. – 7 март 1971г.)
Издателство НБУ, София, 2018 г.
4.Х.1967 г. сряда. „Sacré coeur“437.
следобед aux Archives.
Вечерта в Grande Opera – Дон Карлос, Филип II – Борис Христов.
Величествено. Б[орис] Хр[истов] пя и игра прекрасно. Публиката
френезия.
Запознах се с жена му Франка. след представлението зад кулисите
среща. Той целуна почтително ръка (също и на раздяла).
Каза: Вълнувам се дълбоко да Ви видя. Зная за приятелс[твото] Ви с моя покоен баща, опелото на когото Вие сте извършили.
Аз: Произнесох слово, в което засегнах нац[ионалните] (макед[онски]) мечти на баща Ви (Кирил Христов от Крушево, б[ългарски] екз[архийски]учител). Това слово бе обнародвано.
( Бел.м. Л.Т. - Кирил Христов Совичанов е от Битоля. Може би Патриарх Кирил има предвид ,че е бил учител в Крушево)
Той: Когато бъда в София, непременно ще ви посетя.
Осведоми се за продължителността на моя престой в Париж.
5 .Х. четв[ъртък] Paris, обикновено – архивите – дъждовен
6.Х. петък, Paris, дъждовно сутринта, към пладне се оправи.
Борис Христов покана за вечеря (заедно с Жаклин и Борис Насл[едников]) в Laperouse (един от 8-те най-скъпи ресто[ранта] в Париж) – отделнастая. Жена му Франка (итал.) много мила. Вечеря атмосфера приятна.
Ресторант Лаперуз
Франка за Б. Хр[истов]: познанство в Рим, когато той нямал нито
[...]438 и бил неизвестен.
Тя, от състоят[елно] с[емейст]во му
донесла едно пакетче с храна; той не искал да я
приеме, понеже не обичал да яде нищо между две главни хранения (doux repos
439). всъщност нищо не бил ял целия ден. Самолюбие.
Той за неотд[авнашната му] болест: спукване на артерия в мозъка,недостатък от рождение, кръвоизлив. Най-големите професори в Рим непознали: Това е невралгия. Болките се засилили. Той сам чувствал, че нещо има в главата. Един от гол[емите] хирурзи, проф. – 48 год. веднага го установил. Болница, операция (трепанация) 18 часа. След 2 дни на крак.
Три мес[еца] не пял.
Аз: Коя роля най му харесва.
Той: всички, които играя. Особено Борис Годунов, Доситей (в Хованщина), Филип II (в Дон Карлос). Готвели дълго ролите: дълго.
Работи, чете. Имал много голяма библиотека. Намерил историята на Мавро Орбини, купил я, чел я. Имал библиотека специализирана – музика, опера.
Вс[ичко] ще остави на България.
Български нац[ионални] идеали (той е по произход от Макед[ония] – Крушево – баща му Кирил Христов, бе екз[архийски] у[чите]л; майка му е още жива – в София – на 84 год. болна)
Получил една опера „Цар Самуил“ от
някой си Кирил Македонски, македонски композитор от Скопие – с
настойчива (няколкократна молба) да я прегледа. Авторът
съобщавал, че познавал баща му. Прегледал я. Музикално не лоша, но не знае как
ще звучи с оркестър.
Съдържание:
Макед[онски] Цар Самуил. Текст на макед[онско] наречие.
Веднъж му отговорил:
1) Ц. Самуил бе български цар;
2) макед. наречие не е език; по-добре на старославянски, та без смущение да се представи навсякъде.
За негово учудване веднага получил от Кирил Макед[онски] отговор:
Благодари му безкрайно за
искреността; щастлив е Б. Христов, че е при условия, които му давали свобода да
пише истината; в Макед[ония] са в трудни условия (в нац. отн.) и трябва
да се съобразява с това, ако иска да работи и се прояви.
Писмата на Кирил Макед[едонски] били писани на хубав български език; тук-таме някоя македонска дума – приятен колорит.
Разказах му за Венко Марковски и за
мнозина други, мои приятели в Македония. Българщината там –
дискриминация.
Аз. Защо не пее в Бълг[ария] и СССР.
Той: Не по негова вина; никога не е поставил въпрос за пари; в София водили разговори (и преписка) с др. П. Вутов като Предс[едател] на Комитета по култура и изкуство. Съгласно и пак накрай нищо.
Единствено условие, което Б[орис] Хр[истов] поставил: негова интерпретация на ролите му. От това не отстъпва.
В Москва преговори; от там настойчивост. накрай: 1 или 2 представления.
Той: 4-5. Москва не е Бояна да отиде на разходка. И тук не е правил въпрос за пари, но желае повече слушатели да го чуят. Москва е голям град.
Ето Париж: 5 представления.
Б[орис] Хр[истов] е много религиозен и строго православен. Говори за предимствата на православието.
Интересно, Франка, която е католикиня, говори същото. Желала да
приеме православие.
Стана дума за предстоящото посещение на патриарх. Атинагорас в
София (20 окт. т.г.). единствен в историята ни случай. служба в ц. Св.
Ал. Невски.
Веднага у двамата Борисовци (Насл. и Христов) да вземат самолет
и да дойдат в София, да присъстват на службата. говорят за
подробностите.
Аз: не бързайте; утре сутрин решавайте. Може би ще се явят
непремислени съображения.
Б[орис] Хр[истов]. Високо мнение за хора на ц. „Св. Ал. Невски“ и за диригента Ангел п. Константинов.
Нужда от записи (музикални). Сам той е пял в тоя хор и в хора на ц. „Св. Неделя“ (София). Обича хор Гусла, от който е излязъл.
Франка го следи и предпазва при ядене и пиене (впрочем той пи съвсем малко; след боледуването се пази).
V.440 тая вечер бе великолепна: естествена, много разговорлива, умна и интелигентна. нейният френски е по-добър от тоя на Франка и Борис Христов. изобщо много акламирана.
***
Бележки:
437 „Пресвято сърце“ (фр.). има се предвид римокатолическата базилика на хълма Монмартър – Basilique du Sacré Cœur.
438 неразчетена дума.
439 сладък отдих (фр.)
440 Под това съкращение вероятно се има предвид Виктория Чавова.
Свързани теми :
НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ!
http://toshev.blogspot.com/2014/05/100.html
ЗАЩО
БОРИС ХРИСТОВ НЕ ПЯ В БЪЛГАРИЯ
http://toshev.blogspot.com/2017/05/blog-post_18.html
