Блог на Лъчезар Тошев: КАК БИСМАРК ТЛАСНА РУСИЯ КЪМ ВОЙНА С ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

26 февруари 2021

КАК БИСМАРК ТЛАСНА РУСИЯ КЪМ ВОЙНА С ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

КАК БИСМАРК ТЛАСНА РУСИЯ КЪМ ВОЙНА С ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Лъчезар Тошев

Решението на Русия да обяви война на Османската империя през 1877г.е взето след големи колебания в руските власти. През цялото време обаче, зад кулисите на европейската политика има един човек, който работи неуморно именно за военно, а не за мирно решение на Източния въпрос. Този човек е “железният канцлер” Ото фон Бисмарк (1815-1898г.).

В България има малко изследователи, които обръщат внимание на политическите ходове на Бисмарк на политическата сцена на Европа. Могат да бъдат посочени Петър Гудев (заемал постовете на Министър-председател на Княжество България, Министър на вътрешните работи и Председател на Народното събрание), който под псевдонима Б. Петвеков през 1908г. - в края на политическата си кариера издава “Историята на Източния Въпрос преди Освобождението на България”. Другото подробно изследване е на акад. Константин Косев издадено от БАН през 1978г. “Бисмарк, Източният въпрос и Българското Освобождение 1856-1878г.” Политиката на Бисмарк е обект и на проучване на някогашния Държавен Секретар на САЩ Хенри Кисинджър в неговата “Дипломацията” издадена и на български език. Тук е представено кратко резюме на политиката на Бисмарк по този въпрос, като по моя преценка съм подбрал най-важните елементи от неговата политика.

Историята доказва, че амбициите на Бисмарк през цялото време на неговата дейност са насочени в западна посока - срещу Франция. За да си осигури тила, той води невероятно активна политика на изток. Неговата цел е да изолира Франция и да не допусне Австрия и Русия да се съюзят срещу Германия. Така ръцете на Германия ще са развързани за реализиране на амбиции в западна посока.

Прусия

През 1859 г. обединените армии на Франция на Наполеон III и Сардиния на Виктор Емануил II успяват да разбият австрийската армия при Солферино.

Седем години по-късно Прусия решава да се възползва от сътресенията в австрийския лагер и да спечели влияние сред многобройните германски държавици.

През 1866 г. се води Австро-Пруската война или Брудерскриг (“Братската война”юни-юли 1866г.), в която Прусия побеждава Австрия и спечелва контрол над Шлезвиг-Холщайн. По време на войната Русия отказва молбата за помощ на австрийския император Франц Йозеф.

Германският съюз, създаден след епохата на Наполеон, включващ 35 държави и 4 свободни градове, се трансформира в Северногермански съюз, доминиран от Прусия, в който вече Австрия не е включена.

През 1867 г. Австрийската империя се трансформира в Австро-Унгарска империя.

Румънското положение

През годината на “Братската война”, на друго място в Европа се случват важни за Балканите събития. В Румъния, през нощта на 10 срещу 11 февруари княз Александър Куза е детрониран. С това започва съперничество между Великите сили за това кой да бъде следващият румънски княз. Австрия лансира идеята, да бъде избран местният княз Бибеску, а територията на Влашко и Молдова да се присъединят към Дунавската империя. Очаквано, останалите не са били съгласни. Русия заявявала, че не приема предложението и не е съгласна местна фигура да заеме престола. Османската империя също е против анексията на тези територии от Австро-Унгария, тъй като ги смята за своя зона.

В този момент Прусия е ангажирана с конфликта с Австрия и се опитва да осигури неутралитета на Франция и Русия. Поради това Пруският канцлер Бисмарк подкрепя руското предложение.

За да вбие клин между Прусия и Русия, френският император Наполеон III, издига кандидатурата на пруския аристократ Карол Хохенцолерн. Той смята, че тъй като Карол е католик, по тази линия Франция ще има възможност да влияе в Румъния, а Прусия която е преобладаващо протестантска, ще бъде изолирана.
Но тази кандидатура се оказва голямо изкушение за Бисмарк.

Той неочаквано за останалите държави, но всъщност напълно предвидимо и логично, променя позицията на своята страна, заявявайки, че ако Франция и Русия се споразумеят, той ще подкрепи тази кандидатура.

Извън това, Бисмарк тайно е окуражил избора на Карол и той бил избран от румънския парламент без съгласието на Великите сили.

Така Бисмарк смятал, че ще създаде напрежение между Франция и Русия, а също така че ще има един верен съюзник на изток от Австро-Унгария. Това е причината Прусия да снабди Румъния с оръжие по заобиколни пътища и да подпомогне бързото организиране на нейната армия.

За късмет на Бисмарк, Русия и Франция се скарват и по възникналия тогава Критски въпрос, което е неочакван вятър в платната на пруската политика.

Княз Карол успява след Прусия, да получи признание и от Русия. Но когато от Румъния започват да преминават български чети отвъд Дунава, подозрението, че зад това стои отново Бисмарк стават много силни.

През 1868г., когато Генералният консул на Русия в Букурещ, Хенрих Петер Фридрих фон Офенберг, научавайки за предстоящото преминаване на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, веднага информира румънските, френските и турските власти за нея.

Русия, която е загубила Кримската война държи да демонстрира, че не предприема самостоятелни действия на Балканите, а желае да действа с останалите сили.

(Вж. Любен Каравелов, в. "Независимост" година 4, бр. 52, 12.10. 1874 г., както и Иван Касабов “Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи”, ИК “Синева”, София, 2009г. - стр. 92)

Руският Генерален консул в Букурещ барон Хенрих фон Офенберг

Акцията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се възприема от страните като инспирирана от Бисмарк.

Всъщност това е последното нещо, което той би желал, защото то би дестабилизирало положението на неговото протеже на румънския трон – княз Карол. И това започва да се случва.

Затова германската дипломация свръхактивно работи за успокояване на страстите и помиряването на Карол с Османската империя. В крайна сметка на двустранна румъно-турска среща това става на 24 октомври 1866г. и Османската империя признава княз Карол.

Френско-пруската война (1870-1871 г.) и раждането на Германския райх

Три години по-късно, след като си осигурява приятелски отношения с Русия, Прусия напада Френската империя, заради претенциите й да анексира Белгия и Люксембург и част от териториите около Рейн (които някога били завоювани от Наполеон I).

Във Френско-пруската война в кратък срок германците разбиват напълно френската армия и стигат до Париж.

Плененият френски император Наполеон III в разговор с канцлера Бисмарк

Създаването на Германия

В края на войната се създава и германската империя – Вторият райх, начело с Вилхелм I. Канцлер на империята става Ото фон Бисмарк – архитектът на германското обединение.

Прокламирането на създаването на Германия, Версай, 18 януари 1871г.

Създаването на Съюза на тримата императори

През 1873 г. Австро-Унгарската империя се обръща към Русия с предложение за съюз. На 6 юни двете страни сключват конвенция, към която на 23 октомври се присъединява и Германия. Тримата императори започват да решават съдбите на континента.

Интересът на Великобритания е да разбие този съюз. Идеята на Бисмарк обаче е чрез този съюз, който формално не е антифренски да държи Франция изолирана от останалите континентални сили.

Това обаче не е достатъчно. През 1875г.отношенията между Германия и Франция отново се влошават драматично. Франция иска реванш, а Германия не иска да изчаква реформирането на френската армия. Руският император и канцлера княз Горчаков обаче, посещават Берлин в ролята на миротворци. Бисмарк е принуден да спре антифренската кампания.

Може би това е моментът, когато той решава, че за да може да действа свободно срещу Франция трябва да елиминира опасността от съюз на Русия и Австро-Унгария срещу Германия.

Това може да стане ако те се сблъскат на Балканите, където и двете страни имат амбиции.

Така Русия винаги би търсила германска подкрепа за своите планове на Изток.

Тя не би искала срещу нея да се образува нова коалиция, като по време на Кримската война.

Про-френският канцлер Горчаков, дипломатът Игнатиев и др. обаче се явяват пречка пред този план на Бисмарк.

За да получи подкрепа за плановете си в Русия, Бисмарк решава дискретно да подпомогне националните борби на балканските народи.

За това той използва различните про-славянски дружества в Австро-Унгарската империя, например партията на Бохемия в Чехия.

Там противник на идеята за завладяване на Босна и Херцеговина неочаквано става граф Гюла Андраши - Министър на външните работи на империята.

Той е унгарец и гледа ревниво на увеличаването на славянския елемент в Дунавската империя, защото се опасява, че така ролята на нейната унгарска част ще бъде намалена.

Тези които желаят това са лидерът на войнолюбците херцог Албрехт и самият император Франц-Йозеф. Бисмарк окуражава по всякакъв начин техните амбиции.

За да подтикне този процес Бисмарк се среща с бившия сръбския премиер Маринович, който е пратеник на сръбското правителство. Бисмарк обещава на Сърбия снабдяване с военни материали за сръбската армия.

Скоро след това се разбира, че на румъно-австро-унгарската граница е установена голяма пратка с оръжие за Сърбия от неизвестен доставчик, съдържаща около 60 000 пушки.

Очевидно това не е била единствената пратка, защото от доклад на пруския посланик в Сърбия барон фон Розен, се разбира, че в Босна са прехвърлени от Сърбия 100 000 пушки.

Имало намерение с оръжие да се снабдят и българите.

Малко по-късно руският посланик в Берлин докладва, че много немски индустриалци са се обърнали към него с молба Русия да съдейства за транспортирането на 100 000 пушки през нейна територия и територията на Румъния , предназначени за Сърбия.

Русия отклонява тези желания и всячески желае да не се стига до въоръжен конфликт.

Първи успехи

Първият успех на Бисмарк за изостряне на Източния въпрос е въстанието в Босна и Херцеговина през 1875г.

Руският посланик в Константинопол граф Игнатиев по това време води преговори за директно двустранно споразумение между Русия и Османската империя и е против всякакви революции на Балканите.

Той подозира Австро-Унгария в подбудителство на въстанието.

Бисмарк, напротив – упорито внушава на руските представители, че решение на Източния въпрос може да се постигне само чрез война.

Докато останалите сили се стремят към умиротворяване на Балканите чрез реформи, той започва да говори за разделяне на териториите на Османската империя.

Това очевидно цели предизвикване на ревност в Русия срещу действията на Австро-Унгария в региона и желание да се включи в решенията за бъдещето на този регион.

Обещана подкрепа на Русия

За да премахне опасенията на Русия , че евентуални нейни военни действия може да се доведат до създаване на нова коалиция срещу нея, Бисмарк дава инструкции на своите дипломати да подкрепят всички амбиции на Русия на Изток.

Дори предлага 100 милиона рубли заем на руснаците, ако те се ангажират с война, както и гаранция, че Германия няма да позволи на Австро-Унгария да нападне Русия.

А в случай на конфликт с Великобритания, Русия би могла да ползва германските пристанища.

В замяна Бисмарк поставя като искане Русия да признае присъединяването на Елзас и Лотарингия към Германия.
Руснаците не се хващат на тази игра.

Заемът е отклонен, но военно сътрудничество се осъществява по друг начин.

Заводите “Круп” откриват свой филиал в Петербург и започват производство на оръдия за руската армия. Това са модерни оръдия, които се пълнят от задната страна.

През 1875г. Русия поръчва оръдия на стойност 1 милион златни марки на “Круп” за своята армия.

Съответно - в Германия, държавата отпуска субсидия от 10 милиона талера на тази оръжейна фирма.

Същевременно руската политика продължава да се противопоставя на дестабилизация на Балканите.

Първият опит на Бисмарк, да съблазни Русия за нова война с Османската империя не успява. Плановете му са разкрити, и в Париж и във Виена. Канцлерът Горчаков, който е привърженик на съюза с Франция също не приема предложението.

Канцлерът на Русия Горчаков

Сърбия и Черна гора са съветвани активно от руските представители да се въздържат от военни действия срещу Турция. Ентусиазмът на населението обаче не може да бъде овладян.

Въпреки забраната на царя руският генерал Черняев заминава за Сърбия и оглавява нейната армия.

Първият вариант на текста на песента "Шуми Марица" е посветена на него. Тогава песента е известна като "Черняев марш".

Император Александър II заповядва генерал Черняев да бъде наказан най-строго и да му се отнемат всички ордени заради неподчинение на царската воля.

Другият генерал, желаещ да замине за Сърбия – Фадеев, успяват да спрат.

Царят предупреждава Черна гора да не подстрекава Сърбия към война с Турция.

Но тези усилия не дават резултат. От Русия различни комитети започват да изпращат доброволци, пари и въоръжение. Любопитно е, че тези хора и средства се пренасят с австрийски параходи.

След като първият опит на Бисмарк пред Русия не успява, той завива към Австро-Унгария.

Германия окуражава император Франц-Йозеф да направи голяма обиколка - в Далмация, на границата с османските територии (до Босна и Херцеговина), която продължава 30 дни. Посетени са 50 селища, приемани са делегации и пр.

Император Франц Йозеф

Австрийските апетити за разширяване за сметка на Османската империя надделяват.

По този начин Бисмарк смята, че ако не може да съблазни Русия, ще може да я принуди да се включи в конфликта на Балканите.

Неговата позиция е ясна : Германия иска да се реши Източния въпрос, но тъй като няма интереси в региона, в бъдещия конфликт ще участват Австро-Унгария и Русия, които тя ще подкрепя.

В Париж по това време вече са разбрали играта на Бисмарк, която е насочена срещу Франция, но не могат да повлияят съществено на развоя на събитията.

Априлското въстание в България и Германия

Избухването на Априлското въстание увеличава увереността в Берлин, че Русия в крайна сметка ще се намеси с военна сила в конфликта.

Докладът на германския консул в Русе, за събитията е посрещнат с големи надежди.

Въстанието е изцяло българско дело, вдъхновено от действията на другите балкански народи, но се вписва напълно във вижданията на Бисмарк.

Преминаването на четата на Христо Ботев с австрийския параход “Радецки” получава широк отзвук в цяла Европа.

Негово писмо завършва със следните думи :

“Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в “

За подвига на Ботев и неговата чета научава целият свят! За разлика от четата на Хаджи Димитър, този път самостоятелната акция на българите е в полза на германските планове.

Жестокостите спрямо българите по време на Априлското въстание предизвикват силна реакция на общественото мнение в цяла Европа.

Това е и натиск над правителствата да предприемат действия за решаване на Източния въпрос.

“След всичко, което се случи в България, статуквото не може да се запази в бъдеще!” заявява Бисмарк.

Сръбско-турската война

Така през юни 1876г. Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя.

Огромен успех за плановете на Бисмарк. Парадоксално, но действията на славянските комитети в Русия всъщност са подпомогнали неговите амбиции.

Любопитно е, че особено активна роля играе и руската царица Мария, която е германка по произход.

Тя е най-активната поддръжница на славянската солидарност, прави остри антигермански изказвания, но едновременно с това поддържа връзки с Бисмарк, чрез посредничеството на своя брат - принц Александър фон Хесен-Дармщат, бащата на първия български княз Александър Батенберг.

Руската царица Мария Александрова

Разследването, което император Александър II нарежда да бъде извършено за двигателите на голямата пан-славянска акция в Русия, която заплашва да влияе на неговата политика стига до царицата и е прекратено.

Принц Александър фон Хесен-Дармщат

От друга страна Бисмарк не очаква и не желае Сърбия да спечели войната.

Неговата цел е чрез тези действия да накара Русия да се ангажира във военен конфликт срещу Османската империя.

От своя страна Русия в този момент, за да не се намесва пряко, решава да оказва помощ на Сърбия с въоръжение.

Райхщадските споразумения

От 26 юни до 8 юли 1876 г. императорът на Русия Александър II и канцлерът Горчаков заседават с императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и граф Андраши в замъка Райхщад.

Срещата на двамата императори - руският и австо-унгарският в Райхщат

Там се постига принципно споразумение, запазено в два варианта с разлики между тях.

То засяга реформите в Босна и Херцеговина и разпределението на териториите между Сърбия и Австро-Унгария. В немския текст е записано задължение на Русия да е против създаване на голяма славянска държава на Балканите като в замяна получи Южна Бесарабия.

Разликата е, че при победа над Османската империя руският документ говори за независимо Княжество България, а в немския текст се говори за автономно княжество (което означава васално на султана). Обсъжда се и разширението на Гърция с Тесалия, Крит и Епир и дори превръщането на Константинопол в свободен град.

Срещата на Бисмарк с Драган Цанков

На 18 декември 1876г. Канцлерът Бисмарк приема лично двамата български делегати Драган Цанков и Марко Балабанов. Драган Цанков вече имал възможност да постави българския въпрос, като част от Източния въпрос със създаването на Унията с папата през 1860, а след това се включва в Българската Екзархия през 1872г. Личната среща на Бисмарк с двамата българи показва, че той храни надежда да ги окуражи да продължат своята борба, защото това влиза в неговите планове за въвличане на Русия във война на Балканите.

Ето цитат от казаното от него в този разговор :

“ Ние нямаме преки интереси в Ориента, но сме заинтересовани от общия развой на събитията около Източния въпрос с оглед на нашите взаимоотношения с другите сили. Освен това ние сме заинтересовани дотолкова, доколкото вашата съдба не ни е безразлична.

Най-заинтересованите страни в сегашния конфликт на Балканите са Австро-Унгария и Русия.

Ние се стремим за подтикнем тези две сили към споразумение помежду си във ваша полза.

Австро-Унгария не е настроена неприятелски към вас, но разглежда нещата от друга гледна точка.

За разлика от нея, Русия заема една открита позиция, проявявайки готовност да ви съдейства. А ние като приятели на Русия не можем да действаме другояче, освен да я подпомагаме във всичко, което тя прави или ще направи за вас.

Аз ще ви кажа откровено, че ние храним към вас големи симпатии и ще направим всичко, което е по силите ни за да се подобри вашето положение.

Но война с Турция ние не възнамеряваме да водим.

Ако такава война се наложи, ще я води Русия, а ние ще действаме като нейни приятели.

Във всеки случай, вие може да бъдете уверени, че този път вашето положение непременно ще се подобри в благоприятен за вас смисъл.

Моят господар Германският Кайзер, живо се интересува от Вашите работи и искрено желае облекчение на вашето положение.

На времето той съчувстваше на гърците в борбата им за освобождение срещу Турция.

Сега неговите симпатии са изцяло на ваша страна.

Вие непременно ще постигнете успех, защото цяла Европа е с вас. “

Драган (Димитър) Цанков

Срещата на Цанков с Андраши

Отново във Виена, Цанков и Балабанов търсят помощта на своя познат - известния пътешественик и познавач на България и на българите Феликс Каниц, който им урежда аудиенция при граф Гюла Андраши – министър на външните работи.

Срещата при него започва с въпроса – „Вие кой точно Цанков сте?“

Точно по това време Киряк А. Цанков (братов син на Драган Цанков) , начело на БТБО, в Букурещ е обнародвал Мемоара от 13 декември 1876 г., в който се иска възстановяването на българската държава в нейните етнически граници. Това е причината за въпроса на Андраши!

Граф Андраши

Цариградската конференция

Конференцията на Великите сили е открита в Константинопол на 23 декември 1876 година. Османската империя е представлявана от Савфет паша и Едем паша, Германия – от барон Вертер, Австро-Унгария – от граф Зичи и барон Каличе - извънреден пратеник, Русия – от граф Николай Игнатиев, Великобритания – от маркиз Солзбъри и сър Хенри Елиът, посланик в Истанбул, Франция – от граф Бургоан, посланик и от граф Шодори- извънреден пратеник, Италия – от посланика граф Луиджи Корти.

На конференцията Русия предлага автономия за Босна и Херцеговина и за България с евентуална временна окупация на областите от Австро-Унгария и от Русия. Великобритания приема предложението, като границите на България се определят по границите на Българската екзархия.

Същевременно, според английското предложение, България се обособява в две области – Източна със столица Търново, вкл. цяла Добруджа с делтата на р. Дунав и Западна със столица София, включваща цяла Македония, Ниш и Пирот. И двете области трябвало да имат християни за губернатори. Русия се съгласява с предложението на Великобритания. Значението на конференцията за българите е в международното признаване на териториите, населени от тях.

Тази конференция всъщност е против плановете на Бисмарк за военно въвличане на Русия в конфликта и той твърде дискретно прави всичко възможно тя да не успее.

Турските власти по свои причини и окуражени от английския представител, отхвърлят решенията на конференцията, с което без да подозират “наливат вода в мелницата” на Бисмарк.

Будапещенската тайна конвенция

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария се договарят двустранно за бъдещето на Балканите и в Будапеща подписват тайна конвенция.

Съгласно този договор, в случай на Руско-турска война, Австро-Унгария няма да влиза в съюз с Англия и Франция в подкрепа на Османската империя. В замяна на това тя може да навлезе с войски в Босна и Херцеговина и да я анексира, но без да участва в съвместна война с Русия срещу османците.

Русия ще придобие отново Бесарабия, отнета й с Парижкия мирен договор от 1856 година. В случай на разгром на Османската империя не трябва да се създава голяма и сплотена славянска държава, а България, Румелия и Албания биха могли да станат независими държави, Гърция ще се разшири териториално, а Цариград ще стане свободен град.

Да, но при сключването на Сан Стефанският предварителен договор, граф Игнатиев не включва клаузата за предоставяне на териториите на Босна и Херцеговина на Австро-Унгария, което води до остра реакция от тази страна.

Лондонският протокол

По това време Бисмарк уверява Русия, че тя може да разчита на Германия, ако воюва с Турция. Той заявява, че ако Австро-Унгария реши да предприеме някакви контрамерки... тогава германските оръдия щели да имат думата!

В Русия все още има колебания какво решение да се вземе.

Руският Министър на финансите Райтерн отбелязва, че Бисмарк тласка Русия към война с Турция, за да има възможност да се справи с Франция.

Прозрение, на което не са обърнали тогава внимание.

Канцлерът Горчаков се съгласява за увеличаване на военните доставки за Сърбия, а по отношение на война с турците, поставя искането руската армия в този случай да е мандатьор на Европа.

След свалянето на султан Абдул Азис, турската политика завива към Великобритания.

Това проваля плановете на граф Игнатиев за двустранно споразумение за мирно решаване на Източния въпрос и така този противник на войната започва да пледира за незабавна руска военна намеса. Завой на 180 градуса...

Граф Игнатиев

Русия предлага на Великите сили, подписали решенията на Цариградската конференция да съставят втори документ, с който напомнят на Портата да изпълни обещанията за реформи в България, Босна и Херцеговина и да отстъпи предвидените околии на Черна гора.

Тази нота е подписана последно в Лондон и затова носи името „Лондонски протокол”.

Подстрекавани от Великобритания, която в случая играе двойна игра,
в Истанбул отхвърлят Лондонския протокол.

Русия обявява война на Османската империя!

Планът на Бисмарк се е сбъднал.

По отношение на самия конфликт целите на Бисмарк са продължаването му възможно най-дълго, ограничаването му в региона на Балканите и предотвратяване на възможността той да прерасне в обща европейска война.

Конфронтацията между двете империи на Балканите обаче от този момент никога повече не спира - чак до прекия им сблъсък по време на Първата Световна война.

В Манифеста за обявяването на войната обявен на 24 април 1877г. четем :

ВИСОЧАЙШИ МАНИФЕСТ

Ние, Александър II

по Божията милост Император и Самодържец Всерусийски,

Цар Полски, Велик княз Фенландски

и прочие ,и прочие, и прочие.

Нашите верни и възлюбени поданици знаят за големия интерес, който ние винаги сме проявявали към съдбата на постигнатото християнско население в Турция.

Нашето желание за подобряване и гарантиране на условията при които те живеят винаги се е споделяло от целия руски народ, който изразява днес своята готовност да направи нови жертви за облекчаване условията на живот на християните на Балканския полуостров.

Животът и имотът на нашите верни поданици са били винаги скъпи за нас. Цялото наше царуване свидетелствува за нашите постоянни грижи да запазим за Русия благодатните дарове на мира.

Тази наша грижа не е престанала да ни въодушевява по времето на тъжните събития, които се случиха в Херцеговина, Босна и България.

Ние си поставихме като наша най-висока цел да постигнем подобрение на жизнените условия на християните на изток по пътя на мирни преговори и съгласувани действия на великите европейски сили, нашите съюзници и приятели.

В течение на две години ние положихме непрекъснати усилия да накараме Портата да възприеме такива реформи, които биха защитили християните в Босна, Херцеговина и България от произвола на управляващите местни власти.

Прилагането на тези реформи следваше като пряко задължение от предишните разпореждания тържествено приети пред очите на цяла Европа.

Нашите усилия, макар да бяха подкрепяни от общи дипломатически постъпки на други правителства, не постигнаха желаните цели.

Портата остана неподвижна в нейното категорично отхвърляне на всякакви ефективни гаранции за сигурността на нейните християнски поданици. Тя отхвърли исканията на Цариградската конференция.

Желаейки да опитаме всички възможни средства за примирение, за да убедим Портата, ние предложихме на другите кабинети да се състави един специален протокол, съдържащ най-основните условия на Цариградската конференция и да покани турското правителство да се присъедини към тази международна акция, която чертае крайните граници на нашите мирни искания.

Но нашето очакване не се осъществи.

Портата не отстъпи на единодушното желание на християнска Европа и не се счете с исканията на този протокол.

След като изчерпахме нашите мирни усилия, ние сме задължени от високомерния инат на Портата да преминем към по-решително действие.

Чувството на равенство и това на нашето собствено достойнство го правят повелително. Турция, със своя отказ, ни поставя пред необходимостта да пристъпим към оръжията.

Дълбоко убедени в справедливостта на нашата кауза и уповавайки се на благодатта и помощта на Всевишния, ние обявяваме на нашите верни поданици, че моментът предвиден от нас когато произнесохме тези думи, на които цяла Русия отговори с такова единодушие е наистина дошъл.

Ние изразихме нашето намерение да действаме независимо ако счетем това за нужно и ако честта на Русия го налага.

Днес, като призоваваме Божието благословение над нашите храбри войски, ние им даваме заповед да преминат границата на Турция.

Издаден в Кишинев на 24 април в тази година на благодатта,
1877, 23 година на нашето царуване.

АЛЕКСАНДЪР

Планът Андраши

Планът на граф Андраши предложен на Берлинския конгрес, включва създаване на независима, а не автономна България, разширена по предложение на Бисмарк до р. Вардар, а Македония да остане под австрийски протекторат, с християнски управител.

Русия отхвърля съвместното предложение на Андраши и Бисмарк, защото в него Сърбия не е получила достатъчно разширение на изток.

Русия желае да получи обратно Бесарабия, загубена по време на Кримската война, а в замяна предлага на Румъния Добруджа.

Румъния, която участва със своята армия в Руско-турската война, когато научава, че ще загуби Бесарабия протестира.

В заседанието на румънския парламент от 28 януари 1878г. Камарата и Сената гласуват съвместна декларация заявяват, че не приемат отнемането на Бесарабия от държавната им територия.

В заседание на 28 юни същата година, се приема Резолюция с гласовете на 46 депутати, която гласи :

"Предвид на това, че едно присъединяване на територия отвъд Дунава не е в интерес на Румъния, предвид на това, че най-малкото присъединение (анексия) ще докара без друго заплитания и бъдещи смутове, камарата не приема присъединението на Добруджа към Румъния, каквато и да е формата или основата за тази анексия."

Румънският вестник Steana Roumaniei, бр. 199 от 1878г. пише по този въпрос :

"Добруджа в бъдеще става рана, вечно открита, ябълката на раздори между Румъния и България, която непрекъснато и с успех от ония, които имат всичкия интерес да ни виждат неприятели и винаги вплетени във войни. Това ще даде място не след дълго на един нов "Български въпрос" с който ще се размътват отново нещата в Ориента от ония, които търсят да ловят риба в мътна вода."

Въпреки това, че Румъния участва като съюзник на Русия във войната, територията на Бесарабия и е отнета, а в замяна и се предоставя населената с българи Добруджа, която наистина става предмет на българо-румънски раздори и войни в бъдеще.

Вярно е, че румънският княз Карол (от 10 май 1881г. крал) на 14 ноември 1878г.издава Манифест към населението на Добруджа - на румънски и български език, с който обещава на населението "почит и запазване на неговата вяра, фамилия и жилища". С тоя манифест се признава официално българския характер на Добруджа. Румъния обявява войната 1877-1878г. в която е участвала за "Война за румънската независимост".
Мирният договор от Берлин предвижда Румъния да стане независима държава. Явно, това е цената на отнемането на Бесарабия.

(Вж. Петър Пешев, Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес, с бележки за живота ми, София, 1929г. стр.128-129)