18 юни 2016

Лятната сесия на ПАСЕ, 20 - 24 юни 2016г.

 На 20 юни се открива юнската сесия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) .

На сесията ще говорят премиерите на Гърция и Естония, която на заседание на 18 май в София, пое председателството на Комитета на Министрите от България.

Това ще е и първото участие в сесия на ПАСЕ на депутатката от Украйна Надя Савченко, която досега не можеше да участва в работата на Асамблеята поради пленяването и, а сред това и съдебния процес срещу нея в Русия. 

Тя е член на Групата на Европейската Народна Партия/Християндемократи (ЕНП) в ПАСЕ. 

Г-жа Савченко ще участва в понеделник, 20 юни, в открита за журналисти обмяна на мнения по темата "Хуманитарната загриженост към бежанците и разселените" в аспекта за задържаните по време на войната в Украйна. Събитието е организирано от Комисията по миграция на ПАСЕ.

20 June 2016

2.15–3 pm Exchange of views with Nadiya Savchenko (Ukraine, EPP/CD)
Room 1, Palais
Committee on Migration, in the context of the follow-up to Resolution 2112 (2016) on “The humanitarian concerns Refugees and Displaced with regard to people captured during the war in Ukraine” [Rapporteur: Nellija Kleinberga Persons (Latvia, ALDE)]

Open to the press 

 На 21 юни г-жа Савченко ще вземе участие в голяма кръгла маса, открита за журналисти, организирана в Съвета на Европа на тема 
"Украинските затворници в Русия".

Кръглата маса е организирана от делегацията на Украйна в ПАСЕ с ръководител Володимир Ариев (ЕНП).

21 June 2016

1–2 pm , Room 1, Palais

Round table – A meeting with Nadiya Savchenko: Ukrainian prisoners in Russia“
Side-event sponsored by Volodymyr Ariev (Ukraine, EPP/CD), with the participation of:
Nadiya Savchenko (Ukraine, EPP/CD)
Ilya Novikov, Ms Savchenko’s lawyer

Open to the press

Batkivshchyna All-Ukrainian Union
Verkhovna Rada
Grushevsky, 5 UA - 01008 - Kyiv

BE Ukraine

Membership of political groups:

  • Group of the European People's Party (Member)

Assembly Member

  • since 26/01/2015  (Representative)

Working language : English

MP's role(s) in Committee(s) and Sub-Committee(s)

  • Full Member: Committee on Migration, Refugees and Displaced Persons

Линк към страницата на сесията :

Summer session: Greek and Estonian Prime Ministers to address PACE

Summer session: Greek and Estonian Prime Ministers to address PACE

Strasbourg, 20-24 June 2016

Addresses by Greek Prime Minister Alexis Tsipras and Estonian Prime Minister Taavi Rõivas are among the highlights of the summer session of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE) taking place in Strasbourg on 20-24 June 2016.

Topics for debate include the functioning of democratic institutions in Turkey, refugees at risk in Greece, violence against migrants, fighting the over-sexualisation of children, transparency and openness in European institutions, and promoting equality and putting an end to gender-based violence among women in the armed forces.
There has been a request for an urgent debate on: "An urgent call for increased solidarity between generations: the right to work versus the right to strike".

Estonian Foreign Minister and Committee of Ministers Chairperson Marina Kaljurand will present the activities of the Council of Europe's ministerial body and answer questions from parliamentarians. Council of Europe Secretary General Thorbjørn Jagland will also take questions from PACE members.

The Assembly is due to elect a judge of the European Court of Human Rights in respect of the United Kingdom.

On the first day of the session, PACE President Pedro Agramunt will launch a Europe-wide iniative to encourage a response to terrorism founded on the twin themes of #NoHateNoFear.

The Assembly will decide its final agenda on the opening day of the session.
Reports and opinions from the agenda

Monday 20 June 2016

Tuesday 21 June 2016

Wednesday 22 June 2016

Thursday 23 June 2016

Friday 24 June 2016

"Семейна снимка" на групата на ЕНП в ПАСЕ при откриването на лятната сесия, Фото: Съвет на Европа

Надя Савченко посрещната от Президента на ПАСЕ Педро Аграмун,  Фото: Съвет на Европа

Надя Савченко с Президента на ПАСЕ Педро Аграмун и Генералния секретар на ПАСЕ Войчех Савицки, Фото: Съвет на Европа

Семейната снимка на групата на ЕНП в ПАСЕ повторена след пристигането на Надя Савченко - член на ПАСЕ и на групата на ЕНП, освободена след международен натиск от руския затвор. От едната и страна е Президентът на ЕНП Жозеф Дол, от другата Президентът на ПАСЕ Педро Аграмун, а до него Аксел Фишер -Председател на групата на ЕНП в ПАСЕ

Вълнуващ момент : ЕНП със своя украински член Надя Савченко

Надя Савченко благодари за подкрепата на заседание на групата на ЕНП,  бурно аплодирана от членовете. В дъното на снимката са българските представители

Снимка на друга част от залата в същия момент

Фото: Съвет на Европа

Първото изказване на Надя Савченко в пленарната зала на ПАСЕ (текстът по-долу), Фото: Съвет на Европа

Руската пропаганда заяви, че е говорила пред полу-празна зала и при липса на интерес. Снимките показват, че "има по-силно оръжие от лъжата - истината"! Фото: Съвет на Европа

Надя Савченко участва в деловата работа на ПАСЕ, Фото: Съвет на Европа

Кръглата маса на Комисията по миграция на ПАСЕ с участието на Надя Савченко

(Third part)

Nineteenth Sitting

Monday 20 June 2016 at 11.30 a.m.

1. Opening of the third part of the 2016 ordinary session
The PRESIDENT – I declare open the third part of the 2016 ordinary session of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe.

2. Statement by the President


   The recent attacks are deplorable acts of terror, intolerance and hatred. Our response must be to uphold our democratic values and freedoms. Terrorism seeks to destroy our way of life by instilling fear and propagating hate. We must not fall into the terrorists’ trap, or allow barbarism to triumph over democratic values and liberties.
      On my election as President of the Assembly I proposed launching an initiative to mobilise politicians, important actors in society and ordinary citizens against terrorism and the hate and fear that terrorists seek to create. Today, shortly before 1 p.m., we are going to launch officially the hashtag initiative #NoHateNoFear. I invite you all to join me at 12.50 p.m. in the Assembly Chamber for the taking of a symbolic photo with the #NoHateNoFear banner that will be found at your seats. A #NoHateNoFear stand is in place outside the Chamber, and I encourage you all to visit it to have your picture taken and express your solidarity with the victims of terrorism. We must set an example and send the clear message to our voters that we shall not give in to fear and hate.
We may be living in difficult times, but not all news and developments are bleak.

 I welcome to our Chamber Ms Nadiia Savchenko, our colleague and member of the Ukrainian delegation to the Parliamentary Assembly. 

A month ago she was released from detention and returned to Kiev. 

Last week two more Ukrainian citizens sentenced in Russia were pardoned and returned to Ukraine. We should welcome that positive step, too.

Ms Savchenko, this house of democracy is now also your house, and we look forward to your contribution to the work of the Assembly. 

Your release, as well as the releases of Mr Afanasiev and Mr Soloshenko, demonstrates that diplomacy can help to resolve even the most complex problems. 

I encourage Ukraine and Russia to use this opportunity to intensify diplomatic efforts in search of peaceful solution to a major conflict and crisis, which is having repercussions throughout Europe and beyond. It is particularly important that both sides fulfil their commitments to implement a credible ceasefire in the east of Ukraine; organise free, fair and democratic elections, according to international standards, in areas outside the control of the Ukrainian authorities; and, finally, return to Ukraine full control of its international borders.

In addition to the release of Ms Savchenko, there have been other important releases of political prisoners. I welcome the release of the Azerbaijani journalist Khadija Ismayilova. 

The release earlier this year by the Azerbaijani authorities of a large number of so-called political prisoners was a very positive step. With this new release, we are seeing the continuation of that positive trend, which we must support. We should continue to engage in a constructive political dialogue with the Azerbaijani authorities to help them fulfil their international commitments in the field of human rights, democracy and the rule of law.


През априлската сесия на ПАСЕ, Асамблеята искаше освобождаването на Савченко осъдена на 22 години затвор в Русия, а през юни, тя вече говореше в пленарната зала на ПАСЕ. Не е ли чудо ?Момичето, на което Бог се усмихна!, Фото: Съвет на Европа

9. Personal statement

      The PRESIDENT – I understand that Ms Nadiia Savchenko wishes to make a personal statement. I remind the Assembly that under rule 35.6 no debate may arise on a personal statement.
      Ms Savchenko, once again welcome to the Assembly. You have the floor.  You have two minutes.

      Ms SAVCHENKO (Ukraine)* – Colleagues, I thank you for all your support over the past two years. 

I am delighted to see you here.

 I want to see peace in Ukraine as it exists throughout Europe, but we need to work constructively to that end. Ukraine can be useful to Europe, but it is important to understand that, as all Ukrainians know, Putin has not freed everyone; Ukrainians are still being held in prison in Russia. 

The country that guaranteed our country’s security following the Budapest Memorandum and the nuclear agreement has shot us in the back. A delegation that does not respect the rights of others should not be allowed to return to this Chamber.

      I want reconciliation, and I will work to that end, but it is possible to win only if individuals protecting the country are supported. We want peace in Ukraine – that is what we are fighting for – so I call on you to make clear your support, because it is only together that we can win. 

I would not like anyone to find themselves in Ukraine’s situation, and the solution is not simple, as people in the same situation will understand.

      The PRESIDENT – Thank you, Ms Savchenko, for your personal statement.

Надя Савченко в ПАСЕ, Фото: Съвет на Европа

Инициативата на Президента на ПАСЕ Педро Аграмун

В отговор на тероризма : Не на омразата, не на страха!

Избрани снимки :

Фото: Съвет на Европа
Педро Аграмун , Фото: Съвет на Европа

Президентът на ПАСЕ Педро Аграмун с Генералния секретар на Съвета на Европа Тьорбьорн Ягланд , Фото: Съвет на Европа

Разбира се, към инициативата се присъедини и Надя Савченко, Фото: Съвет на Европа

Председателката на Комитета на Министрите и Министър на външните работи на Естония Марина Калюранд с Президента на ПАСЕ, Фото: Съвет на Европа

Ръкъводителят на делегацията на Македония Александър Николоски, ЕНП  (ВМРО-ДПМНЕ), Фото: Съвет на Европа

Pro Domo sua :

Лъчезар Тошев, Фото: Съвет на Европа

Антони Тренчев
The Council of Europe Parliamentary Assembly (PACE) today launched a#NoHateNoFear initative to counter terrorism.

At a special ceremony, parliamentarians stood up to say NO to hate and fear. They committed to follow up on this initiative in their national parliaments.

"We have to prevent the mutual suspicion and hostility that fear of terrorism engenders as an ill in its own right. This is the main purpose of our Assembly’s initiative against terrorism #NoHateNoFear," PACE President Pedro Agramunt announced.

"Terrorism has become a reality of life. Atrocious attacks in Istanbul, Brussels, Tunis, Paris, and recently Orlando have taken the lives of many of our citizens. These heinous attacks have left deep scars that will take years to heal.


Българският депутат Антони Тренчев, задава въпрос на Министър-председателя на Естония относно политиката за трафик на данни

(Third part)
Twenty-third sitting
Wednesday 22 June 2016 at 10 a.m.

2. Address by Mr Taavi Rõivas, Prime Minister of Estonia

Mr TRENCHEV (Bulgaria, Spokesperson for the Group of the European People’s Party) – My question to you, Mr Rõivas, is about what you frequently refer to as the fifth fundamental freedom in the European Union – the free movement of data. In these times of big data, hybrid wars and ever more evasive technology, how do you see freedom of data operating amid the realities and challenges that confront the European Union? Do you think that it can help to prevent the disintegration processes in Europe and give new meaning to the very essence of the word “unity”?

Премиерът на Естония Роивас, Фото: Съвет на Европа

      Mr RÕIVAS: Let me start by saying that freedom of movement in Europe has made all of our countries more prosperous in many ways, and not just in the fiscal sense of being prosperous. Digital is one of the areas where there should not be any state borders. We know that, in practice, it is still not fully possible to provide digital services from my country to your country. There still exist some kinds of legal barriers, which I believe are actually keeping us from mutual development, and I am a strong believer that abolishing those virtual borders between our countries will give us the opportunity to provide cross-border services for our citizens. That might extend to public services and it will definitely extend to all kinds of private services, including telecommunication, banking and so on. As we well know, digital is the easiest way to go global and our challenge as legislators and decision makers is to make sure that we do not create virtual wars between our countries, which would prevent us from experiencing these kinds of developments.

(Third part)

Twenty-fourth sitting

Wednesday 22 June 2016 at 3.30 p.m.


5. Current affairs debate

      The PRESIDENT – The next item of business this afternoon is a current affairs debate on

“Reaffirming the role of the Assembly as a pan-European forum for inter-parliamentary dialogue and co-operation”.

I remind you that we have agreed that the speaking time until the end of today will be limited to three minutes. The Bureau has decided that the debate will be opened by Mr Axel Fischer, who has 10 minutes.

Аксел Фишер, Президент на групата на ЕНП в ПАСЕ, Фото: Съвет на Европа

      Mr FISCHER (Germany)* – Our Organisation, the Council of Europe, was founded on 5 May 1949 on the basis of the Treaty of London. Initially we had 10 member States; today we have 47. The Council of Europe was founded to pursue one objective in particular, namely to promote unity and co-operation in Europe in the areas of economics, social affairs, culture and science. In particular, our purpose was to make our contribution towards greater democracy and the implementation of human rights.

      If we are talking about the very beginnings of the Council of Europe, it is important to recall Sir Winston Churchill. You may remember his famous Zurich address of 1946, just one year after the end of the Second World War. In that address, Mr Churchill spoke of his clear vision for the future of Europe, saying: “Our constant aim must be to build and fortify the strength of the United Nations Organisation. 
Under and within that world concept, we must re-create the European family in a regional structure called, it may be, the United States of Europe. The first step is to form a Council of Europe. 

If at first all the States of Europe are not willing or able to join the Union, we must nevertheless proceed to assemble and combine those who will and those who can.” 

Similarly, the French Foreign Affairs Minister at the time, Mr Robert Schuman, said: 

“The Council of Europe is, to be sure, the laboratory in which experiments in European co-operation are conducted”.  

That quotation still applies to this very day. If you look at our debates or our inter-parliamentary dialogue, you will find that the Council of Europe is indeed still very much a laboratory – a laboratory where we try our best to defend the interests of our citizens.

      Following the creation of the Council of Europe, the first task we set ourselves was to work on the most important pillar, namely the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms. 

It was signed in Rome in 1950 and entered into force as a convention in 1953. To this day, more than 60 years down the road, the judgements handed down by the European Court of Human Rights are based on the convention. For citizens of member States of the Council of Europe, the European Court of Human Rights is the last legal instance they can turn to.

      That brings me to the important role played by the Parliamentary Assembly of the Council of Europe – although I am not forgetting the importance of another body in our Organisation, namely the Committee of Ministers. When it comes to appointing judges to sit on the European Court of Human Rights, it is the Parliamentary Assembly that elects individuals to sit on the Court. That is the most visible expression of the Parliamentary Assembly’s true calling, namely to protect and implement the most fundamental values of the European Convention on Human Rights, democracy and the rule of law.
      We all know, of course, if we look at the situation in many member States of the Council of Europe, that that protection was and continues to be very much needed. In the meantime, the role of our Assembly has extended well beyond that. You can see that quite clearly in our reports, resolutions and recommendations, which touch upon various areas in the lives of our citizens around the Council of Europe. It did not go without saying at the beginning, when we were first created, that the Parliamentary Assembly would do so much. In fact, our Assembly was initially an advisory assembly of the Council of Europe. It was meant to be a consultative body advising the Committee of Ministers, but over the years the Parliamentary Assembly developed and, against the resistance of the Committee of Ministers, decided to call itself a Parliamentary Assembly proper.

      Of course, that meant that our Assembly became an important forum for direct, face-to-face dialogue between members of parliament from various member States, with their different cultural traditions and political backgrounds, bringing all of us together. That is a true asset of our Assembly – something that we need to make the most of. What we are talking about is trying to understand the other, trying to get a hearing for our own views and wherever possible working towards a viable and balanced solution to any problems. That is not something we can always achieve and it is not always a success – sometimes it is, sometimes it is not – but we constantly attempt to do so, and in my view the mere fact that we try to achieve balanced solutions is important in itself. This Assembly is also a unique forum for dialogue and inter-parliamentary co-operation. It is there to create trust. Very often we are involved in exploratory talks that do not necessarily make the headlines, but which help us out of critical situations and conflicts – what one might call parliamentary diplomacy.

      To conclude, I would like to quote another founding father of Europe, the leader of my political party, the CDU, and also Chancellor of the Federal Republic of Germany, Konrad Adenauer.  

On the occasion of the Federal Republic of Germany joining the Council of Europe, Mr Adenauer said: “it is…greatly significant that here…there is a place where almost the whole of Europe gathers together.” At the time, we were talking about 10 countries altogether. Today we are talking about 47 member States. What a breath-taking development we have witnessed! Members of parliament from these 47 member States need to build on our achievements and should continue to dedicate their work to our common European values and objectives.

      Colleagues, our doors are very much open even to countries outside Europe – countries that are willing to share our values with us; countries that are willing to engage in inter-parliamentary dialogue; countries that are happy to discuss things with us and talk about our values, namely human rights, the rule of law and democracy. It is important to do that with the clear objective in mind of promoting those values.

 These values and principles are so important for Europe, so we should never underestimate them. We need to consistently defend them. The rule of law, democracy and human rights are important for our Organisation and the people in our countries.

      Of course we can have political discussions and there will sometimes be conflicts with neighbouring states or between member States – it can happen. Nevertheless, I am quite convinced that if we all stand together, engage in dialogue and remain willing to talk to one another, then we stand a good chance of achieving a good result. The one thing we need to remember is that dialogue is always preferable to not addressing a conflict and then ending up with a much worse situation. It is always better to talk. 

Therefore, I am delighted that this item has been placed on the agenda and that we are about to have a discussion on this basis.

Аксел Фишер и Лъчезар Тошев

   Mr NICOLETTI (Italy, Spokesperson for the Socialist Group)* – This debate is all about the pan-European idea. That is not some bizarre notion; rather, it is about a Europe made up of all its parts, a Europe that we have painstakingly built through history, as Axel Fischer recalled. We have people here from Lisbon, from St Petersburg, from Iceland, from Lampedusa and from Istanbul, and we would not have a Europe without all its individual components.
      That Europe came about as a result of a call to Europeans in 1948, when our founding fathers said that the biggest danger for Europe would come about as a result of its division. Tomorrow, of course, there is an important referendum in the United Kingdom. The Council of Europe’s history is one of success – it has been the driving force behind greater and greater unity. It would certainly be sad if our generation were to pass a smaller Europe on to its descendants. Europe is not just a geographical fact but is about our very identity. It is about democracy, the rule of law and respect among equals. Each individual country has to respect all other countries on an equal footing. It is self-evident that we do not want to see imperialism of any sort.
      As we build Europe, we also put in place a legal underpinning. The Council of Europe is not just a forum for debate. We have a Committee of Ministers, a Court and a Parliamentary Assembly. We have a genuine European civil society, even though we are not a state. Let us not do anything to weaken that.
      We need to draw a distinction between loyalty to institutions and the instruments that we use. There are some pretty hard-hitting instruments – Mr Tspiras was right to remind us that we used them back in 1969, when Greece was expelled because it had a fascist dictatorship. The situation today is quite the opposite. The Parliamentary Assembly is the prime forum for dialogue with our partners, who are also in the Committee of Ministers and the Court. That is why I believe we should reiterate the call for peace and reconciliation. It was with great pleasure that I listened to our colleague Ms Savchenko inaugurating this session with words of such peace and reconciliation. We cannot do away with all suffering and discrimination, but we can point the way ahead.

Mr ARIEV (Ukraine) – Dear God, we should respect ourselves: we should respect the values of the Council of Europe and the Council of Europe itself. I want to remind the Assembly of Article 3 of the Statute of the Council of Europe when it was established more than 60 years ago: “Every Member of the Council of Europe must accept the principles of the rule of law and of the enjoyment by all persons within its jurisdiction of human rights and fundamental freedoms, and collaborate sincerely and effectively in the realisation of the aim of the Council as specified in Chapter I.” Article 8 states: “Any Member of the Council of Europe which has seriously violated Article 3 may be suspended from its rights of representation”.
      After the annexation of Crimea in 2014, we demanded that the Russian Federation reverse its illegal annexation, and we repeated our demand in 2015, when we asked that it refrain from harassing and putting pressure on Tatar institutions and organisations in Crimea, implement the Minsk agreement fully and withdraw all its troops from Ukrainian territory. We then suspended its representation under Article 8, but what rights were suspended? We first suspended Russia’s voting rights. In the Assembly, we vote on resolutions about democracy, human rights and democratic values. If, after all it has done, Russia is able to participate in such votes in the Assembly, that would be like inviting a murderous maniac as an expert to a humanism conference. The next right that was suspended was the right to participate in monitoring elections. Imagine allowing Russia to monitor future elections in Ukraine when it is occupying the territory of part of that state. The same applies in relation to Georgia.
      We are in favour of dialogue, but what kind of dialogue should that be? It should mean talking, not parroting. Has anyone heard that Russian officials are ready to discuss reversing the annexation of Crimea? No. They say, “Crimea is ours.” Has anyone heard that they intend to discuss withdrawing Russian troops from Ukrainian territory? No. They say, “We have no troops there.” They said that they had no troops in Crimea in 2014, but they brutally lied to all of us. We should respect ourselves in this Assembly, uphold democracy and maintain our principles. Otherwise, this will be the beginning of the end of the Council of Europe, as has happened to many international organisations in the past.

      Mr KIRAL (Ukraine) – I want to share my reflections on reaffirming the role of the Assembly as a pan-European forum for inter-parliamentary dialogue and co-operation, but what about reaffirming the role of the Assembly in the release of political prisoners and the protection of human rights in conflict areas? What about enforcing the jurisdiction of the European Court of Human Rights on states that have joined the Council of Europe, holding those who do not respect international law and agreements to account, rather than appeasing them? What about reaffirming the role of the Assembly to punish those that annex their neighbours’ territories by using regular military forces, shooting down civilian aircraft, killing hundreds of people or to punish those that boycott the Assembly and its respected institutions? What about reaffirming the role of the Assembly to protect the rights of ethnic minorities, those of people such as women and children who are regularly harassed and abused, and those of the media used for covert propaganda purposes? Finally, what about reaffirming the Assembly’s role as a highly reputable authority that can enforce the implementation of its resolutions on its member States?
      Our delegations are working hard to reaffirm the Assembly’s important role, and I think we have made significant progress, despite the hybrid warfare launched against western societies, the divide-and-conquer strategy of meddling with European Union affairs, using NGOs to campaign against European Union leaders and dividing us over Brexit or how to deal with Syria or Ukraine. There are times when we need to stand up, harden our hearts against hostile behaviour and protect our values, rather than trade them away or dilute them. That does not mean we should stop interacting on other levels, whether bilateral, cultural, humanitarian or educational. There is no point in turning our backs, letting up on the pressure and, in the eyes of ordinary people, undermining the basic right of an individual or a country to be free and independent. We should not underestimate the effect of our moves and decisions, or how the signals we send are interpreted.
      We have heard many quotations today – as if we had already lost our minds – but Winston Churchill also said that ambiguity in foreign policy is a sign of weakness. The ambiguity of British pre-war policy under Chamberlain did not stop the Second World War. A forum for dialogue, with debates between different parties, is the most fundamental instrument for seeking compromise and reconciliation, but one essential precondition must be met, which is that all parties have the desire for dialogue. Boycotts, speaking from a position of force, continued humiliation whether in words or actions, such as passing contradictory laws, and so on are definitely not good preconditions. I remind you, Mr President, of what Mr Naryshkin told you in Russia: “Crimea is a closed question. Forget about it.” That shows complete and open disrespect of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe and its resolutions.

      Mr HERKEL (Estonia) – During this discussion, we are using nice words such as “inter-parliamentary dialogue” and “inter-parliamentary diplomacy”. Of course, nobody is against dialogue, but there are questions about conditions being placed on dialogue, and about whether the Parliamentary Assembly of the Council of Europe framework is the only possible way to develop dialogue. To my mind, this Assembly is very much about values and principles, and it is therefore very important.
      Mr Fischer, like other speakers, mentioned Schuman and Konrad Adenauer, and Mr Kiral quoted Winston Churchill, so let me develop the idea. For example, did Winston Churchill really have the idea of developing inter-parliamentary dialogue in the Soviet Union within the framework of the Council of Europe? I do not think so. Unfortunately, given what the Russian Federation is doing – the annexation of Crimea, the occupation of the territory of their neighbours, such as Georgia, and so on – it is becoming more and more similar to the Soviet Union. Therefore, the parliamentary dimension that I see here is that those acts were strongly supported by the State Duma.
      Let me make another point. If we are to have a dialogue, there needs to be partner, and there needs to be a genuine parliament. If there is a genuine parliament, there must be free and fair elections in the country. Unfortunately, that was not the case in the last elections in the Russian Federation. Mr Kox said that the State Duma would probably have a new composition, so let us assume that we will begin from a new point. Elections are coming. Let us see how they will do. I have not, unfortunately, yet seen the conditions for free and fair elections in the Russian Federation.

Г-жа Надя Савченко, Фото: Съвет на Европа

 Ms SAVCHENKO (Ukraine)* – Any war has to be brought to an end. Now we are talking about dialogue, but unfortunately there is not just one party to this. Europe has always said that it wants to talk to Russia and that that has always been in the interests of both, but we can no longer see the periphery. Europe stretches to the Urals. All the countries that have ever been socialist republics under the Soviet Union are living worse than the rest of Europe. Why is this? It is because, even now, there is a system of totalitarian laws and the influence of Russia on that whole sphere. Russia has shown what it is worth in the way that it treated me. It continues to blossom under its draconian laws – laws that lead to people being stripped of their citizenship, for example, if they are against the Kremlin.
      Russia is not here at the moment, because it is not concerned with European values at all. People in Europe are not condemned or sent to prison for crimes that they are sent to prison for in Russia, and we seem to be forgetting Abkhazia, Ossetia, Chechnya and now Crimea. How long are you in Europe prepared to wait? Are you not afraid that you will become a nice little titbit for the Russian bear? France, Germany and Britain – are you prepared to do the same as Russia has done? Ukraine has given up its nuclear weapons. If you are not the same as Russia, teach it to talk to us in our language. We want this dialogue to be a dialogue of values.

Надя Савченко на кръглата маса организирана от  Украинската делегация в ПАСЕ

12 юни 2016

Осъждането на престъпленията на комунизма в ПАСЕ и след това...

 Карикатура от Иван Кутузов-Кути, илюстрираща много точно статията ми във в."Дневник" - Резолюцията на ПАСЕ - победа за човечността и демокрацията, 7. II.2006г.

Осъждането на престъпленията на комунизма в ПАСЕ 2003-2006 и след това....

 Лъчезар Тошев

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) стана първата международна организация, осъдила ясно и категорично чудовищните престъпления на тоталитарните комунистически режими.
Самите дебати, породени от поставянето на въпроса, далеч надхвърлиха границите на Европа.
Най-бурна беше реакцията в руското общество, което се раздели на две по отношение на искането за международно осъждане на комунистическите престъпления.
Първата подкрепа дойде от Чешкия сенат, приел резолюция в подкрепа на документа на ПАСЕ (без нито един глас против) още на 25 януари.
Като инициатор и участник в създаването на този документ мога да предоставя на читателите своя поглед за пътя, извървян до приемането на Резолюция 1481/2006.

Раждането на идеята

На 31 май 2003 г. на остров Персин, Белене, се състоя поредният митинг на репресираните, на който бях поканен да говоря като председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Бил съм на всичките срещи там от 1990 г. до тогава. 

Повечето от речите повтаряха едни и същи проблеми, които все не намираха решение и най-вече подчертаваха липсата на справедливост спрямо извършените престъпления. 

Аз също говорих! Тогава обещах пред присъстващите, че ще поставя въпроса за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на международно ниво в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където бях член от 1992 г. Поне ще опитам.....

На 15 юни (падаше се Петдесетница) в София написах черновата на текста.

На 16 юни текстът е написан на чисто и предоставен на председателя на СДС - г-жа Н. Михайлова, която подкрепи идеята. По ирония на съдбата текстът на първоначалния проект е оформен в бившия кабинет на Вълко Червенков по времето след 1956 г., и то в бившия Партиен дом на БКП - понастоящем кабинет на председателя на комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание. Едва ли на някого е минавало през ум, че един ден ще се случи така.

На 17 юни на заседание на Парламентарната група на ОДС предложих да внеса проекта във фракцията на Европейската народна партия в ПАСЕ. Имаше 4-5 изказвания и групата единодушно даде подкрепата си за тази идея. Първоначалното заглавие гласеше “Необходимост от международно осъждане на комунистическите режими”.

На 22 юни сутринта в Страсбург се срещнах с генералния секретар на групата г-жа Дениз О’ Хара, с която редактирахме текста. Решихме заглавието на проекта да се промени и да гласи “Необходимост от международно осъждане на тоталитарния комунизъм”. Аргументът беше, че в Европа комунистическите режими вече не съществуват и това може да е повод за формално отхвърляне на проекта за резолюция.

На 22 юни вечерта се състоя заседание на Бюрото на групата на ЕНП. Тогава аз бях един от вицепрезидентите на групата, поради което и член на Бюрото.

Председател на групата тогава беше Рене ван дер Линден - днес президент на ПАСЕ. На заседанието предложихме два варианта за внасяне на документа.
Първият -  от името на Рене ван дер Линден и други (ако той се съгласеше), и втори вариант - Тошев и други (ако Ван дер Линден не се ангажираше да е начело на този процес).
За щастие след известен период на колебание г-н Ван дер Линден прие документът да се внесе, като неговото име бъде на първо място.

Това даваше значително по-голяма тежест на инициативата, още повече че се очакваше и избирането му за президент на ПАСЕ след известно време.
В Европейската народна партия въпросът вече беше поставен по време на нейния 15-и конгрес в Ещорил, Португалия, на 17-18 октомври 2002 г.

Тогава много от ораторите изтъкнаха, че европейските християндемократи са се противопоставяли традиционно както на нацизма и фашизма, така и на тоталитарния комунизъм.
Това беше един допълнителен аргумент, който изтъкнах по време на дебатите в Бюрото, както и необходимостта от солидарност на западните демокрации с народите, пострадали от комунистическите режими.

На 23 юни се състоя пленарното заседание на групата, на което обявих инициативата и поканих желаещите депутати да се подпишат под проектодокумента.
Същият ден следобед на среща с ръководството на Групата на Европейските демократи лидерите й Дейвид Аткинсън и Джон Уилкинсън също сложиха подписите си под документа.

Така две от групите в ПАСЕ застанаха зад инициативата.

Общо 28 депутати станаха съвносители на проекторезолюцията.

Поради някакви вътрешни пречене, ме извикаха да се върщам в България заради важно гласуване за избор на някакаъв функционер на сравнително нисък пост ..... Товва, което правих в ПАСЕ, не беше сметнато за по-важно или пък никой от моята парламентарна група не вярваше, че инициативата ще успее....

Като заминах, оставих документа за да продължат да се събират подписи.
Оказа се обаче, че под проекта за рзолюция не са били събрани повече подписи отколкото тези, които събрах аз.

На 30 юни Дениз О'Хара депозира документа в деловодството на ПАСЕ - т.нар. Table Office.

На 10 юли документът е обнародван и получава номер - Док. 9875/10 юли 2003 г. "Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарния комунизъм". Предложение за резолюция, внесено от г-н Ван дер Линден и други.
Това заглавие породи силни спорове и в България, откъдето от разни антикомунистически кръгове бяха изпратени писма до ПАСЕ, настояващи за смяна на заглавието.

От друга страна и от България и от други страни стотици писма до г-н Ван дер Линден подкрепяха инициативата. Първата подписка на 10 български интелектуалци е от 15 юли 2003 г.

 Тези писма окуражиха г-н Ван дер Линден, да устои на първата вълна от натиск срещу проекта.

Сред подписалите на едно от писмата ми беше приятно да видя и г-жа Бинка Вазова, дъщеря на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова, която познавах от дете и с чиито внуци израснахме заедно в Свищов, в къщи разделяни само от една ограда.

До господин Рене ван дер Линден, председател на групата на Европейската народна партия в ПАСЕ
Скъпи господин Ван дер Линден,
С дълбоко удовлетворение посрещаме представеното от Вас и група представители на Европейската народна партия  и на Европейските демократи предложение до Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на тоталитарния комунизъм.
България беше една от страните, жестоко пострадали от комунизма. Последиците от този режим чувстваме и до днес. 
Поради това ние особено добре разбираме значението на този акт. Без това осъждане демокрацията в Европа не би била истинска. Сега вече наистина почувствахме, че не само ние смятаме себе си като част от демократична Европа, но и Европа е обърнала поглед на съчувствие към преживените от нашия народ в продължение на десетилетия страдания.
С благодарност за Вашата инициатива
Бинка Вазова, проф. Боряна Пирьова,
проф. Димитър Ненов, Ивайло Петров, проф. Иван Кирков, Илиана Батембергска, проф. Лазар Николов, проф. Михаил Огнянов, проф. Нъшан Ахабабян, проф. Христо Анастасов 

И още едно писмо в подкрепа, което ми помогна :

Уважаеми г-н Ван дер Линден, 

Бих желал да благодаря на Вас и на Вашата група за инициативата да внесете за обсъждане резолюция, осъждаща комунизма, и да изразя пълната си подкрепа за нея. 

Свободата не може да се възцари, ако комунизмът и нацизмът, като доктрина и практика, не бъдат разобличени и осъдени. 

Всякакви опити за омаловажаване на престъпната и антихуманна природа на комунизма в сравнение с нацизма носят вреда на новоосвободените държави.

Те сеят морално объркване, пораждайки цинизъм и скептицизъм по отношение на правото и законността.

 Важно е да се докаже, че ценностите, които новите демокрации биха желали да споделят със Запада, не са фалшиви или произволно изменчиви. 

Ето кое придава такава важност на Вашата инициатива, заради което тя заслужава пълна и безусловна подкрепа. 

Най-искрено Ваш:

Филип Димитров
Министър-Председател на Р. България (1991-92); Посланик на България в ООН и САЩ (1997-2002)

Дойдоха и още много писма в подкрепа, част от които може да видите тук :


Необходимост от международно осъждане на тоталитарния комунизъм
Неофициален превод!
предложение на г-н Рене ван дер Линден и други членове на ПАСЕ
Парламентарната асамблея:

1.Като взема предвид, че по време на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа бяха извършени много сериозни нарушения на човешките права (причинени поради тоталитарната комунистическа доктрина на диктатура и тотален контрол), включващи:
  • убийства на хора без каквито и да било съдебни процедури или произнасяне на присъди след извършване на убийствата
  • нечестни съдебни процеси
  • нечестни избори, водещи до узурпация на властта и де факто налагане на тези режими
  • нечовешко третиране и изтезания, по-специално в концентрационните лагери, затворите и местата за задържане, по-специално към политическите затворници и задържани
  • преследване на етническа основа
  • преследване на религиозна основа
  • преследване и убийства на свещеници и религиозни служители
  • нарушаване правото на етническа самоидентификация и не доброволно разселване на хора на етнически принцип, по-специално на Сталиновото управление в СССР
  • забрана на свободата на сдружаване и събиране
  • ограничаване на свободата на придвижване в страната и чужбина
  • сериозно нарушаване на плурализма и невъзможност за реална политическа дейност
  • тежко нарушаване на свободата на съвестта, мисълта и изразяването
  • ограничаване на правото на информация, липсата на неприкосновеност на личния живот и пълна липса на свобода на печата
  • експроприация на частната собственост, в това число земя
  • поддържане на революционни комунистически движения, борещи се извън демократичната арена
  • износ на финансови ресурси в чужбина, чиято съдба остава неясна до днес, но които определено принадлежат на народите на засегнатите страни
  • тотален контрол на специалните служби върху живота на гражданите.
Това резюме е списък на различни нарушения, част от които или всички са били практикувани при различните тоталитарни режими.
2. Като отбелязва със задоволство, че почти всички държави от Централна и Източна Европа,които пострадаха от тоталитарните режими вече са демократични страни и пълноценни членки на Съвета на Европа,
3. Като взема предвид, че имаше случаи на популистки сили, които използват за свои цели създаване на носталгия по тези тоталитарни комунистически режими, по-специално в страните, които пострадаха от тези режими. Този популизъм усилва ефекта си от липсата на информация и образование сред по-младото поколение за реалността на живота при тези режими и невъзможността да бъде преодоляна тази "носталгия към миналото" би могла да повлияе отрицателно на решимостта на част от обществото за провеждане на демократични реформи,
4. Като взема предвид нуждата от укрепване на демократичното гражданство и отхвърлянето на всички концепции за диктатура и недемократични тенденции, които са съществували на Европейския континент, с оглед да се предотврати възраждането им,
5. Като отбелязва, че нацисткият и фашисткият тоталитаризъм бяха международно осъдени, но тоталитарният комунизъм все още не е осъден дори от морална гледна точка,
6. Като отчита Резолюция 1096/1996 г. на ПАСЕ,
7. Призовава:
А/ Генералният секретар на Съвета на Европа да създаде една политически независима комисия за събиране и оценка на информация относно нарушения на човешките права по време на тоталитарния комунизъм;

В/ Страните-членки на Съвета на Европа, които пострадаха от комунистическите режими:

1. Да създадат национални комитети за разследване на нарушенията на човешките права, извършени по време на тоталитарните комунистически режими, които да докладват за установените факти пред Съвета на Европа
Да премахнат всяка поверителност - ако такава все още съществува, - на документи, които биха могли да хвърлят светлина върху случаите, свързани с нарушения на човешките права по време на комунистическите режими, по-специално тези, извършени от комунистическите тайни служби/политическата полиция, и да насърчават гражданите си да се явят и свидетелстват за такива събития пред тази комисия и пред националните комитети.
8. Решава на основата на доклада на комисията на Съвета на Европа да поиска от Комитета на Министрите на Съвета на Европа да приеме официална декларация за международно осъждане на тоталитарния комунизъм.

Рене ван дер Линден - Холандия - председател на групата на Европейската народна партия в ПАСЕ (По-късно Президент на ПАСЕ , а след това Президент на Сената в Нидерландия)
Рене Андре - Франция
Мануела Агуйар - Португалия
Зекерия Акам - Турция
Дейвид Аткинсън - Великобритания, председател на групата на европейските демократи в ПАСЕ
Сали Бериша - бивш президент и премиер на Албания
Здравка Бушич - Хърватия – (сега Зам.Министър на външните работи)
Валериу Козарциуч - Молдова
Влад Кубреачов - Молдова
Ян Фигел - Словакия -(по-късно еврокомисар)
Георги Фрунда - Румъния
Андрес Херкел - Естония
Гилермо Мартинес Касан - Испания
Марко Михелсон - Естония
Мйерка Минтас-Ходак - Хърватия
Жолт Немет - Унгария
Мирослав Узки - Чехия
Рюрита Паереу - Молдова
Франсоа Рошблоан - Франция
Катрин Сакс - Естония – (сега евродепутат)
Кимо Саси - Финландия
Елза Скарбовик - Норвегия
Джерзи Сморавински - Полша
Ласло Суриян - Унгария - (сега евродепутат)
Йосип Торбар - Хърватия
Лъчезар Тошев - България
Джон Уилкинсън - Великобритания, Член на на групата на европейските демократи в ПАСЕ

Трябва да подчертая, че това разногласие в демократичните среди за наименованието на проекта - заради добавянето на термина "тоталитарен" пред думата комунизъм и протестът идващ от дясно, беше добре дошло за несъгласните с приемането на документа, които започнаха спор в Бюрото на ПАСЕ, блокирайки по този начин даването на ход на процедурата. Заседанието на Бюрото в Неапол, не взе решение за даване на ход на порцедурата и това беше отложено за септемврийското заседание.

Първоначалната идея на секретариата на ПАСЕ, предложена на Бюрото, беше документът да се изпрати за сведение на Комисията по политически въпроси. 

Това означаваше, че няма да има развитие на въпроса и няма да има доклад.
На това предложение се противопостави Рене ван дер Линден, който настоя предложението да бъде изпратено на комисията за доклад.

В изказването си, той подчерта, чее  получил куп писма в подкрепа на проекта и от името на ЕНП настоява да има доклад по който да се нроведат дебати.
 По онова време, поради начина на конституиране на Бюрото ЕНП имаше само 4 гласа в него и не можеше да налага вземане на решения там.

На 25 септември документът беше публикуван с ревизирано заглавие, което гласеше:  

Док. 9875 рев./25 Септември 2003 
"Необходимост за международно осъждане на тоталитаризма".

В текста на документа обаче нямаше промяна.

Ето го  тук:

Doc.9875 | Motion for a Resolution |
Doc. 9875 rev.
25 September 2003
Need for international condemnation of totalitarianism
Motion for a resolution
presented by Mr van der Linden and others
This motion has not been discussed in the Assembly and commits only the members who have signed it
      The Parliamentary Assembly,
1.       Taking into account that during the totalitarian communist regimes in Central and Eastern Europe very serious violations of human rights were committed (caused because of the totalitarian communist doctrine of dictatorship and total control) including:
      - killing of people without any legal procedure or the sentence being pronounced after their assassination;
      - persecution of political opponents of the dictatorship;
      - unfair trials;
      - unfair elections leading to the usurping of power and de facto imposition of such regimes;
      - inhuman treatment and torture especially in concentration camps, prisons and detention centers and especially against political prisoners and detainees;
      - persecution based on ethnic grounds;
      - persecution based on religious grounds;
      - persecution and killings of priests and religious servants;
      - violation of the right of ethnic self-identification and involuntary displacement of people on ethnic grounds particularly during Stalin's leadership of the USSR;
      - forbidding freedom of association and freedom of assembly;
      - restriction of free movement in the state and abroad;
      - serious violations of pluralism and impossibility for real political activity;
      - severe violations of freedom of conscience, thought and expression;
      - restriction of the right to information, lack of privacy and complete lack of press freedom;
      - expropriation of private property including land;
      - support for revolutionary communistic movements which fought outside of the democratic arena;
      - export of financial resources abroad the destiny of which remains unclear to this date but which definitely belong to the people of the states concerned;
      - total control of the security services over the life of the citizens.
      This resumé is a list of different violations some or all of which were practised in different totalitarian regimes.
2.       Noting with satisfaction that almost all of the states in Central and Eastern Europe which suffered totalitarian communist regimes have already become democratic countries and fully-fledged members of the Council of Europe;
3.       Taking into account that there have been cases of populist forces, which play on the creation of nostalgia for those totalitarian communist regimes, especially in the countries which suffered such regimes. Such populism is enhanced by the lack of information and education amongst the younger generation of the reality of life under those regimes and an inability to deal with this "nostalgia for the past" could negatively influence the decisiveness of a part of the society for democratic reform;
4.       Taking into account the need for the strengthening of democratic citizenship and the rejection of all concepts of dictatorship and non-democratic trends, which previously existed on the European continent in order to prevent their revival;
5.       Noting that nazi and fascist-totalitarianismsm were condemned internationally but that totalitarian communism has not yet been condemned even from a moral perspective;
6.       Having regard to Resolution 1096 (1996) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe;
7.       Calls upon:
      a. the Secretary General of the Council of Europe to create a politically independent commission for the collection and assessment of information about violations of human rights during totalitarian communism;
      b. Member states of the Council of Europe, which suffered communist regimes:
i. to set up national committees for the investigation of violations of human rights committed during the totalitarian communist regimes which should report on their findings to the Council of Europe ;
ii. to lift all confidentiality – if such still exists – of documents which could illuminate the cases connected with violations of human rights committed during the communist regimes – especially those committed by the communist secret services /political police and to encourage their citizens to come forward and bear witness to such events before this commission and the national committees.
8.       Decides on the basis of the Report of the Council of Europe’s Commission to ask the Committee of Ministers of the Council of Europe to adopt an official declaration for the international condemnation of totalitarian communism.
Signed (see overleaf)
Signed 1:
Van der Linden, Netherlands, EPP/CD
Akçam, Turkey, EPP/CD
André, France, EPP/CD
Aguiar, Portugal, EPP/CD
Atkinson, United Kingdom, EDG
Berisha, Albania, EPP/CD
Bušić, Croatia, EPP/CD
Cosarciuc, Moldova, LDR
Cubreacov, Moldova, EPP/CD
Figel, Slovakia, EPP/CD
Frunda, Romania, EPP/D
Herkel, Estonia, EPP/CD
Martínez Casañ, Spain, EPP/CD
Mihkelson, Estonia, EPP/CD
Mintas-Hodak, Croatia, EPP/CD
Nemeth, Hungary, EPP/CD
Ouzky, Czech Republic, EDG
Patereu, Moldova, EPP/CD
Rochebloine, France, EPP/CD
Saks, Estonia, SOC
Sasi, Finland, EPP/CS
Skarbøvik, Norway, EPP/CD
Smorawiński, Poland, EPP/CD
Surján, Hungary, EPP/CD
Torbar, Croatia, EPP/CD
Toshev, Bulgaria, EPP/CD
Wilkinson, United Kingdom, EDG

van Winsen, Netherlands, EPP/CD
1        SOC: Socialist Group
      EPP/CD: Group of the European People’s Party
      EDG: European Democratic Group
      LDR : Liberal, Democratic and Reformers’ Group
      UEL: Group of the Unified European Left
      NR: not registered in a group

На 26 септември Бюрото се съгласи да даде ход на процедурата по изготвяне на доклад по предложението.

След успешното иницииране, това беше вторият голям успех!
Следваше процедурата по избиране на докладчик в Комисията по политическите въпроси на ПАСЕ.
От докладчика зависеше много и беше важно той да е от поддръжниците на инициативата.
По онова време отговарях за действията на фракцията на ЕНП в Комисията по политическите въпроси - бях нещо като паламентарен секретар на групата за тази комисия - (названието е WHIP) , вицепрезидент на Комисията, а също и Визепрезидент на групата на ЕНП.

Ето защо трябваше да предложа нашия кандидат за докладчик, който да успее да спечели подкрепата на комисията.
 Това ставаше с гласуване  и успехът не беше гарантиран.

Аз самият не можех да се кандидатирам, защото вече бях докладчик по друг въпрос, а и нямах сигурност, че ще мога да завърша процедурата докрай поради предстоящите избори у нас, което поставяше под риск инициативата.

(На парламентарните избори през юни 2005 г. както и се опасявах, аз не бях преизбран, защото СДС ме постави назад в листата и като резултат от това, загубих мястото си в ПАСЕ. Решението да потърся друг докладчик, се оказа правилно. )

Първоначално се обърнах към Мирослав Узки от Чехия, който беше много мотивиран и подходящ за целта.

Той подкрепяше силно идеята, обаче вече се беше насочил към Европейския парламент и ме информира, че скоро ще напусне ПАСЕ.
(Скоро след това той стана Зам-председател на Европейския парламент.)
Тогава се спрях на г-жа Мануела Агияр от Португалия.
Тя се съгласи да поеме кръста по изготвяне на доклада.

На 4 ноември нейната кандидатура мина през комисията и тя беше определена за докладчик.
Социалистите и левите демонстративно игнорираха избора и не излъчиха кадидат. Г-жа Агияр беше избрана без проблеми!

Докладчикът в ПАСЕ не е човек, който изнася дадена лекция. 
Той проучва темата и предлага проектодокументите за гласуване от ПАСЕ за одобрение и редакция на комисията, придружени с обяснение на мотивите. 
Целият свитък от тези документи се нарича доклад.

И така първата стъпка беше направена успешно.
От секретариата на комисията, отговаряща за този доклад, беше определена Агнешка Начило от Полша, което беше много благоприятно обстоятелство.

В нейно лице докладчикът можеше да има един искрен и компетентен помощник в предстоящото изготвяне на документа.
У нас всички стъпки по реализиране на инициативата биваха своевременно отразявани от в. “ПРО и АНТИ” с главен редактор Васил Станилов и електронният сайт “Декомунизация” на Борислав Скочев и  група българи от цял свят.

На по-късен етап се включи и в. “Вестникът - отговор на вашите въпроси”. По този начин българското общество можеше да следи развоя на инициативата в ПАСЕ.

16-и конгрес на ЕНП, 

4 и 5 февруари 2004 г., Брюксел

Следващата важна стъпка беше извършена от конгреса на Европейската народна партия. Освен фракция в ПАСЕ, тя има и най-голямата фракция в Европейския парламент.

Точно евродепутати на ЕНП от Европейския парламент (бивши членове на ПАСЕ) внесоха като документ за гласуване от конгреса проект за резолюция, осъждаща тоталитарния комунизъм.

Текстът в голяма степен повтаряше тестовете на проекта, внесен от мен и колегите ми в ПАСЕ, но накрая имаше параграф с лустрационен характер, засягащ заемането на постове в институциите на Европейския съюз.
След повече от 2 часа дискусия в работната група документът беше одобрен с няколко редакции.

От България в заседанието на работната група участвахме Николай Младенов и аз.

Успяхме да разширим кръга на описаните престъпления, така че документът да е максимално близо до текста, внесен в ПАСЕ.
В Бюрото на партията документът беше защитен най-активно от Виктор Орбан от Унгария и Надежда Михайлова от България.

На 5 февруари 2004 г. документът беше приет.

Против гласуваха германските християндемократи и част от делегатите от Испания и Италия.
От страна на европейските социалисти имаше незабавна много остра реакция, вкл. с неприемливи квалификации.
Гласуваният текст получи незабавно голям отзвук в Източна Европа ,докато в България беше отразен само от сайта “Декомунизация” и вестник “ПРО и АНТИ”...
Отзвук имаше и в Западна Европа.  Социалистите публично изразяваха надежда, че ЕНП няма да приеме такава резолюция.
Минути след гласуването лидерът на социалистите  в Европейския парламент Енрике Барон-Креспо направи остро изявление срещу ЕНП заради приемането на документа.
Оказа се, че внесеният документ в ПАСЕ е поставил под въпрос прочутия испански консенсус на помирението между франкисти и комунисти.

XVIth EPP Congress
Leo Delcroix, former Minister of Defence for Belgium, René van der Linden MP, Chairman of the EPP Group in the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, Latchezar Toshev, Vice-Chairman of EPP Group and Denise O'Hara, Secretary-General of EPP Group

Brussels, Thursday 5 February 2004 
на 16-ия конгрес на Европейската народна партия
Заклеймяване на тоталитарния комунизъм

Брюксел на 5 февруари 2004г.

През 20-и век се развиха два еднакво нечовешки тоталитарни режима – комунизмът и нацизмът, които взеха милиони жертви. Победата над нацизма през Втората световна война позволи престъпленията да бъдат разследвани и заклеймени, а виновните да отидат на съд. Комунистическата система се разпадна, но не последва подобно международно заклеймяване.
Европейската народна партия :
а) като се съобразява с декларациите на парламентите на повечето засегнати държави;
б) като има предвид, че нацизмът и тоталитарният фашизъм са били правилно заклеймени международно, а тоталитарният комунизъм все още не е заклеймен от морална гледна точка;
в) като има предвид, че в отделни части на света все още има тоталитарни комунистически режими, чието сливане с властта е платено с цената на благосъстоянието на техните народи;
г) като има предвид, че не е изчезнала опасността тоталитарни комунистически режими отново да завземат властта и тази идеология да продължи да застрашава световния мир и свободното развитие на нациите;
д) като има предвид, че борбата срещу фашизма показа, че разрушаването на един режим не води до победа над идеологията и че споменът от извършените престъпления трябва да бъде поддържан, за да се предотврати възстановяването на тоталитарните идеологии и практики.

1. Подчертавайки факта, че тоталитарният комунистически режим в Централна и Източна Европа е убил милиони невинни хора от всички националности и е навредил на много други, предизвиквайки сериозни нарушения на човешките права, в частност:
  • депортиране на милиони хора в Сибир и на други места, включително възрастни, болни, бременни жени, малки деца и бебета;
  • изселване на населения от родните им места;
  • преследване и скалъпени процеси срещу политически опоненти на диктаторския режим;
  • нагласени избори, водещи до нелегитимни парламенти и налагане на режимите чрез узурпиране на властта;
  • нечовешко отношение и мъчения най-вече на политически затворници в концентрационните лагери и затвори;
  • преследвания на етническа основа, често равносилно на геноцид;
  • преследвания на религиозна основа;
  • преследвания на основа на социален произход;
  • тотален контрол на тайните служби над хората и нарушаване на личния им живот;
  • прокламиране и популяризиране на идеология на омраза;
  • забрана за свободни събирания и сдружения;
  • ограничаване на свободното движение в и извън страната;
  • сериозни нарушения на политическия плурализъм и свободата на изразяване на политическо мнение, различаващо се от тоталитарната идеология;
  • отказване на достъп до информация и тотална липса на свобода на печата;
  • отчуждаване на земя и други форми на частна собственост;
  • подкрепа за революционни комунистически движения, които са водили борби извън демократичната общност;
  • изнасяне на финансови ресурси извън граница, чиято съдба остава неизяснена до днес и които безспорно принадлежат на държавите, от които са изнесени.
2.приемайки, че всички жертви на тоталитарните режими са равни по достойнство и заслужават справедливост; 

3. изразявайки загриженост за липсата на международна оценка за огромната загуба на човешки живот и за страданията на милиони хора в Централна и Източна Европа; 
4. отбелязвайки, че след падането на тези режими са били направени важни исторически проучвания; 
5. призовавайки за пълно разкриване на истината за нарушаването на човешките права по време на тоталитарните режими като морално възраждане на обществата в посттоталитарна Европа; 
6. призовавайки за създаването на независимо експертно тяло, което да събере и прегледа информацията за нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм; 
7. приканвайки държавите-членки и присъединяващите се страни да сформират национални комисии за разследване на нарушенията на човешките права, извършени по време на тоталитарните комунистически режими, резултатите от които ще бъдат изнесени пред независим трибунал; 
8. приканвайки държавите-членки и присъединяващите се страни да вдигнат всяка поверителност, ако все още има такава, над документи, които разясняват случаите с нарушаване на човешките права, извършени през комунистическите режими, особено тези, извършени от тайните служби и политическата полиция, и да прикани гражданите да свидетелстват пред гореспоменатите комисии и трибунал.

9. На основата на събраната от трибунала информация:
а) изисква от Европейския съюз да приеме официална декларация за международно заклеймяване на тоталитарния комунизъм;
б) изисква да бъде създаден Европейски център за изследвания и документи, който да продължи да събира и публикува информация за тоталитарния комунизъм и да осигури основа за понататъшни научни проучвания и исторически разследвания;
в) приканва да бъде определен "Ден на Жертвите" на тоталитарните комунистически режими;
г) предлага да бъде създаден мемориален музей на жертвите на комунизма 
10. Призовава всеки, който има намерение да заема политическа длъжност в институциите на Европейския съюз, да разкрие професионалните и политическите си дейности в бившите комунистически страни и да се въздържа да приема европейска длъжност, ако е бил част от репресивните комунистически структури или част от престъпления срещу човечеството.

 На 11 февруари в ПАСЕ беше обнародвано предложение за резолюция Док.10078 за необходимостта от осъждане на режима на Франко.Още в първия параграф се цитираше внесената проекторезолюция за осъждане на тоталитарния комунизъм.
ЕНП заяви, че подкрепя да се осъдят и другите тоталитарни режими.

На 29 април предложих, и Комисията по политически въпроси принципно прие, да организира слушане по темата на доклада, на което да бъдат поканени експерти. Бях взел съгласието на г-жа Агияр предварително.
За участие в слушането предложих двама души : дисидента Владимир Буковски и Стефан Куртоа - автор на "Черната книга на комунизма". Техните адреси взех от Даниела Горчева Алфред (Фреди) Фосколо. Депутатите от балтийските страни предложиха името на Тони Хийо от Естония. Руската делегация също предложи да бъдат поканени някои експерти по темата от Русия.

На 23 юни руската делегация инициира проект за резолюция Док.10231 за осъждане адмирирането и оправдаването на нацизма.
Реакцията на ЕНП беше в подкрепа на документа.

На 14 септември 2004 г. в комисията се проведе дискусия за провеждането на специално слушане по темата за комунистическите престъпления.
Социалистите предложиха семинарът да бъде разширен с темата за престъпленията на нацизма, режима на Франко, на полковниците в Гърция и пр.
Позицията на ЕНП и на докладчика беше, че може да се направи отделно слушане за тези режими, тъй като ще е нужно твърде много време за навлизане в темата за всеки от тях.

Когато се върнах от заседанието при мен дойде Васил Станилов, тогава Главен редактор на вестник "ПРО и АНТИ" и попита с какво може да помогне на инициативата.
Препоръчах му да инициира семинар, на който да се обсъди предложение с участие на съюзите на репресираните и експерти и като резултат, да се изпрати становище до ПАСЕ.
Той прие и ме помоли да му помогна в изработването на предложение за проект и намиране на спонсор.

С радост помогнах и препоръчах инициативата на Бюрото за България на фондация "Конрад Аденауер" ръководено от Ралф Якш, на фондацията блзка до СДС "Демократична Алтернатива" и на фондацията на Дими Паница "Свободна и Демократична България", които подкрепиха реализирането на семинара.
Като изключим писмата в подкрепа на г-н Ван дер Линден в началото на инициативата, това всъщност беше единствената помощ, която получих от България на този етап на процедурата.

На 24-26 септември 2004 г. в Копривщица се проведе колоквиум, организиран от в. “ПРО и АНТИ”, с подкрепата на фондациите “Конрад Аденауер”, “Свободна и демократична България”, “Демократична алтернатива” и завърналата се от емиграция “Българска лига за правата на човека” с цел да се изработи резюме на извършените престъпления от комунистическия режим в България. Участваха: Бившия премиер Филип Димитров, проф. д-р Г. Марков (биолога) и Дянко Марков от Съюз “Истина”, Иван Неврокопски и Радослав Мутафчиев от асоциациите на репресираните, Иван Шалев от Съюза на Македонските организации, политическият емигрант Фреди Фосколо, проф. Г. Бакалов, бившия конституционен съдия Станислав Димитров, юристът Йордан Ганев - син на Регента Венелин Ганев, Стоян Трендафилов, историци, писатели, журналисти и политици и др.

Материалите на конференцията бяха издадени в книга - на български и на английски език и предоставени на ПАСЕ, на университети, библиотеки и организации у нас и в чужбина.

Ето дневния ред на конференцията :

в-к "ПРО & АНТИ"

“Работилница за книжнина” и националният седмичник “ПРО и АНТИ” под патронажа на Фондация “Конрад Аденауер” и Фондация “Свободна и демократична България” на 24 и 25 септември организират в Копривщица конференция на тема “Международното осъждане на тоталитарния комунизъм – инициатива на Европейската народна партия. Българската гледна точка”.



Уводно слово на директора на фондация “Конрад Аденауер” г-н Ралф Якш

1. Проф. Георги Бакалов – “Морални последици от престъпленията на комунизма”
2. Лъчезар Тошев – “Инициативата на ЕНП и решението на XVI конгрес на ПАСЕ за международното осъждане на тоталитарния комунизъм”
3. Калин Манолов – “За смисъла от антикомунизма. Защо трябва да бъде осъден? Как да бъде разграден? С какво да бъде заменен?”


1. Цвета Трифонова – “Погромът над писателите след 9.IX. 1944 г.”
2. Филип Димитров – “Правни аспекти и осъждането на комунизма”
3. Христо Троански – “Комунистическите вартоломееви нощи (Избиванията без следствие, съд и присъда през есента на 1944 г. в България)
4. Христо Христов – “Престъпленията по време на тоталитарния комунистически режим. Опити за тяхното разкриване след 10 ноември 1989 г.”
5. Калин Йосифов – “Комунистическото насилие в земеделското стопанство на България след 9. IX. 1944 г.”


1. Проф. Пламен Цветков – “Съветският окупационен режим в Източна Европа (Някои сравнения)”
2. Евдокия Манева – “Екологически последици от комунистическия режим”
3. Доц. Дария Крачунова – “Тоталитаризмът – власт и пропаганда”
4. Борислав Скочев – сайт “Декомунизация” - “Българската декомунизация от гледна точка на една гражданска инициатива”
Сред поканените за участие в дискусията личат имената на проф. Георги Марков от Съюз “Истина”, проф. Михаил Огнянов, проф. Кирил Миленков, проф. Георги Фотев, Иван Станчев – Съюз на репресираните след 9.IХ.1944 г., Иван Неврокопски – Съюз на репресираните в България, Радослав Мутафчиев – Съюз на репресираните от комунистическия терор, Дянко Марков, Фреди Фосколо, отец Христо Писаров.

На 14 декември 2004 г. в Париж се проведе семинар, организиран от Комисията по политическите въпроси на ПАСЕ, с участие на експерти, между които Стефан Куртоа - автор на “Черната книга на комунизма”, Владимир Буковски, експерти от Русия, Полша, Балтийските държави. Международните медии (между които и "Асошиейтед прес") отразиха слушането.

По мое предложение специално поканен от Съвета на Европа журналист и единствен от България беше Васил Станилов, главен редактор на вестник “ПРО и АНТИ”.

Заседанието се проведе в залата на ПАСЕ, намираща се на Авеню "Клебер" № 55 в 16-ти арондисман, близо до Триумфалната арка.
Пред вратата на залата имаше няколко телевизии и журналисти, които следяха с интерес изхода от това първо обсъждане на тази тема в ПАСЕ.

BC-EU-GEN--France-Condemning Communism
European parliamentarians seek formal condemnation of
communism's crimes

By JOCELYN GECKER= Associated Press Writer =

PARIS (AP) _ More than a decade after the end of the
Cold War, European parliamentarians said Tuesday the time has come for the international community to formally condemn the crimes of communism.

Historians, former Soviet dissidents and other experts took part in a parliamentary hearing called by Europe's top human rights body, the Council of Europe, to assess the need for a global denunciation of the torture, jailings and massacres of Cold War-era regimes.

"It is now time to take stock of the numerous crimes of totalitarian communism of the past and condemn it solemnly," Manuela Aguiar, an EU parliamentarian from Portugal, said in a statement. Aguiar oversaw the hearing in Paris and is heading a mission to draft a report on the subject.

Several speakers told the panel that a formal condemnation would help turn the page on a bloody chapter of history and assert that the horrors of communism past would never be forgotten or condoned.

Former Soviet dissident Vladimir Bukovsky urged the Council not to distinguish between today's terrorism and that of the past.

"Three years ago the world was shocked when about 3,000 people were murdered in New York as a result of terrorists," said Bukovsky, who spent 12 years in Soviet jails and psychiatric hospitals for repeatedly demonstrating.

"That was a day's work" under certain Soviet-era rulers, he said, noting that the death tolls and details of many communist-era regimes remain locked away in undisclosed archives.

"You should demand the investigation and condemnation of crimes of communism, and demand all former communist countries to disclose their archives," Bukovsky said.
Based on archival material that has been declassified, historians have been able to catalogue horrors that started with the Soviets and were copied by communist regimes from Mao's China to PolPot's Cambodia, said French historian and author Stephane Courtois.

Millions died around the world from famine brought on by communist political powers who requisitioned land and harvests; millions more considered "enemy populations" were executed, jailed, deported or sent to hard labor camps, said Courtois, whose critically acclaimed "Black Book of Communism" catalogued crimes of communism across the world in the 20th century.

"We are clearly confronted with a gigantic enterprise of terror, with innumerable crimes against humanity _ even genocide _which have never been condemned, either by a national tribunal or an international tribunal," Courtois said.

"At least out of the respect for the memory of victims, it calls for an official moral condemnation," he said.

Latchezar Toshev, a member of Bulgaria's National Assembly, echoed calls for the Council of Europe's 46 member states to issue a unanimous condemnation and prosecute those responsible who are still alive.
"I'm happy we're discussing this topic 15 years after the fall of communism," he said. "It's a little late. But better late than never."

На 23 февруари 2005 г. г-жа Агияр внася проектомеморандум по доклада с ново заглавие, сменено по настояване на членовете на комисията. То гласи: “Необходимост от международно осъждане на престъпленията на комунизма.”

На 1 март 2005 г. във Варшава се състоя заседание на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ. То беше много важно, тъй като предстоеше смяна на докладчика.

Г-жа Агияр за голяма изненада на всички беше загубила мястото си в парламента на предсрочните избори в Португалия (май първите предсрочни избори в тази страна) и отпадаше от ПАСЕ.
Предварителното решение на ЕНП беше да се борим тя да бъде заместена от Жолт Немет от Унгария.

Той беше заявил голямо желание да поеме този доклад и специално се беше отказал от доклада, който имаше - за превантивните войни, за да може да стане докладчик.
За съжаление той не дойде на заседанието поради важни дебати в националния му парламент.

Моментът беше критичен, защото така можеше за докладчик да бъде избран някой от противниците на доклада или той да бъде отхвърлен изобщо.

Вечерта преди заседанието предложих на новия шеф на Групата на ЕНП Люк ван ден Бранде да се спрем на Гьоран Линдблад от Швеция (Moderate party), когото да предложим и подкрепим за докладчик на мястото на г-жа Агияр.

Като заместник-председател на комисията аз информирах за това председателя Абдулкадир Атеш от Турция (социалист) и той по принцип се съгласи да подкрепи кандидатурата, но поради разписанието на полета му отсъстваше по време на разглеждането на тази точка от дневния ред, отстъпвайки председателството на зам.-председателя Михаил  Маргелов от Русия , а не мен, който по това време бях станал първи заместник-председател.

Не направих въпрос от това!
Маргелов от Русия, на това неофициално заседание на председателя и зам.-председателите на комисията лансира идеята докладите за комунизма, нацизма и режима на Франко да се обединят в един общ доклад.

Противопоставих се категорично на предложението, заявявайки, че така би се получил пълен хаос и неяснота.

Предложих обаче тези доклади да се гледат по отделно, но в един и същ ден в ПАСЕ като сигнал, че Асамблеята осъжда всички форми на насилие. Това се възприе - поне към онзи момент.
На заседанието на комисията беше направен опит да се спре докладът за осъждане на тоталитаризма изобщо.

Проведе се гласуване и се реши такъв доклад да има.

Разликата в гласовете обаче не беше твърде голяма. Изборът на Линдблад мина без проблеми, след като г-н Азим Молазаде (Група на либералите и реформаторите) от Азербайджан оттегли кандидатурата си в негова полза.
Това се оказа много успешен избор.

На Линдблад се дължи и разширяването на сферата на доклада и със сега съществуващи комунистически режими – вкл. и Китай.

На 28 април 2005 г. на заседание на Комисията по политически въпроси предложих да упълномощим г-н Линдблад да посети от името на Комисията някои от страните, засегнати от комунизма. Изразих желание, мужгду тези страни да бъде и моята - България.
Реши се това да бъдат посещения в Русия, Латвия и България.

На 16 май 2005 г. докладчикът Линдблад посети България и се срещна както с властите, така и с организации на репресираните. Като депутат имах възможност да улесня мисията му в последните два дни от активната дейност на 39-ото Народно събрание.

На 13 септември 2005 г. в Париж беше насрочено заседание на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ, за да приеме доклада на г-н Линдблад.
Вече не бях депутат, но все още оставах член на ПАСЕ - до 3 октомври.

С финасвата подкрепа на ПГ на ОДС в 40-тото Народно събрание успях да присъствам на заседанието на комисията, което беше извънредно бурно.
Пред залата чакаха 3 руски телевизии и много журналисти.
Комунистическите партии на Русия, Туркменистан, Италия и Гърция внесоха протест в ПАСЕ срещу доклада, за което Атеш информира комисията при откриване на дискусията.
След двучасови дебати комисията реши да отложи разглеждането на доклада за следващо заседание, независимо че темата с решение на Бюрото беше вече включена в дневния ред на октомврийската сесия на ПАСЕ. Докладчика поиска, ако има предложения по внесения от него проект, те да му бъдат прледоставени.
Депозирах предложения към текста на проекта за резолюция, включени в окончателния вариант като параграфи 12 и 14.

Положението беше критично, защото Бюрото щеше да заседава на 3 октомври, т.е. след изтичане на срока за изготвяне на доклада (29 септември) и в този случай, ако не се постигнеше решение за удължаване на срока, докладът пропадаше по формална причина.

Поставих въпроса пред директора на секретариата на ПАСЕ Матео Соринас - сега генерален секретар на ПАСЕ, който присъстваше на заседанието.
Уточни се, че решението може да бъде взето на подпис, с консултативна процедура, и на 3 октомври да бъде потвърдено.
Имахме късмет, че президент на ПАСЕ в момента беше Рене ван дер Линден, който положи всички усилия да спаси доклада.

Така срокът за изготвянето му беше удължен.

На 14 декември 2005 г. в Париж комисията отново проведе дебати по доклада.
Не присъствах на това заседание. От България в заседанието взеха участие Надежда Михайлова, Юнал Лютфи и Иван Н. Иванов.
След също така остри и продължителни дебати и опит да се отхвърли докладът изобщо, текстовете, предложени от Гьоран Линдблад, с малки поправки биват приети и поемат пътя си към пленарната зала.

При гласуването в Комисията “За” проекта за резолюция гласуват 24 депутати, 8 са “против” и 2 се въздържат.
“За” проекта за препоръка гласуват 26 депутати, 5 са “против” и 4 се въздържат.

16 декември 2005 г., Хонг Конг, Китай.
Провежда се семинар с участието на Гьоран Линдблад, на който той представя своята позиция за осъждане престъпленията на комунизма.
Междувременно 73 комунистически партии на среща в Атина излизат с позиция срещу доклада и включването му в дневния ред на ПАСЕ.

На 18 и 19 януари 2006 г. в Москва и в Атина и Лариса се провеждат демонстрации срещу доклада на Линдблад.

 Комунистите настояваха също доклада за осъждане на опитите за оправдаване на нацизма да отпадне от дневния ред на януарската сесия, за да не съвпадне с дебатите по престъпленията на комунистическите режими.

На 23 януари се откри януарската сесия на ПАСЕ. Докладчикът по доклада за осъждане оправдаването на нацизма - М. Маргелов, заяви, че ще замине да наблюдава изборите в Палестина и няма да може да представи доклада си в сряда - 25 януари.

Той щял да бъде в Страсбург на 26-и. При това положение неговата точка отпадна от дневния ред.

Интересно е да се знае, че след оттеглянето на Дейвид Аткинсън от ПАСЕ, Маргелов оглави Групата на Европейските демократи.  Той очевино смяташе, че отсъствието му, ще даде аргумент на тези, които искаха темата за комунизма и тази за останалите тоталитарни режими, да ес дебатират в един ден - за да поискат отлагане на точката.

Такова беше виждането на 2 март във Варшава, но сега, това се възприе като опит за проваляне на точката за комунизма и не беше възприето добре.

Отсъствието му от Страсбург обаче позволи той да бъде заместен от чеха - консерватор и антикомунист Мирослав Бенеш, който ясно подкрепи доклада на Линдблад от името на групата. Всъщност отсъствието на Маргелов против неговото желание "наля вода в нашата воденица".

Същия ден на съвместна вечеря на ЕНП и Групата на Европейските демократи Аткинсън пое ангажимент пред мен да пледира (като бивш лидер на групата) на заседанието на фракцията им за подкрепа на доклада - с аргумента, че те са били съвносители на първоначалното предложение за резолюция през 2003 г.

И той спази обещанието си!
Присъствах на тази сесия на ПАСЕ - благодарение на ПГ на ОДС с  подкрепата на председателя на групата Петър Стоянов, на Филип Димитров и Иван Сотиров, които на заседание на групата ме подкрепиха. Също така се включи и СДС - София, начело с Борислав Бориславов. Така се събраха необходимите средства за едно крайно икономично, пътуване до Страсбург. Така можах да стана пряк свидетел на успеха на моята инициатива от 2003г.

С Президента на ПАСЕ Рене ван дер Линден при награждаването ми-23 януари 2006.

На сесията получих почетна диплома от ПАСЕ за принос към европейската кауза и статут на Почетно асоцииран член, което ми даде възможност да бъда в залата на ПАСЕ, а не на балкона и макар от втората линия, да участвам неофициално в “битката” - чрез Групата на ЕНП, макар и само по този въпрос.

A propos, Групата на ЕНП ме прие с трогателно приятелство и за мен бяха достъпни както заседанията, така и документите за тях -  както някога!

На 24 и 25 януари 2006 г. в Страсбург малка група китайци демонстрираха пред Двореца на Европа в подкрепа на приемане на резолюция, осъждаща престъпленията на комунистическите режими.

Те всъщност заеха мястото, на което е била планирана комунистическата демонстрация и комунистите са били принудени да демонстрират на по-далечно разстояние от сградата на ПАСЕ.

На 25 януари 2006 г. от 14 часа Комисията по политически въпроси разглежда внесените 12 предложения за поправки.

Заседанието минава при демонстрирана липса на интерес към заседанието от страна на повечето социалисти и комунисти - членове на комисията.

Става ясно, че Групата на социалистите в ПАСЕ има намерение да поиска връщане на доклада в комисията за преработка.

16:56 часа. Начало на дебатите по доклада на Гьоран Линдблад.
От името на Групата на социалистите, каталонецът Луис Мария де Пуйч обявява, че след като минат дебатите,преди гласуването ще поиска връщане на доклада в комисията. Председателят на комисията Атеш го подкрепи.

В дебатите се бяха записали 63-ма депутати, от които 26 успяха да вземат думата. От тях трима българи - Надежда Михайлова, Иван Н. Иванов и Юнал Лютфи, подкрепиха с изказванията си докладчика.
От изказващите се, единствено говорителят на ЕНП Жолт Немет ме спомена като автор на тази инициатива :
(THE PRESIDENT. – Thank you, Mr de Puig. I call Mr Németh, who will speak on behalf of the Group of the European People’s Party.
Mr NÉMETH (Hungary). – I should like to congratulate not only formally but sincerely our rapporteur, Göran Lindblad, and the initiator of the related motion, Latchezar Toshev – our former and hopefully future colleague in the Assembly – on an excellent report.Anybody who wants to read a longer text should read “The Black Book of Communism”.  http://assembly.coe.int/Documents/Records/2006/E/0601251500E.htm )

Видеозапис на дебатите на оригиналния език на изказванията :
Текстът на цялата стенограма от дебатите на български език може да се прочете тук :

Линк :

След необичайно острите разисквания президентът на ПАСЕ Рене ван дер Линден подложи на гласуване предложението на социалистите за връщане на доклада в комисията за доработване.

“За” гласуват 70 депутати, 81 са “против” и 2 се въздържат.

Пристъпва се към приемане на поправките и предложените документи. Иван Н. Иванов защитава една от поправките, целяща да разшири кръга на описаните престъпления - подкрепена при гласуването от 101 депутати.
Резолюцията се приема с 99 гласа “за”, 42-ма са “против” и 12 се въздържат. 

Часът е 19:06.

“За” препоръката гласуват 85, 50 “против” и 11 се въздържат.
Препоръката до Комитета на министрите не се приема, защото за нейното приемане се изисква мнозинство от 2/3.
Но Резолюция 1481 /2006 е вече факт.

Асамблеята, представляваща гласа на 800 милиона европейци, осъжда престъпленията на тоталитарните комунистически режими, самите режими и частично комунистическата идеология в частта и за диктатура на пролетариата и класова борба.

Призовават се комунистическите и посткомунистическите партии да осъдят недвусмислено извършените престъпления от комунистическите режими.

Престъпленията, които са извършени в името на комунистическата идеология (100 милиона убити, 20 милиона, хвърлени в лагери по политически причини, над 10 милиона, умрели от принудителен глад и т.н.), получават своята оценка и политическа присъда.

Осъдена беше и част от самата комунистическа идеология, в елементите предвиждащи насилсвено постигане на цели - Диктатурата на пролетариата и класовата борба. 

Инициативата, родена на остров Персин в България през 2003г.,на мястото на един от най-жестоките комунистически лагери, пропито с кръвта и сълзите на жертвите на комунизма, където са и неизвестните и до днес гробове на много от тях, успя!
  Кръгът се затвори!

Един тъжен успех!

Още същия ден - 25 януари 2006 г., Сенатът на Чешката република прие декларация, подкрепяща решението на ПАСЕ.

На 10 февруари 2006 г. ПГ на ОДС , а на 16 февруари 2006 г. ПГ на ДСБ внесоха свои проекти за декларации на Народното събрание за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ.

Проектите бяха разгледани и подкрепени по принцип от Комисията по правата на човека и вероизповеданията на три заседания (16 март, 25 май и 1 юни), която излезе с обобщен проект по декларациите, а също така внесе и алтернативен текст от депутата на БСП Трифон Митев също в подкрепа на Резолюцията на ПАСЕ.

Докладът на комисията обаче, не беше подкрепен в пленарната зала и пропадна... 

Но това поражение не означаваше, че трябва да свием знамената. 

През 2009г. аз внесох нов проект подписан и от останалите депутати от групата на Синята Коалиция в 41 Народно събарние и той беше приет с подкрепата на ГЕРБ на 19 ноември 2009г. 
(Виж по-долу приетото решение.)

Оценката за постигнатото в ПАСЕ у нас не беше твърде висока. Васил Станилов в неговия вестник  "Про & АНТИ" написа - "Малка крачка в правилна посока".  

Най-искрено се зарадва на съобщението за победата в ПАСЕ писателят Димитър Коруджиев.

"Ainsi va la vie..."

На 14 март 2006 г. 64 депутати от Националната асамблея на Френската република начело с г-н Бруно Жил, позовавайки се на Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ, внесоха законопроект № 2948, с който се предлага 9 ноември - денят на падането на Берлинската стена да се обяви за национален ден в памет на жертвите на комунистическите режими. Появи се намерение за подобна инициатива и от страна на френски сенатори в Сената на Франция.

От 30 юни 2006г. вестник “ПРО и АНТИ” започна кампания в подкрепа на френския законопроект.

N° 2948
Enregistré à la Présidence de l'Assemblée nationale le 14 mars 2006.
visant à établir une journée nationale
hommage aux victimes des régimes communistes,
(Renvoyée à la commission des affaires culturelles, familiales et sociales,
à défaut de constitution d'une commission spéciale dans les délais
prévus par les articles 30 et 31 du Règlement.)
par MM. Bruno GILLES, Jean-Claude ABRIOUX, Patrick BEAUDOUIN, Jean-Michel BERTRAND, Jean-Yves BESSELAT, Étienne BLANC, Bruno BOURG-BROC, Jacques BRIAT, Bernard CARAYON, Antoine CARRÉ, Roland CHASSAIN, Philippe COCHET, Mme Geneviève COLOT, MM. Paul-Henri CUGNENC, Olivier DASSAULT, Francis DELATTRE, Bernard DEPIERRE, Éric DIARD, Dominique DORD, Jean-Paul GARRAUD, Franck GILARD, Jean-Pierre GORGES, Louis GUÉDON, Jean-Jacques GUILLET, Emmanuel HAMELIN, Laurent HÉNART, Francis HILLMEYER, Édouard JACQUE, Didier JULIA, Patrick LABAUNE, Jean-Christophe LAGARDE, Mme Marguerite LAMOUR, MM. Marc LE FUR, Lionnel LUCA, Daniel MACH, Richard MALLIÉ, Thierry MARIANI, Alain MARLEIX, Alain MARSAUD, Hugues MARTIN, Damien MESLOT, Jean-Marie MORISSET, Étienne MOURRUT, Jean-Marc NESME, Philippe PEMEZEC, Mme Josette PONS, MM. Daniel PRÉVOST, Didier QUENTIN, Éric RAOULT, Serge ROQUES, Philippe ROUAULT, Jean-Marc ROUBAUD, Francis SAINT-LÉGER, Yves SIMON, Michel SORDI, Guy TEISSIER, Mme Irène THARIN, MM. Dominique TIAN, Léon VACHET, Christian VANNESTE, Alain VENOT, Philippe VITEL, Michel VOISIN et Jean UEBERSCHLAG

Additions de signatures :

M. Jean Auclair et Mme Michèle Tabarot
Mmes et MM. Pierre Amouroux, Patrick Balkany, Richard Cazenave, Alain Cortade, Claude Goasguen, François Grosdidier, Gérard Hamel, Didier Julia, Michel Lejeune, Jacques Pélissard, Bérengère Poletti, Michel Raison, Jérôme Rivière, Jean Roatta et Daniel Spagnou
Mesdames, Messieurs,
Le 25 janvier dernier, l'Assemblée parlementaire du Conseil de l'Europe (APCE), qui rassemble des parlementaires de 46 états européens, condamnait dans une résolution les violations massives des droits de l'homme commises par les régimes communistes totalitaires et rendait hommage aux victimes de ces crimes.
Le grand public est encore très peu conscient des crimes commis par les régimes communistes totalitaires. À cela, il y a plusieurs raisons. Jamais les crimes commis au nom du communisme n'ont fait l'objet d'enquêtes ou de condamnations internationales, contrairement à ce qui a été le cas pour les crimes commis par l'autre régime totalitaire du XXe siècle, le nazisme. Cette absence de condamnation s'explique aussi en partie par l'existence de pays dont les gouvernements adhèrent toujours à l'idéologie communiste.
Le communisme totalitaire appartient désormais à l'histoire. Des caractéristiques communes se dégagent des régimes communistes historiques quels que soient le pays, la culture ou la période.
Ces régimes ont été marqués sans exception par des violations massives des droits de l'homme. Ces violations incluaient les assassinats et les exécutions, qu'ils soient individuels ou collectifs, les décès dans des camps de concentration, la mort par la faim, les déportations, la torture, le travail forcé et d'autres formes de terreur physique collective.
Les crimes ont été justifiés au nom de la théorie de la lutte des classes et du principe de la dictature du prolétariat. L'interprétation de ces deux principes rendait légitime « l'élimination » des catégories de personnes considérées comme nuisibles à la construction d'une société nouvelle et, par conséquent, comme ennemies des régimes communistes totalitaires.
Une prise de conscience de l'histoire est une des conditions à remplir pour éviter que des crimes similaires ne se produisent à l'avenir. Le jugement moral et la condamnation des crimes commis jouent un rôle important dans l'éducation donnée aux jeunes générations. Une position claire de la communauté internationale sur ce passé pourrait leur servir de référence pour leur action future.
Alors que des victimes des régimes communistes ou des membres de leurs familles sont encore en vie, il n'est pas trop tard pour leur accorder la reconnaissance de leurs souffrances.
L'Europe est actuellement dans un processus de réunification politique, économique, juridique. L'APCE a déclaré que la clarté de cette position ne peut que favoriser la poursuite de la réconciliation. Le 15e anniversaire de la chute des régimes communistes dans de nombreux pays offre une occasion favorable à une telle démarche.
Aussi, cette proposition de loi vise à rendre un juste hommage aux victimes des régimes communistes en instituant une Journée Nationale du Souvenir. La date retenue est celle de la chute du Mur de Berlin, 9 novembre 1989.
Article unique
Une journée nationale d'hommage aux victimes des régimes communistes est fixée le 9 novembre. Une cérémonie officielle a lieu chaque année à cette date à Paris. Les préfets organisent une cérémonie analogue dans chaque département.


N° 422
Enregistré à la Présidence de l’Assemblée nationale le 21 novembre 2007.
visant à instituer une journée nationale d’hommage
victimes du communisme,
(Renvoyée à la commission des affaires culturelles, familiales et sociales, à défaut de constitution d’une commission spéciale dans les délais prévus par les articles 30 et 31 du Règlement.)
présentée par Mesdames et Messieurs
Bernard CARAYON, Yvan LACHAUD, Jean-Christophe LAGARDE, Benoist APPARU, Jean AUCLAIR, Brigitte BARÈGES, Jacques Alain BÉNISTI, Jean-Yves Besselat, Étienne BLANC, Claude BODIN, Philippe BOËNNEC, Marcel BONNOT, Valérie BOYER, Xavier BRETON, Bernard BROCHAND, Patrice CALMÉJANE, Joëlle CECCALDI-RAYNAUD, Édouard COURTIAL, Alain COUSIN, Olivier DASSAULT, Bernard DEBRÉ, Jean-Pierre DECOOL, Michel DIEFENBACHER, Dominique DORD, Gilles D’ETTORE, Marie-Louise FORT, Arlette FRANCO, Sauveur GANDOLFI-SCHEIT, Franck GILARD, Georges GINESTA, Claude GOASGUEN, François-Michel GONNOT, Jean-Pierre GORGES, François GROSDIDIER, Louis GUÉDON, Jean-Jacques GUILLET, Gérard HAMEL, Laurent HÉNART, Michel HERBILLON, Francis HILLMEYER, Charles de la VERPILLIÈRE, Marc LE FUR, Michel LEJEUNE, Jean-Louis LÉONARD, Lionnel LUCA, Richard MALLIÉ, Alain MARC, Thierry MARIANI, Jacques MYARD, Jean-Marc NESME, Philippe PEMEZEC, Didier QUENTIN, Jacques REMILLER, Francis SAINT-LÉGER, Bruno SANDRAS, Michel SORDI, Guy TEISSIER, Dominique TIAN, Christian VANNESTE, Patrice VERCHÈRE et Michel ZUMKELLER,
Mesdames, Messieurs,
Le 25 janvier dernier 2006, l’Assemblée parlementaire du Conseil de l’Europe (APCE), qui rassemble des parlementaires de quarante États européens, condamnait dans une résolution les violations massives des droits de l’homme commises par les régimes communistes totalitaires et rendait hommage aux victimes de ces crimes.
L’opinion publique est encore hélas très peu consciente des crimes commis par les régimes communistes totalitaires, et pour plusieurs raisons Jamais les crimes commis au nom du communisme n’ont fait l’objet d’enquêtes ou de condamnations internationales, contrairement aux crimes commis par son jumeau « hétérozygote » selon l’expression de l’historien Pierre Chaunu, l’autre régime totalitaire du XXe siècle, le nazisme. L’absence de condamnation s’explique aussi en partie par l’existence de pays dont les gouvernements adhèrent toujours à l’idéologie communiste.
Le communisme totalitaire appartient désormais à l’histoire. Des caractéristiques communes se dégagent des régimes communistes historiques quels que soient le pays, la culture ou la période.
Ces régimes ont été marqués, sans exception, par des violations massives des droits de l’homme. Ces violations incluaient les assassinats et les exécutions, qu’ils soient individuels ou collectifs, les décès dans des camps de concentration, l’organisation de famines, les déportations, la torture, le travail forcé et d’autres formes de terreur physique collective.
Ces crimes ont été justifiés par la théorie de la lutte des classes et le principe de la dictature du prolétariat. L’interprétation de ces deux principes rendait légitime « l’élimination » des catégories de personnes considérées comme nuisibles à la construction d’une société nouvelle et, par conséquent, comme ennemies des régimes communistes totalitaires.
La mémoire de ces crimes est destinée à éviter que des crimes similaires ne se produisent à l’avenir. Le jugement moral et la condamnation des crimes commis jouent un rôle important dans l’éducation donnée aux jeunes générations. Une position claire de la communauté internationale sur ce passé pourrait leur servir de référence pour leur action future.
Alors que des victimes des régimes communistes ou des membres de leurs familles sont encore en vie, il est temps de reconnaître leurs souffrances.
L’Europe continue son processus de réunification politique, économique, juridique. L’APCE a déclaré que la clarté de cette position ne peut que favoriser la poursuite de la réconciliation.
Aussi, cette proposition de loi vise à rendre un juste hommage aux victimes des régimes communistes en instituant une Journée nationale du souvenir. La date retenue est celle de la chute du Mur de Berlin, 9 novembre 1989.

Article unique

Une journée nationale d’hommage aux victimes des régimes communistes est fixée le 9 novembre. Une cérémonie officielle a lieu chaque année à cette date à Paris. Les préfets organisent une cérémonie analogue dans chaque département.

Отхвърлянето от ПАСЕ на препоръката към Комитета на Министрите при гласуването на 25 януари 2006г. не даваше възможност да поискаме от  правителствата на страните-членки да се произнесат по въпроса.

Резолюцията на ПАСЕ беше известна на Комитета на Министрите (където заседават външните министри на страните-членки), но нямаше формална процедура с която да ги призовем да заемат позиция.

Тогава ми хрумна, че може да използваме току-що приетата от ПАСЕ препоръка за осъждане на режима на Франко, като "ракета-носител" и да с процедурата на писмен въпрос съвързан с тази препоръка, да изпратим темата в Комитета на Министрите.

Парадоксално звучи-точно с тази препоръка, да адресираме темата за престъпленията на комунизма, но след като можехме да използване процедурата, защо не? 

Това е парламентарна техника, която е напълно допустима в дейността на депутатите в ПАСЕ. 
Друг въпрос е, че до тогава не се беше използвала от депутатите.

Кой от нашете опоненти би могъл да допусне, че ще се възползваме от документа иницииран от протвниците на Резолюция 1481/2006, за да сезираме Комитета на Министрите - в полза на нашата инициатива?

Очевидное, че отхвърлянето на препоръката ни накара да търсим друг начин за да сезираме с въпроса правителствата на страните-членки.

Споделих това с Линдблад и той възприе идеята.

Latchezar Toshev <latchezartoshev@xxx
2006-03-17 15:56


message sent by Latchezar Toshev>

Dear Goeran,

Today the Standing Committee
has adopted a Recommendation
on condamnation of the Franco regime.
It is going to the Committee of Ministers.
According to me it is a good opportunity  for you to
table a Written Question in accordance with Rule 58.1 of
the Rules of procedure and to ask the Committee of
Ministers whether they would address also the need for
condamnation of crimes of the Communist regimes as the
Assembly did in Resolution 1481/2006.

In this way -
indirectly the issue would goes to the
Committe of Ministers as well.

It is good to check also with the representatives
of the states(now still is Romanian Chairmanship - but next
is Russian)
whether they would take initiative on
them behalf?

Best regards!



--- On Tue, 21/3/06, goran.lindblad@xxx

goran.lindblad@xxx <goran.lindblad@xxx>
Subject: Ang. message sent by Latchezar Toshev
To: "Latchezar Toshev" <
Date: Tuesday, 21 March, 2006, 1:55 PM\

Dear Latchezar

Thank you for a good idea. 
The question is now on its way to

Take care


Ето какво последва : 

Doc. 1086729 March 2006
Need for condemnation of crimes of communist regimes
Written question No 486 to the Committee of Ministers
presented by Mr Lindblad

The Parliamentary Assembly has strongly condemned the extensive and wide-ranging human rights abuses committed by the Franco regime in Spain from 1939 to 1975. The recommendation was adopted unanimously on March 17 and calls on the Council of Europe’s Committee of Ministers to adopt a similar declaration at international level.
My question is whether the Committee of Ministers would address also the need for condemnation of crimes of the communist regimes as the Assembly did in its Resolution 1481 (2006).
The totalitarian communist regimes which ruled in Central and Eastern Europe in the last century, and which still are in power in several countries in the world, have been, without exception, characterised by the massive violation of human rights. The public awareness of crimes committed by totalitarian communist regimes is, however, poor. A political assessment of the crimes of communism is presented in my report to the Assembly (Doc. 10765).
Signed 1:
LINDBLAD, Göran, Sweden, EPP/CD

1     SOC: Socialist Group
       EPP/CD: Group of the European People’s Party
       ALDE: Alliance of Liberals and Democrats for Europe
       EDG: European Democratic Group
       UEL: Group of the Unified European Left
       NR: not registered in a group

Doc. 11112
18 December 2006
Need for condemnation of crimes of communist regimes
Written question No 486 to the Chairman of the Committee of Ministers
Reply of the Committee of Ministers

I.        Written Question No. 486 by Mr Lindblad (Doc. 10867)
The Parliamentary Assembly has strongly condemned the extensive and wide-ranging human rights abuses committed by the Franco regime in Spain from 1939 to 1975. The recommendation was adopted unanimously on March 17 and calls on the Council of Europe’s Committee of Ministers to adopt a similar declaration at international level.
My question is whether the Committee of Ministers would address also the need for condemnation of crimes of the communist regimes as the Assembly did in its Resolution 1481 (2006).
The totalitarian communist regimes which ruled in Central and Eastern Europe in the last century, and which still are in power in several countries in the world, have been, without exception, characterised by the massive violation of human rights. The public awareness of crimes committed by totalitarian communist regimes is, however, poor. A political assessment of the crimes of communism is presented in my report to the Assembly (Doc. 10765).


1.       The Committee of Ministers has taken due note of the Honourable Parliamentarian’s observations formulated in Written Question No. 486. In the reply it has given to Parliamentary Assembly Recommendation 1736 (2006) on the need for international condemnation of the Franco regime, to which Mr Lindblad is referring, the Committee of Ministers “condemns the repeated serious human rights violations by the Franco regime and agrees that it is important to remember the crimes by all totalitarian regimes so as to avoid repeating the errors of the past”. 
On that occasion, the Committee of Ministers underlined that it was necessary not to “single out" one regime rather than another in order not to create the mistaken impression that some totalitarian regimes are worthier of condemnation than others, whereas all of them collectively merit our reprobation”.

2.       With this in mind, the Committee of Ministers firmly condemns crimes committed by totalitarian regimes in the name of communist ideology. 
 It recalls how important it is to be fully aware of and to respect the suffering caused to victims of such crimes and to their families. 
Theses tragedies dictate that everything be done to prevent the recurrence of such phenomena in the future.

С това парламентарно питане, постигнахме осъждане на престъпленията на комунистическите режими и от правителствата на страните-членки. 

Това беше голям успех, постигнат със забележителна лекота!

Нещо повече - беше обърнато внимание и на страданията претърпяни не само от  жертвите, но и от техните семейства.

Вероятно, за този успех, има заслуга и Румънското председателство на Комитета на Министрите, което постави въпроса на г-н Линдблад за разглеждане и призова страните да вземат позиция.  Не са малко  депутатските питания, които не получават отговор, поради липса на консенсус в Комитета на Министрите. Но избраният момент и аспектът на поставяне на въпроса, изиграха своята роля!

Правителствата на 46-те (тогава) страни-членки на Съвета на Европа, осъдиха престъпленията извършени от тоталитарните режими в името на комунистическата идеология!

Това отвори пътя към разширяване на инициативата в Европейския парламент и в ОССЕ. 

На 8 юни 2006 г. в Европейския парламент Групата на Европейската народна партия (ЕНП) организира парламентарно слушане “Ден за проучване” по повод приетата Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ.
Участниците излязоха с предложение за създаване на международен институт за разследване престъпленията на комунистическите режими , както и внасяне на проект за резолюция в Европейския парламент.
Те  изразиха и благодарност за подкрепата на Ханс Герт Пьотеринг - президент на Групата на ЕНП (...и бъдещ президент на Европейския парламент!).

На 30 август евродепутатите Кускис (Латвия), прочутият Витаутас Ландсбергис (бивш президент на Литва и мой приятел), Туне Келам (Естония -някога от задграничното правителство. Съратник от ПАСЕ първо в групата на консерваторите, а след това в ЕНП) и Бизли (Великобритания) чрез секретариата отправиха покана до мен за среща на 27 септември 2006 г. в Страсбург (един ден след обявяването на доклада на Европейската комисия за България и Румъния) за обсъждане на предложението за създаване на Международен институт за разследване престъпленията на комунистическите режими.

Поради липса на средства пътуването ми не беше осъществено. За мое съжаление....

На 27 септември 2006 г. в столицата на САЩ - Вашингтон, на пресечката на авеню Масачузетс и Ню Джърси авеню се направи първата копка на мемориал в памет на над 100 милиона жертви на комунизма по света.

Там беше  поставено копие на  “Статуята на свободата”, напомняща тази от площада “Тянанмън” в Пекин и прочутата статуя на свободата в Ню Йорк, направена по френския оригинал, намиращ се на остров в река Сена в Париж.
Авторът на скулптурата е Рийд Армстронг - прочут американски скулптор, женен за Роксана Лучаковска от Украйна.

Мемориалът беше открит на следващата година - на 12 юни 2007г.лично от Президента на САЩ Джордж Буш. Присъства и г-н Линдблад.

Помнете жертвите на комунизма!
Реч на Джордж Буш, президент на САЩ 


Видео на церемонията и речта на Президента Буш :
Първа част :
Втора част :

Произнесена на 12 юни 2007г.  при откриването на Паметника на жертвите на комунизма във Вашингтон

Благодаря на всички, които дойдохте... Д-р Едуардс, благодаря за добрите ви думи. Конгресмен Лантос - няма по-добър приятел на свободата, също и конгресмен Рорабачер. членове на чешкия и унгарския парламент, посланици, почитаеми гости, и по-важно - оцелели от комунистическото потисничество. За мен е чест да се присъединя към вас в този исторически ден. 

Тук, в присъствието на мъже и жени, противопоставили се на злото и помогнали за свалянето на една империя, имам честта от името на американския народ да приема Мемориала на жертвите на комунизма. Двадесети век ще бъде запомнен като най-смъртоносното столетие в човешката история. Споменът за тази брутална епоха е почетен с паметници в целия град. Досега нашата национална столица нямаше паметник на жертвите на имперския комунизъм, идеология, отнела живота на около 100 милиона невинни мъже, жени и деца. Така че е уместно, че сме се събрали да си спомним за онези, които загинаха от ръката на комунизма, и да открием тържествено този мемориал, който ще съхрани паметта за тяхното страдание и жертва в съвестта на света. 

Издигането на този паметник отне повече от десетгодишни усилия, а неговото присъствие в столицата ни е доказателство за силата и решителността на двама известни американци: Лев Добриански, чиято дъщеря Пола е тук, и д-р Лий Едуардс. Те срещаха затруднения и предизвикателства по пътя си, но никога не се отказаха, защото в сърцата си чуваха гласовете на загиналите да зоват през плач : “Помнете ни!” 

Тези гласове зоват към всички и те са легион. Действителният брой на убитите в името на комунизма е потресаващ, толкова голям, че точното преброяване е невъзможно. Според най-добрите научни изследвания комунизмът е отнел живота на десетки милиона души в Китай и Съветския съюз и на още много милиони в Северна Корея, Камбоджа, Африка, Афганистан, Виетнам, Източна Европа и други части на света. 

Зад тези цифри има човешки истории на личности със семейства и мечти, чийто живот е прекъснат от хора в ламтежа им за тоталитарна власт. Някои от жертвите на комунизма са добре известни. Към тях се числи шведският дипломат на име Раул Валенберг, който спасява 100 000 евреи от нацистите, за да бъде арестуван по заповед на Сталин и изпратен в Московския затвор на Любянка, където изчезва без следа. Към тях се числи и полският свещеник отец Попиелушко, който превръща своята църква във Варшава в убежище за нелегалните от “Солидарност”, който беше отвлечен, бит и удавен във Висла от тайната полиция. 

Жертвите на тези личности обитават историята - зад тях са още милиони, убити в анонимност от бруталната ръка на комунизма. Сред тях са невинни украинци, умрели от глад по време на Големия глад, предизвикан от Сталин; или руснаците, убити в сталинските “чистки”; литовците, латвийците и естонците, натоварени в конски вагони и депортирани в арктическите лагери на смъртта на съветския комунизъм. Сред тях са китайците, убити по време на “Големия скок напред” и Културната революция, камбоджанците, убити в Полетата на смъртта на Пол Пот, източногерманците, застреляни при опит да прехвърлят Берлинската стена, за да бъдат свободни; поляците, избити в Катинската гора, и етиопците, посечени по време на червения терор; индианците мискито, убити по време на сандинистката диктатура в Никарагуа, и кубинските салджии, издавили се в опита си да избягат от тиранията. Никога няма да научим имената на всички загинали, но на това свято място безименните жертви на комунизма ще бъдат почетени от историята и помнени навеки.
Ние открихме този паметник, защото имаме дълг към загиналите - да знаем техните съдби и да почитаме паметта им. чешкият писател Милан Кундера описва борбата с комунизма като “борба на паметта срещу забравата”. Комунистическите режими не само отнемаха живота на своите жертви, те се опитваха да ги лишат от човешкото им достойнство и да заличат паметта за тях. Издигайки този паметник, ние им връщаме човешкото достойнство и възстановяваме тяхната памет. С този паметник ние казваме, че невинните и безименни жертви на комунизма , тези мъже и жени, са живели и няма да бъдат забравени. 

Ние откриваме този паметник, защото имаме дълг към бъдещите поколения да свидетелстваме за престъпленията на ХХ в. и да гарантираме, че те никога няма да се повторят. На това свято място ние припомняме сериозните уроци от Студената война; свободата е ценност и не може да бъде смятана за даденост; злото съществува и трябва да се изправяме срещу него смело; ако на хората, ръководени от жестоки и ненавистни идеологии, бъде даден шанс, те ще извършат неописуеми престъпления и ще отнемат живота на милиони. 

Важно е да си спомним тези поуки, защото злото и омразата, които инспирираха смъртта на десетки милиони хора през ХХ в., продължават да са активни в света. Видяхме техния образ на 11 септември 2001 г. Както комунистите, терористите и екстремистите, които атакуваха нашата страна, са последователи на убийствена идеология, която презира свободата, смачква мислещите различно, има експанзионистки амбиции и преследва тоталитарни цели. Както комунистите, нашите нови врагове вярват, че невинният човек може да бъде убит, за да служи на една радикална визия. 

Както комунистите, нашите нови врагове презират свободните хора, твърдейки, че тези от нас, които живеят свободни, са слаби и не притежават куража да защитават своя свободен начин на живот. И както комунистите, последователите на насилствения ислямистки радикализъм са обречени да се провалят. Чрез непоколебимото ни заставане зад каузата на свободата ние ще гарантираме, че бъдещият американски президент няма да има нужда да застава на място като това тук и да открива мемориал в памет на милионите, избити от радикалите и екстремистите на ХХI век. 

Можем да вярваме в силата на свободата, защото сме виждали и преди как свободата побеждава тиранията и терора. Д-р Едуардс каза за посещението на президента Рейгън в Берлин. Той беше ясен в своето изявление. Той призова: “Съборете стената!” Две години по-късно стената падна. И милиони хора в Централна и Източна Европа бяха освободени от неописуемия гнет. Знаменателно е, че на годишнината от тази реч откриваме паметник, който отразява нашата вяра в силата на свободата. 

Мъжете и жените, които проектираха този мемориал, можеха да пресъздадат образа на репресиите в това пространство - копие на стената, която някога разделяше Берлин, или на заледените бараки на ГУЛаг, или на мъртвите полета, застлани с човешки черепи. Вместо това те избраха образа на надеждата - женска фигура, която държи факела на свободата. Тя ни напомня за жертвите на комунизма, както и за силата, която победи комунизма. 

Подобно на нашата Статуя на свободата, тя ни напомня, че пламъкът на свободата гори във всяко човешко сърце и че светлината на този пламък не може да бъде унищожена от бруталността на терористи или тирани. И ни напомня, че когато една идеология убива десетки милиони хора и въпреки това накрая е победена, тя е преборена със сила, по-мощна от смъртта. Напомня ни, че свободата е дар от нашия Създател, че свободата е законно право на всяко човешко същество и в края на краищата, че свободата ще възтържествува.

Благодаря на всички вас, които направихте този мемориал възможен, за вашата заслуга към каузата на свободата. Благодаря ви, че почитате паметта на тези , чийто живот беше погубен от комунистическия терор. Нека жертвите на комунизма почиват в мир! Нека онези, които продължават да страдат от комунизма, намерят своята свобода! И нека Бог, който ни дари със свобода, благослови този велик мемориал и всички, които го посещават!

Бог да благослови!

Не като заключение!
Много неща още има да се случват по този въпрос.
Ето защо текстът остава отворен за допълнения.

Това не е краят на историята...  

Но е начало!

Резолюция 1481 (2006)
на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа
Приета на 25.01.2006г.

  1. Парламентарната асамблея се позовава на резолюцията си 1096 (1996) за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.
  2. Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
  3. Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала “елиминирането” на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите от бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на жертвите.
  4. Асамблеята признава, че въпреки престъпленията на тоталитарните комунистически режими, някои европейски комунистически партии са допринесли за постигане на демокрация.
    5. Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма). 

    6. Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото. 

    7. Асамблеята е убедена, че познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на подобни престъпления в бъдеще. Още повече че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят важна роля за възпитаването на младите поколения. Ясната позиция на международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им действия. 

    8. Освен това Асамблеята вярва, че жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, които са още живи или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и признание за техните страдания. 

    9. Тоталитарни комунистически режими все още са действащи в някои страни по света и престъпления продължават да се извършват. Придържането към национални интереси не трябва да пречи на страните за съответстващо критикуване на сегашните тоталитарни комунистически режими. Асамблеята остро осъжда всички тези нарушения на човешките права. 

    10. Дебатите и осъжданията, които досега са ставали на национално равнище в някои страни членки на Съвета на Европа, не могат да освободят международната общност от задължението да заеме ясна позиция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими. Тя има морално задължение да направи това незабавно. 

    11. Съветът на Европа е подходящо място за такива дебати на международно равнище. Всички бивши европейски комунистически страни, с изключение на Беларус, сега са негови членки и защитата на човешките права и върховенството на закона са основни ценности, зад които той стои. 

    12. Ето защо Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.
13. Освен това тя призовава всички комунистически и посткомунистически партии в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.

14. Асамблеята вярва, че тази ясна позиция на международната общност ще проправи пътя за по-нататъшно помирение. Освен това тя насърчава историците по света да продължават изследванията,
насочени към обективното установяване на случилото се.
Текст, приет от Асамблеята на 25 януари 2006 (5-о заседание
99-"за", 42-"против" и 12 -"въздържали се".

Тук може да се видят документите от продължението на борба започнала в ПАСЕ  :

Пражка декларация за европейската съвест и комунизма

3 юни 2008 г., Прага,
Сенат на Чешката република
Загрижени за достойното и демократичното бъдеще на нашия европейски дом, като имаме предвид,
- Че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще,
- Че Европа ще се обедини едва когато обедини отново своята история, когато признае като общи последствията от комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век,
- Че комунистическата идеология носи пряка отговорност за престъпления срещу човечеството,
- Че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца,
- Че различните оценки на комунистическото минало все още позволяват Европа да се дели на “Западна” и “Източна”,
- Че европейската интеграция беше недвусмислен отговор на войните и насилието, предизвикани от тоталитарните системи на континента,
- Че осмислянето на престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическите режими на континента, трябва да породи същите чувства у всички европейци, каквито пораждат престъпленията на нацистките режими,
- Че има важни сходства между нацизма и комунизма с оглед на отблъскващата и ужасяващата им същност и техните престъпления срещу човечеството,
- Че престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална, политическа, а и историческа гледна точка,
- Че престъпленията са оправдавани в името на теорията за класовата борба и принципите на диктатурата на “пролетариата”, използвайки терора като метод за запазване на диктатурата,
- Че комунистическата идеология е използвана като инструмент в ръцете на основатели на империи в Европа и Азия за постигане на техните експанзионистични цели,
- Че все още много от извършителите на престъпления в името на комунизма не са изправени пред съд и техните жертви не са обезщетени,
- Че предоставянето на пълната и обективна информация за тоталитарното комунистическо минало носи дълбоко разбиране и разговор и е необходимо условие за истинската интеграция на всички европейски нации в бъдеще,
- Че окончателното помиряване на всички европейци не е възможно без концентриран и задълбочен опит да се установи истината и да се възвърне паметта,
- Че комунистическото минало на Европа трябва да бъде тема, старателно дискутирана както от академичната общност, така и от широката общественост, а бъдещите поколения трябва да разполагат с лесен достъп до информация за комунизма,
- Че само няколко тоталитарни комунистически режима оцеляват все още в различни части на света, но те контролират около една пета от световното население и чрез запазването на властта си извършват престъпления и вредят на благосъстоянието на своите граждани,
- Че макар и комунистическите партии да не са в управлението на много държави, те не са се разграничили публично от престъпленията на комунистическите режими, нито са ги осъдили,
- Че Прага е един от градовете, преживял управлението както на нацистите, така и на комунистите,
- И че милионите жертви на комунизма и техните семейства – убедени сме – имат правото да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати,
Ние, участниците в Пражката конференция “Европейската съвест и комунизмът”, обръщайки внимание на
- Резолюцията на Европейския парламент по повод 60-ата годишнина от приключването на Втората световна война на 8 май 1945 г., от 12 май 2005 г.
- Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г.
- Резолюцията на XVI-ия Конгрес на Европейската народна партия от 5 февруари 2004 г., в която се изисква създаване на независим експертен орган за събиране и оценяване на информация, свързана с нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм, и се настоява за учредяване на музей в памет на жертвите на комунизма,
- Резолюциите, осъждащи престъпленията на комунизма, приети от някои национални парламенти,
- Опита на Комисията за установяване на истината и помирение в ЮАР,
- Опита на институтите за национална памет и мемориалите в Полша, Германия, Словакия, Чешката република, САЩ и музеите на окупацията в Литва, Латвия и Естония,
- Настоящото и следващото председателство в ЕС и на Съвета на Европа
- Факта, че през 2009 г. ще се честват 20 години от рухването на комунизма в Източна и Централна Европа, както и от кървавите събития на площад “Тиенанмън” в Пекин,
Призоваваме към
1. Постигане на общоевропейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими – всеки от тях оценяван и съден по собствените му ужасни “заслуги”, са разрушителни в своята политика на системно прилагане на крайни форми на терор, потъпкват всички граждански и човешки свободи, започвайки агресивни войни, и като неразделна част от идеологиите им – изтребват и депортират цели нации и общностни групи; и като такива те трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ в.,
2. Признание, че много престъпления, извършени в името на комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, служейки за предупреждение за бъдещите поколения, по същия начин, по който нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския трибунал,
3. Формулиране на общ подход към престъпленията на тоталитарните режими, сред които и на комунистическите режими, и създаване на ясна представа навред в Европа за комунистическите престъпления, за да се изгради недвусмислено общо отношение към престъпленията на комунистическите режими,
4. приемане на закони, които ще позволят на съдилищата да съдят и осъждат извършителите на комунистически престъпления и да обезщетяват жертвите на комунизма,
5. гарантиране на принципа на равнопоставено третиране и недискриминиране на жертвите на всички тоталитарни режими,
6. натиск от страна на европейската и международната общност за ефективно осъждане на комунистическите престъпления в миналото и за безкомпромисна борба срещу продължаващите комунистически престъпления,
7. признаване на комунизма за съществена и ужасяваща част от общата история на Европа,
8. поемане на паневропейска отговорност за престъпленията, извършени от комунизма,
обявяване на 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта Молотов-Рибентроп, за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими, така както Европа отбелязва 27 януари като ден в памет на жертвите на холокоста,
10. отговорно отношение на националните парламенти към признаването на комунистическите престъпления за престъпления срещу човечеството, пораждащо съответно законодателство и парламентарен контрол върху изпълнението на тези закони,
11. действен публичен дебат за комерсиалната и политическата злоупотреба с комунистическите символи,
12. продължаване на изслушванията на Европейската комисия, свързани с жертвите на тоталитарни режими с оглед на съставянето на комюнике на комисията,
13. учредяване в европейските държави, в които на власт са били тоталитарни комунистически режими, на комисии, състоящи се от независими експерти, със задачата да събират и оценяват информация за нарушаването на човешките права по време на тоталитарното комунистическо управление на национално ниво, осъществявайки тясно сътрудничество с експертна комисия на съвета на Европа,
14. приемане на ясна международна законодателна рамка, гарантираща свободен и неограничен достъп до архивите, съдържащи информация за престъпленията на комунизма,
15. основаване на Институт на европейската памет и съвест, който ще е едновремемнно A) европейски научен институт за изследвания на тоталитаризма, разработващ научни и образователни проекти и предоставящ материална подкрепа на мрежата от национални изследователски институти, специализирани в областта на тоталитарния опит, B) и паневропейски музей/мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими, имащ за цел да пази паметта на жертвите на тези режими и да създаде ясна представа за престъпленията, извършени от тях,
16. организиране на международна конференция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, с участието на представители на правителства, парламенти, академичната общност, на експерти и неправителствени организации, като резултатите от дискусиите бъдат широко огласени навсякъде по света,
17. преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления,
18. общоевропейски масов и задълбочен дебат за историята на комунизма и последствията от него,
19. съвместно отбелязване през следващата година на 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена и масовото клане на площад “Тиенанмън”.
Ние, участниците в Пражката конференция “Европейската съвест и комунизмът” се обръщаме към всички хора в Европа, към всички европейски институции, включително националните правителства, парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и други важни международни органи, и ги призоваваме да подкрепят идеите и призивите, представени в тази Пражка декларация, и да ги осъществят с практически стъпки и политики.

Selected Signatories


Joachim Gauck, former Federal Commissioner for the Stasi archives, Germany
Václav Havel, former dissident and President of Czechoslovakia / the Czech Republic, Czech Republic
Göran Lindblad, Vice-president of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, Member of Parliament, Sweden
Vytautas Landsbergis, Member of the European Parliament, former dissident and President of Lithuania, Lithuania
Jana Hybášková, Member of the European Parliament, Czech Republic
Christopher Beazley, Member of the European Parliament, United Kingdom
Tunne Kelam, Member of the European Parliament, former dissident, Estonia
Jiří Liška, Senator, Vice-chairman of the Senate, Parliament of the Czech Republic, Czech Republic
Martin Mejstřík, Senator, Parliament of the Czech Republic, Czech Republic
Jaromír Štětina, Senator, Parliament of the Czech Republic, Czech Republic
Emanuelis Zingeris, Member of Parliament, Lithuania, Chairman, International commission for the assessment of crimes of the Nazi and Soviet occupation regimes in Lithuania, Lithuania
Tseten Samdup Chhoekyapa, Representative of His Holiness the Dalai Lama, Geneva, Tibet, Switzerland
Ivonka Survilla, Exile President of Belorussia, Canada
Zianon Pazniak, Chairman of the People’s National Front of Belorussia, Chairman of the Belorussian Conservative Christian Party, United States
Alexandr Podrabinek, former dissident and political prisoner, journalist, Russian Federation
Pavel Žáček, Director, Institute for the Study of Totalitarian Regimes, Czech Republic
Ing. Josef Novotný, Senator, Chair of Club of the Association of Independent Candidates (Club of SNK), Parliament of the Czech Republic, Czech Republic
Els de Groen, Member of the European Parliament, Netherlands
Girts Valdis Kristovskis, Member of European Parliament, Lithuania
György Schöpflin, Member of European Parliament, Hungary
Ms. Gisela Kallenbach, Member of the European Parliament, Germany
Asparoukh Panov, Former Chairman of Bulgarian Delegation at PACE and Vice-President of the Liberal International, Bulgaria
Natalya Gorbanevskaya, Poet, Interpreter, Journalist, Former Soviet Political Prisoner, Paris, France
André Glucksmann, Philosopher, Paris, France
Dr. Eugenijus Gentvilas, Member of European Parliament, Lithuania
Michael Gahler, Member of the European Parliament, Germany
Zuzana Roithová, Member of European Parliament, Czech Republic
Prof. Inese Vaidere, Member of European Parliament, Latvia
Hans-Josef Fell, Member of the German Parliament, Germany
Zurab Tchiaberashvili, Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary, Permanent Representative of Georgia to the Council of Europe, Georgia
Daniel Bučan, Ambassador, Croatia
Nickolay E. Mladenov, Member of the European Parliament (EPP-ED/GERB Bulgaria), Bulgaria
Dr. József SZÁJER, Member of the European Parliament, Hungary
Latchezar Toshev, MP, Honorary Associate to the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, Bulgaria
Ahmed Yusein Yusein, Parliamentary Group of the Movement for Rights and Freedoms – Member, Bulgaria
Kasim Ismail Dal, Deputy Chairman, Movement For Rights and Freedoms, Member of Parliament, Sofia, Bulgaria
Alexander Boshkov, Former Deputy Prime Minister, Bulgaria
Peter Stastny, Member of the European Parliament, Slovakia
Jože Dežman, Director of the Museum of contemporary history of Slovenija, Slovenia
Ari Vatanen, Member of the European Parliament, Finland
Wojciech ROSZKOWSKI, Member of the European Parliament , Poland
László TÕKÉS, Member of the European Parliament , Romania
Charlotte Cederschiöld, Member of the European Parliament, Sweden
Adrian Kati, Director, Albanian Rehabilitation Center for Trauma and Torture, Albania
Žiga Turk, professor, ex-minister, Slovenia
Andreja Valic, director, Study Centre for National Reconciliation, Ljubljana, Slovenia
Anton Drobnič, former general prosecutor in Republik of Slovenia, Slovenia
Ljubo Sirc, Survivor of Tito, United Kingdom
László Surján, Member of the European Parliament, Hungary
Joze Mozina, dir. TV Slovenia, journalist, Slovenia
Peter Reberc, Ambassador, Slovenia
Milan Zver, former minister for education, youth and sport, vice-president of Slovenian Democratic Party, Slovenia
Calin Catalin CHIRITA, Member of the European Parliament , Romania
László S. SZENNYESSY, President of the Hungarian organization of Zurich, President of the Board of Trustees - foundation Ungarnhaus/Magyarház, Switzerland
Ljudmila Novak, President of Nova Slovenija - Christian People, Slovenia
Lojze Peterle, Member of the European Parliament, Slovenia
Mojca Kucler Dolinar, Former minister of Higher Education, Science and Technology, President of the Council of Nova Slovenija - Christian People, Slovenia
Valeriu Stoica, Professor, former deputy Prime Minister and Minister of Justice, Romania
Rudolf Lesjak, President of Združenje žrtev komunističnega nasilja Slovenije, ZŽKNS, Slovenia
Romana Jordan Cizelj, Member of the European Parliament, Slovenia
Branko Grims, MP, Slovenia
Miguel Barrachina, Member of Spanish Parlament, Spain
Vladyka Ioan Notaro, Metropolitan Archbishop Ukrainian Orthodox Church in America, United States

Изказване на Лъчезар Тошев на митинг в Замъка Буда – 23 октомври 2008 г.

     Здравей, Унгария!
     Здравейте, унгарски приятели!

     Много благодаря на кмета на Буда вар за поканата да бъда днес с вас!
     Аз съм тук, за да почетем заедно с вас трагичните събития от 1956 г. – едно от широко известните сред многото други престъпления, извършени от тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз.
     Тук съм като депутат от Съюза на демократичните сили в българския Парламент, за да развея заедно с вас знамето от 1956 г. с изрязания комунистически герб и да изпеем заедно „Немзети дол” – националната песен „Ние не искаме да бъдем повече роби!”– като знак на възпоменание на тези трагични дни!

     Това знаме и тази песен станаха символ на свободата и демокрацията не само в Унгария, но и в целия свят! Преди няколко години това знаме беше дарено от Унгария на Съвета на Европа, което беше най-добрият символ на Унгария и нейните смели хора!
     По онова време съветските войски ви смазаха, но исторически вие победихте потисниците! Защото никой не можеше да смаже надеждата и мечтата за свобода и демокрация, родени тук, в Будапеща.
     Аз съм роден след тези събития, но се чувствам изключително горд, че имаше хора в Европа като унгарците, които в 1956 г. имаха смелостта да защитят своите права и свободи не само със слово, но с дела и борба!

     В България само в месеца след налагането на комунистическия режим са били убити от комунистическия режим 30 000 души, били са създадени над 90 концентрационни лагери, в които бяха хвърлени над 200 000 души – без каквато и да е правна процедура! След смъртта на Сталин голяма част от оцелелите са били освободени. Но през 1956 г., след Унгарската революция, повечето от тях и много други са били арестувани и отново хвърлени в концентрационни лагери! Това беше превантивна мярка, за да се спре разпространението на духа на свободата, роден тук, в Будапеща! Комунистическата тирания се страхуваше много от този свободен дух! Защото той беше много по-силен от тях!

     Комунистическите режими извършиха много тежки престъпления.
     Около 100 милиона са жертвите, които са убити, и над 20 милиона са тези, изпратени в концентрационни лагери, изстрадали репресии и различни форми на насилие!
     Тези престъпления създадоха голяма пропаст във всички общества, пострадали от комунистически режими! И всички хора могат да хвърлят мост над тази пропаст само чрез ясно осъждане на тези престъпления!
     Това би било победа на човечността и огромна инвестиция в бъдещите поколения.
     Престъпления без осъждане биха разрушили морала на нашето обществото. И жертвите, които се бореха за ценности като свобода и демокрация, заслужават нашето възпоменание, уважение, признание и симпатия!
     Да си спомняме за тях и тяхната смелост да застанат срещу тиранията, приемайки всички рискове от това, е важно за единството на нацията, но тяхното Европейско възпоменание би засилило също и нашата обща европейска идентичност! На 25 януари 2006 г.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, което беше дългоочаквано събитие и символ на справедливост!

     Тази сутрин ние открихме в Чьомьор – недалеч оттук, паметник на тази историческа резолюция!

     Днес вие, унгарците, но и всички европейци трябва да застанем заедно на възпоменанието за 23 октомври 1956 г., за да почетем героите и да осъдим извършените престъпления на съветския режим!

Слава на жертвите!

Откриване на паметника на Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ - Мемориалът в Чьомьор - Будапеща, 23 октомври 2008г. Той е изграден и със скромната лепта на ПГ на ОДС, което е гравирано на плочата.

От едната страна съм аз.......като инициатор....

.....а от другата Линдблад ...като докладчик.

Dear Mr Toshev,

First of all, let me pass warm regards from Mrs Hybaskova to you.
Mrs Hybaskova thanks for your interest in the "Hearing on European
Conscience and Crimes of Totalitarian Communism: 20 years after".
Please, be kindly informed that the meeting will take place in EUROPEAN
Mrs Hybaskova will be happy if you can come to the Hearing.
The invitation to the Hearing is attached to this e-mail. As you can see, there will be two pannels - the
"working" and the "political" one.

If you shall have any questions, please, do not hesitate to contact me.

Kind regards,


Katerina Pavlovska
Office of Dr Jana Hybaskova, MEP
ASP 12E202
European Parliament
60 rue Wiertz
1047 Brussels, Belgium

Hearing in the European Parliament on the Crimes of Communism

Third step towards European platform of memory and conscience – a Czech Presidency initiative

BRUSSELS March 18, 2009

Address by Latchezar Toshev, MP, Bulgaria

1:08:26 in the audio - record

Thank you, madam Chairperson
Thank you for the invitation, also to Deputy Prime Minister Alexander Vondra and to the Ambassador Milena Vichenova for the opportunity to be here with you and to participate in this event.
I think that this hearing will be supportive and will help European Parliament to take its formal decision on the issue on European conscious and crimes of totalitarian communism.
I think now it’s time for deeds because this is the second hearing, as I know, in European Parliament. It is an obligation of the members of European Parliament to move this issue in the Chamber of the Parliament and this decision to be taken by the Parliament formally - as we did in the Parliamentary Assembly of the Council of Europe.

 This is one of the Bulgarian contributions to the issue – the initiation of Resolution 1481 in 2003, which was adopted in 2006. 

Also the Bulgarian Parliament has adopted a Resolution in support of the Prague Declaration, as formal Resolution of the Parliament; as Act of Parliament..... and I think this would be supportive for your debate in the Chamber of European Parliament. 

I think that, it is important to say that condemnation of the crimes, committed by the totalitarian communist regimes and all other crimes is something, which is vitally important for the society. This could lead to reconciliation. There is no other path for reconciliation than the condemnation of crimes.

This is important for us, this was long awaited act by victims of communist regimes but also this is very important for the future generations because we have not to leave to them these problems.

The problem has to be solved now, by us. This is our responsibility - of those who are on the political stage now.

And that’s why we should consider this as an important issue for the future generations, for the future of the society and unification around our common values.

I think from this point no one could stand against this motion, this proposal for condemnation of the crimes. And the adoption of the Document could be consider as victory of Humanity and European values which will strengthen additionally our United Europe, will lead to greater social cohesion in the society in all European states.

Thank you!



Европейският парламент ,
като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека,
като взе предвид Резолюция 260(III)A на Общото събрание на ООН от 9 декември 1948г. за геноцида,
като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз,
като взе предвид Харта на основните права на Европейския съюз,
като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 23 ноември 2008г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право ,
като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 януари 2006г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,
като взе предвид своята декларация за обявяване на 23 август за Европейски възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008г. ,
като взе своите многобройни резолюции относно демокрацията и зачитането на основните права и свободи, включително резолюцията от 12 май 2005г. относно шестдесетата годишнина от края на Втората световна войн, резолюцията от 23 октомври 2008г. за възпоминание за Гладомора и резолюцията от 15 януари 2009г. за Сребреница ,
като взе предвид комисиите за истина и справедливост, създадени в различни части на света, които са помогнали на хората, живели в условията на редица бивши авторитарни и тоталитарни режими, да преодолеят своите различия и да постигнат помирение,
като взе предвид изявленията на своя председател и на политическите групи, от 4 юли 2006 г. - 70 години след държавния преврат на генерал Франко в Испания,
като взе предвид член103, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че историците изразяват съгласие, че напълно обективното тълкуване на историческите факти е невъзможно и че не съществуват обективни исторически дискурси; като има предвид, че въпреки това професионалните историци използват научни инструменти за изучаване на миналото и се стараят да бъдат безпристрастни в най-голяма степен;
Б. като има предвид, че нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност;
В. като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото;
Г. като има предвид, че основна цел на изграждането на Европейския съюз е гарантирането на зачитането на основните права и на правовата държава в бъдеще и че за постигането на тази цел са предвидени подходящи механизми в членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз;
Д. като има предвид, че грешното тълкуване на историята може да подхранва политики на изключване по този начин да подтикне към омраза и расизъм;
Е. като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение, основано върху истина и памет;
Ж. като има предвид, че милиони жертви бяха депортирани, хвърлени в затвори, измъчвани и убити от тоталитарните и авторитарните режими през 20 век в Европа; като има предвид, че въпреки това трябва да бъде признато, че Холокостът е единствен по рода си;
З. като има предвид, че нацизмът беше доминиращият исторически опит в Западна Европа, а в страните от Централна и Източна Европа преживяха както нацизма така и комунизма; и като има предвид, че трябва да се насърчава разбиране по отношение на двойното наследство, понесено от диктатурите в тези страни;
И. като има предвид, че от самото си начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция и също така за слагане на край на войната и за гарантиране на демокрацията в Европа;
Й. като има предвид, че процесът на европейска интеграция е бил успешен и че е довел до един Европейски съюз, който обхваща държавите от Централна и Източна Европа, които бяха управлявани от комунистически режими от края на Втората световна война до началото на 90-те години и като има предвид, че присъединяването на Гърция, Испания и Португалия, прекарали дълги години под гнета на фашистки режими, спомогна за гарантиране на демокрацията в Южна Европа,
К. като има предвид, че Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления през миналия век;
Л.като има предвид, че през 2009г. обединена Европа ще отбележи 20-та годишнина от събарянето на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа и падането на Берлинската стена и че това следва да бъде както повод за по-добра осведоменост за миналото и за признаване ролята на демократичните инициативи на гражданите, така и стимул за засилване на усещането за съпричастност и сближаване;
М. като има предвид, че също така е важно да се помнят онези, които са оказали активна съпротива на тоталитарното управление и които следва да останат в съзнанието на европейците като герои на тоталитарната епоха заради тяхната всеотдайност, преданост към идеалите, чест и мъжество;
Н. като има предвид, че от гледна точка на жертвите няма особена разлика кой режим ги е лишил от свобода, ги е изтезавал или убивал, по каквито и да било причини;
1.Изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството;
2.Отново потвърждава своя ангажимент към една мирна и благоденстваща Европа, основана върху ценностите зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека;
3.Подчертава значението на поддържането на спомените за миналото живи, тъй като не може да има помирение без истина и памет; отново потвърждава своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст;
4.Припомня, че най-скорошните актове на геноцид и на престъпления срещу човечеството в Европа все още се осъществяваха през юли 1995 г. и че е необходима непрестанна бдителност в борбата срещу недемократичните, ксенофобски, авторитарни и тоталитарни идеи и течения;
5. Подчертава, че за да бъде повишена осведомеността в Европа относно престъпленията, извършени от тоталитарни и недемократични режими, трябва да бъде подпомагано документирането и разказите на очевидци за изпълненото с неволи минало на Европа, тъй като без памет не може да има помирение;
6. Изразява съжаление, че двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави-членки; призовава за полагане на истински усилия във всички държави-членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства, въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели;
7.Решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими; изразява съчувствие, разбиране и признание за техните страдания на жертвите на тези престъпления и на членовете на техните семейства;
8.Заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение е продукт на доброволния избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на върховенството на закона не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;
9.Призовава Комисията и държавите-членки да полагат допълнителни усилия за засилване на преподаването на европейска история и да подчертават историческото достижение на европейската интеграция и резкия контраст между трагичното минало и мирното и демократично обществено устройство в днешния Европейски съюз;
10.Вярва, че правилното съхраняване на историческата памет, всеобхватната оценка на европейската история, както и общоевропейското признаване на всички исторически аспекти на съвременна Европа ще укрепи европейската интеграция;
11.С оглед на това призовава Съвета и Комисията да подпомагат и защитават дейността на неправителствени организации като Мемориал в Руската федерация, която организация е ангажирана активно с проучването и събирането на документи, свързани с престъпленията, извършени през сталинисткият период;
12.Отново изразява своята последователна подкрепа за засилване на международната справедливост;
13.Призовава за създаването на Платформа за европейска памет и съвест, която да предоставя подкрепа за работата в мрежа и сътрудничеството между националните изследователски институти в областта на тоталитарните режими, както и за създаването на пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими;
14.Призовава за засилване на съответните съществуващи финансови инструменти с оглед предоставяне на подкрепа за професионални исторически изследвания на гореспоменатите въпроси;
15.Призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност;
16.Изразява убеждение, че крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане;
17.Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, парламентите на държавите-членки, правителствата и парламентите на държавите-кандидатки за членство, правителствата и парламентите на държавите, асоциирани с Европейския съюз, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки на Съвета на Европа.
Резолюцията е приета с 553 гласа –„за”, 44 гласа –„против” и 33 гласа- въздържали се”.

РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 (1996)
на ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ на СЪВЕТА НА ЕВРОПА за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи
1. Наследството на бившите комунистически тоталитарни системи не е лесно за манипулиране. На институционално ниво това наследство включва (прекалена)централизация, милитаризация на гражданските институции, бюрокрация, монополизация и свръх регулиране; на ниво общество то достига от колективизъм и конформизъм до сляпо подчинение и други модели на тоталитарно мислене. Установяването отново на гражданска, либерална държава под върховенството на закона върху тази основа е трудно - затова старите структури и модели на мислене трябва да бъдат разрушени и превъзмогнати.
2. Целите на този преходен период са ясни: да се създадат плуралистични демокрации основани на върховенството на закона и уважение на правата на човека и разнообразие. Принципите на субсидиарността, свободата на избор, равни възможности, икономически плурализъм и прозрачност на процеса на вземане на решения, всички те имат роля в този процес. Разделението на властите, свободата на средствата за масова информация, защитата на частната собственост и развитието на гражданското общество са някои от средствата, които биха могли да се използват за постигане на тези цели, каквито средства са и децентрализацията, демилитаризацията, демонополизацията и премахването на бюрокрацията.
3. Опасностите от провал на процеса на преход са многобройни. В най-добрия случай, ще властва олигархия вместо демокрация, корупция вместо върховенството на закона и организираната престъпност вместо правата на човека. В най-лошия случай, резултатът може да бъде "нежна реставрация" на тоталитарния режим, ако не и насилствено сваляне от власт на младата демокрация. В този най-лош случай, новият недемократичен режим на една по-голяма страна може да представлява и международна опасност за своите по-слаби съседи. Ключът към мирно съвместно съществуване и успешен процес на преход е в намирането на тънкото равновесие в осигуряването на справедливост, без да се търси отмъщение.
4. Следователно една демократична държава основана на върховенството на закона, когато разрушава наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, трябва да прилага процедурните средства на такава държава. Тя не може да прилага никакви други средства, тъй като тогава тя няма да се различава от тоталитарния режим, който трябва да бъде разрушен. Демократичната държава основана на върховенството на закона разполага с достатъчно средства, за да гарантира задоволяването на каузата на справедливостта и наказване на виновните - тя не може и не трябва, обаче да обслужва желанието за отмъщение вместо справедливостта. Вместо това тя трябва да уважава правата на човека и основните свободи, като правото на справедлив процес и правото да бъдеш изслушан и тя трябва да ги прилага дори към онези хора, които, когато са били на власт, самите те не са ги прилагали. Държавата основана на върховенството на закона може също така да се защити срещу възраждането на комунистическата тоталитарна заплаха, тъй като тя разполага с достатъчно средства, които не противоречат на правата на човека и на върховенството на закона и са основани на използването на наказателно съдопроизводство и административни мерки.
5. Асамблеята препоръчва на страните-членки да разрушат наследството на бившите комунистически тоталитарни режими като преструктурират старите правни и институционални системи, процес, който трябва да се основава на принципите на:
I. демилитаризация, за да се гарантира премахването на милитаризацията на по принцип граждански институции, като съществуването на военизирана затворническа администрация или войски на министерството на вътрешните работи, което е типично за комунистическите тоталитарни системи;
II. децентрализация, особено на местно и регионално ниво и вътре в
държавните институции;
III. демонополизация и приватизация, които са от централно значение за изграждането на някакъв тип пазарна икономика и плуралистично общество;
IV. премахване на бюрокрацията, което би следвало да намали комунистическо-тоталитарното свръх регулиране и да прехвърли властта от бюрократите обратно на гражданите.
6. Този процес трябва да включва трансформация на манталитета (трансформация на сърцата и умовете), чиято главна цел трябва да бъде елиминирането на страха от поемане на отговорност и да елиминира също така неуважението към различието, екстремния национализъм, нетърпимостта, расизма и ксенофобията, които са част от наследството на старите режими. Всички те трябва да бъдат заменени от демократични ценности като търпимост, уважение към различието, субсидиарност и отговорност за собствените действия.
7. Асамблеята също така препоръчва криминалните действия извършени от лица през време на комунистическо-тоталитарния режим да бъдат преследвани и наказани по стандартния наказателен кодекс. Ако наказателният кодекс предвижда статут на ограничения за някои престъпления, той може да бъде разширен, тъй като това е само процедурен въпрос, а не съществен такъв. Приемането и прилагането на наказателни закони с обратна сила, обаче не се позволява. От друга страна е позволено съденето и наказването на лице за действие или бездействие, които по време на извършването им не са представлявали криминално престъпление съгласно националното законодателство, но които се смятат за такива съгласно общите принципи на правото признати от цивилизованите държави. Освен това, когато дадено лице явно е действало в нарушение на правата на човека, твърдението, че е действало в изпълнение на заповеди, не изключва нито незаконността, нито персоналната вина.
8. Асамблеята препоръчва преследването на личните престъпления да става заедно с реабилитацията на хора осъдени за "престъпления", които в едно цивилизовано общество не представляват криминални деяния и на тези, които са осъдени несправедливо. На тези жертви на тоталитарното правосъдие също така следва да се присъждат материални компенсации, които не бива да бъдат (много) по-ниски от компенсациите присъждани на несправедливо осъдените за престъпления по стандартния действащ наказателен кодекс.
9. Асамблеята приветства отварянето на архивите на секретните служби за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни. Тя съветва всички страни, за които става дума, да дадат възможност на засегнатите лица да проверяват, при молба от тяхна страна, досиетата, които бившите секретни служби са водили за тях.
10. Освен това, Асамблеята съветва собствеността, включително и тази на църквите, която е била незаконно или несправедливо заграбена от държавата, национализирана, конфискувана или по друг начин експроприирана по време на властта на комунистическо-тоталитарните системи да бъде по принцип реституирана на своите първоначаЯни: собственици изцяло, ако е възможно, без да се нарушават правата на настоящите собственици, които добросъвестно са придобили собствеността и без да се вреди на напредъка на демократичните реформи. В случаи, когато това не е възможно, следва да се даде само парична компенсация, Искове и спорове свързани с отделни случаи на реституция на собственост следва да се решават от съда.
11. Що се отнася до третирането на лица, които не са извършили никакви престъпления, които могат да бъдат преследвани в съответствие с параграф 7, но които въпреки това са били на високи постове при бившите тоталитарни комунистически режими и са ги подкрепяли, Асамблеята отбелязва, че някои страни намериха за необходимо да въведат административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие, че ще я изпълняват в съответствие с демократичните принципи, тъй като не са показали никаква ангажираност или вяра в тях в миналото и нямат интерес или мотивация да направят преход към тях сега.
12. Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия. Първо, вината, като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай - това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационните закони. Второ, правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба с процеса на лустрация. Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни - това е задача на прокурорите, които използват наказателното право -а да се защити новосъздадената демокрация.
13. Следователно Асамблеята предлага да се гарантира, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона и са насочени срещу заплахите към основните права на човека и процеса на демократизация. Моля вижте "Насоки за гарантиране, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона" като референтен текст.
14. Освен това Асамблеята препоръчва служителите уволнени от своите длъжности въз основа на лустрационни закони по принцип да не губят своите преди получени финансови права. В изключителни случаи, когато управляващия елит на бившия режим си е отпуснал пенсионни права по-високи от тези на обикновеното население, те следва да бъдат намалени до обикновеното ниво.
15. Асамблеята препоръчва властите във въпросните страни да проверят дали техните закони, разпоредби и процедури отговарят на принципите съдържащи се в тази резолюция и да ги коригират, ако е необходимо. Това ще помогне за избягване на внасянето на жалби по тези процедури в контролните механизми на Съвета на Европа по Европейската конвенция за правата на човека, мониторинговата процедура на Комитета на министрите или на мониторинговата процедура на Асамблеята по Заповед № 508 (1995 г.) за изпълняване на задълженията и ангажиментите от страна на страните-членки.
16. И накрая, най-добрата гаранция за разрушаването на бившите комунистически тоталитарни системи са задълбочените политически, правни и икономически реформи в съответните страни, водещи до създаването на действителен демократичен манталитет и политическа култура. Затова Асамблеята приканва всички утвърдени демокрации да предоставят своята помощ и съдействие на новосъздаващите се демокрации в Европа, особено що се отнася до подкрепа за развитието на гражданското общество.

3 ЮЛИ 2009г. ВИЛНЮС


  1. Припомняйки Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Хартата на основните права на Европейския съюз,
  2. Отчитайки развитието на събитията в района на ОССЕ през 20-те години след падането на Берлинската стена и на Желязната завеса,
  3. Отчитайки, че през 20-ти век европейските страни изпитаха два значими тоталитарни режими – нацистки и сталинистки, които донесоха геноцид, нарушения на човешките права и свободи, военни престъпления и престъпления срещу човечеството,
  4. Признавайки неповторимостта на Холокоста, напомняйки на държавите-участнички за последиците от него и за продължаващите актове на антисемитизъм, които се наблюдават във всички 56 държави в региона на ОССЕ, и силно насърчавайки строгото спазване на резолюциите относно антисемитизма, приети единодушно от Парламентарната асамблея на ОССЕ след Годишната сесия в Берлин през 2002 г.,
  5. Напомняйки на държавите-участнички в ОССЕ за поетия от тях ангажимент „да осъждат ясно и недвусмислено тоталитаризма (Документ от Копенхаген, 1990),
  6. Припомняйки, че познаването на историята помага за предотвратяване на повторното проявяване на подобни престъпления в бъдеще, както и че честен и задълбочен диалог по въпросите на историята ще улесни помирение, основано на истината и историческата памет,
  7. Осъзнавайки, че не е възможно преходът от комунистически диктатури към демокрация да се извърши за един ден и че трябва да се отчетат историческите и културните характеристики на съответните страни,
  8. Подчертавайки обаче, че правителствата и всички сектори на обществото са задължени да се стремят неуморно да постигнат една истински демократична система, която да зачита напълно правата на човека, без да изтъква различията в политическата култура и традиции като претекст за неспазване на поетите ангажименти,
  9. Изказвайки съжаление, че в много страни, включително и в страни с дългогодишни демократични традиции, гражданските свободи са застрашени отново, често поради предприети мерки именно срещу т.нар. „нови заплахи”,
  10. Припомняйки, инициативата на Европейския парламент да се обяви 23 август, когато преди 70 години е бил подписан пактът Рибентроп-Молотов, за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, за да се съхрани паметта за жертвите на масовите депортации и избивания на хора,
Парламентарната асамблея на ОССЕ:

  1. Потвърждава единната си позиция против всякави форми на тоталитарно управление, независимо от идеологическите обстоятелства,
  2. Призовава държавите-участнички за зачитат и спазват всички добросъвестно поети ангажименти,
  3. Настоява държавите-участнички:
а. да продължат да изучават и да повишават информираността на обществеността за тоталиталното наследство;
б. да разработват и усъвършенстват, най-вече за по-младите поколения, учебни средства, програми и дейности, свързани с тоталитарната история, човешкото достойнство, човешките права и основни свободи, плурализма, демокрацията и толерантността;
в. да насърчават и подкрепят дейности на неправителствени организации, ангажирани с научни изследвания и с повишаване на информираността на обществеността за престъпленията, извършени от тоталитарните режими.
14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени;
15. Изисква още от правителствата и парламентите на държавите-участнички да разградят напълно всички структури на управление и модели на поведение, чиито корени са свързани с нарушаване на правата на човека;
16. Призовава отново всички държави-участнички да отворят историческите и политическите си архиви;
17. Изразява дълбока загриженост от прославянето на тоталитарни режими, включително от провеждането на публични демонстрации, прославящи нацисткото или сталинисткото минало, както и от възможното разпространение и укрепване на различни екстремистки движения и групи, включително неонацисти и скинари;
18. Призовава държавите-участнички да прилагат политики, насочени срещу ксенофобията и агресивния национализъм, както и да предприемат по-ефективни мерки за борба срещу тези явления;
19. Настоява за по-голямо зачитане на правата на човека и гражданските свободи във всички държави-участнички, дори в трудни времена на терористични заплахи, икономическа криза, екологични бедствия и масова миграция.

на Парламентарната Асамблея на ОССЕ за Гладомора от 1932-1933 г. в Украйна
Астана, 3 юли 2008г.

1. Като препотвърждава важната роля на ОССЕ за разпространението на човешките права и ценности
2. Припомняйки, че парламентарните институции играят решаваща роля в определяне на хуманитарната политика и законодателство и представляват волята на хората на съответните страни
3. Подчертавайки, че повишаването на информираността на обществото за хуманитарните трагедии в нашата история е средство за възстановяване на достойнството на жертвите, чрез познание за техните страдания и за предотвратяване на подобни трагедии в бъдеще
4. Напомняйки на държавите-членки на ОССЕ за задълженията им ясно и недвусмислено да осъдят тоталитаризма (Копенхагенският документ от 1990 г.)
5. Припомняйки, че управлението на сталинисткия режим в бившия СССР доведе до огромни нарушения на човешките права и лиши от право на живот милиони хора
6. Припомняйки също, че престъпленията на сталинисткия режим са вече разкрити и осъдени и че някои от тях все още изискват национално и международно признаване и недвусмислено осъждане
7. Почита паметта на милионите невинни украинци, загинали по време на Гладомора 1932-1933 г. като резултат от масово гладуване до смърт, предизвикано от жестоки преднамерени действия и политика на тоталитарния сталински режим
8. Приветства признаването на Гладомора в ООН, от Образователната и научна организация на ООН и от националните парламенти на редица от страните- членки на ОССЕ
9.Одобрява съвместната декларация на 31 страни -участнички в ОССЕ по повод 75-ата годишнина от Гладомора от 1932-1933 г. в Украйна, обявена на 15-ата среща на Съвета на Министрите на ОССЕ
10. Подкрепя инициативата на Украйна за разкриване на цялата истина за тази трагедия на украинския народ-в частност чрез повишаване на общественото познание за Гладомора на международно и национално ниво, организирайки възпоменания на Гладомора, както и академични, експертни и граждански събития, имащи за цел да се дискутира този въпрос.
11. Поканва депутатите от страните, членуващи в ОССЕ, да участват в събитията, посветени на възпоменанието на 75-ата годишнина от Гладомора 1932-1933г. в Украйна
12. Силно окуражава всички парламенти да приемат закони относно признаване на Гладомора.


РЕЗОЛЮЦИЯ 1723/2010

(приета на 28 април 2010г.)


  1. Парламентарната Асамблея позовавайки се на Резолюция 1496/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, в която категорично се осъди масовото нарушаване на човешките права извършено от тоталитарните комунистически режими и се изрази съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези престъпления. Тя също заяви че познаването на историята е едно от предварителните условия за недопускане на подобни престъпления в бъдеще.
  2. Тоталитарният сталинистки режим в бившия Съветски съюз доведе до ужасяващи нарушения на човешките права, които лишиха милиони хора от тяхното право на живот.
  3. Една от най-трагичните страници в историята на народите от бившия Съветски съюз е масовият глад в зърнопроизводителни зони на страната, която започва в края на 1920-те години и достига своята кулминация 1932-3г.
  4. Милиони невинни хора в Беларус, Казахстан, Молдова, Русия и Украйна, които са били част от Съветския съюз, са загубили своя живот като резултат от масова гладна смърт, предизвикана от жестоките умишлени действия и политика на съветския режим.
  5. В Украйна, която е пострадала най-много, особено засегнато от Големия Глад е било селячеството и милиони отделни фермери и членовете на техните семейства са загинали от глад последван от насилствена колективизация, забрана за напускане на засегнатите зони и конфискация на зърното и друга храна. Тези трагични събития се отнасят до Гладомора (политически мотивирано гладуване до смърт) и са признати със закон в Украйна за акт на геноцид срещу украинския народ.
  6. В Казахстан също милиони хора стават жертви на масовото гладуване и делът на загиналите спрямо цялото население е най-висок в Съветския съюз. Традиционно номади, животновъдите казахи са били принудени да се заселят и били лишени от добитък. Големият Глад се помни като най-голямата трагедия на казахския народ.
  7. В зърнопроизводителните зони на Русия ( Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ , Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир и някои други региони), гладът причинен от „колективизацията”и отнемането на собствеността на частните фермери е отнело милиони животи в селските и градските райони. Според точните данни е оценено, че населението на Русия е понесло най-висока смъртност като резултат от съветската аграрна политика.
  8. Стотици хиляди фермери умират и в Беларус и Република Молдова.
  9. Въпреки, че тези събития са имали своята специфика в отделните региони, резултатите са били еднакви навсякъде: Милиони човешки животи са били безмилостно жертвани в изпълнение на политиките и плановете на сталинисткия режим.
  10. Асамблеята почита паметта на всички онези които са загинали в това безпрецедентно човешко бедствие и ги признава като жертви на жестоките престъпления на съветския режим срещу неговия народ.
  11. Тя остро осъжда жестоките политики изпълнявани от сталинисткия режим, довели до смъртта на милиони невинни хора, като престъпления срещу човечеството. Тя категорично отхвърля всички опити да бъдат оправдани тези смъртоносни политики независимо с какви мотиви и припомня, че правото на живот е неотменимо.
  12. Тя приветства усилията насочени към разкриване на историческата истина и повишаване на информираността на обществото за тези трагични събития в миналото. Такива усилия трябва да целят обединяване, а не разделение на хората.
  13. Асамблеята приветства извършеното в Беларус, Казахстан, Република Молдова, Русия и особено в Украйна с цел улесняване на достъпа до архивите и призовава компетентните власти на тези страни да разсекретят архивите си и да улеснят достъпа до тях на всички изследователи включително от други страни.
  14. Освен това тя призовава другите страни-членки на Съвета на Европа да направят националните си архиви открити и достъпни.
  15. Асамблеята призовава историците от страните на бившия Съветски съюз пострадали от Големия глад, както и историците от други страни, да провеждат съвместни независими изследователски програми с цел да бъде установена пълната, безпристрастна и неполитизирана истина за тази човешка трагедия и тя да бъде направена обществено достояние.
  16. Тя настоява политиците от всички страни на Съвета на Европа да се въздържат от всеки опит за политическо влияние върху историците и предрешаване на изхода от независимото научно изследване.
  17. Тя приветства решението на украинските власти да определят национален ден за възпоменание на жертвите на Големия Глад (Гладомор)в Украйна и окуражава властите в другите пострадали страни да направят същото по отношение на техните жертви.
  18. Тя допълнително окуражава властите на всички тези страни да се споразумеят за участие в общи мероприятия за възпоменание на жертвите от Големия Глад без значение на тяхната националност.

    Българската лига за правата на човека и Работилница за книжнина Васил Станилов издадоха през 2009г. историята на тази битка в тази книга.

Премиерата на книгата беше на 1 юли 2009г. в Дома на архитектите в София.

На представянето говори Филип Димитров 

Министър Председател (1991-1992)
Зам.Председател на Народното събрание (2005-2008)
Евродепутат 2007г.
Посланик на Европейския съюз в Грузия( 2010-2014г.)
Конституционен съдия от 2015г.
Председател на коалицията СДС (1991-1994)

Ето неговата реч :

Филип Димитров:

Уважаеми дами и господа,

Аз съм наистина поласкан, че участвам в представянето, защото мисля, че това е една много важна книга. И в този смисъл се присъединявам към благодарностите към издателя, един от вдъхновителите,Българската лига за правата на човека, фондация Конрад Аденауер, без която това би било немислимо, и защото мисля, че в тази книга има доста ориентири и за нас и за това което на практика има да вършим.

Има едни хора, които като започнат да правят нещо вдигат такъв джангър около себе си, че даже не разбираш какво точно правят, но нещо се шуми. Моят приятел Лъчезар Тошев е общо взето обратния вариант. Той е скромен човек, който дори и когато свърши нещо, което обръща поведението на една европейска институция и следователно на всичките участващи страни в нея, той прави това скромно, така че някой може да не е забелязал.

Резолюцията, която е повод за тази книга е дело преди всичко инициирано, направено и доведено до успешен край, дори тогава, когато той вече не можеше да присъства пълноправно в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от Лъчезар Тошев и трябва да си дадем сметка, че е привилегия да седим и да слушаме и да гледаме това, което е направил, защото много малко хора в България са го направили такова. Това всъщност е едно уникално действие, което се оказа, че провокира драматични реакции от най-различни кръгове, които по едни или други причини се опитваха да възпрат тази инициатива. Въпреки това, пак повтарям, благодарение, разбира се на усилията и на много други хора, но преди всичко на абсолютно непоколебимата твърдост на Лъчезар, това стана факт.

Защо си мисля, че тази книга е важна? Преди двайсетина години Франсис Фукуяма обяви, че историята е свършила и че вече няма интелектуална и практическа алтернатива на демокрацията в света. За съжаление, това не е вярно. Ние видяхме в последните няколко години как една Куба няма никакво намерение да се промени. Как в една Венецуела нещата вървят от зле по зле. Как Корея прави опити с атомно оръжие и как само преди няколко дни на площадите на Техеран опитът за някакъв начален старт към демокрация беше смазан. Това, което става в днешно време съвсем не е победоносният ход на демокрацията, както си го представяхме преди двайсет години. И струва ми се, че обикновените диктатури не са това, което ефикасно действа срещу борбата за свобода. Опасявам се, че онова, което ние най-общо казано наричаме тоталитаризъм, съвсем не е умряло и че тоталитарните тенденции в съвременния свят съществуват и в известен смисъл се развиват.

Вие ще видите в тази книга, че едно от големите обвинения срещу хората, които искат да се говори за комунизма, да се осъжда комунизма, да се развенчава неговата доктрина и практика е обвинението в анахроничност. Те ни обвиняват, че се занимаваме с минали работи, които вече са се свършили. Казват ни, че никъде по света, освен на най-екзотични места не са останали истински комунистически режими и че следователно няма какво толкова да се занимаваме с тази тема.

Аз продължавам да мисля, че това е съвършено погрешно по няколко причини и това, което ми се иска да споделя с вас е виждането ми за причините, поради които ние трябва да продължаваме да се занимаваме с комунизма.

Първо, историята между другите неща, както казваше Цицерон е и учителка на живота. Историята на комунизма не е отминала. Днес ние виждаме, че из цяла Европа и особено в Източна Европа набъбват движения, които някои хора наричат неонацистки. Действително, от време на време те кокетничат с фразеологията на нацизма. Проблемът е там, че тя е до такава степен смазана от общественото мнение, че с нея може да се кокетничи по начина, по който малките деца говорят мръсни думи – повтарят ги отново и отново и им се наслаждават, но без с това да предизвикват сериозен ефект. Ако се вгледате обаче в онова, за което тези хора говорят - извън войнстващия етноцентризъм, който прочее, не е толкова неприсъщ и на комунизма, въпреки че на вид това като че ли не се очаква от него - вие ще видите, че една голяма част от изразните им средства, една голяма част от позоваванията им в крайна сметка ни връщат към жаргона на комунизма. Не съм аз този, който измисли названието червено-кафяв феномен. Червено-кафявият феномен го видяхме при Милошевич, виждаме го в една или друга форма, но всъщност той се роди като идея в Русия, Червено-кафявият феномен съществува в момента и представлява, позволявам си да го кажа съвсем еднозначно, представлява заплаха за свободата днес и в бъдеще.

Проблемът за комунизма обаче е че комунизмът - за разлика от нацизма - първо не получи онова нравствено осъждане, което получи нацизма и второ, което даже може би е по-важно (е, и че двете са еднакво важни), успя да съхрани в академията, в публицистиката, в ежедневния живот почти непокътнат своя език. Този език не беше осъден и не беше отхвърлен. Този език се употребява и до ден днешен и то се употребява на места, където човек най-малко очаква да го чуе, което прави възможността да се използват именно панели от комунистическото мислене и поведение, за да придаде приемливост на онова, което днешните червено-кафяви предлагат. Т.е. в известен смисъл комунизмът и споменът за него са много по-живи.

От друга страна, това което успяхме да видим при комунизма и което трудно можа да се проследи при нацизма, защото нацизмът трая много по-кратко, беше ужасяващото въздействие върху психиката на хората. Имаме данни за онова, което те се опитаха да произведат като Хомо Комунистикус или Советикус, или както щете го наречете, и на което ние все още всички плащаме някаква дан. Това нещо също така продължава да помага на съществуването и на развитието на онези тенденции, за които говоря днес, които ние виждаме в България, които управляват в страни като Словакия, в Русия, които можете да наблюдавате къде ли не. Струва ми се, че това са неща, които просто трябва да бъдат вземани предвид, защото ние не си говорим само за жертвите. Тези, на които жертвите са им скъпи разбира се не могат да ги забравят, но онези юнаци, които викат, абе в крайна сметка хайде, било каквото било, трябва да се върви напред, всъщност поставят под заплаха бъдещето, и то бъдещето на следващите поколения. Защото много е лесно евтините клишета на комунизма да бъдат употребявани навсякъде в медиите, в предизборните кампании, и по някакъв начин да продължават да отравят или да запазват отровния ефект на комунизма. Или ако щете дори да го засилват.

Затова аз си мисля, че четенето на тази книга е изключително полезно. В нея вие ще видите, особено в първата част, в която е подробно представен дебатът в ПАСЕ, вие ще видите логиката на хората, които се опитват да оспорят необходимостта да се заклеймява комунизма. И те ви дават, анахронично е, вече не е интересно, няма такова нещо повече. Микис Теодоракис пък се цитира на друго място, казва, „...Аз никога няма да се съглася с такова нещо, защото си спомням онези, които са загинали в борбата срещу нацизма...” и така нататък, и така нататък. Аз си бях позволил някъде да кажа, с което раздразних много хора, че по време на религиозните войни в Германия разбойнически банди е имало и от католиците и от протестантите. Но когато те са се избивали или са нападали и разорявали села, общо взето същественото за тях не е било дали са католици или протестанти, съществено е било, че са разбойници. И от тази гледна точка, това, че някой се е бил с някой друг съвсем не означава, че това може да се ползва като аргумент за собствените му качества. Пак повтарям, комунизмът за съжаление продължава да бъде много по-жив отколкото нацизма. И червено-кафявият феномен с цялото свое кокетничене, с етноцентристки понятия, с това, което ние виждаме и тука, бесните атаки срещу цигани, евреи, турци и така нататък той всъщност, разиграва една чисто комунистическа теза. Тези хора говорят за национализъм, ама в същност те говорят в много по-голяма степен и с по-голям жар за национализация.

При всичко това ми се струва, че разпространението на текст като този е нещо, което е и навременно и полезно за четене на всеки и от друга страна пък показва точно тази упорита и в крайна сметка успешна борба, която Лъчезар изведе в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и която благодарение на това може да бъде използвана за следващи крачки и в национални парламенти, в европейския парламент в бъдеще.

Въпросът за съжаление съвсем не е приключен.

Депутатът Иван Н. ИВАНОВ в разговор със Силвия СТЕФАНОВА, декември 2005г.

100 милиона са жертвите на комунизма

Осъждайки комунистическите престъпления, ПАСЕ ще осъди комунистическата идеология

Иван Н. Иванов е парламентарист от ДСБ в 40-ото НС. Бил е народен представител и в 38-ото, и 39-ото НС.

- Преди няколко дни се завърнахте от Париж, където се случи едно историческо събитие, беше одобрена декларацията за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на комунизма. Ще се промени ли оттук нататък прочитът върху неговата история?

Миналата седмица в Париж имаше заседание на Комисията по политически въпроси към ПАСЕ. Точка 4, която предизвика бурни разисквания, беше  именно тази. Заседанието се проведе точно 16 години след  14 декември 1990, когато хората в София бяха обкръжили НС, за да протестират срещу чл. 1 от  Конституцията.

-         Каква е предисторията на решението, което се гласува в Париж?
-         Преди повече от 2 години беше внесен проект за резолюция с подобно съдържание от Рене ван дер Линден, който в момента е председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Независимо, че начело в списъка на вносителите стоеше той, инициативата принадлежи на моя колега и приятел, депутатът от 39-ото НС и член на българската делегация в ПАСЕ Лъчезар Тошев.

През изминалите две години процесът се развиваше трудно поради обструкциите на левите делегати в ПАСЕ, които формираха политическата група на социалистите и на европейската левица. Те търсеха всякакви възможности да не се стигне до приемането на този документ, само заглавието му беше променяно 4 пъти преди заседанието на 14 декември…

-         Как протече самото заседание?

То започна с опити да се инициира нов дебат върху необходимостта изобщо да има такава декларация. Но аз бях изключително доволен, защото след 3,5 часа ожесточени разисквания комисията прие с малки промени и Проекта за резолюция и Проекта за препоръка към Комитета на министрите. И двата документа ще влязат в пленарната зала на ПАСЕ на 25 януари още на първата редовна сесия за 2006. 

-         Какво ще е историческото и може би юридическото значение на тези документи, ако бъдат приети и от Парламентарната асамблея?

-         16 години след падането на Берлинската стена Европа чрез своя най-стар институционален орган Съвета на Европа и Парламентарната му асамблея изразява ясна политическа воля да бъдат осъдени престъпленията, извършвани от комунистическите режими. 
На второ място – за първи път в историята на Европа публично ще бъдат съпоставени и равнопоставени престъпленията на комунизма и на фашизма и нацизма. 

Което е от изключително значение. На трето място ще бъдат предвидени конкретни действия, които ще уплътнят тези документи чрез изпълнението на заложеното в тях. Ще бъде приета Декларация, това се съдържа в препоръката до Комитета на министрите от страните членки на Съвета на Европа.

Чрез текст, който беше  гласуван (аз участвах в това гласуване), се предвижда  във всички страни, където е управлявал комунистически режим, да се изградят Национални мемориали на жертвите на комунистическия терор. 

И да бъде създаден специален музей. Целта е не само да бъдат информирани младите хора за тези престъпления, но и да не се забравят тези злодеяния. За да бъдат възпитавани бъдните поколения, че не трябва да допускат подобен режим, в която и да било страна на Европа и света.
-         Ако този документ бъде приет от ПАСЕ на 25 януари, по какъв начин ще се отрази той на политиката и на поведението на бившите комунистически партии като БСП например? Тя ще трябва ли да излезе с декларация за миналото си? И да изясни въпроса приемник ли е на БКП и на нейната политика или я осъжда?

-         Документът не съдържа императивни разпоредби към действащите политически партии, включително и към тези, които  се смятат за правоприемници на комунистически партии. Документът има изцяло морален характер  и се стреми да отдаде дължимото на жертвите на комунистическите репресии. Но нека не забравяме, че в Комитета на министрите на външните работи на 46-те страни членки на СЕ участва и…

-         Ивайло Калфин?
-         Да. Това означава, че българският вицепремиер и външен министър ще трябва да участва в това заседание и да гласува за мерките, които чрез препоръката се изисква да бъдат осъществени от Комитета на министрите. 

И българското правителство, в момента на трипартийна основа, но ръководено от председателя на БСП Сергей Станишев, ще трябва да се ангажира  с тяхното изпълнение. Нека не забравяме, че България е парламентарна република и след като бъде завършена цялата процедура в Съвета на Европа, българските народни представители ще могат да проследят (поне в лично качество аз се ангажирам да го направя) по какъв начин правителството изпълнява тази препоръка.

-         Представяте ли си например как българското правителство защитава паметника на Съветската армия в Борисовата градина и в същото време гради мемориал на жертвите на комунистическата репресия и тоталитаризма? Затова искам да ви попитам имате ли информация за отзвука на това решение и на този дебат в Русия?

-         Самото заседание беше в светлината на прожекторите, особено на руските медии. При започването му нямаше свободни места в залата и няколко руски телевизии го отразяваха пряко. След края му те взеха интервюта от докладчика по тази точка -  шведския депутат Гьорен Линдблад, който е член на Политическата група на ЕНП. Що се касае до яростната съпротива…

-         С какви аргументи всъщност руските представители се противопоставяха на това решение?
-         Те звучаха безкрайно неубедително и бяха изразени от Генадий Зюганов, който е председател на руската комунистическа партия. Той многократно заяви, че 65 партии, сред които и комунистически, са отправили писмо до председателя на ПАСЕ Рене ван дер Линден с яростен протест  и настояване тази точка да бъде снета от дневния ред и да не се приемат документите по нея.

-         А лидерът на българските комунисти Александър Паунов дали също е в този списък?
-         Още не съм видял документа, но ще се постарая като член на българската делегация в ПАСЕ да го получа. И ще информирам дали той се е подписал под него. Вторият аргумент на Зюганов бе за приноса на съветската армия и СССР във Втората световна война за победата над фашизма. 

На този аргумент докладчикът г-н Линдблад отговори така: “Ако не беше комунистическият режим и всичко, което той допусна, Втората световна война щеше да завърши много по-бързо и с много по-малко жертви”. 
Тази война беше спечелена не благодарение на комунистическия режим в СССР, а въпреки него.

-         Разбирам, че гласуването е било инфарктно и част от текстовете са минавали само с 2-3 гласа. Вие как участвахте в него, след като сте заместващ член в българската делегация?
  Въпреки моето навреме подадено искане за присъствие на заседанието…

-         Към кого отправихте искането си?

-         Към председателя на  българската делегация в ПАСЕ г-н Юнал Лютви и получих категоричен отказ с мотива, че съм заместващ член. Но заместващите членове имат право да участват в разискванията, въпреки че нямат право да гласуват, ако в залата са титулярите.

-         Тогава как се озовахте там?

-         На собствени разноски. Включих се в разискванията още в самото начало, когато при гласуването на заглавието на документа беше поискано пред комунистически режими да се добави и думата тоталитарни. 

Заявих пред комисията, че историята на света не познава комунистически режим, който да не е тоталитарен. И ако има такъв, да ми бъде посочен. 

Разискванията продължиха и тогава със закъснение в залата дойдоха г-н Юнал Лютви и г-жа Надежда Михайлова, които са титуляри в тази комисия.

За съжаление те гласуваха за поправката “тоталитарни комунистически режими” и окончателният текст е именно такъв.

-         Юнал Лютви участва ли през цялото време в гласуванията? Това е интересно. Нали заместниците имат правото да гласуват, когато някой от титулярите е извън залата?

-         Точно така е. В един период Лютви и Михайлова бяха извън залата, струва ми се, че това нещо се случи на два пъти, през което време аз гласувах. И именно по някои от инфарктните текстове съм изключително доволен, че дадох гласа си и своята подкрепа. Колкото и емоционално да звучи, но по време на заседанието пред мен като на филмова лента минаваха кадрите на всички тези масови убийства. 

На категоричното нарушаване на човешките права през годините на комунистическите режими. На лагерите в Сибир, в Белене, край Ловеч, на хората, които са загинали там. 

Както и на другите репресирани, а не само на убитите 60 хиляди българи в първите месеци след 9 септември, които представляваха голяма част от политическия, икономическия, финансовия и интелектуалния елит на българската нация.

-         Предполагам, че на това заседание са били съобщени обобщени данни за жертвите на комунистическите режими. Те са милиони. Защо тогава приемането на този документ мина толкова трудно? 
-         Комунизмът е много жилав, нещо, което ние констатираме през изминалите 16 години и в България. Не само комунизмът, но и свързаните с него уродливи метастази - ДС и дъщерните им групировки - станаха основа на българската мафия през тези години. 

В доклада на г-н Линдблад се посочва цифрата от около 100 милиона жертви на комунизма. Посочват се и жертви в Централна и Източна Европа, като не се уточняват отделни държави като България например. 

Защо приемането на текстовете срещна такава съпротива? Защото  е очевидно, че голяма част от партиите, които от комунистически се преименуваха в социалистически, смениха само кожата, но не и характера си. 

Дълбоко в тях е заложена не само носталгията по комунистическите режими, но  и желанието да реабилитират комунизма в световната история. И да го свържат с едно минало, в което се изграждаха “големи строежи, а хората пееха песни как ще се стигне до масово равенство и ще се заличат класите”. 

Нека го кажем ясно и това  е заявено и в този документ: жестоките престъпления на комунистическите режими произтичат от самата комунистическа идеология. Класовата борба, която проповядваха всички корифеи на комунистическата теория изискваше да бъдат ликвидирани класи не само като ненужни, а като вредни за строителството на този имагинерен комунистически строй. 

Осъждайки престъпленията на комунизма, ако това се случи на 25 януари, Европа ще осъди комунистическата идеология като човеконенавистническа в своя дълбок смисъл, защото тя почиваше на три стълба -  класовата омраза, теорията за диктатурата на пролетариата и световната революция.

-         А какво е отношението на ДСБ към приетата в Париж декларация?

-         Когато се учредяваше партията Демократи за силна България,  имаше спекулации от определени хора, които твърдяха, че сме изоставили един от основните принципи при създаването на дясната опозиция в страната и това е антикомунизмът. Чрез Договора за силна България, който беше подписан с българските избиратели, преди парламентарните избори през 2005, в точка 11 ясно заявяваме, че няма давност за престъпленията на комунистическия режим. Моето гласуване там не само в лично качество, но и като представител на партия Демократи  за силна България, беше израз и на тази партийна позиция. 

Методи Андреев: Ще сезираме прокуратурата за неизпълнение на закона

15 октомври 2004


Шефът на бившата комисия по досиетата Методи Андреев се усъмни до колко Симеон Саскскобургготски е готов да разсекрети архива на ДС след като той лично е спрял процеса с разсекретяването като е настоял за отмяната на предишния закон, с който бе закрита комисията по досиетата.

Методиев посочи, че дори според новия закон за защита на класифицираната информация, 95 процента от този архив вече трябва да е публичен.

Андреев припомни по радио "Нова Европа", че съвместно с Филип Димитров и Лъчезар Тошев, са изпратили писма до вътрешния министър, председателя на ДКСИ, директора на НРС, премиера и президента с искане за отчет на тези институции как са изпълнявали този закон по отношение на архива на ДС и дали документите се предадени на Държавния архивен фонд. Отговор им изпратила единствено Цвета Маркова.

Ако не получим отговор, ще сезираме прокуратурата да разследва министрите за неизпълнение на закона, обяви Андреев по БНР.

 "Г-н Симеон Сакскобургготски да вземе да си изпълни закона, да си стегне министрите, иначе ги даваме на прокуратурата", заяви бившия шеф на комисията по досиетата.