Самуил Цар Български
(958 - 6 октомври 1014г.)
Йоан Скилица, XII век :
Ръкопис от 12-ти век, съдържащ хрониката „Синопсис на историите“ Codex Græcus Matritensis Ioannis Skyllitzes
“Самуил едва можал да се спаси от гибел с помощта на сина си, който, който
смело отблъсквал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта,
наречена Прилеп.
А императорът ослепил пленените българи – около петнадесет хиляди, както казват, и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от едноок, изпратил ги при Самуил.
А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята.
Присъствуващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят.
А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял.”
Михаил Аталиат, византийски историк, съдия и юрист в императорския двор
през 70-те години на XI век разказва за смъртта на цар Самуил
след битката при Беласица така :
"Предводителят на българите, Самуил, избягал уплашен и умрял
на блатистия остров Преспа."
Смъртта на цар Самуил в миниатюра от хрониката на Константин Манасий, XIV век, Ватиканска библиотека.
