Цар
Борис при последното си изкачване на връх Мусала - 18 август 1943г.
Вдясно, моят преподавател по цитология и молекулярна биология, бъдещият
професор д-р Георги Г. Марков - тогава още студент.
Верди, Реквием,
Confutatis maledictis
Борис Христов – 1949г.
 |
(Регистриран на 29 август 1943 г ).
Филов и германското ГЕСТАПО били напълно информирани за тази реакция и разглеждали К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) като оръдие на англо-саксонците.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма директна информация за
разговора Хитлер-Борис на …. Август, но смята, че Хитлер е дал ултиматум по
отношение на българското участие във войната и това директно или индиректно е
довело до смъртта на Борис.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) категорично вярва, че Борис е
отказал по-нататъшно активно участие във войната.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил новината за смъртта на
Царя докато е разказвал за посещението си в София на С. (Charron – б.м. Л.Т.).
Това е било
голям шок за него, тъй като Борис е полагал основите за коалиционно
правителство на националното единство начело с К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.), което щяло да последва след едно
преходно правителство на технократи-експерти.
Борис е бил в отлично здраве, когато К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) го е видял непосредствено преди
визитата му при Хитлер. К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма доказателства за престъпно
действие, но казва, че има нещо мистериозно около това, тъй като първото
комюнике за заболяването е било публикувано три дни след началото на болестта.
Той добави, че Борис е вземал сънотворни като се има предвид, че е имал болни
бъбреци и може да взел свръхдоза от лекарството
след нервното напрежение предизвикано от неговата среща с Хитлер, който
изглежда е дал на Царя доза от своето Шушинг – лекарство.(Шушинг е бил канцлер на Австрия преди аншлуса и на срещата с Хитлер е бил
заплашен, че ако не се съгласи с присъединяването, ще бъде отстранен – б.м.
Л.Т.)
Около три
месеца по-късно, К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил допълнителна информация относно смъртта на Борис.
Съгласно надежден източник, Царят се е завърнал от своят разговор с Хитлер с
висока температура. Веднага след това в планините на 80 км. от София той е
легнал болен. В понеделник ….август (23 август – б.м. Л.Т.) той е бил прехвърлен в Двореца в
София. Царицата с децата били във Враня – около 10 км от столицата. Тя е била
информирана чак в сряда, че Царят, който вече е бил в изключително тежко
състояние, е болен. Когато тя пристигнала в Двореца същия ден, забелязала че
чекмеджетата на бюрото на царя са били ограбени и значително изпразнени от
книжата в тях.
Филов,
Министър-Председателят, заявил пред
журналистите - без да го питат, че Борис не е оставил „редовно“
завещание нито „писмени“ инструкции по отношение на регентството.
К.(ьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил убеден, че последното желание
на Царя е било саботирано за да се позволи номинирането на режим, който след
това дойде на власт.
Ако Борис не
е определил Регентски съвет преди своята смърт, което не изглежда вероятно,
такъв съвет би трябвало да се назначи
само от Велико Народно Събрание, което изисква избори. Като резултат
правителството на Филов би имало пълен контрол и (би било) напълно оръдие на нацистите.
На 3 ноември 1943г. Вашингтон изпрати съобщение – само за изключително наша информация, че JCS (Обединените началник щабове – б.м. Л.Т.) са одобрили специално действията за незабавно откъсване на сателитите от Оста. Берли е бил информиран за това решение и го е съобщил на американските дипломатически представители. Нашето поведение трябва да се ръководи от директивата на JCS (Обединените Началник щабове - б.м. Л.Т.)
ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ В АРХИВИТЕ : Доклад на Алън Дълес до Държавния Департамент на САЩ за контактите му с България през Втората Световна война
То беше направено по инициатива на царя и чрез посредничеството на негово доверено лице. Ние не успяхме да направим това, защото съюзниците изискваха пълна и безусловна капитулация – условия, които бяха твърде тежки.”
Б.М. - Л.Т. :
За смъртта на Борис III - Цар на българите, 28 август 1943г.
https://toshev.blogspot.com/2016/08/iii-28-1943.html
Двете кардиограми са публикувани във в. Демокрация, 30.10.1990г. бр.214, стр.3
Бележката намерена в ампула в стъкленицата със сърцето на цар Борис.
 |
| Бекерле |
 |
| Д-р Макс Де Кринис |
 |
| Проф. Ханс Епингер |
В заключение господата заявиха, че са се отказали от претенции за хонорар.
 |
| Проф.Д-р Рудолф Зайц |
Аз ще следя грижливо всички слухове, които са важни в тази връзка и евентуално ще ги докладвам.
По мое мнение тази работа засега трябва да се пази в строга тайна и лекарите засега не би трябвало да бъдат разпитвани по-нататък и въобще във всеки случай, ако успеем да си осигурим за нашата кауза бъдещата българска външна политика, в която засега вярвам и ако за регенти бъдат назначени лица, които са настроени приятелски към Германия и които напълно ще се обвържат в духа на воденето на нашата война.
ХАНС БАУР : Аз бях пилотът на Хитлер
Издателство “Еделвайс прес”, Плевен, 2020г.
Стр. 295
Краят на цар Борис
Четиринайсет дни преди смъртта си цар Борис посети отново Растенбург. По време на обратния ни полет към София се радвахме на прекрасно време. Междувременно царят бе станал възторжен летец и бе истински щастлив от това преживяване. Но въпреки радостта му, той не можеше да прикрие своето униние.
Цар Борис, който беше заложил всичко на картата на Хитлер, не можеше повече да се заблуждава, че тя се оказа губеща.
Два дни по-късно, чрез германското дипломатическо представителтво в София Хитлер бе информиран, че царят е тежко болен – angina pectoris.
Той веднага изпрати да ме повикати ми каза, че трябва да закарам професор Морел в София.
Трябвало само да се изчака отговорът на нашето посолство, на което беше възложено да предаде на цар Борис нашето предложение.
Той изпрати своята благодарност, но “имал достатъчно лекари на разположение, които се грижели за възстановяването на здравето му.”
Няколко дни по-късно цар Борис бе мъртъв.
Чрез нашето разузнаване научихме, чe царят не починал от angina pectoris, а от отрова поставена в кафето му. Не било възможно да бъде спасен.
Линк към публикувани мемоари на секретаря на цар Борис Петър Морфов :
 |
| Петър Морфов(1910-1975) |
- Очаквах това - промълви едва доловимо царят. Няма съмнение. Това е началото на края.
На 8 август царят нареди да уведомя пристигналия предната вечер пълномощен министър Кьосеиванов от Берн, че ще го приеме в 5 ч. сл. обяд във Враня. По пътя за Враня Кьосеиванов не скри пред мене убеждението си, че войната за Германия е загубена и че ние трябва да се стремим да се измъкнем колкото се може по-невредими от това страхотно стълкновение.
Царят прояви към Кьосеиванов особено, дори рядко внимание, излязал бе да го посрещне в парка, взе го под ръка и двамата се отправиха към старото крило на двореца. Едва влезли в работния му кабинет, той ми нареди да донеса цигари и пепелник и да поръчам кафе.
- Е мой скъпи министре, провикна се засмян, поемайки от мене цигарите и пепелника, за да ги сложи пред своя бивш министър-председател - както виждате не съм забравил вашите навици - същия пепелник, същите цигари...
На връщане, видимо доволен от продължителната аудиенция Кьосеиванов бе също словоохотлив: обстойно обмисляхме въпроса за "завоя" и се съгласихме да не форсираме събитията, а "да се изчака най-благоприят ния момент за нас, та да не се излага напразно страната на гнева на Хитлер".
Искал ли е, на тази среща, Хитлер от царя войски за Източния фронт или е настоявал само да засилим ефективите си в Македония?
Втората алтернатива изглежда по-правдива и логична: в момента отбраната на Балканския полуостров е от голямо значение тъй като обезпечава дълбокия тил на германската войска откъм евентуален десант на далматинското крайбрежие, респ. Северен Епир и Албания, и мобилизира наша та войска там и осуетява в зародиша й всяка евентуална помисъл да след ваме примера на Италия.
Намекнал ли му е Хитлер, дори коствено, за предложението на Антонеску или за сондажите в Анкара и дал ли му е да подразбере, че дори и най-малкия опит да последва своя бабълък е предварително осъден на неуспех?
На всеки случай при примането на прощална аудиенция на хърватския пълномощен министър на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен.
- Какво ли ще представлява следващия?, бавно и замислено промълви той.
- Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него - отвърнах почти машинално.
 |
| Димитър Ив. Шишманов (Миката) |
Съзря ли царят в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посещението на английския разрушител "Лондон" във Варна през август 1934) то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстъпват място на редица върховни държавни интереси и съображения било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни условия на бъдащия мирен договор.
На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.
Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.
Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня доклади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски пълномощен министър, за да определи деня на приема му.
След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
- Господа благодаря ви за вашето усърдие и преданост! - каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.
- Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
Това бе последната ми среща с цар Борис.
Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.
- Не е ли много рано. Часът е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
- Началството е неразположен и няма да вечеря.
На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.
- Г-н Секретар елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете ще ни избият ако умре.
Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се разделял с децата си, за да се качи в автомобила нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето.
След като му попремина целуна децата и им каза: Ако не се върна ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо, а щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров.
Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите.
Ходи и там гдето почти не стъпваше - във военната канцелария. "Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо!", - ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров.
Не преви крак през целия ден.
В 7,30 падна по стълбите и повърна.
Професор Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд.
В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен инспекторът на дворците Дим. Генчев.
- Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение. Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото.
Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата.
В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.
Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дойде д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа - написване на протокола за протичане болестта на покойния цар.
Първа свещ на възстановения гроб на цар Борис в Рилския манастир през 1993г. На снимката е Лъчезар Тошев - тогава народен представител в 36-тото Народно събрание.
София, петък, 11 септември 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
Има думата народният представител Лъчезар Тошев да развие своето питане относно местонахождението и съдбата на тленните останки на Цар Борис III.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС):
Господин Министре, както Ви е известно, след преврата на 9 септември 1944 г., а и с помощта на Съветската армия, в България беше установен комунистически режим.
Както е известно, първоначално тялото на царя е пренесено от Рилския манастир в парка на двореца "Враня", където е построен специален параклис. След заминаването на царското семейство в изгнание, по заповед на генерал Гръбчев тялото е извадено и най-вероятно заровено някъде в околностите на Враня, а параклисът е бил взривен.
Трябва да отбележим, че поругаването на гроба на царя е извършено и по внушение от Москва, но това не намалява позора на извършителите.
След началото на демократичните промени, беше създаден комитет, който се занимава известно време с въпроса за издирването на тленните останки на Цар Борис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Има думата министър Бонев.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители, господин Тошев! Ако знаех каква е съдбата на тленните останки, отдавна да съм я казал. Просто проверката, която направихме във всички информационни фондове, в служба "Информация и архив" на МВР и то след като прегледахме наличните архивни документи за царската фамилия. Информация, свързана с местонахождението и съдбата на тленните останки не беше намерена.
Това е съдържанието на фондовете в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.
Има думата господин Тошев за два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин министре, аз Ви благодаря за отговора. Това означава, че негодниците, които са извършили оскверняването на гроба, са унищожили и всички документи, свързани със случая, което означава, че са съзнавали това, което вършат, и че това деяние те са го съзнавали като позорно и за тях самите и затова са унищожили документите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
 |
През 1990г., отвън - до оградата на парка "Враня" се е появил този самоделен кръст. Поставен е на един вал. Възможно е това да е мястото където са преместени тленните останки на цар Борис след разрушаването на параклиса и през 1990г. Някой, за успокоение на съвестта си да е сложил кръста. Това място съвпада и с мястото в картата с местоположението на пренесените тленни останки, която ми нарисува на една салфетка в преклонната си възраст, сега вече покойният зъболекар д-р Николай Сиклунов през 90-те години, когато вече бях депутат. Семейство Сиклунови е поддържало близки контакти с царското семейство. Бащата на д-р Сиклунов е бил офицер и е служил в българските легации в Петербург, Париж и Рим. След 1944г. някои членове на това семейство поддържали близки връзки и с комунистите, които имали нужда от "връзки"с банковите среди в Швейцария. Може някой от тях да им е казал нещо по въпроса? Дали този кръст бележи мястото на "третото" препогребване на тленните останки на цар Борис? Може да се разбере ако се провери! |
Аз също смятам, че
цар Борис ІІІ е жертва на отравяне
След публикуването на “70 години от кончината на цар Борис III”
във в. Лечител, на 5 септември 2013 г., се получи писмо за автора на
статията от 93-годишния д-р Сава Рясков, живеещ в Сен Манде – Франция,
син на някогашния Управител на БНБ и Министър на финансите Марко Рясков.
Поради значението за историята на това писмо, публикуваме големи откъси
от него.
St.Mande, 2 окт.2013г.
Драги Господин Тошев,
(...)
Вашата последователна борба за разобличаване на престъпленията на
комунистическия режим в България ми е близка до сърцето, не само защото
баща ми беше жертва на този режим.
Споделям също Вашия интерес към цар Борис. Бях почитател на този
човек, не само заради ролята му като български държавник, но и заради
човешките му качества.
Съчетанието - монарх и обаяние, е по същество почти несъвместимо.
Цар Борис го осъществяваше! Аз го изпитах при случайните ни срещи в
Чамкорийската планина …
Изследването Ви по повод 70-тата годишнина от смъртта на цар Борис
от една страна ми допадна, а от друга ми беше интересно. Допадането,
идва от анкетата , която правите около причините за внезапното
заболяване и последвалата го кончина. Аз също смятам, че той е жертва на
отравяне.
Защо?
Ако имате книгата “Извън хватката на Хитлер” от Михаел Бар-Зоар,
заслужава да се препрочете един пасаж на страниците 222-223, в който се
цитира дневника на полк. Шьонебек, тогава германско военно-въздушно
аташе в София. Единодушието на двамата големи интернисти – Зайц от
Берлин и Епингер от Виена - е показателно: кожният обрив по тялото на
царя, не може да се обясни с инфаркта, а само с интоксикация.
Аз съм бил студент на Епингер, слушах лекциите му, държах при него
изпита си по вътрешни болести, познавах качествата му на диагностик,
затова вярвам, че е бил прав, като е изказал съмнението си за
интоксикацията, като причина за инфаркта и на смъртта на царя.
Интересно ми беше, поради данните, които съобщавате относно
плановете за откъсване на България от Оста, за образуването на блок от
България, Румъния и Турция (също и Унгария – б.р.), за ролята
на американското разузнаване, на Кьосеиванов и т.н. Мога да си представя
добре, че цар Борис е бил склонен да съдейства за осъществяването на
този план, което би попречило на окупацията на Балканския полуостров от
съветската армия.
Жалко, че съдържанието на дворцовите архиви не е известно! Поздравявам Ви за инициативата Ви в Европейския парламент (в Съвета на Европа – б.р.) тези архиви да се върнат в България.
(…)
Напълно споделям и предложението Ви да не се забравя издирването и
наказването на виновните за комунистическите престъпления. Отношението
към тях би трябвало да бъде същото като към престъпленията на нацизма!
(…)
Добре е, че на хората у нас им е омръзнало да я търпят. Но би
трябвало покрай роптаенето срещу сегашната неуправия, да се припомня, че
тя е плод и продължение на Живковото време!
(...)
Като “old angry man” на 93 години, се радвам, когато енергични хора
като Вас полагат усилия да разкриват и разгласяват исторически истини!
За историографията като наука, архивите са безспорно най-достоверните
източници. Но за обяснение на действията на хората, от които зависят
историческите събития, за разбиране на техните мотиви, архивите не
разказват много! Повече говорят свидетелствата на съвременниците на тези
събития. Техните спомени са огромен резервоар, който изтича безследно,
особено когато тези спомени не са споделени в писмена форма. Би трябвало
да се положат усилия, чрез разговори (интервюта) със старите хора, със
запазена будна памет, да се компенсира тази загуба на ценни сведения за
миналото и по-специално за характера на личностите, които са определяли
хода на събитията.
(…)
Когато се разбра в София, че царят е тежко болен, баща ми е сметнал
за уместно да го посети, за да му изкаже своето причастие. Царят му
благодари за посещението и се обръща към него с въпроса “Как е Вашето
семейство, господин Рясков?” Аз бях вкъщи, когато той се върна потресен
от двореца. Потресен от тежкото състояние на царя и разтърсен от
моралната сила на един умирающ да отговори на човешкото внимание с
човешко внимание...
(…)
Бъдете здрав! Желая Ви сили и успех във всичките Ви начинания! Всичко добро!
Ваш Сава Рясков
| |||||||||||
