21 декември 2019

МАТИНЕ В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР ШИШМАНОВ



Димитър Шишманов









Темата представена в БНТ в предаването
 
Култура БГ :

Разговор на Димитър Стоянович с
 
 Тони Николов и проф. Йосиф Радионов

  
Матине в памет на Димитър Шишманов в Съюза на архитектите


  
 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА :


130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ ДИМИТЪР ШИШМАНОВ


17 декември 2019

Витлеемската звезда



Тримата влъхви Балтазар, Мелхиор и Каспар



Витлеемската звезда, която се е появила в съзвездието "Риби" (символизиращо Израел) не е измислена. 

Научните данни показват това.

Астрономичните явления около Рождество Христово (Първата Коледа) са забелязани и в древния Рим.

Там те са били изтълкувани като знак че душата на Император Август е приета от боговете. 
И той поради това, той е бил обожествен. 

Но в Светите земи са знаели пророчествата и псалмът на цар Давид и са очаквали раждането на Месията :



"Царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; 
царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат"

 Псалм 71 


Затова мъдреците - царе тръгнали да поздравят родения Месия.



Даровете на влъхвите     худ. Йозеф Кристиян Лейендекер, 1900г.
 
 

Евангелие според евнгелиста Матей



Глава 2



1.Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха"
в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:

2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.





Астрономични явления в периода около Рождество Христово :



7 BC 
Седма година преди Христа

Conjunctions: Jpt & Sat in Pisces (late V, IX, early XII) 
Припокриване на Юпитер и Сатурн попадащо в съзвездието Риби



6 BC
 Шеста година преди Христа

Conjunction: Jpt & Sat & Mars in Pisces[very close] (II)
Припокриване на Юпитер, Сатурн и Марс в съзвездието Риби



5BC 
Пета година преди Христа


Nova in Capricorn (III & IV – for 70 days)
Избухване на Свръхнова в съзвездието Козирог  видима за 70 дни



5 BC and 4 BC
Пета и четвърта година преди Христа

Comets [tailless]
Поява на комети без опашка
 
Мозайка "Тримата мъдреци при цар Ирод"



3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.

4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:

6. "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,

8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Серия от припокриване на планети

Series of conjunctions:



3 BC 
3 година преди Христа


 19.V Sat & Merc
19 май Сатурн и Меркурий  


12.VI Sat & Venus
12 юни Сатурн и Венера 


12.VIII 
12 август

 Jpt & Ven (33 days) & Jpt & Regulus in Cancer
Юпитер с Венера за 33 дни съвпадащи с голямата звезда Регулус се появяват в съзвездието Рак



2 BC 
Втора година преди Христа


17.VI
17 юни

 Jpt & Venus in Leo in Full Moon
 Юпитер с Венера в съзвездието Лъв при Пълнолуние


27.VIII 
27 август

Jpt & Venus & Mars & Merc in Leo
Юпитер с Венера, Марс и Меркурий в съзвездието Лъв 

Тримата мъдри царе носят даровете си - ливан, злато, смирна

Major Conjunctions, August 3 BC through August 2 BC
(adapted from The Star That Astonished the World, p 56)
Date
day-mo-year (BC)

Дата
Ден, месец, година Пр.Хр.
Local Time
Babylon/Jerusalem

Местно време във Вавилон и Йерусалим
Objects in
Conjunction

Обекти които се припокриват
Separation
(arc minutes)


разделянето им в минути
12 Aug 3
8:18/7:41
Venus/Jupiter in Leo+S,M,Merc
4.3 All:
31 Aug 3
24:01/23:24
Mercury/Venus
22 1:
14 Sep 3
8:03/7:26
Jupiter/Regulus
20 38
17 Feb 2
18:13/17:36
Jupiter/Regulus
51 thousand
8 May 2
19:08/18:31
Jupiter/Regulus
43 years
17 Jun 2
20:51/20:14
Jupiter/Venus
0.5 <1:7000y b="">
26 Aug 2
18:13/17:36
Mars/Jupiter in Leo+Ven,Merc
7




Така в наблюдателите се създавало впечатление, че се е появила нова звезда, която преминавайки от съзвездие в съзвездие, явно пътува и води към някаква цел. 

Според пророчествата това бил Витлеем юдейски - Бет Лехем - "дом на хляба" (също символ) където се очаквало раждането на Месията.






9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.





 
Даровете на влъхвите - ливан, злато и смирна, запазени от Св. Богородица - днес пазени  като реликва в манастира Св. Павел на Атонската  Света гора


16 декември 2019

Споразуменията от "Кръглата маса" 1990г.








Първите заседания - в зала "Запад" на Народното събрание ....














А след това в южната зала на НДК.






„СПОРАЗУМЕНИЕ
по политическата система 
  1. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА:
    Натрупаните в страната проблеми следва да се решават в дух на търпимост и взаимно разбирателство, за да се осъществи мирен преход към демократично обществено устройство в условията на стабилност, спазване на законността и пълно зачитане на правата и свободите на всички участници в политическия процес.
    На страната е необходима политическа система, която се основава и гарантира ефективното осъществяване и защита на всички международнопризнати права и свободи на човека, социалната справедливост и солидарността на всички граждани и политически сили в защитата на върховните интереси на народа и отечеството.
    Изграждането на такава политическа система се обуславя и от необходимостта от национално съгласие в условията на политически плурализъм по жизнените въпроси на нацията – рамките и принципите на политическата и икономическата система, основите на националната сигурност, главните принципи на външната политика и международните ангажименти на страната.
    Общият стремеж е да се изгради гражданско общество, което осигурява предпоставки за равни права и възможности на хората, за свободната реализация и инициативата на всяка отделна личност.
    Националната кръгла маса оценява, че с промяната на 10 ноември 1989 година се постави началото на движение към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленския монополизъм. Необходимо е да се предотврати опасността от запазване на недемократичния характер на досегашната политическа система, която препятства и деформира развитието на страната, обществото и личността. Да се ускори и да се задълбочи започналият процес на премахване и предотвратяване на тоталитарните и недемократични структури и тенденции, както и на създаване на ефективни гаранции за пълноценното участие на всички политически сили в този процес. Това е важна предпоставка за излизане от сериозната икономическа, политическа и духовна криза.
    Неотложният характер на тази задача от гледна точка на върховните интереси на страната обуславя необходимостта от скорошни свободни избори до края на първата половина на 1990 година с участието на политическите партии в условията на пълно равенство пред закона по отношение на тяхната дейност, включително с оглед на участието им в предстоящата предизборна кампания. 
  1. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА И ХУМАННА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА:
    – Конституционно и законодателно утвърдени правни и политически гаранции и механизми, които практически да осигурят за всеки български гражданин ефективното зачитане, осъществяване и защита на всички граждански‘, политически, икономически, социални и културни права на човека и основни свободи в съответствие с международните задължения на НР България по:
  1. Всеобщата декларация за правата на човека;
  2. Международния пакт за граждански и политически права;
  3. Международния пакт за икономически, социални и културни права;
  4. Заключителния пакт от Хелзинки;
  5. Заключителния документ от Виенската среща;
  6. Декларацията на ООН за недопускане на нетърпимост, основана върху религия или убеждения;
  7. Конвенция за предотвратяване на мъченията и други;
    – Народен суверенитет, който се осъществява от парламент, избран чрез свободни състеза­телни избори. Суверенитетът може да се осъществява и пряко чрез референдум в случаите и по начините, предвидени в закона. Отчетност на правителството пред парламента.
    – Органи на местното самоуправление, формирани чрез свободни избори, на които да се га­рантира пълна самостоятелност в рамките на Конституцията, реда, законността и националната независимост и териториалната цялост на страната.
    – Разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.
    – Многопартийна система като израз и гаранция за естественото функциониране на демократична и плуралистична политическа система при свободна конкуренция на различни политически идеи и течения и при гарантиране съгласно Конституцията на съществуването, нормалното функциониране, имуществото и достъпа до средствата за информация на всички партии – управляващи или опозиционни, както и на правата и сигурността на техните членове.
    – Политически решения, които да се вземат от компетентните държавни органи в съответствие с принципа на мнозинството, като се гарантират правата на малцинството, включително правото му да изразява несъгласие и да води легална политическа дейност за преразглеждане на взети решения.
    – Открита и политическа дейност, свободна изява на мненията, култура и отговорност на всич­ки политически и обществени сили пред народа в съответствие с установения конституционен ред и при обществен контрол.
    – Гарантирана равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона като задължителна предпоставка за естественото развитие на икономическите отношения, като се изключи възможността за принудително и всяко друго незаконно придобиване или промяна на характера на собствеността в страната. Конституционно определяне и ограничаване вида на обектите, които пред­ставляват изключителна държавна собственост. 
  1. ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НЕОТЛОЖНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ:
    Кръглата маса да обсъди основните положения на внесените в Народното събрание закони с оглед предстоящото им приемане на следващата сесия. За целта да се образуват необходимите работни групи и други помощни органи. При постигане на консенсус на пленарно заседание по принципните положения на отделните проекти препоръките и предложенията на Кръглата маса се внасят в Народното събрание или в други държавни органи. В тези случаи членовете на работните групи участват в работата на Народното събрание и съответните държавни органи при изготвянето на окончателните проекти за закони и други нормативни актове, за да съдействат за изпълнението на постигнатите споразумения.
    а) За Закона за изменение на Конституцията.
    Кръглата маса е съгласна, че в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, който ще се приеме на предстоящата сесия на Народното събрание, следва да се възприемат следните положения:
    – да отпадне преамбюлът;
    – да се отразят основните елементи на демократичната и хуманна политическа система в съответствие с т. 2 на това споразумение;
    – да се включат конкретни правни и материални гаранции за спазване на международно признатите човешки права и основни свободи.
    б) За закона за политическите партии.
    Законът за политическите партии, който ще бъде приет на следващото заседание на Народното събрание, следва да уреди условията за съществуване и дейност на политическите партии и другите организации с политическа цел. За да осигури разделянето на партийната дейност от функционирането на държавните институции, стопанските организации и неполитическите организации с идеална цел, Националната кръгла маса е съгласна, че в закона би трябвало да залегнат следните елементи:
    – опростена процедура за регистрация пред съда;
    – равноправни условия за организация и дейност на политическите партии и движения;
    – партиите, политическите организации и движения не могат да изграждат организационни структури по месторабота;
    – партиите, политическите организации и движения могат да създават свои политически клубове и сдружения по професии и интереси на териториален принцип и по местоживеене. Законопроектът следва да предвижда нормативна забрана:
    – за организирана политическа дейност по месторабота както на политическите партии, така и на други организации и движения;
    – за намеса на партии и други обществени сдружения в управлението и функционирането на министерства, комитети, ведомства и други държавни органи и учреждения, армията, системата на МВР и други органи на сигурността, съда и прокуратурата, както и стопански организации, националните средства за масово осведомяване (радио, телевизия, БТА), националната система за здравеопазване, творческите съюзи, религиозните организации, висшите учебни заведения и училищата;
    – за партии и политически организации и движения, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториалната цялост, разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;
    – за изграждане на партии, политически организации и движения на етническа и религиозна основа;
    – за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии, политически и други организации и движения.
    Когато други организации и движения (профсъюзи, обществени движения, дружества и други) извършват политическа дейност, тя попада под разпоредбите на Закона за политическите партии и другите закони.
    В закона да се регламентират формите, условията и редът за получаване на материална помощ, дарения и завещания от чужди граждани и недържавни организации в полза на политически партии и на други обществени организации. Да не се допуска пряко или непряко финансиране от чужди държави, партии, организации и граждани на политическата дейност в страната в нарушение на установения от закона ред.
    в) За статута на радиото и телевизията.
    Кръглата маса изразява съгласие с основните положения на статута на радиото и телевизията, като смята за особено важни следните постановки:
    – радиото и телевизията са национални институции под контрола на Народното събрание;
    – създаване на консултативен парламентарно–обществен орган;
    – равноправно и регламентирано използване на радиото и телевизията от всички политически организации;
    – да определя задълженията на участниците в радио– и телевизионните предавания и да включ­ва раздел за професионалната етика на работещите в радиото и телевизията, с оглед да се спазва необходимата обективност, толерантност и отговорност.
    Кръглата маса да обсъди проектите за правилници на телевизията и радиото, да обсъди и препоръча кандидати за техните ръководства. 
  1. НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ:
    а) Националната кръгла маса да обсъди и предложи на правителството в едномесечен срок да приеме нормативни актове, с които да въведе практика за огласяване на имущественото състояние и годишните доходи на:
    – ръководни дейци във висши органи и държавни и обществени организации, религиозни общности и др.;
    – имуществата на политическите партии и обществени организации, като се уреди контролът и проверката на постъпилата информация, както и начинът на използване на имуществата, признати за държавна собственост.
    б) до средата на април Националната кръгла маса на обсъди основните положения на законопроекта за гарантиране сигурността на държавата, обществения ред, правата и интересите на гражданите:
    – в разработвания законопроект да се предвидят съответни процедури, които да осигуряват възможност на гражданите да се запознават със събраната за тях информация и да получават данни за дейността на държавни органи и учреждения освен обявените със закон за държавна тайна;
    – по информация на Министерството на вътрешните работи работна група да се запознае с текущата реорганизация на органите на сигурността и при необходимост да съгласува предложения.
    Народното събрание да приеме акт, предложен от правителството, с който се определят категориите на цивилните лица, имащи право да притежават огнестрелно оръжие. Комисия към Народното събрание с участие на заинтересуваните политически сили да осъществи контрол за неговото приложение.
    в) На основата на предложение на специално създадена комисия с участието на представители на различните религиозни общности и веротърпими граждани Националната кръгла маса да обсъди в едномесечен срок целесъобразността на статута и функциите на Комитета по делата на българската православна църква и религиозните култове към Министерството на външните работи.
    г) във връзка с предстоящите свободни и демократични избори за Народно събрание през     първата половина на тази година Националната кръгла маса се изказва за създаване на равноправни условия за предизборна дейност на политическите партии.  
    Те да предвиждат наред с другото:
    – държавна помощ за участниците в избирателната кампания;
    – да се премахне държавният монопол върху издателската дейност и да се регламентира използването на съществуващата полиграфическа база с национално значение (в т. ч. и комплекс „Работническо дело“) и хартията на икономическа основа, като се създадат справедливи условия за достъп на всички обществени сили до тях;
    – заинтересуваните страни до края на месец март да подготвят и предложат на правителството акт, който да урежда тези въпроси до приемането на съответно законодателство, при зачитане на вече сключените договори и поетите ангажименти;
    – в периода до изборите да се освободи от мито вносът на хартия, печатарска, размножителна, канцеларска и аудиовизуална техника и други подобни материали за политически партии, обществени организации и движения.
    Общинските народни съвети и кметствата да съдействат на комисиите по изборите, в които в съответствие със закона да бъдат представени политически сили, участващи в избирателната кампания. Те да уредят следните въпроси:
    – да се осигуряват подходящи помещения за организиране на обществени изборни центрове с необходимото оборудване;
    – да се осигури ползването на подходящата за целта материална база на обществените организации безплатно и по съгласуван график за провеждане на политически мероприятия;
    – да се съгласува режим за равноправно използване на местните печатни издания, радиовъзлите и други средства за масова пропаганда извън месторабота; 
    – да се препоръча да не бъдат използвани религиозните институции в предизборната кампания;
    – да не се провежда организирана политическа дейност по месторабота по време на избира­телната кампания;
    – по време на избирателната кампания да се осигури ползването на материалната база на Народния дворец на културата, местните домове на културата (в т. ч. синдикални, младежки и други) и читалища, като се съгласуват с техните ръководства равни условия за ползване от всички политически партии;
    – най–късно един месец преди датата на изборите всяка политическа партия и обществена организация, участваща пряко или косвено в изборите, да публикува информация за имущественото си състояние, източниците на доходи, включително от чужбина, и основните разходи. Същата информация да бъде представена и един месец след провеждането на изборите;
    – всички политически партии и обществени организации, които ще участват в изборите, да предоставят до началото на предизборната кампания информация за своята програма, устав, структура, ръководни и спомагателни органи, щатен и членски състав.
    За да се изключат всякакви възможности за спекулации относно демократичността на изборите, а също така, за да се лишат от почва евентуални опити за дискредитиране на предизборната кампания и изборния процес отвътре или от чужбина, да бъдат поканени като гости на българската държава представители от парламентите на СССР, САЩ, ФРГ, Франция, Италия, Англия, Канада, Финландия, Австрия, както и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други страни и организации по взаимна договореност.
    Участниците в Националната кръгла маса ДЕКЛАРИРАТ, че независимо от резултатите от изборите, няма да се предприемат мерки, насочени против съществуването, нормалното функциониране, законно притежаваното имущество и средствата за информация на никоя от партиите – управляваща или опозиционна, против правата и сигурността на членовете им. Няма да се допуска каквато и да е дискриминация по политически причини.
    Кръглата маса предлага на правителството да създаде необходимата организация и вземе чрез съответните държавни органи ефикасни мерки за осигуряване на нормални условия за дейността на всички политически и обществени сили в страната и заедно с това за строгото спазване на обществения ред в периода до изборите и при тяхното произвеждане. Политическите партии и движения да поемат съответни задължения и отговорности в това отношение.
    София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов                                                             Желю Желев
 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“






„НАЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ
за гарантиране
 НА МИРНОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕХОДА КЪМ ДЕМОКРАТИЧНА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА


 Партиите, движенията и организациите, участващи в Националната кръгла маса, като съзнават, че народните интереси трябва да стоят над всякакви други интереси;
като потвърждават убеждението си, че преходът към демократична политическа система в България трябва да стане по ненасилствен, безкръвен и цивилизован път;
като споделят общата си загриженост, че всяка проява и тенденция към насилие, независимо откъде идва тя, ще осуети този процес;
като отчитат, че осигуряването на обществения ред и на спокойна обстановка в страната е в интерес на всички;
с пълното разбиране за необходимостта да се съобразяват с действащите закони се ангажират морално и политически пред българския народ с цялата си политическа дейност и в предстоящата предизборна кампания:
  1. Да не използват насилствени методи и средства, да не проповядват и заплашват с насилие в каквато и да било форма и да не позволяват възникване на безредици и хаос в страната.
  2. Да разглеждат политическото противопоставяне като състезание на идеи, платформи и програми, да проявяват присъщата на всяко демократично и цивилизовано общество търпимост към убежденията и възгледите на опонентите, като се стремят към постигането на съгласие чрез консултативен диалог.
  3. Да гарантират взаимна ненамеса в политическата си дейност, да не пречат и да не осуетяват по незаконен начин каквито и да било политически изяви, включително мирни събрания и митинги, и да изключват всякакви опити за посегателство над пропагандните средства на другите страни.
  4. Да не допускат използването на печатните издания и средствата за масово осведомяване за политически провокации и подстрекаване към насилие.
  5. Да предотвратяват и пресичат случаи на насилие и да носят политическа и морална отговорност за неправомерни действия на свои членове или поддръжници.
  6. Да полагат максимални усилия за създаване на необходимите условия за нормална и спокойна подготовка и произвеждане на изборите при пълна демократичност и еднакви възможности за участие на всички.
  7. Да предотвратяват възможностите държавни органи да злоупотребяват с властта си в полза на една или друга партия.
  8. Да изискват да се повиши отговорността на правозащитните органи:
– за поддържане на сигурността и обществения ред, като дейността им изцяло се приведе в съответствие с извършващите се демократични промени в Конституцията и в законодателството на страната;
– за решително предотвратяване и пресичане на всякакви опити за упражняване на физически, морален и психологически натиск и терор както срещу политически лидери, така и срещу отделни граждани;
– за търсене на отговорност, включително наказателна, на всички провинени в подобни деяния, включително служители на тези органи, в полза на която и да е политическа партия;
– за изземване на незаконно притежавано оръжие;
– осигуряване на еднаква охрана и подпомагане на самоохраната на сградите, помещенията и други обекти на законно регистрираните и действащи политически и обществени сили. 
Участниците в Националната кръгла маса призовават всички останали политически и обществени сили, всички български граждани да подкрепят тази декларация и да се присъединят към нея. 
 
София, 12 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса: 


Александър Лилов                                                           Желю Желев
 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“





„СПОРАЗУМЕНИЕ
ПО ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ


 Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основни идеи и принципи на законопроекта за политическите партии, който ще бъде обсъден и приет на предстоящата сесия на Народното събрание. Общо е убеждението, че бъдещият закон следва да осигури условия за развитие и утвърждаване на политически плурализъм в страната.
В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за политическите партии:
  1. Гарантира се конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в политически партии. Членуването или нечленуването в партия, както и прекъсването на членството не създават предимство или ограничения в правата на гражданите.
  2. Политическите партии да се вписват в отделен регистър в Софийския градски съд по опростена процедура. Да се предвиди и седемдневен срок за обнародване в „Държавен вестник” на решението за вписване на политическата партия в регистъра.
  3. Политическите партии да осъществяват дейността си в рамките на Конституцията и законите на страната и в съответствие със своя устав и програмни цели.
  4. На всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот:
– държавата да съдейства в предоставянето на партиите на помещения и други материални средства, необходими за осъщестяване на тяхната дейност, при еднакви условия и ред;
– всяка партия може да има собствени печатни издания и да извършва издателска дейност;
– партиите да имат право на достъп до държавните средства за масова информация по въпроси, свързани с тяхната дейност.
  1. С цел да се гарантира мирното развитие на демократичния процес законът да предвиди следните забрани:
– за партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост, разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;
– за образуване на партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства;
– за изграждане на партии на етническа и религиозна основа;
– за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии;
– за създаване към партиите на детско-юношески организации, в които членуват лица до 16 години;
– за намеса на партиите в дейността на държавните органи и учреждения, армията, милицията, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските организации, държавните средства за масово осведомяване, здравеопазването, творческите съюзи, религиозните организации, науката и образованието;
– за изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;
– за организирана политическа дейност по месторабота на политически партии и на други организации и движения – профсъюзи, обществени движения, дружества и др. Под организирана политическа дейност се разбира провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на политически партии, както и на кандидати за избори*.
(*3апознаването на срочнослужещите с преизборните платформи на участниците в изборите и начинът на гласуване се определят в Закона за избиране на Народно събрание, като се осигурят еднакви условия и ред под контрола на избирателните комисии.)
  1. Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средствата за издръжка на партиите, възможността за субсидирането им при определени условия от държавния бюджет, както и за осъществяване на стопанска дейност, свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят и условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране на изборните разходи.
  2. Да се забрани финансирането на политически партии под каквато и да е форма и начин от чужди държави в лицето на техни органи, учреждения и организации. Партиите да не могат да получават парични средства и друго имущество от чужди организации със стопанска и нестопанска цел, както и от анонимни източници. Да се допусне възможност чужди граждани да правят индивидуални или колективни дарения в полза на политически партии в размер най-много на 500 щатски долара за индивидуалните и 2000 щатски долара за колективните.
Партиите не може да се финансират от държавни органи и учреждения и от стопанските предприятия.
Средствата, получени в нарушение на посочените забрани, да се отнемат в полза на държавата.
Като временна мярка, в допълнителните разпоредби на закона да се предвиди възможност в едногодишен срок от деня на влизане на закона в сила политическите партии да получават дарения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партиите, или техния паричен еквивалент. Когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българска външнотърговска банка на името на съответната партия.
Контролът за законността по придобиването и разпореждането с имуществото на партиите да се осъществява от парламентарно-обществен постоянно действащ орган към Народното събрание. Всяка година до края на март партиите представят доклад пред експертната комисия за размера и източниците на приходите и за разходите си за предходната година, който се обнародва в „Държавен вестник”. Такъв отчет се представя и най-късно в двуседмичен срок до деня на произвеждането на избори за Народно събрание.
Да се предвиди облекчено данъчно облагане върху имуществото на партиите.
Новоизбраното Народно събрание може отново да разгледа разпоредбите, свързани с финансирането на политическите партии.
  1. Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни коалиции, за участието си в изборите те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях да се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на политически партии.
За други организации и движения с политическа цел, изрично заявена в техния устав и програма, да се отнасят забраните и изискванията, предвидени в т. т. 5 и 7 от това Споразумение, както и правата, предвидени в т. 4 от Споразумението.
  1. Да се предвидят условията и редът за прекратяване на политическите партии, включително и възможността за разпускането им от Върховния съд, когато дейността им попада под забраните, уточнени в това Споразумение.
София, 29 март 1990 г.
Съпредседатели на Националната кръгла маса:  

Александър Лилов                                                    Желю Желев
 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“






„СПОРАЗУМЕНИЕ
ПО ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


     Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България.
    Промяната на Конституцията е необходимо условие за по-нататъшното осъществяване на мирния и легален преход към демокрация. Предлаганите изменения са поредна стъпка в посока към цялостна конституционна реформа на обществената система.
    В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за изменение и допълнение на Конституцията.



I. ПО ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
  1. Възприемат определението на Народна република България като демократична и правова държава.
  2. В конституционния текст като основно начало на политическата система да се включат принципите на политическия плурализъм, демократизъм и хуманизъм.
  3. В конституционния текст да се посочи, че народната република е единна и неделима, като държавата признава и съдейства за развитието на местното самоуправление, което се урежда със закон.
  4. Да се осъществи последователна и пълна деидеологизация на конституционните текстове.
  5. Българският език да се обяви за официален език в НР България.
II. ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА  
  1. Икономическата система на НР България да се основава на свободната инициатива и стопанската конкуренция при всички равнопоставени форми на собственост, като същевременно е насочена към увеличаване на благосъстоянието на цялото общество.
  2. В условията на пазарна икономика държавата да поема закрилата върху социално слабите слоеве от населението, а безработицата да се установи по конституционен ред като един от основните осигурени социални рискове.
  3. В Конституцията да се ограничат обектите на изключителна държавна собственост и да се посочат основните обекти на общинска собственост.
  4. Държавното регулиране на стопанската дейност да се осъществява с икономически средства, като при това не се допуска установяването на монопол, нелоялната конкуренция и нарушаване­то на правата на потребителите.
    III. ПО ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ  
  1. Да се установят правни механизми и да се създават реални условия за осъществяването на конституционните права и свободи на гражданите в съответствие с международните актове, подписани от НР България.
  2. В конституционния текст специално да се определи роля на политическите партии като една от основните форми за сдружаване на гражданите и тяхното свободно участие в политическия живот на страната.
  3. Конституционното определение за свободата на изповеданията да се приведе в съответствие с международно приетите норми.
  4. Свободата на мнение да се обособи в отделен текст и да се формулира в разгърнат вид.
IV. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ  
  1. При прехода към парламентарна демокрация последователно да се прилага основополагащият принцип на разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.
  2. Новоизбраното Велико народно събрание в срок от една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе референдум, чрез който народът да я утвърди. Едновременно с това то да функционира като работещ парламент, като приема всички закони и други актове, необходими за нормалната дейност на държавата.
    До приемането на нова Конституция Великото народно събрание може да внася промени в действащата Конституция, освен в разпоредбите, отнасящи се до държавния глава.
    Участниците в Националната кръгла маса изразяват мнението, че след приемането на новата Конституция Великото народно събрание единствено може да реши да прекрати или да продължи своята дейност, в съответствие с разпоредбите на новата конституция.
  1. Великото народно събрание да функционира като постоянно работещ законодателен орган.
  2. Великото народно събрание да се състои от 400 народни представители.
  3. Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие с промените в гл. V на Конституцията да бъде отменена институцията Държавен съвет на НРБ. Същевременно да се определи статутът на държавния глава – председател (президент) на републиката, който в сегашните условия да бъде избран от Народното събрание.
    Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие за държавен глава на страната да бъде избран действащият председател на Държавния съвет на НРБ.
    С новата Конституция на страната да се регламентира формата недържавно управление, включително функциите и мандатът на държавния глава.
  1. С измененията в действащата Конституция да се определят следните правомощия на държавния глава:
    – да олицетворява единството на народа и да гарантира суверенитета, териториалната цялост, отбраната и националната сигурност на страната;
    – да осигурява функционирането на държавните органи според Конституцията и законите;
    –  да представлява държавата в страната и международните отношения;
    – да назначава правителство, след като неговата програма и състав получат одобрение на парламента;
    – да отправя обръщения към народа и парламента;
    – да осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната и изпълнява фун ­кциите на главнокомандващ на Въоръжените сили;
    – да назначава посланици, да приема акредитивни писма, да дава награди и звания, както и да взема решения за помилване, предоставяне на гражданство и право на убежище, да сключва международни договори, да осъществява и други представителни функции;
    – в изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен характер;
    – когато е застрашена сигурността на страната и териториалната й цялост, при стихийни бедс­твия и в случаите, когато е нарушено функционирането на органите на държавната власт, в съотве­ствие с Конституцията и законите може да обяви обща и частична мобилизация или извънредно положение по предложение на Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. В такива случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да вземе решение;
    – обявява положение на война при въоръжено нападение срещу Народна република България или при необходимост от неотложно изпълнение на международно задължение за взаимна отбра­на, ако Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;
    – не може да изпълнява други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции, да бъде член на ръководството на партия или да бъде народен представител.  
V. ПО СТАТУТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
  1.  Необходимо е създаването на силно, компетентно и отговорно правителство, което, осъщес­твявайки пълноценно своите функции, да е в състояние да провежда последователна политика, на­сочена към извеждането на страната от икономическата криза и прехода към пазарна икономика.
VI. МЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ 

    Участниците в Националната кръгла маса намират за необходимо скорошното провеждане на избори за местни органи на управление, не по-късно от края на 1990 г.
    Изборите за Велико народно събрание да се произведат по смесена система, при която:
    – 200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандатни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действителните гласове,
    – 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;
    – всеки избирател да има два гласа – първи глас за избор на кандидат в едномандатен район и втори глас за избор по партийна листа.
    Участниците в Националната кръгла маса ще подпишат Споразумението по основните положения за произвеждането на изборите за Велико народно събрание.
    Националната кръгла маса предлага на Народното събрание да отрази в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ съгласуваните в работната група проекти за текстове, съгласно споразумението по политическата система.   
    София, 30 март 1990 г.
Съпредседатели на Националната кръгла маса: 
Александър Лилов                                                             Желю Желев 
 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“






СПОРАЗУМЕНИЕ
ПО ПРИНЦИПИТЕ И ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
ЗА ИЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


 Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по принципите и основните по­ложения на законопроекта за избиране на Велико народно събрание.
Страните подчертават особената важност на този Избирателен закон за свободното произвеждане на демократични избори за Велико народно събрание, от което в значителна степен ще зависи развитието на демократическия процес в страната. Изхождайки от това разбиране и в съответствие със Споразумението по политическата система, участниците в Националната кръгла маса се съгласиха да предложат на Народното събрание в Избирателния закон да намерят място следни­те основни положения:  
  1. Изборите за Велико Народно събрание да се произведат на основата на принципите на всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване.
  2. Изборите да се произведат по смесена система, при която:
– 200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандантни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действител­ните гласове;
– 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;
– всеки избирател има два гласа: първи глас за избор на кандидат в едномандатен избирателен район и втори глас за избор по партийна листа.
  1. Приемат предложения в законопроекта ред за съставяне на избирателните списъци. За да се предотврати злоупотребата с удостоверенията за гласуване на друго място, намира за целесъобразно да се ограничи тяхното издаване. Секционните избирателни комисии да съставят отделен списък за гласувалите по този ред, като прилагат към него удостоверение на гласувалите. Районните избирателни комисии да осъщестяват контрол върху издаването на удостоверенията за гласуване на друго място.
  2. Държавният съвет образува избирателните райони и утвърждава избирателните книжа при консултации с Централната избирателна комисия най-късно 55 дни преди изборния ден. Министерският съвет да предостави на политическите партии и другите политически организации, участващи в изборите, достъп до данните за образуване на избирателните райони. Многомандатните избирателни райони да се формират на основата на бившите окръзи.
  3. Организацията и произвеждането на изборите да се осъществява от избирателни комисии, в състава на които се включват юристи, лица с друго подходящо образование, безпартийни и равен брой представители на политически партии. Централната избирателна комисия да се назначава от председателя (президента) на републиката след консултации с ръководствата на партиите най-късно два месеца преди деня на изборите. Районните избирателни комисии се назначават след консултации със съответните ръководители на политическите партии от изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет, а секционните – от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети. Да отпадне изискването за регистриране на назначените по посочения ред комисии пред съд, тъй като това само ще усложни и затрудни работата.
  4. Централната избирателна комисия:
а) регистрира предизборните коалиции и цветовете на партиите и коалициите;
б) разглежда жалби против незаконни актове и действия на районните избирателни комисии и взема окончателно решение по тях;
в) обявява изборните резултати за цялата страна;
г) осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на районните избирателни комисии.
Решенията на Централната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд на НРБ.
  1. Районните избирателни комисии:
а) организират произвеждането на изборите в съответния избирателен район;
б) регистрират индивидуални кандидати и партийни листи;
в) осъществяват методическо ръководство и контрол по отношение на секционните избирател­ни комисии.
Решенията на районната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия.
  1. Кандидатите в едномандатните райони могат да бъдат предлагани:
а) от ръководствата на политическите партии и партийните коалиции;
б) най-малко от 500 избиратели.
  1. Всеки кандидат може да бъде регистриран само в един едномандатен избирателен район и в една партийна листа.
  2. Когато партиите формират предизборна коалиция, те излизат с обща листа в отделните избирателни райони. В този случай те не могат да излизат и със самостоятелна листа.
  3. Ръководствата на партиите съставят партийните избирателни листи, като определят и поредността на кандидатите.
  4. Регистрацията на кандидатите и партийните листи се извършва най-късно 30 дни преди изборния ден.
  5. Всеки кандидат може да има до десет застъпници, които го подпомагат в избирателната кампания, представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации, избирателите, Централната и другите избирателни комисии. В заседанията на избирателните комисии застъпниците участват с право на съвещателен глас и могат да вписват възражения в протоколите на избирателните комисии.
  6. В Закона за избиране на Велико народно събрание следва да се създадат необходимите правни предпоставки за гарантиране свобода на агитацията на гражданите, на партиите, на кандидатите и на техните застъпници, като се предвиди:
– еднакъв достъп за кандидатите и партиите до източниците на информация, необходими при предизборната кампания;
– еднакъв достъп до средствата за масово осведомяване;
– възможност за изготвяне и използване на агитационни материали;
– да не се допуска разгласяването на социологически анкети по-късно от осем дни преди изборния ден, агитация и раздаване на бюлетини 24 часа преди изборния ден, както и в деня на изборите;
– широка гласност на финансирането на предизборната дейност;
– забрана и санкция за унищожаване на агитационни материали в нарушение на установения ред.
  1. Да се забрани финансирането на предизборната дейност на кандидатите от чужди държави, партии, физически и юридически лица. Да се разреши на български граждани да правят индивидуална вноска по 100 лева и на юридически лица – до 2000 лева за предизборни цели. Цялата сума за предизборна кампания на един кандидат да не надхвърля 20 хил. лева. Кандидатите могат да ползват материалната база и финансите на партиите, в които членуват.
  2. Срочнослужещите в БНА да гласуват в избирателните секции в съответните населени места. Командирите на поделенията съвместно със секционните избирателни комисии съставят разп­ределение и график за гласуването на военнослужещите.
  3. Да се предложи на министъра на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издадат и огласят указания за реда, по който ще се провежда предизборната кампания и гласуването в армията. В него да се предвидят равни условия за запознаване на военнослужещи­те с програмите на партиите и на кандидатите.
  4. Българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, се вписват в избирателни списъци, ако заявят лично желанието си да участват в изборите, най-малко една седмица до деня на изборите. Гласуването се отбелязва в задграничните паспорти.
  5. Български граждани, пребиваващи повече от два месеца в чужбина и незавърнали се до деня на изборите, се заличават от избирателните списъци в страната.
  6. Централната избирателна комисия съвместно с министъра на външните работи да разработят и огласят указание за реда, по който ще участват в изборите живеещите в чужбина български граждани. Да се обсъди възможността за гласуване по пощата.
  7. По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват представители на партии, застъпниците, журналисти и гости.
  8. Всяка партия или предизборна коалиция участва в изборите с определен цвят. Кандидатите по едномандатни райони, издигнати от група избиратели, участват в изборите с бял цвят.
  9. При определянето на изборните резултати присъстват представители на партиите, кандидатите, техните застъпници, журналисти и гости. Празният плик се счита за недействителна бюлетина. Преброяването на гласовете се извършва поотделно за всяка листа и за всеки кандидат.
  10. За избран народен представител в едномандатен район се смята кандидатът, който е получил повече от половината от действителните гласове, подадени в избирателния район, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели по избирателния списък. В случай, че в изборите са участвали по-малко от половината избиратели или нито един от кандидатите не е избран, в срок от една седмица се произвежда нов избор. Когато в избирателния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, при повторното гласуване се предлагат двамата от тях, получили най-много гласове при първия избор. За избран се счита кандидатът, който е получил повече гласове.
  11. Като база за разпределение на мандатите по пропорционалния избор се взимат всички действителни гласове, подадени в избирателните райони за партийни листи. Право на участие в разпределението на местата по партийни листи имат партиите, получили минимум 4% от действителните гласове във всички избирателни райони.
Всяка партийна листа получава мандати, пропорционално на подадените за нея действителни гласове. Местата се заемат от кандидатите на партията съобразно с поредността им в партийната листа.
  1. Всички жалби за незаконни действия на държавни органи, длъжностни лица, партии и граждани по произвеждането на изборите, които дават основание да се счита, че е опорочена волята на избирателите, да се отправят до Великото народно събрание в двуседмичен срок от обявяването на изборните резултати. Мандатната комисия на Великото народно събрание ги проучва и докладва своите заключения пред него.
  2. Новоизбраните народни представители в двумесечен срок след изборите декларират пред мандатната комисия на Великото народно събрание източниците на финансирането и разходите, които са направили по време на избирателната кампания.
  3. Да отпадне институтът на отзоваването, като се възприеме свободния депутатски мандат.
  4. Под партии в настоящото споразумение се разбират политическите партии и други политически организации и движения, които според Закона за политическите партии участват със свои кандидати в изборите.
  5. Предизборни партийни коалиции могат да образуват само посочените в предходния текст партии, организации и движения. Предизборните партийни коалиции се заявяват пред Централната избирателна комисия в срока за издигане на кандидатури.
  6. Да се организира национална кампания за разгласяване сред избирателите на избирателната система и реда на гласуване.
Кръглата маса ще съгласува отделно споразумение относно гаранциите за провеждането на свободни и честни избори, създаването на независима национална организация за обществен кон­трол върху свободата на изборите и статута на нейните представители, както и на представители на международни организации и чужди държави.  
София, 30 март 1990 г. 

 
Съпредседатели на Националната кръгла маса: 
Александър Лилов                                                               Желю Желев 
 Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса.“