03 май 2023

ВЪПРОС ЗА БЪДЕЩЕТО : ДЕНИЦА САЧЕВА ЗАДАДЕ ПИСМЕН ВЪПРОС КЪМ КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

 

 


 

 Депутатката от ГЕРБ и член на групата на Европейската Народна Партия в ПАСЕ Деница Сачева зададе писмен въпрос към Комитета на Министрите на Съвета на Европа

 В Комитета на Министрите заседават министрите или съответните посланици на 46-те страни-членки. Това е най-старата пан-европейска организация създадена през 1949г. в която България членува от 1992г.




Неофициален превод!

Срещата на Съвета на Европа на най-високо ниво в Рейкявик – преосмисляне на основите на мултилатерализма

Писмен въпрос 782 към Комитета на Министрите

Документ 15 757 / 3 май 2023г.

От Деница Сачева, България, Група на Европейската народна Партия

На 27 ноември 2015г. в София, Постоянната Комисия на Парламентарната Асамблея прие Декларация призоваваща за свикване на Среща на държавните глави и ръководителите на правителства на страните-членки на Съвета на Европа за да препотвърдят на най-високо възможно ниво своите ангажименти към общите ценности и принципи на Европейското единство и сътрудничество. 

Четвъртата среща на най-високо ниво на Съвета на Европа ще се проведе на 16-17 май 2023г. в Рейкявик. Това ще бъде форум, който цели да засили ролята на Съвета на Европа в Европейската политическа архитектура и да препотвърди основите на мултилатерализма.

За Европейския процес е важно не само да се дискутира скоростта на развитието на страните-членки, но по-важно е да се препотвърди финалната цел и дестинацията на този процес, така както той е виждан от отците-основатели и да се засилят принципите на Европейското единство и сътрудничество.

Г-жа Сачева,

Пита Комитета на Министрите:

Какви са намеренията на Комитета на Министрите да включат в дневния ред на Срещата на най-високо равнище дискусия относно препотвърждаване на Европейското единство, сътрудничеството и как да се преосмислят по-ефективно основите на мултилатерализма?

 

Written question  No. 782 to the Committee of Ministers | Doc. 15757

The Reykjavik Summit of the Council of Europe – reshaping the foundations of multilateralism

https://pace.coe.int/en/files/31797/html

Written question No. 782 to the Committee of Ministers | Doc. 15757 | 03 May 2023

Question from

Ms Denitsa SACHEVA, Bulgaria, EPP/CD

On 27 November 2015 in Sofia, the Standing Committee of the Parliamentary Assembly adopted a Declaration calling for a Summit of the Heads of State and Government of the Council of Europe member States in order to reaffirm, at the highest political level, their commitment to the common values and principles of European unity and co-operation. The Fourth Summit of the Council of Europe is going to take place on 16-17 May 2023 in Reykjavik. lt will be a forum which aims to strengthen the role of the Council of Europe in the European political architecture and to reshape the foundations of multilatera lism.

It is important for the European process not only to discuss the speed of development of member States, but more importantly to reaffirm the final goal and destination of this process, as envisaged by the European Founding Fathers, and to strengthen the principles of European unity and co-operation.

Ms Sacheva

To ask the Committee of Ministers:

What are the commitments of the Committee of Ministers to include in the Agenda of the Summit the discussion about reaffirmation of European unity, co-operation and how to reshape more efficiently the foundations of multilateralism?

 

Question écrite No. 782 au Comité des Ministres | Doc. 15757

Le Sommet de Reykjavik du Conseil de l'Europe – repenser les fondements du multilatéralisme

https://pace.coe.int/fr/files/31797/html

Question écrite No. 782 au Comité des Ministres | Doc. 15757 | 03 mai 2023

Question de

Mme Denitsa SACHEVA, Bulgarie, PPE/DC

Le 27 novembre 2015 à Sofia, la Commission permanente de l’Assemblée parlementaire a adopté une Déclaration appelant à la tenue d’un Sommet des Chefs d’État et de gouvernement des États membres du Conseil de l'Europe pour qu’ils réaffirment, au plus haut niveau politique, leur adhésion aux valeurs et aux principes communs de l’unité et de la coopération européennes. Le Quatrième Sommet du Conseil de l'Europe, les 16 et 17 mai 2023 à Reykjavik, servira de forum pour renforcer le rôle du Conseil de l'Europe dans l’architecture politique européenne et remodeler les fondements du multilatéralisme.

L’important dans ce processus européen n’est pas tant de discuter de la vitesse du développement des États membres que de réaffirmer surtout l’objectif et la finalité ultimes de ce processus tel que l’envisageaient les pères fondateurs de l’Europe, et de renforcer les principes de l’unité et de la coopération européennes.

Mme Sacheva

demande au Comité des Ministres:

Quels sont les engagements du Comité des Ministres pour inscrire à l’ordre du jour du Sommet le débat visant à réaffirmer l’unité et la coopération européennes et à repenser plus efficacement les fondements du multilatéralisme?

 


 

30 април 2023

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ - АВТОР НА БЪЛГАРСКИЯ ХИМН

 

 

 

(1863 - 1931)

 

От книгата на д-р Мария Тошева "Свищовски Родови Хроники"

Цветан Георгиев Хаджиденков - Цветан Радославов е първородният син, роден в Свищов на 20 април 1863 година по стар стил. 

Има щастливо детство в многолюдното семейство. Израства в една интелектуална среда. Тук трябва да се отбележи огромното влияние и на вуйчовците му д-р Димитър и Николай Павлович. 

 

      Цветан Радославов като дете, рисуван от вуйчо му Николай Павлович

 

Негови най-близки приятели са Иван Шишманов и Алеко Константинов (с когото са кръстени в един купел). 

Наистина е заобиколен с невероятна среда. Естествено е и той да се оформя като една всестранно развита личност, енциклопедист, пламенен патриот и демократ, носител на строго морални етични принципи, много скромен и сърдечен, с голяма обич към близки, приятели, към всички. 

 Цветан Радославов с баба си Кириакица

 

 

Най-напред учи при известните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков. 

Николай Павлович го запознава с рисувалното изкуство. Съученик е с Алеко Константинов в Габровската гимназия. 

През 1878 г. е ученик в класическата гимназия във Виена, след което продължава образованието си и в Университета.

 По това време там учи Иван Шишманов, също и дъщерята на Др. Цанков - Недялка. По време на Сръбско - българската война прекъсва следването си и идва в България, заедно с още много други студенти, за да вземат участие в спасяването на Отечеството. 

На път за България в патриотичен екстаз изпълняват написаната от него песен "Мила Родина" - днес национален химн на Република България.

"Като пойна птица…песента полетя, кацна на свищовския бряг, обходи цялата страна, сви гнездо във всяко българско сърце'' (Ст. Аршинков "Мила родино''. стр.69-70).

През 1886г.завършва с висок успех история и славистика в Прага. 

От 1 IX 1888г. Цветан Радославов е учителствал в Габровската гимназия - преподава история, немски, рисуване, психология, логика и етика. 

От 1893 г. е студент по философия и психология в Лайпцигския университет, който завършва като докторант по философия и магистър по изящните изкуства при проф. Вунд. 

Там завързва близко приятелство с Пенчо Славейков. 

От 1898 г. е гимназиален учител в София. 

Активно подпомага и е един от петимата учредители на Музикалното училище. 

Радославов е отличен художник - портретист, пейзажист, дърворезбар, който носи художествените гени на своя вуйчо Н. Павлович. 

Той е с голяма музикална култура, свири много добре на пиано, композира. През 1927 г. преиздава драматичната си творба "Яничарин''. 

"Титлите на българските владетели'' - обнародва в ,,Известия на Археологическия институт". 

След пенсионирането си в края на 1928 г. Цв. Радославов се прибира у дома си в родния град. 

В Свищов се включва в помощ на работата на приятеля си Стефан Стефанов - директор на музея "Алеко Константинов". 

Активен читалищен деец. 

Обичан от сестрите и племенниците си, Радославов им отвръща с обич. 

В София е поканен на обед в дома на братовчедката си Цвета Джумалиева, на вкусна печена пуйка със зеле. 

Вечерта получава стомашна криза-оказва се спукана язва на стомаха. Състоянието му се влошава и на 27 октомври 1931 г. умира. 

Той не е семеен и няма потомство. 

Погребан е в Свищов. 

Красив паметник от чер мрамор напомня за този титан на духа.

 

Гробът на Цветан Радославов в Свищовските западни гробища. Погребан е при родителите си и прародителите си.
 

 

 За Родителите на Цветан Радославов

                   Майката на Цветан Радославов  Пауника

 

Пауника Христаки Павлович, дъщеря на Христаки Павлович и Севаста Цанкова, е родена на 16 юли 1842 г. и починала на 2 юни 1907 година.

Пауника участва в женското дружество в Свищов преди Освобождението. По време на мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов през 1876-1877г.пред европейските правителства в подкрепа на българската кауза, женското дружество „Съгласие“ в Свищов им изпраща едно писмо с молба да бъде предадено на Единбургското женско дружество, изразило в печата подкрепа на каузата на страдащите българи. Подписано е от Пауника хаджи Денкова, от Пауница Бешкова и Елени Икономова. Това е направило впечатление! Ето откъс от писмото :

До тяхно благородие г.г. Цанков и Балабанов – представители на всичкия български народ.
Благородни господа!
Ние, долуподписаните, позволяваме си да притворим едно писмо, с което изразяваме сърдечната си признателност на Единбургските госпожи, за състраданието, което показаха на нашите пострадавши братя” – започва писмото. В него се предлага то да се даде и на някой вестник,който да го публикува в листа си. (...)
Известно ни е, че заниманията ви са твърде много, а и времето ви късо и скъпо и се ласкаем с добрата надежда, че ще благоволите да намерите
благовремие, за да извършите молбата ни, за което ще Ви останем крайно признателни.
Оставаме с всичкото уважение и почитание:
Настоятелство на женското дружество „Съгласие"

Изглежда, че от писмото е имало резултат, тъй като след неговото оповестяване 43 845 жени в Обединеното кралство се подписват в петиция до Кралицата в защита на българите и искат тя да застави правителството си да вземе мерки за прекратяване на насилието над тях.

След смъртта на родителите й, на 5 години тя е осиновена от Кириякица и Цвятко Радославови, родственици на майка и Севаста Цанкова.

Нейният осиновител Цвятко Радославов е роден в Габрово на 20 октомври 1820г. И починал на 2 октомври 1880г. Той е от известния габровски род - Сахатчиолу. В Свищов идва преди 1840 г. и се задомява с Кириякица Икономова от Свищов, родена 1826г., починала на 20 март 1900г. Те нямат деца и затова осиновяват Пауника, а след това и първородния й син Цветан Георги Хаджиденков-Цвятко Радославов. На него Цвятко Радославов завещава цялото си богатство, според Духовний завет (завещание)от 1март 1876 г.стр.163-164 от Протоколна книга на Свищовска церковна община (дарена от д-р Ив.Динков на Исторически музей Свищов).

Заслужава да се кажат няколко думи за Цвятко Радославов - Сахатчиолу, защото той играе голяма роля за интелектуалното израстване на Цветан Радославов и цялото семейство. Богат търговец на кожи, храни и др.търговски стоки. Бил е австрийски поданик1.Търгува с Виена, Будапеща, Галац, Александрия, Браила, Букурещ, а в Османската империя с Цариград, Велес, Щип, Мелник и т.н. Той е голям общественик и дарител. Един от основателите на Свищовското читалище, член на Българското книжовно дружество, близък съратник на Георги Сава Раковски, който неведнъж е бил в дома му. Сътрудничи на Свищовския таен революционен комитет. Близък със свищовските възрожденски учители Христаки Павлович, Емануил Васкидович, Янко Мустаков; Димитър Начович, и др. Притежава богата библиотека и насърчава Цветан Радославов към наука, музика, изкуство, рисуване и т. н. През зимата на 1854г. Г.С. Раковски отсяда в дома на дядо Цвятко. Кирякица Радославова описва много добре случилото се : „ Срещу Йордановден на 1855г.съпругът ми, покойният Цвятко Радославов, покани мен и майка ми Ламба Икономова, да отидем с каик в Зимнич, под предлог да посетим родственото ни семейство Христаки Сахатчиолу. Целта е да спомогнем преминаването на Раковски зад границата... „. В дома на Цвятко Радославов, Раковски преобличайки се, оставил два заредени пищова за благодарност и като спомен. Киряка Радославова, с акт от 2 юни 1885г. Дарява двата пищова на свищовския клон на Българското Опълченско Дружество, с председател Д-р Димитър Павлович и членове Т. Пантелеев, Ив. Панков и Коста Т.Мурдаров.

(Г.п.Христов Свищов в миналото. стр.184; Ст.Аршинков ,"Мила родино''. стр.55-56). 

Пауника Хр.Павлович-Радославова е достолепна жена, което личи от портрета направен от нейния син. Била е образована и интелигентна. Когато идва на възраст, се омъжва за Георги Христакиев Хаджиденков от стар свищовски търговски род, роден в Свищов на 20 април 1832г.и починал на 25 май 1902г ( смъртен акт №160). 

Баща му, Христаки Хаджиденков (починал 1833г.) е пръв училищен и църковен настоятел, направил много за издигане на просветното дело. Съставител е на „Всеобщий Кондик Словяно-Болгарского Училища Божественаго Преображения“. 

Той е един от тези, които задържат Емануил Васкидович в Свищов. Заедно с други свищовски първенци взема участие в съграждането на църквата "Св.Преображение'', на мястото на изгорялата църква през 1810 г. "Св.Николай". Построява чешмата на Велешана.

Братя на Георги са Гаврил и Недялко Хаджиденкови, видни свищовски търговци, съратници на Раковски, общественици и съучредители на читалището. Гаврил Хаджиденков се среща и запознава с Г.С.Раковски в Цариград, където е и Драган Цанков. В него Раковски открива човека, на когото всецяло може да се довери. В Свищов се създава "Тайното братство", в което са още Цвятко Радославов, Васил Манчов, Апостол Конкович, Тодор Хрулев. Още при първото си идване в Свищов Раковски отбелязва, че свищовските българи са изпреварили с десетки години сънародниците си от вътрешността на страната. Направили му силно впечатление богатите библиотеки в домовете на свищовските му приятели. Самият Георги Хаджиденков е с необикновена памет, интелигентен, но много скромен. Търговец, активен участник в обществениа живот на града. От брака си с Пауница Христаки Павлович - Цвятко Радославова имат двама сина : Цветан и Христо, както и шест дъщери – кириакица (Кица), Анка, Берислава, Станка, Берислава и Мара.

1 според Ст.Аршинков "Мила родино"-стр.22,Цвятко Радославов е френски поданик