23 август 2019

От сайта на БНР : Лъчезар Тошев за "пакта Молотов-Рибентроп"

 

 

Лъчезар Тошев за "пакта Молотов-Рибентроп"




Днес почитаме паметта на милионите жертви на всички тоталитарни режими. На 23 август 1939 г. в Москва е подписан "договор за ненападение между Германия и СССР", по-точно между Сталин и Хитлер, наричан за по-кратко "пакт Молотов-Рибентроп", по името на подписалите го външни министри.
Пред БНР Лъчезар Тошев, един от дългогодишните ни представители в парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), по времето, когато се приемат ключови текстове за осъждане на двата тоталитарни режима - комунизъм и фашизъм, коменитира темата:

“Инициативата за този договор в крайна сметка идва от СССР. Това го има в докладите на българския посланик в Берлин тогава – Първан Драганов, който изпраща информация.
 Това не са мемоари, а докладите в дипломатическия архив, които показват как инициативата за това сближаване между СССР и Националсоциалистическа Германия идва от страна на СССР…“.

Как може да бъде определен съюзът между Третия райх и Русия, между Хитлер и Сталин:

“Не е било неизбежно, но се е слуило и е било прогнозирано.
Имало е от страна на комунистическите среди - например Александър Ликов от групата на Бакалов в България издава цяла книга, която се казва “Неизбежният съюз“, която успяхме да намерим на френски и вероятно ще излезе и на български“.

В интервю за предаването “Преди всички“ той посочи още:

“Съюзяването между Национал-социалистическа Германия и Съветския съюз (Хитлер и Сталин – б.р.) е едно безпринципно съюзяване, тъй като в крайна сметка и двата режима имат различни идеологии.

Но да подчертаем, че и двата режима са отговорни за много тежки престъпления и за смъртта на много милиони хора – 100 млн. от комунистическите режими и около 60 млн. националсоциалистическите, фашистките и други режими.

Така че те трябва да бъдат осъдени без двусмислие, без колебание от всички, които са защитници на идеята за човечност, за демокрация, за човешки права…“.

Интервюто на Ирина Недева с Лъчезар Тошев можете да чуете от звуковия файл.


Свързани теми :

 

80 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА "МОЛОТОВ-РИБЕНТРОП"

Препубликация на 24.08.2019. в сайта Юро-Чикаго


23 АВГУСТ - ДЕН ЗА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ http://toshev.blogspot.com/2019/08/23_23.html









 N.B. Парафът с молив е на цар Борис.













23 АВГУСТ - ДЕН ЗА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ








На 19 ноември 2009г. Народното събрание реши : 

В България, 23 август - Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.






Решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими



РЕШЕНИЕ

относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен,

РЕШИ:

1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

2. Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма“.

3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа“.

4. Обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.

Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 19 ноември 2009 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
(Обн.ДВ бр.94 / 27 ноември 2009г.)
Поклон пред жертвите от името на народа - Президентът на Република България

Президентът Росен Плевнелиев пред мемориала на жертвите на комунизма издигнат в София


СТЕНОГРАМА ОТ ПЛЕНАРНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 19 ноември 2009 г.
Открито в 9,05 ч.
19/11/2009
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: (…)

Преминаваме към следващата точка:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКИ АКТОВЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ.

Вносители са Лъчезар Тошев и група народни представители.

С мое разпореждане проектът за решение е разпределен на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, която е представила доклад, с който ще ни запознае председателят на комисията народният представител Йордан Бакалов.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 22 октомври 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954-02-9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22 юли 2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Людмила Божкова, директор на дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации” и господин Георги Карастаматов, началник на отдел „Европейски държави” в дирекция „Европа III” от Министерството на външните работи.
Проектът за решение беше представен от народния представител Лъчезар Тошев. Той обясни, че внесеното проекторешение има за цел Народното събрание на Република България да подкрепи няколко европейски акта и да изрази позиция по тях. Тези актове са:
1. Приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 за необходимостта от международно осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
2. Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г., озаглавена „Европейската съвест и тоталитаризма”.
3. Резолюция на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г., озаглавена „Ново обединение на разделена Европа”.
Вносителят отбеляза, че тъй като тези три акта са приети от Европейския парламент със значително мнозинство и представляват сериозни политически документи, необходимо е и Народното събрание да изрази политическата си позиция в подкрепа на принципите, залегнали в тях. Освен предложението за подкрепа на трите европейски акта, проекторешението предлага да се обяви 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Предложението е в резултата на европейска инициатива, включена в Резолюцията на Европейския парламент и приета с огромно мнозинство, включително и от групата на социалистите.
Петата точка на проекторешението е свързана с датата 9 ноември 2009 г., като се предлага еднократно на този ден да се отбележи 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса”. На този ден се предлага да се приеме декларация от Народното събрание.
Точка шеста се състои в призив към Министерския съвет, изразяващ се в следното:
1. Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал.
2. Да участва в създаването на Платформата за европейска памет и съвест, която представлява мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими.
3. Да разработи и внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.
В последната седма точка на проекторешението се призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Представителите на Министерството на външните работи заявиха, че от външнополитическа гледна точка много внимателно са анализирали проекторешението. По първите пет точки нямат бележки, доколкото те изразяват подкрепа на приети резолюции от такива авторитетни международни парламентарни институции като Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Европейският парламент и Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези резолюции са приети с голямо мнозинство и въпреки че нямат задължителен характер за правителствата, имат голямо морално политическо значение и обществен резонанс.
По точка шеста беше заявено, че Министерството на външните работи се въздържа да подкрепи проекторешението в тази му част, тъй като въпросът за архивите стои открит в двустранните отношения между България и Руската федерация и многократно е поставян на руската страна. България е поискала пълен достъп до архивите на бившия Съветски съюз, но тази молба е била отклонена. Ако това искане бъде повдигнато от страните-членки на Европейския съюз, България би го подкрепила и би се присъединила към него.
По останалите предложения – призив към Министерството на образованието, младежта и науката, представителите на Министерство на външните работи не изказаха възражения. В случай, че те бъдат подкрепени от съответните компетентни ведомства, Министерството на външните работи ще окаже пълно съдействие за осигуряване участието на страната ни в създаването на Платформа за европейска памет и съвест, на Паневропейски документален център и на Мемориал на жертвите от тоталитарните режими.
При проведените дебати бяха изразени мнения в подкрепа на проекторешението, както и такива, за които то вече е изгубило своята актуалност и е свързано с един отминал етап от развитието на човечеството. Според някои от членовете на комисията дебатът на тази тема е силно политизиран и връща страната години назад.
Направено беше предложение проекторешението да бъде гласувано по точки, което се подкрепи.
При проведеното гласуване се получиха следните резултати:
По точка 1: „Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” – с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепя предложението.
По точка 2: „Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма” – с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепя предложението.
По точка 3: „Подкрепя Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа” – с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепя предложението.
По точка 4: „Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими”- с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението.
По точка 5: „Обявява 9 ноември 2009 г. за ден на отбелязване на 20-годишнината от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „Желязната завеса” – с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението.
По точка 6: „Призовава Министерския съвет:
- Да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими.
- Да участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими.
- Да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на Институт за национална памет.”
С 1 глас „за” и 13 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението по точка 6.
По точка 7: „Призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.” – с 2 гласа „за” и 12 гласа „въздържали се” комисията не подкрепя предложението.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да гласува по точки Проект за решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, № 954 02 9, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 22 юли 2009 г.”. Благодаря ви за вниманието. 



 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите думата има господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, проектът за решение, който разглеждаме днес, беше първият проект, внесен от нашата парламентарна група в Народното събрание - още на 22 юли т.г. Ние имахме желание с този проект за решение Народното събрание да заяви една своя позиция в подкрепа на актове, приети от парламентарни асамблеи и от Европейския парламент, две от които са от тази година, които осъждат престъпленията както на националсоциалистическите тоталитарни режими, така и на комунистическите тоталитарни режими.
Текстът, който сме внесли, гласи следното:

„Народното събрание на Република България:
Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (обн. ДВ, бр. 37/5 май 2000 г.)

                                             РЕШИ:

1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
2. Подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.
3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа”.
4. Обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
5. Обявява 9 ноември 2009 г. за Ден на отбелязване на 20-годишнина от събарянето на Берлинската стена и разрушаването на „желязната завеса”.
6. Призовава Министерския съвет:
- да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими;
- да участва в създаването на Платформата за европейска памет и съвест – мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и в създаването на Паневропейски документален център и Мемориал на жертвите на тоталитарните режими;
- да внесе в Народното събрание Законопроект за създаване на Институт за национална памет.
7. Призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.”
Това е текстът на проекта, който сме внесли.
Тъй като предложението в т. 5 вече не е актуално, бих искал да го оттегля от името на вносителите, тъй като то се отнася за датата 9 ноември, която вече отмина.
По това проекторешение получихме становище от министъра на външните работи д-р Румяна Желева, в което се изразява резерва към едно от предложенията, които сме направили, във връзка с архивите, това е предложението в т. 6, първата подточка.
Тъй като Министерството на външните работи има съображения за начина, по който да се процедира по този въпрос, бих искал да оттегля и тази точка. Останалите точки се ползват с подкрепата на Министерството на външните работи. Надявам се да получат подкрепата и на Народното събрание.
Желанието ни да заявим категоричната си подкрепа за принципите, изразени в трите резолюции на международните организации, е за да се присъединим към всички тези, които осъждат престъпленията, независимо какъв тоталитарен режим ги е извършил. Това е един цивилизован избор, към който съм убеден, че и нашето Народно събрание ще се присъедини, още повече че миналата година приехме решение за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., в което вече се съдържат част от решенията, които са включени в Резолюцията на Европейския парламент.
Що се отнася до точката за обявяване на 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими, това е в съответствие с чл. 84, т. 15 от Конституцията, която казва, че Народното събрание определя официалните празници.
Имахме възможност вече по един законопроект, който бях внесъл в Народното събрание, който не беше приет, да дебатираме дали такъв ден да бъде включен в Кодекса на труда, където са празниците, които са почивни дни – дните за почит и т. н. Този проект беше отхвърлен.
В своето становище Комисията по труда и социалната политика накрая заявява следното: „Същевременно народните представители изразиха мнение, че Народното събрание в дух на приемственост и последователност, и като израз на споделени ценности в обединена Европа следва да предприеме необходимите действия за подкрепа на Резолюцията на Европейския парламент относно европейската съвест и тоталитаризма.”
Точно в тази резолюция се съдържа апелът към страните-членки на Европейския съюз, да обявяват 23 август за такъв ден на памет за престъпленията на двата големи тоталитарни режима и почитане на техните жертви.
Смятаме, че това предложение, представено по този начин, дава възможност тази дата да се обяви за дата, на която да се извършват възпоменателни събития, но тя да не бъде почивен ден.
Що се отнася до предложенията в т. 6 – да се участва в създаването на Платформа за европейска памет и съвест – това е един процес, който вече е стартирал. Министерството на външните работи също заяви своето становище, че няма проблеми България да се включи, напротив, България ще участва в този процес.
Следващото предложение е призив към Министерския съвет – да внесе в Народното събрание Законопроект за създаване на Институт за национална памет. Ние също имаме възможност да лансираме нашите идеи. Дори разбрах, че днес е имало консултации между нашата парламентарна група и представители на ГЕРБ по този въпрос. Така че това е едно предложение, което се надяваме в крайна сметка да доведе до създаване на такъв Институт за национална памет.
Както вече изтъкнах в предишни изказвания, България е единствената страна от тези, които са преживели тоталитарния комунизъм, която няма такъв Институт за национална памет.
И последната точка е призивът към Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото сведенията, информациите, историята на извършените престъпления от тоталитарните режими да се отразят в учебните програми, учебниците и учебните помагала.
Смятаме, че с това проекторешение Народното събрание ще даде един сигнал към нашето общество и ще направи голяма крачка към националното помирение в България и българското общество, от една страна, и, от друга страна, ще се присъедини към един процес, който е обхванал цяла Европа и който изисква категорично разграничаване и недвусмислено осъждане на извършените престъпления от тоталитарните режими, независимо какви точно тоталитарни режими са извършили тези престъпления.
Надявам се на вашата подкрепа и с този акт и нашето Народно събрание да се включи в този процес. Благодаря.




ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.

Има ли други народни представители, които искат да изложат свои виждания относно обсъждания проект за решение?

Заповядайте, господин Радославов.


 АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. В комисията се състоя много обстойна и съдържателна дискусия по проекта за решение, внесен от колегата Лъчезар Тошев и група народни представители, за подкрепа на европейските актове за осъждане престъпленията на тоталитарните и авторитарните режими в Европа през ХХ век. Визират се националсоциалистическите и комунистическите управления, предопределили съдбата на стотици милиони хора от няколко поколения.
Според моето мнение въпросът трябва да се разглежда в няколко аспекта.
Първо, по същество. Безспорно е, че мнозинството съвременни европейци, европейски държави, в това число и страните – членки на Европейския съюз, категорично осъждат всички престъпления срещу човечеството от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими. Изразява се съчувствие и признание за страданията на жертвите и техните семейства, почит към паметта на пострадалите от репресиите. Тази позиция аз като народен представител и български гражданин споделям.
Второ, от гледна точка на досегашната оценка на българското общество и българските институции. Безспорно е, че легитимните български институции нееднократно през годините на така наречения преход приемаха актове, осъждащи редица действия на тоталитарното комунистическо управление, между които следва да споменем: Закона за репресиите, приет от Седмото Велико Народно събрание; Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, 2000 г.; решение на Народното събрание от 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма и т.н.
Обективната истина обаче изисква категорично да бъдат осъждани и репресивните действия на монархо-фашисткото управление, което доведе страната до поредната национална катастрофа, да бъде почитана паметта и на жертвите, дадени от антифашистката съпротива, признателност към останалите живи участници от тази съпротива.
Ние, българските народни представители от 41-то Народно събрание, имаме според мен тежка задача и сме длъжни да бъдем полезни за единението на нацията в тези трудни години на икономическа криза. Би трябвало да мерим с еднакъв аршин, когато вземаме решение по този болезнен въпрос – за жертвите на тоталитарните режими и нарушаването на правата на човека.
В духа на Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. – един от документите, който се предлага да бъде подкрепен, с наименование „Европейската съвест и тоталитаризма”, откъдето ще цитирам: „Потвърждава своята решителна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст”, целта на този документ е постигане на обединена Европа на основата на общоприети ценности – защита на човешките права и хуманизма.
За съжаление проектът за решение на 41-то Народно събрание според мен има едностранен характер – и в мотивите, и в конкретните предложения по отделните точки, където се акцентира фактически за осъждане само на, цитирам: „тоталитарните комунистически режими”. В този смисъл проектът за решение не е в унисон с резолюцията на Европейския парламент и не служи за единение на българската нация, така необходимо ни днес, когато според мен дневният ред на българското общество не е комунизъм, а антикомунизъм. Затова не мога да подкрепя подхода на вносителите.
По-скоро резолюцията на Европейския парламент обръща внимание върху следното, цитирам: „необходима е непрестанна бдителност в борбата срещу недемократичните, ксенофобски, авторитарни и тоталитарни идеи и течения”. Това приемам като наша актуална задача като народни представители.
И последно, трето, от гледна точка дали е предмет на нашето Народно събрание приемането на подобно решение. Отговор дава същата тази досега цитирана от мен резолюция на Европейския парламент от тази година, чиято точка „В” гласи: „Като има предвид, че официалното тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинството решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото”, мисля, че на всички колеги става ясно, че не следва българският парламент да приема решение по проблема, след като изрично в тази резолюция се говори, че не трябва да се върши това. Според мен, ако искаме да насърчаваме развитието на българското гражданско общество, е по-целесъобразно да се подпомага дейността на неправителствените организации и националните исторически институти за обективно установяване на случилото се за националната памет, за конкретните форми на възпоминание и т.н. Смятам, че българското Народно събрание не следва да вземе решение по този въпрос на база на цитираното от мен от резолюцията на Европейския парламент и от моите разбирания. Благодаря. (Единично ръкопляскане от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители, които желаят да изкажат мнението си?
Заповядайте, господин Иванов.



ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Заставам пред вас, за да пледирам за приемането специално на първите четири точки от предложеното на вашето внимание Решение за подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
Благодаря на колегите, които в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите са подкрепили с гласуване първите три точки от това решение. Няма никакво съмнение, че България като страна – членка на Европейския съюз, и страна – членка на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа, подкрепя трите основополагащи документа в тази област, съответно гласуваната от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа резолюция през 2006 г., Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. и Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. Със самия акт на приемане на тези три точки реално депутатите са застанали и зад четвъртата точка в проекта за решение, защото, уважаеми колеги, т. 4, която известява, че „Народното събрание на Република България обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на тоталитарните режими на ХХ век и за почитане паметта на жертвите на тези режими” всъщност е основополагащ акт, който ние можем да извършим. Той се явява и пряко следствие от подкрепата, която заявяваме в предишната т. 2 на резолюцията на Европейския парламент.
Искам да напомня нещо, което всъщност господин Радославов не каза. Точка 15 от резолюцията на Европейския парламент гласи, че „Европейският парламент призовава – естествено националните парламенти на страните - членки на Европейския съюз – за обявяване на 23 август за Общоевропейски ден за почитане паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност”.
Искам до допълня към това, което казах, че отправям апела си към колегите от парламентарната група на ГЕРБ. Аз не се обръщам, въпреки че би било много добър знак, ако бъде сторено, към колегите от Българската социалистическа партия, защото БСП е правоприемник на партията, която осъществяваше тоталитарен режим в страната в продължение на половин столетие. Те вероятно не желаят осъждане на тоталитарните режими. Но вас, уважаеми колеги, призовавам да подкрепите т. 4 от решението. Тя беше внесена от политическата група на Европейската народна партия в Европейския парламент. След гласуване на резолюцията Вилфред Мартенс поздрави депутатите от Европейския парламент за резолюцията от 2 април. Нека покажем, че сме част от демократичното европейско семейство, нека покажем, че сме част от този обществен климат в страната, който иска ясно да осъди тоталитарните режими на ХХ век – векът с най-много жертви, който нанесе най-тежките поражения на човечеството – в душите, морала и манталитета на хората.
Ако ние приемем 23 август да бъде обявен именно като ден на памет за тези режими и на почит към жертвите на тоталитарните режими, това ще покаже, че българският парламент е събрал необходимата политическа воля да се произнесе по един ясен начин за всичко онова не само у нас, но и в целия европейски континент, което остави тежки последици за Европа. Всъщност да покажем, че сме част от европейското семейство на демократична Европа на ХХІ век. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.




Има ли други народни представители, които искат да вземат участие в дебата?
Госпожа Манолова, заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, още при включването на тази точка в седмичната ни програма възразих с аргумента, че по-голямата част от решението, което предлага Синята коалиция, вече е било предмет на обсъждане на българския парламент и е било отхвърлено. Но предвид изказването на колегата Лъчезар Тошев, че започват нови консултации между парламентарните групи от мнозинството за преосмисляне на позицията по това произнасяне, бих искала в самото начало да кажа, че очевидно в тази зала има хора, които не си дават сметка за това, че съвсем наскоро отбелязахме 20 години от промените, които стартираха през 1989 г. – 20 години български преход. И в случая десницата ми прилича на онзи японски войник, който през 70-те години беше открит в джунглите на Филипините и който още не беше разбрал, по обективни причини, че Втората световна война е приключила.
Преходът, уважаеми господа, приключи и идеята за това, абсолютно в разрез на европейските актове, които се цитират, а идеята в тях е единение на Европа, е да се сее разединение и противопоставяне не само в българския парламент, но и в българското общество.
По отношение на конкретните пунктове от това предложение за решение. Припомням не само на колегите, които са членове на Правната комисия, но и от това, което се случи в пленарната зала, че почти единодушно отхвърли проекта на Закон за създаване на институт на националната памет. Впоследствие този законопроект беше оттеглен от Синята коалиция.
В Закона за народната просвета преди месец българският парламент категорично се противопостави срещу това да бъдат идеологизирани и политизирани съдържанията на учебните програми – т. 7 от проекта за решение.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Аз цитирах т. 4.

МАЯ МАНОЛОВА: Предложението за обявяване на 23 август за Ден на памет против тоталитарните режими, беше обсъждано в предишния парламент през м. май тази година. И тогава подробно в тази зала на колегите от Синята коалиция обясних, че редът за обявяване на официални празници не е този. (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.) Редът за официални празници е чрез промени в Кодекса на труда. Такива предложения бяха направени и българският парламент ги отхвърли. Ние се произнесохме в този състав на парламента преди месец.
Процедурата за обявяване на международни празници е съвършено различна и тя става не с акт на Народното събрание, а с постановление на Министерския съвет. Така че, ако желаете, обявете всички 364 дни за празници по един или друг повод, но го направете по нормалния ред, който е предвиден в българското законодателство – чрез акт на Министерския съвет.
Нещо друго, международните дни, с които изобилства календара – на здравните работници, на стоматолозите, на миньорите или прочие, се обявяват с актове на съответната международна организация. Няма процедура, според която българският парламент да провъзгласява такива дни. Вярно е че неспазването на правилника стана практика в българския парламент, но нека да спазваме поне закона за нормативните актове и да не се излагаме пред гражданите на България.
А що се касае до обявяването на 9 октомври за Ден на отбелязване на 20-годишнината от падане на Берлинската стена, искам само да подчертая, че няма европейска държава, която да е обявила този ден за ден на отбелязване. Просто всички европейски държави отбелязаха по начин, който счетоха за съответен на техните национални традиции тази дата, без да го формализират в някакъв проект за решение.
И, приключвайки, искам отново да кажа, че не е беда това, че десницата продължава да навива и да повтаря една и съща тема периодично пред българския парламент. Беда е, че в желанието на мнозинството в момента да й угоди пристъпва към поредното нарушение не само на парламентарния правилник, не само на нормалните парламентарни процедури, но и на действащото законодателство в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова.
Има думата за реплика господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо Манолова, Вие твърдите, че 23 август не може да бъде обявен с решение на Народното събрание. Вие сте юрист, вижте какво пише в Конституцията – чл. 84, т. 15. Това е правомощие на парламента: „Народното събрание определя официалните празници”. Не на правителството, а на парламента. Така че това, което казахте, не е вярно.
Друго, което казахте и е невярно, е, че в миналия мандат са били отхвърлени предложения. Не е вярно и това нещо. В миналия мандат на парламента имаше предложения за подкрепа на Резолюция 1481. Едно от тях дори беше от депутат от вашата парламентарна група - Трифон Митев. Не го виждам между вас в този мандат. Не знам защо сте го сложили толкова назад в листите, но вече не е в парламента. Може би защото е направил това предложение за подкрепа на Резолюция 1481. Предложенията бяха приети в комисията, но не влязоха в пленарната зала. Това е истината.
А другите две предложения са от тази година, така че не е имало как да бъдат отхвърлени в миналия мандат. Така че тези неща, които казахте, просто не са верни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Надявам се, че все пак мнозинството ще направи разлика между ден на отбелязване и официален празник. Защото официално да се празнува паметта на загиналите в условия на тези режими, мисля, че не е нормално за нито една нормална европейска държава. Не мисля, че това е, което искахте да предложите – денят за памет да го обявим за официален празник на Република България, защото ще сътворим поредния прецедент, в който вместо в този ден да отбелязваме паметта на жертвите, ние официално ще празнуваме това. Не мога да допусна, че в тази зала има човек, който да свързва този ден с някакво радостно събитие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношения?
Господин Иван Костов, заповядайте.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че ние ще постигнем съгласие и по-нататък ще създадем Институт за националната памет, но не за това вземам думата за изказване.
Чудесна е метафората с онзи войник, който е в джунглата и не знае, че е свършила Втората световна война. Кой обаче е войникът днес? Кой се е свил с собствената си джунгла и брани комунизма, без да знае, че е паднала Берлинската стена? Кой е този войник? (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.) Кой е войникът?
Ние ви предложихме нещо много великодушно в миналото Народно събрание и продължаваме да сме великодушни. Ние искаме да се почетат всички жертви на хора, загинали за убежденията си. Искаме да затворим тази страница. Искаме да имаме памет за тези неща. Искаме съгласие, но съгласието минава през осъждането на комунизма. Така е направила Европа, така трябва да направим и ние. Това е същината на моето изказване.
Един от явните знаци, че сме го направили, е 23 да бъде Ден за отбелязване на събарянето на Берлинската стена. Тоест този велик момент трябва да бъде отбелязан. Това е много важен знак. Това не е още онова осъждане, което ние искаме, но постепенно хората трябва да го преживеят и да стигнат до тези неща.
Аз наблюдавах честванията на 20-годишнината. На повече носталгия по комунизма, повече долнопробно възкресяване на митовете, вашите митове специално за прехода, аз не съм се нагледал през тези 20 години. То беше върхът! Очевидно се бяхте подготвили, очевидно тези 20 години трябваше да бъдат абсолютно присвоени от вашата идеология. Не бива това нещо да продължава в бъдеще. Това не е пътят. Вие трябва да излезете от джунглата и трябва да дойдете при нас (смях от ГЕРБ), в отсамната страна на съборената стена. Това ви призовавам да направите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Костов, Вие зададохте един изключително интересен въпрос: кой в България днес се опитва да въведе авторитарен режим, да върне командно-административния подход и да възстанови тоталитарната държава? Кой? (Смях от ГЕРБ.) Да не би да намеквате нещо за българския премиер? Но тогава датата, която трябва да обявим за официален празник, не е 23 август! Тогава датата е друга – имаме избор между 5 юли и 27 юли.

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Пети юли – дълго време ще помните тази дата!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Костов, имате право на дуплика.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колегите ще забележат, че аз допуснах известна грешка. Двадесет и трети август е денят, в който фашистите и комунистите се разбират и поделят Полша. Това е 23.
Двадесет и трети август е приет за такъв знак, на европейското помирение, от Партията на европейските социалисти. Аз ви призовавам да извървите и тази последна оставаща ви малка стъпка към пълно влизане в Партията на европейските социалисти, да влезете и телом, и духом, и да се присъедините към това.
Що се отнася до тоталитаризма, вижте: ако вие бягате от задълженията си, ако не изпълнявате това, заради което сме изпратени тук, за което ни плащат хората – те ни плащат да дебатираме бюджета, ако крадем хляба от хората и не си вършим работата, ако не идваме на работа, какъв тоталитаризъм? Ще ни нападнат отвсякъде!
Аз казах: голяма грешка за демокрацията е, че нямаше такъв дебат. Много голяма слабост на българската демокрация. Така че бъдете колкото се може по-силна, по-организирана (но къде ви е водачът – пак го няма) опозиция (ръкопляскания и смях от ГЕРБ), за да нямате и тези тревоги. Тези ваши тревоги се раждат от собствената ви катастрофална слабост в момента. Излезте от нея, стига сте пребивавали в това състояние. Просто елате на себе си. Всичко очакваме, но не и да ни заразявате със собствените си страхове.
Моята майка едно време така ми е казвала: не слушай друг, като се плаши, защото ще започнеш да се плашиш и ти (смях от ГЕРБ). Така че вие си се плашете, но не споделяйте с нас. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Госпожо Михайлова, заповядайте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да се обърна към Народното събрание – да подкрепи предложеното решение не само в т. 1, 2 и 3, но и в т. 4, а именно в България да се обяви Ден за памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
Вземам думата, за да се обърна към всички народни представители, в това число и към представителите на левицата. Чувствам се задължена, защото два дни присъствах на тържества, които бяха организирани от председателите и от парламентите на Чехия и Словакия. Там бяха представители на парламентите на всичките 11 посткомунистически държави. Всички се обединихме за това, че не трябва да се забравят комунизмът и престъпленията, извършени по време на комунизма, които трябва да бъдат по същия начин третирани като тези, които са извършвани и от нацизма; за това, че трябва да бъдат почитани жертвите.
Тържествата за 20-годишнината от „Нежната революция” и в Прага, и в Братислава бяха проведени и показани като единомислие на тези нации. Искам да напомня нещо, което сигурно знаят много от левицата. В Братислава, в Словакия на власт са лявоцентристите, в Прага, в Чехия на власт са дясноцентристите, но и в двете страни от години се чества като официален празник 17 ноември – денят, в който избухна „Нежната революция” в бивша Чехословакия, и помогна и в други страни да се случат събитията, които събориха комунизма.
Ако искаме да сме цивилизовани, ако искаме наистина да не живеем в каменната епоха и да мислим по комунистически, днес българският парламент може да даде знак, и то на единомислие, за това, че извършените престъпления от всеки един тоталитарен режим трябва да бъдат осъдени, че демокрацията трябва да се пази! А тя се пази, ако и управляващи, и опозиция я бранят!
Затова аз се обръщам към вас, колеги от Социалистическата партия: днес наистина имаме шанс българският парламент да направи нещо, което отдавна не се е случвало и което ще е много добър знак и вътре в страната, и за това, че сме наистина демократична държава – член на Европейския съюз, зачитаща достойнството, свободите и демокрацията! Нека да го направим по цивилизован начин, така както много посткомунистически страни го направиха преди нас. Ние обикновено малко късно го правим, но нека поне го направим, за да бъдем част от свободния свят – с достойнство и със зачитане на всички права и свободи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Реплики?

Заповядайте, господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, колежке Михайлова! В своето изказване много ясно разделих нещата - че по същество ние подкрепяме. Аз лично подкрепям тези актове. Но цитирах текст от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април т.г., в който изрично пише, че не следва с мнозинства на парламентите такива актове да се вземат като решения на парламентите. Затова поставих въпроса: дали българският парламент е мястото за вземане на такова решение? Не става въпрос по същество, че се осъждат тоталитарните или другите режими, за съчувствие към жертвите. По същество нещата са много ясни. Според мен всички нормални хора ги подкрепят.
Има изричен текст в Резолюцията на Европейския парламент, която цитираме и която трябва да подкрепим. Цитирам още веднъж точка „В”:
„В. като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото;”.
Цитирам самата Резолюция на Европейския парламент. Затова поставих въпроса в няколко аспекта. Единият е по същество - че ние подкрепяме по принцип тези актове като желание за обединение и единение на Европа на базата на запазване правата на човека срещу репресиите на тоталитарните и авторитарните режими, което споделям и го споделят колегите от парламентарната група. Смятаме, че след като има такъв изричен текст в резолюцията, не следва парламентът да взема формално решение. Трябва да намерим друг модус - да го направим така, че да не сме в противоречие със текста на тази резолюция. За това говоря. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря.
Господин Радославов, аз се изказах, за да подкрепя и да се обърна към вас да подкрепите т. 4 в проекторешението, което обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията.
Това, което Вие говорите, е нещо съвършено различно. Точка „В” говори, че не бива да тълкуваме историята. С обявяването на един ден за почит на жертвите на всички тоталитарни режими, ние, парламентът, не правим тълкуване на историята. Ние обявяваме този ден за ден, в който всички ние да извършим действия, с които да отчетем, че тоталитаризмът е явление, което е вредно, опасно, и жертвите от всеки един тоталитарен режим трябва да бъдат почитани. Никакво разминаване няма в това, което предлагаме като текстове и към което аз се обръщам и призовавам всички да го подкрепите, и т. „В”, за която Вие говорите. Тя има друг ракурс практически. Тя говори за друго – парламентът да не дава оценките.
Тук не става въпрос за оценки. Става въпрос за оценка, ако говорим за оценка единствено за това, че и комунизъм, и нацизъм са тоталитарни режими и че жертвите трябва да се почитат. Аз не вярвам някой тук да мисли нещо различно, за да говорим, че правим политическо тълкуване. Просто не мога да допусна, че някой може да мисли нещо друго, че някой ще се изправи и ще каже, че комунистическият режим не е бил тоталитарен. Не го допускам! Не допускам, че има такъв народен представител, за да смятате, че буква „В” в тази резолюция е в разрез с проекторешението, което ви предлагаме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
За изказване думата взема господин Мартин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Беше хубаво всички хора, които участваха в този дебат, със същия ентусиазъм да влязат и в дебата за бюджета. (Шум и реплики от КБ.)

МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Ти защо не се изказа?

МАРТИН ДИМИТРОВ: Винаги, когато някой колега каже, че БСП не е забравила своето комунистическо минало, вие казвате обидени: „Ама моля ви се, ние сме част от европейските социалисти в Европейския парламент!” Когато обаче нещата опрат до гласуване на декларация за осъждане на комунизма от какъвто и да било характер, винаги намирате повод да откажете това гласуване. Било то процедурно с въпроса защо да гласува българският парламент, било поради някаква друга причина, забележете, вие винаги намирате повод да избягате от едно такова гласуване. Иначе оценката на Европейския парламент, колеги, на цяла модерна Европа за комунизма, за тоталитарните режими е само една – няма тълкуване, няма интерпретации, оценката е само една и тя е заклеймяваща. Това е, колеги, положението.
Не виждам защо продължавате да упорствате, а не преминете този важен тест за БСП. Това е много важен тест вътре за вас. Ако искате да бъдете част от европейското семейство, трябва да преминете този тест и да гласувате „за” днес за първите четири точки от предложената декларация на парламента.
Забележете какво пише в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа: „Ново обединение на разделена Европа”. Европа беше разделена основно заради комунистическите режими. Това предизвика разделението в Европейския съюз, в Европа. Обединението минава през ясно признаване на тези грешки и ясно разграничаване. Вие, колеги, още имате ваш вътрешен проблем с това разграничаване. Този въпрос трябва да бъде приключен.
Така че препоръка към целия парламент – гласувайте за тези текстове, колеги, защото човек, за да бъде демократ, трябва ясно да се разграничи от тоталитарните режими. Този тест продължава да виси със страшна сила пред БСП. Аз ви пожелавам да го преминете, това е важно за цялото Народно събрание. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Мартин Димитров? Няма.
За изказване – народният представител господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Това, което заяви господин Костов като смисъл на връщането към историята днес, като смисъл на дебатирането в Народното събрание на целия този кръг въпроси, свързани с историята, а именно да се намери онази обединяваща основа, онази почва, на която обществото ни да започне да преодолява десетилетни разделения, довели до трагедии в българското общество, той назова, както го направи и в изказването си по повод 9 септември, отдаване на почит към всеки и всички онези, които са жертвали живота си в името на своите идеали. Това е обоснованата, рационалната гледна точка, от която да тръгнем да преценяваме всеки отделен акт на Народното събрание, текст или дата, която обсъждаме.
Ако се върнем към датата 23 август, която колегите от Синята коалиция ни предлагат като дата, която да бъде записана в наш акт, нека самите те да преценят, включително и господин Иван Иванов, който ме насочва към Европейския парламент. Какво е записал Европейският парламент, господин Иванов?
„Като взе предвид своята Декларация за обявяване на 23 август за Европейски възпоменателен ден за жертвите на сталинизма и нацизма.” Това ли предлагате? Вие ни предлагате нещо съвършено друго. Вие предлагате текст, който гласи: „престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими…”.


Вярвам, че ако и вие сте сериозни, ще правите разлика между сталинизъм и комунизъм – комунизъм като идеология, комунизъм като практика в много различни страни, през много различни периоди. И когато вие си позволявате такава подмяна, и когато така убедено ни предлагате да приемем една свръх опростена трактовка на историята по повод на една дата, която безспорно има своя черен смисъл в историята на предвоенна Европа и я пренасяте върху споровете, които разделят и днес обществото, вие пряко действате против онова, което и господин Иван Костов обосноваваше тук и преди малко, и преди два месеца.
Затова, уважаеми колеги, ако искате да повярваме, че сте искрени в търсенето на онова, което да обединява, това не се постига чрез внасяне на подобни резолюции по този натрапчив начин след три-четири обсъждания на същите въпроси, а се сяда и се говори сериозно и се търси наистина обединяващото.


Да вземем другата дата – 9 ноември. Говорите ни за 17 ноември в Чехословакия. Да. Но защо не говорим за 10 ноември в България като обединяваща дата, която маркира едно общо желание да се скъса с авторитаризма, да се даде повод за едно демократично и свободно развитие? След това на 18 ноември, на първия митинг се появиха различията как това да се постигне. Стигна се до остра политическа борба, но се стигна и до общо споразумение как да се проведат първите свободни избори и т.н. Разговорът е възможен. Намирането на общи разбирания е възможно. Но не по начина, по който вие постъпвате. (Ръкопляскания в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пирински.
Реплика? Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, Вие цитирахте не част от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април, а част от Резолюцията на Парламентарната асамблея на ОССЕ. Там действително се говори за сталинизма, но нека ви прочета отново т. 15 от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април, където се говори за жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими - не на сталинизма само!, господин Пирински! След това, обръщайки се към Резолюция на Европейската народна партия – това го казвам за цялото Народно събрание – има призив да бъде определен ден на жертвите на тоталитарните комунистически режими.

РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това си е за вашия партиен конгрес!

ИВАН Н. ИВАНОВ: Аз съм горд, че партията, към която принадлежа, е част от Европейската народна партия – най-голямата политическа сила в демократична Европа и в Европейския съюз.

РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това не е вярно!

ИВАН Н. ИВАНОВ: Това си личи от представителството в Европейския парламент и в другите общоевропейски форуми.
Считам, че от изключителна важност е, когато искаме да отдадем почит, господин Пирински, към жертвите на всички тоталитарни режими, както е записано, трябва да знаем къде е генезисът на тези жертви. Жертвите не са били случайно явление, те се дължат на тоталитарните режими в България и по света през ХХ век. И затова обявяването на 23 август за такъв ден преди всичко е ден на памет, за да не се допуснат такива тоталитарни режими било националсоциалистически, било фашистки, било франкистки, било комунистически в никоя европейска страна. И преди всичко ние като български народни представители да не допуснем такова явление да се повтори в България.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Да, действително т. 15 говори за текста, за който Вие говорите. Но всеки парламент е длъжен, прилагайки такава препоръка, да направи своята преценка. Затова аз считам, че текстът, записан в преамбюла на същата резолюция, е коректният. Защото, както знаете, господин Иванов, включително и във връзка със 70 години от 23 август, тази година в Полша имаше едно много представително отбелязване, не честване, на тази черна дата. И тогава споделеното разбиране беше, че тя е една от наистина много черните дати в предвоенната история, които са дали възможност на нацизма да разпали Втората световна война. Но тя е предшествана от октомври 1938 г., от Мюнхенското съглашение, което отваря пътя на нацистка Германия да разгърне своята подготовка и започването на Втората световна война. Октомври 1938 г. е пропуснатият шанс вместо да се даде простор на Хитлер, да се формира антихитлеристка коалиция още тогава с участието на Съветска Русия. И тогава може би нямаше да има тези трагедии, които светът преживя. (Ръкопляскания в КБ.)


... и френският посланик Филип Отие поднася венец пред мемориала на жертвите на комунизма в България

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Процедура по начина на гласуване – заповядайте, господин Стоилов. Припомням, че предложението на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите е гласуването да бъде по точки от представения ни проект за решение.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Да, госпожо председател, ние подкрепяме това предложение. Искам да заявя, че не виждам пречка ние да подкрепим втора и трета точка. Първа точка е дискусионна, тъй като там Резолюцията на Съвета на Европа поизостава в актуалното тълкуване на събитията, така че недейте да имате колебание и призовавам българския парламент именно това да направи и да отхвърли категорично останалите точки. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към режим на гласуване на проекта за Решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими.
„Народното събрание на Република България:
Като се позовава на своето Решение от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото, както и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
РЕШИ:”

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Този преамбюл остава ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение на преамбюла няма направени никакви предложения, има предложения по точките.
Подлагам на гласуване т. 1 от решението, а тя гласи:
„1. Подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481 от 2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.”
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Втора точка от предложението за решение, цитирам дословно, е:
„2. Народното събрание подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”.”
Моля, гласувайте решението по т. 2.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Точка 3 от проекта за решение гласи:
„3. Подкрепя Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. под название „Ново обединение на разделена Европа”.”
Моля, гласувайте т. 3.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване широко дискутираната т. 4 от проекта за решение, съгласно която Народното събрание обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията на национал-социалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 7.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от блока на СК).
Точка 5 бе оттеглена от господин Лъчезар Тошев в качеството му на вносител, поради което няма да я подлагам на гласуване.
Оттеглена беше от т.6 първата подточка, където се призовава Министерският съвет да внесе проект за обща позиция на Европейския съюз в преговорите с Русия за гарантиране на свободен и неограничен достъп до архивите на Съветския съюз и на Комунистическия интернационал, съдържащи данни за престъпленията на комунистическите режими, поради което няма да подлагам на гласуване и тази точка.
Подлагам на гласуване т. 6, където се призовава Министерският съвет в две подточки:
„Да участва в създаването на платформа за европейска памет и съвест, мрежа от национални изследователски институти за проучване на престъпленията на тоталитарните режими, както и създаването на Паневропейски документален център и Мемориал за жертвите на тоталитарните режими.”
Другата подточка е:
„Да внесе в Народното събрание Законопроект за създаване на Институт за национална памет.”
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 20, против 11, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Последната точка от проекта за решение е т. 7, съгласно която се призовава Министерството на образованието, младежта и науката да направи необходимото за пълно отразяване на престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България в учебните програми, учебниците и учебните помагала.


Моля, гласувайте.


Гласували 113 народни представители: за 19, против 17, въздържали се 77.
Предложението не е прието.


РЕПЛИКА ОТ КБ: А за преамбюла?


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По въпроса за преамбюла нямаше направено никакво предложение.
Подлагам на цялостно гласуване, ведно с преамбюла, проекта за решение относно подкрепа на европейските актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и национал-социалистическите режими.
Моля, гласувайте.

Гласували 116 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от мнозинството).



Номер (32) ГЛАСУВАНЕ проведено на 19-11-2009 13:35 по тема Решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими





ПГ За Против Въздържали се Гласували
Общо: 100 14 2 116
ГЕРБ 79 0 0 79
КБ 0 14 1 15
ДПС 4 0 1 5
АТАКА 0 0 0 0
СК 10 0 0 10
РЗС 7 0 0 7




22 август 2019

80 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ПАКТА "МОЛОТОВ-РИБЕНТРОП"



НА 23 АВГУСТ 1939г. Е ПОДПИСАН
Пактът "Молотов-Рибентроп"
от
Съветския Съюз
 и
Национал-социалистическа Германия


Остава в сила до  ...  22 юни 1941г.

Подписването на Договора "Молотов-Рибентроп", 23 август 1939г.




Тайният протокол към договора "Молотов-Рибентроп" за разделяне на територии


Този договор е последван от :


 Германо-Съветски Договор 

за приятелство и за границите

28 септември 1939г.
 









На 1 септември 1939 г. германската армия напада Полша.

***
На 16 септември Молотов официално поздравява Германия за навлизането й в Полша.

***

На 17 септември в 4 часа сутринта Червената армия напада Полша в гръб.

***

НОТА ПРАВИТЕЛЬСТВА СССР, ВРУЧЕННАЯ ПОСЛУ ПОЛЬШИ В СССР В. ГЖИБОВСКОМУ 17 сентября 1939 г.

Господин Посол!

Польско-германская война выявила внутреннюю несостоятельность польского государства.
В течение десяти дней военных операций Польша потеряла все свои промышленные районы и культурные центры. Варшава, как столица Польши, не существует больше. Польское правительство распалось и не проявляет признаков жизни. Это значит, что польское государство и его правительство фактически перестали существовать. Тем самым прекратили свое действие договоры, заключенные между СССР и Польшей. Предоставленная самой себе и оставленная без руководства, Польша превратилась в удобное поле для всяких случайностей и неожиданностей, могущих создать угрозу для СССР. Поэтому, будучи доселе нейтральным, Советское правительство не может больше нейтрально относиться к этим фактам.
Советское правительство не может также безразлично относиться к тому, чтобы единокровные украинцы и белорусы, проживающие на территории Польши, брошенные на произвол судьбы, оставались беззащитными.
Ввиду такой обстановки Советское правительство отдало распоряжение Главному командованию Красной Армии дать приказ войскам перейти границу и взять под свою защиту жизнь и имущество населения Западной Украины и Западной Белоруссии.
Одновременно Советское правительство намерено принять все меры к тому, чтобы вызволить польский народ из злополучной войны, куда он был ввергнут его неразумными руководителями, и дать ему возможность зажить мирной жизнью.
Примите, Господин Посол, уверения в совершенном к Вам почтении.
Народный Комиссар Иностранных Дел СССР
В. Молотов







На 29 септември 1939 г. е подписан германо-съветският протокол за подялбата на Полша!
Четвъртата подялба! 

***
Тогава се определят и границите на интереси между двата тоталитарни режима и се приема обща декларация ..... в подкрепа на мира!




***



Всъщност така започва войната.


 
Немската хроника :

Съвместен парад на победата -  на германската и съветската армии в Брест, 23 септември 1939г. Генерал Хайнц Гудериан и Семьон Кривошеин приемат парада.

Видео

Heinz Guderian and Semyon Krivoshein
at a Soviet-German victory parade in Brest on 1939 September 23














Молотов в Берлин с Рибентроп, 12 ноември 1940г.
Молотов в Берлин, 12 ноември 1940г.
Молотов с Хитлер, 13 ноември 1940г.


Картата парафирана от Сталин и Рибентроп за разделянето на Полша

ЧИЯ Е ИНИЦИАТИВАТА ?

Впрочем, историята има една предшестваща част :
В една от статиите на някоашния дипломат, а после журналист Евгени Силянов за Втората световна война, публикувана във в. „Век 21”  
(„Как започна войната – такава, каквато беше”, в. „Век 21”, бр. 24/22 юни 1994 г.) Силянов пише:

Интересно е за нас – българите, че сензационното, ефимерно сближение между нацизма и болшевизма започва с едно посещение на управляващия съветското посолство Астахов при българския пълномощен министър в Берлин Първан Драганов, на когото съветският дипломат излага идеите на Москва за сближаване с Третия райх. Разбира се, той избира този път, защото знае, че Драганов ще донесе разговора до знанието на германското външно министерство. 
Този документ заслужава да се цитира изчерпателно не само защото определя момента на началните ходове на руската инициатива – той е датиран от 15 юни 1939 г., но и защото установява автентичността на цитираните текстове. 
Както е нормално за един пълномощен министър, Драганов е отправил такъв доклад и в София и той се намира в българския архив.”
Воден от тези указания на г-н Силянов, потърсих в архивите докладите на Първан Драганов от Берлин през 1939г. - Държавна Агенция “Архиви”,

фонд 176-и, оп.1-ш, а.е.117. Преписка с Българската Царска Легация в Берлин, 1939г. Папка № 16.
(Тези текстове от доклади на Пълномощния министър Първан Драганов, беше публикуван за първи път на моя блог !)


Какво намираме там по темата:

1.На 6 май 1939г. Първан Драганов изпраща кратка телеграма изх.№60 (заведена в МвнР на 7 май 1939г.-вх.№ 403) която гласи : Има признаци, че от тук се правят опити, за подобряване на отношенията със СССР, които има изгледи да сполучат! Драганов”.



***


Първан Драганов
2. На 14 юни 1939г. Драганов изпраща поверително донесение до д-р Георги Кьосеиванов № 73 заведено на 17 юни в МВнР с вх.№ 551 със следния текст :

“Г-н Министър-Председателю,
Днес ме посети Съветският шарже д'афер г-н Астахов, който остана на разговор с мен почти два часа. Моето впечатление от дългия разговор с г.Астахов се състои в следното :

Георгий Астахов

Съветска Русия се намира в колебание по кой път да тръгне, затова и изкуствено забавя преговорите с Англия.
Русия би желала да не поема никакъв ангажимент към Англия и да не бъде увлечена в конфликта, който би се разиграл в Европа, но се страхува от намеренията на Германия.
Ако Русия получи уверения от Берлин, че Германия няма намерение в случай на война да я напада, Русия няма да сключи споразумение с Англия и би пазила неутралитет.
Нещо повече, Русия би била готова да се споразумее с Германия, тъй като няма агресивни намерения спрямо нея и различието на комунистическия от националсоциалистическия мироглед не е пречка за една такова споразумение.Германците,обаче до сега не са направили предложение, а само намеци, че биха били готови, да се споразумеят с Русия.
Напоследък и пресата и националсоциалистическите водачи са много въздържани по отношение на Русия, което би било един добър презнак;търговските преговори, които се водили в Москва с Германия, отивали също добре.

Неговото впечатление било, че и немският народ щял да посрещне със симпатия едно споразумение с Русия.

Рапалското споразумение не е денонсирано, но неизвестността на германските далечни политически цели създават опасения в Москва.
Едно споразумение с Англия, гаратира границите на Румъния, а Русия не е признала присъединението на Бесарабия към Румъния, нито се е отказала от правата си над нея.
Едно споразумение между Германия и Русия би било от полза и за България, която лесно би получила своята част от Добруджа, а също и изхода на Бяло море.
Русия толерира днешното положение на Балтийско море, т.е. търпи съществуването на Летония, Естония и Финландия, но се опасява, че Германия може да заеме тези страни.
Германия не е изяснила до сега своите политически цели.
Хитлер не е коригирал идеите си по отношение на Русия в новите издания на “Майн Кампф”, което създава опасения за германска агресивност спрямо Русия.
Тези опасения са само, които карат Русия да търси сближение с Англия, с цел да се избегне войната.
Но кога войната ще бъде по-малко вероятна?
Ако се сключи споразумение с Англия , или ако се отхвърли или ако се протакат преговорите? Върху този въпрос, който г-н Астахов си постави, не можа сам да отговори, но като че ли при коментирането му беше наклонен да вярва, че ако се сключи споразумението между Англия и Русия, Германия ще предизвика в скоро време войната, а войната може да бъде предизвикана и от поляците, които уверени в подкрепата на Англия Франция и Русия ще станат непредпазливи.
Русия като че ли търси да възприеме такова поведение, което ще направи войната сега невъзможна или най- малкото, ще я отложи, за едно по-далечно бъдеще.
Моля приемете Г-н Министър-Председателю, уверенения в отличното ми към вас уважение!
П.Драганов”



***
3. По-късно Драганов отново се върща към темата. На 22 август 1939г. Драганов изпраща поверителен доклад заведен в МвнР на 26 август 1939 г. с № 765-а.
В него има пасаж за разговор с г-н Вьорман - Държавен под-секретар на германското МВнР – от 21 август.

В него Драганов информира ,че България ще иска да запази неутралитет, който разбира се ще бъде приятелски към Германия.

Дали Турция и Румъния ще счетат един такъв неутралитет за неутралитет е въпрос.”пише Драганов.
След това в същия доклад следва един много интересен пасаж :
Г-н Вьорман, завършвайки разговора ми благодари за съобщението , което му бях направил към средата на юни за разговора ми с руския шарже д'афер Астахов /върху разговора съм донесъл с № 73 от 14 юни/.

Направи ми впечатление, че г-н Вьорман ми благодари още веднъж за един разговор, който съм имал с него преди два месеци, но не можах да си го обясня защо.

Ернст Вьорман


Обяснението обаче, дойде същия ден вечерта, когато немското радио предаде съобщението за заминаването на фон Рибентроп за Москва за да сключи пакт за ненападение с Русия.

По отношение на Русия г-н Вьорман каза, че отиват добре, че са приключени щастливо търговските преговори и че е заминала делегация на изложбата в Москва, която е била добре приета!”




Ето, че свидетелството на Евгени Силянов се оказа съвсем точно, с малко отклонение в датите поради краткото техническо забавяне на кореспонденцията. 


ОЩЕ ПРЕЗ 1938г. КОМУНИСТЪТ ОТ ГРУПАТА НА БАКАЛОВ - АЛЕКСАНДЪР ЛИКОВ ИЗДАВА ЦЯЛА КНИГА НА ФРЕНСКИ ЕЗИК ПОД ПСЕВДОНИМА ГАБРИЕЛ ЛЕСЛИ, В КОЯТО АГИТИРА ЗА СЪЮЗ НА КОМУНИСТИ, ФАШИСТИ И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИ.
ЕКЗЕМПЛЯР ОТ КНИГАТА   МУ "НЕИЗБЕЖНИЯТ СЪЮЗ  Берлин-Рим Москва !" Е ЗАПАЗЕН В СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ НА НАРОДНАТА БИЛИОТЕКА "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ", КЪДЕТО ГО ОТКРИХ. 
ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ КНИГАТА ИМА В БИБЛИОТЕКИ В ПАРИЖ И НА ДРУГИ МЕСТА.

L'Inévitable alliance Berlin-Rome-Moscou
Author: Gabriel LESLIE, pseud. [i.e. Aleksandr Likov. Aleksandr Likoff.]
Publisher: Genève, 1938.


ЕДИН ЧОВЕК В ЕВРОПА ПРЕДВИДИ ВСИЧКО ТОВА, НО НЕ МУ ПОВЯРВАХА - БЪЛГАРСКИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ

Това е Телеграма № 34/16 декември 1938 г. от френския посланик в София Анри Ристелюбер (RISTELHUEBER) до Министъра на външните работи на Франция Жорж Боне. 
Документът е публикуван във Френската жълта книга – дипломатически документи 1938-1939 г.

Екземпляр от нея беше притежание на Евгени Силянов – секретар в посолството на Царство България в Берн по времето, когато посланик там е Георги Кьосеиванов.
Кьосеиванов и Силянов в Берн
Поради важността на документа, предаваме текста на телеграмата изцяло. 
Оригиналният текст ни беше предоставен с любезното съдействие на г-жа Ирина Недева.


Notice bibliographique
 
Type : texte imprimé, monographie
Auteur(s) :  France. Ministère des affaires étrangères
Titre(s) :  Le Livre jaune français, documents diplomatiques. 1938-1939. Pièces relatives aux événements et aux négociations qui ont précédé l'ouverture des hostilités entre l'Allemagne, d'une part, la Pologne, la Grande-Bretagne et la France, d'autre part [Texte imprimé]
Publication :  Paris : Impr. nationale, 1939
Description matérielle :  In-8° XLVII-431 p.

Note(s) :  Documents diplomatiques
Sujet(s) :  France -- Relations extérieures -- Administration -- Histoire
France. Ministère des affaires étrangères -- Histoire


Notice n° : FRBNF34193479

Exemplaire et cote (1)
1 Tolbiac - Rez-de-jardin - magasin
8- LF128- 108 (B) support : livre

Телеграма N° 34
Г-н Ристелюбер, Пълномощен министър на Франция в София,
до Г-н Жорж Боне, Министър на Външните работи
София, 16 декември 1938г.
По време на неотдавнашен разговор, председателят на Съвета (на Министерския съвет – б.а.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация. Тя за него не е била изненада. 
Още от посещението му в София, преди около две години, г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор. 
Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения.Що се отнася до Германия, въпреки че желанието й за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки югоизточна Европа като първата й цел. Според него Полша е най-заплашена. 
Също така полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа, предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено. 
Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтерна би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха. 
Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток. 
RISTELHUEBER

(Б.м. Константин фон Нойрат – Министър на външните работи на Германия до 1938г. - преди Рибентроп.)
 
Леон Блум
По този повод, бившият френски премиер – социалиста Леон Блум (първият премиер –социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев „Отворени писма”, София, 1994 г., стр. 208 -209): 
Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза. И това не е някой французин, а българският Министър-председател Георги Кьосеиванов. 
Отвори ни очите, за да ни покаже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва. Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме. 
(цитат по книгата на Ирина Недева „Мисия Париж – разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр. 203)
Дали историята на Европа щеше да е друга, ако бяха повярвали на Кьосеиванов през 1938-ма?
 
Препубликация на 24.08.2019. в сайта Юро-Чикаго