Блог на Лъчезар Тошев: 8.09.24 г.

11 септември 2024

500 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИЕР ДЬО РОНСАР - ПРИНЦЪТ НА ПОЕТИТЕ

ПИЕР ДЬО РОНСАР

(11 СЕПТЕМВРИ 1524г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1585г.)

ЗА СВИЩОВСКИТЕ КОРЕНИ НА ПИЕР ДЬО РОНСАР

Лъчезар Тошев

Пиер дьо Ронсар (1524г.-1585г.) е най-великият френски поет от епохата на Ренесанса, наричан Принцът на поетите. Той става и предтеча на класицизма.

Създател и двигател е на поетичната група „Плеяда“, взела името си от една група от седем антични поети от времето на Птоломей Филаделфийски.

Ренесансът по принцип се характеризира с идеализиране на античността и целта на Ронсар е била именно да се напомни за античната поетична група.

В Плеядата на Ронсар влизали още Понтюс дьо Тиар, Жоашен дю Беле, Реми Бело, Етиен Жодел, Антоан дьо Баиф и Жан Дора.

В началото на своята дейност Плеядата приема Манифест за защита и прослава на френския език, с автори Ронсар и Дю Беле.

Плеядата изоставила дотогавашната традиция да се пише поезия на старогръцки и латински и започнали да пишат на френски език. Това допринесло за развитието на езика и за неговото изящество.

Плеядата създавала дори нови думи станали част от съвремения френски език.

Първо през 1554г. Ронсар описва в една своя елегия до Пиер дьо Паскал - историк и литератор от Лангедок, Югозападна Франция, своя произход по линията на баща си и по линията на майка си.

Десет години по-късно, в своята Елегия XVI посветена на Реми Бело, от която има запазени три версии той повтаря тази история. Елегията е включена в книгата на Ронсар "Le Bocage" (Дъбрава).

Там той описва своя произход, посочвайки като родина на неговите деди по бащита линия, място намиращо се „Там където Дунавът студен край Тракия минава”.

(...Or, quant à mon ancêtre, il a tiré sa race,

D'où le glacé Danube est voisin de la Thrace.

Plus bas que la Hongrie, en une froide part...).

Откъсът от елегията звучи така:

„Предците ми дошли са от една държава,

Где Дунавът студен край Тракия минава.

Отвъд Унгария е тя....

Добре познат бил там маркиз Ронсар

сеньор с имот богат от хора, от земи, от градове и злато.

От синовете му, едно момче сърцато,

връстници сбрало, взе жадуващи за път

повело ги далеч от родния си кът

и прекосили те земя унгарска, немска

Бургундия, Шампан и с храброст старовремска,

С Филип дьо Валоа развели знамена,

че тъкмо в ход била със Англия война.

Младежът за Филип, спечелил лаври само

та кралят го дарил с имение голямо,

покрай Лоара - тъй забравил дом, страна...

Забравяйки за братя и баща

на своите потомци дал съдба,

а на очите мои светлина...”

(използвани са откъси от преводите на Пенчо Симов и д-р Лилия Панова)

Този текст все още предизвиква редица спорове.

Но само година след смъртта на великия поет, неговият приятел и ученик, който му помага в последните години от живота - Клод Бине, публикува през 1586г. „Слово за живота на Пиер дьо Ронсар – вандомски благородник”

(Discours de la vie de Pierre de Ronsard, gentilhomme vendômois).

Първата страница от произведението на Клод Бине

Още на първата страница той споменава че прочутият поет по род е от Унгария и България. Но ако погледнем текста на самия Ронсар, ще видим, че за своя родина е посочил място на Дунава намиращо се по-надолу от Унгария. Откъде Клод Бине може да е знаел за българския произход на Пиер дьо Ронсар, освен от самия него?

По повод произхода на Ронсар прочутият унгарски книжовник и изследовател на въпроса Ищван Зцамота, още през 1891г. изказва предположение, че мястото от което е дошъл във Франция прадядото на Пиер дьо Ронсар е гр.Свищов в България- намиращ се на най-южната точка на река Дунав. (Oláh, bolgár vagy magyar eredetű volt-e Ronsard Péter, 1891)

Ищван Зцамота

На оригиналната надгробната плоча на Ронсар в приората „Св.Козма”(днес в музейната сбирка там) е запазен надпис на латински език който гласи :

Cave viator, cave. Sacra haec humus est. Abi nefaste, quam calcas humum sacra est, Ronsardus enim iacet hic. Quo Oriente oriri musae, et Occidente commori ac secum inhumari volverunt. Hoc non invideant qui sunt supertites nec parem sortem sperent nepotes. Obiit VI.Kal.Ian. CƆIƆLXXXV.

(Пази се пътнико, пази се, тази земя е свещена. Върви си, нечестиви, земята която тъпчеш е свещена, понеже Ронсар почива тук. Него музите са орисали да изгрее от Изток и да умре и да бъде погребан на Запад. Затова да не му завиждат тези, които са го надживели, нито пък потомците да очакват подобна съдба. Починал на 27 декември 1585 г.).

Оригиналната надгробна плоча на Ронсар, Музея на приората „Св.Козма”

Останките на поета са преоткрити през 1925г. и днес плочата на гроба му е с френски текст, съществено различаващ се от първоначалния.

Един много подробен обзор за произхода на Пиер дьо Ронсар е издаден през 1985г. в гр. Монтоар (Montoir) – близо до Вандом, с автор Жан Пол Фернон, който получих с любезното съдействие на г-н Пантелей Цанков - тогава Директор на Евро-българския център в София.

Появиха се хипотези, в самата Франция, че Тракия е спомената от поета, за да изведе произхода си от родината на великия певец на античността Орфей. Нали Ронсар първо е превеждал древногръцките и латинските поети.

Сбъркал ли е Пиер дьо Ронсар с географското описание на родното си място?

Ако търсим отговори на такива въпроси е добре първо да погледнем в френския енциклопедичен речник Larousse.

Карта на префектурите и диоцезите в Римската империя според

френския енциклопедичния речник „Larousse”

От тази карта в Larousse, се вижда, че римската провинция Тракия някога е достигала до Дунава и че Ронсар, който е познавал класическите произведения на древна Гърция и Рим е бил прав!

Невероятно е, но намерихме и веществено доказателство за това.

В манастира „ Света Троица” до старата българска столица Велико Търново под камбаните се намира един каменен блок с латински надпис, който успях да заснема лично.

Този надпис е от граничен камък на вътрешната граница между Мизия и Тракия и е взет от с. Хотница - място близо до днешния Сухиндол в Северна България.

Той гласи:

“По нареждане на Август император Цезар Адриан, син на божествения Траян Партийски, внук на божествения Нерва, баща на Отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 години и консул 3 години, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия”.

Надписът от манастира „Св. Троица” до Велико Търново, с който Т. Руфин поставя границите между Мизия и Тракия (II-ри век Сл.Хр.). Снимка : Лъчезар Тошев

Следователно картата е вярна.

В този участък на Дунава, попадащ в границите на префектурата „Тракия” в България е град Свищов.

Макар по тази карта в провинция „Тракия” да попада и Силистра (Дръстър) тя винаги се е идентифицирала с по-късно създадената провинция Малка Скития.

Историята на Свищов датира от преди 2000 години когато І-ви Италийски Легион изгражда своята крепост на Дунавския лимес.

Ако потърсим свидетелство по-близо до времето когато е живял Пиер дьо Ронсар, можем да се позовем на докладите на един италианец на дипломатическа служба при полския крал Казимир IV Ягелон и при неговият син Йоан Албрехт.

Това е Филип Буонакорси - Калимах (Filippo Buonaccorsi Callimachus 1437- 1496г.). В обръщението си към папа Инокентий VIII публикувано за първи път в 1590 година от Johan Hallaer (Philippi Callimachi Experientis ad Innocentium octavum, pontificem maximum, Genua ortum oriundumque de bella Turcis inferendo oratio, 1490) той пише „ …понеже бях изпратен от краля при Турчина (султана) за да свържа мир и да уредя положението на влашките работи, минах покрай брега на долна Тракия и на Мизия …” .

Ето, че и 34 години преди рождението на Пиер дьо Ронсар - на Запад, част от десния бряг на Дунава по българските земи все още е бил наричан с името Тракия.

Надгробната плоча и епитаф на Филип Буонакорси - Калимах

Името Ронсар, безспорно е френско и е съществувало като Ronzart в района на Вандом още от 11 век - много преди първият представител на този род да предприеме пътуването си към Франция. При това мястото е само на два километра от замъка Посониер - родовото имение на Ронсарови. Днес този район се нарича Вал де Ронсар - Долината "Ронсар".

Страниците от хрониката на района на Вандом във Франция със споменаване на топонима Ронцарт още през 11 век.

Поради това няма смисъл да се търси произход на името в превод на български топоним - Търново, Капиново, с.Ражан до Ниш и пр.

Още повече, че Ронсар посочва родното място на предците си на брега на Дунава - там където той съседства с Тракия. Думата, която той използва на френски е voisin, т.е. съсед. Там където Дунава е съседен на Тракия, означава - на брега на Дунава.

А там по онова време е имало само четири български града - Видин, Никопол, Свищов и Силистра.

В един френски атлас от 1911г. описващ балканите през 1453г. това е показано ясно. В района на българския участък на Дунава са показани само тези четири града.

Карта на Балканите за годината 1453г.

Титлата "маркиз" и българската "севаст".

Владетел в Търново, а накрая в Никопол по право е българският цар, докато прародителят на поета е описан като „маркиз” т.е. средно ниво на благородство като ранг.

Същото е валидно за Видин където управляват Шишмановци - царе и деспоти.

А и Дръстър - Силистра е владение на деспот. Титла по значение след царската, сравнима с херцог в Западна Европа.

Единственото изключение от тези четири града, където управителят е с по-ниска титла, титла от средно ниво е Свищов.

ЗАЩО СВИЩОВ ?

В цитираният откъс от елегията на Ронсар, той споменава, че неговият прародител е владетел на град намиращ се на брега на Дунава, където той граничи с Тракия.

Видяхме също, че безспорно става дума за България.

По онова време българските градове на Дунава са Видин, Никопол, Свищов и Силистра.

Ронсар посочва, че неговият прародител е бил маркиз. Това е средно висока титла във Франция. В българската система на благороднически титли, може да се сравни с титлата севаст.

Видин се е управлявал от царе и деспоти. Същото може да се каже и за Никопол и Силистра. Титлата деспот може с основание да се приравни с титлата херцог или дук във Франция.

Но Ронсар не е казал, че е от царски род, нито от род на херцози.

Остава Свищов!

Географията на Ал Идриси

Табула Рожериана

Абу Абдаллах Мухамед ибн Мухамед Ал Идриси (1100 – 1165) е географ, който е бил на служба при краля на Сицилия Роже II (1130-1154).

Като такъв той е обикалял и правил много точни за времето си карти, с описания.

Така той описва през 12 век по българските земи и от град Видин наречен Бидуни, надолу по реката споменава Свищов, наречен Субест Кастро - хубав и многолюден град на реката.

В своята Книга за развлечение на копнеещият да преброди страните от 1153г. Ал Идриси пише :

Шести климат, Четвърта секция

От град Афранисуфа(Браничево) спускайки се надолу по река Дану … Също така от град Бидуни (Видин) до град Субаст Кастру (Свищов) на изток – един и половина дни път. Това е красив, многолюден цветущ град който е на реката. От него до град Диристра (Силистра, Дръстър) на изток е един ден и половина път. … А сега да се върнем назад и да кажем : От град Субаст Кастру до град Агризинус (Разград) има 70 мили или два дни път.

Al-Idrisi. Opus geographicum. Fasc. VIII. P. 895-897.

https://www.vostlit.info/Texts/rus17/Idrisi/text1.phtml?id=9228

Думата Кастро означава замък или град, а думата Субест, или при друг прочит Субаст означава севаст. Град на севаста. Град управляван от севаст. А севаст на френски без съмнение може да се преведе като маркиз.

Така разказът на Пиер дьо Ронсар придобива напълно реални очертания.

„Рози в пламъци” (roses ardient)

Барелеф „Рози в пламъци” от стена на шато Посониер – родно място на Пиер дьо Ронсар

Рози в пламъци и на камината в родния дом на Ронсар, замъка Посониер -

най-старият обект в сградата

Може би името Ронсар идва от френският израз за пламтящи рози (roses ardient) изобразени в един фриз на стената на родния дом на поета – Шато де ла Посониер и на камината, която датира от построяването на замъка - още от прародителите на поета.

Над камината има изписан на латински един девиз, който преведен на български гласи :

Успехите на сегашните поколения не отменят заслугите на предишните!

NON FALUNT FUTURA MERITE!

БЪДЕЩЕТО НЕ ОТМЕНЯ ЗАСЛУГАТА!

Споровете можеха да продължат ако през 1975г. преди Коледа един българин - Любомир Йорданов не откри във Френската национална библиотека административен документ за родословието на семейство Ронсар, заверен с печата на кралската библиотека. (Документ № 2540 - Досие 56832 (Стари ръкописи), носещ кралски печат и № 30 от кралската библиотека).

В началото на 2010г. т. е. 35 години по-късно, получих от Френската национална библиотека срещу заплащане, дълго чакане и с помоща на тогавашната студентка в Париж Любомира Вълчева (която периодично проверяваше дали копието е готово), цветно електронно копие на този важен документ при това носещ и кралски печат.

Документ за родословието на семейство Ронсар

На него четем за прародителя на Ронсар следното :

„Бодуен дьо Ронсар от България

Капитан на унгарците, които той доведе при краля Филип дьо

Валоа срещу англичаните.”

Това слага край на споровете за произхода на великия френски поет.

В елегията си Ронсар описва и пътят на войските на Бодуен до Франция. Те минали през Унгария, Германия, Бургундия и завили на север към Шампан. Това е пътят, който са следвали и войските на краля на Бохемия Ян Люксембургски, който се присъединява към френската армия при Креси, така че това движение на войски в подкрепа на френската армия не е било някакво изключение.

Във френската армия при битката срещу англичаните при Креси през 1346г. е имало много голям брой чужденци.

Вероятно към тях се е числял и Бодуен. Но не го намираме в списъка на рицарите участвали в битката при Креси.

Това може да означава, че той е получил титлата и имението си именно заради проявата си в тази битка. Битката е спечелена от англичаните, но след нея те се оттеглят на север. Не можем да изключим напълно и възможността българският войн да е участвал и в по-ранните сражения на 100 годишната война през 1340г. при Сент Омер, Турне и Бовин, които печлят французите.

Но ако не е загинал в някоя от тях, той би фигурирал в списка на рицарите при Креси.

В документа по-долу е посочено, че синът на Бодуен се установил в района на Вандом, къдто се е оженил. Ето защо е възможно синът на Бодуен да е получил имението с което е награден баща му. Крал Филип Валоа умира през 1350г. След тази дата избухва и чумната епидемия и военните действия и от двете страни спират за доста години. Затова ако търсим сведения за подвизите на Бодуен, те не биха могли да бъдат след тази година.

Трябва да подчертаем, че нашето изследване относно българските корени на Ронсар по никакъв начин не цели да „сложи ръка” върху неговата френска идентичност.

Както казва проф. Стоян Атанасов - един от българските познавачи на творчеството на Пиер дьо Ронсар :„За нас българските корени на големия френски поет са само поредно доказателство, че всяко търсене на произход, неизменно води до откриване на смесици, с други култури. В този смисъл смятаме, че Пиер дьо Ронсар може наистина да стане мост между Франция и България. Иска ни се днес неговото име да служи на диалога и срещите между двете култури.”

Затова на 24 и 25 април 2009г. в град Свищов се проведоха първите ”Ронсарови дни” в България, с участието на български и френски поети, музиканти и артисти.

Всички присъстващи можеха да участват и дори да опитват перото си пишейки собствени стихове. Надяваме се това българо - френско културно взаимодействие да продължи.

По този повод тогавашният френски посланик Етиен дьо Понсен изпрати посмо на кмета на Свищов по онова време Станислав Благов, вх.№ 54-00-9/25.03.2009г. в което изрично казва :

Франция е свързана със Свищов чрез произхода на френския поет Пиер дьо Ронсар.

През 2013г. в София се откри улица Пиер дьо Ронсар, близо до Нов Български Университет, за което от Франция дойде сенаторът Жан Клод Миньон, тогава Президент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.

Сенаторът Жан Клод Миньон

Там беше и говори на церемонията и френският посланик Филип Отие.

С други думи Франция прие че Пиер дьо Ронсар има български произход!

Освен това можем да заключим, че великият френски поет има свищовски корени!

ДРУГИ СТАТИИ ЗА РОНСАР

от Лъчезар Тошев

Има голямо основание да се смята, че великият френски поет Ронсар,произхожда от Свищов, в. Дунавско Дело, 13.02.2004г.

За българския произход на Ронсар, в. Детонация, март 2004г.

Принцът на поетите и неговата родина, в. Детонация, август 2006г.

Българин ли е най-великият поет на Ренесанса ? Пиер дьо Ронсар, един от създателите на съвременния френски език твърди, че произхожда от Тракия. Сп. Българе, бр.10, октомври-ноември 2008г. Стр.24-26.

Пиер дьо Ронсар : „Там где Дунавът студен край Тракия минава”,

в.”Про и Анти”, 27.09.2010г.

Пиер дьо Ронсар -Принцът на поетите,

в. Лечител, 25.07.2013г.

Назад към българското бъдеще. Пиер дьо Ронсар „Там где Дунавът студен към Тракия минава“, Лъчезар Тошев,

Сп.Авитохол, кн.33, 2014г. Стр.59 – 63