Днес, по повод празника на гр. Царево -Нукулден, Общинският съвет на града взе решение с което прочутият мореплавател Дончо Папазов беше обявен за почетен гражданин на Царево.
Снимки от церемонията :
Честито, Дончо!
06 декември 2024
ДОНЧО ПАПАЗОВ БЕШЕ ОБЯВЕН ЗА ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ЦАРЕВО
03 декември 2024
ФРЕНСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ МАКРОН НАГРАДИ ЖУРНАЛИСТКАТА ИРИНА НЕДЕВА С НАЦИОНАЛНИЯ ОРДЕН ЗА ЗАСЛУГИ
Днес, на церемония във посолството на Франция в София, посланик Жоел Мейер, от името на президента на Франция Емануел Макрон награди журналистката от БНР Ирина Недева с Националния Орден за заслуги, рицарска степен.
Наградата и се връчва заради големия и принос за българската, френската и европейската журналистика в полза на свободното слово.
ВИДЕО :
Ирина Недева с ордена на Франция
https://www.youtube.com/watch?v=D3kGYkwwlao
От сайта на БТА:
Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева бе удостоена с Националния орден за заслуги на Франция
София ,
03.12.2024 21:42
(БТА)
.jpg)
Сн. Посолство на Франция в България
Журналистът, вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и председател на българската секция на АЕЖ от 2016 до 2024 г. Ирина Недева е удостоена с Национален орден за заслуги, степен Кавалер, с указ на президента на Френската република Еманюел Макрон. Това съобщиха от френското посолство в България.
Отличието бе връчено на церемония днес от посланика на Франция Жоел Мейер, с което той отдава почит на една смела фигура на журналистиката в България и в Европа, се посочва в съобщението. Националният орден за заслуги има за цел да отдаде почит на чуждестранни личности с принос за популяризирането на основните каузи, които Франция подкрепя по света, и които са се отличили със своите заслуги към Франция. С награждаването на Ирина Недева Френската република отдава почит към нейния забележителен и достоен за пример ангажимент към свободата на словото и независимостта на медиите в България.
Този почетен знак има за цел, посредством отличаването на Ирина Недева, да приветства решаващата роля на АЕЖ-БГ в осигуряването на българските граждани на надеждна и проверена информация, плуралистична и свободна по своя характер, зачитаща основните демократични ценности и свободата на изразяване, информация, в служба на прозрачността на обществения живот, включително чрез разследваща журналистика, ангажирана в борбата срещу корупцията и престъпността, и информация, независима от партийни, политически и икономически интереси, посочват от посолството.
Става все по-трудно човек да бъде журналист в съвременните условия, каза през ноември Ирина Недева по време на дискусия за свободата на словото на медиите в България. Според нея трудностите пред журналистите и медиите са свързани с промените в бизнес моделите, новите форми на комуникация, които носят социалните медии и „повсеместната и много ясно изразена тенденция към политизация в общественото мнение“.
„Журналистиката е контакт и дистанция“
Линк : https://aej-bulgaria.org/speach/
Реч на журналистката Ирина Недева, вицепрезидентка на международната Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) и председателка на българската секция на АЕЖ от 2016 до 2024 г., при получаването на Национален орден за заслуги, степен „Кавалер“, с указ на президента на Френската република Еманюел Макрон, 3 декември 2024 г.
За мен е чест и отговорност получаването на това престижно отличие, което вярвам е отличие и за смисъла на журналистиката и ценността на свободата на словото, които толкова сериозно се съблюдават във Франция.
Благодаря на президента на Френската република Еманюел Макрон за отличието, както и на Н.Пр. посланик Жоел Мейер, защото това е признание и за работата, която вършим с колегите ми от Асоциацията на европейските журналисти – България и от БНР. А и всички тук, по един или друг начин свързани с медиите, знаем колко трудно е това на местна почва.
Бих искала тук с мен да са двама мои близки, които невидимо и видимо свързват Франция и България, а техните жизнени пътища по някакъв начин се преплитат с моя.
Моят дядо Никола Недев, когото почти не помня, защото съм била малка, когато си е отишъл от тази земя, и изключителният интелектуалец, дипломат и журналист Евгени Силянов, с когото ме срещна съдбата, и разбира се, Тони Николов.
Когато вече си давах сметка за езиците, Вавилонската кула и това колко голям е светът, бях поразена от откритието, че моят дядо е водил личния си дневник на френски. Мислел е на френски, през френския език е описвал всекидневните си дейности, покупки, домашното счетоводство, плановете за уикенда. На първо място е дневникът, после са писмата на френски, които грижливо е пазил първо той, а после са останали на грижите на моята баба.
Завършва лицей в Париж, а после и престижното Ecole de Travaux public, работи във френска компания в тогавашна Абисиния (днешна Етиопия), когато започва Втората световна война и се връща от Африка в България. Когато отвориха достъпът до архивите на бившата ДС, с моя татко Камен с почуда открихме няколко оперативни дела, разработвани срещу скромния пътен инженер с френско образование и френски професионален опит. Открихме и безумната некадърност на комунистическите тайни служби, опитвали се да скалъпят процес срещу дядо ми в опит да го обвинят за… английски шпионин, него, пътният инженер, който до края на дните си води личния си дневник на френски. Сред листата, изписани с правописни грешки, сведения, доноси за това, че в семейството слушат чужди радиостанции, имаше и ключ от апартамента им, операция „Родопи“. Дядо ми не е предал френския език на синовете си. Отишъл си е тихо, вероятно с тревога в какъв свят оставя синовете си, преди да се разгърне готвеният срещу него процес.
Другият човек, когото бих искала да е тук, е дипломат и журналист, близък приятел на писателя-дипломат Ромен Гари, чиято сянка винаги ще витае в тази сграда. Евгени Силянов бе блестящ и фин интелектуалец, неговият живот беше разполовен – половината от живота си е дипломат (до 1945 г.), а после – журналист. Също френски възпитаник, сериозно разтревожен от влизането на България в Тристранния пакт, той е втори съветник в посолството ни в Берн по време на войната. След края на войната му възлагат да върне мисията ни в Париж от Виши… и той подготвя участието на България в Парижката мирна конференция. Когато се среща лице в лице с българската комунистическа делегация, вече е взел твърдото решение да стане политически емигрант. Остава с Нансенов паспорт във Франция, животът му на дипломат се преобръща, започва от нулата – като журналист (в радио „Свободна Европа“ и в първите години на „Пари мач“, където покрай впечатляващите снимки на актриси и актьори се появяват и истории за съветски дисиденти, писатели, бягали през Желязната завеса и политически активисти).
Срещнах се с него в Париж през 1995 г. Вече втора година пресен репортер в програма „Хоризонт“ на БНР. При първото ми пътуване в Париж, където следваше тогава моят съпруг. В „Хоризонт“ имаше журналистически бунт – срещу промени в предаванията, списъци с желани гости и дух, който щеше да върне часовника години назад, преди падането на Берлинската стена. За всеобща почуда във френския вестник „Le Monde“ се беше появила информация за първата по рода си журналистическа стачка на колегите от тогавашното „12+3“ и сутрешния блок – големите имена в журналистиката, от които се бях учила. Покрай Тони и все още малката българска студентска общност в Париж разбрахме, че за появата на информацията в „Le Monde“ е съдействал Евгени Силянов. Синът на летописеца на Илинденското въстание Христо Силянов, който, подобно на дядо ми, е водил живот, чиято съзнателна част започва, но в неговия случай и продължава до самия си край, във Франция. Запознах се с Евгени Силянов на една от сбирките, които правеше Дими Паница за български студенти в Париж. В първото интервю, което направихме, той ми каза: „Ирина, това със сигурност няма да излезе в ефир. Защото в България се връща цензурата и комунистите няма да се дадат лесно на промените“. Аз бях оптимистка – но как, стената падна, България иска да е демокрация… Е, не излезе веднага… По-късно. Още по-късно имах честта и шанса Евгени Силянов да се съгласи да говорим за разполовения ХХ век през личния му опит на дипломат и журналист. Това стана през 1997 г., малко преди да си отиде от този свят. Две седмици аудиозаписи в Париж, близо 60 часа устна история. Още 10 години работа върху оформянето на тази книга-диалог, за която помагаше и Тони Николов. Тогава, при първата ни среща през 1995 г., Силянов ми каза: „Ирина, отидете в „Репортери без граници“… Вижте какво правят. Журналистиката не трябва да бъде оставена само на индвидуалното геройство. Трябва да се подкрепят смелите. Трябва да се променя средата. Защото истинската журналистика има много врагове“.
Тук трябва да спомена и френския език, който започнах да уча при една невероятна жена… Адриана Сотирова-Балчева, също близка и първа преводачка на Ромен Гари, която не даваше да разговаряме на български, но аз бях закъсняла… Драматично закъсняла, не само защото късно започнах с френския, не само закъсняваща за почти всеки урок, защото вече завършвах философия в университета, а и работех в радиото, но и защото нямах време и търпение да разказвам… с кого съм правила интервю, какво става в бурния ни политически живот. Г-жа Балчева се предаваше: „Добре, Ирина, разкажете накратко на български и да минаваме на четенето“. Започнах да уча френски, за да чета и само за да чета. Но това не е малко.
После идва радиото – и другите ми срещи с френската журналистика – специализацията по научна журналистика в RFI при незабравимия Кристиян Соти, стажът ми в швейцарското радио в Берн, където видях колко спокойно една успешна нация без никакъв комплекс казваше: „О, не се притеснявайте – английският си е направо официален език… но ние си държим И на френския“.
Френската журналистика, френската публицистика, френската философия, френските социални и политическите науки, френският постмодернизъм… Разбирането за процесите в обществото, което преминаваше през френската литература и политически анализи – всичко това няма как да мине без споменаването на моите преподаватели от университета: Лили Деянова и Деян Деянов, незабравимите професори Ивайло Дичев и Ивайло Знеполски, по-късно Ана Кръстева, Антоанета Колева… После бяха дебатите в първия независим Център за култура и дебат „Червената къща“, които правехме заедно с Френското посолство и Френския институт – дебати за Европа: «L’Europe, le point de vue français», дебати за политика и история, дебати за наука и екология. Разговорите с посланиците Ив Сен-Жур, Етиен дьо Понсен, Ксавие Лапер дьо Кабан.
Ще се върна обаче на журналистиката. Има какво да се научи от колегите от Франция – много са напред – не само в жанрове, които все повече носят риск в общество, което не търпи критика или осмиване (като сатиричния жанр и „Шарли Ебдо“), но и в журналистиката, която правят големите френски издания. Това, което правят колегите от френската секция на АЕЖ – изданието VoxEurop или първата световна новинарска агенция, която започна противодействието на дезинформацията със създаването на свой специален отдел за factcheck, каквато е Агенция Франс Прес.
Накрая, искам да завърша това слово с една сентенция на основателя на „Le Monde“ – Юбер Бьов-Мери, която обаче в моя живот дойде чрез Евгени Силянов и неговото лаконично уверение „Няма по-добро определение, Ирина, живях дълго и не съм срещал по-точно такова!“: „Журналистиката е контакт и дистанция“ – среща, в която се опитваш да разбереш фактите, но и се отдръпваш; държиш се на дистанция от политици, от властимащи, от институции, от шефовете на медиите, в които работиш, на дистанция от роднините си и даже от приятелите ти /тогава е най-трудно/, защото знаеш, че работата ти е друга. Да описваш с думи какво се случва. В един свят, който става все по-неразбираем и… опасен.
Ирина Недева с френския посланик Жоел Мейер.
Сн. Посолство на Франция в България
Pro Domo Sua :
A l’occasion de la remise des insignes de Chevalière dans l’Ordre national du Mérite à Mme Irina Nedeva,
Journaliste et Présidente de 2016 à 2024 de l’Association des journalistes européens – Bulgarie,
Joël Meyer Ambassadeur de France en Bulgarie | |
a le plaisir d’inviter | |
M Latchezar Toshev | |
à une réception le mardi 3 décembre à 18h00 | |
à la Résidence de France, 27-29 rue Oborichté | |
Invitation strictement personnelle | |
Абонамент за:
Публикации (Atom)