19 март 2024

СПОМЕН НА НАЙЧО ЦАНОВ ЗА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ, 1907 г.

 

                                                                              

Найчо Цанов 

(1857г. Видин – 1923г. София)

 

 

 

Източник :

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

№ 6961, вторник, 19 март 2024 г.

Редактор – стопанин: Проф. Борислав В. Тошев (Белоградчик)

 

 

Алеко Константинов

1863-1897г.


Книжка 3 (1907 г.) на списанието на д-р К. Кръстев и П. Яворов „Мисъл“ е посветена на убития по погрешка на 11 май (ст. ст.) 1897 г. писател Алеко Константинов (1863, Свищов – 1897, Радилово). Този брой на списанието започва със „Спомен за Алеко“ (с.169 – 178)  от Найчо Цанов (1857, Видин – 1923, София).

 

 

„Тук във Видин се уговорихме с него през лятото той да тръгне от София към нашия край, да се срещнем в Белоградчик и след като обиколим чудните белоградчишки местности, които той отдавна копнееше да види, да тръгнем пеша през Берковица, Враца, Орхание, Средна гора до Бургас, а от там с параход да отидем да Варна и да се върнем назад. 

Пътуването ни щеше да има двояка цел: и да разгледаме местата, през които ще минем, и да направим една пропаганда за новооснованата Демократическа партия, в която той имаше голяма вяра и хранеше големи надежди“.

 

 












Михаил Такев и файтонджията Тошо Кръстев, карал файтона във фаталната вечер, застанали до първия паметник на лобното място на Алеко при село Радилово.

 

Надписът на паметника гласи :

 „Пътниче, предай на градящите поколения, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов. 11 май 1897 г. Вечна му памет.”

 

А телеграмата, която Михаил Такев изпраща до вестниците на другия ден след убийството - 12 май 1897г. е със следния текст :

„Не е възможно вече да се живее в България. Вчера вечер, връщайки се от Пещера с Алеко Константинов, под село Радилово внезапно от запад се даде един пушечен залп върху нас, от куршумите на който Алеко биде смъртно ранен. Убийството е партизанско.”


 

При гроба на убития другар

Пенчо Славейков
(За убийството на Алеко Константинов)


Венци ще кичат твоя тъмен гроб
и не един с въздишка ще си спомни
другаря в цветни младини загинал —
и не един ще прокълне ръката,
що покоси живота на поета.

Той бе един от малкото, призвани
това, което иде, да възпеят,
един от тез малцина, що милеят
за труженика благ, не видял ден,
в беди не свикнал още да се брани —
при светлина за тъмна чест роден.

Ту весели, ту скръбно вдъхновени
слова за обич и за злоба честна —
с тях съвестта на гузните той стресна.
Но той изкупна жертва бе избран!
Разбит лежи съсъда драгоценни,
на земний прах елея свят разлян.

Венци ще кичат твоя тъмен гроб.
И не един с въздишка ще си спомни
другаря в цветни младини загинал —
и не един ще прокълне ръката,
що покоси живота на поета.