Проф. Иван Шишманов : България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство!

 

Проф. Иван Шишманов : България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство!

Интервю на проф. Иван Шишманов за вестник "Камбана", 13. 04. 1918 г. - при заминаването му като първи посланик на Царство България в освободена Украйна (1 май 1918г. - 30 април 1919г.)

Назначеният първи български пълномощен министър на Украйна, г. професор д-р Ив. Д. Шишманов, бе помолен от нашата редакция да ни удостои с един обстоен разговор върху Украйна. 

Ние държим да изкажем нашата благодарност и признателност на нашия учител и именит учен, загдето се отзова най-благосклонно на нашата молба, особено като знаем колко много е претрупан с работа, поради почетните места, които заема като професор, писател и учен общественик. 

Както се знае, г. проф. Шишманов е действителен член на българската и на украинската академия на науките в Лвов, дописен член на Загребската, Белградската и Атинската академии и на Етнографските общества в Прага и Будапеща, действителен член на Харковския университет, председател на Съюза на бълг.[арските] учени, писатели и художници и на бълг.[арския] Читалищен съюз.

Из животописните данни за нашия професор знаем, че г. проф. д-р Ив. Д. Шишманов е роден в 1862 година в Свищов. 

Получил е средно образование в родния си град и в[ъв] Виена, висше в Йена, Женева и Лайпциг, гдето положил докторат по философия, славистика и литературна история. На 1888 год. бил назначен нач.[алник] отделение в минист.[ерството] на просвещението, след това станал главен инспектор и професор в университета.

 От 1903 до 1907 бе министър на просветата. След две годишно пребиваване в Швейцария се завърна наново в университета.

Назначението на проф. Шишманов за представител на Б ъ л г а р и я, на нейния двор и на нейния народ пред правителството на украинската народна република, се посреща с всеобщо одобрение, тъй като са известни дълбоките връзки на нашия учен с украинската земя и с нейните най-добри синове.

Г-н м-р Шишманов ще замине за Украйна идната неделя. Ние го запитахме първен: 

1. С какви чувства отивате на новия си пост?

Отивам с пълна вяра, че ще мога да използувам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето възраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, - за да се създават по възможност трайни, неразривни политико-економически и културни в р ъ з к и между България и Украйна.

2. Какво ще ни кажете въобще за новата държава и нейното историческо минало. Защо се нарича „Украйна”?

Трябва да забележа преди всичко, че създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Няма освен да си спомните за Киевското княжество на Олега, Олга, Св. Владимира и на известния от нашата история, княз Светослав. Това славно княжество, създадено в ІХ век от същите славянски племена, потомците на които населяват и днес широката територия на Урайна (Поляни, Древляни, Северяни, Угличи, Тиверци, Дулеби) се наричаше отначало „Русь”. Името бе усвоено обаче по-късно и от московските князе, та украинците се принудиха да си потърсят друго национално название. Обаче и името „Украйна” е много старо. То се среща още в летописи от ХІІ и ХІІІ век, в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVІІ век, в манифеста на Петра Велики от 1709 г., в народните песни,- за означение предимно на източните погранични степни области (покрайнини) на някогашната Киевска държава (ІХ-ХІІ век). Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата киевска „Русь”, а и на цялата украинска етнографска област. Името Малорусия (Малая Русь Малороссiя) е чисто книжовно. Украинците днес решително го отхвърлят. Простият русин нарича украинеца „хохоль”, по перчема, който казаците оставяха едно време на бръснатите си глави. За простия украинец русинът е „кацап” или „москаль”, както и ние наричахме едно време русите –московци.

3. Какво пространство заема Украйна?

Етнографска Украйна образува една огромна сплотена област, която се простира от Карпатите до К а в к а з и от р. Припет до Черно море. Повърхността на тая широка територия достига според по-нови пресмятания около 740 000 квадр.[атни] килом.[етра] (според други 800-850 хиляди). От тях около 665 000 в бившата руска империя.

4. Колко е населението на Украйна?

Съвсем точни статистически данни за броя на украинското население още нямаме. Цифрите се колебаят между 35 и 46 милиона (за цялата етнографска Украйна). Според единствената руска пълна официална статистика от 1897 год. в Русия имало 29 милиона украинци; (В Галиция, Б у к о в и н а и Маджарско имало в това време до 5 милиона. Около милион са пръснати в северна и южна Америка: Бразилия, Аргентина, Съед.[инените] Щати и Канада. Малки украински колонии има в Босна, Славония, Ромъния, Добруджа). Като се вземе един определен коефициент за нарастването на населението, получава се за последните години една цифра от 46 милиона украинци (Л. Кордуба). Но ако бихме приели даже цифрата 35 милиона, която е низка, Украйна би заемала по броя на своето население днес шесто място между европейските държави и второ между славянските. Украйна има в всеки случай пет пъти повече жители от България в днешните и ш и р о к и граници. Най-чисто е украинското население в Полтавско (93 на сто), Черниговско (92 на сто), Харковско, Екатеринославско, Киевско, Херсонско, Подолско, Волинско и т. н. 


5. Каква е разликата между украинци и руси?

За тогова, който не познава добре расовите особености, умствения и нравствения склад, т е м п е р а м е н т а, религиозните понятия, езика, носиите, домашния бит, народната поезия и музиката на двата народа, разликата е голяма, очебийна.

В расово отношение украинците според мнението на най-добрите руски учени антрополози, се отличават от русите с по-висок ръст (у[краинци] 1670, р[уснаци] 1657), с по-широк гръден кош (у[краинци] 55,04, р[уснаци]52,18), черепът им е по-валчест (черепен показалец 83,20 срещу 82, 30), имат по-големи крака и бедра, черновласите, чернооките и мургавите преобладават (60-77 на сто). Тия особености се дължат отчаст на смешение с чужди раси, особено с турско-татарски, и в туй отношение украинците стоят по-близо до българите. Русите имат напротив, в жилите си повече финска кръв, оттам и по-големия процент от дългочерепни и руси типове.

В психологическо отношение украинецът се отличава още по-рязко от русина и се приближава пак до българина. Той е по-голям индивидуалист (от там раздробеността на украинското семейство и украинските стопанства) по е деятелен, по-голям е реалист в живота, за това е по-равнодушен и към догматичните разпри. Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи за своето. Украинското „упрямство” е знаменито. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи. От русина украинецът се отличава и с своя тънък хумор. Ненапразно Гогол е украинец. 


6. Кои са особеностите на украинския език?

Украинският език, който се разделя на многобройни, по близки наречия (Полтавско, Черниговско, Полеско, Хуцулско, Бойковско, Лемковско и пр.) има, също като българския, зад себе си едно развитие от 1 000 години. Едно време украйнският език беше официалният език не само на Киевска и Казашка Украйна, но и на Литва. 

Тогава никому не идваше на ум да му оспорва всяка самостойность. Но след като още Петър Велики наруши Переславския договор (1654), според който Украйна влизаше само в персонална уния с Москва, с всичките права на автономна държава, царизмът почна систематически да унищожава Украинството.

 За тази цел бе повикана на помощ между друго и филологията, на която се възложи да докаже, че украинският език е собствено едно просто наречие от великоруския език, без право на самостойно съществуване.

Ала мнението на по-авторитетните слависти и етнографи като Шафарик, Миклошич, Лавровский, Потебня, Житецкiй, Нийдерле, Шахмаг(т)ов, Корш, Фортунатов, Лапо-Данилевскiй и пр.[очие] е, че украинският език е самостоятелен език, наравно с всички други славянски езици. 

Това е мнението и на Руската академия на науките, която в 1905 г., след революцията, бе натоварена от руското правителство, да се произнесе, какви цензурни облекчения би могло да се направят на украинската книжнина. Впрочем въпросът, дали украинският език е език или наречие е суетен. Какво значи наречие и що е език?

 В с е к и к н и ж о в е н език е, преди да стане т а к ъ в – наречие. В основата на старобългарския език лежи едно македонско наречие (вероятно в околността на Солун). 

Новобългарският, литературен език се е развил предимно от Средногорските наречия. Немския се основава – на саксонските. Руският език по отношение на предполагаемия общ славянски език е наречие; славянските езици са по отношение на предполагаемия праарийски език – наречия и т. н. Тъй че едно наречие, което, като украинското, е успяло да си създаде още от в р е м е т о н а Н е с т о р а Л е т о п и с е ц а една богата литература, което притежава една от най-прелестните народни поезии, което може да се похвали днес с една прекрасна художествена и научна книжнина (историческа, филологическа, етнографическа, економическа, политическа и пр.[очие]), което има своя преса и служи за разговорен език на милиони, няма защо да се бои, че някои му отричат правото, да се нарича език. (Защото по същите съображения би могло и на холандския език да се отрече правото на самостойно съществувание. А какво да кажем за Норвежци, които говорят почти същият език като Шведите, все пак, по политико-економически, социални и др.[уги] причини предпочетоха да образуват своя самостойна държава?).

Както и да е, факт е, че Украинският език съществува и че без подготовка не се разбира. Не го разбира и русинът. Толкова големи са неговите граматически и лексикални особености. В тая кратка беседа естествено нямам възможност да Ви преведа примери. Но опитайте се само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет, Шевченко и ще ми кажете какво сте разбрали.

7. Какво представлява Украинската литература, изкуство и наука?

Украинската литература, която се начева още в Х век, не е никога прекъсвала, като българската, своето развитие. Тя може да се раздели на три периода: 1) от 988-1458. Най-знаменитите литературни паметници от тая епоха са Несторовият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. В тая епоха староукраинската литература е под най прямо влияние на старобългарската; 2) от 1458-1798 Украйна е пад владичеството на Полша. От там и някои западни влияния в книжнината. В тоя период народната стихия прониква все по-силно в писаната реч. Правят се опити, да се преведе свещеното писание на прост език. Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани; 3) от 1798 - до днес. Тоя период се начева с знаменитото хумористично подражание на Вергилиевата Енеида от поета Иван Котляревски (1766-1833). Тая поема излязла в Полтава в 1798 год. има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното Украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тая епоха са гениалнят Тарас Шевченко (1814-1861), най-великият певец на Украйна), Шашкевич, род.[ом] от Галиция, и Федькович, род.[ом] от Буковина. От по-новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележат Иван Франко, поет, белетрист и учен, Леся Украинка, М.[ихайло] Коцюбинський, [Володимир] Винниченко (недавн.[ашен] Министър-председатель), О.[лександр] Олесь и др.[уги] Ако желаете да знаете повече, отнесете се към [Сергей] Ефремов, Iсторiя Украiнского Письменства.

Украйна притежава още от старо време и едно богато черковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство и пр.[очие]. В туй отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. – Често украински художници бяха викани от полските крале дори в Краков. И днес украинските селяни в Карпатите (Галиция) се славят с своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и м н о г о живописци – художници и скулптори. Шевченко беше и талантлив живописец.

Кой не познава прелестта на украинските народни мелодии, които талантливи компонисти (Лисенко и др.) използуваха и използуват за своите симфонични и оперни композиции. Украинските народни песни са несъмнено най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити.

Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползуват с добра репутация и вън от границите на отечеството си: [Микола] Костомаров, [Михайло] Драгоманов, Жи тецки, Рудченко, Волков, [Михайло] Грушевски (сегашният председател на Укр.[аинската]  Ц е н т р а л н а   Рада, автор на една 9-томна д о с е г а  и  с т о р и я  н а Украйна) и пр.[очие]. В 1873 бе   о с н о в а н о  в Львов общество „имени Шевченка”, което в 1906 бе преобразувано в Академия (Украiнско Наукове Товариство). До сега Украинската Академия на науките е имала стотина томове записки, сборници и пр. Подобно научно общество бе основано и в Киев.

- До тук, господин министре, Вие говорихте за духовната култура на украинци. – Позволихме си да попитаме – не желаете ли да кажете нещо и за материалната култура на Украйна, която в тия моменти представя за нас не по-малък интерес?

 

Г-н проф. Шишманов отговори:

8. Кои са главните природни богатства на Украйна?

Украйна се наричаше до скоро ненапразно житница на Русия. Нейният знаменит чернозем се слави с своята нечувана плодовитост. Още в 1910 г. Украйна произвеждаше близу 40 % от цялата реколта на Евр.[опейска] Русия. Производството и на житни растения възлизаше на 215 мил. квитнала. Украйна покриваше тогава почти целия износ на империята. Прочута е и украинската захарна култура. Производството на цвекло достига в 1910 г. 50 мил. квинтала. (82% от цялата реколта на тогавашната империя). Украйна се слави с[ъс] своя лен, коноп, плодове и зеленчуци. Има и много тютюн.

И скотовъдството в Украйна цъфти: около 30 мил.[иона] глави добитък преди сегашната война. Особено се слави в туй отношение Полтавска губерния.

Още по-големи са земните богатства на Украйна. Прочути са Донецките въглищни мини, които заемат едно пространство не по-малко от 24 000 квадр.[атни] килом.[етра]. В 1911 бяха изкопани само тук около 80 милиона тона (75 %) от цялото руско въглищно производство). Украинските рудници дават значинелни количества желязо (77 %), сребро (90 %), олово (81 %), мед (31 %), живак (100 %), манган (32 %).

Украйна снабдява почти цяла Русия с сол. Богати са и петролните извори в Галиция. 


9. Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдеще отношенията между България и Украйна?

Близките сношения на България с Украйна датуват още от Х век. Първите си черковни книги украинците получиха от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи и пр. Интересно е, че в украинската черква са се запазили и до днес старите наши напеви („болгарскiя напевы”), които очакват още своето изследвание от нашите музикални теоретици. Първата украинска черковна ерархия произхожда от Охрид. Много рано срещаме между имената на Киевските князе и български: Борис и др. След падането на Търново Евтимиевият дякон и ученик Цамблак, намери прибежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитски пост. От ХVІ век насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. В ХVІІ век  и з в е с т н и я т   б ъ л г а р с к и   деец Парчевич, бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман, Богдан Хмельницки. Парчевич несъмнено ще е използувал случая да изпроси помощта на силния хетман за освобождението на България.

На казашките хетмани се дължат и големите економически привилегии, които бяха дадени в ХVІІ и ХVІІІ век на тъй наречените Нежински гърци, между които имаше и многобройни българи.

Кой не знае, какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава в подножието на Маджарските Карпати)?

Когато в 40-те години на миналия век бе основано в Киев едно тайно „Кирило Методиевско братство”, в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостойно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация.

Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха (Л.Каравелов, П.Р.Славейков, Жинзифов и др.) за украинските поети и писатели, Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основаненко и др. Аз се опитах на друго място да обясня тия симпатии не само от сродството на душите, но и от сходството на с о ц и а л н и т е среди, от които н а ш и т е  и   у к р а и н с к и т е  поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България: тук и там липса на аристокрация, преобладание на земеделското (80 на сто) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция. От там и голямата демократичност, но и солидност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов, най-последователният идеолог на украинството. Той бе няколко години професор на нашия университет и почина в София.

При такива интимни връзки в миналото, можем ли да се съмняваме в бъдещето?

Наистина Украйна е заета сега преди всичко с своето консолидиране. Тя ще обърне вероятно на първо място внимание на своята войска, главният залог и за политическата и самостойност. Тук тя ще има без друго успех, защото традициите на запорожките казаци, които представляваха още в ХVІІ век най-съвършения образец на една демократична военна организация, още не са умрели в украинския народ.

Предстои на Украйна, да урегулира и своите економически и търговски отношения към съюзните държави. Паралелно с това ще върви несъмнено и уредбата на учебното дело в Украйна. Тук има доста да се работи, за да се навакса загубеното вследствие на насилствената русификаторска политика. Докато в ХVІІ век, според свидетелствата на чужди пътешественици, почти всички казаци умеяли да четат и пишат, в ХІХ в е к   н а    у к р а и н ц и т е   б е запретено да имат свои училища. Знаменита е в това отношение особено драконовската височайша заповед от 18 май, 1876г., в която се предвиждаха ред сурови мероприятия: възбрана да се внасят в империята каквито и да било украински брошури и книги, възбрана да се печатат в самата Русия каквито и да било украински издания с изключение на исторически документи, възбрана на всякакви театрални представления и лекции на украински език и на украински тектове под музикални ноти. Беше време, когато се позволяваше в Русия да се пеят украински народни песни само с руски или...френски текст!!

   

Според официалната статистика от 1897 г. средният процент на грамотността в Русия е 23, 3 (в някои губернии 36,1), а в Украйна само 16,4 (в някои губернии 6,3). 

Още по-голяма е разликата между грамотността на руските и украинските новобранци (р[уснаци] 81 на сто, у[краинци] 55 на сто и даже 39 на сто). За щастие условията бяха и са значително по-благоприятни в Австрийска Украйна (Галиция). Тук отдавна имаме не само многобройни украински училища, но и няколко държавни и частни украински мъжки и девически гимназии, педагогически професионални училища, а на Лвовския университет се четат лекции и на украински език. 

Същото е и в съседна Буковина, така че днес украйнци имат един добре подготвен щаб от университетски професори.

Украинска Галиция е направила голям напредък и в общообразувателно отношение. Тук цъфтят с[ъс] стотици читалища, гимнастически дружества, театри, разни економически общества, кооперации и т. н., които си поставят между другото и културни цели. Същият кипеж се забелязва и в младата държава, гдето руската царска власт до скоро задушаваше и най-младата проява на културна автономия. Отвред никнат, също като в Галиция, най-разнообразни общообразувателни дружества (просвiти), економически организации, каквито впрочем имаме и по-рано и пр. Тъй че нова Украйна ще изпревари своя Пиемонт в много отношения.

10. Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?

Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много и за българските колонии в Украйна. 

Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. 

Защо да ги губим? Тая многомилионна държава няма нужда, да обезличава един сравнително малък процент от своето население, за да увеличи своя брой.
 Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии, независимо от въпроса, кои от тях ще останат окончателно под нейна власт.

Аз оставам прочее с твърдото убеждение, че България и Украйна притежават всички условия за едно бъдащо близко приятелство. 

Нека засилим тъй щастливо съществующите между двата народа симпатии, като се пазим да не дадем и най-малкия повод за съмнение во нашите топли чувства.

Проф.Иван Шишманов като посланик на Царство България в Киев (на втория ред в средата), на приема по повод полагането на клетва от Хетмана на Украйна, 21 май 1918г.„

 

Договорът за мир между Централните сили (Германия,Австро-Унгария, България и Турция) и Украйна,9 февруари 1918г.

Брест-литовският мирен договор с победената Съветска Русия, 3 март 1918г.

Още по темата:

Дипломатическата мисия
на Иван Шишманов в Киев

Проф. Яни Милчаков

 

 Кратката киевска мисия на проф. Иван Шишманов (май 1918 – март 1919 г.) приключва с края на независима Украйна.

Прочит на историята, през очите на този голям учен, който оставя усещането за нещо вече видяно. 

През януари-април 2006 г. бях в Киев по несвързана с литературата работа. Но още тръгвайки натам много исках, макар че почти не се надявах, да намеря спомени на някои колеги на проф. Иван Шишманов от дипломатическия корпус в Киев през времето на неговата мисия там като български посланик. Покрай общата тема “литература и дипломация” ме интересуваше, как го е възприемала средата на кариерните дипломати. Така дойде и предпоследният ден на моето пребиваване в Киев, без да намеря и следа от предполагаемите мемоари, които ме интересуваха. Случайно обаче се озовах  за няколко часа в един екип с двама млади финландски дипломати. 

На сбогуване те ми подариха книга, издадена от финландското посолство в Киев. Загадъчното финско „Ukrainan murrosajoilta (kuusi kuukautta lähetystön päällikkönä kievissä)” през превода на украински означаваше „Украйна в преломно време (шест месеца начело на посолството в Киев)” от неизвестния ми дотогава фински дипломат и политически публицист Xерман Гумерус. 

Разбрах, че времето, отразено в  мемоарите на финския дипломат, съвпада точно с мисията на Шишманов и се зарадвах, но когато разгърнах книгата и прочетох „така смяташе добре информираният посланик на България Шишманов”,  „моите най-близки приятели от дипломатическия корпус бяха посланикът на България Иван Шишманов и неговата жена-украинка”, реакцията ми може би беше твърде експресивна за стандартите на дипломатическата сдържаност. 

Тя обаче е напълно разбираема за библиофилите, историците и филолозите: най-случайно бях намерил книгата, която безуспешно търсих два месеца, при това- без да зная, дали  изобщо някой някога е писал такава книга.

Кратката  мисия на Ив. Шишманов  (1 май 1918- 26 март 1919; формално е освободен от длъжност на 30 април 1919)  като посланик („пълномощен министър и извънреден пратеник”) на Царство България в Киев се осъществява в изключително трудни за стандартната дипломатическа работа условия. Въпреки това той успява да предложи доста  двустранни инициативи от  политически, стопански и културен  характер, и да спечели голям авторитет сред украинските политици  и  дипломатическите среди в Киев.

На 21 април 1918 г. ученият отпътува, за да заеме посланическия си пост в една нова и нестабилна държава.

Украйна съществува едва от десетина месеца, окупирана е по собствено желание от Германия и Австрия.

В напълно условните си граници страната остава дезинтегрирана  до степен, в която не е ясно кой управлява,  каква част от територията  контролира, за колко време, с каква реална вътрешна и външна подкрепа,  в името на какви политически идеи и практически планове за държавно устройство. „Украйна- пише киевският колега и приятел на Ив. Шишманов финландският посланик Х. Гумерус- …беше не повече от временен конгломерат руски губернии.

Макар че през декември съюзните държави признаха Украинската Народна Република de facto , но само с надеждата, че тя ще стане противотежест на болшевишка Русия, която интригантствуваше с Централните сили.

Украйна обаче не успя ефективно да се противопостави на болшевиките /…/ Вътрешният ред в страната не беше по-добър.

Накратко, в способността на Украйна да стане независима държава, вярваха малко.”[1]
Вярвал  ли  е самият Шишманов? В интервю преди заминаването, на въпроса   „С какви чувства отивате на новия си пост?”, преди да изтъкне обстойно литературата като най старата основа за българо-украинската близост, той отговаря:

- Отивам с пълната вяра, че ще мога да използвам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето въъзраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, за да се създадат по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.[2]

Петър Нейков

В спомените си за своя „шеф” в Киев  П. Нейков търси отговор на същия въпрос.
„Често съм се питал: професор Шишманов хранеше ли дълбока вяра в трайността на държавата, която се раждаше по волята на победителя? Той не беше от ония фанатични русомразци, които можеха да се възрадват от разпокъсването и отслабването на Русия. Нито беше страстен германофил, убеден в правилността на всяка германска стъпка. Но той наверно си каза: при създаденото положение, което не ми е по силите да изменя, при днешната извънредна конюнктура, мога ли да откажа сътрудничество в поле, дето не мога да принеса полза?“[3]

В характерния за дипломатите маниер да се анализира  както актуалния международен  контекст на дадена мисия, така и родното политическо задкулисие на престижните посланически назначения,  Нейков разказва предисторията на Шишмановата поява на дипломатическата сцена.

 „Когато узна, че Централните сили решили да разкъсат Русия и да образуват отделна Украинска държава, човекът, който най-много се зарадва, беше Фердинанд Кобургски (така е в текста- б.м. Я.М.) Той имаше основания да се страхува от Русия и мисълта, че между нея и нас ще застане трета държава, му прилягаше като ръкавица. /…/ 

Второ: Фердинанд реши, че той трябва да е един от първите владетели, които ще признаят новата държава и ще установят с нея дипломатически връзки. Време беше, следователно да се помисли за пратеник, който ще го представлява в новата столица. От тази мисъл до избора на пратеник, който ще го представлява в новата столица имаше само една стъпка. 

Най-удобният човек /за този пост беше проф. Иван Шишманов – зет на украинския учен и писател Драгоманов,  чиято дъщеря още имаше ценни връзки в своята родина. Речено и сторено. 

На професор Иван Шишманов се предлага постът пълномощен министър в Киев. И за голямо учудване на всичките му приятели, професорът приема /…./, но при условие, че ще му се даде един опитен в работата си дипломатически помощник /…/ „Отивам в Киев- казва той- ако ми дадете Нейков. И Радославов ме даде.”

Петър Нейков

Мисията на проф. Шишманов е с двойна трудност не само поради политическия хаос,  песимистичните предчувствия и битовите тежести, които той и  неговите колеги в Киев през 1918-198 г. изпитват и засвидетелствуват в спомените си, а на самия него е съдено да погребе там и своята украинска „мамуся”- майката на съпругата му Лидия.

 Шишманов  представлява България, над която вече надвисва  националната катастрофа, наречена Ньой, в държава, чиито дни са преброени.

От установяването на украинската автономия (във федеративен съюз с Русия) на 20 март 1917 г. до 22 януари 1918, когато страната  придобива международноправен статут под името Украинска Народна Република,  правителството (Централната Рада) се колебае, дали твърдо да отстоява независимостта с ефикасни военни структури  и дипломатически стратегии,  или да се ограничи главно до инициативи, които да възродят националния език, просветните институции  и културните традиции на украинския народ.

Съвременно украинско изследване под поучителното заглавие „Идеалистите от Централната Рада. Урок как не трябва да се изгражда държава” [4]
 описва „фаталната нерешителност” на първото правителство на независима Украйна, въпреки искрените  му намерения да установи   демокрация, парламентаризъм, граждански свободи и малцинствени права.

Изглежда необяснимо, но в условията на неутихналата световна война, на  хаоса  в Русия, на два големи руско- украински военни сблъсъка през 1917-18 г., на вътрешни въоръжени конфликти в проруския и в украинския лагери в самата Украйна, които пораждат най-причудливи и мимолетни военносъюзнически  конфигурации, на поуката от репресиите по време на няколкоседмичния болшевишки режим в Киев (чиито първи декрети забраняват украинските училища и издателства), „младите социалисти-романтици” от Централната Рада, ръководени от премиера – големият историк  професор Михаил Грушевски, продължават да мислят, че украинската независимост може да бъде запазена  и без въоръжени сили, а само с малобройни милиции.

Така 300 000 украински войници, по всички тогавашни свидетелства – силно мотивирани да защитават младата си държава, са демобилизирани. Чрез свои представители те, подкрепени от много граждански структури, призовават Централната Рада: „Вземете властта в ръцете си! Бъдете силни, твърди, бъдете истинско правителство”[5].

Военният секретариат на Радата  обаче отговаря на тези отчаяни призиви със заимствуваното от Лениновата демагогия обяснение, че „ армията е била и ще бъде оръдие на господствуващите класи в тяхната борба срещу селячеството и работниците” .

Когато на 29 януари 1918 г. – четири дни след като Радата накрая с четвъртия си „универсал” е провъзгласила пълна държавна независимост от Русия, а шестхилядна болшевишка армия от матроси и опитни войници нахлува към Киев, тя е посрещната при Крути от …300  киевски  опълченци.

Доброволците до един  са възторжени студенти и гимназисти без  никаква военна подготовка. Сякаш  Радата възпроизвежда симетрично военната безпомощност на Временното правителство на  Керенски, защитавано накрая от  женския  батальон. Нито за момент Централната Рада не ограничава свободната и масова болшевишка пропаганда. Показателно тя е насочена най-вече срещу културната и езикова „реукраинизация”-т.е.- срещу единствената системна и практически осъществявана програма на украинското правителство.

В  дипломатическите  ходове на Радата личи същата катастрофална  недалновидност. Още в първия ден на формирането си, тя декларира и залага в първите два държавни документи под името „универсали” федеративната обвързаност на Украйна с Русия, когато от целия руски хаос е ясно поне това, че надмощие в Русия вземат най-жестоките врагове на самостоятелна Украйна.Всички тези  примери за политическа наивност обаче имат своето обяснение в колективния психологически манталитет на „идеалистите от Централната Рада”.

Тя е съставена от авторитетни учени, интелигентни и демократично мислещи  личности, които обаче в историческа ретроспекция не могат да бъдат оценени иначе освен като политически утописти и административни дилетанти.

В по-мек тон съвсем същото за тях казва и Шишманов :

Деца, добри и безволеви;  никой няма представа и понятие от механизма на управление. Идеолозите нямат куража да признаят грешките си. Старият Грушевски също не е реален политик…Неговата мечта: Черноморска конфедерация-България, Украйна Румъния, Турция, Кавказка република.Това е идея на Грушевски”[6].

В  правителството на академика социалисти, леви есери, социалдемократи и – включени според  принципа, който днес  наричаме  „позитивна дискриминация” – представители на етническите малцинства (поляци, евреи и руснаци), наивно, дословно и непоколебимо вярват в идеала за „социалистическото братство на свободните народи” като движещ импулс „на всеруската и на световната  революция”.  Колко наивни, удобни и безобидни са били „идеалистите от Централната Рада” за съветската власт, личи по съдбата на самия академик Михайло Грушевски.

Въпреки миналото и приписаното му от ГПУ  „ръководство на националистки украински центр”, формалната смъртна присъда е отменена, той ползува всички привилегии на съветски академик, оставен е да почине от естествена смърт през 1934 г. в правителствен санаторум и след хвалебствен некролог в официалния печат за неговите огромни научни заслуги е погребан на държавни разноски.  Украинска политическа специфика (в сравнение с почти всички останали бъдещи съветски републики) през този период е, че съществува значима местна  левица. Двете основни нейни направления- социалистическо и аграрно („хлiбороби”) генерират множество независими партии, повечето от които възприемат като водещи идейни принципи  както интернационалния марксизъм, така и националните тежнения.[7]

Много от левите украински интелектуалци и политици обаче още през 20-те години се убеждават, че болшевишкият тоталитаризъм и невижданите в историята репресии, с които той се налага, са само прелюдия към  неприкрита  шовинистична експанзия във великоруски дух. Силна е украинската антируска интелектуална и артистична левица:  писателят-комунист  Микола Хвилевой обречено иска да спаси  “революцията, младата украинска нация, украинския пролетариат и неговата интелигенция от пагубния диктат на руския бюрократичен шовинизъм, който крие истинските си цели зад брадата на Маркс”.[8]

  
Ако поставим трудновъобразимото, но примамливо за историографията „акó…” пред разказа за евентуални събития отпреди век, едно успешно управление на Радата най- вероятно би наподобявало намеренията и действията  на комунистическите  „десни ревизионисти” от 50-те/60-те години на ХХ век за „социализъм по собствен път с човешко лице”. Тоест – за предполагаща собствената си  многопартийна трансформация власт на  марксисти и социалдемократи,  които са се конфронтирали с тоталитарна Москва заради агресивно погазените от нея принципи на интернационализма, на националното равноправие и на елементарните обществени, граждански, икономически и културни свободи. Подобен „украински” изход обаче (напълно възможен през 1917-21 г. още в Грузия и в Армения с техните тогава влиятелни социалистически партии на власт) би довел до кордон от „ранни Югославии” около СССР, тоест до ситуация, която Ленин и Сталин още през 1918 г.  точно разпознават като смъртоносна геополитическа опасност; 30 години по-късно, на 28. VІ. 1948 г. , когато Й. Б. Тито скъсва с коминтерновския блок,  самият Сталин ще се убеди, че мрачното опасение вече се е сбъднало и оттук нататък разпадането на лагера е само въпрос на време.

Но през 1918 г. украинските социалисти не успяват да осъществят такъв сценарий. На 28 април в Киев е извършен държавен преврат, който провъзгласява за Хетман бившия царски генерал Павло Скоропадски (много пъти е изтъквана песимистичната поличба на „скорошното падане” в неговото име!). Така на власт идват консерватори-чиновници и офицери на стария режим. Страната преживява първия разкол. Провинцията възприема преврата като реставрация на монархията „във вид на оперетен Хетманат под немски и австрийски щикове”[9].

Киевските бележки в дневника на Иван Шишманов започват точно от този преломен момент:

„1 май 1918 г. Часа в 9 и ¼  в Киев. На гарата. Узнах, че е извършен преврат. Генерал Павел Скоропадски се е обявил за хетман на Украйна, разтурил Радата и уволнил министрите. Манифест към украинския народ. Временен закон. На гарата не  беше излязъл никой да ни посрещне”[10]

Ефимерността на оглавяваната от хетмана  мимолетна власт, неговите рефлекси, придобити  в царската служба и костюмираната „оперетност” са отбелязани лаконично и точно от  Шишманов:

„Хетманът облечен във форма на кубански украински казак. Също и свитата му в разнообразна черкезка и др. униформи. Впечатление. Около 40-45 годишен. Висок, строен, рус, длъгнеста глава, сиви очи, късо стригана коса с начинаеща лисина. Малки, руси, почти бели мустачки. Прилично говори. Стеснява се. Познавал царя от Петербург. Интересува се много за българите, имал български орден.” [11]

… и в спомените  на П. Нейков:

 „Прав пред писалищната си маса, с гладко, цяло избръснато лице и като че ли избръсната глава, с очи светли – малко неуверени, той пристъпи към нас, очерта бледа дворцова усмивка, подаде ни приветливо ръце и ни покани да седнем на две кресла до писалището. Първоначално имахме чувството, че той не ни приема от свое собствено име, но че се готви да ни въведе при някоя по-високостояща от него особа. Ето, казах си, силата на дълго дворцово възпитание. Стори ми се, че той трудно влизаше в ролята на владетел, наследник поне частичен на доскорошния си господар./…/ Хетманът имаше носов акцент (нос тънък и дълъг), говорът му беше бавен и  несръчен, а речникът му някак ограничен.” [12]


Поколението на Иван Шишманов изпитва най-болезнено националния погром, вижда в Ньой „българската Голгота” и възприема хладното бездушие на световната дипломация като причина за страданията на България.

Изначалната (доста основателна) българска възрожденска и следосвобожденска подозрителност към дипломацията изобщо, и особено към тази, която практикуват „великите сили”, добива изключителни  по своята болезнена експресия литературни и публицистични форми. Още Г. С. Раковски мрачно заявява, че „когато метне человек един кратък поглед върху дипломатическата история, не вижда друго освен чудовища”.
Знаменателно в украинската столица в един и същ момент се оказва дословно арена на сблъсък между двама видни българи с противоположни и съдбоносни за Украйна мисии и цели. Съветската делегация за преговори с Хетманата е водена от котленеца Кръстю (Християн) Раковски. На 22 октомври 1918 г. Ленин го назначава за министър-председател на Украинската СР.

(23 години по-късно същият Хр. Раковски  през  1941 г. ще бъде разстрелян от същата съветска държава, чиито интереси и авторитет така неумолимо е защитавал  в Киев. )

Другият – проф. Ив. Шишманов убедено подкрепя украинската независимост и като учен, и като единственият посланик в Киев, който владее украински. Християн Раковски пристига според Нейков,  „за да напомни на малоруския (украинския-б.м.) народ, че съветската държава не е далеч и бди”; междувременно Раковски публикува серия статии около мисията си в Киев, в които направо заявява, че „украинският национализъм  е химера на шепа интелигенти”, а „признанието на украинския език като държавен би било реакционна отстъпка, от която биха спечелили само кулаците”.[13]

Ето и описанието на „дипломатическия цирк”:
Двете страни решиха преговорите да бъдат публични и намериха за удобно те да станат в една просторна циркова сграда. Не изглежда да е имало хумористично настроение при този избор.
 „Работата започна, вратите се отвориха широко за публиката, но поне в началото киевчани не проявиха страстен интерес към зрелището, което им се поднасяше. Те нямаха хляб и гладни, цирковите игри не ги привличаха. Едва по-късно, когато се чу, че шефът на делегацията е личност забележителна, сладкодумна и остроумна, едва тогава се стекоха да присъствуват на словесното състезание, дето Раковски не успяваше да намери достоен противник.
Като какви бяха тези преговори, които се развиваха пред погледите на всички? Такава процедура противоречеше на възприетите схващания на дипломацията. Трябваше да отида да видя.
Все пак, явно, част от съществената работа се е вършила на закрито. Но това, което видях беше много поучително. През време на състезанията в цирковото помещение, самата публика слизаше на арената. Дори и самите речи, тя не ги слушаше винаги търпеливо. На места ги прекъсваше с въпроси или възражения, живо се намесваше в пренията с възгласи на одобрение или несъгласие и в края  на речите шумно ръкопляскаше и едва ли не искаше бис.”[14]

Как в тези  моменти Шишманов е съчетавал в себе си свободата на хуманитарния учен и служебните задължения на дипломата?

 П. Нейков отбелязва още:

„...Занимателна подробност: той (Шишманов) се беше влюбил в шифъра и го пазеше в спалнята си. Както други нареждат карти за игра, за да убият времето, той съчиняваше телеграми за удоволствието да ги шифрира сам. И много му беше мъчно, че от София твърде рядко имаха шифровани телеграми. Аз обичах човека, въпреки някои негови слабости. Кой ги няма!”[15]

Изпъква интересната разлика между филолога Шишманов и кариерния дипломат Нейков в отношението им към шифъра; културният ореол около проф. Шишманов ни подсказва голямата вероятност, че любовта му  към  шифроването има връзка  с неговото призвание му да тълкува текстове и с големия му изследователски интерес към видимото и тайното в културата на италианския Ренесанс, както  и към тайните говори (с чието описание започва някога и научната си кариера).[16]

Киевската мисия на Иван Шишманов приключва с края на независима Украйна. По-нататъшната международна дейност на учения обаче носи както морален дълг към най-уязимите и беззащитни народи и държави на световната политическа сцена, така и вяра, че само хуманните ценности на култура може да лекуват травмите, които нанасят войната и дипломацията.

Текстът е преработена част от студията „Иван и Димитър Шишманови – литература и дипломация”, публикувана в  книгата на автора „Социални полета на литературата”, София, УИ „Св. Климен Охридски”, 2009 г.

---

[1] Гуммерус, Г. Україна в преломнї часи. Шїст мїсяцїв на чолї посольства у Києвї. Київ, 2004, с. 105
[2] Камбана, 18. 04. 1918 г.
[3] Нейков, П. Половин век в Министерство на външните работи, (машинопис) с. 103
[4]  Махун, С.  Идеалисты из Центральной Рады. Урок, как не нужно строит государство. В: Украина Incognita. Киев,  2004, с. 258-261
[5] Цит по Махун, С.  Идеалисты из Центральной Рады…, с. 259
[6] Шишманов, И. Дневник 1879- 1927.  С., 2003, с. 247
[7] Conquest, R.  The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and Terror-Famine. New York-Oxford, 1986, p.39-43
[8] Субтельный, О. Украина. История. Киiв, 1994,  с. 494- 533; Shkandrij, М. Modernists, Marxists and the Nation: the Ukrainian literary Diskusion of the 20s. Edmonton, Canadian Institute of Ukrainian Studies Press, 1994
[9] Махун,  С. Идеалисты из Центральной Рады…, с. 259
[10] Шишманов, И. Дневник,… с. 245
[11] Шишманов, И. Дневник…, с. 254
[12] Нейков, П. Половин век Министерство на външните работи…, С . 111
[13] В: Известия, 3.1. 1919 /цит. по: Конквест, Р. Жнива скорботи. Радянска колективiзацiя  i голодомор. Киiв, 1993, с.43/
[14] Нейков, П.  Половин век в Министерството на Външните работи. Спомени. с. 114-115:
[15] Пак там,  с. 108
[16] Шишманов, И. Бележки за българските тайни езици и пословечки говори. – Сборник за народни умотворения, кн. ХІІ (1895), с. 15-51.


(Бележка на Лъчезар Тошев : Споменатият в статията на Яни Милчаков дипломат Петър Нейков е потомък на един от братята на д-р Георги Атанасович от Свищов. Д-р Ананасович, завършил медицина в Сорбоната в Париж, е първият български Министър на народното просвещение в кабинета на Тодор Бурмов, а през Възраждането участва в ръководството на  Добродетелната дружина, в създаването на българското читалище в Букурещ и пр.  Проф. Иван Шишманов също е свищовлия! Това обяснява, защо за свой помощник в мисията си, се е спрял на Петър Нейков!)

Източник :

http://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%88%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0/



Свързани публикации :

Българин от Свищов е сред първостроителите на Обединена Европа

 13 Юли 2011

Лъчезар Тошев

http://www.svobodata.com/page.php?pid=6035&rid

Идеята за обединение на Европа  се ражда след Първата световна война. През 1922 граф Рихард Куденхоф-Калерги публикува в един германски и един австрийски вестник идеите си за политически, икономически и военно обединена Европа. На следващата година той издава своята програмна книга „Пан-Европа”. Около неговите идеи се формира паневропейското движение, което провежда своят първи конгрес във Виена 3-6 октомври 1926г. На този конгрес присъстват 2000 участници от 24 страни.

Конгресът препоръчва премахване на митническите граници между европейските държави, създаване на единна валута и една централна общоевропейска банка, обединение на европейските средства за съобщение и граничните бариери.

„Европейският съюз трябва да бъде не само съюз на интересите, но и на духовете, а още повече на сърцата!” Тези думи произнася пред делегатите на този исторически конгрес един българин – проф. Иван Шишманов. Той е избран и за вицепрезидент на централния съвет на Паневропейското движение.

 

Христо Г.Данов и министър Иван Шишманов

По негово предложение се приемат и препоръки за обмен на преподаватели и създаване на един международен университет в Женева.

 Проф. Иван Шишманов е там не само като бележита фигура в Европа, но като представител на Царство България, изпратен от правителството на Ал.Цанков. Като професор във Фрайбург - Германия (1921-1924г.) той вече е пропагандирал европейската идея – тогава звучаща за много хора като утопия.Първият е не само в България, но и в Германия , който изнася лекции за Пан-Европа.  В България той е бил Министър на просвещението (1903-1907г.) и успява да положи основите на българските културни и просветни институции.Като министър се преборва за материалното осигуряване на учителите. „Свободен човек само е способен на обществено призвание. А тъкмо тая свобода липсва на народния учител, който всеки миг е заставен да се изправя с лице към въпроса: А хляб?” казва той за да защити предложението си пред другите министри. По негова инициатива се създава Софийския университет, Народния театър (и се построява неговата забележителната сграда, която и до днес е една от най-красивите в Югоизточна Европа), Музикалното училище-днес Консерватория, училища за слепи и за глухонеми, организира създаването на мрежа от детски градини, подкрепя създаването на Оперната дружба, създател е на Художествената академия и на Националния Етнографски музей, на българският ПЕН-клуб и има огромен принос за проучване на българското културно и фолклорно наследство. Основател и председател в четири поредни мандата на Съюза на българските читалища.Той става основател и председател на българската секция на Пан- Европейското движение.

Проф.Иван Шишманов  е роден в Свищов на 22 юни 1862г. Умира в Осло през 1928г.  Син е на бележития възрожденец Димитър Шишманов. Именно в книжата на баща му  след смъртта му, той намира неизвестния дотогава ръкопис на отец Неофит Хилендарски – Бозвели (учител в Свищов от 1813г.) озаглавен „Просвещенний Европеец, полумершая Мати Болгария и син Болгариа.”

Този труд на свищовския учител можем да приемем за първият опит за формулиране на българският европейски проект. Виждаме как искрата запалена от о.Неофит Бозвели е разпалила огъня в душата на Иван Шишманов и той е продължил неговото дело в своето време по свой начин. Чичото на Иван Шишманов - Александър Шишманов е председател на Първото Българско читалище основано през 1856г.

Именно там Д.Шишманов държи първата сказка какво е операта, а неговият син по-късно спомага за нейното създаване.

Бащата създава малкият театър в Свищов, а синът -Народният театър в София. 

Иван Шишманов е братовчед на Алеко Константинов и прави всичко за популяризиране на творчеството на този бележит наш писател. Близък приятел е на Цветан Радославов и роднина на Александър Божинов.

Приятел на Иван Вазов с големи заслуги за събирането и популяризирането на творчеството му.Окуражил го е да довърши романът си „Под игото”. В неговият Сборник за народни умотворения, наука и книжнина през 1889г. за първи път е публикуван този роман. Записал и спомените на стария възрожденски деятел и политик Драган Цанков малко преди смъртта му.

Израснал и учил първо в Свищов, после във Виена, Йена, Лайпциг (където защитава своя докторат) и Женева.Преподавател в Университета във Фрайбург, Иван Шишманов е достоен приемник на възрожденската традиция на Свищов.

Поема от свищовските възрожденци факела на стремежа към култура и просвета и го пренася по блестящ начин, поразяващ и днес със своя мащаб. Винаги търсещ да съчетае европейската култура с българската и да се включи в културното изграждане на Европа като и придава и български отпечатък.”Да бъдем европейци и все пак българи!” е неговият девиз.

Именно чрез проф.Иван Шишманов България участва в създаването на проекта за Обединена Европа. Едва ли би могло да се намери по-подходящ представител на нашата страна. Сега можем да сочим с гордост това участие на българската държава  още на Първия Пан-европейски конгрес.

„Рядко е имало в историята пример, една велика идея да завладее в толкова кратко време(по-малко от три години) милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти каквито винаги е имало от векове насам в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезви общественици и политици  както може да се види от състава на първи Пан европейски конгрес, в който участваха такива видни държавници като бившия канцлер на Германия Д-р Вирт,сегашния  председател на Райхстаха от Германия Льобе австрийския канцлер прелатът д-р Зайпел, бившият френски  френските министър Делбор, бившия маджарски министър Лукач, бевшия естонски министър Пуста, бившия гръцки посланик Политис, полския сенатор Ледницки, румънският княз Леон Гика, най-близкото политическо лице на министъра Ван дер Велд – Ван дер Гинст и т.н. Някои от горните лица фигурираха между почетните председатели на конгреса, наред с чешкият министър на външните дела Бенеш, френския министър Кайо, италианският сенатор Сфорца, министър Пол Пенлеве, бившите министри Карл Ренне, Ерих Кох и др. които по уважителни причини не можаха да присъстват лично на заседанията на конгреса, но бяха изпратили свои представители и го поздравиха най-сърдечно. (…) Пропагандата на Куденхове нямаше да има такъв почти бляскав успех, ако европейските народи , без изключение не бяха пострадали от последната война и ако не беше ужасът от едно ново още по-страшно стълкновение между народите, в което би загинала цялата европейска култура. Само тъй се обяснява, защо толкова охотно се отзоваха на поканата на Куденхофе, всички европейски държави с изключение само на Съветска Русия.” (…) На българския представител беше направена именно честта, да бъде един от председателите на конгреса.(…)

Това пише през 1927г. проф.Шишманов, успявайки да предвиди и  ужасите на наближаващата нова световна война. 

Умира на следващата година по време на среща на ПЕН-клубовете от Европа в Осло.

През  2012 година се навършват 150 години от рождението на този достоен свищовлия, голям българин и велик европеец. Той заслужава неговото дело да бъде почетено от благодарните потомци, както в Свищов и в София, така и в Страсбург!

Страсбург почете великия свищовлия проф. Иван Шишманов

28 Юни 2012

Ганка Иванова

http://www.svobodata.com/page.php?pid=9535&rid=12

         На 25 юни, след поредица от чествания по повод 150-та годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов  и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург беше открита изложба, посветена на световноизвестния учен, който е бил представител на България в Първия Пан-европейски конгрес във Виена през 1926 година, когато се ражда идеята за обединението на Европа. 

 

Лъчезар Тошев с Президента на ПАСЕ Жан Клод Миньон пред изложбата за проф.Иван Шишманов в Страсбург

 

         От трибуната в пленарната зала на ПАСЕ нашия съгражданин Лъчезар Тошев е заявил, че представителите на България в асамблеята са решили да честват  годишнината от българското членство  именно чрез тази изложба.

         „Ние, които бяхме през 1992 година в ПАСЕ при издигането на българското знаме пред Двореца на Европа бяхме вдъхновени от голямата мисия – да върнем нашата страна в Обединена Европа, откъдето ни беше откъснал комунистическия режим” е заявил Тошев пред присъстващите в залата. Той е припомнил, че първия радетел на европейската идея в България е именно проф. Иван Шишманов, и това е причината неговата годишнина да бъде отбелязана и в Страсбург.     
 

По време на откриването на изложбата са говорили българския посланик към Съвета на Европа Андрей Техов, ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Джема Грозданова, доц. Румяна Конева – автор на изложбата. Президентът на  ПАСЕ Жан - Клод Миньон също  е присъствал на откриването заедно с генералния секретар на ПАСЕ Войчех Савиецки.

         След откриването на изложбата на присъстващите е бил даден коктейл от страна на българската делегация.

         Отбелязването на годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов в Страсбург е по идея на  народния представител Лъчезар Тошев, който е и зам. председател на групата на ЕНП в ПАСЕ и активен участник в работата на Европейската народна партия от 1997 година до днес. Идеята си той развива още преди година в зададен въпрос към министър Николай Младенов по време на заседание в парламента.

         Проф. Иван Д. Шишманов, който е наследник на възрожденската фамилия Шишманови е роден на 22 юни 1862 година в Свищов. Получил е солидно образование  в Педагогическото училище във Виена /1876 – 1882/, след което е продължил обучението си по философия и литература в Йена и Женева. 

Още в първите десетилетия след Освобождението проф. Шишманов усилено е работил за развитието на културния и духовен живот в младата българска държава. В качеството си на министър на Народната просвета през 1903 — 1907 г. предприема мащабни културно-просветни  реформи и законодателни инициативи, чрез които създава, подобрява и улеснява дейността на някои от най-важните културни институции на страната, като Висшето училище (което той превръща в Университет), Народния театър, Етнографския музей, Българското археологическо дружество, Народната библиотека, Рисувалното училище, Музикалната академия и читалищата.    
 

        Неговият син  Димитър Шишманов - талантлив писател и блестящ дипломат, който подобно на баща си е служил самоотвержено на българските интереси, с последен посланически пост в Атина преди Втората световна война, е обявен за народен враг и осъден на смърт от кървавия „народен" съд. Заедно с други български интелектуалци е екзекутиран след нечовешка инквизиции и унижения.

Велико Търново

В Страсбург почетоха свищовлията проф. Иван Шишманов

http://www.borbabg.com/?action=news&news=19823

Публикувана в брой: 122 / 2012-06-28
Видяна: 697 пъти

Лъчезар Тошев и президентът на ПАСЕ Жан-Клод Миньон по време на откриването на изложбата. На 25 юни, след поредица от чествания по повод 150-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов, и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург беше открита изложба, посветена на световноизвестния учен, който е бил представител на България в Първия Паневропейски конгрес във Виена през 1926 година, когато се ражда идеята за обединението на Европа.  Отбелязването на годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов в Страсбург е по идея на народния представител Лъчезар Тошев, който е и зам.-председател на групата на ЕНП в ПАСЕ и активен участник в работата на Европейската народна партия от 1997 година до днес. Проф. Иван Д. Шишманов е роден на 22 юни 1862 година в Свищов.  Наследник е на възрожденската фамилия Шишманови. Учил е в Педагогическото училище във Виена (1876 – 1882), следвал е философия и литература в Йена и Женева. Той е между българските интелектуалци, спомогнали най-много и най-резултатно за бързото развитие на българския културен и духовен живот още в първите десетилетия след Освобождението. Оставя ярка следа като министър на народната просвета през 1903-1907 г. с демократичните реформи, които предприема, с мащабните си културно-просветни, законотворчески и законодателни инициативи. Неговият син Димитър Шишманов, талантлив писател и блестящ дипломат, защитавал винаги самоотвержено българските интереси, с последен посланически пост в Атина преди Втората световна война, е осъден на смърт от кървавия т.нар. Народен съд и екзекутиран. Ганка СПАСОВА

Първият български европеец

4 Юли 2012

Изказване на Лъчезар Тошев в ПАСЕ по повод 150 годишнина от рождението на проф. Шишманов

Извадка от приложението към стенограмата на ПАСЕ, понеделник, 25 юни 2012г. от 15 часа

http://www.svobodata.com/page.php?pid=9571&rid=35

Лъчезар ТОШЕВ (България) :

Преди повече от 20 години, на 7 май 1992г. България стана пълноправен член на Съвета на Европа.

Днес ние честваме тази годишнина, която ще остане историческо събитие за нас.

 Горд съм, че бях един от онези първи членове от България, които бяха тук, когато българският флаг се издигна пред Двореца на Европа, като първият знак за реинтегрирането на моята страна към свободния свят!

 Ние, които бяхме през 1992 година тук в тази зала, не бяхме първите борци за европейската идея. По време на прочутия Конгрес на Европа в Хага през 1948 година, нямаше официални български представители сред делегатите, защото комунистическия режим тогава, ни беше откъснал от останалата част на Европа.

Въпреки това на Конгреса в Хага бяха допуснати като наблюдатели няколко български емигранти – бивши дипломати. Това бяха Евгени Силянов, Мильо Милев и  Димитър Мацанкев, а също така присъстваха и земеделският лидер д-р Г.М. Димитров и бившият дипломат Никола Балабанов.

 За нациите от Централна и Източна Европа, които страдаха под комунистически режими тогава и не бяха в състояние да участват в това историческо събитие, Хагския Конгрес символично запази няколко празни места покрити с воал – като знак, че нашите места в Обединена Европа са запазени.

 На 7 май 1992г. ние дойдохме да заемем своите места в Европейската Асамблея, оставени ни в наследство от европейските Отци-основатели!

 Мечтата на създателите на българската нация и на първите строители на съвременната българска държава се сбъдна!

 Ние, които тогава бяхме в Съвета на Европа, се чувствахме горди, че сме изпълнили тази историческа мисия!

 Но и преди Конгреса в Хага, България участваше в европейския процес.

Както може да видите на изложбата представена днес точно пред тази зала,

Царство България е било представено на първия Пан-Европейски конгрес във Виена през 1926 година – тогава когато се роди европейската идея!

 Тази изложба е посветена на проф. Иван Шишманов, който е бил българският представител на Виенския конгрес през 1926г.

 Тя е по повод на неговата 150 годишнина. Професор Шишманов е бил вицепрезидент на този исторически Пан-Европейски конгрес и е работил в тясно сътрудничество с един от най-прочутите европейски Отци-основатели – граф Рихард фон Куденхоф-Калерги.

 Особено удоволствие за мен е да говоря за него и неговото дело, тъй като той е роден в град Свищов – на Дунава, който е и моят роден град.

 Той е основателят на почти всички български културни, научни и образователни институции. Време е да си спомним за него с благодарност. 

 

 Отдавайки почит на първият български европеец, ние празнуваме 20-тата годишнина от членството на България в Съвета на Европа!

ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 29 юли 2011 г.
Открито в 9,05 ч.

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2639

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Следващият въпрос е от народния представител Лъчезар Тошев относно отбелязване на приноса на проф. Иван Шишманов към европейския процес по повод на 150-ата годишнина от рождението му.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми господин министър! На 22 юни 2012 г. се навършват 150 години от рождението на проф. Иван Шишманов – една бележита личност, строител на нова България. На него дължим повечето от нашите културни и просветни институти, музеи, Народния театър и прочее. Но малко известно е, че проф. Шишманов взема участие в Първия конгрес на Паневропейското движение през 1926 г. във Виена.

Този конгрес се е състоял от 3 до 6 октомври 1926 г. по инициатива на основателя на тази идея граф Рихард Куденхоф-Калерги. След началото на този европейски процес, днес ние вече имаме една обединена Европа, която е преодоляла конфликтите, които са я разделяли и които са водели до големи човешки жертви, материални щети и така нататък. Европа замества конфронтацията със сътрудничеството.
На конгреса във Виена проф. Иван Шишманов не представлява само себе си. Той представлява и Царство България, тъй като е изпратен от българското правителство – това е кабинетът на Александър Цанков. Ето защо днес можем да кажем, че българската държава е участвала в самото начало на европейския процес. Това е малко известен факт и следва да бъде отбелязан по достойнство.

Професор Шишманов е първият професор, който в Германия и в България изнася лекции за паневропейската идея. Първият професор изобщо, а не първият български професор. Той успява през 1928 г. да издейства и една финансова помощ за пострадалите от земетресението в Южна България – пак чрез Паневропейското движение. Той е и заместник-председател на Съвета на Паневропейското движение и председателства една от сесиите на Първия конгрес на Паневропа.

Професор Шишманов през 1927 г. предупреждава, че ако идеите за обединена Европа не се реализират, е възможно да има нов, много по-страшен военен конфликт, в който ще загинат милиони хора.

По повод неговата 150-а годишнина, която съвпада с 20-годишнината от членството на България в Съвета на Европа, е добре да бъде припомнено неговото дело. Ето защо Ви моля да отговорите на следния въпрос: смята ли Министерството на външните работи да организира отбелязването на 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов и ролята му за създаването на Паневропейското движение и какви прояви планирате по този повод? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов, заповядайте.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тошев, както Вие казахте, проф. Шишманов е един от най-видните строители на съвременна България. Не само Народният театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографският музей, много читалища и библиотеки България има благодарение на него.
Малко е известно, че Иван Шишманов е и първият български посланик за много кратко време в свободна Украйна 1918 г., преди тя да попадне в ръцете на Съветска Русия. По-късно неговият син – проф. Димитър Шишманов, е назначен през 1943 г. за министър на външните работи и изповеданията. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и навлизането на съветските войски в България е осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран през 1945 г.
Министерството на външните работи отдава голямо значение на това, което проф. Шишманов е направил, и на предстоящата през следващата година 150-годишнина от рождението му. Смятам, че тази годишнина трябва да се отбележи в контекста на членството на България в Съвета на Европа, 20 години от което се навършва през следващата година, както и 5-годишнината от членството в Европейския съюз. Всички тези събития могат да се свържат с наследството, което проф. Шишманов ни е оставил.
Държавният културен институт към министъра на външните работи подготвя организирането на изложба, която ще обхваща основни периоди и събития от неговия житейски и творчески път. Ще бъдат представени акценти от неговата силна връзка с духовни водачи на европейски страни, дълбоката му убеденост и вяра в общоевропейската идея и последователността в изграждането му като европейски деец. Той е един не само от бащите на съвременна България, но е и един от интелектуалните бащи на обединена Европа, както и Вие сам посочихте. Експозицията ще бъде част от културната програма на българските дипломатически мисии в Европа и ще запознае чуждата публика с осезаемото присъствие на проф. Шишманов в европейското политическо и културно пространство.
Бих искал също така да съобщя, че преди месец проведох среща с депутатите от българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, обсъдихме и в рамките на координационния съвет за политиката ни в Съвета на Европа различни идеи за отбелязване на годишнината през следващата година. Една от идеите, която обмисляме, е организирането на специфична изложба по време на юнската сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 2012 г. Уместна част от тази изложба би могъл да бъде самият проф. Шишманов и неговото дело.
Разбира се, има и други идеи, които в момента обсъждаме в министерството, свързани с тази годишнина, но сме открити и за предложенията на народните представители по какъв начин да почетем паметта на един от големите строители на съвременна България, забравен в един период от 50 години. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми народни представители, господин министре! Професор Иван Шишманов е бележит свищовски възрожденец, голям българин и велик европеец. Това е именно повод ние да припомним делото на нашите отци-основатели – тези, които изградиха съвременна България. Да не го забравяме, но също така да направим достояние неговото дело и на нашите европейски партньори, защото той заслужава да бъде познаван и в Европа, за която е мечтал и се е борил. Днес ние имаме тези идеи, които Паневропейското движение лансира през 1926 г. Те вече са реалност. Вече имаме единна европейска валута, единна банка, границите са премахнати, има свободно движение на хора, стоки, капитали и международен научен обмен на професори и преподаватели между университетите (университетски академичен обмен). Това също е било предложение на проф. Шишманов на първия конгрес на Паневропа. Тези негови заслуги следва да бъдат помнени от нас, признателните потомци, и да бъдат известни и на европейската общественост. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.

МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, искам да се присъединя към казаното от господин Тошев и да се съглася с него.
Ползвам повода, че вземам трибуната, по друг, за съжаление тъжен повод. За съжаление след тежко заболяване е починал великият българин Джон Дими Паница на 80-годишна възраст, в Париж.
Бих помолил уважаемите народни представители, ако може, с едноминутно мълчание да почетем паметта на Дими Паница, който много от нас познаваме и който също отива сред тези, които са строители на най-съвременна България с многото усилия, които положи за изграждането на съвременната българска политическа класа, с помощта, която оказваше на деца, които нямат родители и няма къде да живеят. Бог да го прости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги! (Всички стават. Едноминутно мълчание).
Господин Младенов, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно намерения на Министерството на образованието, младежта и науката за отбелязване на 150 годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов.
Имате думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми народни представители, господин министре! Днес за втори път споменаваме името на проф. Иван Шишманов. Това е един Ваш предшественик, всъщност Вие стоите в неговото министерско кресло, защото той също е бил министър на просвещението от 7 май 1903 г. до 3 януари 1907 г.

В качеството си на деятел на българската просвета проф. Шишманов е основал Софийския университет, създал е Художествената академия, Музикалното училище, от което днес се появила нашата Консерватория, първите училища за слепи, за глухонеми, първото горско училище още в началото на ХХ век, осигурявал е стипендии за обучение на българи в чужбина.
Като цяло може да се каже, че той е един достоен потомък на кръга на свищовските възрожденци, сред които е израснал и е продължил тяхното дело.

За съжаление, по редица причини днес повечето хора в България не си спомнят точно кой беше проф. Шишманов, ако изобщо са чували неговото име. Той е известен главно на учени, литератори, на малък кръг хора, което според мен не е добре, тъй като ние трябва да сме благодарни на тези, които построиха Третата българска държава, един от които е проф. Иван Шишманов.

Неговата 150-годишнина, която е на 22 юни догодина, е добър повод да се организират чествания, посветени на този велик българин и велик европеец, и нашите граждани да научат какво е направил този човек за българския народ.

Точно във Вашата сфера на дейност той е направил твърде много и всички висши училища, които е създал, биха могли по Ваша покана да се включат в отбелязване на честванията, посветени на Иван Шишманов, като по този начин популяризират неговото дело.
В тази връзка, моля за Вашия отговор на въпроса: предвижда ли Министерството на образованието, младежта и науката отбелязване на 150-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов? Какви прояви планирате по този повод? Ще поканите ли висшите училища, създадени благодарение на усилията на проф. Шишманов, да се включат в това честване? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Игнатов, имате думата, за да отговорите на въпроса на господин Тошев.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Наистина, проф. Шишманов е огнена личност с огромен принос за построяването на Третата българска държава, виден учен, общественик, един от най-успешните министри на просвещението.
За целта, във връзка с неговата 150-годишнина, предвиждаме в началото на учебната 2011-2012 г. да изпратим писма до всички средни и висши училища, свързани с името и делото на проф. Шишманов, за техните виждания и предложения относно честванията, които ще обобщим като цялостна инициатива, чиято кулминация да съвпадне с датата 22 юни 2012 г.
С оглед постигането на всеобхватност и максимална публичност на юбилея при организацията на честванията ще бъдат поканени за участие и други научни и културни институции – Министерството на културата, Българската академия на науките, Народният театър, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и други.
След уточняване на програмата ще информирам Вас лично и народните представители за всички подробности и се надявам, че ще можем да разчитаме на Вашата лична подкрепа, както и на подкрепата на народните представители от всички парламентарни групи в Народното събрание.
Въпросът е изключително важен, защото той е един от стълбовете на съвременна европейска България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тошев, имате думата за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Благодаря Ви, господин министър, за този отговор. Аз съм удовлетворен, че Вие поемате тази инициатива и ще отбележим по достоен начин делото на проф. Иван Шишманов.
Той освен това е създател на Съюза на българските читалища. Неговият чичо – Александър Шишманов, е председател на първото българско читалище, а проф. Иван Шишманов – племенникът, председателства четири поредни мандата този Съюз на читалищата, създаден от него, председателства също мрежата от детски градини и всякакви други образователни и възпитателни учреждения. Всъщност така той създава европейския облик на нашата държава.
Надявам се с общи усилия да можем наистина да припомним делото на този велик българин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика? Не.

(…)

ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 2 септември 2011 г.
Открито в 9,03 ч.

http://gondolin.parliament.bg/bg/plenaryst/ID/2642

(…)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ:

Въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно намеренията на Министерството на културата за честване на 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете въпроса.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми господин министре, на 20 юли 2011 г. зададох въпроси към трима министри по този повод. Двама от тях отговориха положително на моите въпроси. Става въпрос за 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов. Тези 150 години се навършват на 22 юни 2012 г.
Професор Шишманов, когато е министър на просветата, създава културния отдел към Министерството на просветата, което всъщност е началото на създаването на Министерството на културата, на което днес Вие сте начело. Той е от създателите на Народния театър, Операта, Съюза на народните читалища, дори той ги председателства четири поредни мандата, Етнографския музей, Националния музей, Археологическото дружество, българската секция на ПЕН клуба. Има огромни заслуги за събирането на фолклорното наследство на българския народ и успява да запази паметта за просветители като Неофит Бозвели и Неофит Рилски. Прави много за популяризирането на творчеството на Иван Вазов. Той го окуражава да довърши романа си „Под игото”, който излиза за първи път в сборника, създаден от проф. Шишманов – „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, през 1889 г. Също така той прави много за популяризирането на творчеството на Алеко Константинов, запазва и за поколенията спомените на стария възрожденец Драган Цанков, записани от него самия съвсем кратко преди смъртта на този бележит българин.
За съжаление днес все по-малко хора знаят за огромния принос на проф. Иван Шишманов за българската култура и просвета. Делото на този знаменит строител на съвременна България не заслужава да потъне в забрава.
Ето защо моят въпрос към Вас е: планира ли Министерството на културата да отбележи достойно 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов? Ще поканите ли културните институции, които той е създал, като Народния театър, Националната опера и други, да се включат по подходящ начин в това честване?

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Рашидов, заповядайте.

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Наистина проф. Шишманов е едно от големите имена в българската история. Приносът му в развитието на науката, културата и обществото е безспорен. Той е личност, която излиза извън пределите на националното и има принос във формирането на европейските ценности и визия за развитие.
Министерството на културата е включило честването на 150-годишнината от рождението на проф. Шишманов в културния календар за 2012 г. В момента ние събираме информация за събитията, които планират институциите, свързани с дейността му, в това число и организациите по линия на читалищата, музеите и книгоиздаването. Информацията ще бъде обобщена и мероприятията координирани. Намерението на Министерството на културата е честванията да завършат с национална проява, достойна за величието на този голям българин, която ще бъде съгласувана с Министерството на образованието, младежта и науката и по линия на честването на юбилея в чужбина и с Министерството на външните работи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика, господин Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин министре, за този положителен отговор. Това е третият такъв отговор, който получавам. Бих искал да изразя своето удовлетворение, че ние ще можем да отбележим достойно годишнината на проф. Иван Шишманов – възрожденецът, който сбъдна всъщност мечтите на всички възрожденци преди него, създавайки почти всичко в сферата на институциите на българската култура и с огромен принос за българската просвета. Също така е един от създателите на Паневропейския съюз в Европа през 1926 г.
Една личност, която е не само един велик българин, но също един велик европеец. Ето защо смятам, че е добре ние да припомним както на българските граждани, така и на европейската общественост, че такъв човек е съществувал, а бъдещите поколения на България да знаят, че всичко, което днес имаме, е създадено от хора, които са се борили за това, мечтали са и накрая са реализирали всичко това, което имаме. Днес имаме държава, имаме нация, имаме българска църква. Това не е било преди известно време факт и е резултат от дейността на такива възрожденци, чийто достоен продължител е бил и проф. Иван Шишманов, един от строителите на съвременна България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте за дуплика.

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да кажа само две думи, господин Тошев. Въпросът Ви е много добър и удачен. Аз прочетох какво ще направи Министерството на културата.
Ще допълня още нещо за Шишманов. Във времето ние като че ли малко сме изоставили някои от великите българи, някои са забравени и новото поколение почти не ги знае. Наред с тези чествания в момента се сформират инициативи, комитети. В България трябва да отделим едно място, един парк, където да изградим алея на достойните българи и да можем да създаваме – не само да претопяваме български паметници на големите личности и да изчезват някъде в небитието. Достойните българи трябва да намерят своите паметници, за да могат да бъдат запазени в паметта на идните поколения.
Може би е време да издигнем паметник на Шишманов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за участието.

Video :

Частен репортаж на г-жа Татяна Пандурска от откриването на изложбата за проф.Иван Шишманов в Съвета на Европа,

 26 юни 2012г.

Exhibition dedicated to Prof. Ivan Shishmanov, 

Palace of Europe, Strasbourg, June 26th, 2012

https://www.youtube.com/watch?v=wv9n-Ubii-8

Превод от украински език

Ръкописно: 28 юни 1918 г.

УПЪЛНОМОЩИТЕЛНА ГРАМОТА

С настоящето Правителството на Украинската Държава упълномощава Извънредния Посланик и Пълномощен Министър г-н Вячеслав ЛИПИНСКИ за изпълнение от страна и от името на Украинската Държава, съгласно окончателното постановление на Бресткия Мирен договор, сключен между България, Германия, Австро-Унгарската Монархия и Турция, от една страна, и Украинската Народна Република, от друга, на 09 февруари 1918 година, като акт на размяна на ратификациите на горепосочения договор в град Виена между държавите, сключили този договор.

Настоящето удостоверяваме от името на Правителството на Украинската Държава чрез заверка с държавния печат.

Хетман на цяла Украйна:  (подпис)  Павло Скоропадский

Председател на Съвета на Министрите: (подпис, не се чете)

Ръководител на Министерството на Външните работи: (подпис)  Д. Дорошенко

Кръгъл гербов печат: (не се чете) Канцелария на Хетмана на цяла Украйна.

Превод от украински език

(Бланка с държавния герб на Украйна)

Аз, Хетман на цяла Украйна, оповестявам:

Удовлетворявайки искането на Украинския Народ незабавно да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите: България, Германия, Австро-Унгария и Турция, като Украинска Централна Рада упълномощава своята Рада на Народните Министри да състави и подпише договор между Украинска Народна Република, от една страна, и България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна.

Упълномощените представители на двете страни се срещнаха в Брест-Литовски, съставиха и на 09 февруари 1918 година подписаха основен мирен договор, който дума по дума се състои в следното:

Мирен договор

Между Украинска Народна Република, от една страна, и

България, Германия, Австро-Унгария и Турция, от друга страна

Във връзка с това, че Украинският Народ по време на настоящата световна война се провъзгласи за свободен и изрази желанието си да се въведе мирно положение между Украинска Народна Република и държавите, които са във война с Русия, правителствата на Германия, Австро-Унгария, България и Турция постановиха да сключат мирен договор с правителството на Украинска Народна Република, като с това те се стремят да направят първата крачка към траен и за всички страни почтен световен мир, който не само, че ще сложи край на ужасите на войната, но и ще доведе до развитие на приятелски отношения между народите в следните сфери: политическа, правова, стопанска и научна.  За тази цел представителите на горепосочените правителства, а именно:

за   Правителството на Украинската Народна Република:

            Членове на Украинската Централна Рада

Г-н  Олександър Севрюк,

                        Г-н Микола Любинский,

                        Г- н Микола Левитский,

за  Императорското Германско Правителство:

Държавният секретар по външните работи Императорският Действителен Таен Съветник, Господин Рихард фон Кюлман,

за Императорското и Кралското Съвместно Австро-Унгарско Правителство:

Министърът на Имперския и Кралски Дом и по външните работи,

Негово Императорско и Кралско Апостолско Величество Тайният Съветник, Оттокар граф Чернин фон и цу Худениц,

            за Царското Българско Правителство:

Премиерът, Г-н д-р Васил Радославов,

Посланик, Господин Андрей Тошев,

Посланик, Господин Иван Стоянович,

Военен представител, полковник Петър Ганчев,

Г-н д-р Теодор Анастасов,

За Императорското Османско Правителство:

Великият Везир Талат Паша,

Министърът на външните работи  Ахмед Нессими Бей,

Й. В. Ибрахим Хаккъ Паша,

Генералът от Кавалерията Ахмед Иццет Паша,

се срещнаха в Брест-Литовски за водене на мирни преговори и по предложение на техните представители, които са признати за добре и надлежно представени, се споразумяха за следните постановления:

Член I.

Украинска Народна Република, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга страна, утвърждават, че военното положение между тях е прекратено. Страните, които сключват договора, решават да живеят взаимно в мир и дружба.

Член II.

1.  Между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, от друга страна, тъй като тези две държави имат обща граница помежду си, ще останат тези граници, които са съществували между Русия и Австро-Унгарска Монархия преди започването на войната.

 2.  По-нататък на север ще минава границата на Украинска Народна Република, като се започне от Търноград, общо по линията: Билгорай -Щебрешин - Красностав - Пугачив - Радин - Межириче - Сарнаки - Мелник - Високо-Литовск - Каменец-Литовск - Пружани - Вигоновско Езеро.

По-подробно границата ще се определя от съвместна комисия, предвид етнографските отношения и отчитайки желанията на населението.

3.  Ако Украинска Народна Република би граничила с още някаква друга държава от Четворния Съюз, то по отношение на това са предвидени отделни условия.

Член III.

 Освобождаването на заетите области ще започне незабавно след ратификацията на настоящия мирен договор.

Начинът на освобождаването и предаването на освободените области определят правомощните представители на заинтересованите страни.

Член IV.

Дипломатическите и консулските отношения между страните, които сключват договора, започват веднага след ратифицирането на мирния договор. За възможно най-широко допускане на консулите на двете страни се предвиждат отделни условия.

Член V.

Страните, които сключват договора, се задължават взаимно да си възстановяват военните разходи, т.е. държавните разходите за водене на война, както да си възстановяват военните щети, т.е. тези щети, които са им причинени на тях и на техните граждани във военните райони в случай на военното присъствие със всички реквизиции, направени във вражеския регион.

Член VI.

Военнопленниците от двете страни ще бъдат освободени да се приберат по домовете си, освен, ако те не поискат със съгласие на държавата, в която се намират, да останат в нейните области, или да се преместят в друг регион.

Въпросите, възникнали в тази връзка, се решават чрез отделни договори, предвидени в чл. VIII.

Член VII.

Страните, които сключват договора, във връзка със стопанските взаимоотношения стигат до следното споразумение:

I.

Страните, които сключват договора, се задължават взаимно и незабавно да установят стопански отношения и да организират стокообмен на основание на следните положения:

До 31 юли на текущата година ще се провежда взаимен обмен на остатъци от селско-стопанската и промишлената продукция за покриване на текущите нужди, по следните принципи:

а) количеството и вида на продукцията, предвидена в предходната точка за обмяна, ще се определя от двете страни от комисия, която се състои от еднакъв брой членове от двете страни и която ще се събере веднага след подписване на мирния договор;

б) Цените на продукцията при упоменатия стокообмен се определят по взаимно съгласие от комисията, която се състои от равен брой представители от двете страни.

в) Разчетите се извършват в злато на следната основа:

1000 германски държавни марки в злато, които се равнят на 462 карбованци в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 462 рубли в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала), или 1000 австрийски  и унгарски крони в злато се равнят на 393 карбованци 78 гроши в злато на Украинска Народна Република, както и се равнят на 393 рубли 78 копейки в злато на бившето руско царство (1 рубла е равна на 1/15 от империала).

г)  Стокообменът със стоки, които се определят от гореспоменатата комисия, предвидена в подточка а) се извършва от държавни или контролирани от държавата централни институции.

Стокообменът на продукцията, която не се определя от по-горе упоменатите комисии, се извършва чрез свободен оборот на основание на временен търговски договор, който се предвижда в следващата точка II.

II.

            Поради това, че в т. I не е предвидено нищо друго, то в основата на стопанските отношения между страните, сключили договор, временно до сключването на окончателен търговски договор, но във всеки случай в продължение на не по-малко от шест месеца след сключването на мира между Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и сега намиращите се с тях в състояние на война европейски държави, Съединените Държави на Северна Америка и Япония, от друга страна, трябва да бъдат поставени в основата на тези положения.

А.

В областта на стопанските отношения между Украинска Народна Република и Германия тези условия, изложени в по-долу упоменатите постановления на руско-германския договор за търговия и мореплаване от 1894/1904, а именно:

Чл. 1 - 6, 7 включително и тарифи А и В, 8 – 10, 12, 13 – 19, по-долу в постановленията в окончателния протокол, чл.1, ал.1, абзац 1 и 3 към чл.1 и 12 абзац 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 към чл. 3, към чл.5, абзац 1 и 2, към чл.5, 6, 7, 9 и 10 към чл. 6, 7 и 11, към чл. 6 – 9, към чл. 6 и 7, към чл.12 абзац 1, 2, 3, 5 по-нататък в окончателния протокол, в ал.4, §§: 3, 6, 7, 12, 12b, 13, 14, 15, 16, 17, 18 (с уговорка за съответни изменения в организацията на властите) 19, 20, 21, 23.

При това се получава съгласие по следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила.

2) Чл.5 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват мир, се задължават двустранно да не прекратяват взаимоотношенията си чрез никакви забрани по отношение на вноса, износа или транзитните превози, да се разреши свободен превоз.

Изключения се разрешават само за такива изделия, които в областта на една от страните, сключили договора, са били или ще бъдат предмет на държавен монопол, както и за някои изделия, по отношение на които от гледна точка на здравеопазването, ветеринарната полиция и публичната безопасност или други важни политически и стопански причини може да се направи извънредно въвеждане на забрани, особено във връзка със следвоенния преходен период.

3) Нито една от страните няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна предлага или ще предложи на друга държава на основание на съществуващото, или  бъдещо митническо обединение, което съществува, например, между Германия и Великото Княжество Люксембург, или в малък граничен обхват, в границите на 15-километрова ивица.

4) Чл. 10  придобива следното съдържание:

„Всички стоки, които се превозват през областта на една от двете страни, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито, независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработват, складират се в складове и пак се преработват.»

 5) Чл.12а  се замества със следното постановление:

а) Във връзка с взаимната защита на правата върху творбите на литературата, науката и фотографията в отношенията между Украинска Народна Република и Германия влизат в сила положенията на договора, сключен между Русия и Германия на 15/28 февруари 1913 година.

б) Отношенията по взаимната защита на търговските марки трябва да бъдат миротворни също и за в бъдеще съгласно постановлението от 11/23 юли 1873 г.

6) Постановлението на окончателния протокол към чл.19 получава следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

7)  §5 от ал. 4 на окончателния протокол придобива следното съдържание:

„Двете страни се договарят, че митническите власти на двете страни ще работят всеки ден през годината, освен неделните дни и тези, определени за празници.”

В.

За стопанските отношения между Украинска Народна Република и Австро-Унгария важат тези условия, които са определени в следните положения на руско-австро-унгарския договор за търговия и мореплаване от 15 февруари 1906 година, а именно:

Членовете 1, 2, 5 с тарифите А и В, включително, чл. чл. 6, 7, 9 – 13, чл. 14 абзац 2 и 3, чл.чл. 15 – 24, по-нататък в постановленията на окончателния протокол към чл. 1 и чл.12 абзац 1, 2, 4, 5 и 6 към чл.2, 3 и 5, към чл. 2 и 5, към чл. 2, 4, 5, 7 и 8, към чл.2, 5, 6 и 7, към чл.17, както и към чл.22 абзац 1 и 3.

При това се постига съгласие по отношение на следните точки:

1) Общата руска митническа тарифа от 13/26 януари 1903 година остава в сила и занапред:

2) Член 4 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договор, се задължават да не прекратяват взаимоотношения между своите области чрез никакви забрани за внос, износ или транзитен превоз. Изключения от това се разрешават само:

а) за тютюн, сол, барут и други взривни материали, както и за други стоки, които някога в областта на една от страните, сключили договор, са били предмет на държавен монопол;

б) във връзка с военните нужди в случай на извънредно положение;

в) с оглед на публичната безопасност, на санитарните и ветеринарно-полицейските отношения;

г) за някои изделия, за които във връзка с други важни политически и стопански причини може да се окаже наложително приемането на извънредни мерки за забрана, особено във връзка с военния преходен период.”

3) Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение, което съществува, например, между Австро-Унгария и Княжество Лихтенщайн или в малък граничен обхват в границите на 15-километровата гранична ивица.

4) Чл. 8 придобива следното съдържание:

            „Всички видове стоки, които се превозват през области на една от страните, сключили договор, трябва да бъдат взаимно освободени от всякакво превозно мито независимо от това, дали те само се превозват, или по пътя се обработва, складира се по складовете и пак се преработва.”

5)  Заключението на окончателния протокол към чл.21 придобива следното съдържание:

„Страните, които сключват договора, по възможност ще си помагат взаимно в отношение на железопътните тарифи, особено чрез регулиране на преките тарифи. С тази цел двете страни, които сключват договора, са готови, колкото се може по-бързо, взаимно да встъпят в преговори.

С.

Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и България, то те трябва да се урегулират чрез сключване на окончателен търговски договор по правото за най-привилегирован народ.

 Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае за някаква друга държава на основание действащо или очаквано митническо обединение или в малък граничен обхват в границите на 15-километрична гранична ивица.

Д.

            Що се касае стопанските отношения между Украинска Народна Република и Турция, то и двете страни до сключването на нов търговски договор взаимно се договарят за такова поведение, което се прилага за най-привилегирован народ.

            Нито една страна няма да има претенции към тези облекчения, които другата страна признава или ще признае на друга държава на основание на съществуващо или  бъдещо митническо обединение или в малък граничен обхват.

III.

Продължителността на силата на действието на предвиденото в т. II от този договор в отношение на стопанските взаимоотношения между Украинска Народна Република, от една страна, и Австро-Унгария, Германия, България и Турция, от друга страна, може да бъде удължена по взаимно съгласие на страните.

Ако твърденията, предвидени в първия абзац на т. II не настъпят до 30 юни 1919 година, то всяка от страните, сключили договор, трябва свободно да оповести в срок от шест месеца, считано от 30 юни 1919 година тези положения, които се съдържат в горепосочената точка.

IV.

А.

Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Германия признава на Австро-Унгария, или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Германия, или косвено през някаква друга страна, която се намира с нея или с Австро-Унгария в митнически съюз, или които Германия признава за свои собствени колонии, задгранични поселения и области, които се намират под неин контрол, или страните, които се намират с тях в митнически съюз.

Германия няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която се състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с нея, или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и области, които се намират под контрола на една от страните, които се намират с тях в митнически съюз.

В.

            В стопанските отношения между обхванатите в договора митнически зони на двете държави, Украинска Народна Република, от една страна, и Австрийско-Унгарска Монархия, от друга страна, Украинска Народна Република няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Австро-Унгария признава на Германия или на всяка друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Австро-Унгария или косвено през друга страна, която се намира с нея или с Германия в митнически съюз. Колониите, задграничните поселения и областите, които се намират под контрол, от тази гледна точка, са наравно с родния край.

Австро-Унгария няма да има никакви претенции към тези облекчения, които Украинска Народна Република признава на някаква друга страна, която състои с нея в митнически съюз и пряко граничи с Украйна или косвено през друга страна, която се намира с нея в митнически съюз, или които тя признава за колонии, задгранични поселения и които се намират под контрола на области на тези страни, които се намират с нея в митнически съюз.

V.

А.

Поради това, че в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Германия, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключващи договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.

В.

Когато в неутралните държави се намират стоки, които произхождат от Украйна или Австро-Унгария, и за които има забрана за пряк или косвен износ в области на другата страна, сключваща договор, то такива ограничения за свободно опериране трябва да бъдат приети със съгласие на страните, сключили договора. Затова двете страни, сключили договора, се задължават незабавно да уведомят правителствата на неутралните държави за приемането на по-горе упоменатите ограничения за свободно опериране.

Член VIII.

 Привличането на публични и частни правни отношения, размяната на военнопленници и цивилни интернирани граждани, амнистията, също така и положението с търговските кораби, които са попаднали под властта на противника, се уреждат с Украинска Народна Република чрез отделни договори, които представляват по същество съставна част от настоящия мирен договор и, по възможност, едновременно с него влизат в сила.

Член IX.

Условията, приети в този мирен договора, създават неразделна цялост.

Член X.

 При тълкуването на този договор за отношенията между Украйна и Германия като меродавен е украински и немски текст, за отношенията между Украйна и Австро-Унгария  - украинският, немският и унгарският текст, за отношенията между Украйна и България - украинският и българският текст, а за отношенията между Украйна и Турция - украинският и турският текст.

Заключителни разпоредби

Настоящият мирен договор подлежи на ратифициране. Ратификационните сертификати трябва да бъдат разменени възможно най-скоро във Виена.

Мирният договор влиза в сила след неговата ратификация, доколкото в него не е постановено друго.

 В потвърждение на горното упълномощените лица подписаха този договор, и положиха своите печати.

Удостоверено в пет оригинала в Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.

(L. S.)

R.v.Kuhlmann.

Als Vertreter der Dautschen

Obersten Heeresleitung:

Hoffmann

Generalmajor und Chef des

Generalstabes des Oberbefehlshabers Ost.

Czernin.

Dr. V. Radoslavoff.               Al. Ssewrjuk.

A. Toscheff.                           Mykola Ljubynsjkyj.

Iv. Stoyanovitch.                   M. Lewitsjkyj.

Oberst P. Gantchew.

Dr. Anastassoff.

Talaat.

I. Hakky.

Ahmed Nessimi.

A. Izzet.

(L. S.)

Забележка

към чл. VII на Мирния договор  от  9 февруари 1918 г.

Достига се до споразумение за това, че съдържащото се в абзац 2 на т.III. на по-горе посочения член право на изповядване на отделни (в т.ІІ подточки А, Б, В, Д  представени) споразумения, служи независимо на всяка от страните, които са взели участие в тези отделни споразумения.

По тази причина в този абзац вместо „всяка от страните, сключили договора” трябва да бъде: „всяка от петте части, сключили договор”.

Брест-Литовски, 9 февруари 1918 г.

Al. Ssewrjuk.              Czernin.

R.v.Kuhlmann.           Talaat.

Dr. V. Radoslavoff.               .

Затова Хетманът на цяла Украйна реши:

Представения по-горе Мирен договор да се утвърди, ратифицира и да се изпълнява твърдо и неотклонно сега и за всички следващи времена,  а на Съвета на Министрите на Украинска Държава се възлага да извърши размяна на ратифицираните актове на уговореното в договора място.

Утвърдено:  12 юни 1918 година в Киев.

Хетман на цяла Украйна:  (подпис)  Павло Скоропадский     

 (печат)

Ръкописно: Подпечатал с печат Министър на външните работи Дмитро Дорошенко

Превод от украински език

От

Хетмана на цяла Украйна

До

Негово Величество Царят на България Фердинанд!

След като Украйна влезе в кръга на суверенните държави и назначеното от мен Правителство е признато от Правителството на Ваше Царско Величeство, приемам за мой дълг установяване на преки и постоянни дипломатически отношения с Българското Царство.

С тази цел, решавам да предоставя на бившия Министър на външните работи на Украйна Олександър Шулгин, учен, историк, писател, завършил Петербургския Университет специално почетно поръчение да бъде Извънреден посланик  и Упълномощен Министър – Представител на Украинската Държава при Ваше Величество.

Изключителните способности на господин Олександър Шулгин и неговата непоколебима преданост на интересите на Украинската Държава според мен са гаранция за това, че той ще изпълни успешно възложеното на него отговорно поръчение по укрепване на взаимноизгодните отношения между Украйна и България, както и че той ще се прояви като достоен на възложеното му доверие от страна на Ваше Величество.

Във връзка с това, чувствам като моя дълг с най-голямо уважение да помоля Ваше Величество да благоволи милостиво да приеме господин Олександър Шулгин, като посланик на Украинската Държава, да го дари с най-високото за Ваше Величество доверие и да приемете чрез него израза на голямото уважение, което аз от името на Украинската Държава и нейните Правителства представям на Ваше Царско Величество. –

 Хетман на цяла Украйна:  Павло Скоропадский

Киев, 1 юли 1918 година

ОТГОВОР НА ЦАР ФЕРДИНАНД 

ПРИ

 ВРЪЧВАНЕТО НА АКРЕДИТИВНИТЕ

 ПИСМА 

НА

 ПЪРВИЯ ПОСЛАНИК НА

 УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ ОЛЕКСАНДЪР

 ШУЛГИН

Господине Министре,

С особено задоволство приемам от ръцете Ви писмата, с които Негова Светлост Ясновелможния Пан Хетман на цяла Украйна Ви акредитира в качеството на първи украински Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при Моята Особа.

По тоя случай, немога да не си спомня за многобройните културни, политически и економически връзки, които от векове насам са свързвали тъй близките български и украински народи.

Тия връзки са залог за бъдещите също тъй близки и сърдечни отношения между Украйна и България.

Българският народ винаги си спомня с истинска признателност за доблестните украински синове, паднали през освободителната война за свободата на България.

Особено съм трогнат от ласкавите думи, които изказвате за Моя народ и за Мен.

Ведно с целия цивилизован свят, ние се възхищаваме от възвишения полет с който украинския народ, посред тежки обстоятелства, създаде своята независима държава.

Наистина, Вам предстои път пълен с трудности, по който път ние не особено леко минахме, но благодарение на вековната култура и патриотизма на Вашия народ, Аз съм убеден, че Украйна скоро ще закрепне и стане цветуща и могъща държава.

Аз съм много щастлив от уверенията, които ми давате за желанието на Ясновелможния Пан Хетман, на украинското правителство и на целия украински народ да завържат и подържат най-приятелски отношения с Мен и с Моя народ.

Това впрочем съвпада с Моето горещо желание и желанието на всички българи.

Като Ви уверявам в Моята подръжка и съдействието на Моето Правителство във всичко, насочено да Ви улеснява в изпълнението на възложената Ви тъй благородна мисия, поздравявам Ви Господине Министре с добре дошъл между нас!

 

                                                                                     Препис

У К А З

№5

Н И Е      Ф Е Р Д И Н А Н Д I

С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНА ВОЛЯ

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

По предложение на Нашия Министър на Народното Просвещение, Управляющ Министерството на Външните Работи и на Изповеданията, представено НАМ с доклада му от 22 март н.г.под № 754,

ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ :

I. Да назначим Г-н Професор Д-р Ив.Шишманов за Царски Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при Правителството на Украинската Република в Киев, с 13 200 лева годишна заплата и 20 400 лв.представителни г.

II. Изпълнението на настоящия Указ възлагаме на НАШИЯ Министър на Народното Просвещение, Управляващ Министерството на Външните работи и на Изповеданията.

Издаден в София на 23 март 1918 година.

/п./ ФЕРДИНАНД

Управляющ Министерството на Външните Работи и на Изповеданията, Министър на Народното Просвещение : П. Пешев

ВЯРНО,

Началник – Счетоводител :


 

Министерство на Външните Работи и Изповеданията

                                                                                Препис

З А П О В Е Д № 70

Назначавам от 16 того I Легационен Секретар П. Нейков за Генерален Консул в Солун със заплата 7 200 лева и представителни пари 7 200 лева годишно, като същия се привежда на занятие при Царската Легация в Киев.

София, 15 април 1918г.

Министър-Председател,

Министър на Външните Работи и на Изпаведанията :

/п./ Д-р Васил Радославов

АКРЕДИТИВНОТО ПИСМО НА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ ОТ ЦАР ФЕРДИНАНД ДО ХЕТМАНА НА УКРАЙНА ГЕНЕРАЛ ПАВЛО СКОРОПАДСКИ

(препис от черновата)

ДО НЕГОВА СВЕТЛОСТ

ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ СКОРОПАДСКИ

ЯСНОВЕЛМОЖНИЙ ПАН ХЕТМАН

НА ЦЯЛА УКРАЙНА

ДРАГИЙ И ВЕЛИКИЙ ПРИЯТЕЛЮ,

Имайки дълбоко присърце да закрепя тъй щастливо установените между България и Украйна приятелски връзки, Реших да назнача за Свой Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при ВАША СВЕТЛОСТ Господин Д-р Иван Шишманов, Професор при Софийския Университет, бивш Министър на Народното Прасвещение, награден с Офицерския Кръст на Царския Орден “Св. Александър”, с Големия Офицерски Кръст на Народния Орден за Гражданска Заслуга и пр. и пр.

Препоръчах му настоятелно да се старае със всички сили да заслужи уважението и доверието на ВАША СВЕТЛОСТ и понеже са Ми известни неговите отлични качества, усърдието му и предаността му към Мен, убеден Съм, че той ще успее да стори това, както и да изпълнява за Мое най-голямо задоволство, толкова почетната задача, която му Възлагам. 

В това си убеждение, Моля Ви, ЯСНОВЕЛМОЖНИЙ ПАНЕ, да приемете с благоволение Господин Шишманова и да дадете пълна вяра на всичко това, което той ще има честта да Ви предаде от Моя страна, особено когато ще изкаже на ВАША СВЕТЛОСТ Моите благопожелания за славата и щастието на Украйна както и чувствата на почит и неизменна дружба, с които Съм,

ДРАГИЙ И ВЕЛИКИ ПРИЯТЕЛЮ,

                                                     на ВАША СВЕТЛОСТ

                                                                            Добрия Приятел

                                                                          (М. R.) ФЕРДИНАНД

                                                                /Приподписал/ А. Малинов