09 септември 2022

9 СЕПТЕМВРИ 1944г. - ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА БЪЛГАРИЯ

 

 

 












На 9 септември 1944г. с военен преврат, при започнала окупация на страната от Червената армия на СССР, беше свалено правителството на земеделеца Константин Муравиев състоящо се от земеделци, демократи и народняци - всички те с про-съюзническа ориентация.

Комунистическата пропаганда десетки години обявяваше този преврат за антифашистки.

Но в правителството на Муравиев нямаше нито един фашист!

Правителството на Муравиев, което беше свалено, вече беше обявило война на национал-социалистическа Германия, беше амнистирало политическите затворници, възстановило партиите и вече влязло в преговори със съюзниците за примирие в Кайро.

Българската армия, която до тогава не беше участвала във военни действия,  беше изпратена да воюва с хитлеристката армия и през битките при р. Драва и езерото Балатон стигна чак до Клагенфурт.

България даде около 30 000 жертви в борбата срещу Хитлер, но не беше призната от СССР за съвоюваща държава.

В резултат на преврата, в България беше наложен червен терор.
Убийствата започват още на 9 септември,а само през първия месец са убити 28 000 души (1/3 от общия брой убити в окупираните през 1944г. от Червената армия страни от Източна и Централна Европа), а за целия период на комунистическия режим - между 50 000 и 60 000.

 Много от тях са умъртвявани след жестоки изтезания.

Огромен брой от убитите са обявявани за  безследно изчезнали, чиито имена са публикувани още тогава в Държавен вестник, а съдбата им стана известна едва след 1989г. - при откриването на масовите гробове на тези хора. 

Хиляди хора са били съдени, след като вече са били убити.


Т.нар Народен съд е произнасял присъдите си след партийни решения и нареждане от Москва. 
Една зловеща пародия на съд, произнасящ решенията си в името на малолетния цар. 

Политически убийства на емигранти.

200 хиляди са били изпратените в откритите за целта повече от 90 концентрационни лагери.

800 000  са били следените от Държавна сигурност, много десетки хиляди бяха интернирани, въдворени по местожителство, лишени от възможност да упражняват професиите си. 

Вероизповеданията бяха разгромени. Конфискувана беше частната собственост.

Земеделските стопани насилствено са включвани в т.нар. кооперации, в които те не бяха (съ)собственици, а само работници.

Печатът изцяло беше поставен под контрола на комунистическата партия. 

Политическият плурализъм беше унищожен - чак до края на 1989г.

Извършени бяха "чистки" във всички сфери на живота.

Инкриминирани бяха книги  на известни писатели. 

Художници бяха хвърляни в затвора.

Учени бяха пращани в лагери и принуждавани да отричат трудовете си. Лекари бяха жестоко репресирани.
Дори генетиката беше забранена.

Държавното управление беше поето от злобни и некомпетентни хора.

В този период Парламентът на практика престана да съществува, а т.нар. избори - с един кандидат в район, печелещи с 99.99% бяха една цинична бутафория. 

Тържество на националното предателство беше натискът върху част от българите да се откажат от своята народност и насилствено да се запишат като "македонци", различни от българите. 

Преследвани бяха и българите - мюсюлмани и турците, които не желаеха да сменят имената си.  

Предаването на националния суверенитет на друга държава - Съветския съюз, за 45 години.

А двукратните опити да се присъединим към СССР като 16-та съветска република, зад гърба на българския народ е пример за планиране на държавна измяна.


Обсебени бяха значителни финансови ресурси, които от обществени станаха собственост на комунистическите кръгове и значителна част от тях бяха изнесени в чужбина.



Тази трета национална катастрофа за България , комунистите имаха наглостта да наричат "освобождение".










      
 









Такава история, не може да завърши никога, ако не завърши справедливо ...



"Те пак ще дойдат твоите деца
Родино, кобни сънища живяла
И пак над твоята земя заспала
Ще блеснат неугаснали слънца!"

Николай Лилиев, 

учител в Свищов















08 септември 2022

ПОЧИНА Н.В. БРИТАНСКАТА КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ II

 Съгласно съобщение на Бъкингамския дворец, разпространено днес следобед в 18:30 часа местно време (20:30 ч. българско време) в замъка Балморал в Шотландия почина Нейно Величество Елизабет II, Кралица на Обединеното кралство Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия и държавен глава на Канада, Австралия и страните от Британската общност. Премиерът на Великобритания Лиз Тръс е получила съобщение за тъжното събитие още в 16:30 местно време (18:30 българско време).



Кралицата почина на 96 години, след 70 годишно управление.Тя беше и глава на Англиканската църква.

В последните моменти на нейния живот тя е била заобиколена от своите деца, внуци и правнуци.  

Последната публична проява на Нейно Величество беше преди два дни - във вторник, когато тя прие оставката на премиера г-н Борис Джонсън и назначи новия премиер на Великобритания г-жа Лиз Тръс.

С нейната смърт на британския престол встъпва нейният най-голям син Чарлз, който ще бъде коронован с традиционната церемония. 

 

С Нейно Величество имах една среща, в нейния работен дворец Сейнт Джеймс в Лондон, на 5 май 1999г. по повод 50-тата годишнина на Съвета на Европа. 

В този дворец на 5 май 1949г. е подписан статутът  на Съвета на Европа при неговото учредяване. 

50 години по-късно, като Вицепрезидент на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа участвах в церемонията отбелязваща това събитие, когато тя прие Бюрото на ПАСЕ и се ръкува със всеки от неговите членове. Зад нея вървеше един служител със списък и съобщаваше на кралицата кой, кой е.

Нямам снимка от срещата, но избрах снимка на първия български посланик при Съвета на Европа д-р Светлозар Раев, който приветства Нейно Величество при посещението и в Двореца на Европа през 1992г.

 


 

Нека Кралицата на Обединеното Кралство Елизабет II да почива в мир.

Да живее новият крал Чарлз III !

 


Първото изявление на Крал Чарлз

07 септември 2022

7 СЕПТЕМВРИ 1940г. - ВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА НА БЪЛГАРИЯ

 









 О, Добруджански край!
.
О, Добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей. 
 
Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб. 
 
Под чужди бил си крак,
Дойде денят в кой пак
Да бъдеш кът наш ти,
Тъй както и преди! 
 
С оръжье, светлина
Ний твойта бъднина
Ковеме всеки час,
Храни надежда в нас!

В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.

 О, Добруджански край...
О, Добруджански край!
 Ти наш си земен рай!


Текстът е на Любомир Бобевски,
Музиката на Александър Кръстев.




На първата - страница портретите на цар Борис III, премиерът Богдан Филов и Министърът на външните работи - свищовлията Иван Попов
 
 
 
Българските войски марширували върху цветя

На 25-и рано сутринта на площада в Добрич се събра хиляден народ. Хората са облечени в народни носии, а знамена се веят по всички улици. 
Сава си спомня разказ от чичо си как по това време коприната е свършила и за изработка на нови байраци се е наложило да бъде поръчвана от други градове.
Улиците били буквално постлани с цветя.
Така в трепетно очакване в продължение на часове са се чакали българските войски да навлязат в града. 
Към 10 ч. по радиоуредбите съобщават, че войниците наближават старата българо-румънска граница и навлезли в Южна Добруджа. 
Градският оркестър започва да свири химна на Добруджа „Шуми Марица" и „О, Добруджански край".
„Най-после към 10,30 ч. пристигнаха трима конници и съобщиха, че българските войски са преминали през сегашното село Стожер и наближават Добрич", подсеща се Сава.
 След около час се виждат и първите български военни начело с ген. Попов. „Много хора се качиха по бойните коли. Спомням си един мустакат добруджанец се покатери на един от танковете и слизайки, започна да целува дулото на оръдието."

Последват тридневни незапомнени празненства. По главните улици са разпънати маси и столове, а през няколко метра има бурета с вино, ракия, най-различни храни.
Три дни веселба, музика и хора. В повечето къщи са настанени българските войници.


Връщането на Добруджа (1940) - док. филм от Царство България

https://www.youtube.com/watch?v=B40EWmhpq2c

 

L

Видеото е собственост на Българската национална филмотека и е разпространено само с образователна цел!







Снимка на българските и румънските дипломати след подписването на спогодбата

 ТЕКСТ НА КРАЙОВСКИЯ ДОГОВОР
 
 
Негово Величество Царят на българите, от една страна, 
и Негово Величество Кралят на Румъния, от друга страна,
.
въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно раз­бирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сът­рудничество между своите народи, допринасяйки но този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа, решиха да сключат за тази цел един договор и назначиха за свои пълномощници именно:
Негово Величество Царят на българите:
.
господин Светослав Поменов, пълномощен министър.
господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;
.
Негово Величество кралят на Румъния:
.
господин Александър Крециану, пълномощен министър,
господин Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при румънското кралско Министерство на външните работи,
.
които като размениха пълномощията си. намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните разпорежда­ния:

Чл.1. В сектора, включен между Дунав и Черно море, грани­цата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук протокол към настоящия член (Приложение А). 
Този протокол съставя нераздел­на част от настоящия договор.
Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (При­ложение Б).
.
Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.
Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна.
.
Чл.З. Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в тримесечен срок от размяната на ратификационните документи на настоящия договор към задължителна размяна между румънс­ките поданици от български народностен произход от Тулчанския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в неговите предели от 14 юни 1925 г.) и румънските поданици от румънски народнос­тен произход на Дуросторския  и Калиакренския окръг.
Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен произход от другите области на Румъния и Бълга­рия, преселването в страната на народностното им родство става факултативно (незадължително — бел.съст.) в едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните документи на
настоящия договор.
Приема се обаче, че румънското правителство ще може да
разпореди задължително изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българските поданици от румънски народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското правителство се за­дължава да приеме върху територията си казаните румънски по­даници от български народностен произход.
Българското правителство ще може от своя страна да разпо­реди задължително изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското правителство се задължава да ги приеме върху своята територия.
Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са предмет на една специална спогодба между високо­договарящите страни (Приложение В).
.
Чл.4. Въпросите от финансово естество» които произтичат от настоящия договор, са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Г).
.
Чл.5. Селските имоти -— покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския и Калиакренския окръг (в техните предели от 14 юни 1925 г;), придобити съгласно румънските закони и принадле­жащи на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвиди­рани от собствениците им без пречка, която произтича от българ­ските законодателни или административни разпоредби, о срок от 18 месеца, смятан от размяната на ратификационните документи на настоящия договор.
След този срок българските власти ще могат да отчуждават тези имоти срещу справедливо и предварително обезщетение, ус­тановено според изчисленията, направени от смесената комисия за размяната на населения.
.
Чл.6. Създава се една смесена комисия от трима членове румъни и трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена специална процедура.
Тая комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок след размяната на ратификационните документи на настоящия договор.
Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен срок, смятан от момента, в който е била сезирана от него, казаният въпрос ще бъде отнесен по искане на една от делегациите в смесената комисия до двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.
Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от двете правителства ще бъде сезиране от своята делегация в смесената комисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж. Всяка една от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Двамата арбитри ще се споразумеят за посочване на един свръхарбитьр.
В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра ше бъде предоставен на една трета сила, посочена по взаимно съгласие от двете високодоговарящи страни.
.
Чл. 7. Настоящият договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификационните документи ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940 г.
Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г. в два екземпляра. 

Подписали:
За България:  С. Поменов, Т.Папазов

За Румъния:  Ал. Крециану, Х.Ж.Мейтани

 

 


 
 

Приложение А
.
Протокол към чл.1 от договора, подписан на 
7 септември 1940 г. в Крайова
.
1. Новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за да стигне до Черно море на около 8 км южно от Мангалия.
Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена линия, оставяйки (по карта 1:200 000):
от една страна, па България селата: Калипстрово, Караор-мап (дн.Срацимнр), Кранове, Кадъкьой (дн.Ведрина). Терс Конду (дн.Северняк), Кечи дереси (дн.Поручик Кърджиево), Дели Юсуф куюси (дн.Лозница), Хасанча (дн.Асеповец), Дурасии (дн.Дрян). Енндже Хайдар (дн.Краище), Хнсарлък (дн.Заграде), Чифут куюси (дн.Иовково), Мурфатча (дн.Предел), Хюсеинч кьой (дн.Вичово) и Аканджий (дн.Здравец);
от друга страна, на Румъния селата: Алмали, Есекьой, Кар-ван М ик, Карван Маре, ВеликьоЙ. Калайджи, Реджебкуюси, Теке •Дереси, Добромир, Хисарлък (Четатея), Хайран кьой, Докузагач. Дере кьой. Дули кьой. Валали, Коди кьой и Иланлик.




Подписите на Посланика на Царство България Стоян Петров - Чомаков и Министъра и Държавен секретар на външните работи на Кралство Румъния Михаил Манойлеску под протокола за размяната на ратификациите.



ПРОТОКОЛ
 
Негово Превъзходителство, господин Стоян Петров-Чомаков, извънреден пратеник и пълномощен министър на Негово Величество Царят на българите и Негово Превъзходителство господин професор Михаил Манойлеску, Министър – държавен секретар в Кралския департамент на външните работи на Румъния се срещнаха днес в Кралското Министерство на външните работи на Румъния, за да процедират размяната на документите по ратифицирането на Договора между Румъния и България , подписан в Крайова на 7 септември 1940г., от протокола чл.1, от Спогодбата за начините на евакуиране и трансфер на територията; от Спогодбата за размяната на румънско и българско население; от Финансовата спогодба, както и приложените писма.
Документите за ратификация бяха съставени и одобрени и бе направено всичко за тяхната размяна.
В уверение на това, долуподписаните съставиха и подписаха настоящия Протокол.

Съставен в два екземпляра в Букурещ на 14 септември 1940г.
  С. Петров-Чомаков                                              Маноилеску
 
ЦДА, ф.176 к, оп.8, а.е. 407, л. 1-9


Адиминстативната палата на Крайова, където е подписан договорът. В същата сграда през 2001г. се подписа и споразумение за създаване на Еврорегиона "Дунав - 21 век" между общини от България, Румъния и Сърбия.





Ратификацията на Крайовската спогодба от страна на Румъния









Незаслужено е забравен приносът на Георги Кьосеиванов, който като Премиер и Министър на външните работи в няколко поредни кабинета, дава директивата до българската дипломация да започне работа по споразумението за връщането на Южна Добруджа - на базата на двустранен договор с Румъния, потвърден от Великите сили по онова време - Великобритания, СССР, Германия, Италия, САЩ.

                                                          На снимката : Кьосеиванов с цар Борис.

Цар Борис, не прие варианта "Виенски арбитраж" предложен от Хитлер, а поиска връщането на Южна Добруджа на България, да стане с международното съгласие на Великите сили.

Затова с Парижкия договор от февруари 1947г.България въпреки, че беше сред победените държави, излезе от Втората Световна война с придобивка.
Върнато ни беше нещо, което ни беше отнето несправедливо!


Добрич ликува
Триумфалните арки в Добрич, под които минават войските




Българските войски влизат в Добруджа привествани от добруджанските българи!

Добруджанските българи, като истински потомци на хан Аспарух изразяват радостта си като неистово препускат развявайки българското знаме.  Обратно в Майката - Родина!





Ликуващите добруджанци







Първият генерал- управител на Южна Добруджа - след възвръщането й в пределите на родината - генерал Георги Попов, герой от македонският фронт 1918г.


Генерал Георги Попов в Балчик


Генерал Попов, кани да окаже помощ в делото за устройството на Добруджа, неговият боен другар от фронта, едва оцелял от раните си в сраженията в Дойранската епопея 1918г. - майор Асен Петров Халачев, който след демобилизацията работил като директор на банков клон в Свищов. Тогава става директор на клона на БНБ в Силистра.




Pro Domo Sua :

Защитата на връщането на Добруджа в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа през 1993г.

Възражение срещу доклада на Фридрих Кьониг, Австрия - докладчик за приемането на Румъния в Съвета на Европа.


Извадка от доклада, в който се твърди, че Южна Добруджа е върната на България чрез Виенският диктат на Хитлер.

19 July 1993

Doc. 6901
1403-15/7/93-2-E
REPORT
on the application by Romania
for membership of the Council of Europe
(Rapporteur: Mr KÖNIG,
Austria, Group of the European People's Party)
(…)
Short historical overview

 (…)

8.       In Roman times, the territory of what is today Romania was known as Dacia, which became a Roman province under the reign of Emperor Trajan (98 to 117 AD). Between the fourth and the thirteenth centuries, the area saw successive waves of migrants, including Goths, Huns and Slavs. Three neighbouring self-dependent principalities, Walachia, Moldavia and Transylvania emerged. Hungarian tribes began to settle in the ninth century. In the twelfth century, Transylvania was included as an autonomous region in the Hungarian Kingdom. Walachia and Moldavia became independent feudal states during the fourteenth century and during the fifteenth and sixteenth centuries waged several wars against the Ottoman Turks. They had to accept the suzerainty of the Ottoman Empire by the sixteenth century.
9.       In 1600, Michael the Brave reunited for the first time the territories of Walachia, Transylvania and Moldavia. During the eighteenth century, the Romanian principalities became the theatre of wars between Russia, Austria and the Ottoman Empire, and parts of their territory were annexed by the Habsburg Empire and Russia (the eastern part of the Principality of Moldova, later known as Bessarabia).
10.       As everywhere in Europe, 1848 saw revolutionary movements in all Romanian principalities, which were however defeated by the intervention of Ottoman, Habsburg and Russian armies. The Paris Peace Congress, following the end of the Crimean war in 1856, resulted in the retrocession of Bessarabia to Moldavia and the convention of local assemblies to decide on the future of the principalities of Walachia and Moldavia. These principalities united in 1859 under Prince Alexandru Ioan Cuza and in 1862 adopted the name of Romania and established the capital city in Bucharest. A constitutional monarchy was established in 1866 under Carol I of Hollenzollern. Romania's independence was internationally recognised at the Congress of Berlin (1878) and it was proclaimed a kingdom in 1881.
11.       After an initial neutrality, Romania entered the first world war on the side of the Entente in 1916. In 1918, Transylvania, Banat, Bukovina and Bessarabia voted to unite with Romania. This wish was endorsed by the international Peace Treaties of 1919-20.
12.       A democratic constitution was adopted in 1923 and successive governments were formed by the People's Party, the National Labour Party and the National Peasant Party. However, in 1938, King Carol II established a dictatorship. On the basis of a secret protocol to the Molotov-Ribbentrop Pact (23 August 1939), and following the outbreak of the second world war, Romania was forced to cede Bessarabia and Northern Bukovina to Russia.
 
Romania was forced to give up the north-western part of Transylvania to Hungary and Southern Dobrudja to Bulgaria (the Vienna Diktat).

These events led to the abdication of King Carol II and General Ion Antonescu establishing a military dictatorship. Romania entered the war on the side of the Axis in 1941.
13.       Antonescu's regime was overthrown in August 1944 and Romania joined the Allies. In 1945, a communist dominated government was imposed on Romania and in 1947 the King was forced to abdicate and the People's Republic was proclaimed. In 1948 and 1965 communist-inspired constitutions were adopted. Also in 1965, Nicolae Neaucescu became Secretary General of the Communist Party and shortly afterwards head of state. During the 1970s and 1980s Romania experienced a terrible dictatorship.
A difficult return to democracy
(…)


Дебати по доклада (извадка) :

 

PARLIAMENTARY ASSEMBLY OF THE COUNCIL OF EUROPE
FORTY-FOURTH ORDINARY SESSION
Forty-sixth Sitting
Tuesday, 28 September 1993 at 10 a.m.
Lord Finsberg, Vice-President of the Assembly took the Chair at 10 a.m.
 
THE PRESIDENT – The sitting is open.
 
(...) 
 
4. Application by Romania for membership of the Council of Europe
 
(...)
 
Mr. TOSHEV(Bulgaria)
 
The affiliation of Romania to the Council of Europe is a happy event which demonstrates the evolution of a dark totalitarian country towards democracy. Welcoming the progress of Romania in this direction, I shall not forget to express my satisfaction, that the Bulgarian minority, which had been banned during the Ceausescu period, has been recognized once again. This is one percent of Romania population – people who are still with uncertainty and fear, restoring their national self-awareness.
However, I cannot ignore, that in Romania certain circles still have nationalistic elements.
Even Mr. Koenig, shows, that he was misled, by these nationalistic circles, wile making his historic references about Romania.
 
Southern Dobrudja was unfairly taken away from Bulgaria after the Second Balkan war in 1913, when the Romanian army, unexpectedly invaded Bulgaria and reached Sofia.

This way, under the pressure of Romania guns, Bulgaria gave up Southern Dobrudja in favour of Romania and signed the Bucharest Peace treaty.
That is why, the peaceful handing back of the territory of Southern Dobrudja to Bulgaria thanks to the efforts of Tsar Boris III in 1940, was endorsed not only by Germany, but also by Great Britain, France, Russia and the United States of America.
It was a just cause!
Bulgarians in Southern Dobrudja are still grateful to Tsar Boris III for their return back to the homeland.
Submitting this question for discussion once again is little more than a manifestation of the territorial pretensions of Romania with regard to Bulgaria.
They have not been announce officially yet, but such a tendency exist, and so, we will closely watch these developments in Romania.
The accession of this country to the Council of Europe also means recognition of the rules of Democracy and most of them are rather obligations that rights. This is the way for overcoming the conflicts if they exists, so I will promote the accession of Romania to the Council of Europe.

(...)

 


                                                                  Неофициален превод !
Г-н ТОШЕВ (България)
.
Присъединяването на Румъния към Съвета на Европа е радостно събитие, което показва еволюцията на една мрачна тоталитарна страна към демокрацията. 
Приветствайки прогреса на Румъния по този път, не мога да забравя да изразя моето удовлетворение, че българското малцинство, което беше забранено през периода на Чаушеску, e признато отново.
То е един процент от румънското население – хора, които са все още в несигурност и страх при възстановяването на тяхната национална идентичност.
Въпреки това, аз не мога да игнорирам факта, че в Румъния все още в някои кръгове има националистични елементи.
Дори г-н Кьониг показва, че той е бил подведен от тези националистически кръгове, правейки своя исторически обзор за Румъния.
Южна Добруджа беше несправедливо отнета от България след Втората Балканска война от 1913г., когато румънската армия неочаквано нахлу в България и достигна София. 
По този начин, под натиска на румънското оръжие, България отстъпи Южна Добруджа в полза на Румъния и подписа Букурещкия мирен договор.
Ето защо мирното връщане на територията на Южна Добруджа на България, благодарение на усилията положени от цар Борис III, през 1940г. беше потвърдено не само от Германия, но също от Великобритания, Франция, Русия и САЩ.
.
Това беше справедлива кауза!
.
Българите в Южна Добруджа и досега са благодарни на цар Борис III за тяхното връщане към родината.

Поставянето на този въпрос на дискусия отново, е малко повече от изразяването на териториални претенции на Румъния спрямо България.
.
Те още не са обявени официално, но такава тенденция съществува и затова ние ще следим внимателно развитието на тези процеси в Румъния.
Присъединяването на тази страна към Съвета на Европа, означава също така приемане на правилата на демокрацията, като повечето от тях са по-скоро задължения, отколкото права.
.
Това е пътят за преодоляване на конфликтите, ако те съществуват, поради което аз ще подкрепя приемането на Румъния в Съвета на Европа.
 

06 септември 2022

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! ДА ЖИВЕЕ СЪЕДИНЕНИЕТО!

 

Худ. Николай Павлович



6 септември 1885г.


Малкото листче на телеграмата до Княза - вестител за велико събитие в българската история - Съединението


На другия ден – 7 септември , по обяд Князът пристигна в Търново. Посрещнаха го Каравелов и Стамболов.

  • - Е, господа? Сега накъде? - попита Князът

  • - Ще ги избеся всичките онези лудаци в Пловдив, ако нарушат Берлинския договор! - изръмжа Каравелов, който беше против Съединението.

  • - Ваше Височество, - извика патетично Стамболов, - Съединението е вече дело свършено. 
     
    Пред Ваше Височество се простират два пътя. 

    Единият е през Балкана за Пловдив, па каквото Бог рече, а другият е през Свищов и по Дунава – за Дармщат!
    Княз Александър пристъпи към Стамболов, прегърна го и каза : 

    - Аз избирам пътя за Пловдив! "

  • (Свидетелство на Григор Начович, Разговор с П. Димитров, 1910г.)


Посрещането на княз Александър в Пловдив, пл.Джумаята. Худ. Пиетро Монтани


На 8 септемврий 1885 година в една от стаите на историческото здание „Полицията” в град Велико Търново се разиграваше следната сцена:

Княз Александър Батенберг, потънал в прах от пътя Русе – Търново, който бе преминал с кола, прав сред стаята, в която имаше само едно писалище и един стол, застанал срещу председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя на Княжество България Петко Каравелов водеше жив разговор.

Каравелов убеждаваше княза да не признава Съединението без предварителното съгласие на Русия… Стефан Стамболов в крайно възбудено състояние прекъсна министъра: 

„Аз съм във връзка с временното правителство в Пловдив, във връзка съм със София, с цяла България! 

Знайте само едно, че целокупният български народ на всяка цена иска Съединението и е готов да даде най-скъпи жертви за неговото осъществяване. Ако ние не тръгнем с народа, той и без нас ще постигне целта си.

Няма време за чакане – викаше Стамболов, като размахваше с ръце – народът е грабнал вече оръжието”.

И добави: „Жребият е хвърлен! Който бяга от отговорност, нека стои вкъщи при децата”.

И като се изправи пред княза и го гледаше в очите, високо продължи:

Ваше Височество, в този съдбоносен момент за вас има да избирате два пътя: пътя за Дармщат и пътя за Пловдив”. И като почака малко, завърши – среден път няма!”.

Настъпи тишина, а вънка тълпата, все тъй наелектризирана, викаше: „Да живее Съединението!”, „Да живее Княз Александър!”. Това беше гласът на народа.

И князът трябваше да се вслуша в него.

Добре – решително каза той – аз съм с вас”.
Той подаде ръка на Стамболов.

Още същия момент Стефан Стамболов с вдъхновено лице побърза да седне на масата, натопи писалката в мастилото и почна саморъчно да пише княжеската прокламация към българския народ, която паметна прокламация завършваше с пасажа:

Приемам от сега нататък да бъда и се именувам княз на Северна и Южна България!”

След това Стамболов стана и отстъпи мястото си на княза, който без колебание седна на същия стол, и като пое същата писалка от ръката на Стамболов, с решителен замах подписа прокламацията. ... ”

 Общински вестник “Велико Търново”, бр. 18 и 19, 1940г.







МАНИФЕСТЪТ НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ,
 Търново, 8 септември 1885 г.

Ний
  Александър I

с Божията милост и народната воля

Княз на Северна и Южна България





Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и избиранието на друго привременно, обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постиганието на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в заякчаванието на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.
 Александър

Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година.







Дейците на Съединението


На 17 септемврий 1885 г. Н.В. Княз Александър Батенберг, придружен от Петко Каравелов и Стефан Стамболов, тръгна за Южна България. Цялото пътуване е било триумфално шествие, възторжено посрещан и изпращан от населението. На границата на Южна България той беше посрещнат от властите на временното правителство. Вън от гр. Пловдив го посрещнах лично аз, с подробен рапорт за извършения акт. Влизането на Княза в града беше велико тържество.“

Ген. Данаил Николаев, в-к "Отечество", септември 1925 г.


Худ. Атанас Жеков


Англичаните и Съединението
Из спомените на Михаил Маджаров



Тук даваме няколко официални документа, които намираме в издадената от английското министерство „Синя книга”, която свидетелствува, че наистина авторите на Съединението, както и самият княз Александър, който го подкрепи със силата на българските войници, е било отправено против руската политика.


Майор Данаил Николаев - Герой на Съединението

(...)

В телеграмата си до лорд Солзбъри английският посланик в Берлин от 
8. IX. 1885 година казва:
. . . Княз Бисмарк казва, че се научил от Петербург и Виена, че двете правителства са били твърде неприготвени за това въстание и твърде много объркани от това действие на българския княз, което е съвсем противно на възгледите и обещанието, които той направи миналия месец на граф Калнокн и на г-н Гирса”.










Така че княз Александър е бил обвинен във вероломство и измама.

В една телеграма от Виена английският посланик казва:
Видях се с граф Калноки и той ми каза, че напълно признава сериозността на нарушението, което са направили на Берлинския трактат българският княз и неговото правителство, и е последвала нужда да действуват всички сили за поддържане на Трактата …”
С телеграма от същата дата английският посланик Паджет до своя министър в Лондон пише:
Граф Калноки изказа мнение, че това движение е било организирано в България, но без съучастието или знанието било на императора, било на руското правителство, което, вярва, е било за тях толкова ненадейно, колкото е било и за него. 
И в отговор на едно мое запитване негово високо превъзходителство каза, че не предполага
Русия да се откаже да се присъедини на каквито и да било постъпки за поддържането Берлинския трактат.”
На 9. IX. 1885 година английският посланик в Берлин А. Малет пише до маркиз Солзбъри следното:
. . . Княз Бисмарк ми каза, че ако султанът успее в призива си към царя да не признае и да осъди въстанието в Източна Румелия, всичките сили отпосле ще се присъединят да направят подобни декларации.”

В една телеграма на английския посланик в Берлин до Солзбъри се казва:

Гирс ми съобщи, че императорът е осъдил българското движение.  (Гирс е руският Министър на външните работи - б.м. Л.Т.)
  Той ми каза още, че княз Александър му телеграфирал:
Вие обичате българския народ. Надявам се следователно, че ще одобрите това, което съм направил.”
и че императорът му отговорил:
Защото обичам българския народ, затова и осъждам това, което сте направили.”
На 10. IX. 1885 година в Белград се събира Министерски съвет и решава да се мобилизира сръбската армия и да се изпрати на юг.
Високата порта протестира против нарушението на Берлинския договор и иска подкрепата на великите сили да се върне законното положение. Но да се постигне едно мирно разрешение на въпроса, великите сили намериха формулата, че няма истинско съединение, а само едно лично съединение, като- князът се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години. После ще има пак преназначение.
Благодарение на това, че България излезе победителка в Сръбско-българската война, присъединението беше признато. Сам князът беше се отказал от пребиваването си в Източна Румелия.
Какви са били възгледите на английския генерален консул за присъединението на Източна Румелия, се вижда най- добре от официалния негов рапорт до Солзбъри, тогавашен министър на външните работи на Англия, в който рапорт се казва:
„…Политическите партии се образуваха в Източна Румелия същевременно със създаването на автономната област: 
те се различаваха само по средствата, за да си осигурят властта и службите. 
Тъй наречените либерали, отпосле преименувани народняци (?) (б. м. ММ - това е погрешно, либералите бяха преименувани „казионисти”), 
бяха наклонни да разчитат на Алеко паша за удовлетворение на техните желания, пък противниците им (които наричаха себе си консерватори) предпочитаха да се доверяват повечето на руското влияние. 
Когато Алеко паша беше в сила, либералите заемаха всичките износни постове в областта, от които естествено бяха извадени набързо, щом се назначи за генерал-губернатор Г. Кръстевич (руски кандидат).”






 
 
 
 
Една ретроспекция :




Девизът на отците

Реч на

Лъчезар Тошев 



В. Про & Анти, 08.09.2006г.



Българи и българки,
 
Граждани на България, а не поданици,
   

Комитет “Съединение” отново ни призова днес, 6 септември, да почетем делото на Съединението и паметта на неговите дейци.
 
 Съединение на Княжество България с Източна Румелия, но и съединение на българите от Мизия, Тракия и Македония в едно общо усилие, защитено със Сръбско-българската война.

   Тук, на Гроба на незнайния войн стоят безсмъртните стихове на Вазов, посветени на защитниците на Съединението. 


Девизът “Съединението прави силата” се ражда пет години по-рано, когато по предложение на Стефан Стамболов Второто обикновенно народно събрание приема да се вплете в българския герб този девиз.
 
Но идеята за единството има много по-дълга история, идваща от вековете. 
През 1870 г. Българската екзархия приема за свой девиз “Свобода в порядъка, Единство в разнообразието”. 

Още по-рано хилендарският монах от Атон - отец Неофит Бозвели в своя диалог “Просвещенний европеец” също страда, че българите са затънали в конфликти помежду си. 

Това е причината за тъгата на Мати Болгария, при която просветеният европеец довежда сина й, за да обедини българите. 

“Българи сме - цепим се!”, възкликва и Гоце Делчев в писмо до Никола Малешевски. 

Връщайки се към корените и към заветите на предците, трябва да си припомним и великия завет на Кубрат - владетеля, обединил всички българи в една държава.
  
Винаги, когато сме нарушавали Кубратовия завет, сме страдали.
 
Съединението е това, което ни прави силни. 


Свободата, за която се борим, е основана на плурализъм.

 Но не “безпомощен плурализъм”, а “Единство в разнообразието”. 
Създаването на една духовна общност на всички българи и обединението на гражданите на България - без разлика на етнически произход и вероизповедание, обединени около общи ценности и идеали и общи цели. Това са постижими цели, ако успеем да възстановим единството на демократичната общност. 

Когато почитаме героите на Съединението, на първо място трябва да се поклоним 
пред паметта на Захари Стоянов и организирания от него Български таен централен революционен комитет, организирал Съединението, 
пред майор Данаил Николаев - командващ румелийските въоръжени сили, пред Чардафон и неговата чета, 
пред княз Александър Батенберг, който не беше българин родом, но положи короната си за успеха на Съединението и стана български патриот завинаги! 

Трябва да се поклоним и 
пред Стефан Стамболов, който отправи покана към княза - или да отиде в Пловдив и да прегърне Съединението, или да отиде в Свищов и да се качи на парахода за Дармщад.
 
В днешния ден, когато сме на прага на изпълнението на мечтата на нашите възрожденци - да видят и българския народ като равен наред с другите в общоевропейското семейство на цивилизованите народи, девизът на Съединението е по-актуален отвсякога. 


Само така ние можем да постигнем целите, които си поставяме. 
Виждаме, че някогашният девиз на отците - създатели на автокефалната българска църква “Единство в разнообразието”, днес е девиз на Европейския съюз.

Можем да подарим на Обединена Европа и девиза на Съединението. 

Да не забравяме, че то прави силата! 

  


Да живее Съединението! 

Да живее България!
 
 
 Свързани теми:

Защитници на Съединението

http://toshev.blogspot.bg/2016/09/blog-post_6.html


"Съединението прави силата" – лозунг и на Голяма Европа

http://bnr.bg/post/100632500/saedinenieto-pravi-silata-lozung-i-na-golama-evropa


Важно е, че в този момент подарихме на Европа
"Съединението прави силата"

Лъчезар Тошев пред news.bg, интервю на Весела Веселинова

http://news.bg/interviews/vazhno-e-che-v-tozi-moment-podarihme-na-evropa-saedinenieto-pravi-silata.html



Европа срещу терора с хан Кубрат начело "Съединението прави силата" вече е девиз и на обединена Европа

Автор: Вера К. Александрова

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2015/12/01/evropa-sreshtu-terora-s-han-kubrat-nachelo.285110