О, Добруджански край!
.
О, Добруджански
край,
ти наш си
земен рай,
в теб златно
жито зрей
и вакло
стадо блей.
Орлите от
възбог
в простора
ти широк
и дунавската
степ
ни спомнят
все за теб.
Под чужди бил си крак,
Дойде денят
в кой пак
Да бъдеш
кът наш ти,
Тъй както
и преди!
С оръжье,
светлина
Ний твойта
бъднина
Ковеме
всеки час,
Храни
надежда в нас!
В теб българският дух
В теб българският дух
цари от
Аспарух,
в теб всеки
житен клас
е боен меч
за нас.
О,
Добруджански край...
О, Добруджански край!
Ти наш си земен рай!
О, Добруджански край!
Ти наш си земен рай!
Текстът е на Любомир Бобевски,
 |
| На първата - страница портретите на цар Борис III, премиерът Богдан Филов и Министърът на външните работи - свищовлията Иван Попов |
Българските
войски марширували върху цветя
На 25-и рано сутринта на площада в Добрич се събра хиляден народ. Хората са облечени в народни носии, а знамена се веят по всички улици.
На 25-и рано сутринта на площада в Добрич се събра хиляден народ. Хората са облечени в народни носии, а знамена се веят по всички улици.
Сава си спомня разказ от
чичо си как по това време коприната е
свършила и за изработка на нови байраци
се е наложило да бъде поръчвана от други
градове.
Улиците били буквално постлани
с цветя.
Така в трепетно очакване в
продължение на часове са се чакали
българските войски да навлязат в града.
Към 10 ч. по радиоуредбите съобщават, че
войниците наближават старата
българо-румънска граница и навлезли в
Южна Добруджа.
Градският оркестър
започва да свири химна на Добруджа „Шуми
Марица" и „О, Добруджански край".
„Най-после към 10,30 ч. пристигнаха трима
конници и съобщиха, че българските
войски са преминали през сегашното село
Стожер и наближават Добрич", подсеща
се Сава.
След около час се виждат и
първите български военни начело с ген.
Попов. „Много хора се качиха по бойните
коли. Спомням си един мустакат добруджанец
се покатери на един от танковете и
слизайки, започна да целува дулото на
оръдието."
Последват тридневни незапомнени празненства. По главните улици са разпънати маси и столове, а през няколко метра има бурета с вино, ракия, най-различни храни.
Три дни
веселба, музика и хора. В повечето къщи
са настанени българските войници.
Връщането на Добруджа (1940) - док. филм от Царство България
https://www.youtube.com/watch?v=B40EWmhpq2c
L
Видеото е собственост на Българската национална филмотека и е разпространено само с образователна цел!
 |
| Снимка на българските и румънските дипломати след подписването на спогодбата |
ТЕКСТ НА КРАЙОВСКИЯ ДОГОВОР
Негово Величество Царят на българите, от една страна,
и
Негово Величество Кралят на Румъния, от друга страна,
.
.
въодушевени от желанието да уредят в дух на
взаимно разбирателство всичките въпроси, засягащи отношенията
между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско
сътрудничество между своите народи, допринасяйки но
този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа,
решиха да сключат за тази цел един договор и
назначиха за свои пълномощници именно:
Негово Величество Царят на българите:
.
.
господин Светослав Поменов, пълномощен
министър.
господин Теохар Папазов, нарочен
съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;
.
.
Негово Величество кралят на Румъния:
.
.
господин Александър Крециану, пълномощен
министър,
господин Хенри Жорж Мейтани, юридически
съветник при румънското кралско Министерство на външните работи,
.
.
които като размениха пълномощията си. намерени в
добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните
разпореждания:
Чл.1. В сектора, включен между Дунав и
Черно море, границата между България и Румъния ще бъде занапред
установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук
протокол към настоящия член (Приложение А).
Този протокол съставя
неразделна част от настоящия договор.
Начините за прилагането на настоящия член са
предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни
(Приложение Б).
.
.
Чл.2. Въз основа на настоящия договор
високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между
тях граница е окончателна и вечна.
Всяка от договарящите страни се задължава
следователно да не предявява никога претенции от
териториално естество срещу другата високодоговаряща страна.
.
.
Чл.З. Високодоговарящите страни са
съгласни да пристъпят в тримесечен срок от размяната на
ратификационните документи на настоящия договор към
задължителна размяна между румънските поданици от български
народностен произход от Тулчанския и Кюстендженския
окръг (за последния окръг в неговите предели от 14 юни 1925 г.) и
румънските поданици от румънски народностен произход
на Дуросторския
и Калиакренския окръг.
Колкото се отнася до румънските поданици от
български народностен произход от другите области на Румъния и
България, преселването в страната на народностното им родство
става факултативно (незадължително — бел.съст.) в
едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните
документи на
настоящия договор.
Приема се обаче, че румънското правителство
ще може да
разпореди задължително изселване за България на един брой
румънски поданици от български народностен произход,
равен на броя на българските поданици от
румънски народностен произход, които ще са упражнили правото
си на изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското
правителство се задължава да приеме
върху територията си казаните румънски поданици от
български народностен произход.
Българското правителство ще може от своя страна да разпореди
задължително изселване за Румъния на един
брой български поданици от румънски
народностен произход, равен на броя на румънските поданици
от български народностен произход, които ще са упражнили правото си на
изселване съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското
правителство се задължава да ги приеме върху своята
територия.
Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на
населения, са предмет на една специална спогодба между
високодоговарящите страни (Приложение В).
.
.
Чл.4. Въпросите от финансово естество»
които произтичат от настоящия договор, са предмет на една
специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Г).
.
.
Чл.5. Селските имоти -—
покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския
и Калиакренския окръг (в техните предели от 14
юни 1925 г;), придобити съгласно
румънските закони и принадлежащи
на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на
населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвидирани
от собствениците им без пречка, която произтича от българските
законодателни или административни
разпоредби, о срок от 18 месеца, смятан от
размяната на ратификационните документи на настоящия
договор.
След този срок българските власти
ще могат да отчуждават тези имоти срещу справедливо и
предварително обезщетение, установено според
изчисленията, направени от смесената комисия за размяната
на населения.
.
.
Чл.6. Създава се една смесена комисия
от трима членове румъни и трима членове българи, до която
ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на
настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена
специална процедура.
Тая комисия ще има седалище в Гюргево и ще се
събере в тридневен срок след размяната на ратификационните
документи на настоящия договор.
Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в
десетдневен срок, смятан от момента, в който е била
сезирана от него, казаният въпрос ще бъде отнесен по
искане на една от делегациите в смесената комисия
до двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически
път.
Ако в един нов срок от два месеца,
смятан от момента, в който едно от двете
правителства ще бъде сезиране от своята делегация в
смесената комисия, преговорите по дипломатически път не
завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж. Всяка една
от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър.
Двамата арбитри ще се споразумеят за посочване на един
свръхарбитьр.
В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра
ше бъде предоставен на една
трета сила, посочена по взаимно съгласие от двете
високодоговарящи страни.
.
.
Чл. 7. Настоящият договор ще бъде ратифициран. Размяната на
ратификационните документи ще стане в Букурещ
най-късно до 15 септември 1940 г.
Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г.
в два екземпляра.
Подписали:
За България: С. Поменов, Т.Папазов
Приложение А
.
.
Протокол към чл.1 от договора,
подписан на
7 септември 1940 г. в Крайова
.
.
1. Новата граница ще тръгва от
Дунава непосредствено под Силистра,
за да стигне до Черно море на около 8 км южно от Мангалия.
Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена
линия, оставяйки (по карта 1:200
000):
от една страна, па България селата:
Калипстрово, Караор-мап (дн.Срацимнр),
Кранове, Кадъкьой (дн.Ведрина).
Терс Конду (дн.Северняк), Кечи
дереси (дн.Поручик Кърджиево),
Дели Юсуф куюси (дн.Лозница), Хасанча (дн.Асеповец),
Дурасии (дн.Дрян). Енндже Хайдар
(дн.Краище), Хнсарлък (дн.Заграде),
Чифут куюси (дн.Иовково), Мурфатча
(дн.Предел), Хюсеинч кьой (дн.Вичово)
и Аканджий (дн.Здравец);
от друга страна, на Румъния
селата: Алмали, Есекьой, Кар-ван
М ик, Карван Маре, ВеликьоЙ.
Калайджи, Реджебкуюси, Теке •Дереси,
Добромир, Хисарлък (Четатея), Хайран
кьой, Докузагач. Дере кьой. Дули кьой. Валали,
Коди кьой и Иланлик.
 |
| Подписите на Посланика на Царство България Стоян Петров - Чомаков и Министъра и Държавен секретар на външните работи на Кралство Румъния Михаил Манойлеску под протокола за размяната на ратификациите. |
ПРОТОКОЛ
Негово Превъзходителство,
господин Стоян Петров-Чомаков, извънреден
пратеник и пълномощен министър на Негово
Величество Царят на българите и Негово
Превъзходителство господин професор
Михаил Манойлеску, Министър – държавен
секретар в Кралския департамент на
външните работи на Румъния се срещнаха
днес в Кралското Министерство на външните
работи на Румъния, за да процедират
размяната на документите по ратифицирането
на Договора между Румъния и България ,
подписан в Крайова на 7 септември 1940г.,
от протокола чл.1, от Спогодбата за
начините на евакуиране и трансфер на
територията; от Спогодбата за размяната
на румънско и българско население; от
Финансовата спогодба, както и приложените
писма.
Документите за ратификация
бяха съставени и одобрени и бе направено
всичко за тяхната размяна.
В уверение на това,
долуподписаните съставиха и подписаха
настоящия Протокол.
Съставен в два екземпляра в Букурещ на 14 септември 1940г.
С. Петров-Чомаков Маноилеску
ЦДА, ф.176 к, оп.8, а.е.
407, л. 1-9
 |
| Адиминстативната палата на Крайова, където е подписан договорът. В същата сграда през 2001г. се подписа и споразумение за създаване на Еврорегиона "Дунав - 21 век" между общини от България, Румъния и Сърбия. |
 | |||||
| Ратификацията на Крайовската спогодба от страна на Румъния |
Незаслужено е забравен приносът на Георги Кьосеиванов, който като Премиер и Министър на външните работи в няколко поредни кабинета, дава директивата до българската дипломация да започне работа по споразумението за връщането на Южна Добруджа - на базата на двустранен договор с Румъния, потвърден от Великите сили по онова време - Великобритания, СССР, Германия, Италия, САЩ.
На снимката : Кьосеиванов с цар Борис.
Цар Борис, не прие варианта "Виенски арбитраж" предложен от Хитлер, а поиска връщането на Южна Добруджа на България, да стане с международното съгласие на Великите сили.
Затова с Парижкия договор от февруари 1947г.България въпреки, че беше сред победените държави, излезе от Втората Световна война с придобивка.
Върнато ни беше нещо, което ни беше отнето несправедливо!
 |
| Добрич ликува |
 |
| Триумфалните арки в Добрич, под които минават войските |
 |
| Българските войски влизат в Добруджа привествани от добруджанските българи! |
 |
| Добруджанските българи, като истински потомци на хан Аспарух изразяват радостта си като неистово препускат развявайки българското знаме. Обратно в Майката - Родина! |
 |
| Ликуващите добруджанци |
 |
| Първият генерал- управител на Южна Добруджа - след възвръщането й в пределите на родината - генерал Георги Попов, герой от македонският фронт 1918г. |
 |
| Генерал Георги Попов в Балчик |
 |
| Генерал Попов,
кани да окаже помощ в делото за устройството на Добруджа, неговият боен
другар от фронта, едва оцелял от раните си в сраженията в Дойранската
епопея 1918г. - майор Асен Петров Халачев, който след демобилизацията
работил като директор на банков клон в Свищов. Тогава става директор на клона на БНБ в Силистра. |
Pro Domo Sua :
Защитата на връщането на Добруджа в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа през 1993г.
Възражение срещу доклада на Фридрих Кьониг, Австрия - докладчик за приемането на Румъния в Съвета на Европа.
Извадка от доклада, в който се твърди, че Южна Добруджа е върната на България чрез Виенският диктат на Хитлер.
19 July 1993
Doc. 6901
Doc. 6901
1403-15/7/93-2-E
REPORT
on the application by Romania
for membership of the Council of Europe
(Rapporteur: Mr KÖNIG,
Austria, Group of the European People's Party)
(…)
Short historical overview
(…)
(…)
8. In Roman
times, the territory of what is today Romania was known as Dacia,
which became a Roman province under the reign of Emperor Trajan (98
to 117 AD). Between the fourth and the thirteenth centuries, the area
saw successive waves of migrants, including Goths, Huns and Slavs.
Three neighbouring self-dependent principalities, Walachia, Moldavia
and Transylvania emerged. Hungarian tribes began to settle in the
ninth century. In the twelfth century, Transylvania was included as
an autonomous region in the Hungarian Kingdom. Walachia and Moldavia
became independent feudal states during the fourteenth century and
during the fifteenth and sixteenth centuries waged several wars
against the Ottoman Turks. They had to accept the suzerainty of the
Ottoman Empire by the sixteenth century.
9. In 1600,
Michael the Brave reunited for the first time the territories of
Walachia, Transylvania and Moldavia. During the eighteenth century,
the Romanian principalities became the theatre of wars between
Russia, Austria and the Ottoman Empire, and parts of their territory
were annexed by the Habsburg Empire and Russia (the eastern part of
the Principality of Moldova, later known as Bessarabia).
10. As
everywhere in Europe, 1848 saw revolutionary movements in all
Romanian principalities, which were however defeated by the
intervention of Ottoman, Habsburg and Russian armies. The Paris Peace
Congress, following the end of the Crimean war in 1856, resulted in
the retrocession of Bessarabia to Moldavia and the convention of
local assemblies to decide on the future of the principalities of
Walachia and Moldavia. These principalities united in 1859 under
Prince Alexandru Ioan Cuza and in 1862 adopted the name of Romania
and established the capital city in Bucharest. A constitutional
monarchy was established in 1866 under Carol I of Hollenzollern.
Romania's independence was internationally recognised at the Congress
of Berlin (1878) and it was proclaimed a kingdom in 1881.
11. After an
initial neutrality, Romania entered the first world war on the side
of the Entente in 1916. In 1918, Transylvania, Banat, Bukovina and
Bessarabia voted to unite with Romania. This wish was endorsed by the
international Peace Treaties of 1919-20.
12. A democratic
constitution was adopted in 1923 and successive governments were
formed by the People's Party, the National Labour Party and the
National Peasant Party. However, in 1938, King Carol II established a
dictatorship. On the basis of a secret protocol to the
Molotov-Ribbentrop Pact (23 August 1939), and following the outbreak
of the second world war, Romania was forced to cede Bessarabia and
Northern Bukovina to Russia.
Romania was forced to give up the
north-western part of Transylvania to Hungary and Southern
Dobrudja to Bulgaria (the Vienna Diktat).
These events led to the abdication of King Carol II and General Ion Antonescu establishing a military dictatorship. Romania entered the war on the side of the Axis in 1941.
These events led to the abdication of King Carol II and General Ion Antonescu establishing a military dictatorship. Romania entered the war on the side of the Axis in 1941.
13. Antonescu's
regime was overthrown in August 1944 and Romania joined the Allies.
In 1945, a communist dominated government was imposed on Romania and
in 1947 the King was forced to abdicate and the People's Republic was
proclaimed. In 1948 and 1965 communist-inspired constitutions were
adopted. Also in 1965, Nicolae Neaucescu became Secretary General of
the Communist Party and shortly afterwards head of state. During the
1970s and 1980s Romania experienced a terrible dictatorship.
A difficult return to democracy
(…)
Дебати по доклада (извадка) :
PARLIAMENTARY ASSEMBLY
OF THE COUNCIL OF EUROPE
FORTY-FOURTH
ORDINARY SESSION
Forty-sixth Sitting
Tuesday,
28 September 1993 at 10 a.m.
Lord
Finsberg, Vice-President of the Assembly took the Chair at 10 a.m.
THE
PRESIDENT – The sitting is open.
(...)
4.
Application by Romania for membership of the Council of Europe
(...)
Mr. TOSHEV(Bulgaria)
The affiliation of Romania to the
Council of Europe is a happy event which demonstrates the evolution
of a dark totalitarian country towards democracy. Welcoming the
progress of Romania in this direction, I shall not forget to express
my satisfaction, that the Bulgarian minority, which had been banned
during the Ceausescu period, has been recognized once again. This is
one percent of Romania population – people who are still with
uncertainty and fear, restoring their national self-awareness.
However, I cannot ignore, that in
Romania certain circles still have nationalistic elements.
Even Mr. Koenig, shows, that he was
misled, by these nationalistic circles, wile making his historic
references about Romania.
Southern Dobrudja was unfairly taken
away from Bulgaria after the Second Balkan war in 1913, when the
Romanian army, unexpectedly invaded Bulgaria and reached Sofia.
This way, under the pressure of Romania guns, Bulgaria gave up Southern Dobrudja in favour of Romania and signed the Bucharest Peace treaty.
This way, under the pressure of Romania guns, Bulgaria gave up Southern Dobrudja in favour of Romania and signed the Bucharest Peace treaty.
That is why, the peaceful handing back
of the territory of Southern Dobrudja to Bulgaria thanks to the
efforts of Tsar Boris III in 1940, was endorsed not only by Germany,
but also by Great Britain, France, Russia and the United States of
America.
It was a just cause!
Bulgarians in Southern Dobrudja are
still grateful to Tsar Boris III for their return back to the
homeland.
Submitting this question for discussion
once again is little more than a manifestation of the territorial
pretensions of Romania with regard to Bulgaria.
They have not been announce officially
yet, but such a tendency exist, and so, we will closely watch these
developments in Romania.
The accession of this country to the
Council of Europe also means recognition of the rules of Democracy
and most of them are rather obligations that rights. This is the way
for overcoming the conflicts if they exists, so I will promote the
accession of Romania to the Council of Europe.
(...)
Неофициален превод !
Г-н ТОШЕВ (България)
.
.
Присъединяването на
Румъния към Съвета на Европа е радостно
събитие, което показва еволюцията на
една мрачна тоталитарна страна към
демокрацията.
Приветствайки прогреса
на Румъния по този път, не мога да забравя
да изразя моето удовлетворение, че
българското малцинство, което беше
забранено през периода на Чаушеску, e признато отново.
То е един процент от
румънското население – хора, които са
все още в несигурност и страх при
възстановяването на тяхната национална
идентичност.
Въпреки това, аз не мога
да игнорирам факта, че в Румъния все още
в някои кръгове има националистични
елементи.
Дори г-н Кьониг показва, че
той е бил подведен от тези националистически
кръгове, правейки своя исторически
обзор за Румъния.
Южна Добруджа беше
несправедливо отнета от България след
Втората Балканска война от 1913г., когато
румънската армия неочаквано нахлу в
България и достигна София.
По този начин,
под натиска на румънското оръжие,
България отстъпи Южна Добруджа в полза
на Румъния и подписа Букурещкия мирен
договор.
Ето защо мирното връщане
на територията на Южна Добруджа на
България, благодарение на усилията
положени от цар Борис III, през 1940г. беше
потвърдено не само от Германия, но също
от Великобритания, Франция, Русия и САЩ.
.
.
Това беше справедлива
кауза!
.
.
Българите в Южна Добруджа
и досега са благодарни на цар Борис III
за тяхното връщане към родината.
Поставянето на този въпрос на дискусия отново, е малко повече от изразяването на териториални претенции на Румъния спрямо България.
.
Поставянето на този въпрос на дискусия отново, е малко повече от изразяването на териториални претенции на Румъния спрямо България.
.
Те още не са обявени
официално, но такава тенденция съществува
и затова ние ще следим внимателно развитието
на тези процеси в Румъния.
Присъединяването на
тази страна към Съвета на Европа, означава
също така приемане на правилата на
демокрацията, като повечето от тях са
по-скоро задължения, отколкото права.
.
.
Това е пътят за преодоляване
на конфликтите, ако те съществуват,
поради което аз ще подкрепя приемането
на Румъния в Съвета на Европа.
