32 години от деня, когато Борис Христов премина в безсмъртието!
БОРИС ХРИСТОВ
(18.05.1914г. Пловдив - 28.06.1993г. Рим)
Гласът, който моли Бога за България
Написано от Георги Данаилов в деня на погребението на Борис Христов през 1993г.
Врявата на дните
изведнъж замлъкна от една вест - немислима
и необяснима.
От света си отиде един
безсмъртен.
Почина Борис Христов.
Той
беше не само велик певец, най-велик певец
на нашето време, не само музикант на
века, той беше един от върховете на световната
култура.
Оправдание за рода човешки в
най-кървавото от всички столетия.
Помня, когато за пръв път чух неговия глас, накара етера да затрепти от далеч, отвъд предели,отвъд прегради и прозвуча в старите радиоапарати.
Помня, когато за пръв път чух неговия глас, накара етера да затрепти от далеч, отвъд предели,отвъд прегради и прозвуча в старите радиоапарати.
Помня,
когато радио София с подобаващо
закъснение, от немай и
къде, излъчи негов
запис.
Помня брат му, сърдечния Николай
Христов.
Знам как тогавашните властници
отказаха да го пуснат да се лекува,
въпреки молбите на един прославен по цял
свят човек.
Така злобната, жестока
безпросветност на ония,които решаваха съдбините
стана причина за смъртта на Николай
Христов и за
неизличимото огорчение
и обида в сърцето на Борис.
Прости ни Борис Христов,
ние бяхме роби, но безмерно те обичахме.
Бяхме преклонили глава, но
запазили най-чистото кътче в душите си
за тебе и винаги,когато чуехме
твоя глас, то се изпълваше с велика
радост.
Може да е странно, но за нас твоето изкуство, твоето съществуване, твоята личност се превръщаше в смисъл на упование и духовна съпротива срещу уродството на тогавашния строй.
Може да е странно, но за нас твоето изкуство, твоето съществуване, твоята личност се превръщаше в смисъл на упование и духовна съпротива срещу уродството на тогавашния строй.
Когато
ти пееше, ние разбирахме на какво е
способен българинът, оставен да
се развива на свобода.
Когато ти пееше
Верди, хората проумяваха какво
всъщност означава Ренесанса.
Когато ти пееше Мусоргски,те състрадаваха и усещаха трагедията на един изтерзан от векове народ.
Когато ти пееше православните песнопения, човеците виждаха Бога.
Защото ти направи за вярата много повече от цялото ни духовенство.
За България - много повече от всичките ни съвременни политици.
Сега ни остави.
Когато ти пееше Мусоргски,те състрадаваха и усещаха трагедията на един изтерзан от векове народ.
Когато ти пееше православните песнопения, човеците виждаха Бога.
Защото ти направи за вярата много повече от цялото ни духовенство.
За България - много повече от всичките ни съвременни политици.
Сега ни остави.
В нашата епоха
имаше един единствен истински
велик българин и днес ние го погребахме.
Останалото плаши със своето безличие!
Георги Данаилов
1 юли 1993 година
Свързани теми на този блог :
НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ!
100 години от рождението на Борис Христов
ЗАЩО
БОРИС ХРИСТОВ НЕ ПЯ В БЪЛГАРИЯ
