30 ГОДИНИ ОТ ДЕНЯ В КОЙТО БОРИС ХРИСТОВ ПРЕМИНА В БЕЗСМЪРТИЕТО

 

 

БОРИС ХРИСТОВ

(18 МАЙ 1914г. Пловдив - 28 юни 1993г. Рим)

 

Гробът на Борис Христов , родителите му и брат му в Софийските Централни Гробища

 

На 28 юни 2023г. от 12 часа в Митрополитската църква

 "Св. Неделя" в София 

ще се отслужи панахида за 30 години от кончината на 

Борис Христов!

Под надгробния камък

Лудвиг ван Бетовен 

In questa tomba oscura

Ludwig Van Beethoven

https://www.youtube.com/watch?v=XqLqfitB2xw

 

 

БОРИС ХРИСТОВ : МОЕТО АРТИСТИЧНО КРЕДО

 

Най-трудната част от нашата професия се осъществява вкъщи. 

В театъра или на концерт човек винаги успява да се справи, по-добре или по-лошо. Достатъчно е да даде най-многото, което може, от себе си и се спасява. Но вкъщи трябва да има упоритостта да се упражнява всеки ден, дори когато гласът му е здрав и се чувства в добра форма.

Няма нито един пример за глас, който, макар и естествено голям, да не е имал нужда да бъде обработен и моделиран.

 Това е така, защото най-съвършеният инструмент в света трябва да е винаги в състояние да „свири” добре и да отговаря на всичко, което се очаква от него.

А за да бъде гласът буден, жив, мек, послушен, има един-единствен начин: всекидневните вокализи. 

Но не равни, безлични вокализи, правени единствено за да проконтролират интонацията в различните регистри. Трябва точно обратното – оцветени, силни вокализи, дори изразителни.

Лично аз започвам винаги с прост и естествен тон, а после постепенно го променям, усложнявам го, обогатявам го. Добавям постепенно по един нюанс всеки път, когато се изкачвам с един полутон. И така, докато стигна до поставената цел: гласът ми да е лек и да е оцветен дори в най-високия регистър на пианисимо.

Естествено, има си упражнения за всеки различен случай – за да не вибрира твърде много гласът, за да се разшири обемът, за да бъде звукът по-тъмен или по-светъл… 

Но най-добрата техника е незабележимата, която успява да те накара да не мислиш за нея. И тогава работникът отстъпва мястото си на артиста.

Това значи, че гласът мобилизира цялото ти същество в големия човешки порив на изразителността. 

На концерт или на сцената нямам чувството, че играя с разум с вокалните си струни, а че пея така, както викам или плача в мигове, когато се отдавам на емоциите си…

 И все пак има огромна разлика между живота и сцената.

В операта жестът, поведението, присъствието служат, за да усилят гласа. Музиката трябва и да се вижда така, както се слуша. 

Много неща, които не биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат благодарение на театрални похвати.

Но, естествено, не бива да се прекалява и физическият израз трябва да се прилага заедно с музикалния. Истинското пеене, белкантото, според мен се състои в тънката хармония между тялото (присъствието) и гласа (музиката). На концерт човек може да разчита единствено на гласа си.

И той трябва да е още по-мек, по-изразителен, по-богат на нюанси отколкото на оперната сцена.

Тогава си сам с музиката и единствено музикалният текст трябва да убеди слушателите. Това значи, че изпълнителят трябва да има една-единствена мисъл и само нея: да остане колкото е възможно по-близо до партитурата.

Аз съм верен на текста. Това е всекидневната ми настолна книга. Дори съм убеден, че ако следвам точно музикалната линия, никога няма да се уморя. Онези, които искат да пеят силно и блестящо, освен че с това ограничават твърде много изразната си палитра, не правят нищо по-различно от огън от суха трева.

Преди войната оперните певци имаха дълга кариера (като Джили, който пя до 65-годишна възраст), защото гледаха да избягват каквото и да е ненужно натоварване или прекаляване.

Рикардо Страчари, учителят ми в Рим, ми повтаряше винаги:

 „Пеенето е много удобен занаят: спокоен живот, някое пътуване, при най-добри условия и колкото по-малко пееш, толкова повече ти плащат.”

Всичко това се промени.

Днес те изстрелват на сцената още преди да е улегнала собствената ти техника. Пее се по 30 дни в месеца две години подред и после човек е готов за пенсия.

За да се занимаваш с този занаят, е необходимо постоянно да внимаваш.

Защото гласът, нестабилен по природа, е в непрестанна еволюция.

Трябва винаги да знаеш, какво можеш да пееш и какво вече или още не можеш да пееш. Едва след десет години упорита работа човек започва да познава донякъде гласа си. 

И ако много бързаш, можеш да го погубиш безвъзвратно.

Днес е почти невъзможно да успееш да запазиш собствените си технически средства независимо от съблазните на кариерата. А още по-невъзможно е да запазиш свежестта си. Аз съм изпълнявал безброй роли в операта, но в крайна сметка запазих около петнадесетина от тях. Мислите ли, че това ме е направило щастлив?

 Да пееш, не значи да завладяваш, значи повече да се отказваш.

Трябва да се каже също, че пеенето не е всичко. Че то трябва задължително (да, задължително) да премине в нещо друго.

Да разучиш нова роля не значи само да запомниш нотите, да сложиш музиката в гърлото си и да си избереш героя. Значи още да познаваш всяка страница, всяка подробност от либретото. И да си проникнал в психологията на всички останали герои.

Да си в състояние да ги изживееш всичките, ако не да ги изпееш. Аз ги вземам със себе си на път, виждам ги как живеят около мен, налагам лицата им върху лицата, които срещам всеки ден. 

И това продължава не месец или два, а с години. Моят „Борис” или моят „Дон Карлос” живеят с мен вече повече от двадесет години. 

Те узряха и остаряха, различни са от това, което бяха вчера, и вероятно и от това, което ще бъдат утре.

Никога няма да ме чуете да кажа „Стигнах до „Борис” или до „Дон Карлос”, както го искам.”

Голямата радост, дълбокото удоволствие се изпитват, когато, след като човек си почине от тази мъчителна идентификация, се върне към партитурата. Тогава всичко се осветява в нова светлина.

И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители пред тайната на музикалните шедьоври.

Истината е в тях, трябва само да се намери ключът. По-точно ключовете, защото най-завършените опери са именно онези, в които се крият повече възможности за прочит.

По образ и подобие на човека и в тях има хиляди противоречия, които не се унищожават взаимно, а предават трепета си и оставят отражението си в голямото приключение, наречено живот. Питам се дали пеенето не е просто начин на живот.

Карло Курами, Маурицио Модуньо „Борис Христов – Живот, глас, изкуство”

Издателство „Литературен Форум”, 1998 г. 

 

 

Асен Чилингиров

 Гръцки дневник, 

Септември 1989г. 

Приложение III

 (...)

За мен въпросът с фондацията „Св. Йоан Кукузел“, въпреки всички усложнения, съвсем не беше приключил. Напротив, в Италия имах възможност отново да се заема с този въпрос – този

път обаче съвместно с Борис Христов, с когото се срещнах във Флоренция няколко дни след пристигането ми. 

Борис Христов изслуша най-внимателно моя разказ за последното развитие на нашата фондация и дори си водеше записки с имената на замесените лица. 

Както и в писмата си, които преди това ми беше писал, той изрази големи съмнения в искреността на гърците.

Съветът му беше да не се отказвам въпреки тъй сериозните пречки и ми обеща да се включи сам в играта с целия си авторитет, като дори имаше идеята да постави този въпрос пред ЮНЕСКО – за това свое намерение той даже ми беше писал в едно от писмата си, където се позоваваше и на своето познанство с киноактрисата Мелина Меркури, негова голяма почитателка, която по това време беше министър на културата в Гърция.

„Грешката ти е, че си се хванал да вършиш тази работа с комунистите“ – каза ми той. 

„Не трябваше да им казваш нито дума по този въпрос – сами щяхме да си свършим работата. 

Че какво са пет или десет хиляди долари – и двадесет можехме да намерим! 

За Иван Кукузел си заслужава! 

А какъв ортаклък искаш с комунистите? 

Да ставаш ортак с тях е престъпление!“ 

Самият Борис Христов по това време също имаше сериозни неприятности с представителите на българската власт. Къщата му, една грамадна вила в Рим, която той подари на българския народ, за да живеят и учат там млади и талантливи български певци, не се използваше за своето предназначение. 

Възмутен, той ми каза: 

„Напълниха ми къщата с ченгета!" 

(...)

 

В същия смисъл премина и следващият ни разговор няколко месеца по-късно в Рим, където и той беше дошъл за един ден. Тъй като по това време беше много загрижен за болестта на съпругата си, Б. Христов каза, че няма възможност да ми отдели време за продължителен разговор.

Късно следобед на същия ден обаче се срещнахме съвсем случайно на улицата до парка пред вила Медичи. Той бързаше за някаква важна среща, но това не му попречи да се спре „съвсем за малко“ и разговорът ни на улицата продължи повече от час и половина. 

Последните му думи бяха окуражителни: „Никога няма да се предаваш и да казваш, че не можеш да свършиш работата!”

 

(...)

„А с комунистите ще се разбереш дори по-трудно, отколкото с гърците“ – добави Борис Христов.

Това беше последната ми среща с него. 

 

“Болестта на жена му, а малко по-късно и неговата болест го извадиха от строя. 

Видях го отново едва при погребението му в София (1993г.), където се беше събрала цялата комунистическа върхушка, дошла отново на власт.

Мене не ме допуснаха да вляза в храма и по време на службата стоях непосредствено пред главния вход на „Александър Невски“, така че бях свидетел как той трябваше да премине под звуците на коронационната сцена от „Борис Годунов“ последните метри от своя земен път в обкръжението на тези, които цял живот не можеше да понася и считаше за причина за всички беди на българския народ.“

 

 

 Написано от Георги Данаилов в деня на погребението на Борис Христов през 1993г.

Врявата на дните изведнъж замлъкна от една вест - немислима и необяснима. 

 

От света си отиде един безсмъртен. 

 

Почина Борис Христов.

 

Той беше не само велик певец, най-велик певец на нашето време, не само музикант на века, той беше един от върховете на световната култура.

Оправдание за рода човешки в най-кървавото от всички столетия.

Помня, когато за пръв път чух неговия глас, накара етера да затрепти от далеч, отвъд предели,отвъд прегради и прозвуча в старите радиоапарати. 

Помня, когато радио София с подобаващо закъснение, от немай и

къде, излъчи негов запис. 

Помня брат му, сърдечния Николай Христов. 

Знам как тогавашните властници отказаха да го пуснат да се лекува, въпреки молбите на един прославен по цял свят човек.

Така злобната, жестока безпросветност на ония,които решаваха съдбините стана причина за смъртта на Николай Христов и за

неизличимото огорчение и обида в сърцето на Борис. 

Прости ни Борис Христов, ние бях роби, но безмерно те обичахме.

Бяхме преклонили глава, но запазили най-чистото кътче в душите си за тебе и винаги,когато чуехме твоя глас, то се изпълваше с велика радост.

Може да е странно, но за нас твоето изкуство, твоето съществуване, твоята личност се превръщаше в смисъл на упование и духовна съпротива срещу уродството на тогавашния строй.

Когато ти пееше, ние разбирахме на какво е способен българинът, оставен да се развива на свобода. 

Когато ти пееше Верди, хората проумяваха какво всъщност означава Ренесанса.

Когато ти пееше Мусоргски,те състрадаваха и усещаха трагедията на един изтерзан от векове народ.

Когато ти пееше православните песнопения, човеците виждаха Бога.

Защото ти направи за вярата много повече от цялото ни духовенство.

 За България - много повече от всичките ни съвременни политици.

Сега ни остави.

 

В нашата епоха имаше един единствен истински велик българин и днес ние го погребахме. 

 

Останалото плаши със своето безличие! 

 

 Георги Данаилов

1 юли 1993 година 

 

 

Свързани теми на този блог :

 

 НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОТ ВЕЛИКИТЕ!

100 години от рождението на Борис Христов

http://toshev.blogspot.com/2014/05/100.html

 

 ЗАЩО БОРИС ХРИСТОВ НЕ ПЯ В БЪЛГАРИЯ

http://toshev.blogspot.bg/2017/05/blog-post_18.html

ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ ПРЕД ПАСЕ : РУСИЯ ЗАПОЧВА ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА ЕВРОПА

 

 

ИЗКАЗВАНЕТО НЕ Е ПРОИЗНЕСЕНО В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА, ПОРАДИ КРАТКОТО ВРЕМЕ ЗА ДЕБАТИ, НО Е ПРИЛОЖЕНО КЪМ ОФИЦИАЛНАТА СТЕНОГРАМА СЪГЛАСНО ЧЛ.31.2 ОТ ПРАВИЛНИКА НА ПАСЕ.

Неофициален превод!

Господин Президент,

Госпожи и господа,

 

Позволете ми да благодаря на докладчика, за неговата експедитивна работа по този доклад. Що се отнася до политическите последици от войната на Русия срещу Украйна, те имат дългосрочен отзвук. Днес аз бих искал да откроя три аспекта, които смятам, че трябва да следим и занапред.

На първо място, Русия се амбицира да се превърне в нарушител на международното право. Ние можем да проследим това в нейната империалистическа история. Но в по-ново време ние помним агресията срещу Молдова през 1992г. и срещу Грузия в 2008г.

След това дойде незаконния референдум  и анексията на Крим и на Донецкия и Луганския региони на Украйна.  На други места по света, в Европа и по-също така на Балканите страдат от дестабилизиращата руска намеса.

Настоящата война на Русия срещу Украйна е отчетлива повратна точка. Тази война е неприемлива ескалация. Тя  на първо място е най-бруталното действие срещу редът базиран на правила след Втората Световна война, пълномащабно нападение над милиони животи и директна атака срещу мирното съвместно съществуване.

 

Русия не преустановява тези си действия и така аз идвам до вторият аспект.

Днес ние всички трябва да гарантираме успеха на Украйна за да е видно, че Русия е спряна. Ако не успеем, последиците ще имат отражение за десетилетия.  Не е тайна ,че Русия не е единственият деятел, който иска да превърне световният ред  от базиран на силата на закона, в закон на силата. За войната срещу Украйна и престъпленията, които извършва Кремълският режим носи пълната отговорност. Ние трябва да приложим всички подходящи законови инструменти, за да държим този режим напълно отговорен. Този режим доведе страната си в пълна политически и икономическа изолация. Срещу интереса на своя народ, еднолично изведе Русия от европейското семейство.  Русия започва там, където Европа свършва. Русия започва там, където започват репресиите срещу протестиращите граждани, медии,представители на църквата, срещу несъгласните.  

В Съвета на Европа ние винаги сме подкрепяли подтиснатите срещу подтисниците.

Така идвам до последният аспект на моето изказване, насочен към всяка от нашите страни и към въпроса, правим ли достатъчно за да успее Украйна и Русия да бъде спряна.

Радвам се да споделя с вас, че България има ново правителство, подкрепящо европейското единство, подкрепящо Украйна и постигането на диалог с останалите партньори в света.

Членовете на Съвета на Европа трябва да подкрепят Украйна без колебание и двусмисленост. Солидарността е биещото сърце на Европа и Украйна напълно заслужава това. Ние нямаме алтернатива, освен да подкрепяме  наскоро препотвърдените в Рейкявик ценности на Съвета на Европа, така че те да се наложат.  

Mr Georg GEORGIEV

Bulgaria, EPP/CD

20:01:55

Video EN | OV

Print intervention

(Undelivered speech, Rules of Procedure Art. 31.2)

Mr President,

Ladies and Gentlemen,

Let me thank the rapporteur for the prompt work on this report. As per the political consequences of Russia’s war against Ukraine, they’ll have long-term echoes. Today, I’d like to make three points, which I think need our forward-looking attention.

First. Russia’s been devoted in asserting itself as violator of international law. We could trace this infamous record to its imperialistic history. But more recently, we recall its aggression in Moldova (1992) and Georgia (2008). Then the illegal Crimea referendum, and the annexations of Donetsk and Lugansk regions of Ukraine. Others throughout the world, in Europe, notably the Balkans, have, too, suffered its destabilizing meddling. The current Russian war against Ukraine, however, marks a distinct tipping point. This war is an unacceptable escalation. It’s, at once, the most brutal perpetration against rules-based order since WWII, a full-scale assault on millions of lives, and a direct attack against a future of peaceful coexistence.

Russia’s uninterrupted track-record being such, I come to my second point. It’s now that we all have got to guarantee Ukraine’s success, and prominently - that Russia is stopped. Should we fail, consequences will be overwhelming for decades. It’s no secret that Russia isn’t the only actor seeking to twist international order away from the might of law and towards the law of might. For its war against Ukraine and the crimes it commits, Kremlin’s regime bears full responsibility. We must employ all proper legal instruments to hold it fully accountable. This regime is the maker of its country’s political and economic isolation. Against the interests of its people, it single-handedly took Russia out of the European family. Russia starts where Europe ends. Russia starts where repressions against protesting citizens, media, church representatives, against dissent begin. In the CoE we’ll always support the oppressed against the oppressors.

I come to my final point, directed at each of our countries and to the question are we doing enough to ensure Ukraine succeeds and Russia’s stopped. I’m pleased to share Bulgaria has a new government, committed to European unity, to support for Ukraine, and to active dialogue with partners throughout world. I call upon all CoE members to muster support for Ukraine without hesitation or ambiguity. Solidarity’s the beating heart of Europe, and Ukraine’s fully entitled to it. We’ve no option but to defend our recently reaffirmed in Reykjavik, CoE values, so that they persevere.

 

 

 

 

КОМИТЕТЪТ НА МИНИСТРИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТГОВОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕПУТАТ В ПАСЕ ДЕНИЦА САЧЕВА

 

 

                                                                     

 Деница Сачева
 

 

 

Неофициален превод!

СРЕЩАТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА В РЕЙКЯВИК  НА НАЙ-ВИСОКО НИВО –РЕФОРМИРАНЕ НА ОСНОВИТЕ НА МУЛТИЛАТЕРАЛИЗМА

Отговор на Писмен въпрос № 782 (Документ 15757)

 

 Комитет на Министрите

1.     1. 4-тата Среща на Държавните глави и Ръководителите на правителства на Съвета на Европа, проведена в Рейкявик на 16 и 17 май 2023г., демонстрира европейското единство в отговор на агресията на Руската Федерация срещу Украйна, така както и обединението на страните-членки около ценностите на Съвета на Европа.  Декларацията от Рейкявик, изготвена от Комитета на Министрите дава в т.ч.  препотвърждаване на защитата на нашите демократични основи и реши да отговори на предизвикателствата спрямо правата на човека и върховенството на закона чрез подновяване на ангажираността на страните-членки към ценностите и принципите на Съвета на Европа, работейки чрез Комитета на Министрите, Парламентарната Асамблея и Конгреса на Местните и Регионалните власти. Тя също съдържа признаване на значението на измерението на Организацията  за  сътрудничество  и ангажираността за засилване на ролята на Съвета на Европа в многостранната архитектура на Европа.

2.     2. Комитетът на Министрите признава иницииращата роля на Парламентарната Асамблея за организирането на Среща на най-високо равнище и приветства нейният ключов принос за резултатите на Срещата на най-високо равнище в Рейкявик. Комитетът се надява занапред да продължи своето добро сътрудничество с Парламентарната Асамблея в приложението на Декларацията от Рейкявик

 

1.       Приет на 1469-тото заседание на Комитета на Постоянните представители ( 14 юни 2023г.)

 

The Reykjavík Summit of the Council of Europe – reshaping the foundations of multilateralism

Reply to Written question | Doc. 15811 | 23 June 2023

https://pace.coe.int/en/files/32912/html

Author(s):

Committee of Ministers

Origin

Adopted at the 1469th meeting of the Ministers’ Deputies (14 June 2023). 2023 - Third part-session

Reply to Written question :

Written question no. 782 (Doc. 15757)

 

1. The 4th Summit of Heads of State and Government of the Council of Europe, held in Reykjavík on 16 and 17 May 2023, demonstrated European unity in response to the aggression of the Russian Federation against Ukraine, as well as the unity of the member States around the values of the Council of Europe. The Reykjavík Declaration, prepared by the Committee of Ministers, provides in particular for a recommitment to protecting our democratic foundations, and resolves to counter challenges to human rights and the rule of law by renewing the member States’ commitment to the Council of Europe’s values and principles, working through the Committee of Ministers, the Parliamentary Assembly and the Congress of Local and Regional Authorities. It also contains a recognition of the importance of the co-operation dimension of the Organisation and a commitment to strengthening the role of the Council of Europe in the European multilateral architecture.

2. The Committee of Ministers recognises the initiating role of the Parliamentary Assembly for the organisation of a summit and welcomes its key contribution to the deliverables of the Reykjavík Summit. It looks forward to continuing its good co-operation with the Parliamentary Assembly in the implementation of the Reykjavík Declaration.

 

 

Какво попита европейските министри Деница Сачева, може да прочететет тук : 

 

ВЪПРОС ЗА БЪДЕЩЕТО : ДЕНИЦА САЧЕВА ЗАДАДЕ ПИСМЕН ВЪПРОС КЪМ КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

http://toshev.blogspot.com/2023/05/blog-post.html

 

Неофициален превод!

Срещата на Съвета на Европа на най-високо ниво в Рейкявик – преосмисляне на основите на мултилатерализма

Писмен въпрос 782 към Комитета на Министрите

Документ 15 757 / 3 май 2023г.

От Деница Сачева, България, Група на Европейската народна Партия

На 27 ноември 2015г. в София, Постоянната Комисия на Парламентарната Асамблея прие Декларация призоваваща за свикване на Среща на държавните глави и ръководителите на правителства на страните-членки на Съвета на Европа за да препотвърдят на най-високо възможно ниво своите ангажименти към общите ценности и принципи на Европейското единство и сътрудничество. 

Четвъртата среща на най-високо ниво на Съвета на Европа ще се проведе на 16-17 май 2023г. в Рейкявик. Това ще бъде форум, който цели да засили ролята на Съвета на Европа в Европейската политическа архитектура и да препотвърди основите на мултилатерализма.

За Европейския процес е важно не само да се дискутира скоростта на развитието на страните-членки, но по-важно е да се препотвърди финалната цел и дестинацията на този процес, така както той е виждан от отците-основатели и да се засилят принципите на Европейското единство и сътрудничество.

Г-жа Сачева,

Пита Комитета на Министрите:

Какви са намеренията на Комитета на Министрите да включат в дневния ред на Срещата на най-високо равнище дискусия относно препотвърждаване на Европейското единство, сътрудничеството и как да се преосмислят по-ефективно основите на мултилатерализма?

 

 

 

Written question  No. 782 to the Committee of Ministers | Doc. 15757

The Reykjavik Summit of the Council of Europe – reshaping the foundations of multilateralism

https://pace.coe.int/en/files/31797/html

Written question No. 782 to the Committee of Ministers | Doc. 15757 | 03 May 2023

Question from

Ms Denitsa SACHEVA, Bulgaria, EPP/CD

On 27 November 2015 in Sofia, the Standing Committee of the Parliamentary Assembly adopted a Declaration calling for a Summit of the Heads of State and Government of the Council of Europe member States in order to reaffirm, at the highest political level, their commitment to the common values and principles of European unity and co-operation. The Fourth Summit of the Council of Europe is going to take place on 16-17 May 2023 in Reykjavik. lt will be a forum which aims to strengthen the role of the Council of Europe in the European political architecture and to reshape the foundations of multilatera lism.

It is important for the European process not only to discuss the speed of development of member States, but more importantly to reaffirm the final goal and destination of this process, as envisaged by the European Founding Fathers, and to strengthen the principles of European unity and co-operation.

Ms Sacheva

To ask the Committee of Ministers:

What are the commitments of the Committee of Ministers to include in the Agenda of the Summit the discussion about reaffirmation of European unity, co-operation and how to reshape more efficiently the foundations of multilateralism?

 

Question écrite No. 782 au Comité des Ministres | Doc. 15757

Le Sommet de Reykjavik du Conseil de l'Europe – repenser les fondements du multilatéralisme

https://pace.coe.int/fr/files/31797/html

Question écrite No. 782 au Comité des Ministres | Doc. 15757 | 03 mai 2023

Question de

Mme Denitsa SACHEVA, Bulgarie, PPE/DC

Le 27 novembre 2015 à Sofia, la Commission permanente de l’Assemblée parlementaire a adopté une Déclaration appelant à la tenue d’un Sommet des Chefs d’État et de gouvernement des États membres du Conseil de l'Europe pour qu’ils réaffirment, au plus haut niveau politique, leur adhésion aux valeurs et aux principes communs de l’unité et de la coopération européennes. Le Quatrième Sommet du Conseil de l'Europe, les 16 et 17 mai 2023 à Reykjavik, servira de forum pour renforcer le rôle du Conseil de l'Europe dans l’architecture politique européenne et remodeler les fondements du multilatéralisme.

L’important dans ce processus européen n’est pas tant de discuter de la vitesse du développement des États membres que de réaffirmer surtout l’objectif et la finalité ultimes de ce processus tel que l’envisageaient les pères fondateurs de l’Europe, et de renforcer les principes de l’unité et de la coopération européennes.

Mme Sacheva

demande au Comité des Ministres:

Quels sont les engagements du Comité des Ministres pour inscrire à l’ordre du jour du Sommet le débat visant à réaffirmer l’unité et la coopération européennes et à repenser plus efficacement les fondements du multilatéralisme?