04 юни 2021

ПЪРВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ (тогава Република Македония) КИРО ГЛИГОРОВ Е БИЛ БЪЛГАРИН

 

 

 Киро Глигоров
 (3 май 1917 - 1 януари 2012г.)


Роден е като Кирил Благоев Григоров или Панчев на 3 май 1917 година в Щип.

След завършването на прогимназия в Щип, Кирило Глигорович постъпва в сръбска гимназия с интернат в Скопие.

Дипломира се в Юридическия факултет на Белградския университет през 1940 г. и остава да работи там.

 След краха на Югославия и въвеждането от германската армия на българската администрация на Вардарската бановина на Югославия през 1941 г. той се връща в Скопие започва да работи като юрисконсулт на банка.

През 1942 г. Глигоров е арестуван от българската полиция по донос, че е просръбски настроен комунист.

Освободен е по нареждане на кмета на Скопие Спиро Китинчев, който гарантира за него като благонадежден българин.

По-късно, през 1943 г. се включва в нелегалното движение, а през 1944 г. става активист на комунистическата партия. Член е на АСНОМ, където отговаря за финансите.

След 1944 г. заема редица важни постове в администрацията. Впоследствие е финансов секретар на Съюзния изпълнителен съвет, член е на Председателството на СФРЮ и председател на Скупщината на СФРЮ. До последно се бори за запазване на Югославия (срамната за Македания платформа "Глигоров-Изетбегович"). Подписал е от името на колективното председателство югославската конституция от 1974г. (а Тито не е подписал).

След разпада на Югославия е първият президент на Република Македония.

Има два мандата от 1991 до 1999 година.

За президент на Македония е избран на 27 януари 1991 година, а за втори мандат на 19 ноември 1994. 

На 3 октомври 1995 г. срещу него е извършен атентат, при който той е ранен ослепява с едното си око.

Изпълнява Функцията президент на Републиката до 19 ноември 1999 година.

Починал на 1 януари 2012г. в Скопие.

 

Pro Domo sua :

През 1994г. в Резиденция "Биляна" в Охрид, той се срещна с делегация на Комисията за връзки със страните - нечленки на ПАСЕ. 

Присъствах на тази среща, като член на комисията. 

Срещата се проведе с македонски преводач - от и на английски език. Направи ми впечатление, че Киро Глигоров говореше на литературен български език (вкл. казваше "ще" вместо "ке" и пр.).

Когато Председателят на Комисията Дейвид Аткинсън (консерватор от Великобритания) каза :

-  А сега въпрос ще Ви зададе г-н Тошев от България, чак тогава Киро Глигоров "превключи" на литературната норма, определена като официален език на Република Македония, съгласно Конституцията (Уставот).

Тогава си дадох сметка, че той е живял главно в Белград и е свикнал да говори сръбски. 

А новата литратурна норма на езика в Република Македония не беше станала негов навик и когато трябваше да каже нещо спонтанно - без предварителна подготовка, той си говореше на литературен български. 

Неговата съпруга Нада (дъщерята на Стоян Мишев) на една среща в София на съпругите на държавните глави и премиери - организирана от Лени Фишер - тогава Президент на ПАСЕ, не ползваше слушалки за превод. 

- Защо не ползвате слушалките за превод ? Разбирате ли български език ?- попита я съпругата на албанския президент. 

- Да! Отговори тя. Той е диалект на македонския....


Референдумът за независимост на Република Македония беше с една "обтекаема" формула - За независима Република Македония с възможност да се присъедини към една бъдеща Югославия.


Но - в интерес на справедливостта, когато Милошевич покани Република Македония да се присъедини отново към остатъчна Югославия, Киро Глигоров отказа. 

Когато се завърна от срещата с Милошевич, на която отказа отново да се присъедини към Югославия, стана атентатът срещу него. 

Югоносталгиците се опитаха да го премахнат.


Пощенски плик издаден по повод речта на Киро Глигоров пред Съвета на Европа на 24 юни 1996г. Има и пощенско клеймо с датата на примането на Република Македония в Съвета на Европа и такова от приемането и в ОССЕ.

В момента този плик е част от моята колекция на такива плкове, отбелязващи изказвания на българи пред ПАСЕ. Забележете, че не е отбелязано на коя държава е президент Глигоров. Това е поради гръцките възражения за името на държавата.


Удостоверения за българския произход на Киро Глигоров : 

(по народност - българин, от български произход, български поданик)







03 юни 2021

ЗАКОНЪТ "МАГНИТСКИ“ ПРИЛОЖЕН И КЪМ БЪЛГАРИЯ

 

 Надгробният паметник на убития в руски затвор заради разкрития за корупция срещу висши руски служители Сергей Магнитски.

 

Заради този скандален случай с убийството на Сергей Магнитски в затвора-заради сигнала му за престъпно присвояване на милиони долари от руски държавни функционери, през 2012г. САЩ приеха закон за санкции срещу корумпирани функционери и политици известен като Закон "Магнитски". 

Днес САЩ наложиха санкции по закона "Магнитски" над лица и над десетки фирми от България. 

Така санкциите по този закон не заобиколиха и България. 

Темата за санкциите "Магнитски"  беше поставена още в 41 Народно събрание  - преди 10 години.


Ето как :

 

ЧРЕЗ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА


ДО

МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Г-Н НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ




ВЪПРОС

от

Лъчезар Тошев,

Народен представител от

ПГ на СК



На основание чл. 90, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 82 от ПОДНС внасям въпрос


ОТНОСНО: Позицията и намеренията на МВнР във връзка с предприетите визови ограничения от страни - членки на Европейския съюз, САЩ и Канада. за забрана за издаване на визи за руски държавни функционери свързани със случая „ Сергей Магнитски”



УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТРЕ,


Сергей Магнитски в качеството си на представител в Русия на Hermitage Capital Management, (британска организация), изнесе дани за злоупотреби и данъчни измами с 230 милиона щатски долара .

Скоро след това той беше арестуван.

Бил е малтретиран в ареста от 8 души, не му е оказана помощ, следствие на което на 16 ноември 2009г. той умира само на 37 години.

Съветът за развитие на гражданското общество и човешките права, към Президента на Руската Федерация, излезе със становище, че арестът на Магнитски е бил незаконен, служителите които са го разследвали са били в конфликт на интереси , държавните органи не са направили нужното да разследват обвиненията му в корупция и пр.

Руския Министър на външните работи и Главния прокурор са отхвърлили заключенията на Съвета.


През ноември 2010г. Комисията по външни работи на Европейския парламент гласува единодушно за налагане на забрана за издаване на визи на 60 руски функционери свързани със случая Магнитски. 

То е прието от Европейския парламент през декември 2010г. С него се призовават всички страни-членски на Европейския съюз да наложат такава забрана.

Такова решение беше взето и от Държавния департамент на САЩ, след съществен натиск от страна на Конгреса, което влезе в сила от юли 2011г.

Комисията по правата на човека на полския Сейм гласува положително за решения в същата посока. Канадския парламент прие такова решение през декември 2010г.

Британското правителство също е взело решение за налагане на такава забрана. (вж. Публикацията във в.Гардиън от 1 октомври 2011г. статията на Mark Townsend)

Парламента на Холандия през юли 2011г. единодушно – със 150 гласа “за” прие резолюция за налагане на забрана за издаване на визи на тези лица.

Руската страна отговори, че приетите решения са намеса в нейните вътрешни работи и ще влошат отношенията на Русия с ЕС.

По инициатива на Групата на Европейската Народна Партия в ПАСЕ, 53-ма депутати от ПАСЕ подписаха Писмена декларация относно случаят „Сергей Магнитски” (Док. 12744/4 Октомври 2011г) с която се призовава Русия незабавно да разследва посочените в доклада на Съвета към Президента на Руската федерация лица, да се прекрати оказването на натиск над семейството на Магнитски и да разреши независимо наблюдение на този случай.


В тази връзка, моля да ми отговорите на въпроса:


Каква е позицията на МВнР по отношение на призива за налагане на визови санкции за забрана на издаване на визи на лицата свързани със случая „Магнитски”, посочени от Европейския парламент и Съвета по развитие на гражданското общество и човешки права към Президента на Руската федерация?

Ще предприеме ли Република България визови санкции срещу тези лица?


С уважение :

Лъчезар Тошев

 

 

ДВЕСТА И ДЕВЕТДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ 
София, петък, 25 ноември 2011 г. Открито в 9,02 ч. 

https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/2673


(...)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Въпрос от народния представител Лъчезар Тошев 
относно позицията и намеренията на 
Министерството на външните работи във връзка с предприетите 
визови ограничения от страни – членки на Европейския съюз, 
САЩ и Канада, както и за забраната за издаване 
на визи за руски държавни функционери, 
свързани със „случая Сергей Магнитски”.

Това е въпрос към министъра на външните работи Николай Младенов.
Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министре, Сергей Магнитски, в качеството 
си на представител на Hermitage Capital Management
 - една британска организация, е изнесъл данни за злоупотреби: 
в едни публикации – 230 милиона,
 в други – 130 млн. щатски долара. 
След като изнесъл тези данни, той самият е бил обвинен и арестуван. 
В ареста е бил малтретиран от осем души. 
Не му е оказана помощ, вследствие на което на 16 ноември 2009 г. 
той умира – само на 37 години. 
 Съветът за развитие на гражданското общество и човешките права 
към Президента на Руската федерация е излязъл със становище, 
че арестът на Магнитски е бил незаконен.
 
Служителите, които са го разследвали, са били в конфликт
 на интереси. Държавните органи не са направили нужното 
да разследват обвиненията му в корупция и прочие.

Обаче становището на този съвет е отхвърлено от руския 
министър на вътрешните работи и главния прокурор и 
в крайна сметка е станало причина през ноември 2010 г. 
Комисията по външните работи на Европейския парламент да гласува 
единодушно налагане на забрана за издаване на визи на около 60 руски 
функционери, свързани със „случая Магнитски”. 
То е прието от Европейския парламент през декември 2010 г. и
 с него се призовават всички страни – членки на Европейския съюз, 
да наложат такава забрана. 
Такива забрани са наложени от Държавния департамент на САЩ,
Канада. 
В Холандия единодушно със 150 гласа парламентът е приел резолюция 
за налагане на забрана за издаване на визи за тези лица и прочие. 
Германия предлага обща позиция на Европейския съюз, на 27-те 
страни членки или да се приложи Шенгенското споразумение.

Нямаме информация какво мисли Министерството на външните 
работи по този повод. 

Ето защо Ви моля да ми отговорите на въпроса: каква е 
позицията на Министерството на външните работи 
по отношение на призива за налагане на визови санкции,
 за забрана за издаване на визи на лицата, свързани 
със „случая Магнитски”, посочени от 
Европейския парламент и Съвета по развитието на гражданското 
общество и човешките права 
към Президента на Руската федерация? 
Ще предприеме ли Република България визови санкции 
срещу тези лица? Благодаря. 
 
 ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.

Господин министър, заповядайте за отговор. 
 МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател,
 уважаеми народни представители! 

Уважаеми господин Тошев, случаят със Сергей Магнитски е един 
от най-неприятните случаи в съвременната руска история.  
България се присъедини към призива на Върховния представител на 
Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за 
сигурност госпожа Катрин Аштън Русия да проведе пълно и своевременно 
разследване на всички обстоятелства и факти, свързани с ареста и смъртта
 на Сергей Магнитски, и да изправи виновните пред лицето на закона.  
 
 В този случай, както и в други подобни случаи, България се присъедини 
към тези страни, които настояваха темата за Сергей Магнитски
 да бъде включена като отделна тема в диалога между Европейския съюз
 и Русия по правата на човека. 
 
В рамките на този диалог руската страна до момента предоставя 
информация на Европейския съюз за предприетото от нея разследване. 
 Решението на „случая Сергей Магнитски” следва да се търси в контекста
 на цялостния диалог между Европейския съюз и Русия. 
Във връзка с това и произтичащо от това, Република България ще 
подкрепи изработването на обща позиция на страните – членки на 
Европейския съюз, съгласно установената практика в подобни случаи. 
България не предвижда действия извън съгласуваните в рамките
 на Европейския съюз, които в момента се обсъждат на различни нива
 в Съвета.  
 Засега в рамките на Европейския съюз няма инициирана дискусия и 
процедура за въвеждането на визови ограничения за лицата, 
замесени в случая Магнитски, ето защо България не предвижда на този 
етап предприемането на двустранни мерки.  
 Смятам, че при този казус, както и при други подобни казуси, 
е най-важно да има изработено общо, единно становище 
на страните – членки в Европейския съюз, защото, ако 
не се действа по този начин, действията, които се предприемат 
от отделни страни – членки на Европейския съюз, няма да бъдат 
ефективни, няма да изпратят ясното и категорично послание в 
подкрепа и на това, което е изказано в дебата в Европейския парламент, 
че трябва да има общи действия на Европейския съюз по този казус. 
Благодаря Ви. 
 
 ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, 
господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Господин министър, 
благодаря за отговора, който ми предоставяте. 
Очевидно, той не е окончателен отговор. 
Моля да информирате Народното събрание, когато тази 
обща позиция бъде изработена, за да знаем каква е позицията 
и на нашето Външно министерство.  
 
 ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, 
господин министър? Не? 
Благодаря Ви. 
Благодаря Ви и за участието в парламентарния контрол.

(...)
 
 
Темата поставена за първи път в ПАСЕ с българско участие:
 

https://pace.coe.int/en/files/13018/html

The Sergei Magnitsky case

Written|

declaration No. 490


Doc. 12744 | 04 October 2011


Sergei Magnitsky was the legal representative of the Hermitage Fund in Russia. He discovered the largest tax fraud in Russian history perpetrated by members of the Russian government. After testifying against them, he was arrested, tortured and killed in police custody.

In July 2011, the Council of the President of the Russian Federation for the promotion of civil society and human rights conducted an independent investigation and found that Sergei Magnitsky had been falsely arrested and prosecuted by officers with a conflict of interest, been beaten by eight guards with rubber batons prior to his death, and that state bodies failed and resisted to investigate the corruption he had uncovered. The Council named specific perpetrators in the Government. Requests by Mr Magnitsky's family for an independent medical evaluation have been refused.

The Russian Interior Ministry and the General Prosecutor’s Office have since rejected the findings of the Human Rights Council as inadmissible, exonerated the officers involved, reopened the case against Mr Magnitsky nearly two years after his death and the same officers who persecuted Sergei Magnitsky called his mother and his widow for interrogation.

We call on Russia to immediately prosecute the people named in the Human Rights Council's report, cease the intimidation of Magnitsky's family and allow an independent evaluation in his case.

Signatories:
Mr Pieter OMTZIGT, Netherlands, EPP/CD ;  
Mr Pedro AGRAMUNT, Spain, EPP/CD ; 
Mr Mörður ÁRNASON, Iceland, SOC ;
Mr Mikael CEDERBRATT, Sweden, EPP/CD ; 
Mr Boriss CILEVIČS, Latvia, SOC ; 
Mr Georges COLOMBIER, France, EPP/CD ;
Mr Ahmet Berat ÇONKAR, Turkey, EDG ; 
Mr Joseph DEBONO GRECH, Malta, SOC ;
Mr Arcadio DÍAZ TEJERA, Spain, SOC ;
Mr József ÉKES, Hungary, EPP/CD ;  
Mr Joseph FENECH ADAMI, Malta, EPP/CD ;  
Ms Jana FISCHEROVÁ, Czech Republic, EDG ;  
Ms Pernille FRAHM, Denmark, UEL ;  
Mr Jean-Charles GARDETTO, Monaco, EPP/CD ; 
Ms Sylvi GRAHAM, Norway, EPP/CD ;
Ms Olha HERASYM'YUK, Ukraine, EPP/CD ;
Mr Andres HERKEL, Estonia, EPP/CD ;
Ms Françoise HOSTALIER, France, EPP/CD ;  
Mr Mats JOHANSSON, Sweden, EPP/CD ;
Mr Ferenc KALMÁR, Hungary, EPP/CD ;
Mr Giorgi KANDELAKI, Georgia, EPP/CD ;  
Mr Burhan KAYATÜRK, Turkey, EPP/CD ; 
Ms Kerstin LUNDGREN, Sweden, ALDE ;  
Ms Nicole MANZONE-SAQUET, Monaco, EPP/CD ;
Ms Christine MARIN, France, EPP/CD ;  
Mr Dick MARTY, Switzerland, ALDE ;  
Mr José MENDES BOTA, Portugal, EPP/CD ;  
Mr Jean-Claude MIGNON, France, EPP/CD ;  
Mr Akaki MINASHVILI, Georgia, ALDE ; 
Ms Zaruhi POSTANJYAN, Armenia, EPP/CD ;  
Ms Marietta de POURBAIX-LUNDIN, Sweden, EPP/CD ;  
Mr Christos POURGOURIDES, Cyprus, EPP/CD ;  
Mr Janusz RACHOŃ, Poland, EPP/CD ;  
Mr Frédéric REISS, France, EPP/CD ;  
Ms Mailis REPS, Estonia, ALDE ;  
Mr François ROCHEBLOINE, France, EPP/CD ; 
Ms Tatiana ROSOVÁ, Slovak Republic, EPP/CD ;  
Mr Ilir RUSMALI, Albania, EPP/CD ;
Mr Indrek SAAR, Estonia, SOC ;
Mr Kimmo SASI, Finland, EPP/CD ;
Mr André SCHNEIDER, France, EPP/CD ;  
Ms Marina SCHUSTER, Germany, ALDE ;  
Ms Maria STAVROSITU, Romania, EPP/CD ;  
Mr Christoph STRÄSSER, Germany, SOC ; 
Ms Chiora TAKTAKISHVILI, Georgia, ALDE ;
Mr Latchezar TOSHEV, Bulgaria, EPP/CD ;
Mr Egidijus VAREIKIS, Lithuania, EPP/CD ; 
Mr Imre VEJKEY, Hungary, EPP/CD ;  
Mr Luca VOLONTÈ, Italy, EPP/CD ;  
Mr Piotr WACH, Poland, EPP/CD ;  
Mr Johann WADEPHUL, Germany, EPP/CD ;  
Mr Jordi XUCLÀ, Spain, ALDE ;  
Mr Emanuelis ZINGERIS, Lithuania, EPP/CD




;


 
 



02 юни 2021

2 ЮНИ - ДЕНЯТ НА БОТЕВ

 

 


 Последната снимка на Христо Ботев


Писмото на Христо Ботев до капитана на кораба "Радецки" завършващо  с думите :


Да живее България

Да живее Франц Йосиф

Да живее Граф Андраши

Да живее Християнска Европа.


Свързана тема :


2 юни - Ден на Ботев, поетът на българската национална революция.

Откраднатият Ботев

Веселин Кандемиров

http://toshev.blogspot.com/2018/06/2.html




01 юни 2021

Джема Грозданова : Няма да участвам активно в предстоящата кампания.


 

От Фейсбук на Джема Грозданова: 

 

Както когато завърших медицина ми беше несвойствено да чувам Доктор пред името си (защото когато завършиш тепърва започваш да се учиш), така и години наред не се определях като политик. 

Научих се след години слушане и четене.


И сега малко съжалявам, че наученото няма да бъде от полза.


Радвам се, че видях политиката отблизо. 

Независимо как тя се оценява от хората, това е начинът. Останах, докато от работата ми имаше реален резултат за държавата.


Нека и двете партии, чрез които пребивавах и още пребивавам в политиката да работят за разбиранията на дясното и избирателите си. 

Въпреки размитите граници, дясното заслужава подкрепа.
Ще дойде ден, в който в България ще има и ще се води истинска политика.


Няма да участвам активно в предстоящата кампания и ще чакам този ден.


Не за себе си, а за всички."