129 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 

 

 

Алеко Константинову

За негова свята другарска памят

 

Венци ще кичат твоя тъмен гроб

и не един с въздишка ще си спомни

другаря в цветни младини загинал —

и не един ще прокълне ръката,

що покоси живота на поета.

 

Той бе един от малкото, призвани

Неволята народна да възпеят,

един от тез малцина, що милеят 

за бедний брат, свободен, но злочест,  

в беди не свикнал още да се брани -

и сякаш е проклет за тъмна чест.

 

Ту весели, ту скръбно вдъхновени

слова за обич и за злоба честна -

с тях съвестта на гузните той стресна. 

И развали покоят им мечтан... 

И ей разбит е съсъда драгоценний,

на земний прах елеят свят разлян.

 

Венци ще кичат твоя тъмен гроб.

И не един с въздишка ще си спомни

другаря в цветни младини загинал, -

и не един ще прокълне ръката,

що покоси живота на поета.

 

П.П. Славейков

Сп. Мисъл, кн. 5–6, 1897 г.

 

 

Последна снимка на Алеко Константинов в Пещера, 11 май 1897г.

В средата - Михаил Такев. Вдясно от Алеко - кметът Иван Кьосеиванов, зад него момчето е бъдещият премиер Георги Кьосеиванов. 

 

 

Последната реч на Алеко - пред гражданството на Пещера, 

11 май 1897г. :

Христо Пунев цитира по памет прощалната реч на госта:

“ Хилядното гражданство се обърнана слух. Алеко вдигна ръка и бавно заговори:

“Пещерски граждани, приятели, ученици и учители.

Неизказуемо съм благодарен за вашето сърдечно гостоприемство.

Искам да не се забравяме. 

Да се изповядам: аз никога не ще ви забравя. 

Да знаете, наскоро пак ще съм между вас.

Ученици и ученички, слушайте наставниците си и родителите си.

Учете се, учете се, за да станете утрешни добри граждани на хубавата ни земя.

България, утрешна България е във вашите ръце.“

Паметникът на лобното място на Алеко Константинов с надписа :

„Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук е паднал убит от наемни убийци, поетът-писател Алеко Константинов, на 11 май 1897 г.” 
 

   

„Вестник на вестниците” в броя си от 24 май 1937г. предава 

спомените на Георги Кьосеиванов –  Министър-Председател на

 Царство България, за срещата му с Алеко Константинов 

в гр. Пещера, в последния ден от живота му.

„ Бях 12-13 годишен ученик. В нашия град Пещера, бяха дошли зет ми

 – Михаил Такев и Алеко. Гостуваха у дома.  

 

През всичкото време Алеко правеше впечатление със своята 

искрена веселост. 

 

Лично у мен той остави неотразимо впечатление 

и аз – толкова години вече, нося свеж спомен от неговото 

пребиваване у нас

 – моята първа и последна среща с Алеко.

 

Защото още същата вечер, когато напусна нашия град,

 той бе убит!”

 

.