Промените в климата и бъдещето
Лъчезар ТОШЕВ
В.Лечител, бр.17, 25 април 2013г.
По
темата за климатичните промени има спорове. Те не са за това, дали
настъпва промяна в климата на Земята, а за факторите, които водят дотам.
Дали причините за промяната на климата са природни, или са предизвикани
от човешката дейност.Дори противникът на тезата за причинените от човека промени в климата, Вацлав Клаус (доскоро президент на Чехия), не отрича, че промени в климата се наблюдават. Той пледира по-скоро за адаптиране към промените и се противопоставя на опитите за борба с тях.
Едно последствие от глобалното затопляне е засилване на топенето на ледниците и "полярните шапки", което е свързано с процес на повишаване на морското равнище. Зачестяват природни бедствия и катастрофи.
Гренландия през 2012 г.
През 2012 г. ледената покривка на Гренландия започна да се топи, като само в периода от 8 до 12 юли размразяването от 40% достигна до 97% от територията й. Това обстоятелство не трябва да се пренебрегва. Само като факт – ако целият лед на Гренландия се разтопи, нивото на Световния океан ще се повиши със 7 метра. Ако се разтопи ледът и на Антарктида, морското равнище би се повишило с до 100 м над сегашното ниво. Прогнозата при днешното състояние на нещата е за увеличаване на морското ниво с 10 до 90 см до края на века, поради разтопяване на част от "полярните шапки" и ледниците. Процесът ще е постепенен и ще зависи от ефикасността на мерките, които ще се вземат срещу него.
Увеличението на средногодишните температури би се отразило на водните ресурси, на екосистемите и биоразнообразието – както на сушата, така и в Световния океан. Природните фактори за затоплянето на Земята се свързват със слънчевата активност, движението на континенталните плочи, орбитални вариации, вулканичната дейност и др.
Свързаните с човешката дейност фактори са увеличаване на количеството на т.нар. парникови газове (въглероден диоксид, метан, двуазотен оксид, хидрофлуоро карбони, перфлуорокарбони, сулфурхексафлуориди). Особено показателно е, че увеличаването на количествата на парниковите газове в атмосферата и особено на въглеродния диоксид корелира с увеличението на средната температура. Увеличението на количеството на парниковите газове в атмосферата се дължи по отношение на въглеродния диоксид, на използването на все повече изкопаеми горива (газ, петрол, въглища), свързани с рязката индустриализация, настъпила в последните 100 години, а по отношение на метана – на нарастващото количество органични отпадъци, на торищата, съдържащи органични отпадъци от животновъдството, на тези общински сметища, които нямат инсталации за използване на отделяния при гниенето метан, както и на отделяния метан при добива на изкопаемите горива.
Кафявите облаци
Втори важен фактор, следствие на човешката дейност, са т.нар. кафяви облаци.
Тези "кафяви облаци" се образуват при масовото изгаряне на дърва и въглища (без пречиствателни инсталации) от населението в Азия. Те се състоят от малки частици, образуващи своеобразни аерозолни облаци, съдържащи сажди и други частици. Тези облаци причиняват затопляне на долните слоеве на атмосферата. Комбинацията от тези два фактора на човешката дейност в последните 10 години е причинила нарастване с 0.25 градуса Целзий годишно на средната температура. Кафявите облаци доведоха до процес на топене на ледниците в Хималаите и Тибет, които общо са над 46 000. Ако тенденцията се запази, в този най-гъсто населен район на планетата ще настъпи засушаване и като следствие от него – голяма миграционна динамика на населението със сериозни последици.
Обезлесяването
Третият важен фактор за увеличаване на емисиите на парниковите газове е обезлесяването, както и деградацията на почвите, ерозията и опустиняването на големи площи. За последните 50 години планетата е загубила 50% от своите гори. Всяка година изчезват 13 милиона хектара гори. Тези процеси влияят на количеството на въглеродния диоксид в атмосферата. Опустиняването на земите води до намаляване на площите, на които живеят растения, които поглъщат въглеродния диоксид чрез процеса на фотосинтезата.
По този начин все по-малко въглероден диоксид се абсорбира от растенията и при продължаващото му отделяне количеството му в атмосферата нараства. 24% от увеличението на този газ в атмосферата се дължи на увеличаване на емисиите му от изгаряне на изкопаеми горива, а 18% – на процеса на намаляване на абсорбцията му заради фактори като обезлесяване, ерозия, деградация на почвите и опустиняване, поради което териториите, върху които живеят зелени растения, които чрез фотосинтезата поглъщат въглеродния диоксид, намаляват.
Прогнози и значение
Увеличаването на средногодишната температура на Земята - с 1.4 до 5.8 градуса, до 2100 г. не означава, че това увеличение ще стане навсякъде пропорционално. В някои райони увеличението ще бъде от 5-6 градуса по Целзий, другаде – дори до 10-15 градуса. Някъде може да се наблюдават застудяване, природни бедствия и пр. Същевременно използването на изкопаеми горива за покриване на енергийните нужди на човечеството, изглежда, ще продължи да се увеличава. Това би довело дори до по-голямо глобално затопляне от това, прогнозирано от учените. ЕС поощрява активно разработването на термоядрена технология (на базата на ядрен синтез) и на нов тип ядрен реактор, чието отработено гориво ще е много по-малко като обем и с несравнимо по-малък период на радиоактивност, които са двата големи проблема при функционирането на настоящите типове ядрени реактори. Използването на уран не е трайно решение на проблема. Според прогнозите, при сегашното ниво на използване на ядрено гориво, залежите от уран в света ще се изчерпят в рамките на 45-50 години. Дългосрочните решения за покриване на енергийните нужди и борба с глобалното затопляне изискват нова визия. Това означава, че е необходимо изработване на нова енергийна стратегия за покриване на енергийните нужди на човечеството и предотвратяване на последиците от глобалното затопляне. Преждевременното обвързване на страни с изграждане на ядрени реактори от настоящото поколение, изискващо много ресурси, вкл. за ядрени хранилища, ще изправи тези държави пред невъзможност да отделят ресурси за изграждане на нов тип енергетика.
България и глобалното затопляне
Според доклад на Европейската комисия от края на 2007 г., базиран на неколкогодишни широкомащабни научни изследвания, най-засегната от глобалното затопляне ще бъде Южна и Югоизточна Европа, включваща и Черноморския регион. В тази зона попада и България.
Очаква се средногодишно повишаване на температурата в този регион да е с 3.4 градуса по Целзий, в Черноморския – с 4-5 градуса, а в северните райони на Европа – съответно с по-малко. На Иберийския полуостров се предполага намаление с 40% на водните количества от валежите поради затоплянето. Глобалното затопляне ще намали добивите от селскостопанска продукция в Европа средно с 10-30%, като България и при двата изследвани сценария ще бъде сред най-засегнатите. Глобалното затопляне би довело до сериозно засягане на растителните видове и промяна на екосистемите. Намаляването на валежите и повишаването на температурите би причинило трайно засушаване, "горещи вълни", увеличаване на горските пожари, значителни промени в биоразнообразието, деградация на установените екосистеми и на почвата и опустиняване на големи територии.
Същевременно природните бедствия като бури и наводнения, освен преки щети, биха довели да увеличаване на ерозията и отмиване на плодородния слой на почвата, върху който да живеят растенията, поглъщащи въглеродния диоксид.
Намаляването на водните количества означава и по-малко енергия от ВЕЦ, но също така значителни количества вода е необходима за работата и охлаждане на ТЕЦ и АЕЦ, които биха спрели първи при засушаване. В сравнение с прединдустриалния период, се очаква нивото на Световния океан да се повиши средно с 80 см до 2100 г. За Европа това е сериозен проблем, защото около 50% от европейците живеят в 50-километровата зона на крайбрежните райони на морета, океани или в долните течения на реките. Ще бъдат засегнати и планинските райони, където се очаква температурата да нарасне с 2 градуса по Целзий. Според прогнозата до 2050 г. около 75% от ледниците в Алпите ще изчезнат. От това ще пострадат редица дейности в планинските райони, в т.ч. зимният туризъм и ще намалеят водните количества на реките – особено през лятото.
Протоколът от Киото
По време на световната среща по околната среда в Рио де Жанейро през 1992 г. над 160 страни, в т.ч. и България, подписаха Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (ратифицирана от България през 1995 г.).
Към тази конвенция има два протокола, по които България е страна. Монреалският протокол за веществата, разрушаващи озонния слой, по който няма сериозни спорове, и Протоколът от Киото.
Протоколът от Киото е открит за подписване на 11.12.1997 г. и влезе в сила на 16.02.2005 г. а изтече в края на 2012г. Ще бъде продължен до 2010г. с поправката от Доха (Катар). В новата поправка удължаваща срока на протокола от Киото няма да участват Канада, Русия, Нова Зеландия и Япония. Търси се решение за следващия период.
На конференция в Париж през юли 2015г. ще се направи опит за постигане на глобално споразумение за периода след 2020г.
169 страни са ратифицирали протокола (България – през 2002 г.), като те са отговорни за 61.6% от емисиите на парникови газове в атмосферата. Съгласно Протокола от Киото тези емисии трябва да се намалят общо с 5.2% до 2012 г. в сравнение с нивото от 1990 година.
За ЕС – съответно с 8%, САЩ – 7%, Япония – 6%, Русия – 0%, Австралия и Ирландия могат дори да увеличат емисиите си съответно с 8 и 10%. Общо 37-те най-развити държави трябва да намалят с 5% емисиите си на парникови газове в сравнение с 1990 година. България при договарянето успя да наложи 1988 г. като отправна, вместо 1990 година. Изискването за България е за намаляване на емисиите парникови газове спрямо 1988 г. с 8%.
Но намаляването, което е констатирано, е с 56% (по доклад от 2005 г.), което означава, че като цяло имаме голям "резерв". Протоколът от Киото създава механизъм, насърчаващ инвестиции от богатите държави в държавите от Третия свят, които нямат ресурси за инвестиции. Трите механизма на протокола са Механизъм за чисто развитие, Механизъм за съвместно изпълнение и Търгуване на емисии.
Освен това чл. 3 (3) на протокола предвижда някои мерки за абсорбиране на въглеродния диоксид чрез залесяване (1 млрд. дръвчета са засадени по този механизъм в Етиопия, Мексико и др.), ограничаване на обезлесяването и др. Освен механизма от Киото съществуват и други инициативи за борба с промените в климата.
Такава например е инициативата, в която влизат САЩ, Австралия и др. основали Лидерски форум за съкращаване на въглеродния диоксид.
Планът „Обама”
След избирането си за Президент на САЩ, Барак Обама лансира твърде амбициозен и скъпо струващ план за намаляване на емисиите на парникови газове с 80% до 2050 година. В този план не се посочва откъде биха дошли огромните инвестиции, необходими за намаляване на емисиите в такъв размер, а това поставя под въпрос дали изобщо този подход е реалистичен.
Европейският съюз
Ако сравним плана „Обама” с намерението на ЕС да намали емисиите само на своя територия с 20% до 2020 г., за което ще е нужно всяка година да се инвестират 172 милиарда евро, можем да си представим размера на финансови ресурси, който би трябвало да се вложи за по-амбициозни програми. Въпросът е дали това е необходимо или има алтернативен начин за постигане на същите цели.
ЕС прие свой законодателен пакет, който урежда борбата с климатичните промени и омекотяване на последиците от глобалното затопляне. Разбира се, мерките трябва да имат световно приложение, за да бъдат ефективни. ЕС е една от най-развитите индустриални зони в света, поради което неговата политика е ключова за успеха на предприетите действия.
Валидността на Протокола от Киото изтече през 2012 г. (и сега срокът на действието му е в процес на удължаване). По отношение на намаляване на емисиите на парникови газове целта на ЕС е 20% в сравнение с нивата от 1990 г. до 2020 г. Обявената цел на България в този период за секторите извън търговията с емисии е 35 161 279 тона емисии въглероден диоксид еквивалент. (На България, съгласно решението на Съвета, е позволено увеличаване на емисиите от секторите, които не попадат търговията с емисии, с 20%, което е най-високият процент нарастване, предоставен на държава-членка).
Като част от ЕС страната ни следва да даде своя принос за постигане на амбициозната цел на Съюза от 20% намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.
Намаляването на емисиите на парникови газове трябва да бъде осъществено в периода от 2013 г. до 2020 г. Въвежда се и междинна цел за 2013 г., според която количеството емисии на парникови газове - от сектори извън тези от търговията с емисии - за всяка държава-членка не трябва да надвишава средното количество на тези емисии за 2008, 2009 и 2010 г.
Освен това следва да се увеличи делът на възобновяемите източници на енергия на 16%, срещу средно за ЕС с 20%. А енергийната ефективност в България трябва да се повиши с 25% срещу 20% средно за ЕС до 2020 година. Българският интерес тук е да се отчете голямото намаляване на емисиите у нас сравнено с 1990 г., като спестените емисии се прехвърлят (“банкират”) за следващи периоди.
Pro Domo Sua :
Предлагане на втори подход в борбата с промените в климата
По време на конференцията в Бон на 16-17 октомври 1997 г., организирана от интерпарламентарния екологичен форум GLOBE, в тогавашното ми качеството на председател на Парламентарната комисия по околната среда и водите, разпространих документ-позиция, в който се предлагат допълнителни мерки за борба с промените в климата – абсорбиране на въглеродния диоксид чрез природните механизми, на първо място – фотосинтезата, чрез която зелените растения усвояват въглеродния диоксид.
Тук се включва и очистването на Световния океан от петролни замърсявания, които препятстват водораслите (фитопланктона) да абсорбират въглеродния диоксид от атмосферата, разтварящ се в морската вода.
На 21 януари 1998 г. Изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по промените в климата, г-н Майкъл Цамит Кутайар, отговори на предложението ми, като подчертава, че частично този въпрос е засегнат в чл. 3 на току-що изработения Протокол от Киото.
Дискусията продължи и на 25 януари 2005 г.като член на ПАСЕ внесох Предложение за препоръка (Док. 10425/2005) "След Киото: Втори стълб в борбата с промяната на климата – абсорбиране на въглеродния двуокис".
Бюрото на ПАСЕ даде ход на документа.
Изпълнителният директор на Програмата на ООН за околна среда Клаус Тьопфер двукратно ми изпрати свои коментари по инициативата.
На 24 май 2007 г. ПАСЕ прие Резолюция 1552/2007:
"Абсорбирането на въглеродния двуокис като средство за борба с промяната на климата".
Резолюцията на ПАСЕ направи впечатление в UNDP, UNEP, Европейската комисия, Европейския парламент и в САЩ. Помощник Държавният секретар на САЩ г-жа Пола Добриански от администрацията на президента Джордж Буш също прояви интерес към предложението.
(Тя беше тази, която подписа присъединяването на САЩ към борбата с климатичните промени на световния форум за климатичните промени в Бали, но Конгреса на САЩ при следващото правителство не ратифицира документа.)
 |
| Форум на GLOBE за климата в Европейския парламент в Брюксел 2008г. Зелените посрещнаха "на нож" предложението ми за друг подход за борба с климатичните промени, освен намаляването на емисиите. |
Именно по българска инициатива в препоръките беше вмъкнат нов елемент – стимулиране производството на мекотели (миди, охлюви, стриди), които в черупките си включват въглеродния диоксид под форма на калциев карбонат (варовик) и трайно го извеждат от атмосферата.
Той може да се освободи обратно при температура над 800 градуса по Целзий или при химическа реакция. Проектите в тази област имат предимство спрямо проектите за намаляване на емисиите. Те биха били печеливши за тези, които ги реализират (залесяване, борба с опустиняването, ерозията и деградацията на почвите, отглеждане на морски култури).
Разбира се, промяната на стила на живот също е необходима за постигането на успех. Във връзка с това се предлагат и допълнителни мерки като повишаване на енергийната ефективност, производство на енергия от възобновяеми източници (слънчева, вятърна), ползване на геотермална енергия (ползващи топлината от дълбоките земни пластове), използване на биогорива (т.е. избягване на въвеждане на допълнителни количества въглероден диоксид в атмосферата чрез изгаряне на изкопаеми горива), използване на невъглеродни горива (водород напр.) или горива с ниска интензивност на въглерод, когенерация и др.
Пример за прилагането на този принцип е проект на авиокомпанията Ер Франс, която от 2008 г. инвестира в залесяването на 515 000 хектара гори на о-в Мадагаскар, което съответства на спестяване на 60-70 милиона тона въглерод, абсорбиран от атмосферата чрез засадените дървета.
Подновяване на предложенията
На 23 март 2009 г. Парламентът на Норвегия организира конференция за климатичните промени в Осло, на която бях поканен да развия идеите си пред участниците. Предложените мерки за намаляване на количествата въглероден диоксид в атмосферата чрез абсорбиране от екосистемите, а не само намаляване на емисиите му, представих като допълващи, а не заместващи. Това беше друг подход към същата цел. Защитата на водните ресурси е друга голяма тема, на която трябва да се обърне сериозно внимание.
 |
| Участниците във форума за климатичните промени в парламента на Норвегия |
Отново в ПАСЕ
На 29 септември 2009 г. при завръщането ми отново като член на ПАСЕ след парламентарните избори 2009 г., внесох предложения и спечелих гласуването в пленарната зала на поправки в полза на екологичните средства за борба с промените в климата към проекта за Резолюция 1682/2009 г. – за предизвикателствата, породени от промяната на климата. Чрез препоръка до Комитета на министрите тези въпроси бяха представени на правителствата на европейските страни преди срещата за климата в Копенхаген същата година.
У нас...
През 2011 г. Народното събрание прие друг подход за абсорбиране на въглеродния диоксид, отделян от ТЕЦ-овете. Идеята е въглеродният диоксид, отделян при изгарянето на въглища или газ (или петролни продукти), да се втечни под налягане и да се инжектира в земните недра. Този подход е дебатиран и от други парламенти. В Германия и Австрия след дебати той е отхвърлен като твърде скъп и много рисков. Проблемът е, че при поява на пукнатина в земните пластове втечненият въглероден диоксид би излязъл на повърхността и, като по-тежък от въздуха, ще унищожи хора и животни, които бъдат обгазени от него.
През 1984 г. изригване на въглероден диоксид с естествен произход от дъното на езерото Монун в Камерун убива 37 души, а през август 1986 г. край езерото Ниос, пак в Камерун, излезлият на повърхността газ убива 1800 души и много животни - над 3500 глави едър рогат добитък.
 |
| Езерото Ниос в Камерун и загиналите животни след изпускането на естествен въглероден диоксид |
Имаше и направо комичен случай с експерт, поканен от МОСВ на заседанието на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, състояло се 20.12.2011 г., по този проект.
За да защити предложението, той дори дръзна да постави под въпрос действието на Втория закона на термодинамиката при складиране на въглероден диоксид в земните недра.
Думите му остават в стенограмата.
Вторият закон на термодинамиката не е приет от депутати, а от Бог и затова не е в наша власт да го отменим. Да се надяваме, че въпреки приемането на закона, тази идея няма да се реализира – най-малкото поради високата си цена.
Сравнение на подходите
От една страна, имаме решение на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 с 20% до 2020 г. Ако България е постигнала намаляване по Протокола от Киото на своите емисии спрямо 1988 г. с 56% или при другите отправни моменти - с 46%, това означава, че има голям запас от спестени емисии, които биха могли да се продават на желаещи – по механизма, който е изработен, или да се спестят за следващия период – което е по-умно.
Оттук нататък подходите – не само пред нас, а пред света, са два. Първият подход е да намаляваме емисиите на парникови газове, което е скъпо и не се посреща с желание от фирмите, тъй като ги вкарва в разходи без възвръщаемост. Вторият подход е абсорбиране на емисиите въглероден диоксид. Ако се откажем от варианта с втечняването и инжектирането му в дълбоките земни пластове, остават споменатите “селскостопански мерки”, които за разлика от другите подходи са печеливши.
Борбата с опустиняването, ерозията и деградацията на почвите може да носи приходи. Залесяването - също. Отглеждането на миди и други черупчести организми също носи приходи на извършващите тази дейност. Така по напълно екологичен начин увеличените емисии биха влезли постепенно в нормален баланс, като за целта ще се мобилизира голям ресурс от частни инвестиции, имащи интерес от развиването на печеливша дейност. Така ще се даде шанс на природата сама да заработи за поправяне на пораженията, нанесени й от човешката дейност.
От друга страна, действията, които ще се предприемат, ще бъдат поносими за бизнеса.
Извадка от стенограмата на дебатите по този въпрос в ПАСЕ :
On 29 of September 2009 the Assembly has adopted its
Resolution 1682 (2009) on
“The challenges posed by climate change”.
The
President:
I
call Mr Toshev on a point of order.
Mr
TOSHEV (Bulgaria). – In accordance with Article 34.6 items (a) and
(b) of our Rules of Procedure, I want to propose an oral amendment.
The committee dealt with it this morning and it is up to you to
decide whether we will be allowed to move the amendment and to vote
on it.
I want to suggest the amendment.
THE
PRESIDENT. – First, we need to finish dealing with Amendment No. 2.
After that, you can make your proposal.
Does
anyone wish to speak against Amendment No. 2, as amended? That is not
the case.
What
is the opinion of the committee?
Mr
MEALE (United Kingdom). – In favour.
Amendment
No. 2, as amended, is adopted.
THE
PRESIDENT. – I call Mr Toshev to move his oral amendment.
Mr
TOSHEV (Bulgaria). – The proposal is to revise the text of
sub-paragraph 22.9, so that after “avoided deforestation”, we
will insert
“fight
against erosion, the degradation of soil and desertification, as well
as sea-shell farming and measures against oil pollution of the
ocean.”
That
is the proposal. Such measures as have been adopted in Resolution
1552 should be included here, too, so that we have a precise list of
measures that must be supported to provide supplementary mechanisms
to help us achieve our goals of reducing the emission of greenhouse
gases, especially carbon dioxide.
THE
PRESIDENT. – I remind the Assembly of Rule 34, which enables the
President to accept an oral amendment or sub-amendment on the grounds
of promoting clarity, accuracy or conciliation, and if there is not
opposition from 10 or more members to its being debated. In my
opinion, the oral amendment meets the criteria of Rule 34.6. Is there
any opposition to the amendment being debated? That is not the case.
What
is the opinion of the committee?
Mr
MEALE (United Kingdom). – Formally agreed.
THE
PRESIDENT. – I call Mr Walter on a point of order.
Mr
WALTER (United Kingdom). – You said that the amendment was in the
interests of clarity. Will you repeat the amendment so that we can
all understand what we are voting on?
THE
PRESIDENT. – I have received an oral amendment from Mr Toshev,
which reads as follows: Sub-paragraph 22.9, after “avoided
deforestation” insert
“fight
against erosion, the degradation of soil and desertification, as well
as sea-shell farming and measures against oil pollution of the
ocean.”
The
vote is open.
The
oral amendment is adopted.
In this way in the final Resolution the idea was
included again.
Resolution 1682 (2009)
“The challenges posed by
climate change”.
(…)
- combat deforestation and include “avoided deforestation”, fight against erosion, the degradation of soil and desertification, as well as sea-shell farming and measures against oil pollution of the ocean in carbon trading;
In
its Recommendation 1883 (2009) “The challenges posed by climate
change”,
the Assembly had recommended it ideas to the Governments
of the Council of Europe member-states.
In this way my proposal became a European policy.
However the Copenhagen world summit on climate change held later same
year did not produced the expectable results.
Herewith, I would present also my arguments presented before the Parliamentary Assembly which were the way to approach the MPs to adopt my amendments to the Resolution. It is an excerpt from the records:
THE
PRESIDENT. – Thank you.
I call Mr Toshev.
Welcome again to our
Assembly.
I sincerely admire the work done by our distinguished
rapporteur Mr Prescott and the Committee on the Environment,
Agriculture and Local and Regional Affairs. The Intergovernmental
Panel on Climate Change called for a 50% to 85% reduction in
greenhouse gas emissions by 2050, but one element is missing in that
proposal.
It is not clear who will pay for the implementation of that
plan – taxpayers or consumers. It is also unclear whether the
necessary financial resources are available. That creates doubt about
whether that high target is achievable. At the same time, we are
convinced that if we do not take measures, future generations may pay
much more to fight the consequences of climate change.
The European Commission declared its readiness to
accept a target of a 30% reduction in greenhouse gas emissions only
if the other main greenhouse gas emitters signed up to the target.
Otherwise, the European Union target is likely to remain 20% by 2020.
For a 20% cut in greenhouse gas emissions, about €172 billion a
year until 2020 is needed from EU states alone. Such a big amount is
not available for that purpose in the EU.
Developing countries must continue their development.
They must work to eradicate poverty and to tackle health care
problems. If new technologies are not made available to them, it is
not realistic to expect them to restrict their greenhouse gas
emissions. I am not saying all this because of the situation in
Bulgaria, which following the reconstruction of its economy has
decreased its emissions by over 30% compared to the figure in 1990.
The problem is global and the solution for which we are searching
should be global too.
Against that background, what might be the solution?
A significant increase in renewable energy use, energy efficiency and
development technologies is of primary importance. However, it is
clear that some additional measures must be taken to achieve the goal
of stopping or at least mitigating climate change.
One of the measures could be the capture of carbon
dioxide and other greenhouse gases. In the EU budget, €1.05 billion
will be invested in the creation of greenhouse gas disposals, with
GHG being captured and made liquid by technological means.
However,
that method is expensive and would cause unpredictable environmental
problems later.
It is known that deforestation and desertification
are responsible for 18%, or even 25% of greenhouse gases, according
to new data on the increase in greenhouse gases, with a 24% increase
being caused by GHGs from industry.
What can be done?
Resolution 1552/2007 on the capture
of carbon dioxide as a means of fighting climate change was adopted
by the PACE, and it provides the answer. It involves the natural
capture of carbon dioxide. Fighting desertification, erosion and
degradation of land, as well as reforestation and the promotion of
seashell production to capture 10% pure carbon as carbonated calcium
in shells and to fight oil pollution in the ocean, could help
significantly to achieve our goal. I hope that the position expressed
in the resolution will be heard by the decision makers in Copenhagen.
Р
Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И
ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА
ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№
39
На 20
декември 2011 година, (вторник) от 12.00 часа
в зала 134, пл. „Княз Александър І” № 1
на Народното събрание се проведе
извънредно заседание на Комисията по
икономическата политика, енергетика и
туризъм.
Заседанието се
проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане
на законопроект за съхранение на
въглероден диоксид в земните недра, №
102-01-62, внесен от Министерски съвет на
28.09.2011 г. -- за второ четене.
2. Разни.
(...)
Предложение от
народния представител Лъчезар Тошев.
Работната група
подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Заповядайте
господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми
народни представители, моето предложение
цели от целия текст на закона да има
само един член, който да забрани
съхранението на въглероден диоксид
получен вследствие на дейността на
топлоелектроцентрали в земните недра.
Това е в съответствие с чл. 4, ал. 1 от
директивата, която се синхронизира чрез
този закон, която гласи: „Държавите-членки
запазват правото си да определят зоните,
измежду които могат да бъдат подбрани
места за съхранение в съответствие с
изискванията на настоящата директива.
Това включва правото на държавите-
членки да не позволяват съхранение в
определени части от своята територия
или на цялата си територия.” По този
начин моето предложение би довело до
това, че България ще заяви, че е
синхронизирала директивата със своето
вътрешно законодателство и на цялата
си територия няма да съхранява въглероден
диоксид.
Мотивите да
предложа това са, че въглеродният
диоксид, който се отделя от дейността
на ТЕЦ-овете е в газообразно състояние,
когато се намира в нормални условия.
Той се втечнява под голямо налягане и
се инжектира в дълбоките слоеве на
земната кора, така че да се смята, че той
ще остане дълго време в това състояние
от долу под дълбоките земни пластове.
Обаче има една вероятност, която не може
да се избегне нито чрез директивата,
нито по друг начин и това е възможността
да се получи пропукване на земните
слоеве и местата където е съхранен този
въглероден двуокис в течно състояние
да се свържат с атмосферата.
И тъй като
въглеродният диоксид, нормалното му
състояние е газообразно, когато налягането
се изравни, тогава той ще премине в
газообразно състояние. Това ще стане
взривообразно, тъй като ще стане
незабавно. Няма да има причина, поради
която той да остане в течно състояние.
Това е защото действа вторият закон на
термодинамиката. Той не е приет от
депутати, а е природен закон и не може
да бъде отменен.
Вторият закон на
термодинамиката може много просто да
се обясни по следния начин. Ако в тази
стая температурата е 25 градуса, а от вън
5 и ако отворим прозореца няма петте
градуса да влезнат от вън вътре, а ще се
изравни температурата с тази от вън.
Още повече, че атмосферата на земята в
нашия случай може да се приеме, че
приближава към безкрайност. Въпреки,
че тя не е безкрайна. Но все пак обемите
са такива, че може да се приеме, че тя
приближава към безкрайност. Следователно
налягането практически ще стане почти
такова, каквото е в атмосферата. И
следователно този въглероден диоксид
вече няма да е в течно състояние, а ще
премине в газообразно състояние и ще
излезе на повърхността през тази
пукнатина. Както знаете той измества
въздуха, тъй като е по-тежък от него и
това може да доведе до смърт на всички
организми, които дишат. И тъй като това
не може сто процента да бъде гарантирано,
че няма да се случи, е по-добре да не
поемаме този риск.
Още повече чухме
в дебатите, че тази процедура е много
скъпа и всъщност няма да се прилага.
Тогава няма никакъв аргумент да не
пристъпим към синхронизиране на
директивата по начина по който това е
определено в чл. 4, ал. 1.
Има едно твърдение,
че течният въглероден двуокис ще реагира
със скалите около него и ще премине
постепенно в твърда фаза на карбонати.
Такива съединения, които съдържат
въглерод. Но това първо не става незабавно.
Дори експертите, които присъстваха на
миналото заседание говориха за това,
че това ще стане след 100 години, докато
закона изисква само 30 години самата
фирма, която го е инжектирала да поема
гаранции, че ще охранява това място,
където е сложен този въглероден диоксид.
Второ, когато
започва тази реакция с околните скали,
ако те изобщо са такива, които могат да
реагират с киселата среда, която ще се
появи вследствие на някаква реакция на
въглеродния двуокис с водата и превръщането
му във въглена киселина, ще се образува
един слой от карбонати наоколо, който
ще пречи на продължаването на този
процес в дълбочината на скалите. По този
начин, дори след 100 години може да се
окаже, че този въглероден диоксид е в
течно състояние под налягане и когато
налягането с външната среда бъде
изравнено, поради земетресение или
друга причина, тогава той ще излезе на
повърхността. И тъй като никой не може
да отмени втория закон на термодинамиката,
аз предлагам ние да не се занимаваме с
уреждане на това, как това да става, а
да видим, че на нашата територия няма
да се прилага тази технология.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН
НИКОЛОВ: Благодаря, господин Тошев.
(...)
Предложение на н.п.
Лъчезар Тошев за създаване на чл. 20 а.
Господин Тошев
заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
Благодаря господин председател. Уважаеми
народни представители, тъй като беше
отхвърлено моето първо предложение
това трябва да се разглежда като едно
алтернативно предложение. Вие приехте,
че на територията на България ще може
теоретично да се складира въглероден
двуокис в подземните недра. Там ще се
образува един басейн с течен въглероден
двуокис под налягане, който може да
излезе на повърхността. Защото казахме,
че втория закон на термодинамиката не
може да се отмени. Той е природен закон.
Бог го е създал. Ние не може да го отменим.
Така че в момента в който се появи
цепнатина, този въглероден двуокис ще
излезе на повърхността.
Както посочих в
предложението си по чл. 1, когато излезе
на повърхността този газ, той измества
въздуха, защото е по-тежък от него. Имаше
такива случаи в Африка, когато 1800 души
загинаха от излизане на въглероден
двуокис от природно находище в едно
езеро в Камерун. И животни, хора всичко
беше загинало наоколо. Това може да се
случи и в този случай, защото ниe нямаме
сто процента гаранция. Ако беше в твърда
фаза, карбонат да. Но когато той е течен,
следователно под налягане и при
свързването с атмосферата налягането
са изравнява, тогава той отново преминава
в газообразно състояние и излиза на
повърхността.
И тъй като смятам,
че ние трябва да мислим за това какво
ще се случи, ако такъв инцидент се появи,
имам едно предложение в една зона около
30 км. около мястото където се съхранява
този въглероден диоксид, да се забрани
да живеят хора и да се отглеждат домашни
животни, защото те могат да пострадат,
ако излезе този въглероден диоксид на
повърхността. Могат да пострадат и да
загинат.
Искам да ви обърна
внимание на още един момент. В чл.25 на
закона се казва, че това разрешение за
депозиране се издава за срок до 30 години.
Това е чл. 25 от текста на вносителя. След
30 години нищо особено няма да се е
променило. Въглеродния диоксид в
подземните недра ще продължава да бъде
течен. Следователно опасността да излезе
на повърхността остава и при земетресение
се появява цепнатина. Тоест той може да
излезе в страни от мястото през което
е инжектиран надолу. След 30 години кой
поема отговорността за това съхраняване
на въглероден диоксид, тъй като следващите
100 години той вероятно ще бъде течен,
както казват експертите. Но може би и
повече от 100 години. След 30-та година
какво ще се случи? Затова съм предложил
за дискусия това предложение.
Разбира се, ние
не може да кажем как точно ще се развият
събитията. Но това е едно предложение.
Може да бъде 30 км., 10 км., 15 км. Никой не
може да каже точно. Но все пак една такава
санитарна зона около това място трябва
да се създаде, за да имаме гаранция, че
няма да пострада никой от прилагането
на такава технология. Това е мотива да
внеса това предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН
НИКОЛОВ: Благодаря господин Тошев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГУШЛЕКОВ -
независим експерт към Коалиция за
климата
Исках да допълня
господин Тошев с още малко данни. В
момента на Земята съществуват три
подобни естествени складове за въглероден
диоксид. Само в резултат на естественото
съществуване имаме вече смъртни случаи
на 1700 – 1800 човека и неустановен брой
животни. Количеството е около 1 млн. 600
тона въглероден диоксид. В момента ние
предвиждаме в закона да се съхраняват
милиарди тонове въглероден диоксид.
Така че вероятността да се случат подобни
явления нараства много. Това са от така
наречените редки явления, които не са
обект на нито едно изследване до този
момент. И смятам, че е редно това, което
предлага господин Тошев да бъде взето
предвид. Исках това да го предложа и в
началото на приемането на закон, защото
все пак когато се приема един такъв
закон, той трябва на първо място да
съхранява живота на хората. Ние в този
момент нямаме гаранции, че това нещо
няма да се случи.
И още едни данни
към предложението на господин Тошев.
Това е, че долу се съхранява този
въглероден диоксид в течно състояние.
Тези находища са обикновено на два, три
километра под земята. При всеки сто
метра горе долу температурата на околната
среда нараства с около един градус. Това
могат да го кажат и специалистите в тази
област. Тоест, вкарването на въглероден
диоксид във втечнена фаза при околна
температура, която е от порядъка на
няколко стотин градуса нараства
неимоверно много, вероятността да се
получат такива опасни инциденти с
опасност за живота. Така че е редно да
се вземат и такива предохранителни
мерки, след като се приема такъв опасен
закон.
(...)
Проф. ВАСИЛ БАЛИНОВ:
Аз имам много дълбоки резерви по
отношение на тълкуванията на приложимостта
и действието на законите на термодинамиката
за условията на съхраняването на
въглероден диоксид.
Не желая сега да
влизам в дискусия по този въпрос.
Освен това напълно
подкрепям това, което господин Добрев
обясни, тъй като всеки вид геологопроучвателна,
още повече добивна дейност свързана с
какъвто и да е тип полезни изкопаеми,
крие определени рискове. Това е известно
на всички хора. И ако ние съобразим
предложението на господин Тошев, това
означава да изселим цяла България. А и
света не знам къде би живял, ако се
въвеждат подобни ограничения, тъй като
рисковете са управляеми. Търсят се
минимални рискове. Има и неща, които са
непредвидими, но така или иначе не може
всичко да отразим в един закон.
ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И
ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
София, четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
(...)
ега вече преминаваме
към точка четвърта от седмичната ни
програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА.
Вносител е Министерският съвет.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА.
Вносител е Министерският съвет.
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС
АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тошев.
От името на вносителите желаете ли изказване? Не. Благодаря.
От името на вносителите желаете ли изказване? Не. Благодаря.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Лъчезар Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, в Комисията по околната среда и водите аз гласувах против този законопроект и не защото съм против абсорбирането на въглеродния двуокис или пък улавянето и съхранението на въглеродния двуокис, а защото тази технология би могла да създаде редица проблеми при нейното прилагане.
Преди да започна да аргументирам тази позиция, бих искал да Ви информирам тук, че в Германия този въпрос също е дебатиран. Бундесратът е отхвърлил подобен закон, който е внесен там. Защо? Защото там аргументите за сигурността са надделели над другите аргументи, които също са важни, но всъщност тук говорим за съхраняването на един газ, който е отровен. Въглеродният двуокис е тежък газ, по-тежък от атмосферата, и е отровен.
Идеята на Директива 2009/31 е да се улавят тези парникови газове, главно въглеродния двуокис, да се втечнява и да се инжектира в дълбоките земни слоеве, където той да остане течен при условие на висока температура, тъй като колкото по-надълбоко се инжектира този втечнен газ, толкова повече и температурата ще бъде по-висока. Това означава, че той ще се намира там в условия под налягане.
Законът предвижда, че 30 години този, който инжектира втечнения въглероден двуокис в земните недра, ще трябва да се грижи той да не излезе на повърхността, въпреки че той остава най-малко 100 години и ще остане течен, както казват експертите. След тридесетата година някой друг може би трябва да поеме грижата, за да не излезе той на повърхността, защото, ако този газ излезе, той остава в ниските слоеве на атмосферата и може да унищожи всички организми, които дишат, тъй като той е отровен газ, както Ви казах вече.
Въпросът е, ако в резултат на земетресение се получи пропукване на пластовете, която е реална хипотеза, тогава този газ може да излезе през тази земна цепнатина и да порази околността около мястото, където той ще се появи на повърхността. Това е един въпрос, който не може да бъде решен. Това е вторият нерешен въпрос.
Първият, както Ви казах, е, че 30 години е ангажиментът на този, който инжектира втечнения въглероден двуокис в земните недра – 30 години, а това е крайно недостатъчно. След това или пък междувременно този, който е направил това, фалира и изчезне като юридически субект, тогава очевидно отговорността ще бъде прехвърлена на държавата, за запазването на въглеродния двуокис, където той е инжектиран. Както Ви казах, това не може да бъде гарантирано, тъй като сеизмичността на зоната, в която се намираме, създава опасности той да излезе от друго място, поради разпукване на земните слоеве.
Това, което не беше казано тук в становищата на комисиите, е, че тази Европейска директива има своя чл. 4, ал. 1, който дава възможност държавите членки да решат, прилагайки директивата, никъде на своята територия да не разрешават прилагането на тази технология, тъй като тя в момента все още има много въпросителни. Това е право на държавата и трябваше да бъде поне от коректност подчертано в становищата на комисиите, че имаме възможност така да хармонизираме нашия закон с тази директива, че да приложим чл. 4, ал. 1 от Директива 2009/31.
Това е едно решение, което за мен е приемливо – от една страна ние ще хармонизираме нашето законодателство с тази директива, тоест ще избегнем опасността от наказателни санкции за неприлагане на директивата, а от друга страна никъде на нашата територия няма да се прилага тази технология, така както очевидно се движи този обществен дебат и в Германия. Германците очевидно вземат предвид аргументите, които изтъквам в момента и смятам, че и ние също трябва да вземем предвид тези аргументи и да решим въпроса или чрез отхвърляне на този законопроект, което е най-лесният вариант, или чрез заместването на целия текст на законопроекта с един-единствен текст в чл. 1, че на наша територия ние прилагаме тази директива по начина, описан в чл. 4, ал. 1 на директивата, тоест на нашата територия не може да бъде използвана тази технология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики няма.
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС
АНАСТАСОВ: Заповядайте за трета реплика,
господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Николов, аз не мога да си представя как ние можем да овладеем риска от земетресение, тъй като това не е в нашите възможности. Казват, че в Павликени имало подходящо място, където да се складира.
При Бутово има една
много голяма чаталеста могила, много
красива, това е един загаснал вулкан,
много отдавна. Там минава прочутият
Беленски разлом, който пресича цяла
България. Той е дълбок 20 километра.
Може някой да оспорва.
В момента даже има проект между български
и румънски учени, които изследват
Беленския разлом, за който пък в други
дебати се е твърдяло, че отсъства.
Ние как бихме могли да гарантираме, че извън мястото, където е направен този сондаж и е инжектиран втечненият газ, при земетресението няма да се получи цепнатина малко по-встрани, която да достигне до мястото, където е така нареченият резервоар за складирането на течния въглероден двуокис?
Понеже той е течен, има
висока температура и затова ще излезе
на повърхността през тази цепнатина, а
не през мястото, през което е вкаран.
Това е нещо, което ние няма как да
избегнем. Ако имате предложение как да
го направим – да не е течен или по друг
начин, можем да обсъждаме тази възможност.
Тя трябва да се обсъжда, трябва да се
проучва. Обаче по този начин в момента
няма как.
Второ, комисиите очевидно не са били запознати с целия текст на директивата и специално с чл. 4, ал. 1, защото иначе щяха да го отразят в своите становища. Ние имаме възможност да кажем: Хармонизираме нашите закони с чл. 4, ал. 1 на директивата. Това е една от възможностите по този начин да прилагаме тази директива и никой няма да може да ни каже нищо.
Второ, комисиите очевидно не са били запознати с целия текст на директивата и специално с чл. 4, ал. 1, защото иначе щяха да го отразят в своите становища. Ние имаме възможност да кажем: Хармонизираме нашите закони с чл. 4, ал. 1 на директивата. Това е една от възможностите по този начин да прилагаме тази директива и никой няма да може да ни каже нищо.
(…)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС
АНАСТАСОВ: За изказване има думата
колегата Иван Божилов.
ИВАН БОЖИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите законопроекта, защото технологията за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид е сравнително нова и в последните години се внедрява усилено по цял свят. Това е един от методите за намаляване на емисиите от въглеродния диоксид и по този начин ограничаване въздействието върху климатичните промени. Състои се от три процеса – улавяне, транспортиране и съхранение. Нормативното уреждане на технологията в Европа става още през 2009 г., след приемане на Директива на Европейския парламент и на Съвета за съхранение на въглеродни двуокиси геоложки формации. Това е доказателство, колеги, за оценката, която се дава на европейско ниво. (Реплика от народния представител Лъчезар Тошев.)
Съществува известен потенциален риск, господин Тошев. Специално се обръщам към Вас. Има риск, но тези рискове се оценяват и се управляват.
Изграждането на тръбопроводите е един от способите за транспортиране на въглеродния диоксид и по същество не се отличават от транспортирането на природен газ или нефт, за което е натрупан голям опит, който вече съществува. Местата за съхранение на въглеродния диоксид се придобиват много внимателно и, господин Тошев, обръщам се специално към Вас, първата стъпка е за проучване. Трябва да се направи проучване и тогава вече да видим къде в България може да се съхранява. Ако имате някакви претенции, между първо и второ четене може да се изчистят в закона. Така че Ви призовавам самият Вие да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
За лично обяснение – господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Имам право на лично обяснение на изказването на господин Божилов, който на два пъти ме засегна в своето изказване.
Аз бях против приемането на тази директива още през 2008 г., когато тя се обсъждаше.
Тя е в резултат на
действия на Световната метеорологична
организация, която реши, че по този начин
може да се реши проблемът.
И това, което аз бях
предложил, бяха други мерки за улавяне
на въглеродния двуокис чрез използването
на процеса на фотосинтеза, тоест
залесяване, почистване на световния
океан, където водораслите абсорбират
въглеродния двуокис, морски култури,
които в черупките си го улавят и го
превръщат в калциев карбонат, който
може да се освободи в атмосферата при
800 градуса температура, тоест много
солидно уловен въглероден двуокис. И
това беше прието в Парламентарната
асамблея на Съвета на Европа в две
резолюции, които бяха станали част от
позицията на европейските национални
парламенти.
Така че, когато се обръщате към мен, аз отдавна съм участвал в тази дискусия и затова съм против, защото знам, че този въпрос не е завършен. Проучванията не са завършени. Няма гаранция, че няма да изтече обратно в атмосферата складираният в земните недра въглероден двуокис. Това е причината да съм против. А иначе подкрепям по принцип идеята за улавянето на въглеродния двуокис. Но не по този начин.
Така че, когато се обръщате към мен, аз отдавна съм участвал в тази дискусия и затова съм против, защото знам, че този въпрос не е завършен. Проучванията не са завършени. Няма гаранция, че няма да изтече обратно в атмосферата складираният в земните недра въглероден двуокис. Това е причината да съм против. А иначе подкрепям по принцип идеята за улавянето на въглеродния двуокис. Но не по този начин.
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И
ТУРИЗЪМ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
На основание чл. 73, ал. 1 от ПОДНС внасям
предложение за изменение на приетия на
първо четене законопроект за съхранение
на въглероден диоксид в земните недра
№ 102-01-62/28.09.2011г., внесен от Министерския
съвет.
В законопроекта за съхранение на
въглероден диоксид в земните недра:
- Текстът на Чл. 1 се замества със следния текст :
„Чл.1 (1) Този закон урежда
обществените отношения, свързани със
забраната за съхранение на въглероден
диоксид получен следствие дейността
на топлоелектроцентрали (ТЕЦ)в земните
недра.
(2)В земните недра на територията
на Република България се забранява
съхраняването на въглероден диоксид
получен следствие на дейността на
топлоелектроцентрали(ТЕЦ).”
2.Текстовете в законопроекта
след Чл. 1 се заличават.
Алтернативно предложение
- След Чл. 20 се създава нов Чл.20-а със следния текст:
Чл.20-а (1) В радиус от 30 километра
около конкретното място за съхранение
на въглероден диоксид се забранява
заселване на хора и отглеждане на домашни
животни. Живеещите на тази територия
хора се изселват.
(2) Разходите за дейностите по
ал.1 и за разходите за предварителното
и равностойно обезщетение на хората
засегнати от тези дейности са за сметка
на оператора получил разрешение за
съхраняване на въглероден диоксид в
земните недра.
София, 17.11. 2011 г.
Вносител:
Лъчезар Тошев
народен представител
Текст
на Чл.4 т.1 от
ДИРЕКТИВА
2009/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от
23 април 2009 година
относно съхранението на въглероден
диоксид в геоложки формации и за изменение
на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви
2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО,
и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския
парламент и на Съвета
ПОДБОР
НА МЕСТАТА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И РАЗРЕШЕНИЯ
ЗАПРОУЧВАНЕ
Член
4
Подбор
на местата за съхранение1.
Държавите-членки
запазват правото си да определят
зоните,измежду които могат да бъдат
подбрани места за съхранение в съответствие
с изискванията на настоящата директива.
Това включва
правото на държавите-членки да не
позволяват съхранение в определени
части от своята територия или на цялата
си територия.
Северната полярна шапка продължава да се
свива
В.Дневник :
Нивото на северната
полярна шапка е достигнало до една от
най-ниските си стойности през това лято,
съобщиха американски учени, цитирани
от "Асошиейтед прес". Националният
център за снегове и ледове в САЩ обяви,
че измерената миналата седмица площ на
леда в Арктика е намаляла до 4.4 милиона
кв. км, което с 622 000 кв. км по-малко в
сравнение с миналата година.
"Ледът продължава да намалява, което е нормално предвид непрекъснато повишаващите се температури в Северната полярна област", заяви Джулиън Строув от центъра.
Площта на полярната шапка непрекъснато се свива през лятото, откакто са въведени сателитни наблюдения и измервания през 1979 г. Отчетените нива сега са четвъртите най-ниски в историята.
Според учените промените в климата са довели до трайна тенденция в намаляването на северната полярна шапка. Така например за периода 1979 - 1983 г. ледът през лятото е заемал средна площ от 7.15 милиона кв. км, докато средната стойност през последните години е 4.45 милиона кв. км, което представлява спад с 38%.
Според Строув това означава, че ледът в Арктика не се възстановява въпреки твърденията на учените, които оспорват теориите за промените в климата. Нещо повече - компютърните симулации показват, че ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, към 2040 г. северната полярна шапка ще изчезне напълно през лятото.
Топенето на ледовете има директни последствия не само за животни като полярните мечки и тюлените, но и за моряците. Освен това то може да донесе трайни промени върху климата в средните географски ширини.
"Ледът продължава да намалява, което е нормално предвид непрекъснато повишаващите се температури в Северната полярна област", заяви Джулиън Строув от центъра.
Площта на полярната шапка непрекъснато се свива през лятото, откакто са въведени сателитни наблюдения и измервания през 1979 г. Отчетените нива сега са четвъртите най-ниски в историята.
Според учените промените в климата са довели до трайна тенденция в намаляването на северната полярна шапка. Така например за периода 1979 - 1983 г. ледът през лятото е заемал средна площ от 7.15 милиона кв. км, докато средната стойност през последните години е 4.45 милиона кв. км, което представлява спад с 38%.
Според Строув това означава, че ледът в Арктика не се възстановява въпреки твърденията на учените, които оспорват теориите за промените в климата. Нещо повече - компютърните симулации показват, че ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, към 2040 г. северната полярна шапка ще изчезне напълно през лятото.
Топенето на ледовете има директни последствия не само за животни като полярните мечки и тюлените, но и за моряците. Освен това то може да донесе трайни промени върху климата в средните географски ширини.
