31 март 2018

Честваме Св. мъченик Аврамий Български - Светецът на Волжка България








На 1 април честваме паметта на Светеца на Волжка България, 
Св. Мъченик Аврамий Български.

Мъченик Аврамий (Авраамий) се родил във Волжка България и бил възпитан в мюсюлманската вяра, която изповядвали неговите сънародници.

Той бил богат човек и се занимавал с търговия. 
 
Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин.

Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.

Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа.
Аврамий не се поддал на заплахите.


Останки от Велики Болгар на Волга - джамия, църква и езически храмове


Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.


Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. 

 
Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. 

На 9 март 1230 г.мощите му били пренесени в гр. Владимир,където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът ги посрещнали мощите и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица".

В 1547 г. е било прието общоцърковното празнуване на паметта на светеца.



Според патриаршеската летопис - водена от създаването на московската и руска патриаршия, третата - по йерархия, архиепископия там се е наричала Казанско-Болгарска. 

От XVI век Св. Аврамий Български се почита като покровител на Казанските християни.  

Но названието на Архиепископията показва, че  споменът за Велики Болгар още е бил жив както в паметта на народа, така (а може би точно поради това) и в църковното предание. 

Паметта на св. Аврамий Българ
ски се почита също и от БПЦ "от древност".

В покрайнините на днешен Болгар, се намира изворът на свети Аврамий – аязмо с чиста сладка вода, която лекува различни болести, при който има и малък иконостас. 

 

По време на комунизма той е бил осквернен и затрупан с боклуци, а построена при него камбанария била разрушена. 

През 1923г. местният манастир бил закрит, а мощите  на Св. Мчк. Аврамий през 1950г. били предадени в музей. 

До днес те не са открити.

Запазени са само няколко частици от неговите мощи отделени по-рано за различни храмове или вградени в икони.

През 1993г. аязмото на Св. Аврамий Български е било почистено и поклонниците имат отново възможност да го посещават и да вземат от целебната вода.  

Разказват, че Св. Аврамий и днес помага не само на християните, но също и на своите "еднокръвни съплеменници" (изразът - каквото и да означава днес, е на местните църковни дейци), които боледуват и с вяра се притичват към неговата помощ - въпреки, че не са християни. 

Публикувани са различни история за чудотворно излекуване на християни и мюсюлмани - почитащи чудотворния извор.




През 2009г. започна строителството на първия в Русия храм посветен на Св. Аврамий Български.

Храмът Св. Аврамий Български в днешния  гр. Болгар на р.Волга



Мястото на аязмото е свързано с редица легенди, предавани от поколения на поколения.

Според запазили се предания, отдавна - през Средновековието, по тези земи живял богат търговец, чието име времето не е съхранило.
 
Той произхождал от волжките българи, мюсюлмани по вяра от вече доста години -  от 10 век .... и често с кораби посещавал Византия където имал възможността да опознае християнството. 
 
Така решил и приел свето кръщение под името Аврамий. Кръстили го руски търговци, които живеели в неголяма колония във Велики Болгар.

Той не само изповядвал, но и разпространявал християнската вяра сред своите сънародници.

Продължавал да се занимава с търговия, като раздавал печалбата си на бедните. 
 
През 1229 г. той бил във Великия град Болгар на Волга. 

Изображение на конник-победител, от музея на Велики Болгар


 
Там бил хванат, защото според преданието проклел Мохамед и мюсюлманската вяра на българите. 

Властите го обесили надолу с главата, а впоследствие го обезглавили.

Скоро след тези събития градът Болгар бил превзет и опожарен от монголските нашественици, в което мнозина видели Божие наказание за пролятата кръв на мъченика Аврамий.


Впрочем в гр. Владимир освен че са взели мощите на Св. Аврамий, са отправяли благодарствени молитви пред иконата на Св. Богородица Владимирска, за победата на руснаците над волжките българи.




Благодарственное моление перед 
Владимирской иконой 
после победы над булгарами. 
Миниатюра из Радзивиловской летописи.
Кон. XV в. (БАН. 34. 5. 30. Л. 205 об.)