На 13 март 2019г. се навършват
120 години от рождението
на
Панчо Владигеров
БългарскаРапсодия"Вардар"
/П.Владигеров/
Изпълнение на Дуо Радионови
Проф.Йосиф Радионов - цигулка
и
и
Зорница Радионова - пиано
КАК БЕ СЪЗДАДЕНА РАПСОДИЯТА ,,ВАРДАР”
Григор Василев
Вардар има
един съперник – рапсодията ,,Вардар”, която се изпълнява по цял свят. Авторът
на рапсодията е Панчо Владигеров, но той не е съвсем сам в създаването й. |
| Григор Василев, портрет от К.Щъркелов |
В октомври
1922г. отидох от Мюнхен в Берлин за един конгрес. Там намерих Щъркелов и
двамата братя Владигерови. При един обяд в ресторанта ,,Пшор-брой” близо до
,,Кайзер Вилхелм Гедехтнис Кирхе”, Щъркелов, след някоя и друга халба, започна
да пее народни песни.
Между тия песни той попадна и на един мой любим мотив: Ний
българи сме!
Помолих
Щъркелов да пее за втори и трети път същата песен, която бях чувал в Скопие
през 1917 и 1918г. от хора при Скопската гимназия.
 |
| К. Щъркелов, автопортрет |
Панчо Владигеров слушаше с
внимание. Попитах го не може ли да създаде нещо от този мотив. Той помисли
доста време и отсече:,,Мисля – да!”
Сега вече
Панчо помоли Щъркелов да изпее песента 2-3 пъти, а сам си отбелязва 5-6 ноти в
едно малко тефтерче.
След няколко
дена получих писмо, пак в Мюнхен, от Панчо, в което ми съобщаваше, че е написал
една рапсодия на същата тема. При второ посещение в Берлин Панчо и Лулу ми
изсвириха рапсодията.
Попитах Панчо дали ще може да я даде на своето
издателство да я отпечати и той ме увери, че това ще стане скоро.
Тогава,
казах му, ще трябва да я назове ,,Българска
рапсодия Вардар” и да я посвети на борещата се българска младеж
в Македония.
По това време имаше големи преследвания в Скопие против
българската младеж, създадени
бяха много процеси и голямо число младежи бяха хвърлени в затворите поради
куража им да се наричат българи.
Панчо прие това внушение и написа пред мене по
немски:
"Den
kampfenden bulgarishe Jugend in
Mazedönien gewidmet
Mazedönien gewidmet
VARDAR
Bulgarishe Rhapsodie"
По-късно
Владигеров разработи рапсодията за оркестър и мога да кажа, че музикалният свят
прие това българско творение с извънредна симпатия и най-висока преценка.
И
музикалната публика в Загреб и Любляна прие рапсодията ,,Вардар” с искрен и
горещ възторг.
Тогава –
преди две десетилетия – не бе възможно да се направи нищо в защита на огнената
българска младеж в Македония, но моралната награда и братското съчувствие бе
изразено в рапсодията ,,Вардар”, която се изпълнява от всички първокласни
оркестри в Европа и Америка.
