26 юли 2019

25 юли - Успение на Св. Анна, майката на Св. Богородица



Иконата и  мощехранителницата на Света Анна от скита на Св. Гора - Атон

В Х в. в Атон бил построен скита Св. Анна - най-древният от всички атонски скитове. Той е под ведомството на Манастира "Великата Лавра".
Опустошаван в продължение на много години от морски разбойници, той бил възстановен през 17 век от Вселенският патриарх Дионисий.

През 1680г. там бил издигнат събореният храм в чест на Успението на Св. Анна. Там се съхранява и част от нейните свети мощи. Около храма има около 60 отшелнически постройки - килии( келия - представлява малка къща с църква) и кавии (кавия е малка къща без църква). В 45 от тях се намират църкви.

Недалече от скита "Св. Анна" на Атон се намира и така нареченият скит "Малката Света Анна" (Агия Анна Микра). Там има около 20 отшелниески килии и кавии, но само в 5 от тях има църкви. Той се намира почти в края на полуострова.



Католиконът - Съборната църква на скита Св.Анна



На 25 юли православната църква почита успението на Света Анна, майката на Света Дева Мария.

Това е вторият ден през годината, посветен на Света Анна.

 На 9 декември се празнува зачатие на Св. Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
 

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария.
Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет.

Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.

 На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога.
В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца.

Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.

 Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.

Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им.

 И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу:

„Господи, Господи!

Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”… 

Ангел Господен застaнал пред нея и й казал:

„Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.” 

Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…

 Иоаким починал на 80-годишна възраст.
След неговата смърт, Света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си.

Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.


Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991



Фреска на Св. Анна от 7 век, Катедралата във Фарас, Нубия (днес в северен Судан). Катедралата е залята от водите на язовира "Насър" между Египет и Судан. Фреската е спасена от полски археолози и днес  се намира в Националния Музей във Варшава.