Васил Бойдев, От поручик до генерал, Спомени,
Военно издателство, София, 2012г.
Стр.243
Отвън народът викаше: "Искаме да видим царя!"
Областният директор д-р Димитър Раев помоли царя да излезе на балкона.
Царят попита за стенограф.
Наредих на адютанта ми да стои зад вратата и да записва.
Множеството силно се вълнуваше.
И след неговото появяване акламациите не спираха.
Царят изчака, после даде знак с ръка. Гласовете затихнаха. Беше кратък. Благодареше за топлото гостоприемство.
Не каза нищо за обединена България. Изрече едно знаменателно изречение, което личеше, че го е премислил: " Желая щото в бъдещото устройство на света Македония да намери своето достойно място!"
Връщайки се в салона, му обясних, че това няма да се хареса на македонците. Той обаче ми нареди в същия смисъл да напиша уводна статия за вестник "Независима Македония" и речта му да се напечата без изменения. Разбира се това, което правеше беше политически акт. Той не вярваше в обединението на България. А какво ще е бъдещото устройство на Македония, не знаеше.
Цар Борис при посещението си в Македония през 1942г. носен на ръце от поета Кочо Рацин (който държи десния ботуш на царя)
стр. 233
Хитлер е раздавал обещания, без да се съобразява с друго, а само какво той би получил.
Когато разказвах по-късно на царя за това, той с ирония каза :
"Лесно се раздава чуждото! Щом и така може, ето защо освен България, за Македония претендират Югославия, Гърция, Италия, ако не смятаме Албания. Какво ще стане, никой нищо не знае! По-добре е да и се даде автономия, тя с когото пожелае да се федерира."
Генерал Васил Бойдев, командващ корпуса в Македония по време на Втората Световна Война
стр.249
"Има ли много евреи в Македония?-попита царят. - Не им препятствайте да се изселват в Албания! Нека минават границата без да се дига шум за това."
И в добавка, откъс от книгата на тогавашния дипломат, а по-късно писател Стефан Попов "Безсъници" :
"Безсъници" на Стефан Попов - ИК.Летописи, София, 1992г.
стр. 139,
Имахме разправии с македонците, работещи в Германия, чиито югославски паспорти изтичаха, но на които ние отказвахме да извадим български паспорти, защото - така ми каза министър Габровски по телефона - нямало Указ за присъединението на Македония към България.
И чак когато им обърнахме внимание, че италианският консул в Скопие издава и без указ всекиму италиански, тоест албански паспорти, в София решиха да не държат толкова на "официалното присъединяване".
