Свищовлиите и изборът на Екзарх
(извадки от
книгата на Протоерей Стефан Ганчев "Свищов- принос за
историята му" , ПА Славков,1929 г.)
На 26 януари
1872г. Яни Станчоолу изпраща на Великия везир телеграма, подписана и от иконом
поп Христо, Ланза Костов, Иван Панев, К.Г.Аврамов и Атанас Каракашев.
Екзарх е Антим седнал в средата. До него отляво е иконом Христо Василев. Зад гърба му межде двамата духовници е Кръстю Пишурка. Отдясно на дядо Антим детето е бъдещият министър Димитър Станчов, отдясно на когото е баща му Яни Д. Станчоолу. Точно зад него е учителят Петър Ангелов. Свещеникът вдясно е сакеларий Иван Недялков.
Извадка от публикация във в. "Трета възраст"
За това събитие е разказано твърде обстойно в издавания в Цариград български вестник „Право“, редактиран от Иван Найденов. В два броя на вестника от 1872 г. (от 13 и 27 март) е обнародвано доста пространно описание на това пътуване, чийто автор се е подписал с инициала С.
Кой се крие зад този знак сега е трудно да отговорим.
„Часът около шест-седем …видяхме, че наближаваме свищовската скеля. Но какво ли беше онуй зрелище, при скелята на първия този по търговията си крайдунавски град?
Тука незнам как и по кой начин да разкажа подробно всичко, което ний съгледвахме от сред луната.
Скелята беше пълна от хора; турската и немската знамя ся издигваха в чест на посрещание;
гласовете на всичките ученици ечаха по тихия Дунав и вапорът разделяше мътната вода, като полегка легка ся приближаваше до скелята.
Щом ся спря, свищовското духовенство, начело с о. Иконома поп Христа, и по-първите граждани влязоха във вапора и поеха екзарха.
Особни пайтони [файтони] приеха гостите и предводими от заптиета и от учениците, най посред викове и възклицания отидохме в новата църква (Света Троица - б.м. Л.Т.), гдето след едно молебствие, един от г-да учителите ся изправи насред църква срещу екзарха, който облечен с мантията стоеше в архиерейския трон, и изрече едно трогателно слово за добре дошъл пастирю Добрий.
След това слово г. Д. Шишманов прочете свищовския адрес към Н. Блаженство, който ся касаеше до радостта на избиранието му на екзархийский пост и му препоръчваше строгото вардение на императорский ферман и неотклонението му от него нито колкото игла на върха.“
След това екзархът посетил и известното свищовско читалище, където с домакините разисквали въпросите за необходимостта от повече просвещение.
Вечерта, в дома на Яни Д. Станчоглу било дадено „общо угощение“ с различни наздравици. На другия ден, по желанието на свищовци екзархът отслужил божествена служба в черквата „Св. Преображение“.
Във връзка с това в публикацията четем:
„Множество народ пълнеше Божия храм, за да чуе на народния духовен началник първата служба и да приеме святите му благословения.
След черковний отпуск направихме една закуска и тръгнахме за скелята, до гдето ся изпратихме със същото тържество.
При стигванието на вапора викове ся чуха „да живее екзархът; да живее българският народ.“
И от Свищов ся качи една депутация, за да придружи екзарха до Русе.“
Обобщавайки впечатленията си от вълнуващата атмосфера в Свищов, породена от посрещането и изпращането на първия български екзарх, местният учител Ст. Попов отбелязва в друга дописка, че тези дни за свищовци „заприличаха на великденски празник.“
Връчването на фермана за създаването на Българската Екзархия
Художник Николай Павлович
