Суна Еварсдотир (социалист, Исландия) и Дебора Бергамини (Европейска Народна Партия, Италия), съ-докладчици на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) започнаха визита за събиране на информация в България на 18 и 19 септември, в контекста на пост-мониторинговия диалог със страната.
По време на визитата, докладчиците ще оценят прогреса отбелязан от България в останалите за наблюдение теми, споменати в последната резолюция за България от 2019г. (Вижте тук: resolution).
В София те ще се срещнат с Вицепрезидента, Министър-председателя, Министъра на правосъдието и Министъра на вътрешните работи, както и със Заместник-министъра на външните работи.
Предвидени са и срещи с Ръководителя и членовете на българската делагация в ПАСЕ, лидерите на парламентарните групи, представители на съдебната власт и представители на гражданското общество.
От сайта на ПАСЕ :
https://pace.coe.int/en/news/9196/bulgaria-post-monitoring-visit-by-pace-co-rapporteurs
Bulgaria: post-monitoring visit by PACE co-rapporteurs
15/09/2023 Monitoring
Sunna Ævarsdóttir (Iceland, SOC) and Deborah Bergamini (Italy, EPP/CD), co-rapporteurs of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE), will make a fact-finding visit to Bulgaria on 18-19 September, in the context of the post-monitoring dialogue with this country.
During their visit, they will assess the progress made by Bulgaria in implementing the outstanding issues set out in the latest Assembly’s post-monitoring resolution.
In Sofia, they are due to meet the Vice-President, the Prime Minister, the Speaker of the Parliament, the Ministers of Justice and the Interior, as well as the Deputy Minister of Foreign Affairs.
Meetings are also scheduled with the Chairperson and members of the Bulgarian delegation to PACE, leaders of political groups in the Parliament, and representatives of the judicial authorities and civil society.
ТЕКСТ НА ПРЕДИШНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПАСЕ ПО ПРОЦЕДУРАТА ПО ПОСТ-МОНИТОРИНГ
Превод от английски език
Резолюция 2296 (2019)
Пост-мониторингов диалог с България
Виж Doc. 14904, доклад на комисията по мониторинг, съдокладчици г-н Жолт Немет и г-н Франк Швабе. Текст, приет от Асамблеята на 27 юни 2019 г. (26-то заседание).
1. България се присъедини към Съвета на Европа през 1992 г. Тя беше обект на процедура за мониторинг до 2000 г. Парламентарната асамблея се позовава на своята Резолюция 1211 (2000 г.) относно спазването на задълженията и ангажиментите на България, в която тя реши да приключи процедурата по мониторинг и да започне пост-мониторингов диалог по редица нерешени въпроси и по всеки друг въпрос, произтичащ от задълженията на всяка държава-членка на Съвета на Европа съгласно член 3 от Статута на Съвета на Европа (ETS № 1) по отношение на демокрацията, правовата държава и правата на човека.
2. Освен това Асамблеята се позовава на своята Резолюция 1915 (2013 г.) относно пост-мониторинговия диалог с България, в която се признава важния напредък, постигнат от България по отношение на ключовите реформи и законодателната рамка, приета след приключването на процедурата за мониторинг, и по-специално след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., както се потвърждава от годишните доклади на Европейската комисия, изготвени по механизма за сътрудничество и проверка.
3. Асамблеята приветства българските власти за демонстрирането на тяхната постоянна политическа воля и ангажимент за постигане на цялостно изпълнение на задълженията им, което се потвърждава от продължаващото сътрудничество с механизмите за наблюдение на Съвета на Европа, с правните експерти и Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия).
4. Асамблеята приветства значителния напредък на България за установяване независимост на съдебната власт в съответствие с препоръките на Асамблеята. Като цяло, реформите на Закона за съдебната власт в периода 2015-2018 г. и следващите законодателни промени във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет и съдебната власт представляват важна стъпка към цялостно изпълнение на ангажиментите и задълженията на България в тази област.
5. Разделянето на Висшия съдебен съвет на камари от съдии и прокурори, които имат самостоятелни правомощия за назначаване и налагане на санкции по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, се обръща към дългогодишни проблеми, формулирани от Асамблеята и Венецианската комисия.
6. Процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет бе значително подобрена в съответствие с препоръките на Асамблеята. Асамблеята отбелязва със задоволство, че след избирането си през 2017 г. Висшият съдебен съвет назначи редица ръководители на съдебни органи по прозрачна процедура, без да предизвиква противоречия.
7. Дългогодишните опасения на Асамблеята относно недостатъците в системата за атестиране и кариерно развитие на магистратите бяха разрешени с приемането от страна на Висшия съдебен съвет през 2016 г. на наредба за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд и през 2017 г. на регламента за конкуренцията на магистратите и за избор на административни ръководители в съдебните органи.
8. Асамблеята отбелязва със задоволство, че нейните препоръки, свързани с разпределението на работното натоварване и с въпроса за закъсненията, са били взети предвид по удовлетворителен начин чрез създаването на единна, ефективна система за разпределение на делата на случаен и национален принцип и ясни критерии за оценка на сложността на случаите и тяхното въздействие върху разпределението на работното натоварване. Допълнителните мерки, въведени с цел преразпределение на натовареността на най-натоварените съдилища, включително Софийския съд, също заслужават висока оценка.
9. Асамблеята поздравява властите за създаването на Инспектората на Висшия съдебен съвет, чиято задача е повишаване на отчетността на съдебната власт и по-специално предотвратяване на корупцията в съдебната система и дисциплинарните производства.
10. Асамблеята признава, че поправките от 2017 г. на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс като цяло са в съответствие с препоръките на Асамблеята и отбелязва със задоволство, че те са разгледали въпроса за забавеното наказателно производство и са позволили по-добро изпълнение на присъдите.
11. По отношение на корупцията на високо равнище и организираната престъпност, Асамблеята приветства приемането от страна на българския парламент през януари 2018 г. на нов Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, в съответствие с по-ранни препоръки. Законът създава нова унифицирана агенция за борба с корупцията, която е натоварена да проверява за липсата на конфликт на интереси и частните активи на висши служители, да разследва обвиненията в корупция, да създава предпазни мерки за предотвратяване на корупцията и определя процедури за изземване и конфискация на незаконни активи.
12. Асамблеята отбелязва със задоволство, че препоръките на Групата на държавите срещу корупцията (GRECO) относно инкриминирането са изпълнени. Освен това тя приветства факта, че България е инвестирала значителни средства в обучението и повишаването на осведомеността на голям брой съдии, прокурори и служители на правоприлагащите органи по въпроси, свързани с подкупите и търговията с влияние и криминализирането на нематериалните ползи.
13.. Освен това, Народното събрание на България трябва да бъде поздравено за въвеждането на конкретни мерки за борба с корупцията на парламентарно ниво, които следват препоръките на GRECO; по-специално през 2016 г. беше изменен Правилника за работата на парламента с оглед осигуряване на прозрачност в законодателния процес.
14. По отношение на Изборния кодекс, Асамблеята приветства поредицата от изменения, въведени между 2014 и 2016 г., в които бяха разгледани редица опасения, формулирани от Венецианската комисия през 2013 и 2014 г., като се подобриха, наред с друго, разпоредбите за финансиране на кампаниите и техният надзор, за регистрация на гласоподавателите, както и разпоредбите относно медийното отразяване.
15. Асамблеята признава постигнатия в България напредък по отношение на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с прекомерната продължителност на съдебните производства и липсата на ефективни правни средства за защита в това отношение. Наблюдава се също така напредък в изпълнението на групите от дела, свързани с лошите условия на задържане и малтретиране от страна на служители на правоприлагащите органи.
16. Асамблеята поздравява България за приемането, в съответствие с препоръката на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), на изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража през 2017 г. Промените са насочени към материалните условия, режимите, предсрочното освобождаване и съдебния контрол върху администрацията на затворите; освен това Асамблеята признава, че през последните години е постигнат значителен напредък за подобряване на условията в затворите.
17. По отношение на ромското малцинство, Асамблеята признава, че през последните години са приети редица програми, стратегии и планове за действие за подобряване на положението на ромите, включително Националната стратегия за интеграция на ромите (2012-2020 г.), която, наред с друго, доведе до увеличаване на броя на ромите със средно и включително висше образование.
18. Въпреки че общият напредък в изпълнението на ангажиментите и задълженията на България не е поставен под въпрос, все още съществуват редица нерешени проблеми, по-специално:
18.1. в областта на съдебната система:
18.1.1. Въпреки че реформата в структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет е отговорила на мнозинството от притесненията на Асамблеята, неговият състав не отговаря напълно на препоръката на Комитета на министрите CM / Rec (2010) 12 относно „Съдии: независимост, ефективност и отговорности“ , която уточнява, че „не по-малко от половината от членовете на съвета трябва да бъдат съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт”. В настоящия Висш съдебен съвет съдиите, избрани от техните колеги, съставляват шест от общо 25 членове. Този параметър поражда известна загриженост, тъй като пленарният състав на Висшия съдебен съвет все още запазва някои важни правомощия по отношение на съдебната система;
18.1.2. Степента, в която прокурорите и в частност главният прокурор все още участват в управлението на съдиите във Висшия съдебен съвет, се възприема от Венецианската комисия като проблем;
18.1.3. Дългогодишната препоръка на Асамблеята относно премахването или съкращаването на петгодишния изпитателен срок за съдиите не е разгледана;
18.1.4. Възникнаха известни опасения относно големите правомощия за налагане на санкции на Инспектората към Висшия съдебен съвет, особено в светлината на настоящия метод за избиране на неговите членове. За съжаление препоръките на Венецианската комисия за назначаването и освобождаването на инспектори и за разпределението на компетенциите между Инспектората и Висшия съдебен съвет не бяха спазени;
18.1.5. Важни законодателни инициативи не са предмет на широк обществен дебат и всички заинтересовани страни не са консултирани в достатъчна степен. Следва да се подчертае, че устойчивостта и необратимостта на реформите се съдържа, наред с друго, в един правилно провеждан законодателен процес, включващ всички заинтересовани страни и широк обществен дебат;
18.2. по отношение корупцията на високо ниво:
18.2.1. Въпреки че създаването на нова единна агенция за борба с корупцията представлява положително развитие, основно предизвикателство ще бъде ефективното управление на широкия обхват на отговорности, включително предотвратяване, разследване и конфискация на активи. Крайният критерий за ефективността на агенцията ще бъде броят на заведените дела и броят на издадените присъди. Продължаващото разследване на скандала с покупките на луксозни имоти на изгодни цени от страна на висши политици и висши служители може да се възприеме като лакмус за искреността на властите в борбата с корупцията;
18.2.2. Препоръката на GRECO за установяване на ясни, обективни и прозрачни критерии по отношение на допълнителното възнаграждение в съдебната система не е изпълнена. Все още съществува тревожна практика, при която председателите на съдилища присъждат по своя преценка бонусите в края на годината на подчинените си съдии, и твърдения, че това е използвано за осигуряване на приятелски кръгове в съдилищата;
18.3. по отношение на медиите:
18.3.1. Ситуацията със свободата на медиите в България се влошава систематично през последните години, като основните притеснения са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност, политическата намеса в медиите, влиянието на държавата върху разпространителите, осъществявано чрез рекламните бюджети на оперативните програми на Европейския съюз, и сплашване и насилие срещу журналисти. Асамблеята изразява съжаление за липсата на подходящи данни за собствеността на медиите. Асамблеята приветства приемането на съответното законодателство относно прозрачността на медийната собственост, което отразява препоръката на Комитета на министрите CM / Rec (2018) 1 за медийния плурализъм и прозрачността на собствеността на медиите. Насилието срещу журналисти трябва да бъде посрещнато с решително, бързо осъждане и задълбочено разследване от страна на българските власти;
18.4. по отношение на човешките права:
18.4.1. Макар че Асамблеята приветства важните промени в Наказателния кодекс от 16 януари 2019 г. и отбелязва, че според КПИ от 2015 г. насам има леко подобрение във връзка с отношението към хората, задържани под стража, особено що се отнася до тежестта на предполагаемото малтретиране, тя обаче изразява съжаление за липсата на реален напредък в прилагането на предпазни мерки срещу малтретиране, а именно правото на уведомяване на трето лице за задържането, правото на достъп до адвокат и на лекар и правото на информираност за гореспоменатите права;
18.4.2. Расистката и нетолерантната реч на омразата в политическия дискурс, насочена към роми, мюсюлмани, евреи, турци и македонци, продължава да бъде сериозен проблем в България. Трябва да се положат сериозни усилия от страна на българските власти за системно и безусловно осъждане на речта на омразата, включително като се следват препоръките от последния доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) за България;
18.4.3. Въпреки усилията на българските власти, положението на ромското население не се е подобрило значително. Представителите на ромите са изключени от демократичния процес, те не се възползват от вече съществуващи демократични средства и не присъстват на никое ниво в процесите на вземане на решения. Няма съществен диалог между представителите на ромите и властите. Тяхното материално и социално положение като цяло е много лошо и дискриминацията на пазара на труда остава пречка за интеграцията. Неотдавнашното разпалване на междуетническо насилие от страна на етнически българи срещу роми в Габрово, което включваше разрушаването и запалването на къщи, принадлежащи на роми, е пример за мащаба на този проблем.
18.4.4. Македонското малцинство не е признато от българските власти като такова поради стриктното прилагане на формални критерии, въпреки че тази група многократно е изразявала желание да се възползва от защитата на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (ETS No. 157);
18.4.5. България за голямо съжаление е подписала (през 2016 г.), но все още не е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (STCE No. 210, „Истанбулска конвенция“). Докато наскоро приетите изменения на Наказателния кодекс, предвиждащи допълнителна правна защита срещу домашното насилие и насилието срещу жени, представляват стъпка в правилната посока, те трябва да бъдат последвани от осигуряване на адекватни ресурси, включително в областта на образованието и превенцията, както и психологическа подкрепа, която би позволила реална защита на жертвите;
19. В заключение, Асамблеята признава, че България е постигнала значителен напредък след приемането на последния доклад относно пост-мониторинговия диалог през 2013 г. Тя частично е въвела законодателство, което, с няколко изключения, е в съответствие със стандартите на Съвета на Европа и отговаря на няколко опасения, формулирани от Асамблеята и други механизми за мониторинг на Съвета на Европа. Въпросът за устойчивостта и необратимостта на реформите, обаче, както и ефективността на мерките, насочени към борба с корупцията на високо равнище, остават предмет на правилно прилагане на законодателството.
20. За съжаление, поради период на политическа нестабилност от 2013 г. до 2016 г. и неколкократни избори, редица реформи бяха предмет на прибързана законодателна процедура през 2016 г. и 2017 г. без подходяща консултация или участие на всички заинтересовани страни. Остава да се види дали реформите ще доведат до устойчиви подобрения. Настоящата политическа ситуация, белязана от парламентарния бойкот от страна на БСП от февруари 2019 г., може да окаже отрицателно въздействие върху напредъка и да отслаби демократичните процеси в страната.
21. Асамблеята отбелязва, че за да се гарантира устойчивост и необратимост на реформите, все още трябва да бъдат предприети някои стъпки, включително, където е уместно, законодателни промени.
22. На основание на всичко изложено до тук, Асамблеята решава да продължи пост-мониторинговия диалог с България и през юни 2020 г. да направи оценка на напредъка, постигнат в следните области:
22.1. съдебната система: България трябва да покаже, че забележителните стъпки, предприети за по-добра съдебна система, са устойчиви и ефективни;
22.2. корупция на високо равнище: новата агенция за борба с корупцията започна да функционира само преди няколко месеца. През следващите месеци трябва да се види осезаем напредък в борбата срещу корупцията на високо равнище. Досега това не е видимо;
22.3. медиите: основно предизвикателство е прозрачността на собствеността на медиите. България трябва да предприеме законодателни стъпки, за да гарантира тази прозрачност;
22.4. човешките права на малцинствата: България трябва да подобри интеграцията на ромите и другите малцинствени групи. Правата на бежанците трябва да се спазват изцяло в съответствие с европейските стандарти;
22.5. реч на омразата: речта на омразата не трябва да бъде въпрос на политическа дискусия. Членовете на правителството имат особено задължение в това отношение;
22.6. насилие срещу жени: Асамблеята призовава България да положи всички възможни усилия за ратифициране на Истанбулската конвенция.
