22 юни 2017

ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ


Геологът ст.н.с. д-р Георги Б. Панов е завършил Софийския Университет „Св.Климент Охридски” през 1957г. със специалност „геология, палеонтология, каустобиолити”.

Работил е в редица геоложки обекти в цялата страна. Познава добре и чрез лични изследвания геоложкия строеж на Евразия от Пиринеите до Гоби и от Балтика до Кавказ. Научните му разработки и хабилитацията му са осъществени в НИГИ към Комитета по геология и в Геоложкия Институт на БАН. Автор и съавтор на 47 научни труда и 5 монографии. Една от последните е посветена на геоложките изследвания на Северна България.



ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ

Ст.н.с. д-р Георги Панов



В.Лечител, бр. 4, 24 януари 2013




и тук :



Във връзка със строителството на АЕЦ”Белене”, което продължава вече няколко десетилетия, а днес отново се спори дали то да продължи, е необходимо пак да се припомни, че геоложките изследвания на Беленските околности категорично доказаха, че на избраната площадка не трябва да се строи атомна централа.
Този извод е направен преди повече от двадесетина години от две научни институции – от Академията на науките на СССР и от Българската Академия на Науките.



Преди да се изготви становището на БАН от 1990г., в Северна България, в структурния обхват на Мизийската платформа, бяха осъществени мащабни геоложки изследвания по един съвместен българо-съветски контракт. 
С него се целеше да се изяснят перспективите на тектонската структура за откриване на нови находища на петрол и газ. Тези изследвания потвърждаваха вече променящата се стара представа на геолозите за монолитността на Мизийската платформа.
Чрез сондажи и с геофизични проучвания в платформата се отделиха силно разломени, нагънати или люспувани структурни зони и райони с много различно тектонско поведение.
Един екип от геолози, изследващ главно Южна България, успя да докаже съществуването на нова глобална рифтова (разломна) структура с меридионална ориентация, наричайки я Егейско-Дунавски Рифт.
Първоначално установена в Източните Родопи и Горна Тракия, структурата би проследена на север до Средногорието, Балкана, Предбалкана, и в Мизийската платформа.

Вече се анализиран и нови данни, сочещи за нейното продължаване дори към Балтика.
Беленските околности пространствено се намират на западния борд на новообособената меридиална рифтова структура. В тектонски смисъл, структурата се е формирала от линейни или куполни сводови издигания на базални земекорни маси, които са предизвикали спрединга (разломяването) в седиментните формации от покривката на Мизийската платформа.

Скалните тела са се разсекли и се разсичат и днес от системи разломни снопове от разседи, отседи и разсед-отседи.
Част от тях, включително и Беленския разлом , са документирани при геоложките и геофизичните проучвания, но повечето са покрити от по-млади утаечни скали (теригенни утайки) и имат слаба геоморфоложка изява, т.е. почти не се забелязват на земната повърхност.
Спредингът (разломяването) най-видимо се илюстрира от вулканските прояви в рифтовата структура.

В Мизия това е поредица от петнадесетина вулкански базалтови куполи, разположени между гр.Свищов и Сухиндол. Те са продукт на най-младия вулканизъм по нашите земи (неоген-кватернерен).

Загасналият вулкан "Чатал могила"при село Бутово, пример за млад вулканизъм в България.Черната могила до  с.Драгомирово също е загаснал вулкан и пример за млад вулканиъм.


Местността Чатала до село Бутово - заснета с дрон






Вулканските изригвания и базалтовите лавови потоци са се осъществили по много дълбок разломен сноп, разкъсал земната кора до дълбочини под 21 000 метра.
Същият вулканизъм, но с отстъпи на разломните снопове в източна и западна посока, се проследява по протежение на рифтовата структура на юг от Балкана(при Вонеща вода), в Средногорието ( Чирпанско) и в Източните Родопи.
Описаният вулканизъм има своите индикации и в съвременната епоха с поствулканските си прояви.
Това са дълбочинните топли минерализирани води, изливащи се в поредиците от извори, които са привързани към планетарните разломни снопове и сечащите ги трансформни разломи.

Горещата минерална вода извираща на самоток, до самата площадка при Белене и старото ДЗС "Свищов". Използва се за балнеопроцедури в Районната болница в Свищов. Друга гореща минерална вода в района е тази при с.Овча могила, където има и санаториум.


Съвременната геоморфоложка особеност на Беленските околности е и подчертаният блатен ландшафт. Системата от плитки водоеми по тези места е предопределена от разломните структури. По тях се осъществяват бавни, но почти непрекъснати денивелационни движения с различен знак, съпътствани от деструктивни процеси в скалните пластове и разломните плоскости.
Геоложките особености на Беленските околности и съседните земи са описани и анализирани в обемна специализирана литература, която е публична и не се коментира в предлагания популярен текст. Това се отнася най-вече за земетръсните прояви и прогнози.
Тук ще изтъкнем, че по досегашните наблюдения и статистически обработки, максималната интензивност на вероятните силни земетресения би била от VIII-ма степен по скалите на Меркали и на Медведев – Шпонхоер – Карник (МШК).





Тези разрушителни последствия се корелират с количеството освободена сеизмична енергия от порядъка на 7,0 – 7,4 степен по скалата на Рихтер.
Този магнитуд обаче, предизвиква различни разрушителни последствия в зависимост от дълбочините на земетръсните фокуси и от проводимостта на разломните структури за сеизмичните вълни.

В разглежданите околности най-благоприятни условия за проводимост на тези вълни представлява посоченият разломен сноп между Свищов и Сухиндол.
В антиземетръсното строителство, за преодоляване на разрушителните последствия от сеизмичните вълни, като общ норматив, се прилага коригиращия сеизмичен коефициент (Кс), като отношение на приетото за съответната сеизмична степен изчислително ускорение на скалите и почвите към земното ускорение.
За околностите на Белене, Кс е 0,15, отговарящо на интензивност от VIII-ма степен по МШК.
Земетръсните прояви се свързват със спрединга на рифтовата (разломната) структура.
Техните изяви са най-силни в зоните на Вранча (в Румъния) и на Горна Оряховица (у нас), съответна с максимални показатели на интензивност - 9 и 9-10 по МШК и магнитуд 7, 4 и 7,0.т.е. в пресечните плоскости с трансформационните разломи.



Срутен блок в Свищов, от земетресението на 4 март 1977г.

Рискът от проява на силни земетресения е важна прогнозна възможност, но така също е важно и поведението на скалните блокове във времето между две или повече силни земетресения.

Природата на рифтовата структура предопределя бавни, но непрекъснати движения по разседните и отседните повърхнини, които създават силни напрежения по бордовете им.Във времето напреженията се разтоварват чрез поява на вътрешни пукнатини, плитки гънки в скалните слоеве и серии от микроземетресения.
Тези промени влияят деструктивно върху поведението на евентуални големи строежи със сложни монтажни системи и възли.
Поради горните природни дадености, дори не е решително важен спорът за силата на прогнозните земетресения – VIIVIII или IX степен по интензивност. От разтоварването на описаните напрежения теренът от скални свити и съоръженията, изградени върху него, ще бъдат създадени условия за тяхното частично до пълно разрушаване.

От изложените тук геоложки особености на Беленските околности следва изводът ,че по тези места няма терени, подходящи за изграждане на тежки строителни и монтажни конструкции, а още по-малко за градеж и инсталиране на рискови ядрени мощности.

В заключение, задължително е да засегнем и Козлодуйските околности, където имаме изградена атомна електроцентрала.
У геолозите буди удивление фактът, че по-старите ни колеги, с наличните до тогава данни, са направили добра прогноза за сигурността на площадката. И според най-новите изследвания тя попада в южния обхват на относително монолитен тектонски клин. Липсват структури характерни за разломните зони, а сеизмичният коефициент Кс се изчислява на 0,10.


СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ НА ТОЗИ БЛОГ:


БЕЛЕНЕАДА     Проф. Бойко Рангелов : Силната зависимост от енергийни лобита не позволява обективна оценка на сеизмичния риск




Нима Беленеадата ще започне отново ?

http://toshev.blogspot.bg/2016/07/blog-post_30.html


ПАМЕТ: 40 години от земетресението на 4 март 1977г.
http://toshev.blogspot.bg/2017/03/40-4-1977.html


Проект за решение на Народното събрание относно изграждане на паметник на жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977г.

 Край на „Беленеадата“!
http://toshev.blogspot.bg/2013/04/blog-post.html


 БЕЛЕНЕАДАТА ПРОДЪЛЖАВА
Лъчезар Тошев
(статията е публикувана във в. Лечител, бр.12, 25-31 март 2010г.)
 
В края на 1989 и началото на 1990г. целият град Свищов се вдигна на протести срещу проекта за нова атомна централа, предвидена да се строи между Свищов и Белене - на площадка намираща се на дъното на някогашното свищовско блато. След общата стачка на свищовлии и голямата дунавска демонстрация с лодки, която блокира пристанището на АЕЦ, кабинетът на Андрей Луканов спря проекта.
Ясно е, че никой не иска атомна централа в задния си двор. Дори и тези които казват, че е напълно безопасна и безпроблемна! Причината за острата реакция на обществеността тогава, и то в цялата страна, имаше много по-солидни аргументи.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 1977 
 
На 4 март 1977г. Свищов беше разрушен от силно земетресение от 8-ма и дори по-висока степен по скалата МШК. Загинаха над 120 души. Много сгради бяха разрушени. Разрушен почти изцяло беше и румънският град Зимнич, намиращ се на отсрещния бряг на Дунава.
Такива силни земетресения с епицентър Вранча в Румъния стават в района през 30-40 години и се помнят от хората. През юни 1990г. Свищов преживя отново едно силно земетресение с епицентър „Вранча”, за щастие без жертви.
Пак през 1990г. БАН извърши оценка на проекта и заключи, че по икономически, екологични, сеизмологични и социални причини, проектът не трябва да се реализира. През 1997г. на обсъждане организирано от Министъра на Енергетиката Георги Стоилов в много по-широк формат, се стигна също до подобни заключения.
На дебатите тогава, дори руските специалисти признаха, че проектът не може да се изплати за срока на експлоатация на реакторите и следователно е неизгоден икономически.
ЗАПОЧВАЙТЕ – ПОСЛЕ ЩЕ ВИДИМ
Впрочем решението за изграждане на атомна централа в този район не се взема от специалисти, а от политици - на заседание на Политбюро на ЦК на БКП в средата на 80-те години. На това заседание е било предвидено обсъждане на проекта за бараж на Дунава при Никопол Турну Мъгуреле или при Белене-Чоара. Отказват се от идеята за бараж, в полза на АЕЦ. Тогава са действали на принципа „Вие започвайте, а процедурите (по оценка и анализ) ще се извършат в ход”. Това – поне у нас, предполага какъв ще бъде резултатът от такива процедури.

РАЙОН СЪС ЗАТИХВАЩИ ФУНКЦИИ

Нещо повече. В края на 80-те години се прие и едно секретно постановление, с което регионът на Свищов се обяви за зона със затихващи функции, поради негативните последствия, които АЕЦ ще донесе на района. 

Всички в Свищов тогава получиха и персонални противогази, които може би биха били полезни в случай на авария в химическия комбинат намиращ се точно до площадката на АЕЦ, но не и по отношение на изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. 

На една карта изработена пак тогава се определят и зоните където е трябвало да живеят работещите в АЕЦ- извън 30 километровата зона около централата-в района на Павликени и Полски Тръмбеш. 

Но в „зоната” остават 5 града и над 30 села в България (както и 2 млн.дка.обработваема земя) и 4 града и 20 села в Румъния.
И СОЦИАЛИСТИ СА ПРОТИВ
Във Великото Народно Събрание дори и социалистите бяха против. Група от 10 депутати от БСП начело със Стефан Продев и Иван Харалампиев (сега общински съветник от ГЕРБ) поискаха с декларация спиране на проекта. Спирането на проекта АЕЦ-Белене през 1990г. потвърдено през 1997г. имаше голяма обществена подкрепа.











ЗАЩО ПАК?
Възкръсването на идеята за „АЕЦ-Белене” стана по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, като изявлението му за това беше свързано с поетия ангажимент за затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ-Козлодуй и целеше успокояване на общественото мнение.
Обсъжданията дойдоха след обявяването на решението. Отново „каруцата беше поставена пред коня”.

ПОСТРОЕНОТО Е РАЗРУШЕНО

По време на кабинета на Сергей Станишев беше разрушен построеният фундамент за реакторите. Оказа се, че не е имало смисъл да се влагат средства за нещо, което след това не само, че няма да се използва, но и се влагат допълнителни средства за разрушаването му – в случая с използване на специални диамантени въжета. 




Така аргументът за необходимостта да се спасява вече построеното на площадката намалява сериозно своята сила. 

Защо трябва да се вложат още 10 млрд.евро , за да се спасят останките от някогашния проект?

Построеното до кабинета "Станишев" е разрушено, нарязано на малки парчета и натрупано на такива купове
Днес отново се поставя въпроса за АЕЦ-Белене по повод „щедрата” оферта от Руската федерация за заем от 2 млрд.евро, с които да започне строителството. Тези средства не са подарък. Те ще трябва да се върнат от евентуалният бъдещ инвеститор, ако се намери такъв.
Общата стойност на проекта по оценка на Министър Трайчо Трайков е около 10 милиарда евро. Това не включва разходите по закриване на централата, изграждането на хранилище за отработеното гориво, нито негативния ефект върху икономиката на региона в периода след построяването - върху селското стопанство, винарството и пр. Не се взема предвид и неизбежното напускане на района от младите хора, които няма да са заети с работа в централата.

СРЕДСТВА НЯМА - НЯМА И ДА ИМА!

Такива значителни средства България няма и не се очертава да има. Освен това страната ни не е готова да покрие разходите за щетите върху другите сектори на икономиката в района от реализацията на проекта. 

От анализите на икономистите стана ясно, че АЕЦ-Белене не е необходима за вътрешното енергопотребление на страната, което продължава да спада. 

Това става поради модернизацията на икономиката и подмяната на технологиите с по-ефективни. АЕЦ-Белене ще работи за износ. Навън ще се изнася възможно най-чистия продукт, а в България ще се консумират всички негативи и рискове. 

При това без да се очаква каквото и да е обезщетение за това - нито за местното население, нито за страната. 

Съгласно решението на ЕС България до 2010г. трябва да осигурява 20% от енергията си от възобновяеми източници и да подобри енергийната си ефективност с още 20%. Това означава, че и в момента имаме повече мощности отколкото са ни необходими.
Ако няма логика в едно действие, очевидно трябва да се търси друга логика.
БЪЛГАРИЯ – РУСКИ ТРОЯНСКИ КОН В ЕС ?
НЕ НАМ! НЕ НАМ....

През 1996г. руският посланик при ЕС нарече България „ руски Троянски кон в ЕС”. Троянският кон е онзи дървен кон, който някога данайците подарили на Троя след 10 годишната неуспешна обсада бил пълен с техни войници. 
Приемайки дара, троянците сами го вкарали в града, пренебрегвайки предупреждението на жреца Лаокоон „Бой се от данайците когато ти правят подаръци!„ ( Вергилий, Енеида ІІ- 49). 

Може би Русия иска да има своя АЕЦ в ЕС. 

Така се хвалят вече в руските медии. Това е техен легитимен интерес, но нашият интерес съвпада ли с техния?
Какво би било отношението към България в ЕС и НАТО, ако това стане?
Ние не следва да играем ролята на „Троянски кон на Русия в ЕС”, както очаква г-н Чижов. 

Но когато внасяме почти цялото ни необходимо количество газ и петрол от Русия, а също и ядреното гориво за АЕЦ –Козлодуй, трябва вече да се замислим дали искаме тази наша енергийна зависимост от Русия да бъде пълна?
Не е ли по-добре да се вслушаме в предупреждението на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа изразено в Резолюция 1531/2007 и Препоръка 1779/2007 за опасността от използването на енергийните доставки като инструмент за политически натиск? 

Тези документи бяха приети от ПАСЕ след редица събития, на които ние бяхме не само свидетели, но дори и преки пострадали.
Ако правителството вземе предвид тези аргументи, отговорът му трябва да бъде само един – БелеНЕ!