13 април 2018

ПОВТАРЯ ЛИ СЕ ИСТОРИЯТА?

Химнът на Втората френска империя на Наполеон III : 

 

"ТРЪГВАЙКИ ЗА СИРИЯ..."

 

 

 

 

Partant pour la Syrie

https://www.youtube.com/watch?v=AW9tHPnhNSI

Partant pour la Syrie

https://www.youtube.com/watch?v=T7pX4iMp7ZQ







Авторката : Хортензия де Боарне



Химнът на Втората Империя е композиран от майката на император Наполеон III, Хортензия де Боарне - съпруга на брата на великия му чичо Наполеон I.
Съавтор на химна е Александър де Лаборд.




Partant pour la Syrie

Partant pour la Syrie,
Le jeune et beau Dunois,
Venait prier Marie
De bénir ses exploits :
Faites, Reine immortelle,
Lui dit-il en partant,
Que j'aime la plus belle
Et sois le plus vaillant.
Il trace sur la pierre
Le serment de l'honneur,
Et va suivre à la guerre
Le Comte son seigneur ;
Au noble vœu fidèle,
Il dit en combattant :
Amour à la plus belle,
Honneur au plus vaillant.
On lui doit la Victoire.
Vraiment, dit le seigneur ;
Puisque tu fais ma gloire
Je ferai ton bonheur.

Going to Syria 
 

Going to Syria,
the young and handsome Dunois
went to ask the Virgin Mary,
his heroic deeds to bless,

Make it so, immortal Queen
He said on his leaving,
That I love the most beautiful woman
And be the bravest
That I love the most beautiful woman
And be the bravest
He writes on stone
The oath of honor
And follows into war
The Еarl, his lord.
The noble desire faithfulness 

He said to his fighter:
Love to the most beautiful woman
Honor to the brave
Love to the most beautiful woman
Honor to the brave
We owe you the victory
Verily! says the lord,
Since you have established my glory,
I will make you happy!

Пристигането на френските войски на Наполеон III в Бейрут, през 1860г.

Първата умиротворителна акция в света

През 1860г. Франция изпраща 12 000 войници да умиротворят друзко-християнският (маронитски) конфликт по тези места в Отоманската империя.

Този конфликт е бил свързан с масови кланета на територията на днешен Ливан и Сирия, като особено жестоко е било това в Дамаск.

Акцията е извършена със съгласието на Османската империя и имала международна подкрепа.





След налагането на мира Великобритания изисква, в района да се възстанови суверинитета на правителството в Истанбул.

Това е първата умиротворителна военна операция в света!


Причините за Кримската война 


Кримската война (1853-1856 г.) е предизвикана от Русия.

Парадоксално, но тази война избухва поради спор за доминиране в Светите земи и Йерусалим.

Новият император на французите Наполеон III искал от Османската империя да признае неговото влияние в тези тогава османски територии, които са святи за християните (но също за мюсюлмани и юдеи).
Същото искала от Османската империя и Русия, начело на която тогава е император Николай I.

Руските църковни искания са били удовлетворени от Османската империя, но конфликтът се разразил.

Следователно религиозните аргументи на император Николай I са били само претекст.
За да окаже натиск върху султана, Русия окупира Влашко и Молдова, като заявява, че те ще останат окупари като залог до удовлетворяване на всички руските искания.

45-хилядна руска армия навлязла в Добруджа и обсадила Силистра.
Руският флот атакувал и разгромил една турска армада в Черно море, пуснала котва в пристанището на Синоп.

В отговор Обединеното кралство и Френската империя дали ултиматум на Русия да се изтегли от окупираните територии.

Австрийската империя се присъединила към ултиматума.

Русия се изтеглила от тези територии през 1854 г.

Тъй като основният въпрос не е бил решен в нейна полза, конфликтът продължил.

През есента на тази година съюзническите сили на Великобритания, Франция и Османската империя, подкрепени от военни части на Кралство Сардиния и германското графство Насау, както и от няколко хиляди швейцарци, дебаркирали в Крим.

След едногодишна обсада те превзели важното пристанище Севастопол.
Военни действия се провеждали и в други райони.

Цар Николай I починал през 1855 г. и на престола встъпил неговият син Александър II, който започва преговори за мир със съюзниците.

Те завършват с подписване в Париж през 1856 г. на мирен договор. Договорът с победената Русия бил много тежък.
Тя загубила правото да има военен флот в Черно море, проливите били забранени за руски военни кораби и пр.

Но с подписването на Парижкия мирен договор през 1856г. цар Александър II се помирил с Европа. Неговата политика от там нататък следвала концепцията за общо решение на проблемите от Великите сили, а не едностранни руски действия.