Ден на признателност
и почит
към
жертвите
на
комунистическия режим
на
комунистическия режим
Председателят на
Народното събрание Цвета Караянчева на възпоменанието пред Мемориала на
жертвите на комунизма :
Проклети да са винаги
имената на палачите!
Поклон пред жертвите, пред десетките хиляди прекършени съдби! Поклон!
 |
Снимка от видео в Интернет
|
Речта на Председателя на Народното събрание :
Почитането
на 1 февруари – Денят на признателност
и почит към жертвите на комунизма, днес
все още е предупреждение за заплаха, а
не сбогуване с миналото!
Миналото
никога не си е отивало напълно.
На
този ден българи в цялата страна се
събират, за да се уверят, че има критична
маса будни хора у нас, защото злото спи
под камък само в приказките.
В
живота то непрекъснато се опитва да
изпълзи.
Злото
се възпроизвежда, като ни подлъгва да
го банализираме и в крайна сметка да го
забравим.
За
злото забравата е равна на опрощение.
Днес
все по-често ставаме свидетели на
случайно изпуснати реплики.
Уж
изречени на шега заплахи от хора, които
се борят да ни накарат да забравим
зверствата на комунистическия режим.
Дали
някой политик ще каже, че народният съд
е бил необходимо за времето си правосъдие
или ще откаже да почете деня на жертвите
под предлог, че съществуват различни
мнения по въпроса.
Дали
случаен човек ще подхвърли по твой
адрес, че заради такива като теб си
струва да се възстановят лагерите.
Или
ще издигне като свое знаме сатрапите,
унищожили след 9 септември културния и
политически елит на България.
Или
ще се пошегува в телевизионно предаване,
че е търсил чий дядо да измъчва.
Това
не са случайни фрази, изречени недомислено.
Това
са съзнателни опити да се омаловажи
едно престъпление, което промени съдбата
на родината ни и откъсна България за
десетилетия от цивилизования свят.
Това
са съзнателни опити да се оправдае
диващината на банда палачи, които години
наред са мачкали и тероризирали политици,
военни, журналисти, свещеници, учени,
предприемачи.
Правили
са го понякога от чиста злоба и омраза
към успелите.
Понякога,
за да се подмажат на комунистическата
власт и да постигнат кариера, изградена
върху трупове и разбити съдби.
А
понякога просто, за да натъпчат джобовете
с чуждо имане.
Нека
никога не забравяме истината и не се
примиряване с опитите за подмяна на
миналото!
Проклети
завинаги да са имената на палачите!
Поклон
пред жертвите!
Поклон пред мъченичеството им,
пред десетките хиляди прекършени съдби!
Поклон пред мъченичеството им,
пред десетките хиляди прекършени съдби!
Поклон!
Във възпоменанието взе участие и предишният Председател на 44 Народно събрание Димитър Главчев
На възпоменанието - доколкото можах да видя, присъстваха също и
Председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание д-р Джема
Грозданова, евродепутатът Андрей Ковачев, председателят на парламентарната Комисия по вероизповеданията
и правата на човека Красимир Велчев, отец Петко Вълов и отец Паоло Кортези от Католическата църква, представители на организации на
репресираните сред които Драго Михалев, Стоян Груйчев, Председателят на КЕВР доц. Иван Н.Иванов, мореплавателят Дончо Папазов, д-р Любомир Канов и Фреди Фосколо, бивши и настоящи политици от различни партии и мн. др.
В Църногорския манастир
„Св.
Безсребреници Козма и Дамян Асийски“
се отслужи
панихида
за жертвите и пострадалите от
„безбожниците“
За богослужението се събраха 16 свещеници от Софийска епархия сред
които бяха и архиерейските наместници на Радомирска духовна околия о.
Александър Стоев и на Дупнишка Духовна околия о. Георги Паликарски.
Богослужението беше оглавено от игумена на Църногорския манастир
архимандрит Никанор и протойерей Стефан Стайков от столичния храм
„Св. св. Кирил и Методий“ в "Красно село". Молитвеното последование
беше изпълнено по подобие на големите православни манастири и в него
участваха всички духовници.
На богослужението са присъствали евродепутатът Андрей Ковачев и областният управител на област Перник Ирена Соколова, директори на училища от района и др.
В своята проповед след панихидата архимандрит Никанор каза:
"Събрахме се и се помолихме не само за тези, които беззаконно бяха лишени от живот, но и за тези, които страдаха и пострадаха от безбожния и безчовечен тоталитарен режим, който десетилетия властваше над страната ни и донесе безброй опустошения, за които за жалост не е принесено
необходимото покаяние и за които все още малко се говори.
Тези, които причиниха такива неща и до ден днешен търсят други виновници и обвиняват другиго, но не и себе си и своите предци.
Прошката се получава след покаяние, а покаянието е свързано с осъзнаване на вината, която има своите конкретни носители.
Тези вина и покаяние трябва да бъдат претворени в дела, а делата на покаянието за сторените злини са никога повече да не ги допуснем - да не допускаме злото в своите помисли, в частния и обществения ни живот."
Според свидетели, веднага след преврата през септември 1944 г. духовните лица от Църногорския манастир са отстранени.
Прекъсната е прекараната десетина години по-рано телефонната връзка с външния свят.
В обителта се разполагат партизани от Радомирския отряд, които държали под стража приближени на Двореца лица, авторитетни и заможни хора от местното население и взетите под арест офицери от Пети конен полк от Брезник.
Понякога са довеждани и концлагеристи от лагера в Богданов дол да секат дърва.
Според свидетелства, част от тях са зверски измъчвани и убивани без съд и присъда и набързо заравяни в близост до манастира.
Две десетилетия след тези събития, при поройни дъждове овчари от близкото село Непразненци случайно откриват кости на убитите и уведомяват органите на властта.
Строго им било заповядано да не казват какво са видели, а милиционери идват и препогребват костите.
Мястото на този масов гроб не е известно.
От Църногорската света обител се надяват през тази година да се осъществи намерението за създаване на паметен знак за жертвите на комунистическия режим, каквото намерение има отдавна.
Години наред на“ Великия вход“ по време на всяка Света Литургия в манастира се поменават и „всех избитих от безбожников“.
СВЪРЗАНА ТЕМА :
Народният съд — параван за политическа чистка и терор
Лъчезар Тошев, В.Лечител, 5 март 2015г.http://toshev.blogspot.com/2015/03/blog-post_4.html
