 |
| 1. Гьорче Петров, 2. Никола Малешевски, 3. Гоце Делчев |
„София 5/1 99 г.
Колйо,
Всичкитѣ ти писма досега изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани.
Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? Пъкъ имаме заето и нѣщо отъ гръцкитѣ болѣсти, а именно - колко глави, толкозъ капитани. Пустата му слава!...
Всѣки иска да блѣсне, па не знаѣ фалшътъ и на тоя блѣсъкъ. Вай на тезъ надъ страданията на които всички тѣзъ комедии, дѣтъ се разиграватъ.
Колкото за пролѣтъ, почти нищо нѣма опредѣлено, което е много печално, но, вѣрвамъ, и това ще се изясни.
Чакамъ пари да купимъ кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави смѣнка съ манлихѣрови.
Кардашитѣ отъ Перникъ (1) искатъ револверъ, но пари не се сѣщатъ да пратятъ, като че ли ние ги имаме вечъ въ кърпа вързани. Колкото за мартинката, за която получихъ 2 лири турски, искамъ отъ тебъ съвѣтъ: оттукъ да имъ взема или оттамъ ти ще имъ вземешъ?
Ако иматѣ тамъ нѣкоя наша, добрѣ ще направишъ да имъ я проводишъ.
Кажи на братъ ми да пише писмо дома.
Съ поздравъ Гоце
P. P. Тукъ приключенитѣ сѫ за Перникъ, отъ които едното е за Дико; отъ когото вчера се получи една телеграма отъ Рила. Узнай дали не е тамъ, че още тамо да се прѫдаде прѫдназначеното за него. На перничани имъ пиша, че мартинката ще я получатъ, а револвера - когато пратятъ пари. Сѫщи“
 |
| Двамата прави са Гоце Делчев и Пере Тошев |
Превод :
Кореспонденция от 11 май 1903г.
Лондон, 11 май.
Виенският кореспондент на Таймс казва, че смъртта на българския революционен водач Делчев се разглежда като тежка загуба за възстанническото движение.
Казват, че той е бил истинският водач на прочутата организация.
Делчев организира залавянето на американската мисионерка Мис Стоун, вероятно за да набави средства за организацията.
Ню-Йорк Таймс, 7 май 1903г.
Много българи убити
Революционната групировка загуби 60 души в битка с турските войски.
Солун, 6 май
Информират ни, че сблъсъкът се е случил при село Ваница (с. Баница – б.м. Л.Т.) между турските войски и българската чета.
60 българи включително техният лидер Делчев са били убити, докато турците имат 4 души убити и 3 ранени.
30 къщи във Ваница са били изгорени.
Българска чета водена от Петров е била разбита край Крапезица(с.Трапезица – б.м. Л.Т.).
7 от българите са били убити.
Ню-Йорк Таймс
