ДРУГОТО ГОВОРЕНЕ
Димитър Коруджиев
Скромните и чисти думи се забравят, ценностите излизат от живота и се превръщат в абстракция.
И ако някой ни напомни важните неща – почитай майка си и баща си, отделяй много време за децата си, бъди верен на жена си, не предавай приятелите си, отнасяй се със своите колеги като с хора, попаднали в живота ти с промисъл, а не случайно, не отвръщай със зло на злото, за да не го умножаваш до безкрай и да не се уподоби на този, който те е оскърбил, не поставяй себе си над другите, откривай чудото във всяка душа, знай, че оня, пред когото си в момента, е най-важният човек в света, не затваряй очи пред болката на другите, подай ръка, за да я получиш и ти, извисявай се в страданието, вместо да ругаеш и да хленчиш, не се гордей с банковите си сметки и с колите си и с всички временни неща, защото могат да ти се отнемат всеки миг, разбери, че грехът е болест и само единението с висшето добро прави душата ни свободна – и от него, и от всяка земна власт, не прехвърляй вината си на другите, бъди отговорен за всяка своя дума и постъпка, помни, че егоизмът – кой е като мен, искам всичко да имам, искам да живея за свое удоволствие – ще те лиши от обичта, топлотата и съчувствието на близки хора и преуспял или не, ще си сам… какво ще стане, ако чуем такива думи, но не произнесени с ирония, а с проста вяра?
В едно царство на цинизма?
Ще се огледаме като излезли от тресавище, като някой, който преоткрива света.
Цялото това знание е в нас, то не е погубено. Само тъмните развихрили се страсти, обхванали живота, потопяват спомена за него.
Тъй се случи с нашата
непретенциозна книга, която не е проповед,
а вплитане на духовно знание в самата
тъкан на съществуването ни, дори на
ежедневието.
Животът ни е беден и
непълноценен, ако не се основава върху
ясни ценности.
И всеки път, когато съобразяваме постъпките си с тях, даже в свой ущърб, ние сме удовлетворени.
Едно удовлетворение от високо качество, по-високо от онова, което носят придобивките, което носи успехът, тъй като печелим себе си.
Жаждата по другото говорене
никога няма да престане, както и да се
подиграват с него. И причината не е
трудна за откриване.
Циничното отношение към живота се демонстрира и приема от мнозина не защото им е наистина присъщо, а от отчаяние.
Заради изгубената вяра, че нещо добро още може да се случи.
Самите хора се учудват днес на собствената си апатия, на собственото си несъпротивление на злото, без да си дават ясна сметка колко систематично ги лишава от ценности криминалният морал.
А този опит да убиеш човешката душа е по-страшен от всеки грабеж. За щастие, само опит – до пробуждането. Помним 18 ноември 89-а, първия опозиционен митинг. Очаквахме да излязат 500 души, дойдоха 150 хиляди…
Сега има нещо по-важно от
митингите.
За тях пулсираше велика надежда, която успяха да убият.
Сега е нужно да се говори тихо и настойчиво:
„Покажи, че можеш всеки ден да вървиш срещу течението. Това има огромно значение.“
Вече не е нужно да ходиш гол по улиците или да боядисваш косата си в синьо, за да си различен. Вече е различен онзи, който открито говори и постъпва тъй, като че ли живее в нормална страна, където се ценят доброто семейство, лоялността и честността, солидарността със слабия и всички спасителни неща…
Сега е времето на духовната борба.
Не мислим нормално от 60
години. Не живеем според съвестта си.
Съвест? Ето думата, от която трябва да тръгнем.
