Съветът на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси прие окончателните законодателни актове, които проправят пътя на България да стане член на еврозоната и да започне да използва еврото като своя официална валута от 1 януари 2026 г.
Трите ключови документа, които се гласуваха днес:
- Решение за приемане на България в еврозоната от 1 януари догодина;
- Регламент за въвеждането на еврото, с което се премахва дерогацията поради предишното несъответствие с конвергентните критерии;
- Регламент за обменния курс
След официалното решение в Брюксел днес следва церемония по посрещането на страната ни в Еврозоната.
Вотът в ЕКОФИН беше предшестван от одобрението на доклада на Европейския парламент в Страсбург за готовността на България да въведе еврото.
Това стана с 531 гласа "за", 69 "против" и 79 "въздържали се".
По време на гласуването в Страсбург от групата в ЕП на "Европа на суверенните нации", в която са "Възраждане" и "Алтернатива за Германия", поискаха отлагане на гласуването на доклада, но предложението беше отхвърлено.
Във вторник сутринта Еврогрупата потвърди курса на лева към еврото:
1 Евро = 1.95583 BGN.
НА ДОБЪР ЧАС !
|
Европейски парламент 2024 – 2029 |
|
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ
Приемане на еврото от България на 1 януари 2026 г.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2025 г. относно предложението за решение на Съвета относно приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г. (COM(2025)0304 – C10-0110/2025 – 2025/0158(NLE))
(Консултация)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2025)0304),
- като взе предвид член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C10‑0110/2025),
– като взе предвид доклада на Комисията за конвергенцията от 2025 г. и доклада на Европейската централна банка за конвергенцията от юни 2025 г.,
- като взе предвид член 108 от своя Правилник за дейността,
- като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A10-0113/2025),
1. одобрява предложението на Комисията;
2. приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;
3. призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;
4. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, Еврогрупата и правителствата на държавите членки.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Присъединяването на България към еврозоната изпраща силен политически и икономически сигнал за доверие в трайната жизнеспособност и привлекателност на единната валута на Европейския съюз. Повече от две десетилетия след въвеждането на еврото готовността на България да приеме еврото на 1 януари 2026 г. потвърждава сближаването в Съюза и ролята на еврото като световен символ на стабилност и единство. България постигна значителен напредък по пътя към пълна икономическа конвергенция, което я постави в добра позиция да стане двадесет и първият член на еврозоната.
България въведе уредбата за валутния си борд на 1 юли 1997 г., като обвърза българския лев с германската марка, а впоследствие и с еврото. От присъединяването си към ЕС през 2007 г. насам България има статут на „държава членка с дерогация“, която е предмет на редовни оценки в областта на конвергенцията от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).
На равнището на Европейския парламент с решение на координаторите на комисията по икономически и парични въпроси от 18 ноември 2019 г. беше създадена работната група относно държавите, които са в процес на присъединяване към еврозоната. Тя продължи да извършва дейност през целия девети парламентарен мандат, като следеше готовността на България да се присъедини към еврозоната и проведе четири специални заседания с експерти, както и със заместник министър-председатели и министри на финансите на България.
На 25 февруари 2025 г. България представи официално искане за оценка на конвергенцията. Докладите на ЕЦБ и на Комисията от 4 юни 2025 г. включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на България, и по-конкретно устава на националната централна банка, с членове 130 и 131 от Договора и с устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. В докладите също така се анализира въпросът дали е постигната висока степен на устойчива конвергенция по отношение на изпълнението на критериите за конвергенция и се отчитат няколко други фактора, посочени в член 140, параграф 1, последна алинея от Договора.
Въз основа на собствения си доклад за конвергенцията и на доклада на ЕЦБ за конвергенията Комисията предложи България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. В съответствие с член 140, параграф 2 от ДФЕС Съветът решава с квалифицирано мнозинство и по предложение на Комисията кои държави членки с дерогация отговарят на необходимите условия за приемане на еврото, както е определено в член 140, параграф 1 от ДФЕС. Това решение трябва да бъде взето след консултация с Европейския парламент и въз основа на докладите на Комисията и ЕЦБ. Поради това се провеждат консултации с Парламента относно законодателното предложение за решение на Съвета, с което да се позволи на България да приеме еврото на 1 януари 2026 г.
По отношение на критериите за конвергенция съгласно член 140, параграф 1 от ДФЕС докладчикът отбелязва следното:
1. Съгласуваност на националното законодателство с членове 130 и 131 от ДФЕС и с Устава на ЕЦБ
Националното законодателство на България, включително Законът за Българската народна банка, е изцяло приведено в съответствие с изискванията на ЕС. Законът гарантира независимостта на националната централна банка и на членовете на нейните органи за вземане на решения, както и забраната за парично финансиране и привилегирован достъп, и гарантира спазването на целите на ЕСЦБ, формулирани в член 127 от Договора.
2. Постигане на висока степен на ценова стабилност
През 12-месечния период до април 2025 г. България отбелязва среден темп на инфлация от 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Анализът на широк набор от показатели не показва наличието на повод за опасения относно устойчивостта на ценовата стабилност. Референтната стойност се изчислява като средния процент на инфлация на трите държави – членки на ЕС, които имат най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, плюс 1,5 процентни пункта. За периода от май 2024 г. до април 2025 г. референтната стойност от 2,8% се основава на темповете на инфлация в Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%). Нито една държава членка не беше счетена за статистически отклоняваща се при това изчисление, тъй като нито една от тях не показва отклонения в инфлацията значително над средната стойност за еврозоната поради специфични за отделните държави фактори.
3. Устойчивост на публичните финанси
Към момента България не е предмет на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. Дефицитът по нейния консолидиран държавен бюджет възлиза на 3,0% от БВП за 2024 г., т.е. е на равнището на референтната стойност от 3%, а съотношението между консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ и брутния вътрешен продукт (БВП) е 24,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60% от 2007 г. насам.
4. Спазване на нормалните граници на отклонение съгласно валутния механизъм (ERM II) на Европейската парична система най-малко през последните две години
Българският лев участва в ERM II през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не е показал никакво отклонение от централния валутен курс. България е изпълнила почти всички свои ангажименти по ERM II след присъединяването на страната. Необходими са допълнителни усилия във връзка с мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
5. Трайност на конвергенцията, която намира отражение в равнището на дългосрочните лихвени проценти
През 12-месечния период до април 2025 г. средното равнище на дългосрочния лихвен процент в България е 3,9%, което е под референтната стойност от 5,1%. Референтната стойност за април 2025 г. се изчислява като средноаритметичната стойност на средните дългосрочни лихвени проценти в Ирландия (2,8%), Финландия (2,9%) и Италия (3,7%) плюс 2 процентни пункта, което се равнява на референтна стойност от 5,1%.
6. Икономическа интеграция и конвергенция (член 140, параграф 1, втора алинея от ДФЕС)
В съответствие с член 140 от ДФЕС в оценката на Комисията трябва да се вземат предвид и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция, тъй като те дават представа за способността на дадена държава членка да се присъедини към еврозоната без значителни затруднения. Те включват развитието на платежния баланс и интеграцията на продуктовия, трудовия и финансовия пазар.
В този контекст външната позиция на България се е подобрила, като общата ѝ текуща и капиталова сметка е почти балансирана за 2024 г. Страната е добре интегрирана в еврозоната чрез търговия и инвестиции, като извлича ползи от засилената банкова и финансова интеграция и от достъпа до по-широкия пазар на еврозоната. България продължава да отбелязва напредък, но са необходими допълнителни действия за решаване на проблемите в области като принципите на правовата държава, усилията за борба с корупцията и качеството на нормативната уредба.
Въпреки че финансовият сектор е малък и е доминиран от банките, той е добре интегриран в еврозоната, за което допринася и участието на България в банковия съюз от 2020 г. насам. Пазарното финансиране остава недостатъчно развито, но потенциалните рискове за финансовата стабилност се смекчават от консервативната макропруденциална политика на Българската народна банка и стабилността на банковата система. В доклада на Комисията за механизма за предупреждение за 2025 г. се констатира, че няма нужда от задълбочен преглед на дисбалансите, но се подчертава, че е важно да се следи отблизо развитието на конкурентоспособността, жилищния пазар и растежа на кредитите.
Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България, подкрепен с безвъзмездни средства от ЕС в размер на 5,7 милиарда евро (2021 – 2026 г.), е насочен към структурни реформи, конкурентоспособност и намаляване на регионалните неравенства. През април 2025 г. беше представен преразгледан ПВУ с цел ускоряване на изпълнението, особено в областта на декарбонизацията, управлението и бизнес средата. Със средства по политиката на сближаване (10,7 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г.) се подкрепят допълнително конкурентоспособността, екологичният преход, социалното приобщаване и образованието, а изпълнението напредва като цяло въпреки някои все още нерешени проблеми.
7. Забележка относно консултацията с Европейския парламент
В съответствие с член 108 от Правилника за дейността, когато се провеждат консултации с Парламента съгласно член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, компетентната комисия представя на Парламента доклад, с който се предлага приемането или отхвърлянето на предложения акт и въз основа на който Парламентът провежда разисквания. Парламентът провежда единно гласуване относно предложения акт, към който не се допуска да бъдат внасяни изменения, като същото правило се прилага и за гласуването в комисия. На 19 март 2025 г. координаторите на комисията по икономически и парични въпроси (ECON) постигнаха съгласие досието да бъде разгледано бързо, като се проведе гласуване в пленарна зала през юли, и възможно най-скоро да се възложи изготвянето на доклада по това досие.
Въз основа на горепосоченото докладчикът препоръчва дерогацията да бъде отменена и България да приеме еврото на 1 януари 2026 г.
