ЗА НАЧАЛОТО :
Анонимният нотариус на крал Бела III, авторът на "Деяния на унгарците"-
паметник в Будапеща
„Gesta Hungarorum“ („Деянията на унгарците“), написана на латински език, описва древната история на унгарците и техния път от Скития до основаването на Унгария в Карпатския басейн от свети Стефан.
Единственият екземпляр от тази книга, датираща от XIII век – макар и да не е оригиналът – се съхранява в Националната библиотека „Сечени“ в Будапеща и е от около 1200 г.
GESTA HUNGARORUM
НА АНОНИМ – БЕЗИМЕННИЯТ НОТАРИУС НА КРАЛ БЕЛА
ПРЕВОД ОТ ЛАТИНСКИ НА АНГЛИЙСКИ
от Мартин Ради
Линк към оригинала:
https://discovery.ucl.ac.uk/id/eprint/18975/1/18975.pdf
Откъси :
Тук започва Прологът към „Деянията на унгарците“.
П., споменатият магистър и нотариус на покойния преславен Бела, крал на Унгария – с блажена памет, – до Н., своя най-скъп приятел, достопочтен мъж, дълбоко посветен в книжовното знание: поздрави и отговор на неговата молба.
11. За градовете Лодомер и Галиция
…
Но великият Кеан [Keanus magnus], херцог на България, дядо на херцог Салан [Salanus],
бил завладял земята, която се простира между Дунав и Тиса, чак до
границите на рутените и поляците, и настанил там славяни и българи.
…
12. Как навлезли в Панония
…
И макар хората да бяха на херцог Салан, те все пак служеха на херцог Алмош с голяма почит и страхопочитание, като поднасяха на своя господар – както подобава – всичко необходимо за трапезата.
Жителите на земята бяха обзети от такъв страх и трепет, че се свиваха пред херцога и неговите първенци, сякаш бяха слуги пред собствените си господари; те им възхваляваха плодородието на своята земя и разказваха как след смъртта на крал Атила, великият Кеан – прародител на херцог Салан и владетел на България – с помощта и съветите на гръцкия император, е завзел тази земя; разказваха как славяните са били доведени от българските земи до границата с русите, как сега техният херцог Салан властва над тях и земите им, както и каква голяма власт притежава той над съседите си.
14. За херцог Арпад
Унгарците начело с Арпад преминават Карпатите
Фрагмент от панорамата на Árpád Feszty
…
Херцог Арпад, изслушвайки пратениците на надменния херцог, не отвърна с високомерие, а със смирение, като каза: „Макар че моят прародител, могъщият крал Атила, е владеел земята между Дунав и Тиса – чак до границата с българите, която сега е във владение на вашия господар, – аз, воден не от страх, че няма да мога да устоя на гърците и българите, а единствено от уважение към приятелството със Салан, вашия херцог, искам по право едно малко кътче за своите стада, а именно земята до река Лую.
Освен това моля господаря ви, по своя милост, да ми изпрати две малки бутилки с вода от Дунав и една торба с трева от пясъците на Олпар. Искам да проверя дали тревите от пясъците на Олпар са по-сладки от тези в Скития – тоест в Дентумогер, – и дали водите на Дунав са по-добри от водите на Дон [Танаидис].“ След като им предаде тези думи, той ги дари богато и, спечелил благоразположението им, ги изпрати обратно у дома.
…
Тогава херцог Арпад, след като се посъветва, също изпрати свои пратеници при херцог Салан, като му изпрати дванадесет бели коня, дванадесет камили и дванадесет кумански момчета, а за херцогинята – дванадесет изключително ловки рутенски девойки, дванадесет кожи от хермелин, дванадесет кожи от самур и дванадесет златни наметала (скарамангии).
В състава на това пратеничество, измежду по-знатните мъже, бяха включени: Унду – бащата на Ете; след това – Кетел, бащата на Олуптулма; а на трето място изпратиха най-енергичния войн, на име Турсол, със задача да извърши разузнаване – да огледа качеството на земята и, завръщайки се бързо, да докладва на своя господар, херцог Арпад.
…
30. За херцог Салан
…
Херцог Салан, като чу това, бе обзет от най-голям страх и подтикнат от страха, отстъпи на херцог Арпад земята, която той бе поискал от него – до река Зогеа, а на пратениците връчи различни дарове.
…
От житието наСв. Йоан Рилски е известно, че неговите свети мощи са били пренесени от София през 1183 г. от унгарския крал Бела III, след един военен поход срещу Византия, която по това време е владеела България.
Те
са се намирали известно време в катедралата на тогавашната унгарска
столица Естергом, а след това са върнати в Средец – днешна София през 1187 г. - с почит и уважение.
Плочата в катедралата в гр. Естергом, Унгария
През 2016г. Народното събрание на Република България и парламентът на Унгария единодушно обявиха 19 октомври - Денят на Св. Йоан Рилски за Ден на българо-унгарското приятелство!
Бронзов
барелеф на Св. Йоан Рилски беше поставен като паметен знак в
катедралата в Естергом, където са се покояли мощите на светеца.
Инициатор е депутатът в Унгарския парламент от български произход Симеон Варга.
На церемонията са присъствали г-н Данчо Мусев, Председател на българското републиканско самоуправление, българската посланичка в Унгария г-жа Уляна Богданска, католически и православни духовници и др.
На 27 септември 2016г. Унгарският параламент единодушно,
със 154 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се" прие решение с което обяви денят на Св. Йоан Рилски - 19 октомври, за ден на българо-унгарското приятелство.
По-рано - на 15 септември 2016г. такова решение прие българското Народно събрание, също единодушно – със 130 гласа „за“, без „против“ и „въздържали
се“.
