Проф. Емануил
Иванов е известен български математик,
един от пионерите на висшето образование
в България.
Той е роден в Свищов в
заможно семейство на търговци,
родственици на Алеко Константинов,
на 30 януари 1858 година.
Завършва средно
образование в родния си град,
занимава
се известно време с търговия,
след
това става стажант-инженер в пътното
строителство,
но истинското му призвание
тепърва щяло да се разкрие.
След
Освобождението заминава за Мюнхен,
където завършва
Политехниката през
1883 г. със специалност
физика и математика.
Същата година постъпва като преподавател
в гимназията в град Лом,
където скоро
изпъква със своето усърдие
и педагогически
талант.
Остава там до 1885 г, когато е
преместен
в София в Министерството
на народното просвещение.
Следващите
няколко години се занимава с обществена
и
административна дейност към
Министерството, но любовта
му към
учителската професия не го напуска.
През тези години той се убеждава в
голямата нужда от
добре подготвени
преподаватели, каквито
по това време
са рядкост.
Така Емануил Иванов става
радетел на идеята за
създаване на
школа за подготовка на учители.
Той е
част от комисията на Министерството,
която изработва "Временни правила
за уреждането на
Висш педагогически
курс в София",
който скоро е
преобразуван в първото
Висше училище
в България
/по-късно Софийски
университет/.
Членове на
тази комисия участват във фактическото
учредяване на Висшето училище през
1888 г.
Емануил Иванов, е един от създателите
на
Софийския университет, заедно с
братовчед си
проф. Иван Шишманов.
Той основава
физико-математическото отделение
през 1889 г.,
това е второто най-старо
отделение на Висшето училище.
Става редовен
преподавател и впоследствие първи
редовен професор и основател на
Катедрата по висш анализ.
Преподава в
университета в периодите
1889 – 1910г. и
1917-1923г.,
а през годините на прекъсване,
преподава
математика в няколко софийски
училища.
Чел е лекции
по:
„Висш анализ”,
„Диференциално
смятане”,
„Диференциални
уравнения”,
„Интегрално
смятане”,
„Въведение
в теорията на комплексните функции”,
„Теория
на функциите”,
„Елиптични
интеграли и функции”,
„Елементарна
математика”.
Избиран е
за Ректор на СУ в периода
1890-1891,
1891-1892 и 1893-1894 година.
Емануил Иванов
е и сред основателите и фактически
инициатор
на Физико-математическото
дружество в България,
създадено през
1898 г.,
като дълги години го председателства
и е редактор на списанието му.
От 1900г. е
действителен член на Българското
книжовно
дружество /БАН/.
Научната му
дейност се свързва с трудове главно
из областта на теорията на числата и
методиката
на математиката.
Забележителни
са изследванията му върху т.нар.
от
него раниони – хиперкомплексни числа
с 4 единици.
През 1910 година,
след конфликт с академичния съвет
на
Софийския университет, Емануил Иванов
напуска училището,
като през следващите
години преподава математика в Държавното
средно техническо училище и в Средното
търговско училище в София.
През 1917
година той се връща в университета,
където остава до пенсионирането си
през 1923 година.
След пенсионирането си през
1923г.,
проф. Иванов
се премества в
Кюстендил,
където жизненият му път
завършва
тихо на 24 юли 1925 г.
Днес
природо-математическата гимназия в
града носи неговото име.
|
През пролетта на 1992 год. с решение на Общинския съвет-Кюстендил училището се наименува в ПМГ „Проф. Емануил Иванов”. |
Паметникът
на проф. Емануил Иванов се намира пред
сградата на Факултета по математика
и информатика
на СУ /бул. Джеймс Баучър
№5/, макар че
по времето на професора,
факултетът се е помещавал на друго
място,
а тази сграда не е съществувала.
Започнатото от него дело обаче днес
продължава
да се развива именно на
това място и неговата достолепна
фигура сякаш благосклонно наблюдава
и покровителства новите поколения,
поели по пътя на науката.
Скулптурата,
излязла изпод ръцете на Ваньо Колев,
е издигната върху нисък гранитен
постамент.
Професорът е изобразен
портретно, в уголемен мащаб,
седнал
на старинно кресло, със спокойно,
замислено изражение и проницателен
поглед.
Както науката и културата
са били винаги скъпи за
проф. Иванов
приживе, така е и увековечен – с книга,
притисната до сърцето.
Паметникът
е открит на 12.05.2008 година,
по повод 150
години от рождението на професора,
по
инициатива на акад. Борислав Боянов
|